Кен Киси
Полет над кукувиче гнездо (6)

В служебния кабинет някакъв специално поканен доктор, чийто жълтеникав череп е покрит със сиви паяжини, говори пред специализантите.

Метейки, минавам покрай него.

— Я, а това пък тук какво е? — Той ме поглежда така, сякаш съм някаква буболечка. Един от специализантите посочва ушите си, знак, че съм глух, и лекторът продължава.

Мета точно срещу голямата картина, дето я донесе веднъж Рекламата; тогава мъглата беше толкова гъста, че не го виждах. На картината едно момче лови риба с мухи някъде из планините, приличат ми на Очоките край Пейнвил — по върховете над боровете се вижда сняг, дълги бели трепетлики опасват рекичката, киселец расте на отровно-зелени петна. Момчето мята мухата в езерце зад една скала. Мястото не е за муха, а за ларва на кука шести номер — тая муха по-добре да я пусне някъде по-надолу по течението.

През трепетликите минава пътека и аз тръгвам с метлата по пътеката, после сядам на една скала и поглеждам през рамката към лектора, който говори на специализантите. Виждам го, че бучи с пръст дланта си, но не мога да го чуя какво приказва заради грохота на разпенената студена вода, която шурти между скалите… Усещам мириса на сняг, който вятърът довява от върховете. Забелязвам под ниската трева гърбиците на къртичините. Чудесно място да изпънеш крака и да си гледаш кефа.

Забравяш — ако не поседнеш и не се напрегнеш да си спомниш за едно време, — забравяш как беше в старата болница. Нямаше там по стените такива хубави места, на които да се покатериш. Нямаше телевизор, нито плувен басейн, нито пък даваха два пъти месечно пиле. Там имаше само стени, столове и усмирителни ризи, с които трябваше да се бориш с часове, за да се измъкнеш от тях. Оттогава са се научили на много неща. „Чудеса се направиха“, казва Рекламата с тлъстото лице. Сега животът изглежда много приятен, с бои, украси и бани с хромирани арматури. „Ако някой иска да избяга от едно такова прекрасно място, значи, не е наред“, казва Рекламата с тлъстото лице.

Под мен, в служебния кабинет, височайшият лектор притиска лакти до тялото си и трепери, сякаш му е студено, докато отговаря на въпросите на специализантите. Той е тънък и мършав, дрехите висят на кокалите му. Спи си там, притиска лакти и трепери. Може би и той усеща снежно-студения вятър, който се спуска от върховете.