Джон Лескроарт
Предварително изслушване (31)

31

Прат сама пое следващия свидетел.

— Народът призовава Антъни Фийни.

Харди от повече от двайсет години познаваше Фийни, стажант асистент на областния прокурор. Винаги го бе смятал за разбран човек — честен, упорит, услужлив. Когато защитникът го интервюира за първи път, понеже бе взел информацията от Кълън за областната прокуратура, се бе прибрал вкъщи леко потиснат. Подробностите, които се бяха изплъзнали както на него, така и на обществения защитник Соул Уестбрук около механизъма на освобождаването на Кълън, не бяха тайна. Изглежда никой не се опитваше да свърже каквото и да било. Харди се надяваше това да се окаже пробив в делото — ако не друго, то поне срещу Тори, — но надеждите му бяха доста пресилени, Фийни не беше лъжец. Защитата не смяташе, че сега ще излъже и това бяха лоши новини.

Свидетелят бе на възрастта на Харди, въпреки че преди десетина години изглеждаше по-млад от него, а пък сега — доста по-възрастен. В момента косата му бе снежно бяла. Поради средата, в която се бе развивал, някога се обличаше модно, а сега — в консервативен и демодиран стил. Триъгълното му и почти впечатляващо оформено лице също бе забележимо променено. Някогашните чаровни трапчинки на двете бузи бяха изчезнали сред чернодробни петна и лека екзема, Фийни се бе превърнал в бюрократ, в служител в офис — без емоции, със заличена индивидуалност, напълно компетентен и несклонен да противоречи. Желаеше да бъде харесван. След като свидетелят представи документите си, Прат се зае със задачата си — да покаже, че Коул Бърджис е притежавал оръжието на убийството поне ден, преди да стреля с него — следователно предварителното обмисляне е било възможно, ако не и напълно вероятно.

— Господин Фийни, познавате ли млад мъж на име Кълън Леон Алсоп?

— Да. Всъщност, познавах го. Сега е мъртъв.

Познатото жужене в съдебната зала се поднови тихо и многозначително. Прат се завъртя и изчака, докато шумът поне малко утихне, после продължи:

— Откъде познавахте господин Алсоп?

— Бил съм негов обвинител в няколко случая, свързани с наркотиците. Той беше дилър на кокаин и бе призоваван нееднократно по това обвинение.

— Разбирам. Кога го видяхте за последен път?

— Имах интервю с него в затвора в следобеда на девети февруари, вторник.

— Бихте ли обяснили пред съда каква бе причината за срещата?

— Разбира се. — Фийни се размърда на свидетелския стол. — Получих обаждане от един от пазачите същата сутрин. Той ми каза, че господин Алсоп искал да говори с мен. Имал информация, свързана с делото на Илейн Уейджър, която би заинтересувала областния прокурор. Искаше да я продаде срещу намаляване на престоя му в затвора или дори освобождаване.

— И вие какво направихте?

— Първо, госпожо, според нашите правила, отнесох информацията на главния помощник прокурор, господин Тори. Той ме изпрати да говоря с доносника — с господин Алсоп, — да разбера исканията му и да видим докъде ще ни отведе всичко това. И аз отидох в затвора и го изслушах. Той все още не бе обвинен и за момента нямаше адвокат, затова имах възможност да го разпи там направо.

Прат изглеждаше добре. В това нямаше съмнение. Държеше главата си високо вдигната и лека интимна усмивка играеше по устните й, докато се връщаше към масата на обвинението. Взе оттам една тънка папка и елегантно се обърна. Върна се при съдията и му я подаде. Галерията я наблюдаваше мълчаливо.

— Целият ви разговор с господин Алсоп ли е записан на касета?

— Да.

— Ако защитата не възразява — тук тя отново очарователно се завъртя, — вместо да изслушаме цялата касета, вероятно можем да чуем есенцията от разговора от този свидетел.

