Катлийн Удиуиз
Пламъкът и цветето (9)

Глава девета

Чести дъждове предвещаваха лятото. Но когато през май спря да вали, дните бързо станаха по-горещи. Памукът беше засаден, пролетната полска работа привършена. И в дъскорезницата работата кипеше. Купищата трупи ставаха все по-високи. Първите партиди дъски бяха готови за превозване. Уебстър се оказа кадърен и умен човек, който умееше да си организира работата. Трионите не замлъкваха, площадката за готова стока не оставаше празна. Поръчки дори от доста далеч осигуряваха работа за месеци напред. Всичко подсказваше, че още първото лято печалбата ще бъде много добра. Брандън беше доволен от развитието на нещата.

Дългите горещи дни означаваха и начало на сезона на гостуванията. Обичайният за плантаторите летен кръговрат от взаимни покани настъпи и за Хартхевън. Хедър беше ужасно заета с приготовленията. Поканите бяха разпратени, шампанското докарано, менюто за студения бюфет и топлите ястия утвърдено. Хедър обсъди с Хети скиците за нови ливреи за слугите. Градинарите получиха указания за украсата в градината и в парка.

Дните на Хедър бяха запълнени с приготовления за празненството и с грижите за Бо, но Брандън намираше сега повече време за жена си и детето, защото работата в дъскорезницата вървеше вече без проблеми и в негово отсъствие. Вече можеше да полага усилия и да осъществи мечтата, която го преследваше ден и нощ: да заеме мястото си до Хедър в голямото легло. Няколко дена преди празненството той купи една малка кестенява кобилка, темпераментно, но нежно животно, което положително щеше да й хареса. Усмихваше се, докато й слагаше дамското седло и галеше кожата, върху която щеше да седи жена му. Представяше си как ще я учи внимателно да се оправя с кобилката, надяваше се подаръкът да му донесе още преди края на деня целувка на благодарност.

Все още потънал в мечти, той отведе Леополд и кобилката до стълбището пред къщата и ги върза там. Хедър седеше в салона с плетка в ръце. Беше така задълбочена в работата си, че не го чу да влиза. Той се облегна на рамката на вратата и стоя известно време така, загледан в нея. До креслото й беше сложена люлката, в която спеше синът им. Брандън се усмихна, когато тя сви вежди над някаква трудна бримка.

— Не прави такива гримаси — закачи я той, — ако не искаш да се сбръчкаш като старата Скот.

Хедър подскочи стресната.

— О, Брандън, така ме уплаши!

— Наистина ли? — засмя се той тихо. — Честна дума, не исках.

Хедър му се усмихна слънчево и остави плетката, а той се приближи към нея. Беше по-хубав от всички мъже, които познаваше. На загорялото лице зелените му очи изглеждаха още по-ярки, прилепналият костюм за езда подчертаваше мъжествеността му. Сърцето й заби по-силно, когато той застана до нея.

Той я хвана за ръка и внимателно я изправи. Докато я водеше към входното антре, поемаше с удоволствие нежния аромат на парфюма й. Поръча на Мери да наглежда детето. Хедър го погледна учудено.

— Къде отиваме? — попита тя.

Брандън пак се засмя, обгърна кръста й с ръка и продължи да я води.

— В градината — отвърна лаконично.

Хедър излезе на терасата и видя двата коня, дамското седло върху по-малкия. Погледна въпросително мъжа си.

— Не ти ли харесва кобилката? — попита той. — Не те попитах дали обичаш коне и дали знаеш да яздиш. Но за мен няма нищо по-лесно от това да те науча, когато здравето ти позволи.

Тя се втурна по стълбите към коня.

— Здравето ми е отлично — извика през рамо.

Брандън просия от радост и изтича след нея.

Хедър галеше кобилката по ноздрите, по меката като кадифе кожа.

Не можеше да скрие радостта си от изненадата.

— О, Брандън, фантастична е! Как се казва?

— Феър лейди — отвърна той.

— Чудесно име! — възкликна тя, обърна се и му се усмихна. — Ще ме качиш ли на седлото?

Той вдигна вежди и погледна неодобрително леката й, силно деколтирана рокля.

— Не смяташ ли, че трябва първо да се преоблечеш, мила? Тази рокля не е много подходяща за…

— Не — прекъсна го тя и сви кокетно устни, — много ще се забавя, пък аз искам веднага да я яхна. — Пръстите й си играеха с копчетата на жилетката му. — Моля те, моля те, Брандън.

Той се видя принуден да отстъпи. Преплете пръстите на ръцете си, за да може тя да сложи мъничкото си краче и я повдигна. Тя се настани на седлото, преметна коляно през дъгата му, а после се наведе силно встрани, за да потърси върху стремето здрава опора за крака си. Докато се навеждаше, деколтето й откри прекрасните й, кадифени гърди. Брандън стоеше като вцепенен с юздата в ръка. Гърлото му пресъхна и той усети неудържимо желание да я вземе в обятията си. За миг погледите им се срещнаха, после Брандън отпусна вече вдигнатата си ръка. Хедър се изправи в седлото. Той стоя секунда нерешително, после й подаде с въздишка юздата…

Хедър я грабна, притисна леко хълбоците на кобилката с токове и препусна. Брандън се вцепени от изненада. После отвърза Леополд, метна му се и препусна с жребеца подире й. Но Хедър не можеше да бъде толкова лесно настигната. Тя прекоси бързо една ливада, устремена към група дървета, където Леополд не можеше да развие голяма бързина. Така кобилата запази преднина, докато излязоха на открито. Сега за Леополд беше вече играчка да я стигне. Когато Брандън я догони, Хедър пусна кобилката в тръс. Загриженото лице на Брандън я накара да се разсмее.

— Признавам, добре ме измами — извика той смаян. — Сигурността ти в седлото може да се сравни само с лекомислието ти.

— Охо — отвърна му тя закачливо, — ако горичката беше по-голяма, ти щеше още да си зад мен.

Продължиха да яздят, докато стигнаха обрасъл с трева хълм, където Хедър спря, за да може Феър лейди да си почине.

Брандън скочи от седлото и помогна на жена си да слезе от коня. Подхвана я под гърдите, а тя го прегърна през раменете, радостна и весела, със зачервени от ездата бузи. Очите й блестяха. Докато я сваляше от коня, той усети допира на бедрото й. Тя веднага направи крачка назад и побърза да стъпи, а Брандън, с ръце все още опрени на коня, затвори за секунда очи. Отново го измъчваше незаситената жажда да притежава тази жена. Въпреки всички усилия на волята, страстното желание се усилваше. С мъка се въздържа да не притисне Хедър към себе си и да не проникне в нея. Представи си как би разкъсал дрехите й, загубил търпение. Но си помисли също, че някой може да ги види. Никога не оставаше истински насаме с нея. Колкото пъти искаше да се приближи до нея, все се намираше някой да попречи. Но всъщност и той не желаеше този бърз акт на поляната, мечтаеше за близост, изпълнена с нежност. Това беше по-важно от мимолетната наслада.

