Нелсън Демил
Полет 800 (42)

41

Тед Наш помълча, все още задъхан, после започна.

— Двамата напуснали хотел „Бейвю“ към седем часа, като взели със себе си одеяло. В колата имали хладилна чанта с вино и видеокамера с тринога.

— Да, всичко това ми е известно.

— Защото си разговарял с Кейт и си изровил сам някои неща. Още какво знаеш?

— Не съм тук, за да отговарям на въпроси.

— Кейт също е загазила, задето ти е говорила за това.

— Ами ти? И ти ли си загазил, защото преди пет години си се раздрънкал пред нея? Затова ли са те възкресили? Да замажеш онова, което си оплескал?

Известно време Наш само ме гледаше втренчено.

— Да речем, че съм най-подходящ да се справя с това изтичане на информация и да реша проблема — отвърна накрая.

— Както и да е. — Погледнах си часовника, който още работеше. — Казвай каквото имаш да казваш. Очаква ме дълъг път до Манхатън.

Тед изглеждаше ядосан, задето като че ли не проявявам интерес към алабализмите му.

— Обаче не знаеш, че след като правили секс върху одеялото — той посочи долчинката между дюните, — тя поискала да се изкъпят голи и да се снимат, затова той пренесъл камерата с триногата тук горе, настроил я на безкрайност и я насочил към брега, който от тази височина обхваща и голяма част от небето.

— Откъде знаеш?

— Разговарял съм с тях. Откъде иначе мога да знам, по дяволите? Ако трябваше да му вярвам, двамата любовници бяха открити и тя беше жива — е, жива поне когато бе говорил с нея.

— Продължавай.

— Изтичали към брега и известно време се къпали голи, после се върнали на плажа и пак правили секс на брега. — Той се подсмихна. — С основание можеш да предположиш, че не са били женени един за друг.

— И че щом оня тип е получил две ерекции за една вечер, значи не е от ЦРУ.

Тед не обърна внимание на забележката ми и посочи плажа.

— Докато правили секс, не забелязали нищо в небето, обаче чули експлозията, която стигнала до тях с четирийсетина секунди закъснение. Когато погледнали, самолетът вече се бил разпаднал и носът бил в океана, а корпусът продължавал да се издига, после започнал да пада. Интересното е, че видели издигаща се светлина точно в този момент, след разрушаването на боинга, но разбрали, че е струята пламтящо гориво, отразена в спокойния океан, и това се потвърдило по-късно, когато гледали записа. — Той се втренчи в мен. — Разбираш ли?

— Естествено. Дим и огледала. Нали в това ви бива най-много.

— Не и в този случай. — Наш продължи: — След като им хрумнало, че след минути на плажа ще слязат хора, те тичешком се върнали при тази дюна, бързо се облекли, взели камерата и триногата, качили се на колата си, форд „Иксплорър“, и потеглили за хотел „Бейвю“. За свое нещастие забравили одеялото и капачката от видео обектива, които ни подсказаха две неща — къде са отседнали и какво са правили тук. Освен това бяха оставили хладилната чанта, бутилката и две чаши, от които свалихме идеални пръстови отпечатъци.

Замислих се за всичко това и не успях да открия празноти в разказа му. Всъщност той точно съответстваше на онова, за което вече се бяхме досетили аз, Кейт и всички останали, освен някои допълнителни подробности в резултат на разговора му с очевидците.

— Какво имаше на касетата?

— Не онова, което ти се иска.

— Виж, Тед, нямам никакви пристрастия в тоя случай. Не съм от привържениците на теориите за заговора, не съм и професионално обвързан с официалното заключение като теб. Просто съм безпристрастен човек, който търси истината. И справедливостта.

Устните му се разтеглиха подигравателно, което не мога да понасям.

— Знам, че е така, Джон. Нали затова сме тук. Затова провалих съботната си вечер.

— Е, от време на време можеш да изпуснеш по някое църковно бинго. Какво имаше на касетата?

— На връщане към хотела жената изгледала записа през визьора. Не видяла много, обаче все пак видяла нещо, което не забелязали, докато правели секс — видяла самолета, уловен на лентата в момента на експлозията. Тя ми каза, че било странно — той избухнал в горния десен ъгъл на кадъра, докато те с приятеля й се любели в долния ляв ъгъл и изобщо не гледали нагоре. Естествено звукът още не бил стигнал до тях и те продължили да правят секс, а самолетът експлодирал и се превърнал в грамадно огнено кълбо, и после се разпаднал. — Наш замълча и се замисли. — Мъжът ми каза, че когато гледал записа с нея, трябвало да й обясни огромната разлика в скоростта на звука и светлината, поради което още се любели, докато боингът избухвал.