Харди почти се бе изправил на крака, готов да възрази. Искаше се абсолютно преразказване, чисто и неподлежащо на съмнение. Свидетелят не бе полицай, затова думите му не можеха да минат дори на предварително изслушване. А дори и да можеха, Алсоп беше мъртъв. Нямаше как да бъде подложен на кръстосан разпит, затова и твърдението му никога не би могло да бъде прието тук. Дори и след милиони години никой състав съдебни заседатели не би изслушал касетата.

Прат си играеше с тълпата, със съдията, и не на последно място с репортерите — напомняше им, че имат изявление, свързващо Коул с оръжието, независимо дали то бе приемливо или не. Нямаше съмнение — основателно или друго — кой е убил Илейн Уейджър. Прат вероятно очакваше възражение, което да бъде подкрепено. Тя правеше всичко възможно, за да накара Харди да стане на крака.

Затова той не можеше да се противопостави.

Ако той постъпи според очакванията и представи една добра, дори брилянтна техническа защита, Коул Щеше да изгуби. Клиентът му щеше да умре в затвора, по-скоро в камерата на смъртта или по-късно от старост, по-добре да промени ситуацията. Да отхвърли правилата на доказателствата. Всичко може да произлезе от това. Може би Прат и Тори, двамата немарливи юристи, биха направили нещо толкова непохватно, което наистина да навреди на делото или дори — това беше просто хрумване — да изпуснат нещо, което Харди може би не е забелязал.

Той се изправи.

— Само за целта на предварителното изслушване, без възражение, ваша светлост.

Очевидно объркана, областната прокурорка се поколеба, след това грациозно наклони глава.

— Благодаря ви. Господин Фийни?

Харди бе чул цялата история дума по дума преди два дни и нямаше изненади. Бе чел стенограмата и бе изслушал касетите на разговорите на Кълън с Фийни и Ридли Бенкс. Историята бе достатъчно проста и съдържателна. В сърцевината на всичко лежеше въпросът дали Кълън заслужава доверие. Когато Прат му предостави свидетеля, Харди се изправи и се приближи до него.

— Господин Фийни, когато отидохте в затвора, за да говорите с господин Алсоп, това първата ви среща ли беше във връзка с информацията, която той предлагаше за продажба?

Фийни помисли около минута, после кимна.

— Да.

— И се състоя на девети февруари, четвъртък, нали така?

— Да, така беше.

— Каза ли ви господин Алсоп как е научил за смъртта на Илейн Уейджър?

Зад гърба си Харди чу възражението на Прат. Каква връзка имаше това? И Хил му зададе същия въпрос.

— Очевидно, ваша светлост, ако историята на господи Алсоп е достоверна, тя неизмеримо подсилва делото за обвинението. От друга страна, господи Алсоп е бил отчаян мъж, изправен пред възможността да прекара дълго време в затвора. Механизмът на тези преговори — кой кого е потърсил, кой на кого и какво е казал — е важен за преценката дали може да се вярва на господин Алсоп. Ако областния прокурор първи се е срещнал с него и му е предложил тази история…

— Ваша светлост! — Прат отново се бе изправила зад него и вървеше напред. Харди се завъртя наполовина, за да я погледне. — Аз съм възмутена от това обвинение, Той намеква, че ние сме изфабрикували показанията, за да подсилим едно и без това сигурно като бетон дело.

Харди прескочи капана.

— Щом е толкова бетонирано без оръжието, ваша светлост, защо госпожа Прат го използва? Доказателството е напълно и очевидно неприемливо в съда. Ако обвинението не е склонно да признае, че просто дава хляб на пресата, тогава трябва да има някаква връзка. И аз съм длъжен да изследвам дали на господин Алсоп може да се вярва.

— Ваша светлост, това е пълен абсурд.

Хил се изправи от стола си. Очите му се бяха присвили до цепнатини. Той вдигна костеливия си пръст към прокурорката.

