Джон Лескроарт
Предварително изслушване (32)

32

Глицки дъвчеше кубче лед, докато въртеше чашата си чай с лед върху един мокър кръг на масата. Седеше в сепарето в далечния ъгъл на „При Лу Гърка“, не гледаше към входа и изчакваше своята среща. Не можеше да се отърси от мисълта, че е било неразумно да се уговори за това място. Бе прекалено близо до Палатата, до отдел „Убийства“. Можеше да види хора, които го познават. И слухът щеше да се разнесе.

Прозорецът до ухото му бе малко под равнището на улицата навън. Ако вдигнеше поглед, щеше да види ивица синьо небе между сградите. Тъй като времето беше хубаво, Лу бе отворил прозореца, така че да излиза миризмата от заведението и вътре да влезе малко свеж кислород. Въпреки това, всичко, което Глицки можеше да подуши, беше мръсотия. Той вдигна чашата си, лапна още едно кубче лед и го задъвка.

Трея се бе върнала до офиса на Харди. Голямата кутия от жилището на Илейн беше в Солариума и тя искаше да опише всичко в нея, в случай че изскочи нещо. Малка вероятност.

Поради тази причина Глицки чувстваше, че се ловят и за сламка. Харди и Фримън правеха юридическите си фокуси, Трея изготвяше списъка си, Джеф Елиът се опитваше да очерни областния прокурор. Хлапетата бяха ентусиасти, впечатлени от цялата процедура. Но все пак бяха адвокати. Дизмъс ги бе накарал да пишат разни възражения за липса на съзнателност, временна невменяемост, полицейски грешки. Бяха много по-заинтересувани от съдебни стратегии, които евентуално да спасят Коул Бърджис, отколкото от въпроса кой би могъл да убие Илейн.

За Ейб централният въпрос все още бе в това. Някой беше застрелял дъщеря му. Дължеше й това разкритие — а също и на себе си.

Това, което бе започнало като обикновено размишление върху собствената му жестокост, бе достигнало до абсолютната увереност, че съчетанието на злоба и глупост вероятно се бе насочило срещу погрешния човек. И ако бе вярно, от него зависеше да намери истинския извършител. Той бе единственият обучен следовател в екипа на Харди.

Колкото и да се стараеше, не можеше да приеме с ентусиазъм идеята, че е бил Джонас Уолш. Докторът наистина нямаше алиби. Беше излъгал за състоянието на връзката си с Илейн. Бе рязък, разсеян и не желаеше да им сътрудничи. Накратко казано, Глицки бе започнал да вярва, че Уолш е в някакво състояние на тъга, което познаваше от горчив личен опит. Различаваше го интуитивно. Затова, въпреки че би променил становището си в момента, в който се появи някакво доказателство, свързващо лекаря със събитията в Сан Франциско в съботната вечер, на практика не очакваше това да се случи.

Същото се отнасяше и за Мохамед Адек. Глицки имаше петнайсетгодишен опит в разпитването на убийци и си тръгна от интервюто със студента по право в понеделник с увереността, че не е замесен. Вероятно би усетил нещо различно, ако младежът не бе толкова бесен и ако чувството за предателство, което очевидно изпитваше спрямо Илейн, не бе така остро. Но дори и след като се представи като ченге — независимо дали бе временно отстранен или не, той си беше полицай — Мохамед не се опита да си играе с чувствата му, както имаха склонност да правят убийците. Хлапакът бе влюбен в нея, а тя бе избрала друг мъж. Това, разбира се, можеше да бъде мотив за убийство, но то не съвпадаше с нещата, които Ейб знаеше за последната нощ на дъщеря си.

