Тази вечер Анджелика Дийн спаси живота му. И не тя беше тази, която след това взе инициативата. Тя не му бе показала с нищо, че го желае. Като се имаше предвид онова, което бе усетил преди няколко минути, тя беше, така да се каже, недокосната от човешки, особено от мъжки ръце.

От спалнята се чу шум.

Някой изхълца.

Синжун затвори очи и вдигна лице към тавана. Не искаше да се чувства като животно. Не искаше да се държи като воин, който едва се е отървал от лапите на смъртта в жестока битка и се стреми да докаже, че е още жив, като се нахвърля върху първата жена, която срещне.

Изби го студена пот.

Той не беше такъв. Никога нямаше да бъде такъв.

Никога не беше водил в леглото си жена, която не го желаеше поне толкова, колкото той нея.

Анджелика беше различна. Тя беше…

Не заслужаваше да се отнесе с нея по този начин.

Синжун отиде бавно до вратата на спалнята и почука.

От стаята се чу шум, но Анджелика не отговори.

Въпреки това Синжун влезе. Луната осветяваше дребната, свита на кълбо, фигура под белите чаршафи.

Той се покашля и пристъпи към леглото, като хвърли настрана панталона си.

— Ти ме шокира — опита се да обясни той, като се проклинаше вътрешно. Несръчен, недодялан глупак. — Съжалявам, че те уплаших, Анджелика.

Тя не се раздвижи и не отговори.

— Ей — той приседна внимателно до нея. — Ей, защо си се свила на кълбо? Излез от черупката си.

Чу нещо, което много приличаше на хълцане.

— Да не би да плачеш?

— Не.

— Не съм си и помислил. — Никак не му беше до шеги. — Не можем ли да поговорим?

Мълчание.

— Ейнджъл, моля те, говори с мен.

Кълбото се обърна. Анджелика свали чаршафа от лицето си, но остана свита. Синжун не можа да различи лицето й, но каза:

— Здравей.

— Ей сега ще освободя леглото ти — прошепна тя. — Дай ми само няколко минути да се облека и ще си отида.

— Никъде няма да ходиш — заяви енергично той. — Или поне няма да идеш никъде без мен.

— Не можеш да ме принудиш да остана.

— Ще видим.

Анджелика се приготви отново да закрие лице с чаршафа, но Синжун я спря.

— Не го прави.

— Остави ме на мира, моля те.

— Защо?

Въздишката й беше прекалено дълга.

— Срамувам се. — Тя се обърна по гръб и в очите й блеснаха светлинки. — А може би съм… Всъщност това не те засяга.

— Не е вярно. Може би си какво?

— Аз… не, просто ми е неловко.

Синжун улови ръката й. Когато тя се опита да я изтръгне, той я задържа и преплете пръсти с нейните.

— Ще сляза по стълбата — продължи с приглушен глас тя. — Няма да те издам.

— Това ми е напълно безразлично. Няма да си отидеш.

Тя отвърна лице.

— Говори с мен — помоли отново той и вдигна ръката й към лицето си. Целуна всеки пръст поотделно, после вдлъбнатините между пръстите, накрая притисна устни в дланта й. После хвана двете й ръце и ги притисна към гърдите си. — Моля те, говори с мен, Ейнджъл. Искам да разбера какво стана.

— Не мога.

— Разбира се, че можеш.

— Не мога, защото самата аз не знам, по дяволите!

— Аз… — Той усети как тя спря да диша.

— Да, да, вероятно това е било. А после се почувствах глупачка.

— Защо глупачка?

— Много добре знаеш защо.

Той съзнаваше, че Анджелика е различна от всички жени, които беше познавал. И я намираше прекрасна.

— Ти не си глупава, мила. Каквато и да си, в никакъв случай не си глупава. И го плашеше. Ако се бях сетил, нямаше да го направя.

— Но аз го исках — отговори тихо тя.

Синжун се наведе към нея и попита:

— Защо?

— Защо спря?

Той прехапа до болка долната си устна. Чувствата бяха тема, по която избягваше да разговаря с жените. Веднъж преживя разочарование, и оттогава целенасочено избягваше всяка дълбочина във връзките си. До днес.