— Моля, върнете се на мястото си. — Съдията се втренчи надолу към нея, докато тя се подчини и чак тогава продължи: — Госпожо Прат, искахте да допуснем тези показания и ние ги допуснахме. Сега защитата има правото да ги атакува. — Върна погледа си към Харди. — Можете да продължите.

Харди наклони глава.

— Благодаря ви, ваша светлост. Позволете ми за момента да оттегля въпроса си как господин Алсоп е научил за убийството на Илейн Уейджър и да задам друг. — Защитникът се върна при масата си. Фримън вече бе подготвен и му даде онова, което му бе необходимо, стенограмата на разпита на Кълън Алсоп от Ридли Бенкс.

Харди я отбеляза като доказателство и се обърна към Свидетеля. — Господин Фийни, по времето, когато посетихте господин Алсоп, бяхте ли чели някаква част от Доказателство на защитата „А“?

— Не.

— И поради каква причина?

Фийни се намръщи. Разбира се, Харди знаеше, че помощникът в областната прокуратура дори не бе получил стенограмата, преди да направи собственото си интервю. Но ако Харди по някакъв начин успееше да го накара да почувства, че е направил някаква грешка, свидетелят би могъл да започне да се защитава, което щеше да даде добри резултати.

— Тъй като инспектор Бенкс бе говорил с господин Алсоп едва предишната нощ. Стенограмата все още не бе готова.

— И вие не отидохте до полицията, за да я видите?

Прат възрази, което Харди очакваше.

— Попитан е и ще отговори — отряза я Хил.

Но над челото на Фийни се бяха натрупали облаци. Сега бе в защитна позиция и вниманието му бе изострено. От галерията се чуваше глухо боботене.

— Изобщо, бяхте ли чул за разпита на инспектор Бенкс?

Фийни хвърли поглед към Прат, след това погледна Харди.

— Да? — отвърна той.

— Задавам ви въпрос, господин Фийни. Вие казахте да, но това прозвуча като въпрос.

— Извинете. Да. Чух за това.

— Но не сте чули самата касета?

— Не.

— Нито сте говорил с инспектор Бенкс? Или пък чел стенограмата?

Прат тропна ядосана по масата.

— Колко пъти ще трябва да чуем този въпрос, ваша светлост?

Защитата направи извинителен жест към съдията.

— Ваша светлост, исках да стане ясно, че господин Фийни не е знаел нищо за разговора на инспектор Бенкс с Кълън Алсоп.

— Успяхте в това, господин Харди. Продължете нататък.

— Господин Фийни, не свидетелствахте ли, че не сте говорили с господин Алсоп във връзка с това дело, преди да се срещнете на девети февруари, вторник?

— Да, така е.

— И, доколкото знаете, вие сте първият и единствен човек в областната прокуратура, който се е виждал с него по темата?

— Да.

— И не беше ли също ваше изявление, че после сте го оставили да обсъди информацията с господин Тори?

— Да, вярно е.

— По време на срещата си с господин Алсоп на девети февруари, предложихте ли му някаква сделка, свързана с информацията, която той ви предостави?

— Не.

— Предположихте ли, че може да е направена някаква сделка?

— Не.

— Не? — Харди изразяваше изненада. Той извиси глас над основния шум от галерията. — Господин Фийни, не му ли предложихте освобождаване от собствената му при съда в замяна на показания за пистолета в делото на Илейн Уейджър?

Сега вече бе ядосал Фийни, при това чисто и умело, каквито бяха и намеренията му.

— Изобщо не! Нищо не съм му предлагал. За тези неща си имаме процедури и аз съвсем точно ги следвам. Всичко, което направих, е да взема неговата информация! После я анализирахме, обсъдихме я и стигнахме до решение. Не сме му предлагали сделка чак до следващия ден.

— Десети февруари? Денят, в който е бил освободен, така ли?

— Абсолютно.

