Катлийн Удиуиз
Завинаги в твоята прегръдка (14)

Четиринадесета глава

Зиновия възвърна силите си по начин, който би стреснал Алексей, ако знаеше, че той лежи в основата на нейната решимост. Гордостта й бе уязвена и тя изгаряше от желание да накара смехът да му приседне. Като опитна изкусителка девойката се съсредоточи върху външността си, подготвяйки я за атаката, в която смяташе да се хвърли. Решена да не прояви никаква милост, докато не се окаже прелъстена и обезчестена, тя оправи дантелите си, като пристегна тънкия си кръст по-плътно и същевременно поразхлаби деколтето, което й позволяваше не само да диша по-леко, но и разкриваше допълнително бюста й. Тя щеше да се постарае Тирон отново да се впусне в ухажване и ако имаше истина в предупрежденията на Наташа, че мъжът може да бъде разпален дотам, че да загуби контрол, то щеше да го накара да я заведе в квартирата си.

Като приключи с разкрасяването, Зиновия нагласи дантелата така, че закръглените възвишения под деколтето й да се виждат по-добре. Сетне спусна огърлицата си, докато най-голямата бисерна висулка се залюлее примамливо в копринената падинка. Накрая напръска с теменужена вода шията и косите си и позволи на няколко непокорни къдрици да се изплъзнат покрай лицето й.

Зиновия се огледа от всички страни във високото огледало, поставено в будоара, и прецени, че е готова. Сигурно никой военен кораб не бе потеглял на бой с тъй наточени оръжия и заредени топове като нея, но този крехък съд на прелестна женственост се бе подготвил за най-жестоката битка, която трябваше да се увенчае не със завладяването на някой наперен младеж, а на зрял мъж със значителен опит.

Като свеж полъх на пролетен вятър Зиновия слезе по стълбите към вестибюла пред голямата зала и се спря за миг пред входа, за да потърси с поглед своята жертва. Намери полковника сред групичка мъже, застанали наблизо, и по бързината, с която той пресрещна погледа й, на нея й се стори, че е очаквал с нетърпение връщането й. Огледа я бавно и щателно, преценявайки всяка подробност по нея, както се оглежда и преценява с възхищение някое произведение на изкуството. Зиновия лесно можеше да си представи, че той вижда и подразбира неща, за които никой друг не се бе сетил досега, а и надали някой щеше да го направи за в бъдеще. Когато погледът му докосна косата й, тя знаеше, че той я вижда разпусната в цялото й великолепие по голия гръб. Когато очите му се плъзнаха по нейната гръд, той сякаш си припомни с радост мига, когато бледите възвишения бяха проблеснали под топлата светлина на фенера. А когато сините му очи се задържаха на бухналите поли, сякаш търсеха в техните гънки някакъв намек за изящното бедро и прасец, които някога бе зърнал.

Зиновия потръпна от чувствата, които той бе събудил, развълнувана, сякаш току-що я бе покрил с целувки от глава до пети. Руменина плъзна по бузите й и макар тя да успя да отклони мислите си в друга, не толкова смущаваща посока, впечатлението все пак остана. То се сливаше със спомена за първата им среща, когато Тирон я измъкна от тъмните дълбини на нощната вода и тя се вкопчи отчаяно в него, без да съзнава какъв ефект има голото й тяло върху неговото.

Сега, когато го познаваше малко по-добре, тя още по-ясно осъзнаваше колко мъжествен е той. Сърцето й се сви при почти осезаемия спомен за мига, когато бе плътно притисната до мускулестите му гърди. Можеше дори да си припомни до най-малката подробност играта на мускулите по раменете му, изпъкналите жили, които се преплитаха по неговите ребра и стегнатия плосък корем, който зърна за миг, но остана запечатан в ума й с кичурчето косми под него, което я накара да сведе поглед по-надолу и да се сепне от мъжката му разпаленост. Сега тя пак стоеше смирена под пламенния му поглед. Всичките й сетива напомняха за онова, което веднъж вече бе почувствала, но все още не можеше да долови напълно предстоящото. Моминският й ум се луташе между собствения й плах опит и грижовните, но мъгляви напътствия, които майка й бе дала относно задълженията на съпругата. Смътните очертания на голямата тайна я смущаваха най-много, но същевременно я мамеха с обещания, доста по сладострастни и прелъстителни, отколкото някога бе споменавала майка й.

