Джани Родари
Граматика на фантазията (14) (Увод в изкуството да измисляме истории)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Grammatica della Fantasia (Introduzione all’arte di inventare storie), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране и корекция
Пресли (2009)
Корекция и форматиране
Alegria (2009)
Допълнителна корекция
NomaD (2009)

Издание:

Джани Родари. Граматика на фантазията

Наука и изкуство, София, 1986

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от krivoshapkova)

14. Лъжегатанката

Лъжегатанката е такъв вид гатанка, която по един или друг начин съдържа вече в себе си своя отговор.

Ето една такава лъжегатанка:

„Ване, Дане, Вера, Нино отишли да берат цветя.

Кой да, кой не —

цветя все някой понабра.

Кой набра? (Отговор: Дане.)“

Тук става дума не за истинско „отгатване“, а просто да се внимава как са разположени звуковете, които чуваме, за да можем после да ги комбинираме по друг начин.

Лъжегатанки има пръснати навсякъде, и то цяло множество. Не са две, не са три. Предлагам ви тук една, която е съвсем прясна:

Господин Освалдо в Африка пребивава

и чувствува, че стъпва върху жарава.

Тука се пита: защо ли той там се толкова много поти?

Дали защото бе родом от Форли,

или пък защото се Освалдо назовава?

Структурата на горната лъжегатанка ни напомня лимерика.

Отговорът се намира вече в съдържанието на самия стих: господин Освалдо чувствува, че стъпва върху жарава, защото пребивава в Африка, място, чието име е станало синоним на висока температура. В лъжегатанката този факт е замаскиран но следния начин: вниманието на слушателя е отклонено към съвсем произволния алтернативен въпрос: „дали — или“, подсилен от повтореното „защото“. В дадения случай, за да се намери точният отговор, само усиленото внимание не помага, трябва да се впрегне на работа и логиката.

Ето още един пример:

Градинар един с празна глава

словото „ряпа“ пося.

Пита се тук: кажете, деца,

какво поникна — репи или пък слова?

В този случай прекият отговор („нищо не е поникнало, защото, за да поникнат репи, е нужно семе от репи, а словата не никнат по градините“) не присъствува ясно в стиха; към отговор навежда само глаголът „поникват“. За решението на тази лъжегатанка ще е нужна повече работа, отколкото при предходния случай. Но пътят на решението е същият: трябва да се отхвърли лъжливата алтернатива „или — или“. Мисля, че такъв вид упражнения си имат и свое точно определено възпитателно значение, защото много пъти в живота се случва така, че за да вземем правилно решение, трябва да умеем да заобиколим лъжливите алтернативи.

Естествено, ако на децата бъдат зададени две или три такива лъжегатанки, всички ще внимават къде е капанът и верният отговор бързо ще бъде готов. Но забавлението ни най-малко не намалява от това.