Катлийн Удиуиз
Завинаги в твоята прегръдка (21)

Двадесет и първа глава

Ако преди Тирон Райкрофт се гордееше, че хвърля и последната капка от своята енергия в служба на царя, сега той не можеше да се похвали със същото. В опитите си да не мисли постоянно за Зиновия, англичанинът изразходваше много повече решимост и концентрация, отколкото за служебните си задължения. Откакто се бяха оженили и спяха в едно и също легло, Зиновия заемаше главно място в мислите му. Постоянната им близост създаваше безброй възможности, от които преди той охотно би се възползвал. Сега можеше да съзерцава младата си невеста в най-различни моменти, но бе принуден да извръща поглед и да потиска както надигащото се желание, така и чистата, неподправена радост просто да я наблюдава. Тъй големи бяха усилията му да изглежда безучастен и да отблъсква непрестанните атаки на изкушенията, че дори обмисляше дали да не се върне в старата си квартира, за да си почине малко, защото бе изчерпал почти всичките си сили. Ако гърбът му вече беше оздравял и силата му се бе възвърнала дотам, че спокойно да участва в открит бой, не би се поколебал веднага да тръгне да търси Ладислас, само и само да си спести мъката от поражението в своето собствено легло, особено тъй скоро след като беше имал глупостта да се обърне с такава молба към царя.

Тъй като нямаше намерение да хвърля сянка върху доброто име на жена си, като отиде да живее на друго място, той предпочете да хвърли себе си и полка в дълги изморителни тренировки, като се опитваше да изстиска своята сила и жизненост дотолкова, че да премине границата на изтощението. Само като изцедеше цялата си енергия, можеше да се надява донякъде, че ще успее да устои през нощта на прелестите на Зиновия. Доста го огорчаваше споменът за това как бързо бе откликнал на ласките на Алета, когато я беше сбъркал със Зиновия. Явно нямаше да устои на подобна съблазън, ако тя идеше от съпругата му.

Стана му навик да закусва рано с Наташа, която обикновено ставаше преди изгрев-слънце. Сетне излизаше и се връщаше, когато останалите приключваха с вечерята. Сетне прекарваше някой и друг час в конюшнята, където хранеше и почистваше високия черен жребец, оставен от Ладислас, и светлокестенявия раванлия, който пазеше най-вече за демонстрации на ездаческото изкуство и за царските паради.

Накрая, след работата в конюшнята, Тирон се прибираше в къщата. Определено се нуждаеше от баня, но първо вечеряше в кухнята, където му прислужваха Даша и Зиновия. Колкото и да бе капнал от умора, не можеше да не забележи хубостта на жена си и благоуханието, което се носеше от нея, докато му носеше блюдата.

След вечерята той потопяваше натъртеното си тяло в банята и накрая се качваше в спалнята. Там се строполяваше върху леглото, за щастие прекалено уморен, дори за да говори. Единствената отстъпка от негова страна пред съпружеските грижи на Зиновия беше да й позволи да намаже с мехлем гърба му, за да не остане обезобразен от белези. За тази процедура той смъкваше халата си и лягаше по корем на дюшека, след като Зиновия беше махнала чаршафа и завивките. Нежният масаж скоро го караше да се отпусне и още докато тя мачкаше стегнатите му мускули, дишането му постепенно ставаше по-дълбоко и равномерно и под грижовните й ръце той се унасяше в сън.

Именно в тези минути Зиновия започна да усеща удоволствието да бъдеш съпруга. Нямаше груби думи или укори, които да нарушат хармонията между тях. Макар още да не бе станала негова жена в истинския смисъл на думата, поне Тирон я даряваше с близостта и доверието, които бяха привилегия на съпругата. Доколкото можеше да прецени по сцената с Алета, на която бе станала свидетелка, той надали щеше да допусне друга жена толкова близо до себе си, че да докосва голото му тяло. Зиновия се чувстваше стоплена от непринудеността, с която той се остави на грижите й, макар да не му бе особено благодарна за продължаващото въздържание.

Към края на следващата седмица Тирон я изненада, като за разнообразие се върна сравнително рано. Тя беше в покоите им, когато го зърна да язди към двореца и след бърз поглед в огледалото хукна надолу по стълбите. Спря пред вратата и оправи забрадката, престилката и селската пола, която беше облякла тази сутрин, за да помогне на Наташа в домакинството. Сетне спокойно тръгна надолу по алеята и уж случайно хлътна в конюшнята.

