Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2009 г.)

Издание:

Западноевропейски поети романтици. Антология

Издателство „Отечество“, 1988

Съставител и автор на бележките: Людмила Стефанова

Редактор: Добринка Савова-Габровска

Художествен редактор: Борис Бранков

Технически редактор: Спас Спасов

Коректор: Снежана Бошнакова

История

  1. — Добавяне (сканиране и редакция: NomaD)

Среднощ. Под мрачен небосклон

във морен сън спи Вавилон.

 

Единствен царският палат

зари над стихналия град.

 

На пир събрал е Валтасар

от свойта свита млад и стар.

 

И вече всеки е пиян,

но дига пълния стакан.

 

По жилите на Валтасар

тече не кръв, а буйна жар.

 

С надменно дигната глава,

реди кощунствени слова.

 

Със хули вишния зове —

тълпата от възторг реве.

 

Слуга повиква с грозен глас,

той тича, връща се завчас

 

и носи злото — куп голям,

откраднат от юдейски храм

 

Във светотатство Валтасар

напълва сам свещен пахар,

 

изпива го докрай и в бяс

крещи сега с гръмовен глас:

 

„Йехова, застани в поклон,

че аз съм цар на Вавилон!“

 

Едва заглъхнал този вик,

и царят побледнява в миг,

 

замира всеки вик и смях

и в залата нахлува страх.

 

И виж! Над бялата стена

показва се ръка една,

 

написва огнени слова

и пак изчезва след това.

 

Със плахо вперени очи

се свива царят и мълчи.

 

И всеки гост, скован от мраз.

седи смутен, без дъх и глас.

 

Не разтълкува никой маг

що значи огненият знак.

 

Но царят от изменник скрит

във тая нощ беше убит!

Бележки

[0] Сюжетът е заимстван от библейската легенда за последния вавилонски цар Валтасар, убит през време на пиршество, след като на стената се появил огнен надпис, предупреждаващ царя за предстоящата му гибел. (Б.пр.)

Край
Читателите на „Валтасар“ са прочели и: