Анди Ремик
Спирала (3)

Ударна група S–4 — снайперистки взвод, Австралия

От стоманеносивите облаци над Харбър Бей в Сидни се изсипа същински потоп. Ручейчета се спускаха по покрития с белези от куршуми и шрапнели мост над залива и изчезваха в бездната отдолу, светлините на далечните сгради едва примигваха в мрака. Едната половина на Операта блещукаше като призрак и изглеждаше почти като от сребро през носения от вятъра дъжд, сякаш предизвикваше природните стихии. Но рухналата част, подложена неотдавна на бомбена атака, бе открита за бурята. Операта бе ранена, разкъсана, изоставена. За австралийците тя се бе превърнала в символ, че техният свят окончателно е полудял.

Рекс клечеше — дъждът яростно шибаше импрегнираната му пелерина — и слушаше радиото. Хвърли поглед към ЕКуба си. Примигваха сини цифри.

— Потеглиха — обади се глас в ухото му.

Рекс провери пълнителя на снайпера си, надигна се и погледна от върха на предния сегмент на Операта. Мостът едва се виждаше в сумрака на бурята; цялото пристанище се простираше пред него като великолепно произведение на пейзажист. Излезе горе и запази равновесие на поцинкованата пътека. Тук, под вилнеещия вятър и дъжд, се чувстваше като владетел на света. Чувстваше се жив. Вдигна карабината и допря ЕКуба до електронния прицел. Чу се тихо прещракване, докато устройството се интегрираше с високотехнологичното оръжие. Мерникът се завъртя и се фокусира; Рекс погледна през него и светът изведнъж се проясни.

Мостът се виждаше ясно като в слънчев ден, окъпан в нежни виолетови тонове; той увеличи изображението и вече можеше да различи всяко ручейче по стоманените секции, всяка дупка от куршум и белег от шрапнел. След това намали увеличението и се огледа наляво и надясно в търсене на бусовете — знаеше, че идват.

— Добре ли си, Рекс? — разнесе се зноен глас в ухото му.

— Разбира се, сладурче — тихо отвърна той и си представи прекрасните мигли на Амбър, как пърхат към него зад мерника на собственото й оръжие. Премести тежестта си и погледна към далечния небостъргач и позицията, на която знаеше, че е Амбър. Тя му махна и той й отвърна. — Скоуп готов ли е?

Скоуп изсумтя по комуникационния канал. Не беше от приказливите и според него коментарът на Рекс очевидно не заслужаваше внимание.

Рекс отново насочи снайпера си към моста, към върха на огромната му дъга. Различи Скоуп — целия в черно, готов за действие. Беше заел най-опасната позиция от тримата и макар да се бе закрепил абсолютно надеждно, Рекс неволно потръпна. На пък в края на краищата Скоуп си беше щур за връзване. Разправяха, че не е с всичкия си, и сега Рекс реши, че вероятно наистина е така.

— Почваме играта.

Думите бяха на някой от войниците от австралийските специални части за борба с тероризма, които се бяха разположили долу под командването на един огромен морски пехотинец, казваше се Калъм, и чакаха да дойде техният ред. Те наблюдаваха заподозрените коли от земята. Ударната група на Спиралата имаше ролята на снайперистка поддръжка.

— Два автомобила — черни фордове, шестима пътници. Пристигане след четири минути. Край.

Рекс зачака.

Не че имаше какво друго да прави…

 

 

Амбър провери екипировката си за десети път — оръжие, мерник, интеграцията на ЕКуба, бронежилетката, косата, ноктите…

— Шибан дъжд — промърмори тя и се поразмърда, за да освободи напрежението в прасците си. Белязаният от куршуми порутен парапет бе нисък, но не чак толкова, и това означаваше възможно най-неудобната поза. След час киснене схващането на мускулите бе неизбежно. Огледа района през мерника; слушаше по комуникационния канал войниците долу — те следяха заподозрените бусове.

Информацията бе дошла от изключително надежден източник — бивш агент на КГБ, преквалифицирал се в търговец на оръжие, който трябваше да бъде съден за редица престъпления. Беше им дал тонове информация за активността на различни терористични групировки — и това бе разбираемо, като се имаше предвид, че бе един от основните доставчици на оръжие за Близкия изток и Южна Америка. Засега всичко вървеше по вода и австралийското правителство имаше големи надежди за успех на тази операция. Шестима египетски терористи щяха да взривят Харбър Бридж. Разполагаха с планове на моста и знаеха къде точно да поставят зарядите.

— Шибани терористи — изсумтя Амбър и отново огледа района.

Бусове нямаше.

Всъщност май нямаше и войници долу.

— GF 10 до 30, обадете се. Край.

Никакъв отговор.

— GF 10 до 30, обадете се. Край!

Отново нищо.

— Чуваш ли ме, Рекс?

— Да.

— Виждаш ли нещо?

— Нищичко.