Тирон не забеляза веднага появата й, защото съсредоточено сапунисваше опашката на лешниковокафявия кон. Беше с гръб към нея и чак когато Зиновия дойде до яслите, той я зърна и се обърна. Както винаги лазурносините очи се плъзнаха по нея, оценявайки по достойнство фигурата й. Тирон продължи известно време разсеяно да изплаква сапунената пяна от опашката на коня, наблюдавайки с удоволствие жена си. Тя се усмихваше плахо, но изглежда желаеше да остане, макар че под втренчения му поглед по бузите й бавно плъзна червенина.

— Рано се прибра — отбеляза Зиновия, като не можа да се сети за нищо по-подходящо. Нейният поглед също се спря с удоволствие на отвора на разкопчаната му риза, под която се виждаше бронзовата му гръд.

Тирон кимна към другия край на яслата, където беше оставил дървено ведро, напълнено до ръба.

— Можеш ли да донесеш онази кофа и бавно да я излееш върху опашката, за да я изплакна?

Зарадвана, че ще се доближи до него, Зиновия вдигна тежката кофа и прехапала устна, я домъкна до него. Разтвори широко крака, вдигна ведрото и изпълни нареждането на мъжа си. И тъй като гледаше него, вместо да наблюдава водата, тя не забеляза, че обувките й се мокрят и водата се просмуква през тъмните й чорапи. Чак тогава се наведе с недоволна гримаса и огледа подгизналите черни чехли.

— Я ми дай кофата — рече Тирон и протегна ръка към нея. — Мокриш се.

— Не, почакай! Просто ще си сваля обувките — отвърна Зиновия, като пусна ведрото. Отиде до другия край на яслата и махна мокрите чехли, сетне повдигна пола и смъкна чорапите си. Накрая затъкна края на полата и многобройните фусти в колана си, разкривайки доста от съблазнителните си крака.

Сега беше ред на Тирон да зяпа жена си.

— Ще настинеш ужасно — предупреди той, загледан в малките боси стъпала, които шляпаха във водата. — Сетне аз ще съм виновен, защото те помолих да ми помогнеш.

— О, но аз го правя с голямо удоволствие — побърза да отговори Зиновия, сетне сбърчи изящното си носле и предпазливо огледа каменния под на конюшнята. — Всъщност повече ме притеснява да не стъпя на нещо.

Тирон се засмя, докато рошеше конската опашка под струята вода от нейната кофа.

— Не знаех, че сте толкова гнуслива, мадам.

— Е, има неща, които деликатно се опитвам да отбягвам — призна Зиновия. — Едно от тях е стъпването в конски тор.

Тирон се разсмя на забележката й. Никога не беше предполагал, че миенето на една конска опашка може да се окаже толкова приятна работа. Зиновия, изглежда, искаше да му помага с всички сили, докато той почистваше и решеше двата коня. През това време те можеха да се отпуснат и да се насладят на хармонията, която се възцари между тях.

Преди да духне свещта на последния фенер, който висеше до яслите, Тирон зърна гнусливия поглед на жена си към покритата със слама пътечка към вратата. Това го накара да се усмихне развеселено, но все пак се смили над нея и предложи, след като пъхне чехлите и чорапите в джоба на престилката си, да се качи на ниската пейка, откъдето за нейно огромно удоволствие я качи на гърба си.

— Не са ме носили така от дете — рече тя, заливайки се от смях. Очарователна като девойче, лудуващо заедно с баща си, тя прегърна врата му и му прошепна на ухото: — Гледай никой да не ни види, Тирон. Могат да разберат неправилно липсата ми на свян.

— Това ще си остане наша тайна, мадам — отвърна той, като й хвърли лукава усмивка през рамо.

— Добре! — Тя се усмихна възторжено и внимавайки да не се допре до разранения гръб, притисна по-здраво врата му. Дясната й ръка се плъзна в отвора на ризата и пръстите й заиграха небрежно с лявото зърно на гърдата му, докато тананикаше тихичко някаква детска песничка на руски, която прозвуча почти като гукане до ухото му.

Сетне настроението й се смени, тя отново се разсмя и като разпери голите си крака от двете му страни, раздвижи пръсти, наслаждавайки се на разходката. Като се надвеси над ухото му, тя закачливо прошепна:

— Дали за мъжете е също толкова забавно да яздят коне, както ми е на мен да яздя теб?

Тирон бе изоставил благоразумните си задръжки някъде по пътя и сега я ощипа отзад, което накара яхналата го немирна фея отново да се закиска.

— Успокойте се, мадам — призова я той през смях. — Наближаваме къщата и с вашето кикотене ще накарате всички да се залепят за прозорците.

