Шърли Бъзби
Червенокосата дева (25)

ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

След като Кристофър излезе от оранжерията, къщата на Кавендиш Скуеър изглеждаше като опустяла. Туикъм го уведоми, че дядо му беше отишъл да посети съдията Уайт, а двете по-възрастни дами бяха при шивачката на Регина. Кристофър се поколеба дали да не се присъедини към дядо си, но реши, че ще се освободи от яростта си, като се срещне с Маркъм. Той рязко кимна на Туикъм и бързо се изкачи по стълбите.

Хигинс го чакаше.

— Семейство Маркъм са отседнали в един хотел на Пикадили. Ето адреса — каза той и подаде на Кристофър лист хартия.

Кристофър му хвърли един поглед.

— Благодаря. — После, спомнил си за срещата с агента, изстена: — Хигинс, иди и се виж с този приятел Дженкинс. Трябваше да се срещна с него преди час. Извини ме. Огледай жилището, което предлага и прецени. За бога, намери ми къде да отседна, преди да съм полудял!

Изненадан, Хигинс погледна обичайно невъзмутимия си господар.

— Толкова ли зле стоят нещата?

Кристофър му хвърли тревожен поглед.

— Възможно най-зле! Има опасност да си загубя разсъдъка и преместването е не само необходимо, но отчаяно се нуждая от него! — Като каза това, той изхвърча от стаята, оставяйки озадачения Хигинс да зяпа след него.

Кристофър откри Уилям Маркъм без проблеми. Уилям също не беше изненадан, когато обявиха името на Кристофър. Кристофър бе въведен и Уилям определено беше шокиран. Чувстваше се неудобно. Имаше нещо толкова заплашително в начина, по който този висок, широкоплещест, млад мъж влезе в стаята, че той се уплаши и му се прииска Едуард да не беше излязъл.

Кристофър спря насред стаята, като не правеше никакви опити да прикрие презрението си. Поинтересува се с нетърпящ възражение тон:

— Вие ли сте посетили дядо ми тази сутрин?

— Е, да — започна да се оправдава Уилям. — Да, направих го — каза той по-твърдо. — И ще ви кажа, млади човече, че с мен не се отнесоха кавалерски! Мис Ашфорд е моя повереница и дядо ви, дори и да е лорд, няма право да се меси.

— Дори и когато я удряте? — попита Кристофър с кадифен глас.

Уилям нервно преглътна.

— Тя беше дръзка и като неин настойник — той взе да бушува, — като неин законен настойник имам права да я обуздавам! Тя беше безочлива, сър!

Почти небрежно Кристофър премести в другата си ръка камшика за езда, без да отклонява поглед от все повече зачервяващото се лице на Уилям.

— Грешите — заяви той с равен глас. — Никол Ашфорд повече не е ваша грижа. Не е била, откакто е избягала от тиранията ви преди пет години.

Уилям се вкамени от яд, но Кристофър не му обърна внимание.

— Ще ви дам безплатен съвет, мистър Маркъм. Ако бях на ваше място, щях да забравя Никол Ашфорд и да се върна във фермата си. Дядо ми добре ще се погрижи за нея. И, разбира се, ако не последвате съвета ми — той направи пауза с неприятна усмивка на устните, — боя се, че ще се нагърбим с неприятното задължение да изискаме проверка на състоянието на имотите и парите й по време на вашето настойничество.

Уилям едва не припадна от бяс.

— Как смеете да ме заплашвате! Ще накарам да ви изхвърлят от този хотел и щом се видя с адвоката си, ще откриете, че не е било много мъдро да обиждате невинен човек.

— Невинен ли? — подигра се Кристофър. — Аз едва ли мисля така. И съм сигурен, че ще можем да докажем обратното.

Знаейки много добре, че не би могъл да издържи на каквато и да е проверка, Уилям запротестира:

— Вижте, нека обсъдим това!

Кристофър сухо промърмори:

— Но аз си мислех, че правим точно това.

— Да, да. Само седнете и да видим дали няма да можем да се споразумеем.

— Приема се само един вариант. Вие и съпругата ви се оттегляте във фермата си и забравяте за Никол Ашфорд. Също така — продължи твърдо Кристофър, — прехвърляте на дядо ми контрола върху имотите й. Ако не го направите — изръмжа той заплашително, — много ще съжалявате, обещавам ви.

С потъмняло от яд лице Уилям се съгласи.

