Линда Хауърд
Ласката на огъня (9)

Девета глава

Той се измъкна от постелята и Ани сънено повдигна натежалите си клепачи; отчаяно се нуждаеше от още няколко часа сън, защото не беше спала кажи-речи цяла нощ.

— Вече сутрин ли е? — попита тя с тайната надежда, че все още не е. Студът проникваше под одеялото и я пробождаше с ледени игли.

— Да…

Ани се учуди откъде бе толкова сигурен, тъй като вратата и прозорците на колибата бяха затворени и вътре цареше пълен мрак. Тя едвам различаваше фигурата му в тъмнината, разсейвана единствено от блещукането на жаравата в огнището. За момент се почуди защо огънят още не е угаснал, но тогава я осени споменът за изминалата нощ и се сети защо не е могла да се наспи. Високото мускулесто тяло на Рейф бе съвършено голо, тя също бе гола. Ани се сгуши под одеялото и почувства влагата между краката си; мускулите на бедрата й бяха напрегнати. Спомни си ласките на Рейф, бунта на сетивата си и пожела да остане завинаги скрита под одеялото. Как да продължи да се държи нормално, като всеки път, щом го погледнеше, я разтърсваше споменът за интимните откровения през миналата нощ. Беше я видял гола и бе й показал тялото си; бе я обладал, бе смукал гърдите й и — о, боже! — бе я целувал на най-невероятни места. Направо я беше страх да го погледне в очите.

Рейф раздуха жаравата, сложи дърва на огъня и когато пламъците разпръснаха мрака в колибата, тя вече го виждаше по-ясно. Ани начаса затвори очи, ала картината на мускулестото му тяло вече бе запечатана в съзнанието й.

— Хайде, скъпа, ставай!

— След малко. Още е много студено.

Тя долови шумолене на дрехи — той се обличаше — сетне настъпи тишина. Овладя я неясна тревога и Ани отвори очи.

Не знаеше какво точно очакваше да види, но съсредоточеното лице на Рейф, който държеше ризата й пред огъня, за да я стопли, я хвърли в недоумение. Той обръщаше дрехата от двете страни, за да прогони студа, сетне я смачка и я мушна при нея под одеялото. Ани блажено притисна топлата материя към тялото си. Сетне Рейф вдигна гащите й, за да стопли и тях, а тя го гледаше изумена.

Навлече ризата си, все още прикрита под топлия щит на одеялото, ала вече не чувстваше предишното притеснение, че е гола. Рейф плъзна затоплените гащи под одеялото и незабавно посегна към блузата й. Сърцето й болезнено се свиваше, идеше й да се разплаче, докато обуваше бельото си. Ръцете му й бяха причинявали и болка, ала сега Ани бе трогната от грижите му. Рейф я бе обладал грубо, бе я наранил, а сетне я бе увлякъл в тъмния водовъртеж на страстта. Все пак тя бе почти влюбена в него, но нищо повече. Искрената всеотдайност, с която той затопли дрехите й, я свари неподготвена, изненада я, пробуди нещо непознато в душата й. Тя усети как някаква завеса се вдига, давайки път на истината; Ани погледна Рейф с ужасен, сякаш невярващ поглед, ала вече нищо не можеше да бъде променено. Тя беше влюбена в него, принадлежеше му изцяло и това прозрение в миг придаде нови измерения на живота й.

— Заповядай — каза той, докато й подаваше затоплената блуза, тя седна и мушна ръцете си в ръкавите. Рейф погали ръцете и раменете й, сетне отметна сплъстената й коса назад. — Ще донеса вода, докато привършиш с обличането.

Той си облече кожуха и вдигна ведрото. Щом отвори вратата, в колибата нахлу леден вятър, Ани потръпна и се уви в одеялото. Навън бе страшно студено. Ако Рейф не я бе върнал през изминалата нощ, вече щеше да е мъртва. При тази мисъл я побиха тръпки.

Тя вече се бе облякла напълно и се опитваше да разреше сплъстената си коса, когато Рейф влезе заедно с нов порив на ледения вятър.

— Сняг ли вали? — попита Ани. Не бе погледнала навън, защото не искаше да излага лицето си на студа.

— Не още, но е дяволски студено.

Рейф клекна и започна да прави кафе.

Тя се зачуди как може той да е толкова бодър след прекараната нощ; остра болка прониза сърцето й при мисълта, че той се е любил и с други жени и тези усещания не са нови за него. Това, че бе правил любов с нея, не означаваше, че споделя чувствата й.