— Жалко, че в градината е толкова студено — прошепна тя в ухото му, като си спомни за първото й приключение там. — Бих искала да видя мястото, където щеше да ме вземеш, ако бяхме останали да се любим.

Свенливата покана не мина незабелязано и Тирон вече търсеше някое удобно място да довърши започнатото тогава, когато видя Наташа да им се усмихва от вратата. По внезапния порив на неприязън към нея той осъзна, колко близко бе до фаталния миг да забрави за своето решение и да се люби с жена си. Като потисна раздразнението си, той привлече вниманието на Зиновия към чакащата ги болярка.

— Откриха ни, мадам.

— Жалко — разочаровано въздъхна Зиновия. — Тогава бяхме тъй близо до пълното съединяване… а сега се опасявам, че никога няма да завършиш започнатото.

Тирон остави забележката й без отговор, тъй като Наташа идваше да ги посрещне. Но в себе си той често се беше питал как ли щяха да се стекат по-късно събитията, ако онази вечер беше успял да я лиши напълно от невинност.

По-късно същата вечер, когато се готвеха да си лягат, той между другото й подхвърли, че на следващата сутрин в Кремъл ще има военен парад и много стрелкови полкове ще покажат уменията си пред царя и чуждестранните му гости. Тъй като Тирон беше един от основните организатори на парада, който беше станал почти традиционен, той и неговите хора щяха да имат много голямо участие. Зиновия беше поканена заедно със съпругите на другите офицери и тъй като щеше да бъде допусната и всякаква публика, можеше да вземе и Наташа или когото поиска.

— Дори Али може да дойде — добави Тирон и се усмихна на прислужницата, която веднага дотича до вратата на будоара, за да чуе. — Много от жените на офицерите ще доведат дойките и бавачките на децата си. Предполагам, че Али ще се радва да поизлезе.

Като видя щастливата усмивка на прислужницата, Зиновия го укори развеселено:

— Е, милорд, съмнявам се дали вече ще мога да я удържа далеч от парада.

— Ще пожелаете ли нещо, преди да си легнете, милорд — попита усърдно ирландката, проявявайки обичайната си благосклонност към него.

— Благодаря ти, Али, но засега имам всичко, което ми трябва.

— Тогава ви пожелавам лека нощ, сър, и същото и на вас, господарке. — Тя си тръгна с обичайната си забързана походка, като на врата се обърна, за да смигне за последен път на Тирон.

— Навярно вече си разбрал, че Али те обожава — отбеляза Зиновия, докато си сваляше халата. Покатери се в средата на леглото и седнала на пети се загледа как той лъска военното си снаряжение за парада на следващия ден. — Постоянно я глезиш и вече стана почти нетърпима.

Тирон бавно окачи жакета си на гърба на стола и като вдигна поглед към жена си, повдигна въпросително вежди.

— Какво прави тя, та така те дразни?

— Изобщо не се замисля дали няма да ме изостави в труден момент, когато хукне да ти угажда. Така си е! Дори не може да говори за нищо друго, освен за теб!

— Разбирам. — Устните му потрепнаха развеселено. — Мога да си представя колко дразнещо може да бъде това, мадам.

Зиновия намираше за най-неприятно непрестанното натякване на прислужницата да обръща още по-голямо внимание на мъжа си. Как можеше да бъде образцовата съпруга, в каквато искаше да я превърне Али, когато Тирон почти не й обръщаше внимание?

— Започвам да си мисля, че двамата сте се съюзили зад гърба ми. А сега и Наташа взе да се застъпва за теб, след като вероятно си я наредил сред обожателките си. Всъщност Даша ми докладва, че сте си създали навика да закусвате заедно. Мога само да гадая каква пакост ще се роди от това. Сигурно заговорничите зад гърба ми.

— Положението ви сигурно не е чак толкова лошо, колкото го обрисувате, мадам. Али и Наташа винаги са ви били верни и добри приятелки.

Подготвяйки се за обичайния сеанс по превързване на гърба му, Зиновия беше наредила множество мехлеми и чисти кърпи на един поднос до леглото. Чакаше го само да отпусне стройното си тяло до нея, но Тирон се бавеше, отпивайки малки глътки от чашата с греяно вино, която тя му беше наляла. Наслаждаваше се на прелъстителната гледка, която се разкриваше пред него. Тъмните къдри бяха разплетени и падаха свободно на меки вълни по раменете и гърдите й, прикривайки това, което само се подчертаваше от прилепналото дантелено деколте. Свещите хвърляха топла светлина зад нея, която проникваше през тънката батиста и очертаваше силуета й, така че Тирон едва сдържаше надигащото се желание да я хвърли на леглото.

Този следобед се оказа последната капка, която преля чашата на неговото търпение към собствената му глупост. Писнало му беше от тази детинска игра на въздържание, която беше започнал сам и реши да потърси подходящ начин да я приключи. Може би по-почтено би било преди да се люби с жена си да отиде при царя и да му признае, че е променил отношението си към нея и иска да оттегли молбата си. В такъв случай може би нямаше да се чувства занапред човек, който безславно се е поддал на женските съблазни и е станал техен роб. Все пак не беше сигурно дали ще успее да получи аудиенция при царя, преди стените на въздържанието му да се пропукат, защото именно натам вървяха работите този следобед.

— Не знам дали не трябва да се притеснявам заради вашите закуски с Наташа призори.

Въпреки дружбата си с болярката, Зиновия беше уязвена, задето Тирон не бе приел нейното предложение да му прави компания сутрин, докато охотно сядаше на масата с по-възрастната й приятелка.

— Защо? — изгледа я учудено Тирон.

Зиновия сви рамене, без да се усмихва.

— Когато една жена е хубава като Наташа, възрастта няма значение. Освен това девет години не са чак толкова много. По всичко личи, че ти предпочиташ нейната компания пред моята.

— Това предположение е крайно пресилено, Зиновия — каза успокоително Тирон, като се чудеше дали да вярва на ушите си.

Как изобщо можеше жена му да си помисли такова нещо, когато той през целия си живот не бе изпитвал такава буря от чувства, каквато тя бе вдигнала в душата му? През целия си брак с Анджелин, дори когато най-силно я обичаше и мразеше, тя не бе успявала да плени мислите му дотам, че да го кара да се страхува от нейното влияние. А това се случи със Зиновия още от първата им среща. Когато го бе изоставила в гората, след като й бе помогнал да избяга от Ладислас, той я проклинаше заради безотговорността и неблагодарността й. Откакто се ожениха, враждебност, озлобление и неприязън, а понякога и откровена омраза се намираха в непрестанна борба с неуловимите, но могъщи сили на страстта и нежността. Напомни си, че тя е негова жена и че тъкмо сега, когато всичко, за което беше копнял, можеше да се осъществи просто като протегне ръка… той беше предпочел да се отдръпне.

— Ако пък те тревожи какво си говорим с Наташа, Зиновия, тогава няма от какво да се страхуваш. Също като Али, ние се придържаме към една тема — говорим единствено за теб. — С чаша в ръка той махна към нея, за да подчертае думите си. — Като лавирам между Али и Наташа, научих вероятно повече, отколкото знае всяка от тях поотделно. Както ми каза Наташа, ти явно си успяла да отблъснеш успешно доста ухажори, да не говорим за множеството високомерни френски дипломати, които са допуснали грешката да те сметнат за неграмотна рожба на руските степи.

Зиновия раздразнено сви рамене.

— Значи вече трябва да ме разбираш доста по-добре — отбеляза сърдито тя.

Не й харесваше охотата, с която Наташа разказваше стари премеждия, които още я ядосваха. Тя не се церемонеше с надутите пуяци, които я оглеждаха похотливо и се опитваха да й кажат някоя и друга саката фраза на руски, докато подхвърляха на приятелите си бележки на френски относно скандалното поведение на руските болярки, които се къпели с непознати мъже в обществените бани. Несъмнено тези господа се надяваха да имат подобни изживявания с нея, но на отличен френски тя им обясняваше, че не разбира техния неграмотен руски, а сетне на перфектен английски споделяше с Наташа, че според нея те са просто простаци от някое село, които никога преди не са си подавали носа извън Франция. Знаеше, че много от тях разбират английски и това й позволяваше да нанесе последния удар върху прекомерно раздутото им самочувствие.

— Пътищата, по които се движи умът ти, са прекалено сложни, за да ги разбере прост човек като мен, мадам — отвърна Тирон. — Но пък може би аз не съм единственият, когото озадачаваш. Струва ми се, че понякога успяваш да объркаш напълно и Наташа, а позволявам си да предположа — и самата себе си.

Зиновия се замисли за няколко секунди, преди да си признае тази слабост.

