Линда Хауърд
Ласката на огъня (5)

Пета глава

Прането на собствените й дрехи бе свързано с толкова неудобства, че само огромната й решителност й помогна да свърши тази работа. Седнала с гръб към него, тя свали чорапите си, сетне развърза връзките на фустата и долните си гащи. Като се изправи, те се смъкнаха надолу и Ани прекрачи купчината бельо в краката си. Не смееше да погледне към Рейф, умираше от срам. Проклетникът следеше всяко нейно движение. Страните й горяха, когато клекна да пере бельото си. Гневно помисли, че не би било лошо малко от топлината, изгаряща я отвътре, да премине в ръцете й. Водата бе толкова студена, че Ани се почуди как не е замръзнала още.

За да опере долната риза и блузата, трябваше да се върне в колибата и да облече неговата риза. Той остана навън, за което му беше безкрайно благодарна. Тръпки я побиха, когато студеният вятър разтвори капаците на прозорците и леденият въздух защипа голите й гърди. Тя бързо нахлузи ризата му и въздъхна от облекчение, щом мекият вълнен плат обгърна тялото й.

Дрехата й беше толкова голяма, че Ани прихна да се смее. Закопча я до горе, ала въпреки това ключиците й се виждаха. Полите на ризата стигаха до коленете й, а ръкавите висяха с цяла педя. Ани сръчно ги нави до лакътя и отново избухна в смях, защото всъщност ги беше навила целите, тъй като раменете на дрехата стигаха почти до там.

— Намира ли ти се още един колан? — извика тя. — Трябва да се препаша с нещо, инак ще се спъна.

Той веднага се появи на вратата и Ани разбра, че през цялото време се е подпирал на стената, за да не го види. Потръпна при мисълта, че е бил само на няколко метра и сигурно я е гледал как се преоблича.

Рейф отряза едно парче въже, тя пристегна ризата около тънката си талия, сетне награби мръсните си дрехи и се упъти към потока. След като приключи с прането, донесе още вода и я сложи да се топли на огъня. Чувстваше се толкова изморена, че вече започна да си мисли дали все още има смисъл да се къпе, ала не искаше да стои още един ден мръсна.

Не можеше да си представи как ще се къпе при отворени врата и прозорци, притеснявайки се през цялото време дали той я наблюдава. Пък и беше студено, макар че на него това като че ли му беше все едно. Ани затвори прозорците, сложи още дърва в огъня и впи предизвикателен поглед в него:

— Нямам намерение да се къпя на отворена врата. — Бузите й отново пламнаха. — Освен това не искам да ме гледаш.

— Няма да те гледам. Ще се обърна с гръб.

Кафявите й очи потъмняха от гняв. Рейф протегна ръка и я погали по брадичката, наслаждавайки се на копринено гладката кожа. Тя преглътна с труд.

— По принцип никога не заставам с гръб към никого.

— Моля те!

Той впи очите си в нейните, а палецът му се плъзна надолу по нежната шия. Ани усети как я побиват тръпки. Рейф стоеше плътно пред нея и тя усещаше с всичките си сетива топлината и напрежението, които на вълни се излъчваха от тялото му. Пронизващата яркост на светлите му очи я приковаваше, искаше да сведе очи, ала не можеше и го гледаше като омагьосана. Очите му бяха сиви като зимен дъжд, без никакъв синкав оттенък — за първи път виждаше истинския им цвят. Ирисите им бяха нашарени с черни и бели петънца, затова изглеждаха толкова дълбоки и ярки. Колкото и да се мъчеше, Ани не можа да открие и капчица съчувствие в студения му поглед.

Той отдръпна ръката си и отстъпи назад.

— Ще изляза навън — заяви Рейф и тя въздъхна от облекчение. Той проследи промяната в израза на лицето й и добави: — Свали си полата — аз ще я опера.

Ани се поколеба за миг, но желанието й да облече чисти дрехи надделя над скромността. Не можеше да ходи само по неговата риза, докато дрехите й изсъхнат, щеше да увие около кръста си едно от одеялата. Бързо, преди да е променила решението си, се обърна с гръб и разкопча полата си, благодарейки мислено на Бога, че Рейф бе доста едър, та ризата му може да я прикрие достатъчно.

Той безмълвно взе дрехата, излезе навън и затвори вратата след себе си. Докато вървеше към потока, живо си я представи как се къпе гола. Отново го втресе, но причина за това бе силната му възбуда, а не болестта. Искаше да докосва и милва цялото й тяло, не само лицето й. Искаше тя да лежи в прегръдките му и по лицето й да не се чете страх, а копнеж. Искаше стройните й бедра да се разтворят и да го приемат.

Такива бяха желанията му. Действителността обаче изискваше да възстанови силите си, да върне Ани в Силвър Миза, както й бе обещал, и да изчезне безследно. Трябваше да обмисли какво да прави, а не да мечтае за голото й тяло. Жените са си жени, е, различават се по размер и цвят, ала в същността си са еднакви.

И тази същност подлудява мъжете от веки веков.

Той се засмя, докато переше полата й, ала смехът му не беше весел. Тя не беше като всички жени и беше глупаво да си втълпява противното. Ръцете й излъчваха невероятна, възбуждаща топлина и той копнееше за ласките й. Обгаряше го огън, когато докосваше нежната й копринена кожа. Сутринта с огромно усилие на волята напусна прегръдките й и стана от постелята. Много добре знаеше, че с всеки изминат час копнежът му по нея ще се усилва. Щеше обаче да бъде пълен глупак, ако замаян от изкушението, забравеше за Треърн.

Изстиска полата й и погледна към небето. Слънцето се спускаше зад планините, денят преваляше и ставаше студено, така че нямаше смисъл да простира полата на някой храст. Рейф събра влажните дрехи и се упъти към колибата. Отвътре се чуваше плискане на вода.

— Още ли не си свършила? — извика той.

— Не съм.

Той се облегна на стената и се замисли защо ли жените се къпят много по-дълго от мъжете, като са по-дребни и имат по-малко за миене.

Ани отвори вратата след десетина минути със сияещо от чистота лице. Беше измила и косата си, дори бе успяла да я подсуши на огъня. Одеялото обгръщаше тялото й като тога.

— Вече се чувствам много по-добре — доволно прошепна тя. — Ще донеса вода за конете, после ще приготвя вечерята. Гладен ли си?

Рейф наистина чувстваше стомаха си празен, ала нямаше нищо против тя да си почине малко. Не бе спряла да работи, откакто бе отворила очи сутринта, седяла бе само на полянката. Нищо чудно, че бе толкова слаба.

Одеялото доста й пречеше, но тя не му разреши да й помогне, а и той не вярваше, че ще може да носи тежкото ведро с вода. Силите му стигаха само да се влачи подире й, докато тя мъкнеше кофата до потока и обратно. Ядосваше се, че е толкова изнемощял, ала лицето му беше студено и безизразно. Ако дадеше воля на гнева си, тя щеше да страда още повече и то по негова вина. Вместо да хленчи, да се вайка и да се оплаква, както би правила всяка жена на нейно място, Ани бе направила всичко възможно, за да направи престоя им в колибата поносим.

Най-сетне всички задължения бяха изпълнени и те се прибраха на топло. Ани си позволи една минута почивка, преди да започне приготовлението на вечерята. Провизиите им бяха оскъдни, затова свари боб с пушени гърди и опържи отново палачинки. Изпита задоволство, като видя с какъв апетит Рейф се нахвърли върху храната — значи състоянието му се бе подобрило. След вечеря тя докосна челото му и се усмихна, усещайки лека влага.

— Температурата ти е спаднала — заяви Ани и сложи другата си ръка на бузата му, за да е напълно сигурна. — Изпотил си се. Как се чувстваш?

— Много по-добре. — Той почти съжали, че състоянието му се е подобрило, защото тя щеше да го докосва все по-рядко. Енергията, излъчвана от ръцете й, като че ли му действаше по различен начин: горещото пулсиране бе отстъпило място на топли вълни, разливащи се по цялото му тяло. Едвам не изстена от удоволствие. Лъчезарна усмивка грейна на лицето й.

— Сигурна бях, че ще оздравееш бързо.