Дизмъс вдигна доказателството и го подаде на свидетеля.

— Господин Фийни, бихте ли прочел на глас първите няколко реда от стенограмата от разпита на инспектор Бенкс.

Това не му отне много време, Фийни прочете думите „имам сделка да дойда тук с областната прокуратура…“ и Харди го спря.

— Как бихте обяснил това, господин Фийни? През нощта преди да видите Кълън Алсоп, той е казал на инспектор Бенкс, че вече е сключил сделка с областната прокуратура? — Пауза. — Каква е била тази сделка? С кого се е споразумял?

Свидетелят се опита да измисли нещо, но се отказа.

— Не мога да го обясня. Сигурно се е объркал или е блъфирал.

Харди знаеше, че това ще бъде оспорено, потрябваше да стигне до края.

— Или някой друг в прокуратурата вече е говорил с него.

Прат отново експлодира. Шумът в галерията достигна до такова равнище, че Хил за първи път удари чукчето си и призова за тишина. Съдията студено каза на Харди, че би било удачно да се въздържа от подобни редакторски коментари.

— Съжалявам, ваша светлост — отвърна защитникът. — Но това ни връща към въпроса, който зададох по-рано. Бих искал отново да поговорим по него, ако секретарят го прочете.

След съвсем кратко колебание, съдията даде разпореждане и секретарката откри искания текст. „Каза ли ви господин Алсоп как е разбрал за убийството на Илейн Уейджър?“

Харди добави:

— Или за ареста на моя клиент.

Гласът на Прат зад гърба му беше твърд.

— Ваша светлост, отново възразявам. Въпросът все още е несвързан.

Но нещо бе събудило любопитството на Хил.

— Отхвърля се — каза той просто и нареди свидетелят да отговори.

Фийни, който вече бе вир вода, поклати глава.

— Нямам представа. Не ми каза.

— А вие попитахте ли го?

Още едно обвинение в недоглеждане. Фийни въздъхна под този товар.

— Господин Харди, както знаете, в Сан Франциско излизат вестници, а затворниците имат и вътрешна мрежа за информация. Когато някой като Илейн Уейджър умре, новината се разпространява.

— Вероятно е така. Но вие не отговорихте на въпроса ми. Попитахте ли Кълън Алсоп как е разбрал, че Илейн Уейджър е била убита от Коул Бърджис с неговото оръжие?

— Не.

— Не се ли чудихте как е свързал цялата информация?

Фийни сви рамене.

— Може да е прочел във вестника или да го е видял по телевизията, знам ли.

— Добре — съгласи се Харди. — Може и така да е било. — Той се върна при масата на защитата и, за да спечели малко време, отпи от чашата си с вода. Имаше нужда от една последна връзка и не знаеше докъде ще го отведе тя. Първото правило при разпит на свидетел бе да не се задава въпрос без предварително ясен отговор. Но сега Харди бе хвърлил Фийни върху въжетата, свидетелят се защитаваше и се колебаеше. Имаше вероятност да се изпусне за нещо. Това можеше да бъде и нож с две остриета, който да се обърне срещу Харди, но адвокатът чувстваше, че трябва да поеме риска. — Господин Фийни, още само няколко въпроса. Казахте на съда, че познавате Кълън Алсоп от предишни арести и обвинения, така ли е?

— Да. От три, за да бъда точен.

— Но никога не сте говорили с него лично, нали?

— Да, така е.

— Но много пъти сте го виждали в съда? Вероятно десетина и повече?

Напрегнат и нетърпелив най-сетне да приключи, Фийни примирено клатеше глава.

— Да, със сигурност някъде толкова.

— И в тези дела, преди последния вторник, дали господин Алсоп се е явявал в съда заедно с друг обвиняем?

Кимането спря. На масата на обвинението Тори се бе навел напред, с лакти на коленете, приведени рамене и вдигната глава.