Внезапно Рейф се обърна, привлече я към себе си, разкопча кожуха си и я притисна към топлото си тяло.

— Не се опитвай повече да бягаш от мен — дрезгаво прошепна той.

Тя обви ръце около кръста му, като се стараеше да не му причини болка.

— Няма — прошепна с лице, свряно в гърдите му.

Той докосна косите й с устни. При мисълта, че тя се е осмелила да излезе навън, на тоя лют студ, без палто, му се прииска хем да я напляска едно хубаво, хем да я, притисне към себе си. Боже мой, за малко да я загуби.

Ръцете й нежно галеха гърба му, разливайки струи топлина по тялото му. Рейф се възбуди и си помисли дали някога въздействието й върху него ще отслабне или при всяко нейно докосване членът му моментално ще се втвърдява. Притисна я още по-плътно до себе си.

— Добре ли си?

Тя знаеше за какво я пита и се изчерви.

— Добре съм — отвърна троснато.

Той отметна главата й назад и светлосивите му очи потънаха в дълбините на погледа й.

— Не те ли боли?

Лицето й стана пурпурночервено.

— Малко. Не толкова, колкото очаквах. — Мехлемът бе оказал лековитото си въздействие. Споменът за лечението предизвика тръпки по тялото й.

Мъжът сякаш четеше мислите й.

— Трябваше да те прегледам, преди да се облечеш. — Гласът му стана по-дълбок. — Искаш ли пак да те намажа?

— Не!

— Мисля, че ще трябва. Я да видя!

— Рейф! — извика тя, лицето й изгаряше от срам.

Устните му се извиха в лека усмивка, в ъгълчетата на очите му се появиха тънки бръчици.

— Мила моя, не си мисли, че няма никога вече да те погледна там. Не исках да ти причиня болка, иначе да съм те яхнал още преди да си се събудила.

Сърцето й лупаше лудо в гърдите й, докато го гледаше с широко разтворени очи. Искаше ли наистина той да я люби отново? Онези ласки после бяха наистина вълшебни, идеше й да умре от блаженство, ала споменът за истинския полов акт все още я хвърляше в ужас. Дали щеше пак да я боли толкова много?

Като видя израза на лицето й, Рейф се намръщи.

— Знаеш — спокойно заяви той, — че пак ще го правим. — Тонът му не допускаше възражение.

Тя прехапа устни.

— Да, знам. — Все пак предполагаше, че следващия път Рейф ще бъде по-внимателен и нежен. Нямаше връщане назад, не можеше пак да стане девственица, а и не искаше. Все още бе прекалено изненадана от прозрението, че го обича, но щом бе влюбена в него, трябваше да му се отдаде.

Той се наведе и я целуна, голямата му ръка опипа гърдите й със собственическо чувство.

— Ще се погрижа за конете и ще нагледам капаните, докато приготвяш закуската — каза Рейф, целуна я отново, сетне я пусна, наложи шапката си и се упъти към вратата.

— Чакай! — извика Ани подире му. Макар че вчера бе работил като кон и цяла нощ бе правил любов с нея, все пак само преди два дни той бе тежко болен. Ани не искаше да го пуска сам навън.

Той спря и я погледна въпросително.

Внезапно тя се почувства като пълна глупачка, макар че така и не разбра защо.

— Не искаш ли да изпиеш първо едно кафе?

Той хвърли един поглед към огнището.

— Още не е готово.

— Скоро ще заври. Трябва да пийнеш нещо топло, преди да излезеш навън. Нека първо да закусим и аз ще дойда с теб.

— Палтото ти е прекалено тънко, за да стоиш дълго вън на студа.

— Добре де, поне хапни нещо.

— Защо? Докато приготвиш закуската, аз ще съм си свършил работата.

— Не искам сам да ходиш при капаните! — разгневено заяви тя.

Той я изгледа учудено.

— Защо?

Ани сложи ръцете си на кръста и даде воля на гнева си:

— Преди три дни изгаряше от треска и едвам се крепеше на краката си, ето защо! Не мисля, че си закрепнал дотолкова, че сам да се скиташ из планините! Ами ако паднеш и не ти стигнат силите да се върнеш?

Той се ухили и грубо я привлече към себе си.

— Това беше преди три дни. Сега съм здрав. Ти ме излекува.

