Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- City, 1952 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Иванка Мечкова, 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,7 (× 82 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Mandor (2001)
Източник: http://sfbg.us
Издание:
ГРАДЪТ. 1999. Изд. Мириам, София. Колекция Абхаддон. Роман. Ново изд. Превод: Иванка МЕЧКОВА [City / Clifford D. SIMAK]. Редакция: Мария Арабаджиева. Художествено оформление: Абагар дизайн. Печатница: Балкан прес АД, София. Формат: 12,9×20. Формат: 130x200 мм. Печатни коли: 17. Страници: 272. Цена: 6.00 лв. ISBN: 954-951-357-2.
История
- — Добавяне на анотация
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Градът (книга) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Градът.
| Градът | |
| City | |
| Автор | Клифърд Саймък |
|---|---|
| Създаване | 1944 г. САЩ |
| Първо издание | 1952 г. САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | научна фантастика |
| Вид | роман |
| Начало | These are the stories that the Dogs tell when the fires burn high and the wind is from the north. |
Градът (на английски: City) е роман на американския писател фантаст Клифърд Саймък. Романът е издаден за първи път през 1952 г.
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Градовете на планетата са превърнати в пустиня. Автоматизацията е завладяла всяка част от човешкия живот. Хората са станали излишни и безполезни – един след друг те се отказват от мисловна дейност. роботите правят космически кораби – те се стремят към звездите.
И кучетата завладяват Земята. В новия кучешки свят столетия след като последния човек е изчезнал продължават да се носят легенди в които се разказва че хората са били господари на кучетата и на цялата Земя. „Но това са само легенди на които никой не вярва“
БЕЛЕЖКИ ПО ОСМОТО ПРЕДАНИЕ
Съществуват известни съмнения, че осмото и последно предание може би е фалшификат, който няма място в древната легенда. Че е близко до съвременността ни съчинение на зажаднял за обществено признание разказвач.
От гледна точка на композицията преданието е приемливо. Използуваната в него фразеология обаче не хармонира с повествователното умение, демонстрирано в останалите предания. Освен това, разказваческото начало в него е някак си прекалено силно подчертано. Проявена е подозрително голяма ловкост в подбора на материалите и в сглобяването на елементи от останалите предания в едно цяло.
Същевременно следва да се отбележи, че докато в нито едно от тези предания, безспорно легендарни, не могат да се открият свидетелства за историческа достоверност, в настоящото те присъствуват.
Всеизвестно е, че един от закритите светове е закрит, защото е свят на мравките. И днес е мравешки свят, какъвто е бил от безброй поколения.
Не съществуват доказателства, че той е същият, в който Кучетата са постигнали своя възход, но отсъствуват и свидетелства за противното. Фактът, че изследванията не доведоха до откриването на свят, можещ основателно да претендира, че е бил първоначалният, по-скоро навежда на мисълта, че мравешкият свят в действителност би могъл да е светът, някога наричан Земя.
Ако това е вярно, трябва да се откажем от всякакви надежди да се сдобием с доказателства за произхода на легендата, тъй като безспорни материални свидетелства за истинността й биха могли да се открият единствено на този свят. Само там биха могли да се намерят свидетелства, способни да дадат отговор на основния въпрос — този за съществуването или несъществуването на Човека. Ако именно мравешкият свят е Земята, закритият град Женева и домът върху Хълма Уебстър завинаги ще останат недостъпни за нас.