— В два случая за наркотици имаше и друг обвиняем — отвърна Фийни.

— И кой беше той?

Свидетелят не хареса това.

— Обвиняемият, Коул Бърджис.

— Явно са били приятели — каза Харди, — или поне са се познавали добре. Господин Фийни, моля ви, опитайте се да си спомните. Това е важно. Когато чухте за ареста на Коул Бърджис, спомнихте ли си за приятелството му с Кълън Алсоп?

— Ваша светлост, моля ви. Каква е връзката?

— Отхвърля се.

Но в този момент Прат не искаше да остави нещата дотук.

— Ваша светлост, ако съдът позволи…

— Ами, не позволява, госпожо Прат. Отсъдих за вашето възражение. Тук не сме със същите правила като при формален съдебен процес, а и делото е углавно. Виждам към какво се стреми господин Харди и съм склонен да го оставя да продължи опитите си.

Но Прат не можеше да седне.

— Той говори прекалено дълго с него, ваша светлост.

— Няма да е толкова дълго, колкото делото в апелативния съд, ако аз сгреша нещо, госпожо адвокат. Сега, моля. — Той се обърна към съдебната секретарка и я накара да прочете отново последния въпрос. Когато Фийни е чул за ареста на Коул Бърджис, дали случайно не е свързал името със спомена за Кълън Алсоп?

Свидетелят отговори със спокоен глас.

— Всъщност не. Не и докато не чух за ареста на господин Алсоп два дни по-късно. Тогава си спомних.

— Спомнили сте си, че те са били приятели? Че има връзка между двамата мъже?

— Да.

— Споменахте ли на някого за тази връзка?

Поглед, изпълнен с тъга.

— Сигурен съм, че го направих. Бърджис е делото на деня. Спомням си, че бях в стаята за кафе и господин Тори съвсем общо говореше за това, за новата политика на госпожа Прат. Аз направих някаква остроумна забележка за вътрешната връзка в цялата тази култура на наркотиците и че отново сме арестували онова хлапе Алсоп. Просто така се случи.

Харди хвърли поглед нагоре към Хил и каза, че няма повече въпроси.

 

 

Сутринта бе изключително дълга и най-сетне Хил обяви обедна почивка. Приставът веднага дойде, за да отведе Коул.

— Вие, момчета, няма ли да обядвате с мен?

Хлапакът изглеждаше впечатляващо тъжен и Харди разбра защо. По време на процесите обикновено се опитваше да обядва в една от килиите за задържани с клиентите си. Опитваше се да ги информира какво се случва или да ги предпази да не се поддадат на слабост по какъвто и да било начин. Харди каза, че съжалява и че това няма да се повтори.

Коул бързо махна с ръка на майка си през парапета, реди да бъде отведен навън. Харди прекара две минути Успокояване на Джоди и направи планове за обед с и мускетарите. Глицки и Трея вече бяха тръгнали. Джина Роук се бе навела през парапета и обсъждаше нещо с Фримън.

Харди започна да събира книжата си. Фримън избута назад стола си, стана, протегна се и се изправи пред масата.

— Как постигна това с Фийни? — попита той. — Беше истинска красота.

— Имах видение.

— Не си знаел? — Укор.

— Знаех, че са били арестувани заедно. Просто не можех да докажа, че Тори е знаел. — Харди сви безгрижно рамене. — Спокойно, Дейвид. Нали свърши работа. Човек понякога поема рискове. Изглежда си заслужава.

— Той напъха нещата си в куфарчето. Забеляза от дясната си страна, че събранието на масата на обвинението още не е приключило.

Харди понижи глас.

— Нали знаеш за другата жалба, за която говорихме?

Ставаше дума за писмото на Фримън до щатската адвокатска асоциация, в което се оплакваше от Тори. Дейвид, Дизмъс и Джина го обсъждаха през почивните дни и не стигнаха до реално решение. Съвпаденията бяха впечатляващи, но нищо не можеше да се нарече истинско доказателство. С неохота решиха да оставят проблема поне докато приключи изслушването по делото на Бърджис.

