Хедър Греъм
Графинята и Сребърния меч (13)

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА

Едва доста по-късно Дамиан се реши да се върне в колибата. Огънят тлееше и помещението бе изпълнено със сенки. Кет лежеше върху завивките от кожа, лесно различима в бялата роба въпреки тъмнината. За да види лицето й обаче, Дамиан трябваше да се приближи. Косата й отново бе в безпорядък, сякаш дълго се бе мятала насам-натам. Високо вдигнатата рокля откриваше нежните й ходила и добре оформени прасци. Изглежда спеше дълбоко и спокойно.

Дамиан с въздишка свали шлема си и го постави върху масата. Прокара ръка през гъстата си черна коса и съблече туниката и ризата, след което седна, за да събуе ботушите. Междувременно бе станало почти полунощ и той копнееше за сън.

Излегна се на леглото до Кет. Веднага осъзна какъв глупак е. По-добре да бе легнал навън върху някоя скала! В близост до нея не намираше покой.

Понечи да стане, но момичето подскочи и нададе вик на ужас.

— Катрин! — разтърси я той, прегърна я и двамата отново се отпуснаха върху разхвърляните завивки. — Сънувахте. — Тя се взираше в него със широко отворени очи, но изглежда възприемаше само някакви неясни очертания. — Кет! Кет! Това е само сън!

Ужасена, тя притисна лице към рамото му и Дамиан погали косата й.

— Виното! — простена тя. — Пих прекалено много, за да мога да спя спокойно. — Ръката й докосна бузата на рицаря, а Кет присви очи, опитвайки се да го види по-ясно. — Само ако знаех кой сте!

Милувката й бе твърде изкусителна и Дамиан отстрани пръстите й.

— Никой.

— Ужасен сън! — още веднъж тръпки полазиха по гърба й. — Дьо Ла Вил бе като жив. Принцът също беше там. Постоянно се опитвах да си внуша, че той не е лош, но нещо в него ме отблъскваше. А и историите, които се носят за него…

— Ако се омъжите за Монджой…

— И Монджой е като тях! — извика тя.

Дамиан нежно улови ръката й.

— Госпожице…

— Какъв кошмар! Аз бягах, но ме уловиха и тогава…

Устните му погалиха челото й.

— Сега всичко е наред.

В мрака тя обърна лицето си към него. Мъжът искаше да я целуне, да усети вкуса на устните й без досадния стоманен шлем. Устните им се намериха и се сляха. Из тялото и във вените му се разгоря пожар. Обхвана я с две ръце, притисна я към себе си, желаейки да я усети още по-плътно до себе си. С треперещи пръсти започна да гали шията й, разтегляйки деколтето на бялата дреха, за да целуне голите рамене на момичето. Дъхът му секна. Кет неспокойно се въртеше насам-натам. Движенията й го възбуждаха, нещо което тя едва ли правеше умишлено. Дамиан разкопча връзките на робата и разголи гърдите й. Сега той напълно изгуби разсъдък. Желанието, измъчващо го откакто я бе спасил, взе връх. Очите й блестяха в тъмното и Дамиан различаваше съвсем неясно контурите на лицето и блясъка на устните й, още влажни от целувката му.

Мъжът отново притисна устни към нейните, вкусвайки виното, което бяха пили, но и меда, носещ само и единствено нейния вкус. Това бе настойчива целувка, която искаше да постигне не само това, което един мъж може да вземе със сила. Езикът му закачаше устните й, играеше си с тях. Сърцето й, лудешки заблъскало в гърдите, бе точно под дланта на Дамиан. Той погали нежната кожа, очертавайки с палец кръг около зърното на гръдта й.

Дочувайки полузаглушения стон на Кет, мъжът не знаеше дали той означава съпротива или съгласие. Но в този миг това ни най-малко не го безпокоеше. Ръцете й се плъзгаха по раменете и мускулестите му гърди с обмислен жест. И сега когато…

Неочаквано той се изправи, опитвайки се да надникне в очите й. Но нощта, която го пазеше, криеше и Кет от него.

Не, той не желаеше това! Кет трябваше да стане негова жена и това, което тя възнамеряваше да стори сега, щеше да предизвика необуздания му гняв. От друга страна, той я желаеше толкова непреодолимо.

— Играта свърши — предупреди я Дамиан и усети, че жената до него потрепера. Нима тя се боеше? От него? От Монджой? — Ако се боиш…

— Не! — прошепна тя. Измамна ли бе дързостта й? Или добиваше смелост от виното?

— Значи ще ми дадеш всичко?

— Всичко ли ще искаш? — той усети усмивката на устните й. — Целувка ще ти дам доброволно.

— Само целувка? Катрин, вече ти казах, че прекалено се надценяваш.

— Наистина ли? Може целувката ми да се окаже по-щедра отплата, отколкото предполагаш. — Тя обви ръце около врата му, а връхчето на езика й мамещо милваше устните му. Сега Кет приложи цялата си изкусителност и Дамиан се остави да бъде омагьосан, въпреки че здравият му разум го предупреждаваше.

— Значи искаш да доведеш играта до край? — плътно до устните й прошепна той. Как само трепереше тялото й, почти толкова горещо, колкото неговото собствено. Златните нишки на косата й галеха голите му гърди. Въпреки че мракът скриваше лицето и фигурата й, Дамиан знаеше, че не би могъл да си пожелае по-красива и прелъстителна жена. Навярно тя също съзнаваше неустоимото въздействие на чара си. Или пък изобщо нямаше представа с какво си играе?

— Значи не се боиш от мен или Монджой? — опита да се увери той.

Наистина ли трепереше? Може би черните сенки го бяха излъгали.

— От Монджой не се боя! — прошепна Кет.

Това му стигаше. Страстта на Дамиан не можеше да чака повече. Той улови лицето на Кет с две ръце и отново го целуна. Опита се да овладее пламъка на внезапната жажда за плътта й, макар и все още да не знаеше защо. Искаше да й причини болка и същевременно да й дари цялата нежност, на която бе способен. Тя се остави на порива му, разтвори устни и отвърна на настойчивата игра на езика му.

Устните им се търсеха отново и отново. След това Дамиан обсипа с целувки челото й, клепачите, бузите и шията. Изведнъж пороят от усещания, залял сетивата й, секна и само езикът на рицаря продължи да гали неспокойно надигащите се гърди на момичето.

Желанието му обаче растеше и обхванал хълбоците й с ръце и притискащ ги към своите, устните на Дамиан се сключиха около едното от зърната на гърдите й и жадно го засмукаха. Усещаше вибрирането на тялото й под себе си, напрегнато и тръпнещо в очакване, изопнато като тетивата на лък. Кет тихо простенваше, а кръвта във вените й се сгорещяваше все повече и повече.

Момичето изтръпна, когато непознатият, целувайки я непрестанно и прокарвайки ръка по хълбока й, провря дланта си между бедрата й. Той се заигра с нежните златисти къдрици и Кет затаи дъх. Дамиан продължи с интимните милувки и момичето с вик опита да се изправи, но той я притисна обратно върху кожените завивки, коленичи и стисна хълбоците й между бедрата си. Нова целувка едва не задуши Кет, а след това мъжът се изправи. Слаба лунна светлина се провря през прозореца и Дамиан видя, че момичето е затворило очи. Той се обърна с глава към нозете й, притисна устни към корема, погали с език нежната кожа, разтвори интимните венчелистчета на женствеността й, целувайки ги настойчиво и решително с непреодолимо желание.

Внезапно тя започна да се съпротивлява, извъртайки хълбоците си, за да му се изплъзне. С това обаче се разкри още повече за изгарящата целувка и езикът на мъжа проникна по-дълбоко. Кет отново извика, противейки се ужасена, но вече нямаше връщане назад. Възбуждащият аромат и вкус на тялото й го опияняваха и правеха желанието му неудържимо, в унисон с нощта, вятъра и шумолящите клони пред колибата. Трябваше да проникне в Катрин, тук и сега.