— Ти си много добър лекар, Ани — похвали я той и тя засия от удоволствие.

— Така е. — Тя се съгласи, ала в гласа й не прозвуча нито самодоволство, нито престорена скромност. Думите й просто отразяваха истината. — Това съм искала винаги.

Тананикайки си тихичко, тя тръгна към вратата и изчезна в мрака. Рейф изпсува, бавно се изправи на крака, измъкна револвера и я последва. Ани едва не се блъска в него, докато се връщаше с две борови клончета в ръка. Очите й се разшириха от учудване, щом забеляза погледа му, искрящ от гняв.

— Излязох да взема две клончета да ги ползваме вместо четки за зъби — невинно промълви тя, размахвайки доказателството пред лицето му. — Извинявай, забравих…

— Друг път недей да забравяш — отряза я той, сграбчи я за рамото и я блъсна в колибата. Тя стана червена като рак, прекрасното й настроение бе изчезнало безследно и Рейф съжали за грубостта си.

Ани извади малко сол, за да изчистят зъбите си, и Маккей се отпусна назад с боровото клонче. Придирчивостта й към хигиената му напомни за времената, когато тези навици бяха естествена част от живота му, когато се миеше и бръснеше всеки ден и винаги носеше чисти дрехи. Тогава не можеше да си представи ежедневието без сапун, прах за зъби и соли за баня. Използваше скъп одеколон и танцуваше валс с изящни млади госпожици. Ала това бе отдавна, преди войната, в някакъв друг живот. Нямаше нищо общо между него и някогашния изискан младеж — спомняше си за онзи Рейф като за някакъв далечен познат.

Ани затършува в медицинската си чанта и измъкна две кафяви парченца кора. Пъхна едното в устата си и му подаде другото:

— Вземи, това е канела.

Той взе кафявата коричка и я подуши — наистина беше канела. Задъвка я бавно, наслаждавайки се на тръпчивия вкус. Спомни си за някогашните госпожици, които дъвчеха канела и ментови бонбони, за да освежат дъха си. Припомни си вкуса на целувките им.

Може би спомените го разнежиха, а може би защото гореше от желание да я целуне, Рейф предложи:

— Дъхът ни ухае на канела, та е грехота да не се целунем.

Ани щеше да падне от изненада, очите й се разшириха от учудване. Рейф бавно плъзна ръка под косите й и нежно обхвана тила й. Тя се вцепени, искаше да се измъкне, ала силната ръка на Рейф приближи лицето й към неговото.

— Не, не искам! — прошепна тя, обзета от панически страх.

— Тихо, скъпа! Само една целувчица. Не се страхувай!

Ниският му дрезгав глас я обгърна цялата, усети как съпротивата й отслабва. Опита се да поклати глава, ала ръката на Рейф я държеше здраво. Ани се дърпаше назад, а погледът й не се откъсваше от устните му, които все повече се приближаваха към лицето й. О, не, не биваше да му позволява да я целуне, не биваше устните му да докосват нейните, не… Като си помислеше, че се разтреперва, само като го гледа… Ала изкушението бе твърде голямо, обля я топла вълна. О, боже, тази сладка премала я бе обладала още първата нощ, когато мъжът нахлу в къщата й. Макар и да умираше от страх, усети опасната му привлекателна сила. Вече си мислеше, че е в безопасност, защото той не бе поискал нищо от нея, макар че бе прекарала нощта гола в прегръдките му, ала сега разбра, че трудно ще избяга не от него, а от себе си. Трябва да му устоя, трябва да извъртя главата си, трябва да дера и да скубя, иначе съм загубена… Вече беше късно.

Устните му докоснаха нейните с бавно и сигурно движение, издаващо опитността му, протестният вопъл се спря в гърлото й, а ръката му галеше тила й. Никой не бе я целувал така невъзмутимо и настойчиво. Ръцете й барабаняха по гърдите му, ала Рейф не обръщаше никакво внимание на съпротивата й. Езикът му властно разтвори устните и тя усети как топла вълна размеква тялото й. Ръцете й се вкопчиха в ризата му, а краката й се подкосиха. Влажните й устни се разтвориха, Рейф наклони малко главата й и бавно вкара езика си в устата й. Тялото й се сгърчи от ласката му, сетне се отпусна.