Анджелика чакаше отговор.

Той помилва косата й, приближи се до нея и целуна шията й.

— Може би осъзнах, че си твърде много за мен. — Или твърде добра. Той махна чаршафа от рамото й и я целуна.

— Аз те желаех. — Гласът й звучеше искрено и упорито.

Синжун се усмихна замислено в мрака. Каква нощ. Някой се опита да ги убие, и то за четвърти път, а учудващата жена, която беше осуетила поредното покушение, след това реши да му дари девствеността си.

— Ти трепериш — отбеляза тихо той.

След едва забележимо колебание той се мушна под чаршафа и легна до нея. Анджелика отново се сви на кълбо. Синжун привлече гърба й към гърдите си и я обгърна с ръце.

— По-топло ли ти е сега? — попита след малко той.

— Не. — А той вече гореше!

Синжун се ухили.

— Това значи „още не“, нали? — Той започна предпазливо да разтрива хълбоците и бедрата й, после корема и венериния хълм. — По-добре ли е вече?

— Не! — Тя хвана ръцете му и се извъртя, за да ги сложи върху гърдите си. — Аз не съм дете. Това ми харесва, Синжун. Наистина ми харесва.

Мъжът изскърца със зъби. Проклетата му ерекция живееше свой живот. Тя със сигурност го усещаше до хубавото си малко дупенце.

Анджелика остана известно време неподвижна, после каза:

— И на теб ти харесва.

Той склони лице към нейното и взе в устата си края на ушенцето й.

— Или ще отречеш? — попита упорито тя. — Нали го усещам.

— О, да — отговори беззвучно той и пръстите му заиграха със зърната на гърдите и. Тя простена тихо и се изви в ръцете му, но той я задържа. — И на мен ми харесва, Ейнджъл. Искаш ли да се любим?

— Искам двамата да го направим заедно.

— Не те ли е страх?

— О, умирам от страх. Но въпреки това го искам.

Дали изобщо си представяше как го възбужда?

— Добре, мила, ще имаш всичко, което искаш. Обещавам ти. — Той я положи по гръб и преметна крак върху краката й. — Това е последният ти шанс. Говори или замълчи.

Той видя как устните й се отвориха, но не беше подготвен за онова, което последва:

— Целуни ме.

От гърлото му се изтръгна задавен стон и той завладя устните й. Анджелика обви с ръце раменете му и притисна стройното си тяло до неговото. Той я целуна и напълни ръцете си с гърдите й.

Усети как ръката й се плъзна надолу в търсене на пениса му.

— Ако го направиш, целувките няма да траят дълго — прошепна сърдито той и пое дълбоко въздух. — Да не кажеш после, че не съм те предупредил. — Пръстите й се сключиха около члена му и започнаха да го изследват.

Синжун направи опит да се усмихне. Тази малка лисица искаше да научи всичко за него.

— Намери ли нещо интересно?

— Ти си интересен — отговори тя. — Страх ме е.

— Знам. О, божичко, не бива да правиш това, мила моя. Само ако си готова за следващата стъпка.

Още преди тя да го е уверила в готовността си, той се намести между краката й, потърка с топли пръсти влажната й женственост и внимателно проникна в утробата й.

Този път тя не трепна и го изчака да я изпълни цялата. Синжун усети, че вече не можеше да се оттегли, даже и да искаше.

— Отпусни се — пошепна до ухото й той. — Нека да полетим заедно.

Дишането й идваше на тласъци. Тя прошепна едно несигурно „Да“.

— Обгърни ме с краката си. — Той се задвижи ритмично.

Тя заби пети в края на бедрата му, после се придвижи още нагоре. Прасците й обхванаха талията му и гъвкавите й хълбоци се нагодиха без усилия към ритъма му, посрещаха всеки негов тласък.

Кулминацията го застигна твърде бързо, изля се от него и го разтърси до дън душа.

— Ейнджъл! — Той чу как извика името й, усети как краката й го обхванаха още по-здраво.

Светът около него експлодира. Той се опря на лакът и се претърколи настрана, без да я изпусне нито за миг. След малко вдигна глава.