Зиновия бавно си пое дъх и с приглушена въздишка го изпусна. С усилие на волята си възвърна самообладанието. Нямаше да попадне в клопката на собственото си любопитство или да се влюби, докато го прелъстява. И без това бе достатъчно трудно да запази присъствие на духа, докато кръвта й кипеше и я сгорещяваше цялата, щом се сетеше за мига, когато се беше озовала притисната до голото му тяло.

Зиновия бавно въздъхна още веднъж, след като се убеди, че се е успокоила достатъчно, за да посрещне усмихнатия поглед на Тирон. Чувстваше се хладнокръвна и уверена, когато той тръгна към нея със сдържано нетърпение. Като вдигна глава, тя посрещна втренчения му поглед и въпреки приготовленията си почувства как се облива в руменина, когато неговите горящи очи се потопиха в нейните. Той застана до нея, но ръката му я потупа по гърба и събуди странно приятни тръпки, а сетне замря на нейния кръст, където никой не можеше да я види.

— Вие сте дори още по-хубава сега, отколкото когато си тръгнахте преди цяла вечност — тихо прошепна Тирон и се наклони, за да вдъхне уханието й.

Зелените очи се надигнаха и срещнаха неговите, а Зиновия осъзна колко наблюдателен е той всъщност. Усещаше как усмихнатите сини ириси се впиват в нейните, сякаш искат да прочетат всички тайни на мозъка й, но бе убедена също, че той няма защо да чете мислите й. Изглежда и най-малката подробност не можеше да му се изплъзне.

Всъщност Зиновия нямаше как да разбере в какъв хаос бе успяла да хвърли мислите на Тирон, нито да усети как се възрадва той при вида на подсилената й чувственост, защото очакваше Зиновия да се върне омотана в някакъв шал като застаряваща вдовица, твърдо решена да брани честта си.

— Пребродил съм много земи като войник — продължи той с дрезгав шепот. Тя още веднъж се убеди, че нищо не му е убягнало, когато погледът му се плъзна надолу по открехнатия й корсаж. — Но никоя девойка не е запленявала очите и душата ми тъй силно както вас, Зиновия. Трудно мога да се удържа да не ви докосна, както копнее сърцето ми.

— Прекалено ме ласкаете, полковник. — Тя усещаше как пръстите му се плъзгат по дантелите на нейния тоалет и бе също толкова убедена, че ако бяха сами, той щеше да изпробва здравината на възела, който държеше копринените шнурове. Никога не съм срещала мъж, който познава жените тъй добре, че веднага да разбере, ако те са оправили външността си. — Тя сведе мигли и като хвърли кокетен поглед под копринените им завеси, запита свенливо. — Нима трябва да ме вините, че искам да изглеждам по-добре?

— Нима някой би могъл да намери вина в съвършенството? — незабавно отвърна Тирон. Усмивката му бе хипнотизираща. — Вие спечелихте напълно и безмерно моето внимание, Зиновия. Бих искал само да сме сами, за да ви докажа как искрено копнея за вашето присъствие.

Усетила, че планът й е на път да се увенчае с успех, но все още опасяваща се да не подплаши плячката, Зиновия се усмихна благосклонно и се опита да овладее вълнението си. Имаше нещо дълбоко чувствено в трепета, който я обземаше в негово присъствие, като при това усещането далеч не бе неприятно.

— Да си мисля ли, полковник, че бихте искали да ме отведете във вашата квартира?

— Това е най-пламенното ми желание, Зиновия. Та нима дъхът ми не спира само мисълта, че мога да остана насаме с вас! Често ме измъчва споменът за блаженството на нашата първа среща в банята и с цялото си сърце копнея тази среща да се повтори.

— Мисля, че би трябвало да внимавам в такъв случай — промълви тя срамежливо. — Тогава вие ми позволихте да избягам неопетнена, но ще допуснете ли това още веднъж?

— Крайно съмнително е дали пак ще успея да проявя подобна сдържаност — призна Тирон и се усмихна с чара, който тя започваше да опознава. — Все пак, ако още веднъж ми бъде отпусната подобна възможност, надявам се, че ще се обръщате към мен по малко име. В крайна сметка преживели сме заедно достатъчно неща, за да изглежда това благоприлично. Толкова ли е трудно да кажете Тирон? Или Тир, ако предпочитате. Така ме наричаше баба ми.