Ани не знаеше, че мъжете целуват така, не предполагаше, че той ще използва езика си. Беше видяла доста неща по време на обучението си и в практиката си на лекар, ала не знаеше, че ленивото въртене на езика му около нейния ще предизвика сладостна премала в корема й и набъбване на гърдите й. Искаше й се той да я целува безкрайно дълго, да се притиска до него, за да облекчи напрежението в гърдите си, искаше ръцете му да галят тялото й. Неопитността й я правеше безпомощна, не знаеше как да реагира на изгарящото я желание, страх я беше от онова, което предстоеше.

Рейф с мъка откъсна устните си от нейните и свали ръката си от тила й. Искаше да я целува още, по дяволите, искаше много повече! Но болката, пронизваща хълбока му при всяко движение, и оловната тежест в краката му напомниха, че не го бива много за любов. Добре, че тялото му го възпираше, защото хич не му трябваше да си усложнява положението със секс. Много по-добре беше да я върне в Силвър Миза недокосната, отколкото да спи с нея и да я зареже. Добре знаеше, че жените се озлобяват, като ги изоставиш, а той не искаше да я превръща в свой враг. Докато се отделяше от устните й, горещо желаеше да се вслуша в съветите на здравия разум.

Тя изглеждаше бледа и объркана. Изобщо не поглеждаше към него, очите й бяха вперени в пламъците на огъня. Видя как преглъща с труд.

— Това беше само една целувка, Ани — прошепна Рейф, обладан от желание да я утеши. Стори му се, че тя очаква подобно нещо. Намръщи се, хрумна му нещо неприятно.

Макар че бе отговорила на целувката му, явно умираше от страх, че Рейф ще я изнасили. Всъщност дали наистина бе отвърнала на ласките му? Може би само си въобразяваше, жегата и възбудата сигурно бяха размътили мозъка му.

— Няма да ти сторя нищо лошо.

Ани се мъчеше да се вземе в ръце. Зарадва се, като разбра, че той отдава вцепенението й по-скоро на страх, отколкото на действителната причина: тя изгаряше от желание той да продължи да я целува и да… Погледна надолу към ръцете си, не знаеше какво да му каже. Мозъкът й сякаш бе парализиран, а сърцето й биеше лудо.

Рейф въздъхна и придърпа седлото, за да се облегне на него. Налагаше се да я разсее и успокои, както бе постъпил предишната вечер.

— Как така реши да станеш лекар? Това не е женска професия.

Тази тема със сигурност я вълнуваше. Ани вдигна към него погледа си, в който се четеше благодарност.

— Това го чувам за не знам си кой път.

— Вярвам ти! И все пак какво те накара да тръгнеш по тоя път?

— Баща ми беше лекар. Израснала съм сред шишенца с лекарства, които ме привличаха невероятно.

— Дъщерите на повечето доктори си играят с кукли, а не с лекарства.

— Предполагам. Татко казваше, че всичко започнало, когато съм паднала от тавана на плевнята. Помислил си, че съм умряла, защото не съм дишала и не се напипвал пулс. Тогава ме ударил с юмрук в гърдите и сърцето ми започнало да бие отново. Сега си мисля, че сигурно само съм изгубила съзнание, ала като малка наистина вярвах, че татко ме е съживил, и исках да бъда като него.

— Спомняш ли си как падна?

— Смътно — промълви тя и впери поглед в огъня. Жадно следеше как малките жълти езичета на пламъците за миг се оцветяват в синкаво и сетне мракът ги поглъща. — Споменът ми по-скоро прилича на сън. В него аз падам, но се изправям сама, обкръжена съм от много хора и ме облива силна светлина. Не си спомням нищо от онова, което разказваше татко. В края на краищата съм била едва петгодишна. А ти спомняш ли си нещо от времето, когато си бил на пет години?

— Съдраха ми гъза от бой, че съм пуснал кокошките в къщата.

Ани се усмихна. Езикът му не я шокираше — през осемте месеца, прекарани в Силвър Миза, бе чувала и доста по-груби изрази.