— Наистина, невинаги успявам да разбера истинските си чувства. Случвало се е да уважавам някой човек и дори да съм привързана към него, докато в един момент той не се опита да си открадне целувка или някакъв нежен отговор. Тогава усещам как бодлите ми щръкват и трябва да положа усилия да прикрия отвращението си, за да не разруша самочувствието на този, когото някога съм ценила. Някои обаче успяваха да забележат спада в ентусиазма ми и подигравателно ме нарекоха Снежна царица. — Тя направи с изящните си ръце театрален жест, сякаш призоваваше небето за свидетел на тази несправедливост. — Снежната царица не знае що е милост, оплакваха се те, уязвени в гордостта си. Казваха, че съм била прекалено студена и дръпната!

Тирон бе по-скоро склонен да смята обратното. Зиновия беше прекалено топла, жива и съблазнителна, за да може дори да си помисли да й припише тъкмо тези грехове.

— Искам да те попитам, мадам. Това отвращение, за което спомена… — той я наблюдаваше внимателно, докато задаваше въпроса — изпитваше ли го също по отношение на мен?

Лицето на Зиновия мигновено омекна и на устните й грейна развеселена усмивка.

— Не, милорд, и това си е чистата истина. След първата ни среща в банята бях сигурна, че си простак, но за дълбоко свое съжаление не успях да те изхвърля от ума си. Макар не по моя воля, ти царуваше над сънищата ми. Дори сега се улавям, че понякога те сравнявам с другите мъже, но се боя, че никой от тях не може да се равнява с теб.

Тирон беше изненадан от странния начин, по който реагира сърцето му при нейния отговор. По цялото му тяло се разля приятна топлина, която смекчи раздразнението му и го накара да промени мнението си по ред въпроси. Но все още бе предпазлив, боейки се да не бъде измамен.

— Правиш ми много мил комплимент, Зиновия. Като се има предвид колко хора са се домогвали до ръката ти, трябва да бъда много поласкан от твоите думи. Но от друга страна, теб изобщо не те беше грижа за раните, които ми нанесе с интригите си.

Зиновия го погледна умолително, тъй като не искаше да завършват деня с поредния скандал. Тирон нямаше нужда да бъде увещаван с думи, когато тези дълбоки зелени езера излъчваха такава топлота и нежност. Той въздъхна примирително в знак, че се отказва от темата и остави чашата си. Като смъкна халата, той се извърна да го хвърли върху близкия стол, без да забелязва одобрителния поглед на младата си жена.

През последните дни Зиновия можеше свободно да масажира гърба му както намереше за добре, но все повече я завладяваше желанието да докосва и гледа целия мъж. В крайна сметка той беше неин съпруг, а специално тази привилегия той й беше дарил още преди да застанат пред олтара. Сега копнееше да си възвърне това право.

Когато Тирон се обърна пак към леглото, веднага забеляза къде точно е вперен погледът на жена му. Посегателствата на Алета към неговата личност не бяха по-възбуждащи от тези любопитни зелени очи, които дръзко го оглеждаха. С усилие нормализира дишането си и я подразни:

— Ако моята голота те притеснява, Зиновия, може би ще трябва да си слагам нощница.

Зиновия надменно вирна брадичка и срещна предизвикателния му поглед.

— Ако не си изтрил от паметта си този ден, може би ще си спомниш, че веднъж вече ми разреши да те гледам целия. Притеснявам ли те, като гледам? — Очите й бавно се плъзнаха надолу и тя доволно отговори. — Аха, виждам, че те притеснявам. Всъщност, милорд, ти, изглежда, си крайно податлив. Може би наистина трябва да носиш нощница, щом погледът ми те възбужда толкова лесно.

С крива усмивка Тирон отхвърли предложението й. Дързостта й само го разпали още повече и направи въздържанието още по-мъчително.

— Няма да сложа женска дреха, за да прикрие този очебиен знак за незадоволена страст, мадам. Нека той ти напомня за твоите коварни планове да ме лишиш от мъжеството ми.

Раздразнена, че той отново се връщаше към намерението й да го съблазни, Зиновия го сгълча:

— Несъмнено си подвил опашка от страх, сър, щом така бързаш да смениш темата…

— Не става дума за опашката ми — засмя се Тирон. — Нито пък съм я подвил от страх.

Ако разговорът и очевидния й интерес към темата не му бяха така приятни, отдавна щеше да го е прекратил. Но се чувстваше странно възбуден от нейното любопитство и нямаше желание да се прикрие от погледа й, затова седна на леглото до нея.

— Все пак съм склонен да се съглася с теб, мадам, що се отнася до последните дни. Всичките ми мисли се въртят напоследък около това нещо.

Зиновия затвори за миг очи, опитвайки се безуспешно да си възвърне дързостта. Когато ги отвори отново, тя посочи с брадичка обсъжданото място и отвърна иронично:

— Видях достатъчно, съпруже мой, за да знам, че си воден най-вече от похотта си. Така си беше от самото начало, когато ме сграбчи в басейна.