Рейф я пусна и изхвърча от колибата, без да й даде възможност да го спре отново. Тя не разбираше каква истина се крие в думите му. Ани наистина му бе помогнала с медицинските си познания, с лапите, билковите чайове, шевовете и превръзките, ала всъщност тя го бе излекувала с магическата топлина на докосването си. Той бе доловил топлите вълни, които струяха от ръцете й още през първата нощ. Не разбираше механизма, не знаеше как да си обясни това, ала бе сигурен, че тя щеше да го изправи на крака, дори и ако не беше лекарка.

Рейф нахрани и напои конете, след това хвърли един поглед на навъсеното небе и бързо се отправи към капаните. В един от тях се бе хванал заек и той почувства задоволство. Една тенджера със заешка яхния щеше да им дойде много добре. Всеки момент щеше да завали сняг; покривката можеше да достигне само няколко сантиметра, ала можеше и да натрупа здраво и да ги откъсне от външния свят за дни, дори за седмици. При мисълта, че ще прекара дълго време затворен в колибата с Ани, започна да се усмихва като идиот и да си тананика. Щом имаха и храна, нямаше от какво да се безпокои.

Той удари заека по главата, измъкна го от капана и прегледа останалите, но те бяха празни. Рейф навлезе навътре в гората, за да одере животното, сетне го занесе на потока да го измие и да почисти кръвта от себе си. Помисли си, че закуската вече е готова, и с радост потегли към колибата.

Ани се суетеше напред-назад, вече разяждана от безпокойство, когато Рейф отвори вратата. Погледът й веднага се спря на заека в ръката му.

— О, ти си хванал… нещо.

— Заек.

Той свали кожуха и шапката си и с благодарност пое канчето горещо кафе, което тя му подаде. Отпи от силната течност, докато Ани сипваше закуската. Седнаха на пода да ядат и той я целуна жадно по устните. Тя се откъсна от него, поруменяла и смутена. Рейф учудено се питаше как се е въздържал толкова време да не я докосне, защото сега искаше непрекъснато да я целува и прегръща.

След като се нахраниха, й помогна да измие съдовете. Сетне реши да донесе още вода, отвори вратата, загледа се навън и я повика:

— Ела да видиш снега.

Ани притисна ръце към гърдите си и застана до него. Бели снежинки безшумно кръжаха във въздуха. Гората беше тиха като катедрала. Докато закусваха, дебело бяло покривало се бе разстлало върху земята, а снежните парцали се сипеха от небето в призрачен танц. Рейф обви раменете й с ръка и тя склони глава на гърдите му.

— Ти още вчера разбра, че ще вали сняг — каза Ани. — Затова настояваше да съберем много дърва и да разширим конюшнята.

Усети как стоманените му мускули се напрягат.

— Да.

— Имаше достатъчно сили и време, за да ме върнеш в Силвър Миза.

— Да — потвърди той.

— Тогава защо не го направи?

Той не отвърна, загледан в падащия сняг. След дълго мълчание Рейф промълви:

— Не исках още да си отиваш. — Сетне взе ведрото и тръгна към потока.

Ани бързо хлопна вратата и се приближи до огъня, за да сгрее ръцете си. Не исках още да си отиваш. В душата й се бореха тъга и бурна радост. По думите му личеше, че той все още възнамерява да я върне в Силвър Миза и да изчезне завинаги от живота й… Никой досега не бе я смятал за нещо особено, освен баща й, ала той бе предубеден. От огледалото я гледаше слаба жена, вече не в първа младост, с уморени, но при все това приятни черти. Външността й не привличаше погледа, макар че понякога очите й изглеждаха почти черни и приличаха на огромни езера. Във всеки случай досега не бе възбуждала страстта на никой мъж.

Ала Рейф я бе гледал с неприкрита страст още от първия миг. Беше го усетила, но бе твърде неопитна, за да определи какво изразява блестящият му поглед. Той я бе желал, ето защо кристалните му очи й се струваха така опасни. Бе копнял за нея, копнееше за тялото й със същата неутолима жажда и сега.

Когато Рейф се върна от потока, тя вече бе нарязала заека на парчета и бе сложила яхнията на огъня. За всеки случай той опъна едно въже от заслона до колибата, за да може да се погрижи за конете, ако вятърът се усилеше и се извиеше снежна буря. Сетне донесе още дърва. Капаците на прозорците бяха затворени, така че в колибата цареше полумрак; единственото осветление бе огънят. Времето бе студено и Рейф накладе голям огън, оставил настрана предпазните мерки. В такова лошо време нямаше никой да тръгне да проучва откъде се носи тънка струя дим, пък и снежната пелена бе толкова плътна, че пушекът едва ли се забелязваше отдалеч.