— А ти? Всичко наред ли е?

— О, да — прошепна тя.

— Причиних ти болка, нали?

— Не.

Дробовете му горяха.

— Прекалено бързо. Бях толкова силно възбуден…

— Не беше бързо.

— Напротив. Следващия път ще бъда по-добър.

Той я притискаше с все сила до себе си, защото изпитваше нужда да я усеща.

— Ще има следващ път, Ейнджъл. И още много, много пъти.

— Да.

Той млъкна и принуди нервите си да се отпуснат.

— Сигурно за теб е било ужасно — прошепна след малко той и я погледна изпитателно.

Анджелика поклати глава.

— Не ми се сърди…

— Беше великолепно. Според мен беше фантастична. — Очите й, докоснати от меката лунна светлина, блещукаха като диаманти и се усмихваха. — Благодаря ти.

Синжун се почувства… почувства се готов да умре, защото не можеше да даде име на онова, което изпитваше в момента.

— Не казвай това. — Той усещаше нещо опасно. Тази жена нямаше просто да изчезне в миналото му като другите.

— Уморена съм — каза Анджелика. — Но не ми се иска да се отдалечиш от мен.

— Малко дяволче — извика развеселено той и я целуна с новопробудила се страст. — Учиш се много бързо.

— При този интензивен курс?

— Ти си непоправима.

— А ти си невероятен.

Тя не беше като другите жени, с които беше общувал.

— Спи сега.

— Веднага заспивам. Обещай ми само едно.

— Всичко. — По дяволите, той беше напълно искрен.

— Когато се събудя, искам да го направим още веднъж.

Анджелика отдавна го наблюдаваше в тъмното. Събуди се преди него и изпита дълбока, почти болезнена, радост, че можеше да разгледа на спокойствие великолепните линии на голото му тяло, облени от лунната светлина.

Когато ресниците му затрепкаха, тя затвори очи и се престори на заспала. Той я премести на възглавницата, изтегна се по гръб и скръсти ръце зад главата си.

Щом се увери, че той не гледа към нея, Анджелика рискува да го погледне крадешком. Профилът му се очертаваше ясно, очите му светеха в мрака. Бавна, дълбока въздишка повдигна гърдите му и той издиша продължително. Синжун Брейкър размишляваше, и тя беше готова да даде всичко на света, за да прочете мислите му.

— Ти си будна.

Това й дойде твърде неочаквано и тя потрепери.

— Хмм.

— Много съм объркан.

— Наистина ли? — В душата й пламна безпокойство.

— Искам да те любя още веднъж.

Тя издиша също така дълбоко като него, претърколи се върху тялото му и сложи лице на гърдите му.

— Аз също.

— Първо няколко въпроса. — Той освободи едната си ръка и се заигра с косата й. — Защо, Ейнджъл?

— Изразявай се по-точно — помоли тя в опит да спечели време.

— Защо си останала девствена до двадесет и осем годишна възраст?

Анджелика се премести малко по-нагоре и сложи глава на рамото му.

— Това не е важно — прошепна тя и плъзна ръце по гърдите му.

— Разбира се, че е важно. За мен. Сигурен съм, че е важно и за теб.

— То е много лично.

Синжун пусна кичура коса, който милваше.

— Това ми е ясно, но при така създалите се обстоятелства бих те помолил да направиш опит да ми обясниш.

— Не исках да кажа това. — Той нямаше да я разбере, но тя въпреки това му обясни: — Актът на… той е много личен. Няма нищо по-лично. Винаги съм била на това мнение, сега също.

— Искаш да кажеш, да се любиш с някого?

Анджелика потърка наболата му брада.

— Да се любиш с някого. Така би трябвало да бъде… Хората трябва да се любят от любов — завърши бързо тя. — Тялото е единственото, което притежаваме истински. Никога не бих могла просто да… да го използвам така, между другото. Не искам да кажа, че обвинявам хората, които се отнасят по друг начин с тялото си. Само се опитвам да обясня какво изпитвам.

— Разбирам.

Тя се съмняваше в това.

