Александър Блок
На храма в здрачината бледа…

На храма в здрач ината бледа,

посред икони и лъчи,

нощта трептяща ще се вгледа

в недремещите ти очи.

 

В словата ти за дух небесен

прозира земният ни свят.

Там, в свода — сумрак неизвестен,

тук — пейката излъхва хлад.

 

Жив пламък на случайни срещи

е като дъх от вечността

върху задрямалите свещи,

върху икони и цветя.

 

И вдъхновяваш ме с мълчание,

и твойта мисъл онемя,

и чувствам първото познание —

двубой на гълъб и змия.

 

1902