Зиновия прехвърли имената, сякаш пробваше на вкус някакъв сочен плод. — Тирон. Тир. Тирон. — Тя се усмихна, като направи своя избор.

— Докато не се опознаем по-добре, мисля, че Тирон ще е достатъчно.

— В твоите устни името звучи по-сладко от мед — увери я той, а очите му бяха кажи-речи лакомо залепени за устата й. — Но бих искал да отпия по-голяма глътка от сладкия нектар на твоите устни. Не се съмнявам, че ще е разкошен пир да те науча как се целува.

Смущението на Зиновия пролича по руменината, която пламна на бузите й. Не се смяташе за благопристойно една девойка да се ориентира добре в изкуството на целувките, но тя не искаше да я смята за невежо дете.

— Кое те кара да мислиш, че се нуждая от обучение?

Устните на Тирон трепнаха развеселено.

— Твоята невинност личи от пръв поглед, или поне липсата на сериозен опит. — Той поднесе пръстите й до устните си и промълви: — Наистина, хубавице моя, бих ревнувал, ако не бе така.

Умилостивена от неговата нежност и убедителната целувка по ръката й, Зиновия вдигна очи.

— Трябва ли да те ревнувам от всички онези жени, които са те обучавали?

Тирон се засмя при недискретната й забележка.

— Няма защо, милейди. Откакто те срещнах, съм твой покорен роб.

Зиновия вдигна извитата си вежда, за да изрази съмнението си и предизвикателно отбеляза:

— Чудя се чий роб наистина си ти, Тирон. Ако си мой, както твърдиш, тогава защо не съм те виждала напоследък?

Тирон постави ръка на сърцето си, за да подчертае искреното си съжаление.

— Това оплакване определено трябва да отнесеш към царя, защото изпълнявах неговата воля, но дори когато следвах заповедите му, ти владееше моите мисли.

— Приемливо извинение, донякъде… Все пак до мен достигнаха разни слухове и нямам реално доказателство в подкрепа на твоите думи.

Като усети желанието й да научи нещо повече за жените в неговото минало, Тирон не й даде възможност да продължи с въпросите си.

— Макар че ми се иска да скрия красотата ти от всеки друг, трябва да споделя радостта от твоето присъствие с един приятел, Зиновия.

Полковникът вдигна ръка, за да направи знак на някой в другия край на залата, а Зиновия бавно обходи с поглед гостите, търсейки на кого маха. Няколко свещи бяха загасени, за да изпъкне по-добре слепият старец, който пееше бъйлина за един войнствен княз и неговата красива невяста. Гостите изглеждаха завладени от поетичните напеви, защото не обръщаха внимание на никого и седяха заслушани в певеца.

На призива се отзова един руснак, който говореше оживено с млада девойка и баща й. Като забеляза жеста на полковника, хубавият офицер се поклони леко на своите събеседници и си запробива път сред гостите, а Тирон хвана под ръка Зиновия и се отдалечи от вратата. Приглушено, за да не смути заслушаните в песента гости, той ги запозна.

— Мога ли да ви представя моя заместник, капитан Григорий Тверской… Болярката Зиновия Зенкова.

Като се поклони изискано, Григорий отвърна на прекрасен английски:

— За мен наистина е чест най-сетне да се запозная с вас, болярке. — Изправяйки се, капитанът весело се усмихна. — Сигурно не ме помните, защото тогава бяхте доста заета с Ладислас, но аз имах щастието да бъда един от хората, които ви се притекоха на помощ, когато вашата карета бе нападната от разбойническата банда. Разбира се, заслугата за това е изцяло на полковник Райкрофт, защото той нареди на войниците да се насочат по посока на изстрелите, които бяхме чули.

Зиновия звънко се засмя.

— Сигурна съм, че няма нужда да ви казвам колко съм благодарна на вас и вашия командир за старанието, с което изпълнявате задълженията си.