С усилие си възвърна самообладанието и пак се обърна към нея. Прегърна я откъм гърба и вдиша нежния аромат на косата й. Дълго стояха така, в отново намерено усамотение. Хедър вдигна бавно глава, погледна го със светлите си сини очи, полуотворила устни. На Брандън не му трябваше друга покана, той се наведе и устата му гладно потърси нейната.

Хедър се притисна към него и сложила ръце на гърба му, се сля с него в едно цяло. Искаше този миг да продължи вечно. Целувката му я изпълни с такова желание, че тя цяла изтръпна. Усещаше бедрата му до своите и изведнъж разбра, че неговата и нейната страст са еднакво силни. Устните й се поддадоха на дивия натиск на неговите устни. Тя се вдигна на пръсти, за да се притисне още по-плътно към него.

Изведнъж порив на вятъра премина над треви и храсти и първите едри капки на летния дъжд западаха върху всичко живо. Двамата се пуснаха и погледнаха към небето. Буреносният облак беше точно над тях. На Брандън му идеше да вдигне от яд юмрук към небето, но Хедър вече тичаше към конете. Той я настигна, помогна й да яхне кобилката и възседна своя жребец. Сега бурята се разрази с всичка сила над главите им и много преди да стигнат в Хартхевън, бяха мокри до кости. Когато най-сетне пристигнаха, дъждът продължаваше да се лее из ведро. Брандън вдигна Хедър от седлото и я внесе под покрива над верандата.

Нахлуха като същински деца със смях в къщата. Но не бяха предвидили как ще ги посрещне Хети. Сложила ръце на широките си бедра, тя се изправи изведнъж пред тях и поклати неодобрително глава.

— Мастър Бран, кълна се, понякога нямате капчица разум. Как можахте да позволите на детето да язди в такова време и то само няколко дена след като е родила мастър Бо. Колко му е да хване възпаление на белите дробове. — Старата беше искрено възмутена. — А сега, госпожо Хедър, хайде бързо горе да си смъкнете мокрите дрехи.

Тя хвана Хедър за ръката и я задърпа нагоре по стълбата. Брандън се хилеше развеселен, като я видя да следва като непослушно дете старата негърка.

Хедър едва успя да хвърли през рамо въздушна целувка на засмения Брандън. Той постоя малко, за да се вслуша как душата му пее след нежния й жест. Въпреки всичко беше безкрайно доволен от изминалия ден. Събу си ботушите и изтича по чорапи да си извади от гардероба сухи дрехи и пешкир. Съблече се и докато се бършеше, чу шума на вода, която се изливаше във ваната в съседната стая, а после и тежките стъпки на Хети по стълбата. Отвори тихичко вратата към спалнята и видя Хедър, седнала във ваната с гръб към него. Докато й се любуваше, тя се облегна и изстиска водата от гъбата върху гърба си, раменете и пълните си гърди. Пееше си нещо. Беше по-скоро тананикане, отколкото песен. Той стоеше мълчаливо до вратата, видя я как сапунисва копринената кожа първо на единия, после на другия крак, продължавайки да си тананика весела и доволна простичката мелодия. Брандън се оттегли безшумно, щастлив, че нещата се развиват толкова добре.

Той си спомни съблазнителния й смях, красотата на гърдите й, от която му секваше дъхът, горещата й целувка и онзи миг, преди да се разрази бурята, в който тялото й беше толкова близо до неговото.

„Онова, което съзрях тогава в очите й беше любов и доверие“ — мислеше си той. „Няма да са необходими големи усилия, тази нощ тя ще бъде моя.“

Тази представа не му даваше мира. „Любовната ни игра ще постави на голямо изпитание това старо легло. Да, тази нощ отново ще я обладая и монашеският ми живот ще свърши. Между бедрата й ще се родя за нов живот, изпълнен с наслада и радост.“

Той се облече и се усети, че си тананика същата песничка, която беше чул Хедър да си пее. Излезе в прекрасно настроение от стаята и работи в кабинета си до вечерта.

Хедър се събуди след ободряващ следобеден сън и остана още известно време да лежи неподвижно, заслушана в шумовете на къщата. Когато мислеше за случилото се в ранния следобед, усещаше отново ръцете на Брандън, горещите му устни и силата, с която я беше притиснал плътно до себе си. Пулсът й се учести и тя вече знаеше, че скоро вече няма да спи сама в това легло.

Протегна се с наслада и за малко не извика високо от болка. Всичките й мускули бяха сякаш вдървени и неподвижни. Не беше съобразила, че напрежението от необичайната езда може да има такива последици. Почти не можеше да помръдне, при всяко движение тялото я болеше. Плъзна се предпазливо до ръба на леглото, стана бавничко и с мъка като стара жена. Дупето я болеше най-силно. Най-сетне Мери дойде на помощ на господарката си и натри сякаш премазаното й тяло с успокоителен мехлем. Помогна й да се облече. Хедър избра за вечерта бяла копринена рокля и сложи, както често го правеше напоследък, перлената огърлица. Въпреки болките изглеждаше очарователно.

Слезе много предпазливо долу, стъпало след стъпало и влезе в салона. Джеф млъкна посред изречението, като видя болката, изписана на лицето й. Брандън се обърна с весела усмивка да я поздрави. Но усмивката му угасна на устните, когато я видя как едва стои на крака и чу смутения й отговор.

— Боя се, че се пресилих днес следобед, Брандън… — прошепна тя, сякаш се извиняваше.

Макар да беше преизпълнен със съчувствие, Брандън веднага схвана значението на думите й. Разочарованието му беше безмерно. Наблюдаваше загрижен бавните й, измъчени движения, видя как се мръщи от време на време от силната болка. Тя се отпусна предпазливо на един стол, но все не можеше да намери по-удобно положение, докато Хети не й донесе възглавница. След вечеря едва стана. Брандън й подаде ръка, помогна й да се надигне. В този миг погледът му падна върху проблясващите перли на деколтето й и това само засили потиснатото му настроение.

Не беше още никак късно, когато тя се извини на двамата мъже със сълзи в очите.

— Ще трябва да ми простите — каза тя тихо, — безкрайно съжалявам, че ми е толкова зле днес. Ще ви моля да ми позволите да ида да си легна.

Джеф се поклони леко.

— Твоята хубост винаги радва очите ми, мадам, и мога само да съжалявам, че си отиваш, но те разбирам добре. До утре, мила снахо.