— Може би все пак ще можем да придвижим този въпрос.

Фримън се приближи.

— Как ще го направим? Съгласихме се, че нямаме нищо.

— Не е съвсем вярно, Дейвид. Имаме голите факти. Тори прецаква поне две дела.

— Вероятно, но няма как да го докажем. Нито пък, че е взел нещо за това. Асоциацията ще се нуждае от… какво?

Харди клатеше глава.

— Забрави за асоциацията. Трябва Хил да го види. Той никога няма да повярва, че областната прокуратура използва измама, за да спечели делото, докато смята, че Тори играе по правилата. Скокът е прекалено голям. Но ако можем да го убедим, че обвинението е изкривило поне едно доказателство, тогава той ще трябва да обърне по-голямо внимание на всичко останало. Длъжни сме да го накараме да обмисли нещата, които знаем.

— Или мисли, че знаем.

— Доста близо, да. Не можем да убедим асоциацията, но вероятно ще можем да използваме фактите тук.

Дейвид бе изкушен от идеята, но не виждаше как ще се осъществи.

— И какво искаш да кажеш? Не можем да представим тук двете си дела. Те наистина нямат нищо общо със случая.

— Не ти предлагам това, пък и не се нуждаем от него. Има и други начини да предадем посланието на Хил. Би могъл да прочете за това, да кажем, във вестниците. — Той направи жест към Джеф Елиът, който все още говореше с Джина на седалката зад тях. — Тук имаме момче, което разпространява информация.

Харди познаваше много добре Фримън и затова не му се наложи да му чертае подробни диаграми. Очите на стария адвокат проблеснаха при открилата се възможност. Това бе неговият стил на игра — използването на всевъзможни гледни точки и ъгли — във и извън съдебната зала.

— Всичко, което трябва да направим — продължи Харди, — е да посеем семената. Не е задължително Хил да повярва. Просто трябва да признае, че е нещо, на което Тори е способен.

Дейвид все още не бе на това мнение.

— Дори ако лично е убеден — каза старецът, — ако няма някакво доказателство, никога няма да си позволи фактът да се отрази на неговото правораздаване.

— Вероятно не — съгласи се Харди. — Но, от друга страна, с какво може да навреди? Поне е нещо, а иначе нямаме нищо.

Фримън помисли още малко.

— Ако така го приемаш, то е нещо като твоя лична победа. И, между другото — добави старецът, — бих се зарадвал. Но се боя, че ми дължиш двеста долара.

Дизмъс вдигна поглед.

— Не и преди края на деня.

— Обзалагам се, че грешиш. Тори няма да призовава повече свидетели.

Харди изучаваше партньора си сякаш си е загубил ума.

— Разбира се, че ще призовава! В списъка му има още дванайсет имена. Дори не се е докоснал до мястото на престъплението.

— Той има престъплението, има и утежняващите обстоятелства. Има Коул на мястото с бижутата на Илейн, портфейла й и оръжието на престъплението. И познай какво следва? Той е приключил. Дори няма нужда от признанието, въпреки че би бил луд да не го използва. А мисля и че ти малко го разтресе с Фийни. Помощник-прокурорът не би искал да преминава през повече стени.

Дизмъс просто не искаше да то приеме.

— Какво ще кажеш за двойно или нищо?

Дейвид тъжно поклати глава.

— Диз, няма да изпитам никакво удоволствие да ти взема парите. Ако бяхме пред голямото жури, всичко щеше да е приключило. Всъщност, все още не знам защо обвинението не отиде пред разширен състав от съдебни заседатели.

Свиване на рамене.

— Не спорих с него за времето. Тори си представяше, че ще има сблъсък. И в двата случая отиваме в съда.

Старецът цъкна недоверчиво с език.

— А, високомерие.