— Нещо не е наред — разнесе се съскащ шепот — рядко чуваният глас на Скоуп. Амбър и Рекс усетиха как в сърцата им пролазва мраз. А същевременно по Канал J още се чуваше проследяването — преследването — на бусовете. „Движат се на изток по Алфред Стрийт и се отдалечават от Съркъл Бей към…“

Амбър отново огледа района. До нея нещо се раздвижи — просто струите дъжд — и още преди да усети какво става, някой бе метнал гарота през шията й. Облечената й в ръкавица ръка яростно се вкопчи в режещата жица, очите й се ококориха, когато болката прониза шията. Тя усети как кръвта потича по врата и гърдите й и в същия миг чу как карабината се удря в парапета.

Вдигнаха я във въздуха и тя зарита безпомощно. Заудря с глава назад — веднъж, два, три пъти, при всеки удар чуваше как нещо хрущи. Хватката отслабна, но само толкова.

— Рекс! — успя да изкрещи тя в ЕКуба и с всичка сила удари с лакът нападателя си в гръдния кош. Гаротата се отпусна и Амбър падна на колене, закашля се, мъчеше се да хване впитата в гърлото й жица…

Рекс наблюдаваше парапета на покрива на слабо осветената сграда. Виждаше как Амбър се бори, но нападателят й бе прекалено близко до нея, за да може да стреля, а и дъждът му пречеше да се прицели добре. После Амбър удари. Нападателят се олюля в мрака и Рекс изстреля един куршум, след това още три — бързи, един след друг. Ухили се гадно и в същия миг пистолетът със заглушител докосна тила му и пръсна мозъка и лицето му по фината каменна облицовка на Операта.

 

 

Амбър чу съскането на прелитащите покрай нея куршуми. Извъртя се, свита ниско, и извади 9-милиметровата си берета. Фигурата полетя към нея и с един ритник изби оръжието от ръката й и го запрати през парапета. Объркване вцепени мозъка й — бе чула два тъпи удара зад себе си, знаеше, че куршумите на Рекс са стигнали където трябва. „Кевлар?“ Въпросът прелетя през главата й със същата бързина, с която действаха рефлексите й. Един ритник, втори — блокира ги с ръце и след това нанесе десен прав, но противникът й го избегна. Амбър срещна погледа на врага си — очите му бяха ярки, бакърени — и се опита да го изрита. Той се извъртя и я подкоси с крак. Амбър се строполи тежко, тилът й се удари в парапета. Пред очите й излязоха свитки; тя замахна слепешком, но не уцели. Внезапно се почувства в безтегловност — и с ужас осъзна, че отново са я вдигнали във въздуха.

— Не! — извика Амбър, размахваше бясно ръце и крака. Вятърът ревеше. Тя изкрещя от ужас и отчаяние. А след това се стовари върху земята и сцената, действието и цялата постановка най-сетне приключиха.

 

 

Онези, които работеха със Скоуп, го смятаха за нещо като влечуго. Нямаше приятели и беше — или поне така изглеждаше — лишен от каквито и да било емоции. Бе всеотдаен, професионалист — и кажи-речи най-добрият снайперист на Спиралата. Носеха се слухове, че можел да уцели главата на миши кур от десет хиляди крачки и да вдене конец в игла с куршум.

Беше ужасен, че не ги е видял да идват. Четири фигури в черно се бяха покатерили по изкорубения от войната мост под него, без да ги усети. „Не може да бъде!“ — изкрещя умът му, докато го доближаваха, за да му видят сметката. Извъртя карабината „Бергман“ и простреля първия в лицето — имаше съскане, струя кръв и зъби, след което фигурата падна безжизнено назад и започна да се премята през гредите на моста към мрака долу.

Светкавица разкъса небето. На светлината й Скоуп се ухили зловещо.

С плавни движения трите фигури извадиха пистолети със заглушите ли и всички започнаха да стрелят едновременно. Проблясъци заиграха над Харбър Бридж, сякаш пригласяха на гръмотевиците. Още една от черните фигури падна, отхвърлена назад като парцалена кукла, и полетя към тясната ивица на пътя долу. След това един куршум улучи Скоуп в рамото и го завъртя, втори се заби в слабините му, трети прониза гърлото му. От яркочервените му устни бликна кръв.

— Шибаняци! — изстена той, докато политаше надолу, но осигуряващото въже го спря малко под гредата и той увисна и бавно започна да се върти. От отпуснатото му тяло течеше кръв. Двете останали фигури се промъкнаха по-близо и пуснаха още пет куршума в тялото му. Два чифта бакърени очи се срещнаха за части от секундата. След това тайнствените същества хукнаха по главозамайващите висини на моста.

 

 

Камионът спря. Светлините на фаровете му прорязваха тежката водна завеса. Калъм изгледа сурово здравеняците и излая:

— Навън!

Десет мъже скочиха от камиона и се разпръснаха, като всеки покриваше съседа си. Калъм приклекна до тялото на един мъртъв войник. Гърлото му бе прерязано. Калъм преглътна и хвърли поглед към другите шест трупа. Не бе изстрелян нито един куршум.

