Джани Родари
Граматика на фантазията (8) (Увод в изкуството да измисляме истории)

8. Произволната представка

Един от словотворческите похвати за продуктивност на фантазията е деформацията на думите. Децата обичат да играят на тази игра: тя е весела и същевременно много сериозна. Учи ги да изследват възможностите на думите, да ги владеят, да ги принуждават да възприемат неизвестни преди облици; стимулира свободата им на „словопроизводители“ и окуражава правото им да разполагат със своя лична реч (мерси, господин Сосюр), поощрява в тях антиконформизма.

В духа на тази игра е именно и прибавянето на произволно избрана представка към думите. Аз самият съм прибягвал към този метод неведнъж.

Достатъчно е прилепването на представката „S“ носителка на отрицателно значение, за да превърне тя „temperino“ (джобно ножче), всекидневен и маловажен предмет, при това опасен и агресивен, в „stemperino“ (не-ножче), фантастичен и миролюбив предмет, който служи не за подостряне на моливите, а за удължаване на графита им, когато върхът се е вече притъпил. Това — за голям яд на продаващите моливи книжари и в разрез с идеологията на потребителското общество. Също не без сексуално оцветени намеци, които, макар и дълбоко прикрити, са все пак (подсъзнателно) разбираеми за децата.

Същата представка „S“ ми дава думата „staccapanni“, тоест нещо обратно на „attaccapanni“ (закачалка), т.е. служи ми не да окачвам дрехи, а да ги откачвам, когато ми е нужно, в някаква фантастична страна, където витрините са без стъкла, магазините без каси и гардеробите съблекални без номерчета. От представката към утопията. Какво, нима е забранено да мечтаем за града на бъдещето, в който палтата ще бъдат безплатни, както водата и въздухът?… При това утопията възпитава не по-зле от който и да е критически ум. Стига да умеем да я пренесем от света на разума (на когото Грамши с право предписва методически песимизъм) в света на волята (чиято главна характерна черта пак според Грамши трябва да бъде оптимизмът). С една дума, напред! Дори „закачалката“, така както си е без представка, е само „книжен тигър“, неспособен да спре прогреса.

После аз измислих цяла „страна с отрицателни представки“, където „оръдието“ става „не-оръдие“ и последното служи да „раз-тури“ войната, вместо да я „тури“ в действие. „Осмислената безсмислица“ (изразът е на Алфонсо Гато) тук, както ми се струва, е повече от прозрачна. Представката „bis“ ни дарява с „bispenna“ (двойна химикалка), която пише двойно дълго време (или с нея пишат ученици близнаци…), с „bispipa“ (двойна лула) — лула за пристрастени пушачи, с „bisterra“ — втора Земя…

„Има още една, втора планета Земя. Ние живеем и на тази, и на онази едновременно. Каквото тук върви накриво, там си върви право и обратно. Всеки от нас има там свой двойник.“ (Научната фантастика вече отдавна широко използува подобни хипотези, затова дори само поради тази причина един такъв разговор с децата ми се струва напълно законен.)

В една отдавна измислена от мен история бях въвел чрез уголемителната представка „архи“ — „архикучета“, „архикокали“, както и думата „тринокъл“ — производно от представката „три“, също като „трикрава“, животно, за съжаление още непознато на зоологията.

В архива си имам и един „античадър“, но още не съм успял да му измисля практическо приложение.

За разрушителни цели чудесно подхожда представката „dis“, чрез която лесно получаваме „discompito“ (разтоварително), тоест домашно, което в къщи не трябва да пишем, а само да разкъсваме на парчета…

Да се върнем пак при зоологията. Освободена от скобите, в които преди малко бяхме я затворили, тя ни среща с едно „вицекуче“ и с един „заместник котарак“. Който от вас има нужда от тези животни, за да насели с тях историите си, аз най-сърдечно му ги подарявам.

Между другото в състояние съм да предложа на Итало Калвино, автор на „Полувиконтът“, едно „полупривидение“: нещо средно между жив човек и призрак, загърнат в чаршаф и дрънкащ с вериги. С него биха могли да се организират чудесни страхотии — смехории.

„Супермен“, вече утвърдена дума от комиксите, е ярък пример за „фантастически префикс“, макар че имитира нещастния „свръхчовек“ на Ницше. Но стига да поискате, с тази представка вие можете да си измайсторите един „супергол-майстор“ или „суперкибрит“ (способен, както изглежда, да подпали цялото съзвездие „Кумова слама“).

Изглежда, че особено производителни се оказват свежите представки, родени през втората половина на двадесетия век. Такива като „микро“. Или „мини“. Или „макси“. Ето ви ги и всичките все гратис: един „микрохипопотам“ (отглежда се в къщи, в аквариум); един „мининебостъргач“, който се побира целият в една „миникутия“ и е обитаван само от „мини-милиардери“; едно „максиодеяло“, способно да покрие в зимния мраз всички бедняци, които умират от студ.

Едва ли е нужно да поясняваме, че „произволната представка“ е също частен случай на „фантазийния бином“: единият съставен елемент е префиксът, представката, която поражда новите образи, а вторият елемент е обикновената дума, облагородена, така да се каже, от деформацията.

Ако бихте настояли да ви препоръчам тук някакво упражнение на тази тема, бих ви посъветвал да напишете представките и каквито и да било съществителни в две паралелни колони, а след това да ги комбинирате, както ви хрумне. Лично аз вече опитах. Деветдесет и девет от брачните двойки, съчетани посредством този ритуал, се разтрогват още по време на сватбения гуляй, но стотният брачен съюз се оказва щастливо и плодовито чифтосване.