Тя кимна и помоли Брандън да й помогне. Той я прегърна с любов и я заведе до стълбата, където тя изкачи с такава мъка първите стъпала, че Брандън се наведе, вдигна я на ръце и я изнесе до горе. С въздишка на облекчение тя облегна глава на рамото му. Долу Хети побърза да възпре Мери, вече готова да последва господарката си.

— Остави ги сами, детенце — заповяда й тя мъдро. — Тази вечер господарката няма нужда от помощта ти.

Брандън блъсна вратата към спалнята и внесе жена си. Сложи я внимателно на леглото и коленичи да й събуе чорапите. Копринената жартиера лудо го възбуди. Отново му се зави свят, когато докосна топлата й плът, за да смъкне ластиците. Тя стана бавно от ръба на леглото и се обърна с гръб към него.

— Разкопчай ми, моля те, роклята — каза тихо. — Мери изглежда няма да дойде.

Той изпълни молбата й, а когато роклята се свлече на пода, наведе се да я вдигне. Тя се опитваше да разтърка измъченото си тяло.

— Боя се, че задните ми части са силно пострадали. Трябваше да съм по-разумна и да не препусна веднага толкова неудържимо. Наистина съжалявам.

Брандън се отказа от съответна забележка и й подаде нощницата. Тя стоеше гола в златистата светлина на свещите. Очите му я поглъщаха с копнеж и нежност. Бременността не беше променила ни най-малко стройната й фигура, не беше оставила никакви следи. Тъкмо обратното, тя беше сега още по-хубава в зрялата си женственост. Той с мъка си дръпна юздата, когато й подаваше нощницата. Докато тя се обличаше, Брандън видя по хубавия й гръб синини и зачервени места. Той въздъхна тайничко и се видя обречен на още самотни нощи.

Хедър забеляза разочарованието му, приближи се към него и прегърна врата му.

— Моля те да ми простиш, Брандън. От време на време ми липсва здрав разум.

Тя приведе главата му надолу, целуна го по устата, обърна се и се пъхна с мъка в дълбините на огромното легло.

Брандън стоеше скърцайки зъби до нея и все повече се убеждаваше, че е просто невъзможно да се спи с жена в такова състояние, че би било направо безотговорност и почти престъпление. Най-доброто в него взе връх. Той угаси свещта, отиде в стаята си, съблече сакото и жилетката, погледна тясното легло и се отдаде на мрачните си мисли. Беше му противно да знае, че трябва да прекара още една нощ тук. Проклинаше съдбата си. В отчаянието си грабна пешкир и изтича като бесен по стълбата. Джеф тъкмо излизаше от кабинета и посочи учудено пешкира.

— За къде, по дяволите, си хукнал с този пешкир?

— Да плувам. В реката — отвърна Брандън.

— Навън е кучешки студ.

— Пука ми — изръмжа Брандън и изфуча навън, без да обръща внимание на смеха на брат си.

 

 

Другият ден беше изцяло посветен на приготовленията за предстоящото празненство. Първите гости, сред които и Абигейл Кларк, пристигнаха още следобеда. Въпреки че мехлемът на Хети беше направил чудеса, Хедър продължаваше да се чувствува вцепенена и сякаш премазана, а затова и много затруднена в ролята си на домакиня. Но преди да си легне, тя се подложи на един масаж и когато се събуди на заранта, от болките вече нямаше и помен. Чувствуваше се свежа и щастлива. И този втори ден измина в приготовления.

Брандън беше заминал по работа за Чарлстън. Първите товари дървен материал бяха вече изпратени и получените пари заприходени. Сутринта отлетя като миг. Брандън имаше да урежда в града куп неща. Когато излезе след малък обяд на улицата, за малко не го събори натоварената с безброй кутии и пакети госпожица Скот.

Както всеки път, когато срещаше Брандън, Сибила стана ужасно нервна и неспокойна, въпреки че се опитваше да прикрие възбудата си докато събираха заедно разпилените по земята пакети. Тя беше много елегантно облечена и очевидно се имаше за неотразима. Вземаше за чиста монета мъжките комплименти, които получаваше напоследък, без да се замисля върху истинските подбуди.

— Какво щастие, че ви срещам тъкмо когато имам нужда от помощта на силен мъж, господин Бърмингам! — въздъхна тя и боядисаните й клепачи затрепкаха бързо. За съжаление цялата козметика на света не беше в състояние да направи по-привлекателно безизразното й лице. Тя оправи очилата си, а той държеше, ще не ще, покупките й в ръце.

— Всичко това е прекалено тежко за слаба жена като мен. Мога ли да ви помоля да ме придружите до каретата, моля.

Брандън се видя принуден да я последва и да слуша от учтивост непрекъснатото й бъбрене.

— Толкова съм възбудена заради бала тази вечер. Ушила съм си една греховно смела рокля и се боя, че ще се изчервя, когато я обличам. Шивачът ми смята, че съм просто създадена за такава рокля. А трябва да ви кажа, че той наистина си разбира от занаята. Той е англичанин и твърди, че най-красивите жени на света са носили негови рокли. Като го гледа човек, не е много склонен да му вярва. Той е ужасно грозен и отблъскващ. Бих могла да го съжалявам. Още повече, че ме гледа с такова обожание. Тази заран се наложи да го плесна по ръката, представяте ли си. Той ме изгледа после толкова обидено, че не можах да не се засмея. Какво ли си е въобразявал, наистина? Такъв мъж си въобразява, че може да има шансове при мен!

Тя забави крачка, за да пусне една карета да мине и хвърли скришом поглед към Брандън.

— Такива мъже изобщо не ме интересуват.

Брандън се изкашля смутено и се огледа за каретата на Сибила.

— Знаете ли, господин Бърмингам… Брандън. — Тя съумя да накара гласа си да прозвучи по-възбудено, отколкото беше необходимо. — Аз имам… имам толкова много обожатели, че понякога просто ги обърквам. — Сибила го погледна в очите. — Но нито един не може да твърди, че е спечелил любовта ми. Съществува само един, който би могъл да ме има, но той изобщо не ми обръща внимание.

— Колата ви наблизо ли е? — попита Брандън, който се чувствуваше все по-неудобно.

— Смятате ли, че съм хубава, Брандън? — попита тя неочаквано и направо.

— Но, разбира се, госпожице Сибила — излъга той учтиво.

Тя се засмя поласкана и го погледна още по-дълбоко в очите.

— Хубава като жена ви?

Той се огледа отчаяно за каретата й и си помисли за своята мила, очарователна Хедър, учуден, че Сибила изобщо бе посмяла да зададе подобен въпрос.

— О, не беше честно от моя страна, да ви задавам такъв въпрос, нали? — изчурулика превзето Сибила. — Само грубият би отговорил, че съпругата му не е по-хубава.

— Хедър е много красива жена, госпожице Сибила — отвърна той хладно и се опита да не показва толкова явно яда си.