— Разбирам. — Разяждаше го ярост, но нищо не можеше да направи. Не можеше да си позволи да проверят сметките. По добре беше да вземе каквото може от парите на Никол и да бяга. Не можеше да победи фамилията Саксън.

— Чудесно! — рязко заяви Кристофър. Завъртя се на пети и после, като че ли се беше сетил за нещо, бавно се обърна с лице към Маркъм. — О, да, още едно нещо. — Той удари Уилям по бузата с камшика си за езда. С очи, превърнати в златни цепнатини изсъска през зъби: — Никога не посягайте на Никол Ашфорд! Следващия път ще Ви убия!

Смаян, Уилям остана безмълвно да наблюдава Кристофър, който се поклони учтиво, след което излезе от стаята. Като остана сам в стаята той сви гневно юмруци и изпита желание да изпотроши всичко наоколо. После се успокои с мисълта, че му се е разминало доста леко. Не можеше да си представи, какво щеше да стори, ако младият Саксън го бе предизвикал на дуел. Уилям се втурна в стаята на Агата и й нареди да опакова багажа. Връщаха се в провинцията, веднага щом Едуард пристигнеше.

Но Едуард, след като беше уведомен за случилото се, само погледна отегчено баща си и каза с ленив глас:

— Много добре. Ти и майка ми заминавайте на село.

С пулсираща върху лицето му следа от камшика, Уилям изръмжа:

— А ти?

— О, аз възнамерявам да се оженя за наследницата.

Уилям изсумтя:

— Дано да ти хареса. Тя е истинска дива котка! Ще направи живота ти ад и те предупреждавам, че може да не си струва да го правиш, дори и заради цялото това богатство.

Едуард гледаше баща си с празен поглед.

— Може би, но се съмнявам че скъпата ми булка ще преживее медения месец!

Като се вгледа внимателно в прозрачносините очи на сина си, Уилям потръпна. Имаше нещо в Едуард, което от време на време го плашеше и той побърза да измърмори:

— Прави каквото намериш за добре. Но помни, от тук нататък фамилията Саксън ще контролира богатството й. Ние с майка ти заминаваме утре за фермата.

Синът му небрежно му махна с ръка.

— Довиждане.

Останал сам, Едуард отново обсъди следващата си стъпка. Трябваше да си намери по-подходящо жилище, но за това щеше да се погрижи прислугата. В момента най-важна беше Никол Ашфорд.

Не искаше да чака да отмине неприятното впечатление, оставено у нея от родителите му. Беше жизнено необходимо да я види, преди да бъде представена в обществото. На една наследница никога не й липсваха обожатели и Едуард не беше сляп за този факт.

Той изобщо не смяташе Кристофър за заплаха. Според Едуард, ако младият Саксън бе имал претенции към наследницата, щеше да я компрометира и да се ожени за нея, преди да я доведе в Англия. Това, че беше нападнал баща му изобщо не го вълнуваше, нито пък изпитваше желание за отмъщение. Беше бесен от поведението на родителите си, които бяха объркали всичко.

След като размишлява няколко часа, той реши още на сутринта да се представи на Никол. Щеше да се прави на шокиран и ужасен от случилото се. Той застана пред огледалото и изпробва различни изражения на лицето. Точно така! Отлично! Това придаваше на профила му едно мъжко безпокойство, което така впечатляваше дамите!

На другата сутрин отиде да се сбогува с родителите си. Веднага щом каретата им потегли, той се упъти към дома на лорд Саксън, без дори да допусне възможността да не бъде приет.

Туикъм прочете визитката му с нещо като учудване. Никой не можеше да отрече, че този млад Адонис по нищо не приличаше на по-стария клон на фамилията. Едуард бе въведен в малък салон, намиращ се точно до преддверието.

Той кимна с приятна усмивка на влезлия Саксън в стаята.

— Защо искате да видите мис Ашфорд? — агресивно изрева той.

Едуард придоби най-благородното си изражение.

— О, прося извинение, сър, но ако не е много неудобно горя от желание да видя братовчедка си. Трябва да се извиня за действията на родителите си. Току-що пристигнах в Лондон и съжалявам, че не бях тук да предотвратя тази ужасна сцена. Много искрено се надявам братовчедка ми да не обвинява мене.

Саймън, почувствал се неловко, огледа младия мъж пред себе си. Думите на Туикъм се бяха оказали верни. Едуард наистина изглеждаше добре. Независимо, че самият Саймън не одобряваше такава женствена красота у един мъж, му се стори, че младежът беше искрен. А и той беше братовчед на Никол.