Плюс това — и тук беше ключът — от всичко, което Трея му бе казала, Илейн би била много по-конкретна в неделя следобед, ако щеше да се среща с Мохамед. „Ейб, първо на първо, тя никога не би се срещнала с него. А ако по някаква причина й се налагаше да го види, повярвай ми, нямаше просто да каже, че излиза на среща. Щеше да го спомене по име и изказването едва ли щеше да е особено ласкаво. Така че няма начин.“

Глицки се съгласи с нея. Теорията му беше проста, убиецът на Илейн бе най-малкото близък бизнес познат, а вероятно и много повече. Бяха вечеряли заедно или дори бяха правили нещо по-интимно. Но Ейб вярваше от дъното на душата си, че престъплението не бе от страст. Не беше заради отхвърлена любов или семеен скандал. Беше хладнокръвно решение, превърнало се в необходимост и осъществено със замах.

Лейтенантът сдъвка още едно кубче лед, като барабанеше с пръсти по масата. Погледна часовника си.

— Хайде, Пол — изказа мислите си на глас.

— Тук съм. — Инспектор Пол Тию, заедно с още един мъж, се вмъкна в сепарето срещу Глицки. — Извинявай, че закъснях. Лейтенант, това е Йън Фолк. Наркотици.

— Ейб — каза Глицки. Протегна се през масата и се здрависа с непознатия. — Приятно ми е да се срещнем. Предполагам Пол ти е казал, че за момента съм отстранен. Може и завинаги.

Фолк очевидно се нуждаеше от бръснене и миризмата на мръсотия изведнъж стана по-силна. Той смигна грубовато.

— Понякога ми се иска и аз да бях. Не, непрекъснато ми се иска да е така. Може би освен сега. Е, какво има?

Глицки се обърна и отново огледа помещението. Беше се понапълнило за обед. В броя на хората и шума усещаше някакво прикритие. Все пак се наведе над масата, за да не му се налага да говори особено силно.

— Пол каза, че знаеш нещо за Ридли Бенкс.

Фолк сви рамене.

— Да ти кажа честно, не знам какво знам. В понеделник чух, че е изчезнал и се сетих, че миналата седмица се видяхме около един случай на свръхдоза на Мишън. Запознаването ни е дълга история, но той беше подирите на нещо. Мислех, че вие, момчета, от отдел „Убийства“ ще се заинтересувате, но явно не е така. Дори не отговори на обаждането ми.

Тию се намеси.

— Лейтенант, мястото е истински ад. Няма да повярваш.

— Обзалагам се, че ще повярвам.

Сержантът почувства, че трябва да сподели нещата с Глицки.

— Не сложиха никого на твоето място, дори и временно. Никой не записва обажданията и всички непрекъснато са навън. Колата се движи с бясна скорост, а няма кой да държи кормилото.

— Ще ми разбиеш сърцето — отвърна Ейб и се върна към Фолк. — И какво се случи?

Но не можа веднага да разбере. Лу дойде за поръчките им, хвалейки им специалитета за деня — ястие, наречено йенлинк в пръстено гювече. Тию вдигна поглед към него.

— Йенлинк? И какво е йенлинк?

— Не знам — призна си Лу. — Има оризова юфка с агнешко и някакъв сос. Много е добро. Ще ви донеса три, добре ли е?

Глицки видя, че са в пълен синхрон.

— Добре, три гювечета.

— Не се сервира в гювече — обясни Лу. — Просто това му е името. Йенлинк в пръстено гювече. Така е наречено там, откъдето произхожда. Съпругата ми би могла да ви каже много за него, но в момента е доста заета.

— Имам идея, Лу — каза Глицки.

— Каква?

— Иди и я накарай да се постарае още повече.

Лу разбра какво има предвид и изчезна. Ейб погледна Фолк.

— Опитал си се да говориш с някой в отдела.

— Така е. След като ден по-късно никой не ми отговори, разпитах тук-там и разбрах, че Бенкс все още отсъства. Реших, че трябва лично да сляза долу в Палатата и да видя какъв е проблемът.

— Проблемът е — вклини се Тию, — че никой не носи отговорност. Извини ме, продължавай.

— Така че отидох там, намерих Пол и започнах да му говоря нещо по случая…

— … и аз го заведох горе, направо в офиса на шефа. И какво ми казват те? — Гласът на Тию беше изтънял от гняв. — Че Бенкс е обявен за изчезнал. И че той не е от отдела, да сляза долу и да си върша работата. Ако се окаже, че е мъртъв, тогава ще се безпокоим. Можеш ли да повярваш на тези момчета? Както и да е. Тогава си спомних, че ти ми се обади за Рид, искаше да го потърсиш в дома му. Предположих, че вероятно знаеш нещо.