— Слава Богу, че има природни закони, иначе нямаше да можете да направите анимация, която да не разпознае нито един очевидец.

Това явно малко го подразни.

— Анимацията беше съвсем точна и се основаваше точно на тези природни закони, свидетелските показания, радарните данни, динамиката на полета и наблюденията върху случващото се със самолета при катастрофална експлозия.

— Ясно. Може ли да видя записа?

— Остави ме да довърша.

— Ти свърши. Искам да видя записа и да поговоря с двамата любовници.

— Ще довърша. — Наш продължи: — Върнали се в хотел „Бейвю“, включили камерата във видеото и изгледали записа по телевизора. И двамата видели онова, което тя видяла през визьора. Записът бил звуков и ясно чули експлозията четирийсетина секунди след като я видели на лентата. — Тед ме стрелна с очи. — Цялата злополука била записана, отначало докрай, цветно, със звук, на качествена лента. Камерата била настроена на сумрак. Виждали се мигащите светлини на боинга преди експлозията. — Той напрегнато се вторачи в мен. — Преди взрива към самолета не се издигала светлина.

Защо ли го очаквах?

— Това е добра новина — отвърнах. — Трябва да изгледам записа и да поговоря с двамата.

Наш не отговори директно.

— Ще те попитам нещо. Ако ти беше на мястото на онази двойка и се беше заснел как се любиш, какво щеше да направиш със записа?

— Щях да го пусна по интернет.

— Е, точно ти би могъл да го направиш. Те очевидно са го унищожили.

— Нима? Кога? Как?

— Същата нощ. Още щом напуснали хотелската стая. Отбили край пътя, мъжът прегазил касетата, после изгорил лентата.

— Откъде е взел кибрит или запалка?

— Нямам представа. Може някой от двамата да е пушил. Според Роксан не бяха пушили, обаче не му го казах. Освен това беше много удобно да заяви, че мъжът е изгорил касетата, вместо да я изтрие, защото изтритата лента може да се възстанови в лаборатория, а Тед не искаше да ми хрумне такава идея.

— Добре, изгорили са касетата — съгласих се. — И после?

— Отишли в Уестхамптън, където тя била оставила колата си. Мобифоните на двамата вече звънели, тъй като разни хора се опитвали да се свържат с тях заради катастрофата. И двамата били казали на съпрузите си, че са в района — той бил за риба, а тя щяла да пазарува в Ист Хамптън, после да вечеря със своя приятелка и да пренощува при нея.

— Неговата версия не е била лоша. Нейната би могла да направи всеки мъж подозрителен.

— Повечето съпрузи си имат доверие — осведоми ме господин Наш. — Ти нямаш ли доверие на Кейт, докато е в Танзания?

— Тед, ако още веднъж споменеш за Кейт, ще ти навра пистолета в гъза с дръжката напред.

Той се усмихна, но не отговори. Защо винаги успява да ме ядоса? После се върна към непосредствения въпрос.

— Всеки със своята кола се прибрал вкъщи и прекарали остатъка от вечерта със съпрузите си — гледали новините за катастрофата по телевизията.

— Трябва да е било интересна вечер — отбелязах аз. Наш ме погледна.

— Това е всичко. Както подозираха и предполагаха много хора, на плажа наистина е имало двама души, те наистина са били любовници и наистина неволно са заснели злополуката. Обаче в записа не е имало димящо оръжие, нито димяща ракета.

— Обаче го чувам от теб.

— Естествено аз ги подложих на детектор на лъжата и те издържаха теста.

— Чудесно. Искам да видя и резултатите от детектора освен техните писмени или записани показания, преди да разговарям с тях.

Тед от ЦРУ явно не обичаше да си има работа с полицейски детективи, понеже детективите държат да навързват свидетелствата логично, докато ЦРУ работи с абстракции, предположения и анализи, които са основните съставки на алабализмите.

— Двамата казаха цялата истина за действията си на плажа, а тъкмо там можеше да се очаква да излъжат, защото хората се срамуват, но те казаха точно какво са правили — търпеливо поясни Тед. — Когато ги разпитахме какво са видели със собствените си очи на плажа, те отново бяха откровени. Не е имало издигаща се светлина. Тестовете с детектора на лъжата ни свършиха почти същата работа като самия запис.

Не му вярвах съвсем, обаче отвърнах:

— Добре, да допуснем, че е така.

Той ме познаваше прекалено добре от предишния си живот.

— Съмнявам се, че си убеден.

— Убеден съм. Между другото, как открихте тая двойка?