— Нима не е нещо дълбоко лично да приемеш някого в себе си? Или да проникнеш в чуждо тяло?

Пръстите му милваха раменете й, но той не отговори.

— Ти попита — каза тя — и аз отговорих. Вероятно ме смяташ за странна.

— Не. Но защо реши да спиш точно с мен?

Анджелика зарови лице в рамото му. Беше отишла твърде далеч, беше казала твърде много. Той се смъкна в леглото и се намести върху нея.

— Моля те, кажи ми.

Тя поклати глава.

Синжун се обърна по гръб, вдигна я и я намести върху себе си.

— А сега имаш ли желание да направиш с мен най-личното нещо на света? — попита с усмивка той.

Наистина ли беше разбрал какво му бе казала?

— Ейнджъл, мисля, че аз… аз изпитвам същото като теб.

Тя престана да диша.

— Каза ли, че би могла да ме обичаш? — Той помилва бедрата й. — Седни върху мен. Искам да те гледам.

С негова помощ Анджелика се настани върху бедрата му и се опря на раменете.

— Господи — прошепна възхитено той и помилва гърдите й. Привлече я към себе си, взе едното зърно в устата си и го засмука. Страстта отново се събуди в нея и тя простена. Той я повдигна малко и обясни дрезгаво: — Аз съм готов. — Тя усети как членът му потърси пътя към влагалището й. Раздвижи се съвсем леко и го прие целия в себе си.

Следващия път, когато се събуди, леглото до нея беше празно. Тя чу шума на водата в банята, придружен от леко ръмжащ басов глас, който въодушевено пееше нещо, наподобяващо на „It Had to be You“.

Той я забеляза едва когато тя потопи крак във ваната.

— Топло ли е тук? — попита невинно тя и се настани съвсем естествено върху него, както беше направила миналия път.

Очите му бяха сериозни, лицето неподвижно.

— Ей сега ще стане още по-топло. — Той я погледна в очите. — Но първо искам да ти кажа нещо.

Анджелика се отдръпна малко назад и седна на бедрата му.

— Ще бъда съвсем кратък. В деня, когато се оженихме, Ди-Ди направи аборт.

Анджелика вдигна ръка и закри устата си, за да не извика.

— Беше го уредила още преди това. Каза ми го чак вечерта, когато я намерих в къщата на баба й.

— О, не — прошепна ужасено Анджелика. — Защо го е направила?

— Защото не искаше дете. Вече не й се сърдя. Самата тя беше почти дете, аз също. Но аз исках детето.

Тя видя някогашната божа в очите му и помоли:

— Недей, Синжун.

— Напротив, трябва. Важно е да го знаеш. Ди-Ди искаше да се омъжи за мен. Тя беше едно загубено малко момиче и се нуждаеше от човек, който да се грижи за нея. Избра мен за свой закрилник. Мисля, че я обичах, поне малко. Няколко пъти спахме, и тя забременя. Изчезна, без да ми каже, и се върна… Върна се така, както ти е разказала баба й.

Анджелика усети как очите й се напълниха със сълзи.

— Съжалявам. И за двама ви.

— Ами… Като й казах, че ще се оженим, тя веднага се погрижила за аборта. Въобразила си, че двамата ще имаме светло бъдеще само ако махне детето. Онази вечер изчезна незабелязано, а вечерта някой ме повика и каза, че Ди-Ди лежи болна в къщата на мисис Калър. Когато отидох там, старата ми обясни, че Ди-Ди била бита и пометнала.

— Сигурен ли си, че това не е истинската причина за…

— Абсолютно сигурен. Ди-Ди не можа да каже истината на старата мисис Калър. Историята с боя й послужи за алиби, но тя умря от аборт. Край на историята.

— Много съжалявам. — Тя се мразеше, че го е обвинявала в неща, които той никога не би направил. — Не исках да… сега ми се ще да не си бях пъхала носа в тази история.

— И без това щях да ти я разкажа един ден.

Тя го погледна пронизващо. Синжун отговори на погледа й, без да мигне.

— Защо? — попита най-после тя. — Защо щеше да ми го разкажеш? За биографията? — Откога беше забравила тази проклета биография, заедно с куп други неща!

