Стела Камерън
Ангелът и грехът (3)

3

Вятърът беше топъл и притискаше яркочервения саронг към сгорещената кожа на Лорейн.

Нямаше защо да седи сама и да скучае. Не, тази вечер тя щеше да осъществи една идея, която растеше в нея, откак бе стъпила на този остров. Защо не? Чък се върна у дома в най-гадното си настроение, завлече я в леглото, за да я люби с обичайната си бързина, а после се настани на верандата, за да се напие.

Единственото, което тя искаше, беше да си поиграе, да се позабавлява, да си достави малко удоволствие. Това щеше да бъде първото упражнение. След няколко интересни репетиции със заместника щеше да се събере със Синжун — тя беше уверена в това — и мечтите й щяха да станат действителност.

Изпълнена с радостно очакване, тя вирна брадичка, мина под надвисналите диви лози и излезе на обраслата с трева крайбрежна ивица над дългия тесен плаж.

Веднага видя онзи, когото търсеше — точно на мястото, където се надяваше да го намери.

Едва не се сурна надолу, когато хукна по пясъчния склон, за да стигне до мъжа, който седеше на брега и се взираше в морето, оставил до себе си въдица. Не за първи път Лорейн го наблюдаваше отдалеч в това усамотено местенце. Миналата вечер пак бе дошла да го види.

Тази нощ нямаше да остане на върха. Щеше да действа.

Чък я бе предупредил да не си играе с Уилис. Син също. И тя знаеше защо. Двамата се страхуваха, че Лорейн ще се забавлява истински, до насита, и то с мъж, който вече няколко седмици я преследваше с тежки пронизващи погледи и сякаш я подканяше да открие какво точно искаше от нея.

Лорейн приближи до неподвижната мъжка фигура и изведнъж спря. Той беше фантастичен, истинско произведение на изкуството, пред което всяка жена омекваше като восък и закопняваше да го докосне.

Лорейн искаше да го усети. Целия. Още преди края на нощта хладният мълчалив Уилис щеше да изгори в пламъците на страстта. Когато свършеше с него, той щеше да бъде горещ и жаден — и да остане такъв за нея винаги когато го искаше, а тя щеше да го иска често, докато най-сетне убеди Синжун да я вземе.

Бронзовите рамене на Уилис бяха невероятно широки. Мускулите играеха под лунната светлина и Лорейн огледа жадно силния гръб чак до тясната талия и стройните хълбоци. Тази вечер той носеше само къси памучни шорти и беше седнал по турски в пясъка.

Лорейн притисна ръце към корема си. Искаше да усети натиска на краката му — и да възпламени огъня в тъмните внимателни очи. Тя се приведе, сграбчи шепа пясък и я хвърли по него.

— Хей, Уилис! — Гласът й беше дълбок и изкусителен, мамеше мъжете точно както обичаха, и Лорейн напълно го осъзнаваше. Но този мъж не се обърна и не реагира. Тя направи още една крачка. — Тук е много самотно. Не ти ли е мъчно, че си нямаш компания?

Дясната му ръка се раздвижи и придърпа въдицата към краката му. Макарата избръмча. Той провери кордата, и отново остави въдицата в пясъка.

Лорейн потрепери и уви ръце около тялото си.

— Самотна съм, Уилис. Затова дойдох. Самотна съм и знам, че и ти се чувстваш така. Мислех, че можем да си правим компания през нощта.

— Да си правим компания? — Гласът му беше дълбок, неравен, монотонен. Той се обърна и я изгледа изпитателно. — Защо търсиш моята компания?

— Защото те харесвам. — Тя преглътна мъчително. Макар че той беше коленичил, очите му бяха на едно ниво с нейните. Луната зад гърба му спускаше тъмни сенки под скулите и мускулите на широките гърди и силните ръце. — Ти си като мен, Уилис. Ние сме страстни хора, лишени от възможността да споделят страстта си.

— Сериозно ли говориш?

— Да, разбира се. Не е нужно да се лишаваме от това. Аз съм тук, до теб. Можем да бъдем заедно.

— Ти си приятелка на Чък.

Все старата песен.

— Аз съм жената, която живее в къщата на Чък. Когато напуска острова, той спи с други жени. Защо и аз да не се забавлявам?

Доколкото можеше да прецени, лицето му остана неподвижно.

— Чък напуска Хел, за да върши работа. Никога не се задържа дълго.

Лорейн разпери ръце и се засмя.

— Има неща, за които не се изисква време, Уилис. И двамата го знаем. Можеш да ми вярваш, Чък наистина е прекалено бърз в тази работа. Трябва ми мъж, който знае колко да се забави, за да го усетя, мъж, който си има всичко необходимо и дори в излишък. Искам теб.

