Джани Родари
Граматика на фантазията (18) (Увод в изкуството да измисляме истории)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Grammatica della Fantasia (Introduzione all’arte di inventare storie), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране и корекция
Пресли (2009)
Корекция и форматиране
Alegria (2009)
Допълнителна корекция
NomaD (2009)

Издание:

Джани Родари. Граматика на фантазията

Наука и изкуство, София, 1986

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от krivoshapkova)

18. Приказки „наопаки“

Един от вариантите на играта „объркване при приказките“ се състои в умишленото и по-органично преобръщане на приказната тема.

Червената шапчица е лоша, а вълкът е добър…

Палечко и братята му се наговорили да избягат от къщи и да изоставят горките си родители, но те били предвидливи и продупчили джоба му, след което го напълнили с ориз, който малко по малко се изсипвал по пътя, докато бягали.

Всичко е като в първообраза на приказката, но видян в огледало: това, що е било дясно, е станало ляво…

Пепеляшка е една никаквица, довела до ръба на отчаянието търпеливата си мащеха и отнела кандидата жених на смирено-кротките си доведени сестри…

Снежанка среща вдън гори тилилейски не седемте джуджета, а седем гиганти и става техен талисман във всичките им бандитски набези.

По този начин техниката на „объркването“ предоставя нова насочваща мисъл, проекта за нова рисунка. Резултатът, който ще се получи, ще бъде нещо ново — частично ново или напълно ново в зависимост от това, дали принципът за преобръщане „наопаки“ ще бъде приложен към един или към всички елементи на дадената приказка.

Чрез „преобръщането“ можем също да получим не само пародия на приказката, но и отправна ситуация за разказ, свободен да се разгъне самостоятелно и в други направления.

Едно момче, ученик в четвърти клас — наистина притежаващо ярко изразена творческа жилка, вместо да приложи метода за „преобръщане приказката наопаки“, кривна към областта на същинската история, или, по-точно казано, към историческата легенда. В неговата версия Рем убива Ромул (а не обратното), новооснованият град бива наречен не „Рома“ (Рим), а „Рема“ и жителите му започнали да се наричат древни „ремани“ („ремляни“ вместо римляни). Преименувани по този начин, те не вдъхват вече страх, а събуждат смях. Анибал ги побеждава и става „ремски“ император. И така нататък.

Упражнението си остава без никаква историческа стойност, защото, както се казва, историята не се пише с думичката „ако“. Освен това в разказаната история има повече нещо от Волтер[1], отколкото от Борхес[2].

Може би най-ценният, макар и непредвиден резултат от тази игра е, че се поставя в смешна светлина методът и самата претенциозна мисъл да се преподава историята на древния Рим на деца от началните класове.

Бележки

[1] Волтер, Франсоа-Мари Аруе (1694–1778) — френски поет, автор на драми, разкази, романи и памфлети. Пръв въвежда в историческото повествование („Векът на Луи XIV“, „Историята на Карл XII“ и др.) смеха, анекдота, комичните обстоятелства на бита, ироничната лична забележка, като запазва все пак обективното и хронологическо излагане на събитията. Обратното е при Борхес. — Бел.пр.

[2] Борхес (1899 г.) — аржентински писател с космополитна култура, пишещ стихове, есета и романи на английски и испански език, участник за известно време в литературното движение на „ултраистите“ (смесица от кубизъм, дадаизъм и футуризъм на испанска почва). Отрича сюжета и сантименталността в името на „чистата лирика“. Според него сънят и фантазията са пътища за опознаване на тоталното „аз“ на човека. — Бел.пр.