Фолк се хвана за думите.

— После споменаха за Ридли в новините. Върху какво е работел, че е бил основен свидетел в делото за Илейн Уейджър и че свръхдозата също е част от случая.

— Така е — съгласи се Глицки. — И по каква диря е работел според теб?

Фолк най-сетне имаше зелена светлина пред себе си и заговори. Операцията, която отделът за наркотици провеждал в „Юпитер“, появата на Кълън Алсоп в бара, Фолк и Бенкс, които заедно хващат Деймиън, бившето ченге Джин Висър, който е вероятен източник на хероина.

— Точно това истински впечатли Бенкс. Дали Висър е бил там в онзи евтин хотел с хлапето.

— И какво следва? — попита Глицки.

— Не зная — отвърна Фолк. — Но ако момчето е било доносник… това, че е мъртъв малко трудно може да промени историята ви.

— Доста трудно — съгласи се Тию.

— Но ти така или иначе няма как да свидетелстваш, така че, като начало, какво е доброто на информацията Ти? — Глицки сега гризеше още едно парче лед и размишляваше. Когато го преглътна, заговори отново. — Имам един въпрос, Йън. Чул си по телевизията, че това е част от историята с Уейджър. Знаеш, че точно в този момент върви изслушване. Защо не отиде в областната прокуратура?

Фолк почти изплю чая си на масата.

— Знаеш ли колко пъти аз и момчетата сме разчепквали някоя история за година, свързвали сме фактите ясно и логично? Истински удар, дилърите зад решетките, добре свършена работа. И след две седмици всичко е приключило. Делото мистериозно се разпада. Или не са повдигнати обвинения. Или някое друго проклето нещо. Моите дилъри са свободни и аз съм отново на улицата да разработвам ново място. В половината случаи моите доносници са предадени и аз съм виновен за това. — Фолк отпи малко чай с лед и се поуспокои. — Стана така, че… знаеш ли какво правя сега? Отивам направо при върховния щатски прокурор. Ако те не го искат, ще стана известен с това, че ще изпратя делото на нашите щедри братя от ФБ–едно, дори и те да намерят начин да нямам никаква полза от скапания удар. Но никога няма да отида в областната прокуратура. Никога!

— Ето кой издейства отстраняването на лейтенанта — вметна Тию.

Фолк се усмихна конспиративно.

— Мисля, че чух нещо за това. Мисля, че дори чух, че вероятно работиш за противниковия отбор.

— Това са злобни и грозни слухове — отговори Глицки.

— Но ако са верни, имам приятел, с който би искал да поговориш. И той е в нашия отбор.

— И да прецакам Тори и Прат? Къде трябва да се запиша?

Ейб кимна.

— Мисля, че току-що го направи.

— Заповядайте, господа. Три йенлинк в пръстено гювече. Фолк пое чинията на Тию и му я подаде. После взе своята.

— Надявам се да е рядкост — каза той на Тию. — Ако има нещо, на което не мога да устоя, то е добре сготвено йенлинк.

 

 

Това, помисли си Ейб, бе полицейска работа. Най-после. Ето така трябваше да се вържат нещата.

За негово удивление, никой не го бе повикал за свидетел по време на изслушването — Тори, понеже лейтенантът би бил в най-добрия случай враждебен и не би добавил нищо в полза на обвинението; Харди просто понеже смяташе, че Глицки така или иначе ще бъде на линия и щом поиска, би могъл да го призове за свидетел.

Когато Ейб се раздели с Фолк и Тию и се върна в „Отдел 20“, следобедното заседание вече бе запознало. От малкото, което чу, разбра, че адвокатите спореха каква част от видеокасетата щеше да им се наложи да изгледат. Както обикновено, нямаше изглед скоро да постигнат съгласие.