Ани наряза лук и картофи, пусна ги в тенджерата, сетне отвори черната чанта и извади торбички с различни билки. Много от лековитите растения — градинския чай, розмарина и пелина — бяха и прекрасни подправки.

Рейф грижливо чистеше оръжията си и проверяваше амунициите на светлината на огъня, ала нищо не убягваше на вниманието му. Доказа това, като я попита:

— Откъде си научила толкова много за растенията? Съмнявам се, че в медицинския факултет са ви преподавали подобни неща.

— Не са, наистина. Лекуването с билки се практикува от веки веков в европейските страни. Ала някои от тамошните растения не виреят тук, така че трябваше да открия кои американски видове имат лековити свойства. Говорила съм с много стари хора, които са прекарали живота си сред природата — те си имат свои начини за лечение и знаят кое растение за какво помага.

— Защо се интересуваш толкова много от билкарството?

Тя се усмихна.

— Интересувам се от всички средства, които помагат на хората да оздравеят.

— Откъде вземаш билките си?

— От полята, от градините… — Тя сви рамене. — Отглеждам сама мащерка, мента, розмарин. Живовлякът е най-обикновен плевел, но не расте из тоя край. Запасите си ги нося от Филаделфия. Алоето има подобен ефект, само че трябва да се използва прясно откъснато.

Ани подправи яхнията и тревожно огледа тъмната колиба.

— Не знам как ще изкарам цял ден в тая тъмница.

— Имам свещи — припомни й той.

Тя въздъхна.

— Ами ако вали дни наред? Съмнявам се, че имаш толкова много свещи.

— Имам само няколко.

— Тогава по-добре е да ги пазим.

Помисли си за най-различните приспособления за осветление, които бе виждал през годините. Газените лампи бяха най-добри, ала за съжаление нямаха под ръка. Факлите от насмолени чамови цепеници смърдяха отвратително. Полумракът не го притесняваше, защото беше издръжлив и търпелив; нервите му бяха като железни въжета. Но на Ани вероятно не бе й се случвало да прекара цял ден без слънчева светлина и той разбираше, че мракът я изнервя.

Рейф внимателно остави оръжията си настрана.

— Може би — започна той, като я наблюдаваше съсредоточено, — ще трябва да научиш още нещо за мрака, за да го оцениш.

Отговорът замря на устните й, щом забеляза как светлите му очи блестят в тъмнината. Ани преглътна и широко разтвори очи от учудване, защото той я бе сграбчил и я бе стоварил върху постелята от борови иглички.

Трепереше и го гледаше боязливо. Рейф я целуна и я погали по косите.

— Няма да боли, скъпа — каза той с онзи дълбок, провлачен, южняшки тон, издаващ възбудата му. — Ще видиш.

В края на краищата не й оставаше нищо друго, освен да му повярва и да му се отдаде. Беше безсилна да постъпи другояче. Предишната нощ той я бе довел до безумна наслада и желанието да изпита отново любовните тръпки загря слабините й. Той отново я омая с леки, пърхащи целувки, които лека-полека се задълбочаваха, милваше настойчиво тялото й и тя скоро почувства, че иска да усеща голотата му с кожата си. Рейф не я съблече изцяло, а бавно събличаше дрехите й една по една, като я галеше и целуваше, докато не й остана дъх. Сякаш бе минала цяла вечност, когато Рейф плъзна ръката си под ризата й, обхвана гърдата й и тя въздъхна от удоволствие.

Строгата му уста се изви в усмивка, изразяваща чисто мъжко удовлетворение.

— Харесва ти, нали?

Краката й неспокойно зашаваха и тя обърна лицето си към него:

— Да.

Рейф смъкна презрамките на ризата и голотата й го заслепи. Помисли си, че не е виждал по-прекрасни гърди — твърди, кръгли и щръкнали нагоре. Не бяха големи, но приятно изпълваха шепата му. Зърната им, прилични на тъмнорозови ягоди, потъмняха и се втвърдиха под ласките му. Рейф се наведе и ги засмука, твърдо решен да я съблазни с удоволствията, криещи се в собственото й тяло.

Ръцете й отчаяно задърпаха ризата му и той я съблече през глава.

Топлата му силна гръд се притисна към нея и я тя изстена от удоволствие. Отново я изгаряше опустошителният огън и Ани се притискаше към него, търсейки облекчение. Когато усети, че ръцете му са вече под полата й и развързват връзките на бельото й, тя повдигна ханша си, за да го улесни. Бедрата й жадно се разтвориха, копнеещи за ласките му.