— Тя не ви обвинява, но не можете да се сърдите, ако не изгаря от желание да Ви види.

Едуард си придаде засрамен вид.

— Разбирам. Можете да й предадете, че съм убедил родителите си да се върнат в провинцията. И те, както и аз, сме дълбоко разтревожени от случилото се.

— Така и трябва да бъде! — изсумтя Саймън. И тъй като Кристофър още не бе уведомил никого какво се бе случило между него и Уилям, Саймън беше разположен към младия мъж, убедил родителите си да напуснат бойното поле. Той още веднъж огледа внимателно Едуард и като реши, че Никол може и да се зарадва на срещата, нареди:

— Елате с мен, в такъв случай. Братовчедка ви е в утринния салон с лейди Дарби, моята сестра и мисис Игълстоун.

Малко по-късно Едуард пусна в действие целия си чар. Той се поклони с дълбоко уважение на лейди Дарби и мисис Игълстоун, като каза на последната:

— Какво щастие, че братовчедка ми е била с вас, мадам. Не знам как да Ви благодаря, че я върнахте невредима в Англия. Трябва да добавя, че и вие много ни липсвахте.

Мисис Игълстоун, въпреки че не си спомняше той някога да е бил любезен с нея, бе склонна да се остави да я ласкае, заради перфектните му обноски. Регина също се остави да бъде заблудена от приятната му външност.

Само Никол го огледа със съмнение, когато накрая той се обърна към нея.

Тя стоеше до един отворен прозорец и слънцето блестеше в косите й, подпалвайки тъмните къдри. Облечена в бледожълта, муселинена рокля, която нежно подчертаваше гръдта, преди да се спусне грациозно надолу, тя приличаше на млада богиня.

Нищо чудно нямаше, че Едуард бе пленен. Не само от издължените форми на стройното тяло, но и от призрачната красота на лицето й.

— Никол? — попита колебливо той.

Никол се развесели от явното му учудване и превъзходните й, бели зъби блеснаха, когато се усмихна.

— Да, братовчеде, това съм аз.

Едуард, на когото веднага му хрумна, че женитбата с братовчедка му можеше и да не се окаже така неприятна, се усмихна с удоволствие:

— Просто не мога да повярвам! Знам, че е невъзпитано, но, братовчедке, вие сте се променила до неузнаваемост! — каза той и се засмя.

— Надявам се, че виждате промяната в добра светлина!

— О, да! — въздъхна напълно искрено Едуард. С готовност би признал, че Никол бе красива. Също така би признал, че много мъже биха били щастливи да се оженят за нея, независимо от парите й.

През последвалия един час, той упражни неоспоримия си чар не само върху братовчедка си, но и върху лорд Саксън и лейди Дарби. Той си тръгна много доволен с една от позлатените покани за бала на Никол.

По-възрастните дами на Кавендиш Скуер бяха направо смаяни от външния вид на Едуард.

— Наистина — извика ядосано Регина, веднага щом останаха сами, — Саймън трябваше да има повече мозък в главата! Как му хрумна да среща Никол с този неин великолепен братовчед!

— О, скъпа, той е толкова хубав — тъжно се съгласи мисис Игълстоун. После лицето й се проясни и добави: — Но Кристофър е много по… — тя безпомощно затърси думи.

— Мъжествен? Силен? Потентен? Чувствен? — сухо попита Регина.

— Всичко това! — каза мисис Игълстоун, като се изчерви.

— Добре, това е много добре, но се предполага, че благовъзпитаните, млади дами не знаят тези неща — дръпна се Регина. — Предполага се, че те се оставят да ги примамват с учтиви фрази и прекрасни маниери, а не хукват след мъже като внука ми.

— Знам, знам — тихо прошепна мисис Игълстоун. — Но, Джина, понякога се чудя…

Присвила очи, Регина настоя:

— Какво се чудиш?

Объркана, мисис Игълстоун призна:

— Имам чувството, че са били в интимни отношения! — въздъхна тя, почувствала се като предателка на Никол и Кристофър. Тя със страх очакваше Регина да избухне, възмутена от чутото.

— Хъм, така ли мислиш? — попита с интерес Регина.

— Да — призна мисис Игълстоун. — Не си ли недоволна?