— О да, това е точно така — побърза да отговори Сибила и се засмя смутено. — Но и на мен ми се повтаря настойчиво, че съм хубава. Господин Бартлет например ми го каза само преди няколко дена.

Брандън я изгледа изненадан. Косата му се изправи само при споменаването на това име.

— Господин Бартлет е между вашите обожатели?

— Да, защо? — усмихна се тя. — Познавате ли го?

— Да — отсече кратко Брандън. — Познавам го. Чуйте, госпожице Сибила, а какво казва майка ви за вашите обожатели?

Тя сви нервно вежди.

— Майка ми изобщо не се интересува от тях. Не зная защо. Винаги е искала наоколо ми да има колкото може повече млади мъже, а сега, когато е точно така, тя изобщо не влиза в гостната, когато някой от тях ме посещава.

— Може би смята, че тези обожатели не са подходяща компания за вас, госпожице Сибила.

Миглите й трепнаха.

— Но защо, Брандън? Да не ревнувате случайно?

Той въздъхна примирено пред толкова глупост и изпита огромно облекчение, когато най-сетне стигнаха до каретата й. Брандън побърза да сложи пакетите й на седалката и докосна периферията на шапката си, за да се сбогува. Сибила се засмя, докосна жилетката му, сякаш за да махне несъществуваща прашинка, точно както беше видяла Хедър да го прави в църквата.

— Ще се радвам на един танц с вас тази вечер, Брандън — каза тя тихо. — Надявам се, че няма да ме разочаровате.

 

 

Брандън претърсваше трескаво гардероби и чекмеджета в голямата спалня, а Хедър, седнала пред огледалото, чакаше Мери да върже косата й с тюркоазносиня панделка. Той извади най-сетне ковчеже за бижута, което пазеше в едно от чекмеджетата и го сложи пред жена си.

— Бижутата на майка ми — каза той и гласът му беше дрезгав, защото полуприкритите й гърди го възбуждаха. — Тя ги раздели на мен и на Джеф за бъдещите ни съпруги, когато се оженим. Това е моят дял. Може би ще намериш нещо, което би искала да носиш тази вечер.

Той вдигна капака на ковчежето и тя видя очарована съдържанието му: бляскави, скъпи бижута, чудесно изработени.

— О, Брандън, и на сън не съм мечтала да притежавам та макар и едно-единствено бижу, а ти ме даряваш сега с толкова и толкова скъпи бижута наведнъж. Какво мога да кажа? Така ме глезиш!

Той се засмя и я целуна по рамото. Брадата му гъделичкаше меката й кожа. Погледите им се срещнаха в огледалото.

— Забрави ли най-сетне онзи отвратителен тип, мила? — прошепна й той тихичко в ухото.

Тя кимна и очите й се разшириха. Обзе я сладостно чувство.

— То е отминало завинаги, скъпи.

Брандън я остави да си довършва тоалета. Беше вече почти сигурен — нали видя какви бяха очите й, когато я целуна. Той се изкъпа и се облече. Като се изключи зелената копринена жилетка и черните обувки със златни катарами, беше целият в бяло и това подчертаваше още повече загара на лицето му. Огледа се критично в огледалото с надеждата, че ще й хареса.

Хедър слезе по стълбата, широката тюркоазнозелена рокля обгръщаше стройната й фигура на меки гънки, които се извиваха при всяка нейна крачка. Тесният корсаж вдигаше високо гърдите й и едва ги прикриваше. Щом я зърваха, на мъжете им спираше дъхът. Брандън пръв реагира на тази съблазън. Тя стоеше пред вратата към терасата и гледаше към градината, когато той също слезе с весело подсвиркване. Тя го погледна и се зарадва на мъжката му хубост. Той се приближи към нея и се заигра с една от диамантените й обеци. Беше единственото бижу, което носеше.

— Притеснено ли си, миличко?

— Да, малко — отвърна тя.

Тя проследи погледа му, прикован към гърдите й. Видя го как стои, затаил дъх. Хедър нарочно беше избрала тази рокля, защото знаеше, че Луиза ще дойде на вечерята, а тя искаше да е сигурна, че Брандън ще гледа само нея и нито една негова мисъл няма да е насочена към другата. Мъжът й си възвърна най-сетне равновесието.

— Дали не трябваше да сложиш нещо не толкова смело, мадам — каза той колебливо, но в същия миг Джеф сякаш изникна, усмихнат, до тях. Хедър установи, че и двамата мъже се втренчиха сега в гърдите й.

— Нека си я носи, Брандън. Дай и на другите възможност да й се полюбуват — каза той развеселен. — Много добре разбирам какво те вълнува, братле. Да беше моя, щях да я заключа с десет катинара. — Той се приближи към Брандън и му прошепна достатъчно високо, за да го чуе и Хедър: — Тя е много по-красива от Луиза, нали?

Хедър опря ръце на хълбоци и тропна с краче.

— Джеф, ако искаш да ми развалиш празненството, достатъчно е да произнесеш само още веднъж името на тази жена! — извика тя.

Джеф удари брат си по рамото и каза:

— Хайде, стига, Бран, стига си й проповядвал морал, нека си носи роклята. Изглежда очарователно в нея. Обещавам да не я зяпам непрекъснато.

Брандън изгледа навъсено брат си, понечи да му отговори нещо, но се отказа. Вместо това се обърна към Хедър.

— Ех, носи каквото ти харесва, мадам — каза той, но не прозвуча много убедително.

Джеф потри ръце от удоволствие.

— Ще бъде великолепно празненство. — Той хвана Хедър под ръка. — Ела, снахо, ще те заведа при гостите.

Докато се отдалечаваше с Джеф, Хедър се усмихна през рамо на Брандън, но мъжът й гледаше недоволно и явно не знаеше какво да прави. Когато влизаха в салона, тя успя да види как Брандън изчезва в кабинета си. Все пак само няколко минути по-късно и той се появи в салона, но с гарафа бренди в ръка.

Домакинът стоеше на вратата и посрещаше гостите, като се стараеше да насочи веднага ергените към Джеф и да ги лиши от възможността да зяпат прекалено дълго жена му. Луиза пристигна шумно под ръка с новия си обожател. Още преди да каже няколко думи за поздрав, очите й се приковаха за миг към деколтето на Хедър. Самоуверената й усмивка бавно угасна. Нейната рокля от жълта коприна беше с не по-малко смело деколте, но веднага личеше, че Хедър не се нуждае от подплънки за гърдите си.

— Скъпа Хедър, изглеждате прекрасно тази вечер — каза тя превзето, когато се пооправи от шока. — Изглежда майчинството ви понася.

— Много сте мила, Луиза — отвърна Хедър. — А роклята ви е изключително елегантна.

Луиза се засмя поласкана. Ръката й се плъзна по гърдите, сякаш искаше да привлече вниманието към прозрачността на роклята.

— Нали? Томас нарисува модела специално за мен. Истински майстор на иглата, нали?

Тя не даде на Хедър време да отговори.

— Тук ли си шихте роклята, скъпа? Не съм ви виждала в Чарлстън. Означава ли това, че откакто се е оженил за вас, Брандън е станал скъперник? Преди беше винаги толкова щедър.

— Той ми поръча тази рокля в Лондон — отвърна кратко Хедър.

— Ах, да — засмя се Луиза, — навярно при същия шивач, който е шил и някои от моите рокли.

Хедър реши да се престори, че не е чула злобната забележка. Но Брандън беше извън себе си от яд, задето бившата му любовница все още се опитва да пренебрегва женитбата му и се отнася без нужното уважение към съпругата му.

— И обеците ли са от Лондон — продължи да разпитва Луиза. — Не мога да кажа защо, но ми изглеждат познати.

— Били са на майката на Брандън — отговори Хедър.

Луиза изведнъж посърна.

— Да, сега ги познах — каза тя и побърза да се махне.

Малко по-късно пристигна и Матю Бишъп, сам. Изобщо не обърна внимание на домакина и веднага грабна ръката на Хедър. Брандън го представи в скороговорка и се опита безуспешно да се отърве от него, но мъжът не помръдваше от мястото си.

— Брандън, що се отнася до конете, винаги съм се възхищавал на вкуса ти, но и през ум не ми е минавало, че разбираш толкова от женска хубост. Госпожо, вие сте прелестна — обърна се той към Хедър, сведе поглед към гърдите й и продължи. — Красотата й вълнува безмерно клетото ми сърце. Човек може само да се покори изцяло на чара й.

Той се наведе още веднъж дълбоко над ръката й, а на Брандън му се стори, че всичко това продължава безкрайно дълго. Той сви юмруци и лицето му пламна от гняв. Когато Мат привърши церемонията, Джеф побърза да го хване за ръката и да го изтегли от опасната зона към средата на салона.

Първият танц започна. Брандън предложи ръка на жена си и я поведе към балната зала. Двойките образуваха две редици, от едната страна дамите, от другата кавалерите им. Хедър изпитваше огромно удоволствие. Прозвуча менует, Брандън й се поклони, а тя направи дълбок реверанс. Танцуваха красиво предписаните фигури, но угриженият му поглед не се откъсваше от гърдите й. Когато танцът свърши, той я дръпна встрани и се опита тихичко да й обясни:

— Хедър, разваляш ми вечерта с тази рокля. Умолявам те!

Тя го погледна най-невинно.

— Но, Брандън, роклята на Луиза е много по-разголена, да не говорим за другите.

— Все ми е едно какво носят другите — натърти той. — Интересува ме само твоята рокля! Боя се, че всеки миг гърдите ти могат да се окажат съвсем голи.

— Не бой се — отвърна тя спокойно, — роклята не може да се смъкне, Брандън, не се притеснявай…

— Брандън, момчето ми — прекъсна ги мъжки глас. Беше Мат. — Ще позволиш ли да танцувам с очарователната ти жена?

Брандън не видя начин да го предотврати и му я предаде, макар и с огромно нежелание. Проследи със смесени чувства как двамата се присъединиха към танцуващите.

По време танца Хедър усещаше върху себе си неприкритите лакоми погледи на кавалера си. Той използваше стъпките, за да я притиска колкото може най-близо до себе си.

След това музикантите засвириха съвсем новия, модерен танц, който се наричаше валс и Матю се опита да учи дърпащата се Хедър на стъпките му.

— Много е просто, Хедър. Оставете се да ви водя.

Тя се чувствуваше ужасно неудобно в прегръдката му и трябваше често и енергично да му напомня да не плъзга ръце натам, където не им беше мястото. Разбираше, че ако това продължи, Брандън ще побеснее и тъкмо искаше да помоли Матю да прекъснат танца, когато видя съпруга си в прегръдката на Луиза. Русокосата се смееше и се притискаше към него, а Брандън не правеше нищо, за да я спре. Хедър усети как се вцепенява от безумна ревност. Тя обърка ритъма на валса и настъпи Матю по крака. Лицето й пламна.

— Ужасно съжалявам, господин Бишъп. Боя се, че съм прекалено тромава за този танц.

— Тъкмо обратното — засмя се Мат, — много леко ви води човек. Само не се страхувайте. Аз не хапя — добави той и притисна с ръка бедрото й.

Тя се опита да влезе отново в такт, но не можеше да откъсне очи от Брандън и отново настъпи Мат.

— Хайде да изпием по чаша вода — засмя се той успокояващо.

— Да, наистина — измърмори тя и го остави да я придружи до бюфета, където имаше разхладителни напитки.

Единствено ревността я подтикна да се съгласи да изтанцува с него и трети валс. Усвои бързо стъпките и след няколко завъртания беше готова да признае, че валсът е хубав танц.

Мат не беше от най-добрите танцьори, но беше поне издръжлив и когато Джеф дойде да покани Хедър за танц, Мат беше толкова готов да му я отстъпи, колкото преди малко Брандън.

— Както виждам, пленила си още едно мъжко сърце, снахо — ухили се Джеф по време на танца.

Тя едва го чуваше, приковала поглед към Брандън. Той стоеше сега с група мъже. Луиза я нямаше наблизо. Но къде е бил той преди няколко минути, когато тя напразно се бе опитвала да го открие? По същото време Луиза също бе изчезнала и това сериозно бе разтревожило Хедър. Дали не я беше извел навън за една страстна прегръдка и луди целувки? Хедър прехапа устна. Усети палеща болка при представата, че Брандън може да е галил Луиза.

— Какво ти е, Хедър? — попита Джеф. — Празненството сякаш не те радва.

Тя с мъка се усмихна.

— Боя се, че ме е ухапал големият зелен звяр по име ревност. За съжаление присъствието на Луиза не ме оставя равнодушна, както се надявах.

— Значи го обичаш?

— Разбира се — отвърна тя смаяна, — някой съмнявал ли се е в това?

— Ех, мъничко — засмя се той. — Аз лично предполагах понякога, че дори го мразиш.

Тя вдигна изненадано глава.

— Какво те наведе на подобна мисъл?

— Знам ли? — присви той лукаво устни. — Просто ми мина през ума.

Когато мелодията бавно отзвуча, Джеф отведе Хедър при Брандън.

Брандън даде на музикантите знак за още един валс.

— А сега ми покажи какво си научила — каза той.

Хвана я за ръка и я заведе до паркета. Танцуваха отначало бавно, сдържано, но скоро омагьосващите звуци ги накараха да забравят за всичко наоколо. Бяха сякаш сами на света. Валсираха самозабравено върху гладкия паркет. Хедър се бе отпуснала в силните ръце на Брандън, гледаше почернялото му от слънцето красиво лице, наведено над нея. Той усещаше очарован, нежната й мекота и лекота. Дълбоките й сини очи го гледаха с любов. Прекрасните ритми ги увличаха и те много късно забелязаха, че танцуват сами. Спряха, сякаш пробудени от сън, сред бурните ръкопляскания на гостите, които ги бяха обкръжили.

Брандън благодари на гостите с лек поклон, а Хедър направи дълбок реверанс. Брандън даде отново знак на музикантите. Отново взе Хедър в прегръдката си и сега се плъзнаха по паркета между гостите си. Тя зърна отдалече Луиза. Тя отпиваше бавно от шампанското си, а погледът й беше леден.

Малко по-късно Хедър и Брандън отидоха до бюфета с напитките. Тя изпи чаша шампанско, а Брандън посегна към по-силно питие. Бъбреха оживено с гостите си.

Когато прозвучаха звуците на ригодон, един възрастен господин поведе Хедър за танц. Последваха други, докато упоритият Мат не се появи отново на сцената да демонстрира танцовото си изкуство. Брандън танцува с много малко жени и предпочиташе да обръща внимание на напитките.

Когато Хедър успя най-сетне да се освободи от партньорите си видя, че Брандън стои до Луиза. Той се беше втренчил в чашата си, а Луиза се беше облегнала интимно на ръката му и се опитваше да го настрои против Хедър, която очевидно го пренебрегвала и предпочитала да се занимава с други мъже. Хедър кипна от яд, когато забеляза подигравателните погледи на Луиза. Брандън вдигна бавно очи от чашата и прикри мъката си зад навъсено лице. Точно в този особено неподходящ миг трябваше да се появи и съвсем пияният Мат и да целуне Хедър по рамото. В очите на Брандън лумнаха гневни пламъци, той се извини на Луиза, хвана жена си за ръката, изведе я от салона, влезе с нея в кабинета, затръшвайки вратата подире си. Изгледа я пренебрежително от глава до пети.

— Както виждам, добре се забавляваш, госпожо. Харесва ти, изглежда, да те опипват и да те ближат…

В очите на Хедър проблесна гняв.

— Какво говориш! — възкликна тя. — Как можеш да твърдиш подобно нещо! Замъгленото ти съзнание те мами, скъпи. Аз изпълнявах само задълженията си на домакиня, докато ти се държеше като разгонен бик и ухажваше онази крава.

— О, господи! — извика той и вдигна ръце към небето. — Позволяваш си да ме упрекваш, след като цяла вечер трябваше да гледам как те ухажва и те опипва онова издокарано говедо, способно да доказва мъжествеността си само с това, че хуква подир всяка глупава женска.

— Глупава, така ли? — Тя не можа да намери достатъчно бързо какво да каже и се извърна, побесняла от яд.

Брандън беше направил главата и не можеше да разсъждава ясно.

— Така било, значи! Не можеш вече да ме гледаш в очите! Защото знаеш, че говоря истината!

Той пристъпи към нея, ароматът на косата й обърка още повече помътнелия му ум и самообладанието му се превърна в самосъжаление.

— Защо ми причиняваш тази болка? Защо бягаш от мен и търсиш нежност при други? Аз, който копнея за близостта ти, трябва да гледам как позволяваш всичко на тази нафукана маймуна, как я възбуждаш с близостта на тялото си.

Обзе го необуздано желание. Той я награби с едната ръка изотзад, за гърдата, пъхна другата между бедрата й, зацелува я трескаво по раменете. Тя го отблъсна с енергично движение и се облегна задъхана на писалището. Лицето й пламтеше, беше искрено възмутена от бруталното нападение.

Брандън стоеше като вцепенен.

— Какво имаш против мен? Боже милостиви, защо трябва да водя монашески живот и на всичкото отгоре да стоя и да гледам как възбуждаш желанието на други мъже.

— Глупако! — възкликна тя. — Глупако глупав! Наистина ли мислиш, че го желая?

Беше на края на силите си. Тя изтича покрай него от кабинета и му извика от вратата:

— Хайде, върви! Върви при онази устатница, с която си делил леглото, върви и се забавлявай с нея, докато си пиян! Вие сте си лика-прилика.

С тези думи остави Брандън, объркан и страдащ, сам в стаята. Докато се връщаше при гостите срещна Джеф, който веднага разбра, че се е случило нещо.

— Какво има, Хедър? Изглеждаш, сякаш току-що ти се е явил самият сатана.

— Сатаната е една руса проститутка — каза тя високомерно. — Чудя се само как един мъж може да е толкова сляп!

Джеф погледна към кабинета.

— Брат ми изглежда пак играе ролята на очарователния идиот. Ела, принцесо, и не бъди тъжна тази вечер. Какво ще кажеш за едно питие?

Тя кимна и след малко стоеше вече с чаша шампанско, от което отпи голяма глътка.

— Идваш винаги навреме, Джеф, тъкмо когато имам нужда от помощ — каза тя благодарно.

— Да — засмя се той, — затова ме наричат тук свети Джефри.

Хедър си възвърна постепенно самообладанието. Спокойствието на Джеф и шампанското поуталожиха избухналия гняв.

— Има някои неща, свързани с Брандън и както виждам, добре ще е да ти ги обясня, за да можеш да го разбереш. Виж какво, нашият баща просто не понасяше друг мъж да се допре до майка ни, колкото и безобидно да е докосването. Брандън разбира, че и той реагира по същия начин по отношение на теб. Преди да те срещне, беше много самоуверен и абсолютно сигурен, че владее чувствата си. И понеже никога не е бил истински влюбен, сега е безпомощен и не може да се справи с чувствата си. Ако искаш вярвай, но той е мъж със силна воля, уплашен, че е предал заради тебе някои от предишните си убеждения. Благодарение на теб открива сега в себе си съвсем различен човек. Ужасно е за мъж на неговата възраст да разбере, че е достатъчно да го погледнеш, и предишният му свят рухва.

— Сигурен ли си, че е така? — попита тя.

— Детенце — засмя се широко Джеф, — главата си залагам, че Брандън изобщо не поглеждаше към Луиза, докато тя танцуваше с други мъже.

Джеф още не беше свършил, когато весело настроеният и вече абсолютно пиян Мат отново се появи.

Той сви палец и показалец в нещо като монокъл и я изгледа през него от глава до пети, задържайки упорито очи върху гърдите й.

— Доктор Бишъп ви предписва един танц с него, ще се отрази добре на здравето ви.

Той й предложи с подчертана церемониалност ръката си.

— Окажете ми честта, очарователна господарке на този дом.

Хедър видя, че Луиза се приближава към нея и понеже нямаше желание да се излага на отровните й забележки, позволи на Мат да я отведе към танцуващите.