— Да съм те сграбчил? — Русолявата вежда предизвикателно се повдигна. — Просто се опитвах да те спася от удавяне.

— Ако не беше ме наблюдавал скришом, нямаше да има такава опасност — дръзко възрази Зиновия.

— Но никой не би могъл да устои на гледката, така че не ми и хрумна да се лишавам от щастливата възможност да ти се порадвам.

— От самото начало ме преследваше, за да получиш разрешение да ме ухажваш. А сега се дърпаш от брака, сякаш си жертва на чудовищна несправедливост. Но доколкото мога да забележа, сър, пострадала е само гордостта ти. Страхотно си оскърбен, защото си въобразяваш, че си бил измамен, но кажи ми, любими мой съпруже, каква е разликата между нас? Ти ме искаше за свое удоволствие, докато аз бях в голяма беда. Бях готова да ти дам онова, което искаше най-много, за да постигна и своята цел.

— Уличниците правят същото — грубо заяви Тирон, чието добро настроение се беше изпарило пред нейните доводи. Очите му застрашително потъмняха, когато срещнаха смаяния й поглед. — Не играеше ли играта си за лична изгода?

Зиновия ахна от обида.

— Аз не съм уличница, сър!

Гневният отговор изглеждаше отдавна готов.

— Не, мадам, само девица със сърце на уличница!

— Оскърбяваш ме до дъното на душата ми! — оплака се Зиновия, в чийто очи застрашително се събираха сълзи. — Без никакво основание! Знаеш, че не съм била с никого другиго, освен с теб!

Тирон отново се съгласи.

— Така е, но трябваше да отблъсквам ухажорите ти с всички сили, иначе те щяха да ми видят сметката! Те са като глутница побеснели хрътки, подушили разгонена кучка. Да вярвам ли, че не си ги насърчила поне малко?

Зиновия го зяпна, занемяла за миг от ярост, но гласът й бързо се възвърна и тя гневно отхвърли обвинението:

— Никога не съм го правила!

— Ти ме насърчаваше!

— Ти ме искаше!

— Да! Така е! Но кажи ми, мадам, след като съм лишен от способността да чета мислите ти, защо избра точно мен сред всички тези мъже, които те обикаляха? Всеки от тях с удоволствие би ти направил тази услуга, но ти се обърна специално към мен! Можеш ли да обясниш мотивите си? Майор Некрасов щеше да те люби и после охотно да се ожени за теб… — подигравателно допълни той.

— Докато ти беше по-склонен да получиш удоволствието си и после да избягаш, преди да платиш дължимото — отвърна Зиновия с гримаса на отвращение.

— Жено, ти изобщо не ме познаваш!

— Така е!

— Не сменяй темата! Не можеш ли да ми обясниш защо избра точно мен?

Зиновия гневно поклати глава, при което дългите меки къдрици се усукаха около раменете й. Отново се опита да му обясни.

— От самото начало ти искаше само да спиш с мен, докато майор Некрасов никога не си позволи подобно държание към мен.

Отговорът й определено отговаряше на истината, но разкриваше само част от нея. От самото начало вниманието на Тирон я вълнуваше далеч повече, отколкото чувствата на майора. Как не можеше да разбере, че именно привързаността й към него бе изиграла решаваща роля в избора?

Тирон я изгледа намръщено, недоволен от отговора.

— Никога не съм ти отправял неприлични предложения, преди ти да ме оставиш с впечатлението, че желаеш да чуеш подобно нещо от мен.

— Така е, но ясно ми показваше какво имаш наум. Непрекъснато повтаряше, че искаш да ме ухажваш.

— Само аз ли съм ти казвал такова нещо?

— Ти беше най-настойчивият.

— Така значи! Избрала си ме, само защото съм бил най-настойчивият, а сякаш не си спомняш за оплакванията си срещу княз Алексей и Ладислас. Щом те така тичаха подире ти, мадам, склонен съм да повярвам, че е имало и други.

— Какво искаш от мен? Кръв ли? — извика отчаяно Зиновия и се хвърли по очи на възглавницата, без да продума повече.

Тирон умишлено я беше измъчвал, като се надяваше да чуе нещо съвсем друго и отговорите й далеч не успяха да го успокоят. Гневно хвана подноса с мехлемите и го тръсна на нощната масичка, сетне се протегна към ръба на леглото, за да постели обратно чаршафите.