— Такава целувка не съм ти предлагала! — прошепна тя, задушавайки се.

Дамиан се изправи, за да разкопчае панталоните си.

— Не помниш ли? Ти ми предложи всичко. Вече е твърде късно да се уточняват подробностите по договора.

— Казах…

— О, да! Добре знаеш какво си казала. — Някакъв облак закри луната и Дамиан вече не виждаше лицето й, а само го усещаше и се догаждаше за изражението не Кет. Внезапно, проклинайки, тя направи опит да се извърти, но мъжът улови коленете й, разтваряйки изящните момински бедра. Кет отчаяно се противеше, крещейки, но той я притискаше безмилостно, прокара пръсти по венериния й хълм, още влажен от целувката му и легна върху нея. Когато върхът на възбудената му мъжественост докосна копринения, мамещ триъгълник между бедрата й, в главата на мъжа сякаш проблесна светкавица и вля огън във вените му.

— Ох! — с вик на гняв тя се опита да го отблъсне, но само се притисна още по-плътно към него. Колко лесно можеше да проникне в нея. Само едно малко движение…

Той взе главата й в ръцете си, а устата му търсеше нейната. Това бе блага целувка, почти нежна, която постепенно накара Кет да омекне и отпусна напрегнатите й мускули. Затова пък огънят в тялото на Дамиан се разгаряше още по-неудържимо.

— За в бъдеще добре внимавай с кого си играеш — прошепна той току до устните й. — В природа на мъжа е да иска да спечели всяка игра.

Кет безмълвна лежеше под него. Тогава той започна да прониква в нея, бавно и дълбоко. Тя отново извика и впи нокти в раменете му, но мъжът сякаш не забеляза. Държеше я в желязната си прегръдка, усещайки колко лудо бие сърцето й, как жената под него трепери и, хълцайки, се бори за въздух.

— Това бе твое дело — обясни й той. — Бе решена на всяка цена… Тази нощ трябва да научиш нещо за мъжете.

Тя не оспори думите му, но не желаеше да осъзнае случилото се.

— Престани!

Въпреки, че не можеше да го види, Кет разбра, че е поклатил глава.

— Твърде късно. Нали ми предложи всичко.

Още докато изричаше това, Дамиан усети как тялото й се подчинява на природата си и се изопва още повече. Тя стенеше, останала без дъх, докато мъжът проникна още по-дълбоко, почти превръщайки се в част от самата нея.

— Вече изпълних своята част от споразумението! — прошепна тя. — Сега съм свободна. Да загърбим станалото.

— Мило момиче, още дълго трябва да учиш тънкостите на изкуството да се водят преговори. Нищо не съм ти обещавал.

— О… — гневно се опита да се защити тя и нейното собствено движение принуди мъжа да разруши и последната преграда на девствеността й. В объркването си тя отново започна да хълца и Дамиан, въпреки непреодолимото си желание, бе обхванат от странна потребност от нежност.

— Спокойно — шепнеше той и целувайки страните й, усети вкус на сълзи. Устните му галеха клепачите и ушите й. Тогава Дамиан започна да бавно да се движи, внимателно и търпеливо. И дори ако това трябваше да продължи цяла нощ, той бе готов.

Неочаквано усети как тя отвръща на целувките му. Дланите й милваха ръцете му и Дамиан погали едната й гръд, с ръце и устни, усещайки как младата жена му се отдава.

Не знаеше какво се бе случило. Пожарът в тялото му сякаш се разгаряше все повече и повече, бавният ритъм на движенията му се превърна в дива лудост, сякаш разпалена от демони. С всички сили той проникваше толкова дълбоко, колкото бе възможно, шепнейки в ухото на Кет колко е красива и колко му е необходима. Тя не отговори, но обви крака около хълбоците и впи пръсти в раменете му. Изведнъж Дамиан усети как момичето се ужаси и с вик притисна лице към шията му.

През тази нощ бе научила много за мъжете. Също и нещичко за самата себе си.

Сладкото доказателство за нейния екстаз отекна в мъжа, който също простена, конвулсии разтърсиха цялото му тяло и го пронизаха неколкократно.

Когато падна върху завивката от вълча кожа, Дамиан все още трепереше. Наистина си заслужаваше. Още никоя жена не бе събуждала в него подобни чувства, нито Аффа, нито дори… Алиса.

Стиснал зъби Дамиан се опитваше да я забрави… Не! С нея трябва да е било много по-хубаво. Тя не се бе разплакала след това, бе потиснала хълцането си и му бе обърнала гръб, за да скрие сълзите си. Той започна гневно да ругае и за малко да проговори на родния си нормандски френски. Думите „Mon Dieu!“ бяха на върха на езика му, но Дамиан навреме се овладя.

— По дяволите, какво очакваш от мен? Цял ден ме дразниш. Възможно ли е да си толкова наивна и дотолкова да не познаваш мъжете, че да не си съзнавала какво вършиш?

Мълчанието й подклаждаше необуздания му, навярно подсъзнателен, гняв. Тя го бе измамила. Е, да, бе мамила Монджой със Сребърния меч. Навярно не бе възнамерявала да го стори… Но нали сама му направи това предложение — една нощ с него срещу свободата й.

Мъжът отново изруга.

— Направих всичко възможно, за да не ви причиня болка, Катрин. Вярвам, че ми се е удало. Малко жени още при първото подобно преживяване изпитват непомрачено щастие…

Внезапното нападение го завари съвсем неподготвен. Тя скочи към него и юмручетата й го уцелиха по брадичката и под окото.

— Света Богородице! — извика той и стисна китките й. Момичето лежеше върху него с притиснати към хълбоците му бедра, без да осъзнава опасността на положението си.

— Ах ти, надут негодяй! Как смееш! Копеле, мръсник, разбойник! Арогантността ти е невероятна! Ти — герой, който не смее да открие лицето си, какво си въобразяваш…

Пръстите на непознатия още по-силно стиснаха китките й.

— Нищо не си въобразявам, а го зная. И ако не внимаваш, между нас ще се състои още една много интимна среща.

— О, не! — момичето трябва да бе усетило възбуденото размърдване между бедрата си, защото пое дълбоко въздух, опитвайки да се освободи. Мъжът я остави да се съпротивлява, докато разбере, че не може да го надвие, след това с неохотно я пусна. Оказала се свободна, Кет се извърна към стената.

— Наистина се постарах да не ти причинявам болка — потвърди Дамиан.

Не след дълго я чу да въздиша.

— Не ме боля, но… — Дамиан се засмя в мрака. Гласът й звучеше озадачен. Очевидно не е мислила, че би могла да се наслади на осъществяването на собственото си предложение.

— О, Боже! — внезапно проплака тя и Дамиан отгатна, че е закрила лице с дланите си. Вероятно сега отново прекарваше случилото се през ума си, спомняше си и най-дребните подробности. — Никога! — прошепна тя. — Не бих и помислила, о, небеса! По-добре да се обеся!

— За теб наистина бе по-добре да изживееш първия път с мен, вместо с Монджой — отвърна той и отново се наложи да обуздава гнева си от измамата й.

— Никога няма да… лежа така до него — страстно го увери тя.

„Тук се лъжеш, Кет“ — мислено отвърна Дамиан.

— Сега съм свободна… — плахо поде тя.

— Нищо не съм ти обещавал.

— Но ти си Сребърния меч. Трябва да постъпваш така, както подобава на името ти. Дай ми дума!

— Не мога.

— Трябва!

Той скочи разгневен, закопча панталоните си и посегна за ризата, която бе преметнал на един стол. След това пипнешком откри останалите си дрехи и ризницата.