Джеф зърна приближаващата се Луиза и разбра защо Хедър предпочете да танцува. Жената проследи двойката с поглед, а Джеф от своя страна я наблюдаваше как стои присвила очи и стиснала устни. По всяка вероятност не понасяше да не бъде тя в центъра на вниманието и да гледа как мъжете се тълпят около Хедър.

От Луиза погледът на Джеф се премести върху снаха му. Видя непрекъснатите й усилия да се брани от нахалния Мат. Известно се време се колеба дали да се намеси и да освободи Хедър от неприятното положение. В същия миг видя Брандън, който стоеше до вратата и също наблюдаваше двойката. Лицето му беше безизразно и Джеф разбра, че брат му успява само с огромно усилие на волята да запази спокойствие. Не се колеба нито секунда повече, проправи си път между танцуващите и отиде при Хедър. Тя посрещна с огромно облекчение появата му, но на Мат прекъсването на танца никак не му хареса.

— Пак ли ще ни разделяш, Джефри? Не мога да изтанцувам с нея докрай нито един танц. Всеки път някой ми я отнема.

Пияницата ги изгледа ядосано, но те вече се отдалечаваха. Когато минаваха край отворената врата към терасата, Хедър изгледа умолително Джеф.

— Толкова е хубаво на чист въздух, Джеф. Нали няма да си помислиш нищо лошо, ако те помоля да ме придружиш на кратка разходка? Танците ме поизмориха.

— И най-малкото ти желание е за мен заповед, принцесо — засмя се той.

Те отидоха в розариума, по тясна пътечка покрай висок жив плет стигнаха до полянка, където замайващият аромат на цъфнали храсти изпълваше въздуха, а гигантски дъб закриваше нощното небе. Къщата не се виждаше и до тях стигаха само откъслечните звуци на валс. Хедър седна на пейка под дървото и дръпна широките си поли, за да може Джеф да седне до нея.

— Ще остана тук цялата нощ — закани се тя. — Тук е по-хубаво, отколкото вътре, и разбира се, по-спокойно.

— Онова, от което имаш нужда, принцесо, е едно питие — разсмя се той. — Мисля, че и аз бих понесъл едно. Ще ме почакаш ли тук да донеса по чаша шампанско?

— Разбира се — отвърна тя. — Достатъчно голяма съм, за да не се боя от тъмното.

— Би трябвало да знаеш — ухили се той, — че порасналите девойчета ги дебнат в тъмното повече опасности, отколкото малките момиченца.

— О, Джеф, вече почвах да имам доверие в теб — закачи го тя.

— Детенце, ако не принадлежеше на Брандън — отвърна той с пламнал поглед, — щеше да си имаш сега по-сериозни разправии с мен, отколкото преди малко с Мат.

Той изчезна в тъмното. Тя се облегна и задиша с наслада нощния въздух. Изведнъж чу съвсем наблизо шум и се учуди, че Джеф се е върнал толкова бързо. Тъмна сянка се приближаваше към нея откъм плета и тя разбра, че не е Джеф, а друг мъж. След миг позна Мат. Скочи и застана така, че пейката да е между тях.

— Джеф отиде да донесе нещо за пиене, господин Бишъп — каза тя нервно.

Той се изсмя кратко и заобиколи пейката.

— Какво ме интересува Джеф? Вие сте тук, скъпа Хедър, и това ми отнема ум и разум. Сега никой не може да ни попречи, сега имаме възможност да продължим валса си.

— О, не, господин Бишъп, аз не искам.

Той я притегли със силните си ръце и я притисна към себе си.

— Защо не доведем сега нещата до край? — изкикоти се той и притисна устни към врата й, докато Хедър отчаяно се опитваше да се освободи.

— Господин Бишъп, моля ви — протестираше тя. — Брандън ще…

— Има ли нужда да научава нещо? — прошепна той и я целуна по рамото. — Вие няма да му кажете нищо, нали? Той е ужасно невъздържан.

Тя се противеше, но не беше лесно да се откопчиш от Мат.

— Не ми се опъвайте, Хедър. Аз трябва да ви имам — мърмореше той. — Луд съм по вас. И трябва да ви имам.

— Пуснете ме! — изкрещя тя. — Пуснете ме, или ще викам и съпругът ми ще ви убие.

— Шшът — изсъска той. — Не ми се противете.

Той се нахвърли с алчни целувки върху нея и стисна с горещи ръце младите й гърди. Тя се бранеше с всички сили, но това само разпалваше желанието му. Изведнъж две яки ръце го сграбчиха откъм гърба и я откъснаха от нея. Лицето на Брандън беше разкривено от гняв, когато хвърли мъжа в храстите и го запрати със силен ритник през лехите. Мат побърза да скочи на крака и хукна презглава, развял полите на фрака си.

Хедър, която наблюдаваше с удоволствие сцената, за малко не избухна във висок смях. Когато мъжът й се върна при нея, тя се опита благодарно да му се усмихне, но усмивката веднага изчезна от лицето й. Той посегна грубо към нея и я притисна към същото дърво.

— Този жалък никаквец не може даже да си събуе бързо гащите, но за мен подобен проблем не съществува, мадам.

Той притисна устни към нейните. Хедър не се противеше. Тъкмо беше помислила с радост, че е спасена от изнасилване и вече я очакваше същата участ. Не намери в себе си сили и воля да се противи на Брандън, да му откаже нещо, което му принадлежеше по право и ако допреди малко се беше противопоставяла с все сили на близостта на Мат, сега изпитваше страстно желание да се покори на желанието на съпруга си. Ръцете му посегнаха към гърдите й под роклята. Хедър въздъхна и се разтрепери, сякаш понесена от вихър. Не беше подозирала, не беше предполагала колко силно може да пламне и в нея огънят на страстта. В нея се надигаше непознато чувство, жажда, която трябваше да бъде утолена, но тя не знаеше как. Ръката на Брандън се плъзна надолу, намери пътя между бедрата й под роклята, а коляното му разтваряше краката й. Сега лицето му се беше надвесило над нейното и гласът му прозвуча дрезгаво:

— Ти принадлежиш на мен, Хедър! Никой друг, освен мен няма да те притежава. Само аз ще се наслаждавам на тялото ти. И само като щракна с пръсти, ще дотичваш.

Той я пусна изведнъж от прегръдката си и тя видя смаяна как той внезапно си тръгна и остави зажаднялото й за любов тяло да тръпне от страст. Раздиращо разочарование за малко не я накара да извика името му, но в същия миг до нея долетя гласът на Джеф, който я търсеше. Тя се помъчи да приведе доколкото беше възможно дрехите си в ред и да си прикрие гърдите.

Джеф си проправи път през храсталака с полупразни чаши в ръце, защото в бързината си беше разлял половината. Озърна се на всички страни.