— Естествено, че съм. Това е много нежелателно! Но не виждаш ли, гъска такава! Ако Никол и Кристофър вече са така обвързани един с друг, няма какво да се боим от Едуард и подобни на него. Ако Кристофър я е компрометирал, няма да бъде много трудно да го накараме да й направи предложение. Така трябва да постъпи един джентълмен.

— Така ли мислиш? — каза със съмнение мисис Игълстоун. — Не мисля — добави откровено тя, — че Кристофър може да бъде принуден да направи нещо, което не иска.

Усмихвайки се мило Регина потупа ръката на събеседничката си.

— Не се безпокой, скъпа. Остави това на мене. Спомни си, че Кристофър изцяло е имал Никол за себе си. Но сега, ако открие, че има и други мъже, заинтересовани от нея, заинтересовани и предлагащи женитба, сигурна съм, че ще бъде повече от склонен да се появи на хоризонта. Ревността — мъдро добави тя — е ускорила повече от едно предложение. И от нас зависи Кристофър да стане изключително ревнив!

— О, Регина, толкова си умна! — въздъхна възхитената мисис Игълстоун.

— Разбира се, че съм, скъпа.

Възрастните дами напразно се безпокояха за реакцията на Никол. Едуард наистина беше красив млад мъж с изискани маниери, но Никол имаше много добра памет. Тя си спомняше всички злини, причинени й от него в детските им години. Никой не се променя толкова много, заключи тя.

Твърде добре си спомняше кървящите хълбоци на коня си, след като Едуард го беше яздил, подлите му заговори, с които умишлено й създаваше неприятности с родителите му. Най-ясно си спомняше случката в конюшнята с прислужницата. Никол беше достатъчно умна, за да прецени, че беше по-добре да остави Едуард да играе игричката си, вместо да го прати да си гледа работата.

Тя нетърпеливо изхвърли Едуард от мислите си и несъзнателно се върна на вчерашната си, катастрофална среща с Кристофър.

Какво му става, мислеше си отчаяно тя. В момента, в който ме докосне се разтапям като влюбена глупачка, независимо, че той не дава ни най-малък знак за загриженост или внимание. Тя с болка си пое дъх, спомнила си за желанието, с което му се беше отдала. Знаеше, че той я мисли едва ли не за лека жена и с вчерашното си поведение бе доказала това.

Тя с болка затвори очи и се помоли страстно: „О, мили Боже, нека нещата между нас се уредят. Нека да живея без тази преследваща ме сянка. Моля те!“

Тя изтича към леглото си и се захлупи по очи на него. Заудря с юмруци копринената покривка. Мразеше Кристофър за това, което правеше с нея… мразеше властта му над нея, заключи тя с яд. Мразеше го, защото беше събудил у нея могъщото чувство, наречено любов и после небрежно го беше захвърлил обратно в лицето й… мразеше го, понеже събуждаше такова силно желание, че можеше да я доведе до тези неописуеми дълбини на удоволствието.

Но Никол беше жена със силна воля, която не си губи времето с неща, които не може да промени. Той не е единственият, който може да бъде вбесяващо безразличен. Един ден и аз ще бъда същата, един ден, мрачно се закле тя, ще бъда цяла и имунизирана за неговия фалшив чар. Ще го направя!

 

 

Стаите, които Хигинс беше огледал, срещнаха одобрението на Кристофър. Следващата седмица той вече не живееше в дома на Саксън и беше доволен, че се е измъкнал от орбитата на Никол.

Измъчваше го мисълта, за начина, по който я беше изоставил в оранжерията и отчаяно се бореше да стане безразличен към чувствата, които съществуваха между тях.

Виждаше се със Саймън в един от клубовете или го придружаваше на партита и разходки. Разбираше кога дамите не са вкъщи и тогава се отбиваше на Кавендиш Скуеър, без да се бои, че ще се види с Никол. Ако случайно се срещнеха, той успяваше да каже изискваните от етикета слова, преди да си отиде.

Регина, която както и останалите не знаеше какво се беше случило, не можеше да си намери място от яд. Кристофър се изплъзваше като призрак. Тя забеляза, за свое още по-голямо разочарование, че винаги, когато Никол отсъстваше от къщи, отишла или на шивачка или на езда с Робърт или Едуард, Кристофър се появяваше. Щом Никол я нямаше той прекарваше часове с дядо си или със самата нея и мисис Игълстоун. Без значение колко често се опитваше да ги срещне, забавяйки заминаването му или опитвайки се да разбере кога щеше да ги посети отново, той винаги я надхитряше и нищо чудно, че беше бясна.