— Едно е сигурно, Катрин. В часовете до изгрев слънце ще те оставя на мира.

Той затръшна вратата след себе си и се взря в нощта.

— О, да, Кет — прошепна Дамиан. — Скоро ще споделиш леглото на Монджой!

Той седна на една скала, за да дочака края на нощта. От самото начало трябваше да го стори. Часовете се точеха, а Дамиан оставаше едновременно гневен и загрижен. Да, той ще си отмъсти. На зазоряване свирна на коня си и препусна към замъка Клифърд, негов дом и наследствена крепост.

 

 

През изтеклата нощ Катрин бе разкъсвана от смесени чувства — гняв, учудване и страх. Какво бе сторила! Загрижена се питаше как ли би се държал един съпруг, когато открие, че младата му жена не е девствена.

В паметта й се повтаряха снощните събития — всяко, дори едва доловимо докосване, всяка милувка, болката, гневът, необяснимото чудо…

Руменина изби по страните на Кет и тя си забрани да мисли за това, но случилото се безпощадно щеше да я преследва. В тъмната като в рог нощ момичето се бе отдало на един непознат, на един мъж, чието лице не би могла да разпознае, ако някога отново го види.

Зъзнеща, тя сключи ръце на гърдите си и преглътна.

Най-сетне се утеши с успокоителната мисъл, че е била подведена от виното. Виното, изпито, за да извоюва свободата си… Сега трябваше да спи и да събере сили. Всичко ще се оправи. Сребърния меч е човек на честта и дори без нищо да е обещавал, ще се чувства длъжен да я пусне. Съвестта не би му позволила да предаде момичето на граф Клифърд.

Какво ли щеше да й донесе бъдещето — сега, когато толкова неща се бяха променили? Едно бе сигурно — Кет не можеше нито да мрази, нито да презира Сребърния меч. Той я бе дарил с нещо непознато — сладко и необяснимо. А това, което момичето му бе дало, не бе незаслужено, защото този мъж бе тайнственият стрелец, спасил някога живота на баща й.

Нямаше представа колко дълго е спала, когато бе разбудена от тропот на копита. Обзе я дива паника. Все още бе сама в леглото, което през изтеклата нощ сподели със Сребърния меч, Кет скочи, нахлузи бялата роба, измъчвана от въпроса кои ли са ездачите, спрели край колибата. Дьо Ла Вил и хората му? Принц Джон?

Вратата се отвори с трясък. В първия момент Кет бе заслепена от слънцето и остана неподвижна и слисана, с все още разрошена от невероятните нощни преживявания коса.

Тогава съзря Монджой. Висок и силен, с гарвановочерна коса. Широките му рамене изпълваха рамката на вратата. Нормандските лъвове красяха скъпата туника. Той стоеше, внушителен и арогантен, разглеждайки я внимателно.

— Госпожице… Казаха ми, че бих могъл да ви намеря тук, и че сте в безопасност — френските слова звучаха вежливо и хладно.

Коленете й се разтрепериха. По дяволите Сребърния меч! Той я бе предал! По дяволите и Монджой! Не искаше да има нищо общо с него.

— Елате, Катрин. Не се познаваме твърде добре, но не сме си и съвсем непознати. Както знаете, аз съм лорд Дамиан Монджой, граф на Клифърд. Крал Ричард нареди да станете моя съпруга.

Тя събра цялата си смелост.

— Както разбирам, кралят очаква от нас годеж.

— Годеж? — благородникът тихо се засмя. — Живеем в опасни времена и затова ще се наложи веднага да сключим брак.

— Но това е невъзможно! Църквата…

— Тук, на място, госпожице. Един свещеник ни очаква. А и вие сте подходящо облечена в бяло, цветът на чистотата и девствеността.

Страните й поруменяха.

— Господине, казвам ви, не мога…

— Напротив, госпожице! — сребристосивите му очи се присвиха. — Ще се оженим още днес.