Зиновия чуваше гневното му, учестено дишане. С предпазливостта на човек, легнал до опасен звяр, тя се отдръпна бавничко до старото си убежище на ръба на леглото. Мина близо час, без да им стане по-леко и на двамата. Той се въртеше и мяташе неспокойно между завивките, докато накрая Зиновия не се надигна на лакът и не го погледна.

— И двамата няма да можем да заспим така ядосани един на друг, а утре те чака тежък ден. Ще ти стане ли по-добре, ако намажа раните ти с мехлем?

— Не! — отвърна грубо Тирон, защото й беше наистина ядосан, че отново е раздразнила всички болезнени спомени, към които предпочиташе да не се връща.

Огорчена от възцарилото се отчуждение, Зиновия се отпусна на гръб и прикри очите си с ръка, без да се опитва да спре сълзите, които се стичаха по бузите й. Ако не се боеше, че отново ще бъде отблъсната така грубо, можеше да му даде отговор, който щеше да го смае. Но сякаш нищо не можеше да запълни пропастта, зейнала между тях.

Като осъзна колко груб и гневен беше отговорът му, Тирон се надигна, за да й се извини за лошото си настроение. Видя ручейчетата по бузите й и разбра, че се е държал с изискаността на великан-людоед. Болеше го да я вижда разплакана и с тежка въздишка призна пред себе си, че е права. Нямаше да заспи, докато не се помирят.

Като се плъзна по-близо до нея, Тирон въпреки нейната съпротива повдигна ръката от очите й, сетне я прегърна, загледан в извърнатото й лице.

— Зиновия, извинявай. Не исках да се държа така грубо.

Протегна ръка и внимателно избърса с пръст малките ручейчета, които се спускаха по бузите й, измъчван от угризения за недостойното си поведение. Горещият му дъх лъхна лицето й, докато я наблюдаваше надвесен над нея. Но тъмните мигли само потрепваха от усилието на Зиновия да ги задържи затворени.

— Не можеш ли да разбереш, Зиновия, че след като те исках и копнеех така отчаяно за теб, не можах да понеса мисълта, че само си искала да ме използваш за малко, преди да ме изхвърлиш като ненужна вещ? Няма как да разбера дали мога да се доверя на чувствата си, когато съм с теб. Анджелин също се закле пред олтара да ми бъде вярна, а сетне…

Зелените очи се разтвориха ужасени и Зиновия се отдръпна като ужилена. Балансирайки на ръба на леглото, тя го погледна, внезапно прозряла всичко и забравила за сълзите.

— Значи казваш, че си женен за друга? — Тя размаха юмруче във въздуха, предупреждавайки го да не се доближава, когото той се пресегна да я притегли обратно на леглото. Гневен вик се изтръгна от устните й. — Ти ме измами! Накара ме да повярвам, че не си женен! И през цялото време се правеше на оскърбен, докато всъщност ме лъжеше и мамеше!

— Зиновия, не е това, което си мислиш! — Разбрал страховете й, Тирон стана и отиде до нея, за да я прегърне, но тя се дръпна и го погледна с омраза и отвращение.

— Да не си ме докоснал, лъжецо!

— По дяволите, Зиновия, чуй ме! — изръмжа Тирон и като хвана ръцете й, леко я разтърси, принуждавайки я да го изслуша. — Преди доста години бях женен в Англия, но жена ми умря, преди да дойда тук! Ти си единствената ми жена сега!

Изгарящата болка, която беше пронизала цялото й тяло, примесена с ужаса, че е била коварно измамена, бавно започна да утихва. Постепенно й олекна, сякаш животът отново се връщаше в нея, след като е бил безвъзвратно изгубен.

После се появи нова мисъл и Зиновия пак внимателно огледа слабото, хубаво лице на Тирон.

— Ти си човекът, за когото разказа неотдавна, нали? Мъжът, чиято жена му изневерявала…

Болезнени бръчки се появиха на обветреното му лице, когато призна:

— Да, аз съм.

— Как би могла някоя жена да ти изневери? — попита смаяна Зиновия. Не можеше дори да си представи, че дори и най-изпаднала уличница би могла да тръгне след друг, щом е омъжена за него.

Като се върна на своята половина от леглото, Тирон пъхна ръка под главата си и се облегна на възглавницата. Остана така, загледан в балдахина над тях, докато Зиновия не седна до него. Усещайки погледа й, той най-накрая отговори неохотно с крива усмивка.