— Върви си — проговори тихо той. — Веднага си върви.

Желанието я подлудяваше.

— Ти не искаш да си отида. Ще остана.

— Какво искаш от мен?

Дробовете й се напълниха и тя отметна глава назад.

— Знаеш какво искам, Уилис. Същото, което искаш и ти. — Вятърът разроши косата й и немирните кичури нападаха по лицето. — Ела, ще ти покажа.

Тя не чу как той се раздвижи, дори не го усети, докато огромните му ръце не се сключиха около нея и не обхванаха дупето й. Възбуденият й смях отекна в нощта и се смеси с плискането на вълните. Тя опря ръце на раменете му и въздъхна щастливо.

— Виждаш ли? — попита дрезгаво. — Казах ти, че ние с теб се разбираме. — Тя погледна в косо разположените му черни очи. В тях нямаше и следа от реакция. Пълната, ясно очертана, уста не отговори на усмивката й.

Хватката му се стегна и връхчетата на пръстите му се впиха болезнено в плътта й.

— Не ми трябва жена, която да ми казва какво искам. Не ми трябва жената на друг мъж.

— Но аз те искам. Няма да остана дълго при Чък.

Той явно размишляваше, докато пръстите му се плъзгаха по дупето й.

— Истината ли казваш?

— Разбира се — отвърна задъхано тя. — Чък също разбира, че времето ни свършва.

Уилис промърмори нещо на своя неразбираем език.

— Какво каза? — попита шеговито тя.

— Казах, че все още можеш да си отидеш.

— Не. — Слабините й трепереха. — Оставам. Аз имам опит, Уилис. Не са много жените, които знаят онова, което знам аз. Знам какво искат страстните мъже. Знам какво искаш ти.

През тънкия саронг и копринените бикини пръстите на Уилис се вмъкнаха в цепката на дупето й и я разтвориха.

— А това знаеш ли го? — Той се изсмя безрадостно. — Наистина ли ще направиш, каквото искам? Наистина ли ще направиш всичко?

В първия момент Лорейн изпита страх, но бързо го забрави.

— Всичко.

— Доста отдавна те наблюдавам.

— Знам.

Уилис отново се засмя.

Ти ме подбуждаше да те наблюдавам. Излагаше тялото си на показ. Никога не съм искал да те притежавам. Но аз съм мъж, и си представях какво бих направил с жена като теб.

— Наистина ли? — По тялото й потече огнена лава. — Кажи ми как ще го направиш!

— Не обичам да говоря.

Той вдигна едното си коляно и я дръпна надолу, за да я настани на бедрото си.

— Мокра си — прошепна съскащо той. — Мокра курва.

Лорейн потрепери.

— Мокра съм, защото ме искаш.

— Толкова мокра, колкото се очаква от курва.

— Аз не съм… — Тя млъкна за миг. — Мога да те науча на доста нови неща, Уилис.

— Да ме научиш? — Без да бърза, той изви ръцете й назад и железният му юмрук се сключи около китките и. — Не. — В гласа му нямаше абсолютно никакво чувство.

Прониза я паника, но тя побърза да я потисне. Нали това искаше. От това се нуждаеше.

— Тогава ти ме научи на нещо ново, Уилис. — Тя пое дълбоко дъх, изпъна гръб, знаейки много точно какво ще направи лунната светлина с тялото й.

Като продължаваше да държи ръцете й зад гърба, той стана и я облегна на вулканичната скала, която се издигаше застрашително от пясъка. Без да каже дума, Уилис я притисна към хладния камък.

Лорейн потрепери от допира с грапавата повърхност и се изви в ръцете му. Уилис се изсмя.

— Добре — промърмори той. — Добре. Движи се за мен, това ми харесва.

Той избута саронга настрана и сграбчи гърдите й. Размачка ги здраво с едрите си ръце, приведе се и засмука едното зърно, после го захапа с острите си зъби.

Лорейн се опита да се отбранява. Искаше да вдигне коляно и да го удари, но беше безсилна срещу този грамаден мъж.

— Причиняваш ми болка!

— Нима не ги харесва? — Той притисна ръцете й между скалата и тялото й, застана разкрачен пред хълбоците й и се отърка в таза й. — Говори. Кажи ми, че не харесваш онова, което ти правя. Кажи ми да те пусна и ще те послушам.

Тя поклати глава и си помисли за сините петна, които щяха да останат по тялото й след тази нощ.

Стресна се от шума на разкъсана коприна. Уилис разголи и другата й гърда, потърка долната част на тялото си о слабините й и се усмихна, но усмивката не засегна очите му.

— Харесва ли ти това? — попита той. — Искаш ли да го усетиш? Целия?

Лорейн кимна, но гърлото й се стегна от страх. Той беше студен. Възбуждащ, но ледено студен.

Мъжът огледа гърдите й, обхвана ги с ръце, притисна ги една към друга. Сведе глава и започна да хапе плътта й, докато тя изпищя и се опита да се освободи.

— Много бързо се учиш.

Той мушна ръка между краката й, докато продължаваше да смуче гърдите и. Мина покрай копринените бикини и заби два пръста дълбоко в тялото й.

— Господи! — Тя стисна здраво зъби и се опита да му се изплъзне. Той не очакваше това и разхлаби хватката си. Лорейн падна в пясъка и запълзя настрани.

От устата й се изтръгваха задавени хълцания. В същото време пламъкът на желанието се разгаряше все по-силно в тялото й. Когато ръката му улови глезена й, Лорейн се изви към него, изкрещя и замахна да го удари. Най-после щеше да осъществи мечтата си за сексуално насилие.

— Ти дойде, за да не се чувствам самотен — проговори безизразно той. — Сама ми го каза. Не е редно да си отидеш в самото начало на играта, и пак да ме оставиш сам.

Лорейн отново направи опит да се освободи.

Мъжът пусна крака й, сграбчи копринения саронг и го изхлузи през главата й. После смъкна червените бикини, обърна я по гръб и се изправи застрашително над нея. Решена да отиде докрай, тя се подпря на лакти и му протегна гърдите си.

— Лорейн — промърмори той и за първи път произнесе името й. — Все още мога да спра.

Тя намери пениса му с коляното си и го притисна към тялото му.

— Аз не мога — промълви дрезгаво тя и облиза пресъхналите си устни.

— Кучка — проговори грубо той. — Разгонена кучка.

— Точно това искаш ти. — Тя премести тежестта си на другата страна и се закиска, когато той последва движението на тялото й. — Кажи ми, че точно това ти харесва.

Уилис не каза нищо. Посегна към нея, хвана я през кръста и я издърпа. Когато Лорейн застана пред него, той опъна остатъците от саронга, прекръстоса ги на гърдите й и светкавично я обърна.

— Майчице! Пак ми причиняваш болка — оплака се тя и направи гримаса. Коприната притисна лактите й към тялото и тя простена. — Това не ми харесва.

Без да се трогва, той я обърна към себе си.

— Разбира се, че ти харесва.

Уилис завърза ръцете й на гърба с копринения колан, бутна я и тя падна безпомощно в пясъка.

Лорейн отвори уста да изпищи, но устните му завладяха безмилостно нейните и задушиха вика й. Тя чу отварянето на ципа, усети как пръстите му се забиха брутално в утробата й… В следващия миг, без всякакъв преход, той натика огромния си член между краката й и се задвижи като добре смазана парна машина.

Най-после Уилис загуби самообладание. Стоновете му се смесиха с нейните и Лорейн, която стискаше здраво зъби, се усмихна тържествуващо.

Тя усети как той я изпълни, усети как топлата течност се изля в утробата й. После светът стана тъмен, с нетърпимо светли и пламтящи краища. Екстазът я връхлетя с такава сила, че сякаш я тласна през плътен черен облак и я изхвърли от другата му страна. Пласт по пласт, докато се приземи в действителността, стенеща и плувнала в пот. Тогава разбра, че беше намерила съвършения любовник — и достоен учител.

Мина доста време, докато Уилис я освободи от копринените окови. Той хвърли остатъците от саронга в скута й и я погледна — достатъчно дълго, за да потвърди онова, което Лорейн вече знаеше: тази нощ беше едва началото.

Уилис вдигна ципа на шортите си и обърна гръб на Лорейн. След малко отиде при въдицата си и се настани удобно в пясъка.

— Уилис — повика го тихо тя, стана и отиде гола при него. — Утре ще бъдеш отново тук, нали?

Той кимна бавно.

— Утре. Да.

Лорейн се опита да си представи следващите нощи и във въображението й затанцуваха изкусителни картини на диви оргазми, споделени с една сродна душа. Във виденията й се примесиха и други лица. Чък бе казал, че онова бледо хлапе има някакво значение за Син. Беше казал също, че малката е дошла тук, за да види отблизо живота му. Двамата щели да прекарват много време заедно. Това не харесваше на Лорейн и ако продължеше твърде дълго, може би щеше да има нужда от помощник, за да убеди малката приятелка на Син да напусне острова.

— Добре. И аз ще бъда тук, Уилис. — Утре, вдругиден и всяка следваща нощ. Тя огледа сините петна по тялото си и се присви под напора на ново желание. Помилва могъщия гръб на Уилис и се усмихна доволно. Само една истинска жена можеше да оцени любенето с такъв мъж. Другите щяха да се почувстват отблъснати. А повечето щяха да се уплашат до смърт.