— Искрено съм убеден, болярке, че за полковник Райкрофт е било истинско удоволствие именно той да ви освободи. Той оказа почти същата услуга на няколко млади болярки, които бяха нападнати в един трактир няколко дни преди разбойниците да връхлетят върху вашата карета. Но сетне изглеждаше склонен да отрече своята заслуга, когато те го поканиха да се запознае с баща им в Москва.

Тирон изгледа полуусмихнато, полузаканително капитана и като се обърна към Зиновия, се оправда с добродушна насмешка.

— Една от тях, подобно на сестрите си, едва успяваше да мине през вратата от пълнота. Въпреки това тя си постави за цел да спечели Григорий за съпруг. Наложи се да се пъхне в камината, докато тя се отказа от търсенето и си тръгна с родата си. — Тирон вдигна очи и като видя, че хубавата девойка, която стоеше до княз Жерков хвърля свенливи погледи на капитана, едва забележимо кимна към нея. — Забелязвам, че има още някой, който се стреми да спечели вниманието ти, приятелю. Определено имаш успех сред младите болярки.

Усмивката на Григорий стана по-широка, като срещна погледа на младата княгиня. Той отново се извърна към командира си и като тракна с токове, си взе довиждане.

— Тъй като сме свободни утре, полковник, няма да се върна с вашата карета. Приех поканата на княз Жерков да му гостувам тази вечер, за да поговорим за родния ни край.

С иронична усмивка Тирон проследи капитана, който се върна при княза и дъщеря му.

— Убеден съм, че княгинята се е понравила на Григорий далеч повече от много други — отбеляза той. — Иначе досега да се е скрил в казармата.

— Може би трябва да се радвам, че си с мен и още не си се скрил някъде — кокетно подхвърли Зиновия.

Тирон се засмя на абсурдното предположение, че би могъл да избяга от нея.

— На твое място, милейди, бих сметнал, че аз съм преследван. Ако искаш да ти го кажа направо, просто изгарям по теб.

Зиновия леко се усмихна на неговата декларация и усети, че дългите му пръсти обгръщат нейните. Той я преведе през голямата зала до място, откъдето можеха по-добре да виждат певеца и същевременно да са близо до сводестия изход към градината. Вратите бяха отворени и нежният вятър довяваше уханието на цветята. Двамата бяха погълнати един от друг, тръпнеха в очакване, но не смееха да се докоснат и Зиновия осъзна, че не хладният полъх отвън я кара да трепери. Близостта на Тирон и едва доловимият свеж аромат, който се носеше от него, я накара да усети собствената си уязвимост. Не можеше да не забележи колко е напрегнат той, но същевременно странно защо, нямаше желание да избяга от очите му, когато те безсрамно се плъзнаха там, където ръцете му не можеха да го направят. Докато изучаваше всяка нейна извивка, той не се опита да прикрие копнежа си, като я принуди да го порицае с усмихнат поглед.

— Толкова ли сте зажаднели за компания, полковник, че трябва да ме поглъщате за вечеря?

— Когато останем насаме, Зиновия — дрезгаво прошепна Тирон, — ще ти покажа колко жадувам за теб. Дотогава ще трябва да се наслаждавам на твоята хубост по единствения начин, който ми е позволен.

Песента продължаваше и докато топлият глас плетеше своята дивна магия, Зиновия усещаше със затаен дъх горещия поглед на мъжа и собственото си вълнение. Тя се бе надявала, че ще успее така да оплете в своите прелъстителни мрежи Тирон Райкрофт, че да го подчини напълно на волята си, но сега й се струваше, че той бе по-близо от нея до подобно завоевание. Въпреки това, като си помисли какви ще бъдат последствията, ако се провали, тя продължи да поставя капаните си. Наведе се до ухото му, за да може той да плъзне поглед малко по-навътре в деколтето й, и му прошепна:

— Видяхте ли градината? Гледката е прекрасна дори нощем.

Отдръпвайки се, Зиновия му се усмихна с безмълвна покана и се плъзна като видение към опасаната със стени градина. Отдалечи се доста от входа и застана под едно дърво, където сияйната лунна светлина се промъкваше между шумолящите листа и хвърляше причудливи отблясъци върху земята и тоалета й. Тя застина в нощната тишина, студена и хладнокръвна като велика жрица в някой римски култ, но спокойствието й бе само показно, защото вътрешно тръпнеше от безпокойство пред това, което щеше да се случи и пред собствените си объркани чувства. Чак сега разбра в пълна сила предупрежденията на Наташа, защото наистина не знаеше какво се крие зад вратата, която бе открехнала. Съзнаваше обаче, че преди да е отлетяла тази нощ, женската й хитрост ще бъде подложена на най-тежкото си изпитание.

