Клифърд Саймък
Градът (7)

БЕЛЕЖКИ ПО ТРЕТОТО ПРЕДАНИЕ

Хиляди читатели обичат това предание, защото е първото, в което се появяват Кучета. За изследователите то обаче представлява нещо много по-голямо. Възприемат го като притча за вината и за безплодните усилия. В него падението на човешката раса продължава, като Човекът е обхванат от чувство за вина и е жертва на нестабилността, предизвикана от човешките мутанти.

Прави се опит да се даде разумно обяснение на мутациите, дори да се представят самите Кучета като модификации на предшествувал ги вид. Според преданието без мутации нито една раса не може да бъде подобрена. Никъде обаче не е казана и дума за потребността от статичен фактор в обществото, осигуряващ неговата стабилност. От цялата легенда става повече от ясно, че човешката раса не е ценяла стабилността.

Тайг, изследвал старателно легендата с цел да открие доказателства в подкрепа на тезата, че преданията са от човешки произход, смята, че нито един разказвач от Кучешката раса не би изложил теория за мутациите, концепция в пълен разрез с всичко, което образува Кучешката вяра. Според него подобна концепция би могла да бъде родена само от некучешки разум.

Баунс обаче отбелязва, че в цялата легенда нерядко се представят в благоприятна светлина становища, диаметрално противоположни на Кучешката логика. Според него това представлява просто похват на добър разказвач, позволяващ си известно изкривяване на стойностите с цел да постигне драматичен шоков ефект.

В това, че Човекът умишлено е представен като създание, осъзнаващо собствените си недостатъци, няма никакво съмнение. В настоящото предание човекът Грант говори за „общоприетите представи за логиката“ и е очевидна преценката му, че с човешката логика нещо не е наред. Обяснява на Натаниел, че човешката раса винаги е разтревожена от нещо. Храни инфантилна надежда в теорията на Джувейн и я възприема като потенциално спасение на човешката раса.

Накрая Грант, осъзнал разрушителността, присъща на расата му, поверява съдбата на човечеството на Натаниел.

От всички действуващи лица в преданието Натаниел навярно е единственият, който може би действително е съществувал. Това име често се споменава и в други предания за миналото на нашата раса. Макар и да е немислимо да е бил в състояние да извърши всички приписвани му в тези предания подвизи, прието е да се вярва, че наистина е съществувал и е бил изтъкната личност. Основанията да бъде оценяван по този начин, естествено, отдавна са потънали в бездната на времето.

Човешкото семейство Уебстър, упоменато още в първото предание, продължава да играе значителна роля и в останалата част от легендата. Възможно е съществуването на това семейство да е довод в подкрепа на тезата на Тайг. Не е изключено, обаче, то да е просто елемент от авторски похват, средство за изтъкване на приемствеността между отделните предания, които иначе нямат особени връзки помежду си.

Тези, които възприемат текста твърде буквално, биха могли да бъдат шокирани от твърдението, че Кучетата са резултат от намесата на Човека. Според Роувър, възприемал открай време легендата като чиста митология, в случая се сблъскваме с древен опит да се обясни произхода на нашата раса. Сякаш за да компенсира отсъствието на факти, преданието предлага обяснение, което по принцип не се отличава от божествената намеса. За един първичен разум това е правдоподобен и убедителен начин да се обясни нещо, за което не се знае абсолютно нищо.