— Не. Защото мисля, че не мога да обичам някого, без да му разкажа всичко за себе си.

Сърцето й спря да бие.

— Синжун?

— Никой никога не ми е давал онова, което ти ми даде тази нощ — обясни просто той. — И не говоря за очевидното. Ти ми се отдаде цялата, прав ли съм?

— Да.

— Нямаше да направиш това, ако не ме обичаше.

— Не. — Изпълни я чувство, огромно като небето.

— Не мога да повярвам, че наистина казвам това, но почти съм сигурен, че и аз изпитвам същото към теб. — Той привлече главата й към себе си и я целуна. — Съвсем сама ли си, Анджелика? Имаш ли си друг освен пламтящата Бренда?

Тя разбра веднага какво искаше да й каже.

Пламтящата Бренда? — Май вече нямаше причини да бъде особено предпазлива с него.

— Подхождате си. Пламтящата, дива Бренда и…

Анджелика едва не избухна в смях.

— Бренда е бисер, и аз я обичам.

Той проследи с пръст издадената вена на лявата й длан.

— Кого още обичаш?

Тя го погледна сериозно.

— Няма ли друг? Нито един?

— Не.

— А обичала ли си вече някого… Ейнджъл?

— Преди това? — попита замислено тя. — Понякога съм била влюбена, не мога да отрека. Но не съм обичала истински. Надявам се, че ми вярваш.

— Вярвам ти — отговори тържествено той и завладя устните й. Звънът на телефона разруши идилията им.

— По дяволите. — Синжун погледна стенния телефон над ваната. — Само мисис Фалън знае, че съм тук.

— Може би има спешен случай?

Пронизителният звън разкъса тишината — два, три, четири пъти.

— Може би някой просто се опитва да открие дали съм тук?

— А може би се е случило нещо лошо. — Анджелика се хвана за ръба на ваната. — Аз ще вдигна слушалката. Ако не е мисис Фалън, ще кажа, че съм чистачката.

— Недей.

— Ще го направя. Ако кажа друго, няма да ми повярват. — Тя вдигна слушалката. — Ало?

Чу първо тиха музика, след това женски глас попита:

— Синжун там ли е?

Анджелика стисна до болка студената слушалка.

— Кой се обажда?

— Коя сте вие?

Тя се отказа спонтанно от лъжата за чистачката и повтори:

— С кого желаете да говорите?

— Анджелика! — Гласът изплю името й като отрова.

— Да. — Защо да отрича. — Да, тук е Анджелика.

Синжун се раздвижи, водата се разплиска.

— Тук е Лорейн. Трябва да говоря със Синжун. Веднага.

Анджелика му подаде слушалката и кратко обясни:

— Лорейн.

Той поклати глава, но каза „Да“ в слушалката. Минаха секунди, после каза остро:

— Това изобщо не те засяга, по дяволите.

Анджелика изстина. Той й беше казал, че я обича, или се лъжеше? Като видя гневното му лице, в гърдите й се надигна дълбок страх. И предчувствие за загуба.

— Чък не биваше да ти казва къде съм — изръмжа Синжун. — А мисис Фалън не биваше да го казва на него.

— Забрави! — Синжун беше готов да остави слушалката, когато се вслуша внимателно, очите му се присвиха и той стисна здраво устни. — Обясни.

Анджелика понечи да излезе от ваната, но той веднага протегна ръка да я спре и поклати глава.

Защо не можеш по телефона? — Той смръщи чело и погледна Анджелика. — Това е невъзможно. Абсолютно невъзможно. Ако Чък потвърди думите ти, ще дойда. Но Анджелика ще дойде с мен. — Този път окачи слушалката с ядно движение.

— Какво има? — попита страхливо Анджелика.

— Ако може да се вярва на тази жена, тя е открила кой се опитва да се отърве от мен.

Към следващата част или към съдържанието

Стела Камерън Ангелът и грехът (21)

Метаданни

Данни

Ангелът и грехът

Информация

История

Сваляне / Връзки

21

Стела Камерън
Ангелът и грехът (21)