— Кокошките много ли бяха?

— Доста. По него време не можех да броя, та не мога да ти кажа точно колко са били.

— Имаш ли братя и сестри?

— Имах брат, който загина през войната. А ти?

— Сама съм. Майка ми е умряла, когато съм била на две години, така че изобщо не си я спомням. Татко не се ожени повторно.

— Той беше ли доволен от професията си?

Ани често си беше задавала същия въпрос.

— Не знам. Гордееше се, че е лекар, но мисля, че често пъти беше доста объркан, дори разстроен. Започнах да го разбирам едва когато започнах да уча медицина.

— Трудно ли ти беше?

— Проблемите ми започнаха, още преди да ме приемат. Исках да уча в Харвард, но там ме отхвърлиха, защото съм жена. Завърших медицина в Женева, щата Ню Йорк. Там е учила и Елизабет Блекуъл.

— Коя е тя?

— Това е първата жена лекар в Америка. Получила е званието „доктор“ още през 1849 година, ала оттогава малко неща са се променили. Преподавателите се правеха, че не ме забелязват, а колегите ми ме тормозеха. Казваха ми в лицето, че съм била разпусната и неморална, тъй като почтените жени не трябвало да гледат голи тела. Непрекъснато ми натякваха, че трябвало да се омъжа, ако изобщо ме поиска някой, и да раждам деца, както правят всички. Да съм оставела медицината на онези, които имали достатъчно мозък да я разберат, с една дума на мъжете. Учех сама, хранех се сама, но останах и успях да завърша.

Той погледна финото й лице с деликатни черти, осветено от пламъците на огъня, и прочете непреклонност и упоритост в извивката на устата й. Да, тя би преодоляла и най-жестоката съпротива. Не можеше да разбере напълно огромната й преданост към медицината, но преподавателите и колегите й явно я бяха подценили. Тя беше единствената жена лекар, която бе виждал, ала по време на войната много болни и ранени мъже щяха да умрат, ако не бяха жените доброволки, които се грижеха за тях. Беше убеден, че тези жени също бяха видели много голи мъже, но на никого и през ум не бе му минавало да ги нарича разпуснати.

— Не искаш ли да се омъжиш и да имаш деца? Мисля, че ще можеш да се грижиш за семейството си и въпреки това да упражняваш професията си.

Тя плахо се усмихна, сетне срамежливо извърна погледа си към огъня.

— Не съм и помисляла да се омъжвам. През цялото време мислех само как да стана лекар и гледах да науча колкото се може повече. Исках да замина за Англия на стаж при д-р Листър, само че не можех да си го позволя и затова сама съм се учила на много неща.

Рейф бе чувал за д-р Листър, известен английски хирург, осъществил истинска революция в медицината с въвеждането на антисептичните методи, рязко намалили броя на умрелите от инфекция. Маккей бе видял твърде много хирургически операции на бойното поле и осъзнаваше важността на тези нововъведения, пък и собствените му патила с възпалените рани го доказваха.

— Ето че вече си добра лекарка. Не мислиш ли да си потърсиш мъж?

— О, не. Кой ли ще се ожени за докторка, пък не съм и в първа младост. Догодина ставам на трийсет — стара мома съм вече, а мъжете предпочитат млади момичета.

Той се засмя и каза:

— Откакто навърших трийсет и четири, двайсет и деветгодишните ми се виждат направо деца. — Рейф не бе успял да определи възрастта й до този момент; беше доста изненадан, че тя без заобикалки му каза на колко години е, тъй като по правило жените, прехвърлили двадесетте, отбягваха този деликатен въпрос. Ани имаше уморен и отруден вид, та изглеждаше по-възрастна, ала кожата й бе нежна и гладка като на бебе и твърдите й гърди стърчаха като момичешки. Тази мисъл предизвика пареща възбуда в слабините му и той неспокойно се размърда. Рейф бе виждал гърдите й само през ризата и изгаряше от желание да ги помилва, да види цвета на зърната им и да почувства сладкия им вкус.

— А ти бил ли си женен? — попита го тя и вниманието му отново се върна към разговора.

— Не, бях зает с други неща.

