Клифърд Саймък
Градът (2)

ПРЕДГОВОР НА ИЗДАТЕЛЯ

Това са преданията, които Кучетата си разказват, когато вятърът идва от север, а в огнищата гори буен огън. В такива моменти семействата се събират при огнището, а кученцата седят тихо и слушат и след като разказвачът свърши, задават много въпроси:

„Какво е Човек?“, ще питат те.

Или може би „Какво е град?“

Или пък „Какво е война?“

На нито един от тези въпроси не може да се даде ясен отговор. Съществуват предположения, теории и възпитано изразявани догадки, но отговори няма.

В семеен кръг мнозина разказвачи са принудени да прибягнат до древното обяснение, че това са само приказки, че такива неща като Човек или град не съществуват, че в една проста история не е задължително да се търсят истини, че такива истории се съчиняват само за удоволствие.

Подобни обяснения може и да вършат работа, когато става дума за удовлетворяване на любопитството на палетата, обаче не са обяснения. Дори и в прости истории като тези се търсят истини.

Легендата, състояща се от осем предания, се разказва от безброй векове. Не е възможно да се определи времето на появяването й и дори най-старателните изследвания не са в състояние да разкрият убедително фазите на нейното развитие. Без съмнение, при дългогодишното й преразказване от поколение на поколение тя е била стилизирана. Не е възможно обаче да се определи посоката на това стилизиране.

Изводът, че е древна, както и споделяното от някои автори мнение, че поне донякъде тя не е от Кучешки произход, основани на изобилието от безсмислици, с които са изпълнени преданията — думи и изрази, и още по-лошо, идеи, които днес нямат никакъв смисъл и може би никога не са имали. След многократно разказване и преразказване тези думи и изрази са възприети. Макар и донякъде произволно, чрез оценяването им в контекста на казаното, те придобиват определен смисъл. Не е възможно обаче да се установи дали този произволно придаден смисъл съответства дори приблизително на тяхното първоначално значение.

В настоящото издание на преданията няма да бъдат правени опити да се анализират множеството аргументи от техническо естество, засягащи съществуването или несъществуването на Човека, загадката на града, теориите, свързани с войната, както и многото други въпроси, неизбежно задавани от изследователите, опитващи се да открият в корените на легендата някаква историческа истина.

Единствената цел на изданието е да предложи на читателите пълния и необработен текст на преданията в техния завършен вид. Всяко от тях е предшествано от бележки, в които се обръща внимание на основните моменти, пораждащи най-различни догадки, без обаче да се прави какъвто и да е опит да се насочи читателя към едни или други изводи. Желаещите да се запознаят по-задълбочено с преданията и със заложените в тях загадки биха могли да прибегнат до помощта на обемистите трудове, написани от Кучета, много по-компетентни по въпроса от съставителя на настоящото издание.

Неотдавна открити фрагменти от нещо, което е било обширен литературен труд, бяха обявени за аргументи в полза на тезата, според която авторството на поне част от легендата би следвало да се припише по-скоро на митичния (и спорен) Човек, отколкото на Кучетата. Естествено, тези доводи биха имали някаква стойност единствено при положение, че самото съществуване на въпросния Човек бъде доказано.

Особено важен или смущаващ — това зависи от гледната точка — е фактът, че заглавието на един от тези фрагменти съвпада с това на едно от преданията, образуващи легендата. Взето само по себе си, това заглавие естествено е напълно безсмислено.

Първият въпрос, който следва да си зададем, разбира се, е дали въобще е съществувало такова създание — Човек. При отсъствието на доказателства в подкрепа на подобно твърдение е напълно разбираем всеобщият консенсус, че Човекът, описан в легендата, е измислица, плод на народното въображение. Навярно се е появил в ранните дни на Кучешката култура като въображаемо същество, като своеобразно расово божество, към което Кучетата са могли да се обърнат с молба за помощ или утеха.

Независимо от тези трезви възгледи съществуват и виждания, според които Човекът е бил действително съществувало старше божество, посетител, пристигнал от тайнствена страна или измерение, останал известно време тук и оказал помощ, след което се завърнал на мястото, откъдето дошъл.

Има и други, които вярват, че Човекът и Кучето може би са две възникнали едновременно сътрудничещи си животни, допълващи се взаимно в развитието на една култура, като в някоя отдалечена във времето точка пътищата им се разделили.

От всички смущаващи неща в преданията — а такива неща има много — най-смущаващи са загатванията за почитта, проявявана към Човека. За редовия читател би било трудно да я възприеме като проста измислица. Тя отива далеч отвъд повърхностното поклонение пред едно племенно божество. Предизвиква почти инстинктивно усещането, че има дълбоки корени в днес забравено вярване или ритуал от предисторията на нашата раса.

Днес, разбира се, е съвсем слаба надеждата, че множеството противоречиви възприятия на легендата биха могли да ни доведат до някакъв ясен извод.

Преданията са на ваше разположение. Прочетете ги както намерите за добре. Едни ще ги прочетат за удоволствие, други ще се опитат да открият в тях някакъв значим исторически факт, трети ще потърсят скрит смисъл. Нашият съвет към широкият читател: не ги взимайте много присърце, защото пълното объркване, ако не и лудоста, ви дебнат по пътя.