Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- City, 1952 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Иванка Мечкова, 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,7 (× 82 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Mandor (2001)
Източник: http://sfbg.us
Издание:
ГРАДЪТ. 1999. Изд. Мириам, София. Колекция Абхаддон. Роман. Ново изд. Превод: Иванка МЕЧКОВА [City / Clifford D. SIMAK]. Редакция: Мария Арабаджиева. Художествено оформление: Абагар дизайн. Печатница: Балкан прес АД, София. Формат: 12,9×20. Формат: 130x200 мм. Печатни коли: 17. Страници: 272. Цена: 6.00 лв. ISBN: 954-951-357-2.
История
- — Добавяне на анотация
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Градът (книга) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Градът.
| Градът | |
| City | |
| Автор | Клифърд Саймък |
|---|---|
| Създаване | 1944 г. САЩ |
| Първо издание | 1952 г. САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | научна фантастика |
| Вид | роман |
| Начало | These are the stories that the Dogs tell when the fires burn high and the wind is from the north. |
Градът (на английски: City) е роман на американския писател фантаст Клифърд Саймък. Романът е издаден за първи път през 1952 г.
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Градовете на планетата са превърнати в пустиня. Автоматизацията е завладяла всяка част от човешкия живот. Хората са станали излишни и безполезни – един след друг те се отказват от мисловна дейност. роботите правят космически кораби – те се стремят към звездите.
И кучетата завладяват Земята. В новия кучешки свят столетия след като последния човек е изчезнал продължават да се носят легенди в които се разказва че хората са били господари на кучетата и на цялата Земя. „Но това са само легенди на които никой не вярва“
БЕЛЕЖКИ ПО ШЕСТОТО ПРЕДАНИЕ
В произхода му, за разлика от този на всички останали предания, съставляващи легендата, не може да има съмнения. Тук, в това шесто предание, безпогрешно улавяме следите на разказваческото умение на Кучетата. В него срещаме високите емоционални стойности и големия интерес към проблемите на етиката, присъствуващи във всички останали Кучешки митове.
Колкото и странно да изглежда, именно в това предание Тайг открива най-силни доводи в полза на действителното съществуване на Човешката раса. Именно тук, отбелязва той, откриваме свидетелства, че Кучетата отдавна са си разказвали тези предания пред горящия огън и са обсъждали съдбата на Човеците, погребани в Женева или заминали за Юпитер. Именно тук според него ни се разказва за първия допир на Кучетата със световете на коблитата и за първите им стъпки към създаването на животинско братство.
Според него пак тук срещаме свидетелства, че Хората са представлявали друга раса, извървяла част от културния си път заедно с Кучетата. Според Тайг не можем да твърдим с увереност, че именно катастрофата, описана в това предание, в действителност е причинила края на Човека. Той допуска, че през изминалите векове преданието е било разкрасено, преди да достигне до нас в сегашния си вид. Твърди, че то съвсем ясно доказва, че Човешката раса е била сполетяна от някаква катастрофа.
От друга страна, Роувър не приема твърденията на Тайг и смята, че в това предание разказвачът довежда до логически завършек заключенията си относно културата на Човека. Роувър смята, че без широта на целите и поддържането на стабилност нито една култура не може да оцелее и че това е поуката, която трябва да извлечем от преданието.
В него към Човека се проявява известна симпатия, която отсъствува във всички останали предания. Показан е като самотно и достойно за съжаление и същевременно в известен смисъл славно същество. Приема се, че му е присъщо да направи величествен жест, да направи саможертва, с която да заплати цената за своето обожествяване.
При все това, в преклонението на Ебинизър към него има смущаващи неща, превърнали се в източник на ожесточени спорове между изследователите на легендата.
В книгата си „Митът за Човека“ Баунс задава следния въпрос: Ако Човекът бе избрал различен път, щеше ли след време да постигне величие като това на Кучетата?
Възможно е много от читателите на легендата вече да са престанали да си задават този въпрос.