Беше двайсет и четиригодишен и тъкмо започваше да мисли за предимствата и сигурността на брака, когато започна войната. Последвалите четири години, когато се сражаваше в бойната група на Мозби, го закалиха и превърнаха в истински мъж. Баща му почина през зимата на 1864 година и щом войната свърши, Рейф пое по широкия свят, тъй като вече нямаше при кого да се върне. Може би щеше да се установи някъде, ако през 1867 година в Ню Йорк не бе налетял на Тенч Тилман. Горкият Тенч, така и не разбра каква страшна тайна крие, но все пак добре, че загина, преди да научи истината за предателството.

Мрачни спомени нахлуха в душата на Рейф. Помъчи се да ги отпъди, за да не заразява Ани с лошото си настроение.

— Хайде да лягаме — промълви той, обзет от нетърпение да я почувства в обятията си. Може би топлината, излъчвана от тялото й, щеше да разсее мрачните му мисли. Рейф стана и сложи дърва в огъня.

Ани се изненада от внезапната смяна в настроението му, защото си мислеше, че разговорът бе приятен и за двамата, ала не каза нищо и покорно се надигна. В този момент се сети, че е увита в една от завивките им и колкото и да й е неприятно, ще трябва да се раздели с одеялото. Застина на мястото си и впери умоляващ поглед в него.

Рейф се обърна и веднага разгада мислите й.

— Тази вечер ще се наложи да те вържа — каза той, колкото се можеше по-меко.

— Да ме вържеш? — повтори тя и ръцете й се впиха в одеялото.

Рейф кимна към влажните дрехи, проснати на пода.

— Нямам намерение да спя върху купчина мокри дрехи. Щом не мога да държа дрехите ти далеч от теб, ще трябва да държа теб далеч от тях.

Предишната вечер тя самата му бе предложила да я завърже, за да не се съблича, а сега щеше да бъде хем гола, хем вързана. Не я притесняваше толкова фактът, че ще бъде завързана, колкото мисълта, че ще трябва да се раздели с одеялото. Добре поне, че ризата му бе достатъчно дълга и скриваше тялото й до коленете, ала все пак под нея Ани беше съвсем гола.

Рейф развърза въжето, което придържаше одеялото към талията й, и тя усети как спасителното прикритие бавно се смъква надолу. Стисна зъби и не помръдна. Колкото по-бързо й вържеше ръцете, толкова по-скоро щеше да легне и да се завие. Унижението ще свърши по-бързо, ако не протестира.

Рейф разви ръкавите на ризата и покри китките й с маншетите, за да предпази нежната кожа от триене в грубото въже. Тя стоеше напълно неподвижна, с широко отворени очи, вперени в празното пространство. Мъжът доближи ръцете й, омота въжето около китките и сръчно го завърза по средата. Опита здравината на възела и хлабавината на въжето около китките, преди да пусне ръцете й. Тя машинално опъна китките си настрани, за да се увери, че наистина е вързана. Въжето бе плътно прилепнало, без да е впито, а възелът бе здрав.

Рейф чевръсто изу ботушите си, разкопча кобура, опъна одеялата и каза:

— Лягай!

Ани тромаво коленичи — вързаните ръце й пречеха — и някак си успя да легне на дясната си страна. С ужас усети, че докато се е мъчела да се намести върху постелята, ризата й се е вдигнала нагоре, трескаво се опита да я смъкне, ала не можа. Усети как голият й задник настръхва от студения въздух. О, боже, наистина съм гола! Тя понечи да се надигне, за да се увери напълно в позора си, ала в този момент Рейф се отпусна до нея и метна одеялото отгоре. Силното му тяло се притисна към гърба й, а ръката му обхвана талията й.

— Знам, че не ти е удобно — прошепна дрезгавият му глас в ухото й. — Ако искаш легни по гръб — може би ще се чувстваш по-добре.

— И така ми е добре — промълви тя, а очите й се мъчеха да прогледнат в мрака. Ръцете й вече я боляха, макар че Рейф бе направил всичко възможно, за да облекчи положението й.