Когато Регина, притисната до стената, започна да описва достойнствата на Едуард Маркъм, подхвърляйки лукаво, че изглежда Никол доста го харесва, Кристофър пресече по-нататъшните й обяснения като промърмори незаинтересовано:

— Наистина ли?

Като видя, че с Едуард няма да постигне нищо Регина веднага изигра втория си коз. Обяви Робърт, когото самата тя ненавиждаше за възможен кандидат за ръката на Никол. Но Кристофър изобщо не изглеждаше трогнат.

Всъщност Кристофър се отбиваше на Кавендиш Скуеър не по-често от стриктните изисквания на етикета. Живееше в удобното си жилище на Райдър стрийт, разширяваше приятелския си кръг и водеше живот подобен на много млади аристократи в Града.

 

 

Така изминаха седмици и месеци, докато Никол зае своето място в обществото. Кристофър прекарваше дните и нощите си сближавайки се с военните. Слушаше внимателно за всяка мълва.

През май се състоя бала, на който Никол бе представена на обществото. Той бе приет като събитието на годината. Посети го дори принцът регент, чиято корсет запука обезпокоително, докато се навеждаше над ръката на Никол. Никол беше блестяща: беше с рокля от бял сатен, обшита със злато. На шията й проблясваха перли. Огнената й коса беше вдигната във висока прическа и тя се превърна в най-възхитителната и омайваща млада лейди на сезона през тази година. Успехът й беше пълен.

Естествено, Кристофър също беше там, но тази вечер той не беше част от кортежа й. Покани я на един жив, народен танц, преди дискретно да се оттегли в залата за игра на карти.

През май на политическата сцена се появи Уелингтън като британски посланик в Париж и най-после Албърт Галатин получи правомощията си като член на мирната делегация.

През юни Кристофър получи първото от кодираните писма на Джейсън Савидж. След като го огледа удоволствието му се стопи. Прочете за арестуването на Пиер Лафит през април. Кристофър се зачуди как бе реагирал Жан на този арест, но после повдигна рамене — новината беше остаряла с месеци и той беше на цял океан разстояние.

Една тревожна мълва, че двадесет и пет хиляди британски войници отплават за Америка, накара Кристофър отново да се срещне с Галатин. Срещата беше мрачна. После Галатин уведоми Кристофър, че го оставя да действа сам, тъй като се налага да замине обратно за Америка.

Никол продължаваше да бъде кралица на красотата през този сезон. Нито едно модно събиране не беше пълно, докато не пристигнеше тя. Едуард и Робърт си съперничеха за ръката на младата наследница и не останаха незабелязани. В клубовете джентълмените залагаха на евентуалния победител. Залаганията се увеличиха, когато кръгът на най-явните обожатели на Никол се увеличи с наследника на едно херцогство. Дори Кристофър с язвителна усмивка заложи на херцога.

Седмиците минаваха без Никол и Кристофър да се срещат. Ако го направеха случайно, то тогава се разминаваха с безразлични усмивки, продължавайки да водят личната си битка.

Най-после, на 8 август 1814 мирните преговори в Гент започнаха. Въпреки това Кристофър беше по-разтревожен от всякога. Беше убеден, че британците планират нападение над някой главен град на Америка, но не беше сигурен, че това щеше да бъде Ню Орлианс.

Една вечер, когато беше в изключително понижено настроение, един от нарочно избраните му приятели от армията, капитан Вакли намекна, че прехвърлянето на войски с кораби не е за мощната офанзива на Големите езера, а за истинска битка в Ню Орлианс. Кристофър прикри вълнението си и се усмихна безгрижно:

— Какво ме интересува, приятелю? Аз съм тук, в Англия. Още едно питие?

И така Кристофър прекарваше вечерите и нощите си в пиене сред цигарен дим с надеждата, че може да научи нещо, свързано с поставената му задача. Беше си създал кръг от доста влиятелни приятели. Познаваха го и го уважаваха на много места.

Дядо му с нищо не му помогна, когато Кристофър му поднесе тази тема. Саймън го погледна с изненада и попита:

— Ние във война ли сме с Америка?

Отчаян, Кристофър се сопна:

— Да, вече две години!

В средата на август Кристофър беше готов да признае неуспеха си. Беше прекарал в Англия близо пет месеца и имаше хиляди подозрения. Беше дочул хиляди слухове и шушукания, но нямаше доказателство! Тази мисъл отекваше в съзнанието му със силата на топовен гърмеж.