Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
City, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 82 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2001)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ГРАДЪТ. 1999. Изд. Мириам, София. Колекция Абхаддон. Роман. Ново изд. Превод: Иванка МЕЧКОВА [City / Clifford D. SIMAK]. Редакция: Мария Арабаджиева. Художествено оформление: Абагар дизайн. Печатница: Балкан прес АД, София. Формат: 12,9×20. Формат: 130x200 мм. Печатни коли: 17. Страници: 272. Цена: 6.00 лв. ISBN: 954-951-357-2.

История

  1. — Добавяне на анотация
  2. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Градът (книга) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Градът.

Градът
City
АвторКлифърд Саймък
Създаване1944 г.
САЩ
Първо издание1952 г.
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанрнаучна фантастика
Видроман
НачалоThese are the stories that the Dogs tell when the fires burn high and the wind is from the north.

Градът (на английски: City) е роман на американския писател фантаст Клифърд Саймък. Романът е издаден за първи път през 1952 г.

Сюжет

Градовете на планетата са превърнати в пустиня. Автоматизацията е завладяла всяка част от човешкия живот. Хората са станали излишни и безполезни – един след друг те се отказват от мисловна дейност. роботите правят космически кораби – те се стремят към звездите.

И кучетата завладяват Земята. В новия кучешки свят столетия след като последния човек е изчезнал продължават да се носят легенди в които се разказва че хората са били господари на кучетата и на цялата Земя. „Но това са само легенди на които никой не вярва“

БЕЛЕЖКИ ПО ТРЕТОТО ПРЕДАНИЕ

Хиляди читатели обичат това предание, защото е първото, в което се появяват Кучета. За изследователите то обаче представлява нещо много по-голямо. Възприемат го като притча за вината и за безплодните усилия. В него падението на човешката раса продължава, като Човекът е обхванат от чувство за вина и е жертва на нестабилността, предизвикана от човешките мутанти.

Прави се опит да се даде разумно обяснение на мутациите, дори да се представят самите Кучета като модификации на предшествувал ги вид. Според преданието без мутации нито една раса не може да бъде подобрена. Никъде обаче не е казана и дума за потребността от статичен фактор в обществото, осигуряващ неговата стабилност. От цялата легенда става повече от ясно, че човешката раса не е ценяла стабилността.

Тайг, изследвал старателно легендата с цел да открие доказателства в подкрепа на тезата, че преданията са от човешки произход, смята, че нито един разказвач от Кучешката раса не би изложил теория за мутациите, концепция в пълен разрез с всичко, което образува Кучешката вяра. Според него подобна концепция би могла да бъде родена само от некучешки разум.

Баунс обаче отбелязва, че в цялата легенда нерядко се представят в благоприятна светлина становища, диаметрално противоположни на Кучешката логика. Според него това представлява просто похват на добър разказвач, позволяващ си известно изкривяване на стойностите с цел да постигне драматичен шоков ефект.

В това, че Човекът умишлено е представен като създание, осъзнаващо собствените си недостатъци, няма никакво съмнение. В настоящото предание човекът Грант говори за „общоприетите представи за логиката“ и е очевидна преценката му, че с човешката логика нещо не е наред. Обяснява на Натаниел, че човешката раса винаги е разтревожена от нещо. Храни инфантилна надежда в теорията на Джувейн и я възприема като потенциално спасение на човешката раса.

Накрая Грант, осъзнал разрушителността, присъща на расата му, поверява съдбата на човечеството на Натаниел.

От всички действуващи лица в преданието Натаниел навярно е единственият, който може би действително е съществувал. Това име често се споменава и в други предания за миналото на нашата раса. Макар и да е немислимо да е бил в състояние да извърши всички приписвани му в тези предания подвизи, прието е да се вярва, че наистина е съществувал и е бил изтъкната личност. Основанията да бъде оценяван по този начин, естествено, отдавна са потънали в бездната на времето.

Човешкото семейство Уебстър, упоменато още в първото предание, продължава да играе значителна роля и в останалата част от легендата. Възможно е съществуването на това семейство да е довод в подкрепа на тезата на Тайг. Не е изключено, обаче, то да е просто елемент от авторски похват, средство за изтъкване на приемствеността между отделните предания, които иначе нямат особени връзки помежду си.

Тези, които възприемат текста твърде буквално, биха могли да бъдат шокирани от твърдението, че Кучетата са резултат от намесата на Човека. Според Роувър, възприемал открай време легендата като чиста митология, в случая се сблъскваме с древен опит да се обясни произхода на нашата раса. Сякаш за да компенсира отсъствието на факти, преданието предлага обяснение, което по принцип не се отличава от божествената намеса. За един първичен разум това е правдоподобен и убедителен начин да се обясни нещо, за което не се знае абсолютно нищо.