Мъжът вдъхна дълбоко свежия аромат на косата и кожата й и усети как мрачното му настроение се изпарява. Привлече я към себе си и пъхна дясната си ръка под главата й. Чувстваше мекотата на женското тяло, закръглеността на малкия й задник. Дали бе усетила, че ризата се бе плъзнала нагоре, докато лягаше, и той бе мярнал белотата на бедрата й. Членът му бе болезнено твърд, ала това бе най-приятната болка.

След около пет минути тя започна да се върти, за да раздвижи схванатите си рамене. Рейф я прихвана и полека я обърна на гръб.

— Казах ти, че така ще ти е по-удобно, ама нали си инат…

Тя пое дълбоко дъх и се отпусна.

— Благодаря ти, че не ме завърза снощи — прошепна тя. — Нямах представа какво значи това — колко странно, всъщност той бе проявил милосърдие, като я накара да се съблече.

— Откъде ли пък ще имаш представа?

— Но ти имаш.

— Неведнъж са ме държали вързан, пък и аз съм омотавал въжета около доста хора през войната.

— За Севера или за Юга си се сражавал? — Южняшкият му акцент бе достатъчно красноречив, но войната бе разделила много семейства, дори цели градове, така че нищо не можеше да се каже със сигурност.

— За Юга, за Вирджиния. Там беше домът ми.

— В кои войски си служил?

— В кавалерията. — Това горе-долу отговаряше на истината, макар че легендарната бойна група на Мозби бе участвала в какви ли не операции. Обкръжи ги огромен брой съюзнически войски, изпратени да ги унищожат, успяха да отблъснат част от тях, други взеха в плен. Съюзническата армия отстъпи. Мозби измъкна хората си от капана.

Рейф се вслуша в равномерното й дишане, Ани скоро щеше да заспи. Устните й прошепнаха: „Лека нощ“.

Коремът му пулсираше от желание, идеше му да псува раните си и проклетия случай, който го бе срещнал с нея. Представи си как тя му пожелава: „Лека нощ“, сладостно отмаляла след любов. Всяка нейна дума, всяко нейно движение възбуждаха страстен копнеж у него. Истинско чудо щеше да бъде, ако се въздържеше още няколко дни. Непрекъснато си представяше как прави любов с нея.

— Целуни ме за лека нощ — прошепна Рейф с подрезгавял от желание глас и усети как мускулите й се стягат.

— Не бива да го правим.

— Една целувка е нищо, скъпа, в сравнение с огромното ми желание да те съблека гола.

Ани потръпна от грубия му тон. Усети, че той също е напрегнат, ала по друга причина. Тялото му излъчваше горещи вълни, които я обливаха цялата, ала това не бе топлината на треската. Изведнъж тя реши, че Рейф е искрен, макар че й беше трудно да повярва на мъж, който я бе отвлякъл.

— Само една целувка ли искаш?

— Не, по дяволите, искам много повече! — сопна се той. — Но ще мина и с една целувка, щом не щеш да ме пуснеш между краката си!

Тя застина като ударена от гръм.

— Аз не съм курва, г-н Маккей!

— Не чукането прави жените курви — грубо отвърна той, изтървал нервите си, — а вземането на пари за тая работа!

Думите му сякаш я шибнаха с камшик. Бе чувала подобни оскърбления, когато й се налагаше да се грижи за закъсали проститутки, ала не бе й помисляла, че някой ще произнесе такава мръсотия в лицето й. Ани се сгърчи от обида, а сърцето й щеше да изхвръкне от гръдния й кош. Един мъж не си позволява да говори така на жена, която уважава; значи той си мисли, че аз…

Рейф плъзна ръката си по стомаха й. Сякаш огън я опари. Започна да диша на пресекулки. Пръстите му я галеха с леки кръгообразни движения.

— Успокой се, Ани, няма да те изнасиля!

— Защо тогава каза онези ужасни неща? — едва доловимо попита тя.

— Ужасни ли? — Той се замисли над реакцията й и причините за нея. Не бе очаквал от една лекарка подобно старомодно отношение към нещо съвсем естествено и толкова хубаво. Не мислеше като „джентълмените“, че жените трябва да бъдат държани в пълно неведение относно секса. Рейф стигна до извода, че Ани или е била изнасилена, или е още девствена, и най-сигурният начин да се добере до истината бе да я попита. Искрено се надяваше да е девствена, защото мисълта, че някой може би се е гаврил с тялото й, го разяри.