След дискретно забавяне Тирон влезе в градината. В началото той стъпваше предпазливо, докато очите му не привикнаха към лунната светлина и измамните сенки, и накрая откри тази, която търсеше, полускрита в нощния мрак. Миг по-късно той се озова до Зиновия и се взря в повдигнатото й лице и сияйните очи, които сякаш отразяваха неговите копнежи, сетне устата му я покори в страстна целувка, която я преряза като остра сабя. Въздишките им се сляха и устните му започнаха алчно да мачкат нейните, езикът му нежно докосваше езика й, проверявайки реакцията й, докато накрая тя се надигна на пръсти и обви врата му. Целувката му определено имаше по-голям ефект, отколкото цялата батарея женски оръжия, която Зиновия се надяваше да насочи срещу него. Тя бе като сладка упойваща медовина, по-омайна от всяка напитка, която бе вкусвала до момента.

Разделиха се задъхани, жадно поемайки си въздух, сякаш бяха препускали диво из степите, но Тирон не се задоволи само с едно отпиване. Жадуваше да получи цялата чаша. Ръцете му се плъзнаха надолу по кръста й, като я притиснаха до неговото мускулесто тяло, а устата му, алчна, се отвори, за да погълне нейната, мачкайки, притискайки, прониквайки дълбоко в топлите устни. Краката на Зиновия се подкосиха под напора на неговата страст. Нямаше нужда да се преструва, че главата й се е замаяла. Земята около нея се завъртя като бясно кръжащ дервиш и тя загуби и последната си представа за реалността наоколо. Всички сложни кроежи и изкусни планове се разтопиха под пламъка на неговата изгаряща целувка.

Като извърна лице, за да си поеме въздух, Зиновия се опита да възвърне равновесието на своя разпадащ се свят. Беше замаяна от неговата страстна пламенност, но той си оставаше единствената сигурна опора. Гореща тръпка премина по тялото й, когато устните му докоснаха ухото й и леко притиснаха деликатната мида. Отворената му уста се плъзна надолу по бледата колона на нейната шия, жигосвайки кожата й с изгарящите целувки и нежни докосвания на езика. Зиновия притвори очи, отдавайки се на насладата на неговите блуждаещи целувки, замаяна от първия си досег с чувствените удоволствия. Под напора му тя отпусна морно глава назад, докато тилът й не докосна високата дантелена яка. Сега разкошната огърлица остана комай единствената преграда пред по-нататъшното слизане на устните му. Изкушението бе прекалено силно за Тирон. Той се забави само част от секундата, преди да преодолее оставащото му разстояние и да впие устните си в налетите възвишения над нейното деколте.

Дъхът на Зиновия секна при дръзката атака. Трепетът й се дължеше не само на накърнената моминска свенливост. Той бе породен по-скоро от пламъка на екстаза, който бушуваше във вените й. О, да! Да позволи на устните му да се разходят по нейните гърди я правеше далеч по-щастлива, отколкото да го измъчва с гледката на късче от деколтето си.

Като потисна настойчивия вътрешен глас, който я съветваше да се измъкне, докато не е станало твърде късно, Зиновия продължи да се придържа към плана си и устоя на прекрасните възбуждащи ласки, като си повтаряше, че в крайна сметка това са само милувки, които не можеха да причинят зло. Въпреки това, за всеки случай, постави ръка на гърдите му, осигурявайки си възможност да избяга, ако се наложи.

Тактиката на Тирон бе изковавана в продължение на дълги години и той имаше зад гърба си значителен опит като войник, любовник и съпруг. Вървял бе по бойната пътека достатъчно дълго, за да познава правилата на играта, независимо дали се отнасяше за леглото или за бойното поле. Когато не срещаше никаква наистина ожесточена съпротива, бе склонен да предположи, че врагът не би имал нищо против да се предаде. Смирението на Зиновия можеше да се тълкува като признание за поражение. Но трябваше да напредва крайно предпазливо, за да подсигури позициите си и като вдигна глава, отново впи устни в нейните със страст, на която тя сякаш не можеше да устои. Умелата му маневра целеше да успокои страховете на девойката, и да възпламени коварно кръвта й. Тогава щеше отново да поднови атаката си и да поощри покорността й, макар всяко докосване до нейната мека, стегната плът да го караше да гори от нетърпение да се върне отново на местата, които вече бе завоювал.

