Джани Родари
Граматика на фантазията (19) (Увод в изкуството да измисляме истории)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Grammatica della Fantasia (Introduzione all’arte di inventare storie), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране и корекция
Пресли (2009)
Корекция и форматиране
Alegria (2009)
Допълнителна корекция
NomaD (2009)

Издание:

Джани Родари. Граматика на фантазията

Наука и изкуство, София, 1986

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от krivoshapkova)

19. Какво се случи после?

— А после? — питат децата, когато разказвачът млъкне.

Дори когато приказката съвсем е привършена, все ще се намери възможен начин за някакво „после“. Действуващите лица са като навити и готови да продължат действието, познаваме поведението им, знаем в какви отношения се намират помежду си. Просто самото въвеждане на нов елемент привежда в действие целия механизъм, нещо, което добре знаят всички, които са писали или измисляли устно „продължения“ на Пинокио.

Група от деца петокласници предварително се условили: „А сега нека направим крачка назад“, и въвели новия елемент на приказното действие право в корема на акулата. В същия ден, когато Пинокио се превърнал в истинско дете, Джепето неочаквано си спомнил, че по време на своето пленничество в утробата на чудовището е видял там скрито съкровище. Пинокио незабавно организирал улова на акулата, което означавало същевременно издирване на съкровището. Но той не е единственият издирвач. Зеленият рибар, станал корсар, силно ламти по съкровището, за което е научил от Котака и Лисицата, които съставят засега целия му съмнителен екипаж. След много приключения и схватки Пинокио излиза победител. Но финалът си има още и „опашка“: уловената акула е балсамирана и препарирана по всичките му там правила и ще бъде показвана на публиката срещу „вход“ от Джепето, който е вече стар, за да работи като дърводелец, но все още може да къса билетите от кочана…

Фантазийният бином, който задвижва пружината на новата история, е „Пинокио — скритото съкровище“. Ако се вгледаме добре в нея, историята фактически си е все същата: героят е възнаграден за претърпения неуспех в областта на „съкровищата“ от времето, когато е бил още дървено човече и наивно е засявал златните монети с надеждата, че от тях ще поникнат дървета със златни листа.

Съществува едно доста известно „продължение“ на „Пепеляшка“ в пародийна форма. (Дали наистина съществува? Както и да е, намирам го в главата си, а не си спомням да съм го измислял.) Пепеляшка дори след като се е омъжила за лазурния Принц, не се разделя със старите си привички на домошарка, която вечно стърчи в кухнята край огнището, не изпуска из ръце метлата, раздърпана, несресана, с омазана престилка. Няма нищо за чудене, че само след няколко седмици Принцът започнал да скучае в съседство с подобна съпруга. Къде по-забавни и привлекателни били доведениците на Пепеляшка, любителки на танца и на киното, както и на екскурзии с яхта до Балеарските острови. Самата мащеха, още младееща се и с широк кръг интереси (свири на пиано, посещава сказки, посветени на страните от Третия свят и на литературни вторници), не е за пренебрегване. От това следва и се разиграва цяла трагедия на ревността с всички перипетии от скандалната хроника на вестниците…

Същинското ядро на играта отново се крие в интуитивния „анализ“ на приказката. Играта се завързва около нейните структурни възли, около организационната й мрежа, при което се дава предимство на една тема пред другите. В известната на всички приказка положението на Пепеляшка като пазителка на домашното огнище се възприема като тегоба наказание; в нейното „продължение“ същата тема е преувеличена до карикатурен шарж, което принуждава другите теми — например тази за „светските увлечения“ на сестрите доведеници, да придобият нов смисъл.

Когато бива разказвана приказката за Палечко на група деца, все ще се случи така, че след края на приказката едно от тях ще попита: „А после какво е направил Палечко със седемкилометровите си ботуши?“ От всички мотиви в приказката този му е направил най-голямо впечатление и следователно го подтиква да мисли за продължение. Това е типичен пример за „предпочитане на дадена тема“.

Ако измежду всички теми, които се намират в „Пинокио“, ние предпочетем мотива за носа, който се удължава при всяка нова лъжа, без особен труд можем да измислим нова приказка, в която дървеното човече ще лъже нарочно, за да се запаси с купища дърва, с които ще търгува и спекулира. Така то разбогатява и още приживе му поставят паметник. Дървен без съмнение.

В приведените примери възниква нещо като „засилване на инерцията“ на въображението, което засилване не само че не отслабва при движението, но и нараства, трансформирайки се и някакво автоматизирано фантазиране. И все пак новата приказка се ражда не защото сме се оставили във властта на този атоматизъм, а защото рационално сме го използували, тоест проявили сме способността сред стихийния ход на повествованието да видим определено направление, да каптираме градивния тласък.

Дори при най-добрите творчески опити на сюрреалистите автоматизмът постоянно е отхвърлян встрани от неудържимата склонност на въображението към подреден синтаксис.