— Девствена ли си, скъпа?

— Моля? — Гласът й прозвуча пискливо и безпомощно.

— Девствена ли си? — попита отново той и нежно погали корема й. — Някой друг…

— Много добре знам какво ме питаш! — рязко го прекъсна тя, за да не чуе думите, които щяха да последват. — Разбира се, че съм… ааа… девствена.

— Защо пък трябва да се разбира? Скъпа, ти си на двайсет и девет години, не си шестнайсетгодишна росна капчица. Малко са жените, дето никога не са пускали мъж в кревата си — не е задължително да се жениш, за да правиш любов.

Медицинската й практика потвърждаваше думите на Рейф, ала нейното отношение към тази тема бе друго.

— Не знам за другите жени, но аз никога не съм правила… това.

— А искала ли си?

Тя отчаяно се опита да се извърти, да се изкопчи, ала ръката му притисна стомаха й и я задържа. Ани безсилно обърна главата си на другата страна.

— Не. Не истински.

— Не истински ли? — повтори той. — Какво значи това? Искала ли си или не си искала?

Беше й трудно да диша; въздухът бе горещ и плътен, наситен с тръпчивия аромат на кожата му. Ани не можеше да се преструва, затова реши да сложи край на неудобните настойчиви въпроси.

— Като лекар познавам подробностите на половия акт, виждала съм голи мъже и съм мислила за този природен процес.

— И аз мисля за този природен процес — прекъсна я той. — Май че това е единственото нещо, за което мога да мисля, откакто те видях за първи път. Беше ми адски зле, едвам се държах на краката си, ала умирах от желание да ти бръкна под полата. Разумът ми ме съветва да те не докосвам, да те върна в Силвър Миза след няколко дни и да сложа край на тази история, ала истината е, че давам десет години от живота си, за да почувствам голото ти тяло под себе си. Цели два дни изгарям от копнеж по тебе, Ани.

Сладостно облекчение я заля при тия думи. Значи и той бе подвластен на онази стихия, надигнала се в душата й при първата им среща. Всяко докосване до него, дори и когато го лекуваше, й доставяше невероятно удоволствие. Докато я целуваше, Ани мислеше, че сърцето й ще се пръсне. И тя искаше повече. Искаше да лежи гола в прегръдките му и да опознае неща, за които само бе чувала. Кожата й бе гореща и чувствителна, коремът й пулсираше, някаква сила сякаш я дърпаше към него. Беше почти гола, сигурно от това чувството за топлина ниско долу в слабините й се усили, Ани усети влага между бедрата си, о, боже, той трябва само да вдигне ризата и да…

Да, искаше го. Но да му се отдаде, да отстъпи на първичните си пориви щеше да бъде най-голямата грешка в живота й. Той е престъпник, който скоро ще изчезне безследно; щеше да бъде пълна глупачка, ако поеме риска да зачене незаконно дете — това щеше да я съсипе.

Тя се стегна и послуша гласа на здравия разум.

— Ще бъде грешка, ако приема предложението ти. Мисля, че и двамата го знаем.

— И още как! — измърмори той.

— Нека да бъдем разумни.

— Тогава целуни ме за лека нощ, скъпа. Не искам нищо друго.

Тя колебливо обърна главата си към него, Рейф прилепи устните си към нейните, бавно и уверено разтвори устата й с езика си. Щом ни се разрешава само една целувка, нека добре да се възползваме от нея. Облада устата й с дълбоки движения на езика, представи си, че членът му е вътре в нея, и продължи да я целува, докато тя не се вкопчи в ризата му и не започна да стене от удоволствие. Цялото му тяло трепереше от желание да излее семето си в глъбините й. Когато Рейф с мъка се отдели от подпухналите й влажни устни, от очите на Ани закапаха сълзи.

Той ги избърса с ръка и дрезгаво прошепна:

— Заспивай, скъпа.

Ани изстена сподавено и затвори очи. Жадната й плът се бунтува дълго.