Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- City, 1952 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Иванка Мечкова, 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,7 (× 82 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Mandor (2001)
Източник: http://sfbg.us
Издание:
ГРАДЪТ. 1999. Изд. Мириам, София. Колекция Абхаддон. Роман. Ново изд. Превод: Иванка МЕЧКОВА [City / Clifford D. SIMAK]. Редакция: Мария Арабаджиева. Художествено оформление: Абагар дизайн. Печатница: Балкан прес АД, София. Формат: 12,9×20. Формат: 130x200 мм. Печатни коли: 17. Страници: 272. Цена: 6.00 лв. ISBN: 954-951-357-2.
История
- — Добавяне на анотация
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Градът (книга) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Градът.
| Градът | |
| City | |
| Автор | Клифърд Саймък |
|---|---|
| Създаване | 1944 г. САЩ |
| Първо издание | 1952 г. САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | научна фантастика |
| Вид | роман |
| Начало | These are the stories that the Dogs tell when the fires burn high and the wind is from the north. |
Градът (на английски: City) е роман на американския писател фантаст Клифърд Саймък. Романът е издаден за първи път през 1952 г.
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Градовете на планетата са превърнати в пустиня. Автоматизацията е завладяла всяка част от човешкия живот. Хората са станали излишни и безполезни – един след друг те се отказват от мисловна дейност. роботите правят космически кораби – те се стремят към звездите.
И кучетата завладяват Земята. В новия кучешки свят столетия след като последния човек е изчезнал продължават да се носят легенди в които се разказва че хората са били господари на кучетата и на цялата Земя. „Но това са само легенди на които никой не вярва“
БЕЛЕЖКИ ПО ПЕТОТО ПРЕДАНИЕ
С разгръщането на легендата читателят придобива все по-точна представа за човешката раса. У него постепенно започва да се оформя убеждението, че съществуването й едва ли е нещо повече от чиста фантазия. Определено не е раса, способна след скромно стартиране да се извиси до великолепната култура, приписвана й в преданията. Просто защото нейният инструментариум е твърде беден за целта.
Вече стана ясно, че на тази раса не е присъща стабилността. Проявява склонност да разчита в по-голяма степен на една механична цивилизация, отколкото на изграждането на култура, основана върху здрави и действително стойностни разбирания за живота. Това издава липса на характер.
В настоящото предание пък научаваме за несъвършената й способност за общуване. Несъвършенство, което определено не води към напредък. Неспособността на човека да разбере и оцени мислите и гледната точка на друг човек е препятствие, което не може да бъде преодоляно от никакви механизми.
Фактът, че човешките същества са осъзнавали това, проличава от страстното им желание да се запознаят с философията на Джувейн. Нека отбележим, обаче, че те са се стремяли към нея не за да постигнат взаимно разбирателство, а в търсенето на сила, слава и знания. Тази философия е била възприемана от човека като средство, способно да го придвижи сто хиляди години напред в течение на две поколения.
От преданията става ясно, че човекът всъщност се надбягвал ако не със себе си, то с някакъв въображаем преследвач, дишащ във врата му. Човекът се отдал на лудешко преследване на сила и знания, без обаче никъде дори да се намеква за какво е смятал да ги използува, след като се сдобие с тях.
Според легендите, около милион години преди това човек излязъл от пещерите. Успял обаче да изхвърли убийството от своя начин на живот едва стотина години преди времето, описано в преданието. Това е много показателно за мащабите на неговата дивотия. Успял да сложи край на убийствата едва след милион години съществуване и възприел това като голямо постижение.
След прочитането на настоящото предание повечето читатели лесно ще се съгласят с теорията на Роувър, че човекът умишлено е представен като антитеза на всички кучешки ценности, като митологическо плашило и социологическа басня.
Това убеждение се укрепва от безбройните свидетелства за неспособността на човека да си постави цел, за постоянното му мятане от една посока в друга, за стремежа му да възприеме начин на живот, който постоянно му убягва, може би защото никога не знае какво точно иска.