Клифърд Саймък
Градът (3)

БЕЛЕЖКИ ПО ПЪРВОТО ПРЕДАНИЕ

Без съмнение, от всички предания първото ще бъде възприето най-трудно от обикновения читател. Не само осмислянето на терминологията му е мъчително, но и вътрешната му логика и заложените в него идеи при първо четене изглеждат напълно чужди и неразбираеми. Може би причина за това е отсъствието, както и в следващото предание, на Кучета — те дори не се споменават. В това предание още от встъплението читателят попада в напълно странна ситуация, с не по-малко странни действащи лица. Няма какво повече да казваме за преданието, освен че след като читателят си проправи с труд път през него, останалите предания може да му се сторят почти разбираеми.

Сърцевина на цялото предание е понятието „град“. Не съществува пълна яснота относно характеристиките и смисъла на съществуването на града, но преобладава мнението, че вероятно е представлявал малка по размери площ, приютяваща и изхранваща голям брой обитатели. Някои от причините за неговото съществуване са повърхностно обяснени в текста, обаче Баунс, посветил целия си живот на изследването на преданията, е убеден, че обяснението е просто хитра импровизация на древен разказвач, необходима му за обосноваването на невъзможна концепция. Повечето изследователи споделят становището на Баунс, че аргументите, изложени в преданието, противоречат на логиката. Някои, сред които и Роувър, подозират, че в случая може би се сблъскваме с древна сатира, чийто смисъл отдавна е забравен.

Повечето авторитетни икономисти и социолози възприемат организация като тази на града, като структура, нелепа не само от икономическа, но и от социологическа и психологическа гледна точка. Изтъкват, че е невъзможно същество, притежаващо висшата нервна структура, необходима за създаването на култура, да оцелее в едни толкова ограничени предели. Отбелязват, че при подобен опит би възникнала масова невроза, която за съвсем кратък период от време би предизвикала гибелта на самата култура, построила града.

Роувър смята, че в това предание се сблъскваме с почти чиста митология, поради което нито една от описаните ситуации и твърдения не може да се приеме за чиста монета. Вярва, че цялото предание е изпълнено със символика, ключът към която отдавна е изгубен. Ако наистина обаче става дума само за митологична концепция, а не за нещо друго, озадачаващ е фактът, че тя с течение на времето не е придобила опростената символична форма, присъща на митовете. В преданието редовият читател ще открие малко неща, които да могат да бъдат окачествени като митове. Напротив, то може би е най-наситеното с конкретика, грубо изложена и заплетена, и в него няма и следа от възвишените чувства и благородните идеали, които се срещат в останалите предания от легендата.

Езикът на това предание е особено объркан. Фрази от типа на станалия вече класически израз „дяволите да го вземат това хлапе“ от дълги столетия озадачават специалистите по семантика. От дните, когато учените за пръв път се заеха с изследването на легендата, до ден днешен, не е постигнат никакъв напредък в осмислянето на много от съдържащите се в нея думи и изрази.

За щастие терминологията, свързана с Човека, бе в голяма степен разтълкувана. Множественото число е „хора“. Родовата характеристика — „човешки“. Самките са „жени“ или „съпруги“. Възможно е тези две понятия някога да са се различавали по смисловите си оттенъци, обаче днес ги възприемаме като синоними. Палетата са „деца“. Мъжкото пале е „момче“. Женското пале — „момиче“.

Освен понятието „град“ има и други понятия, за които читателят ще установи, че са в пълен разрез с нашия начин на живот и на мислене — „война“ и „убийство“. Убийството е процес, по всяка вероятност свързан с насилие, чрез който едно живо същество прекратява живота на друго живо същество. Колкото до войната, тя изглежда представлява масово убийство в мащаби, трудно достъпни за въображението.

Роувър, посветил се на изследването на легендата, вярва, че преданията са много по-древни, отколкото е общоприето да се смята. Според него, тъй като е невъзможно понятия като „война“ и „убийство“ да имат каквато и да е връзка с настоящата ни култура, те да са се появили в някаква ера на дивачество, за която не са останали никакви свидетелства.

Тайг, един от малцината, споделящи становището, че преданията са основани върху исторически факти и расата на Човека наистина е съществувала в първите дни на появяването на Кучетата, смята, че в преданието се описва разпада на културата на Човека. Вярва, че преданието в сегашния си вид е просто сянка на някакво по-голямо повествование, на някакъв величествен епос, който някога е бил поне толкова голям, колкото текста на цялата запазена легенда. Тайг заявява, че не му се струва правдоподобно величествено събитие като сриването на могъща техническа цивилизация да може да бъде описано така сбито и лаконично от неговите съвременници, че да се побере в рамките на настоящото предание. Твърди, че в случая пред очите ни е само едно от множеството предания, описващи цялото събитие, и при това по всяка вероятност едно от второстепенните.