— Беше ми по-лесно, отколкото на теб. Мъжът беше давал отпечатъци за постъпване на работа и ние имахме отпечатъците му от бутилката и чашата. Проверихме ги в база данните на ФБР и в понеделник сутрин му се обадихме в службата. Той на свой ред ни даде името на своята приятелка.

— Наистина е било лесно. Надявам се, че сте свалили отпечатъците му от регистрационния талон в „Бейвю“, за да направите връзката между плажа и хотела.

— Всъщност… не, не ги свалихме. Но ние не се опитвахме да съберем улики срещу него.

— Доколкото си спомням, унищожаването на улики е престъпление.

— Срещу боинга на ТУЕ не е извършено престъпление, затова свидетелствата не… Въпросът е, че двамата любовници просто са се оказали на неподходящо място в неподходящ момент. Не са видели нищо повече от другите двеста очевидци и на видеозаписа им не е имало нищо, което да представлява интерес за ЦРУ или ФБР. Детекторът на лъжата го потвърждава. Разпитах ги подробно, разпитваха ги и други, включително твоят колега от ФБР Лайъм Грифит. Всички са единодушни, че двамата казват истината. Можеш да разговаряш с Лайъм Грифит и той ще потвърди думите ми.

— Убеден съм. Но ще се уверя, след като лично разпитам двойката. Имаш ли лист и химикалка?

— Не можеш да разговаряш с тях.

— Защо? Да не ги е сполетяла злополука?

— Не бъди мелодраматичен. Не можеш да разговаряш с тях, защото им обещахме анонимност в замяна на тяхното съдействие и откровеност.

— Добре, и аз ще направя същото.

Тед Наш се замисли, навярно за инструкциите си по отношение на вашия предан слуга.

— Съвсем просто е, Тед — казах му. — Съобщаваш ми имената им, аз се срещам с тях, разговаряме и веднъж завинаги приключваме случая. Какъв е проблемът?

— Трябва да поискам разрешение.

— Добре. Обади ми се утре по мобифона. Остави ми съобщение.

— Може да стане чак в понеделник.

— Тогава да се срещнем в понеделник.

— Ще те известя. — Той бръкна в горния джоб на якето си за цигарите си, после разбра, че са мокри, и реши да не пуши.

— Затова се задъха — осведомих го. — Пушенето убива.

— Как е ченето ти?

— Добре. Намокрих го в солена вода заедно с главата ти.

— Когато забих коляно в ташаците ти, не усетих да има нещо. Биваше го, обаче мен ме бива повече.

— Мисля, че мокрият ти девически пояс те притегли към дъното.

— Майната ти.

Всичко това беше забавно, но не и продуктивно. Смених темата.

— Обади ми се и ще си уредим среща — тоя път на обществено място. Аз избирам. Доведи си компания, ако искаш. Обаче още преди да си кажем здрасти, ще ми съобщиш имената на двамата.

Той ме погледна.

— И ти се приготви да отговориш на някои въпроси, иначе от тази среща ще получиш само федерална призовка. Нямаш властта, която си мислиш, че имаш, Кори. Ние нямаме какво да крием, защото няма нищо повече от това, което ти разказах. И ще ти кажа нещо, за което сам би трябвало да си сетил. Ако имаше нещо за криене, вече щеше да си мъртъв.

— Пак ме заплашваш. И аз ще ти кажа нещо — както и да приключи тоя случай, ние с теб ще се срещнем, за да уредим тая работа със смъртта ти.

— С нетърпение очаквам тази среща.

— Не и колкото мен. — Той отново протегна ръка, обаче не бяхме достатъчно близо, за да се ръкуваме, затова реших, че си иска пистолета. — Ти току-що заплаши да ме убиеш, а сега искаш да ти върна пистолета, така ли? Пропускам ли нещо?

— Казах ти: ако исках да те убия, вече щеше да си мъртъв. Но тъй като явно ми вярваш, няма нужда да те убивам. Обаче си искам пистолета.

— Добре, но ми обещай да не го насочиш към мен и да ме накараш да ти кажа какво знам за случая.

— Обещавам.

— Честна дума?

— Върни ми пистолета, по дяволите.

Измъкнах глока от пояса си и го хвърлих на пясъка. Пълнителя задържах.

— При следващата ни среща няма да се наложи да инсценираш смъртта си. — Обърнах се и се отдалечих.

— Когато посрещнеш Кейт на летището, не забравяй да й съобщиш, че съм жив и скоро ще й се обадя — извика подире ми той.

Тед Наш си го просеше да го очистя на място, обаче аз исках да има какво да очаквам с нетърпение.