Тирон усети, че е спечелил една малка победа, когато ръката, която досега се опираше на неговите гърди, обви врата му. Усмихна се в себе си, щом тънките пръсти се плъзнаха през късата коса по тила му, но не бе загубил напълно контрол и изчака секунда, преди устата му да продължи своето дело, карайки я да тръпне под огнените целувки. Отново отпи от благоуханната роса на нейната шия и дръзко се насочи към още по-съблазнителните места.

Зиновия затаи дъх, когато целувките му се спуснаха леки като снежинки върху гърдите й, но въпреки това възпламеняващата атака, която последва, я завари неподготвена. Преди да успее да се отдръпне и засрамено да го сгълчи за дързостта му, ръката му се плъзна под корсажа й. Този път тя ахна, щом топлите зажаднели пръсти се сключиха около гърдата й, а след това я разголиха под прохладния нощен въздух и изгарящите целувки.

— Не, сър! Не бива! — отчаяният призив бе прошепнат едва чуто, но наранената й скромност скоро се надигна с пълна сила. — Това не е прилично! — Тя се опита да го отблъсне, но той я държеше здраво за ръката, като не й позволяваше да се измъкне.

— Сладка Зиновия, не разбираш ли колко страстно те желая? — Горещият му дъх опари нейната кожа. — Аз съм мъж, изцяло обладан от копнежа да те имам. Отдай ми се, любов моя.

През целия си живот Зиновия никога не бе изпитвала подобно чувствено удоволствие, както когато неговия топъл език бавно докосна зърното на гърдата й, наелектризирайки всичките й сетива. Усещаше, че течният огън, който бавно се разпространяваше по цялото й тяло, скоро ще я погълне. Сладострастието, събудено от похотливата жар на неговата уста, подкосяваше волята й да се съпротивлява, защото тя страстно желаеше всяка прекрасна, възпламеняваща негова целувка.

Тирон искаше нещо повече от докосванията до подобна сладост. Вдигна глава, за да потърси в блесналите зелени очи някаква следа от страх или колебание, и не намери нищо, което да го откаже от намеренията му.

Като я вдигна в прегръдките си, той се озърна за някое скрито място, където да я дари със сърцевината на своето горещо желание. Не му се щеше всичко да свърши, без преди това да е осигурил някое убежище, където да може търпеливо да се погрижи за нейното удоволствие. Страстта му обаче бе разпалена доста над точката на кипенето. Сега почти нищо нямаше значение, освен да я получи гола в прегръдките си. Всяко прикрито място щеше да му свърши работа, за да я вземе, а ако се наложеше да го направи както са облечени, нямаше да му е за пръв път да преодолява пищни бухнали поли, за да задоволи бруталния любовен плам.

Зиновия с мъка овладя собственото си желание да му се подчини, но някъде в дъното на съзнанието й бе останало незасегнато кътче на здрав разум, което й позволи да види каква лудост би било да се отдаде в миг на безумна страст. С усилие на волята си възвърна частица от присъствието на духа. Както стоеше обгърнала врата му и опряла буза до неговата, тя прошепна:

— Моля те, не тук, Тирон, умолявам те. Ако настояваш на това, ще дойда с теб в квартирата ти.

Боейки се да не пропусне момента на страстта и питайки се дали би могъл да й вярва, когато пламъкът й позатихне, Тирон се взря в нея в нощния мрак, като усещаше с мъчителна яснота болезненото пулсиране в слабините си. Трябваше да излее копнежа си в нейната женска топлина, преди да се е побъркал от това изтезание. Като помисли за очакването и за възможността тя да го изостави, той разбра, че не би могъл да понесе още едно дълго отлагане.

— Искам те сега, Зиновия. Ще ми бъде тежко да чакам.

Тихо прошепната молба трудно можеше да даде представа за бурята, която бушуваше в него. Страстите му го връхлетяха, когато отново долепи устни, за да отпие от сладката амброзия на нейната кожа.