— Анджелин беше по-млада от теб, когато се оженихме. Ако беше жива, сега щеше да е на твоите години. Дори преди да й разрешат да има кавалери, мъжете се въртяха около нея и чакаха на опашка за ръката й. Помагаше й това, че баща й беше богат и й беше определил щедра зестра. Като порасна, тя отиде в двора и прекара много време сред тамошните донжуани. Нали разбираш, родителите ни бяха съседи и аз я гледах как расте, като все си мислех, че е още дете. Веднъж ме срещна, докато ловувах и дойде да си поговорим, може би, за да ми покаже колко е пораснала. Беше остроумна, очарователна, красива, всичко, което един мъж би могъл да иска. Каза ми, че още като дете мечтаела един ден да стане моя жена и че си поставила за цел да ме спечели, след като наблюдавала отстрани моите връзки с течение на годините. Зае се с това с всички сили и накрая аз не устоях и поисках ръката й. Оженихме се, без да си помисля, че би могло да й доскучае да стои сама по време на честите ми отсъствия, след като беше свикнала около нея да се върти цял рояк придворни кавалери. Знаеш останалото. През третата година от брака ни тя започнала да ми изневерява в мое отсъствие. Любовникът й охладнял към нея, след като му казала, че ще имат дете. Надсмивал й се, че му е повярвала, и се хвалел пред другите за подвига си и за копелето, което й направил. Върнах се у дома и заварих Анджелин да се опитва да скрие състоянието си от хората, макар бременността й да беше вече доста напреднала.

— Не споменаваш за любов, но усещам, че ти е била скъпа — деликатно попита Зиновия.

— Скъпа ми беше, както съпругата е скъпа на мъжа си — призна Тирон и се спря тъкмо преди да добави, че Зиновия му е по-скъпа.

— И аз съм твоя жена — свенливо му напомни тя. — Има ли някаква разлика?

— Да. — Тирон кимна и не каза нищо повече.

Ако тя узнаеше как сърцето му скътва като скъпоценност спомена и за най-леката й усмивка, би могла да използва това, за да му нанесе нова рана.

Зиновия не остана особено убедена след сдържания отговор, но копнееше да спечели любовта му. Като истинска съпруга тя се сгуши до него, отпусна ръка на гърдите му и склони глава на неговото рамо.

— Щастлива съм, Тирон — нежно промълви тя. — Радвам се, че съм твоя жена. Само да можеше повече да се разбираме.

Тирон беше разтърсен до дъното на душата си. Това не бяха думи на самовлюбена и безскрупулна девойка, за каквато я мислеше някога. Но макар в сърцето му да се надигаше надежда и той вече да бе решил в себе си, че ще се откаже от въздържанието, все още не се осмеляваше да изрече на глас какво чувства. Боеше се, че тя би могла да го използва отново и да го подложи на изкушения, на които не би могъл да устои.

— Скоро ще тръгна да търся Ладислас — уведоми я той. — Твърдо съм решил да го изправя пред съда с цялата му банда. Не знам колко ще ми се наложи да отсъствам.

— Ще ми липсваш — тихо каза Зиновия, сдържайки напиращите сълзи.

— Наташа ще ти прави компания, докато ме няма, и ще ти помага да си запълниш времето.

Боейки се, че гласът й ще я издаде, Зиновия се насили да свие нехайно рамене. Обичаше Наташа, но далеч предпочиташе той да е близо до нея.

— Вдругиден съм свободен — промълви той и се извърна към разпилените черни къдри. — Ако нямаш какво друго да правиш, защо не ме понаучиш на руски?

Зарадвана на възможността да остане по-дълго с него, Зиновия кимна до гърдите му. После той придърпа обратно чаршафа и юргана и я прегърна. Тя се сгуши по-надълбоко между завивките, без да обръща внимание, че нощницата се вдига над бедрата й. Облегна буза на гърдите му и леко помилва с върха на пръстите си зърното, после ги зарови в къдрите около него. Леко докосна с устни розовото зърно и наведе лице, за да прикрие усмивката си. Отново допря буза до гърдите му, усещайки неговата възбуда и го остави да се бори със страстите, които бушуваха в ума и тялото му. Засега й стигаше и това, че още можеше да ги разпалва.

Тирон мислено простена и за да се защити от закачките, махна ръката й и легна настрана, с гръб към нея. Това не затрудни особено Зиновия. Тя пак се сгуши до него, притискайки бедра до голите му задни части и докосвайки с гърди гърба му.

Само тънкият плат делеше Тирон от заоблената й гръд, сякаш създадена специално да го изтезава. Единствената ясна мисъл, която продължаваше да пламти в съзнанието му, беше учудването как е имал глупостта да си въобразява, че дълго ще може да се удържи далеч от съкровището, за което жадуваше тъй отчаяно.