— Ударили са ги яко и бързо, момчета. Разпръснете се, да видим колко са. Албърт, успя ли най-сетне да пуснеш шибаната връзка?

— Цялата мрежа е мъртва, сър.

Калъм кимна и даде знак на хората си да се размърдат.

Движеха се като истински професионалисти — и бяха професионалисти. Проблесна светкавица и Калъм напрегна очи, за да види снайпериста на върха на моста. Успя да различи нещо, някакво движение по време на краткия проблясък, но след миг всичко отново потъна в мрака и дъжда.

Но Калъм вече знаеше. Усещаше го.

Бяха им го начукали, яко и както си трябва — но защо? Нима терористите бяха поставили експлозиви? Дали мостът щеше да сподели участта на Операта?

След двайсет минути Калъм стоеше облегнат на моста, захапал подгизнала пура, с обвито в дим лице. В носилката пред краката му лежеше абсолютно мъртвото тяло на Скоуп. Лицето на снайпериста бе на каша, по-голямата част от черепа липсваше. Калъм потрепери.

Албърт застана до него.

— Комуникацията е възстановена. Другите двама снайперисти също са мъртви. Няма и следа от нападателите — с изключение на шибаните гилзи естествено. Шефе, не мога да разбера какво става, мамка му.

— Заблуда — меко каза Калъм, без да вади омекналата пура от устата си.

— Заблуда ли? Ами мостът?

— Няма нищо общо с моста — каза Калъм, с нежелание измъкна пурата и я метна през перилата към черната мазна вода долу. Обърна се към Албърт. Погледите им се срещнаха. — Просто някой е искал да убие снайперистите.

— Значи е било удар?

Калъм кимна.

— И още как. В едно съм сигурен — който и да го е направил, който и да е избил тази ударна група, направо се радвам, че не търси мен.

— Откъде можеш да си сигурен, че не те търси? — прошепна Албърт.

— Просто вече щях да съм мъртъв. — Калъм сви рамене.

 

 

SIU препис 1

СЕКРЕТНО VK12/084/СПЕЦИАЛНА СЛУЖБА ЗА РАЗСЛЕДВАНИЯ

Извлечена информация от ЕКуб

Дата: август 2ХХХ

 

В подземния свят са известни като ударни групи, работещи за Спиралата. Нямат официално име и на теория не съществуват. Те са градски мит. Те са призраци. Тези нелегални „несъществуващи“ групи имат по-богата информация, по-добра подготовка и по-голям опит от британските Специални служби, американското ЦРУ и бившия съветски КГБ. Смята се, че са по-тайни от всяка глобална правителствена организация или тайна полиция. Според всички световни сили и организации, които подозират за съществуването им, те са най-елитните сред елитните.

Член на една от ударните групи с кодово име Пюрити^[1] се разкри пред нас. Проверихме предполагаемите й връзки със секретната организация, известна като Спиралата. Пюрити твърди, че в борбата си срещу терористите, в усилията си за стабилизиране на правителства и за смазване на злото и покварата навсякъде по света, Спиралата е разработила прототип на процесор, който да помага в мисията й. Свързаната с него информация е строго секретна.

Малко преди да бъде убита, Пюрити заяви, че със Спиралата и ударните групи е станало нещо непредвидено. Според собствените й думи, появил се е предател. Пюрити спомена една дума — некс (контекст — „нексът“, или „нашият некс“), което според нас е убиец/ловец с характерни умения.

Жената с кодово име vb12Purity бе извадена от Дунав югозападно от Белград в началото на този месец с прерязано гърло.

 

 

SIU препис 2

СЕКРЕТНО TFG1776/250/СПЕЦИАЛНА СЛУЖБА

ЗА РАЗСЛЕДВАНИЯ

Извлечена информация от ЕКуб

Дата: септември 2ХХХ

Препис digMail:

„Бумът в разработването на процесори достигна невиждани и немислими размери; процедурите на ядрото пишат сами себе си и използваните технологични процеси са нещо, за което в близкото минало не можеше дори да се сънува. При първоначалните тестове скоростта на процесора би цялото военно оборудване — той се оказа най-малко 50 000 пъти по-бърз от всеки друг разработван в момента процесор. Показателите му са наистина невероятни и този чип ще революционизира компютърната индустрия на 21 век. Той ще има дълбоки последици във всички аспекти на компютърните технологии, от военното им приложение до световната икономика.

Приложени са кодираните файлове за клетъчната структура на куба, както и схеми за процесите на гравиране, необходими за създаването на кубичен процесор QIII:

#TYGUgfuyd…“

###ПРИНУДИТЕЛНО СПИРАНЕ НА ПРЕДАВАНЕТО// ПРЕДПОЛАГАЕМО ХАКЕРСКО ПРОНИКВАНЕ###

Сканиране на терминалите…

Регистриран е пробив…

Сканиране на портовете…

Системата е заключена.