Сетивата на Зиновия експлодираха и за миг тя забрави всичко друго, освен вълните от блаженство, които я заливаха. Само с върховно усилие на волята тя се отърси от тях и си възвърна самоконтрола.

— Нима ще обучаваш девица на едно тъй открито място? — прошепна тя до ухото му. — Където може да ни открие всеки, комуто хрумне да се разходи?

Макар да не му се искаше да отлага момента, Тирон се стегна и откъсна устни от нея, за да се опита да овладее страстта си. Тя имаше право, разбира се. Тази градина не бе съкровеното място, където влюбените биха могли спокойно да се наслаждават на чувствата си. Зиновия заслужаваше много повече, помисли си той, дори само заради това, че я желаеше повече от всяка друга жена, включително. Преди малко повече от три години той бе проявил търпение и нежност към девствената си съпруга. Най-малкото, което можеше да направи сега за тази девойка, бе да се отнася със същото внимание към нея.

— Очакването ще бъде мъчително изпитание за мен, Зиновия, но щом така искаш, ще удовлетворя желанието ти. — Той отново я целуна пламенно и й позволи да стъпи на земята, сетне проследи със съжаление как тя оправя дрехите си. — Ще дойдеш ли с мен сега? — помоли я той. — Каретата, която наех, ни чака долу.

— Ще те помоля за още една минутка — прошепна Зиновия, след като си пое дъх. Още бе разтреперана, а не бе благоразумно да пренебрегва изгарящото желание, което той бе събудил в женственото й тяло. — Ако ме изчакаш тук, ще ида да сменя тоалета си и да взема един плащ.

— Няма да ти трябват — отвърна Тирон, изгарящ от нетърпение да доведе връзката им до края и да удовлетвори сладострастието си. — Ще те топля, а няма да има значение в какви дрехи си, щом стигнем до квартирата ми.

Зиновия се изчерви при намека му. Мисълта, че може да се окаже без дрехи, веднага породи в ума й сладострастни видения за тях двамата без никакви дрехи. Заплахата, че би могла отново да се отзове гола пред напиращата му мъжка страст почти я накара да размисли, но не би могла да се откаже от последния си шанс да се спаси от княз Владимир и да осуети кроежите на Алексей.

— Бих искала да се подготвя за теб.

Тирон отстъпи пред молбата й, проявявайки разбиране към женските й притеснения. Нейно право беше да получи известно време за подготовка и да дойде, когато прецени, че е приключила.

— Последна целувка, преди да тръгнеш — той я прегърна и притисна до себе си. — Тя трябва да ми стигне за дълго.

Зиновия посрещна полуотворените му устни със своите и като се възползва от малкото си познания, плъзна език в неговата уста. Притеснена от собствената си дързост, тя се опита да се измъкне веднага, но малката провокация бе достатъчна, за да възбуди в Тирон желание да удължи целувката. Дълго време мина, преди да я пусне и този път Зиновия не пожела да се измъкне от прегръдките му.

— Още една — примоли се тя. Като обгърна врата му с ръце, тя се притисна до него и усети учестеното биене на сърцето му.

— Трябва да тръгваш, преди да съм те взел още сега, тук — прошепна пресекливо Тирон, а ръката му се плъзна под кръста й и я притисна до себе си. — Не ме мъчи с дълго чакане.

Макар бухналата пола да не позволяваше по-близък досег, неговата молба я накара да осъзнае положението му. Благодарна, че мракът прикрива колко е смутена, Зиновия се отдръпна и го погледна на лунната светлина. Болезнено пулсиращата вена на челото издаваше нуждата му, макар тя да не проличаваше по нищо друго.

— Сега ще отида да се преоблека и да взема един плащ. Ще ме почакаш ли тук?

— Да, любов моя, но побързай!

Тирон почти простена от отчаяние, когато я видя да се отдалечава. Започна да кръстосва градината, опитвайки се насочи мислите си в друга посока и така да облекчи донякъде напрежението, защото знаеше, че ако тя не се върне, щеше да му е трудно да понесе сам дългия път до дома си. Никога преди не бе вземал жена насила, но Зиновия така го бе завладяла, че щеше да му бъде трудно да удържи на изкушението да нахълта в стаята й горе.