Той потупа Трея по рамото и й намекна, че е добре да го придружи. В коридора младата жена го хвана за ръка и двамата преминаха през фоайето и по целия път до задните стълби на Палатата. Денят все още бе топъл и безветрен.

— Господи. — Трея вдиша с удоволствие, лицето й бе вдигнато към слънцето. — Знаеш ли за какво ми напомня всичко? Имах една учителка в гимназията, госпожа Берил. Бях в хубавия Дейли Сити, където ден като този се случва веднъж на около седемнайсет години. И си спомням, че веднъж стана. Само за един час, по английски, по това време от деня, след обед, госпожа Берил, тя ни изведе навън и ние седнахме на тревата, а тя ни чете на глас. Сцената с ризата от „Гетсби“. Нали я знаеш? Когато Дейзи плаче? Както и да е… — Трея внезапно се притесни. Извинявай. Просто отново имах същото чувство. Ти май не искаше точно това.

— Всъщност е доста близо до това, което наистина исках. — Глицки почувства, че би могъл да я слуша цял ден. Можеха да останат тук, на стълбите на Съдебната палата, и тя да му разказва за всички приятни усещания, които е изпитала през живота си. За първи път от почти пет години той самият също ги чувстваше — прилив на нещо, различно от дълг, постоянство, хладно уважение. Все още не им се доверяваше напълно, не можеше да говори за тях. Но те съществуваха. Топлина, надежда, — бъдеще.

Искаше ги толкова отчаяно и това, по негово убеждение, беше гаранция, че нямаше да са трайни. Затова се върна към нещата, с които можеше да живее и където се чувстваше в свои води.

— Но не затова те извиках тук навън. — Каза й, че има намерение да отиде и да си поговори с някого, така че няма да е наоколо, ако Харди реши да го призове като свидетел.

— Това от срещата ти на обяд ли е?

Той кимна почти усмихнат.

— Щастлив съм да докладвам, че отделът изглежда се разпада в мое отсъствие. Никой не полага никакви усилия, освен Пол Тию и той е на моя страна. Ще ми даде копия от лабораторните доклади и рапорти от мястото на смъртта на Кълън Алсоп. Междувременно го има и онова бивше ченге, което според Ридли е може би някак замесено.

— Виждал си Ридли Бенкс? Той добре ли е?

Това изтри всяка следа от оживление от лицето на Ейб.

— Не. Това го каза онова момче от отдела за наркотици и Тию свърза фактите.

— И кой е този човек? Ридли ходил ли е да го види?

— Никой не знае, Трей.

— Но той може да е срещата, за която е казал на Диз.

— Надявам се да е така.

Младата жена отстъпи половин крачка назад и кръстоса ръце на гърдите си. Заговори бавно и внимателно.

— Това може да е последният път, когато някой го е чул.

— Така е. — Ейб знаеше за какво си мисли тя. Беше един От основните моменти. Когато се обвързваш с полицай, приемаш повишеното равнище на риск. Някои хора не могат да свикнат. Някои хора го откриват прекалено късно. Но рано или късно, човек трябваше да се справи с това.

— Как се казва?

— Джин Висър.

Още една пауза.

— Вероятно твоят приятел Пол Тию би могъл да дойде с теб.

— Тогава съвсем никой няма да наглежда пазара. Освен това, аз дори още не зная къде се намира. — Ейб леко докосна ръката й. — Трей, такава ми е работата. Всичко е наред. Как мина твоят обяд?

Очите й отново проблеснаха. Заговори с подчертана грижа:

— Моля те, Ейб, не променяй темата. Ами ако този човек е убил Ридли?

— Тогава би бил пълен глупак да се опита да направи нещо с мен, нали? Първото нещо, което ще му заявя, е, че всички знаят къде съм. Дори съм го записал.

— И това ще те защити?

— Ами — замисли се той, — знаеш, защитата, цялата концепция. Наистина няма нещо… — Той спря и очите му внезапно се изпълниха с някаква паника.

— Какво?

— Нищо. Мисля, че моето йенлинк не се съгласява с мен. — Той си пое дълбоко дъх.

— Ейб? Добре ли си?