Първом той я докосна леко, едвам доловимо, но скоро пръстите започнаха да кръжат около най-чувствителното й място. Онова ужасно и едновременно с това прекрасно напрежение започна да нараства и тя изстена.

Пръстите му се плъзнаха вътре в нея, тя повдигна ханша си и извика силно. Усети сладка влага между краката си. Рейф започна да я целува дълбоко и сластно по устните. Тя се вкопчи в голите му, овлажнели от пот рамене и се притисна към него.

Възбуден до крайност, Рейф трескаво разкопча панталона си и го смъкна надолу. Разтвори краката си и се плъзна между бедрата й, огън го опари, щом слабините му я докоснаха. Ани затихна, страх се промъкна в душата й. Той притисна голямата глава на члена си към нея, погледите им се впиха един в друг и той започна да навлиза.

Зениците й се разшириха, очите й заприличаха на огромни тъмни езера и тя си пое дълбоко дъх. Смътно осъзна, че не е така болезнено както преди, но чувството, че нещо огромно я разпаря отвътре, бе непоносимо. Плътта й все още бе напрегната и леко разранена; сетивата й се възпротивиха, щом членът му проникна навътре. Вагината й се стегна и се опита да отблъсне натрапника. Рейф изстена, ала продължи да тласка члена си навътре.

Тя го усещаше дълбоко в себе си. Щом пенисът му стигна до отвора на матката й, я заля вълна от дива наслада.

Той започна да се движи, първо бавно, после тласъците му станаха бързи и силни. Мускулите на хлъзгавата й вагина плътно обгръщаха горещия му гладък член.

Ани не можеше повече. Дойде й прекалено много. Опита се да се изплъзне назад, ала той я хвана за раменете и я задържа.

— Не се съпротивлявай — прошепна Рейф, дъхът му опари слепоочието й. — Толкова е хубаво, а ти се дърпаш. Боли ли те?

Не й стигна дъх дори и да простене. Само поклати глава.

Ханшът му се движеше бясно напред-назад, тласъците ставаха все по-силни. Нейният задник също започна да се люлее и тя не можеше вече да се спре. Опита се отново да го отблъсне, ала Рейф хвана ръцете й.

— Не се дърпай — успокои я той. — Още малко и ще свършим. — Повдигна се нагоре и коренът на члена му започна да се трие в клитора й. — Движи се и ти, скъпа. — Гласът му бе дрезгав от невероятната възбуда.

Тя не можеше. Имаше чувството, че се бори за живота си, мъчеше се да се отскубне, да се измъкне, притисна таза си към одеялото. Стихията, която той бе разпалил, бушуваше в дълбините й, страх я беше, че тялото й ще експлодира. Хрипкави стенания излизаха от гърлото й.

Мократа му от пот коса беше паднала ниско над челото му, лицето му бе съсредоточено и напрегнато. Рейф плъзна ръце под ханша й и мушна пръста си в ануса й. Тя извика ужасено, а тазът й инстинктивно се вдигна нагоре, за да избегне неочакваното нахлуване. Познатият водовъртеж закръжи в слабините й, конвулсии разтърсиха тялото й, тя усети как излита във въздуха и бавно потъва в тъмния въртоп на блаженството. Той все още я държеше отдолу и бясно движеше члена си вътре в нея, сетне гърленият му рев се смеси с виковете й и едрото му тяло се разтресе конвулсивно.

След това той започна да я целува силно и страстно, като че ли страстта им още не се бе уталожила. Милваше косите й и се притискаше към нея. Сълзи капеха изпод спуснатите й клепачи, ала това не бяха сълзи от болка. Ани не знаеше защо плаче. От изтощение или пък това бе естествена реакция след подобен катаклизъм, разтърсил всичките й сетива. Защо не бе умряла? Защо сърцето й не бе се пръснало от напрежение, защо кръвта не бе кипнала във вените й? Тя се чувстваше така, сякаш всичко това бе станало, усещаше се като шепа пепел в ръцете му. Значи телесната любов не бе химера, а стихия, споила телата им с вериги, които не можеха да бъдат разкъсани.

Рейф изтри сълзите й.

— Погледни ме, скъпа — прошепна той. — Отвори очи.

Тя го погледна през трептящия мокър воал.

— Пак ли ти причиних болка? Затова ли плачеш?

— Не — с усилие прошепна тя. — Не ме болеше. Просто… беше прекалено силно. Не знам как още съм жива.

Той опря челото си у нейното.

— Знам — прошепнаха устните му. Онова, което изпитваше всеки път, щом я докоснеше, също надхвърляше всички възможни граници.