— Да — автоматично отвърна мъжът. — Просто малко… — Още един дъх. Вдигна ръка към гърдите си. — Мисля, че е по-добре да седна.

 

 

В съдебната зала съдия Хил бе на път да отреди приемането на признанието. Харди спореше, че те трябва да изгледат целия шестчасов разпит на видеокасетата. Искаше още тук, преди съда, да говорят за проблема с принудата.

Тори възрази:

— Ваша светлост, филмите са пълни с чудесни изпълнения на хора, които очевидно са пияни или силно дрогирани. Можем цял ден да гледаме господин Бърджис и въпреки всичко да не достигнем до нищо, което да при лича на доказателство, че наистина е бил в опиянение. Не му е правена нито една проба за алкохол. Вероятно, както казвате, е бил в началния стадий на хероинов глад…

Харди се намеси:

— И в този случай, ваша светлост, клиентът ми би могъл да каже всичко и да направи всичко…

Хил използва чукчето си.

— Не прекъсвайте отново съдията, защитник. Четох вашите аргументи в писмена форма. Само защото обвиняемият вероятно е имал причини да лъже, не означава, че наистина е излъгал. Ако нямате какво ново да добавите, ще застана зад отсъждането си. Можете отново да опитате, ако това изслушване доведе до съдебен процес.

Потокът на отрицателна енергия между Харди и Хил беше толкова силен, че Фримън се почувства длъжен да се намеси.

— Ваша светлост, ако може да се приближа.

Хил гневно въздъхна. Този спор продължаваше вече повече от половин час. Даде своето разпореждане. И сега внезапно старият лъв излезе от клетката си.

— Добре, господин Фримън.

Дейвид бавно се изправи. Както изискваше протоколът, и четиримата адвокати се приближиха към катедрата.

— Ваша светлост — започна Фримън, — както знаете, ние сме приготвили кратко изявление, в което подчертаваме вътрешната непълнота на представеното ни признание.

— Както казахте, защитник, знам това. Прочетох го.

— В такъв случай, ваша светлост, с цялото ми уважение, бих искал да възразя срещу основите на това признание. Кой би могъл да каже, че имаме пълно и непреработено копие на касетата, ако инспектор Бенкс не свидетелства?

— Ваша светлост! — извикаха в един глас Тори и Прат.

Хил вдигна ръка и ги погледна.

— Господин Фримън, защитата вече половин час спори, че съдът трябва да седне и шест часа да гледа видеокасетата с признанието на обвиняемия заради проблема с натиска. Сега вие казвате, че не би трябвало изобщо да я гледаме, така ли? Правилно ли ви разбирам?

Спокойствието на Фримън беше изнервящо.

— Дори и в записа да нямаше толкова фатални пропуски — каза старецът, — полицаят, който е взел признанието, не е в състояние да се закълне за автентичността и пълнотата на касетата.

Обвинението вече бе подпушило. Имало е и други ченгета наблизо и дори в стаята за разпити, включително и няколко инспектора от отдел „Убийства“. Те можеха да кажат, че касетата е изрядна. Изглеждала пълна и завършена. Сама доказвала своята автентичност. Техникът би могъл да каже, че записът не е променян. Зад тях боботенето засилваше статичното напрежение. За момент сякаш всички в залата говореха едновременно. След това чукчето на Хил — бам, бам — прозвуча над врявата като изстрел и създаде също толкова убийствена тишина. Хил бе слушал достатъчно. Той огледа адвокатите, после тълпата отвъд парапета. Заговори рязко.

— Съдът ще направи половин час почивка, за да обмисли тези и други проблеми.

И без повече думи, той се изправи и напусна залата.

 

 

— Диз! — Джеф Елиът стремглаво се придвижваше по коридора с количката си.

Харди бе с ръка на бравата на стаята за почивка и спря така.

— Какво?

— Чу ли сирената преди последния спор?

— Нищо не съм чул.

— А аз чух. И излязох да проверя. За Ейб е.

— Какво става с Ейб? — Въпреки че, разбира се, знаеше. С отчаян стон той прекоси на бегом фоайето.