— Какво е ставало тук? Видях Мат да тича като луд, а после Брандън за малко не ме събори. — Едва сега забеляза раздърпаните й дрехи. — Хедър, какво се е случило с теб? О, господи! Ако Мат… ако Брандън… ако един от двамата те е обидил…

Тя поклати глава, пое чашата с трепереща ръка и изпи шампанското на един дъх.

— Ти беше прав, Джеф, порасналите момичета наистина са изложени в тъмното на много опасности.

— Мат се е опитал да ти досажда, нали? Ще му строша врата на тоя нехранимайко!

— Да, опита се, но Брандън му даде добър урок.

— С удоволствие бих присъствал. Никога не съм виждал Бран разярен като тази вечер, докато те гледаше как танцуваш. Да не би да те е изкарал тебе виновна за всичко, кажи?

Хедър се засмя, но смехът й звучеше малко истерично, а после тя сви рамене.

— Представа нямам какво си е въобразил.

Той я погледна много сериозно.

— Хедър, с теб става нещо. Кажи ми, какво ти тежи?

— О, Джеф, наистина нищо не разбирам. Толкова съм объркана. Мисля, че най-добре ще е за известно време да се оттегля.

Той я хвана за ръката.

— Ела, ще те придружа до вкъщи.

— Само че, моля те, не през салона. Боя се, че много ще се хвърли в очи.

— Добре, както искаш. Ще минем през задната врата.

Тя го остави да я придружи до вратата и там се сбогува с него с надеждата, че никой няма да я зърне в такъв вид и изтича покрай отворената врата на кабинета. От там долитаха мъжки гласове и откъслеци от изречения. Позна гласа на съпруга си чу дълбокия му смях — за пръв път тази вечер. Сърцето й туптеше силно, докато се устремяваше към стълбата.

Брандън видя от мястото си как Хедър прекосява тичешком антрето. Той се извини на гостите и излезе да я види накъде отива. Всмукна дим от пурата и очите му се присвиха, докато я проследяваше през дима.

Горе Хедър спря нерешително. Усещаше, че я наблюдават. Погледна през рамо и видя долу в антрето Брандън, с неразгадаем израз на лицето. Тя се изчерви при мисълта за онова, което се бе случило преди малко между тях и вече се канеше да продължи пътя си, когато Мери излезе с Бо на ръце от детската стая. Хедър прегърна сина си и го притисна към гърдите. Хвърли още един поглед към Брандън и изтича с детето в стаята си.

Половин час по-късно Мери слезе по стълбата, след като беше сложила отново Бо в леглото му. Брандън, който я бе изчакал, даде на слугинята знак, че за днес е вече свободна. Тя го погледна изненадано, но кимна послушно и изчезна.

Брандън се качи бавно с отмерена крачка по стълбите. Влезе, без да чука в спалнята и затвори вратата. Хедър седеше пред тоалетката и си оправяше косата. Топлата светлина на свещите трепкаше върху тъмните й къдри и белите, заоблени рамене. Брандън се усети близо до целта си.

— Тази вечер проумях доста неща, Хедър, и бих искал да поприказваме.

Той мина край нея и се облегна на масивната табла на леглото, погледите им се срещнаха в огледалото.

— Бих желал преди всичко да си изясня следното. Познаваш ме вече достатъчно добре и можеш да си представиш какво ще стане, ако реша, че женитбата ни изобщо няма смисъл. Нищо и никой не може да ме принуди да върша онова, което не желая, мадам. Бих предпочел да се озова в затвора, ако беше друга, а не ти.

Като чу това, очите на Хедър се разшириха леко. Погледът й издаваше вътрешното напрежение, с което го слушаше.

— Веднъж, в яда си — продължи той, — ти казах нещо и по този начин се лиших сам тъкмо от онова, за което най-силно копнеех. Наречи го проклета гордост и наистина това беше звярът в мен, който искаше да те смаже и да ти отмъсти. В края на краищата се оказа, че наказаният съм аз, а ти даде пълна свобода на омразата си и почна да ме измъчваш. Аз не си отмъстих, а ти тържествуваше. Не мога да продължа тази игра, в която съм губещият и ще си остана такъв. Станах чужденец в собствения си дом, в собственото си легло. Стигнах до предел, на който трябва да взема решение. Или ще споделяме това легло тук, или ще почна да се утешавам с други жени. Но аз не искам друга, Хедър, искам да притежавам теб, само теб.

Лека усмивка докосна устните му.

— Дойде краят на безсмислената ни игра. Аз съм мъж и ще взимам, което ми се полага. Близо година съм без жена, от нощта, в която ти отнех невинността. Не ми беше леко през цялото това време да не те вземам отново и отново, но си го наложих. Само че ролята на монах ми е вече непоносима. Нямам намерение да те изнасилвам още веднъж. Не искам връзката ни да е такава. Но ако се видя принуден, ще го направя, защото не мога да живея под един покрив с теб и да се откажа от тялото ти. Решението ми е непоколебимо. Тази нощ ще спя с теб и не само тази нощ. Ще трябва да се примириш, че отсега нататък ще споделяме това легло и че отношенията ни ще бъдат много… много интимни.

Той съблече жилетката и я метна през ръка.

— Ще те оставя за малко сама. Когато се върна, ще бъдеш вече в това легло, независимо от това дали си съгласна или не. Размисли, скъпа, не си в дома на лорд Хемптън, а в моя, ти си моя съпруга и никой няма да посмее да влезе през тази врата и да те спаси.

Хедър седеше неподвижна, див гняв я обзе, когато вратата се затвори зад него. Помете с движение на ръката пепелника от тоалетката.

„Какво си въобразява наистина! Да влезе тук, докато къщата е пълна с гости, сред които и русата проститутка и да ми заповяда да си разтворя бедрата? Или си въобразява, че за него думи на любов са излишни, а пък аз недостойна да ги чуя? Какво съм за него? Предмет, който притежава, а не жена, която има право на уважение и любов? Да, някога бях уплашено малко момиченце, с което правеше каквото си иска. Но сега вече не ме е страх и вече не съм малко момиченце. Сега съм жена и ще се боря, докато ми остане поне капчица сила. Чак тогава ще се предам. Той няма право…“

„И все пак — продължи да разсъждава, — той е мой мъж и баща на детето ми. Аз му принадлежа и нямам право да му отказвам близостта си.“

Тя се погледна в огледалото и се разтрепери при спомена за целувките му и топлата му ръка върху голата й плът. „Защо се колебая? — запита се тя изведнъж. Нали го исках, нали копнеех за това? То беше единствената ми цел. Трябва ли фалшивата гордост така да ни разделя?“

Стана и зарови трескаво из шкафа, докато намери каквото търсеше: небесносинята нощница, която носеше през брачната нощ. Разгърна я с любов върху леглото и се върна бързо при тоалетката, за да посрещне съпруга си хубава.

След като блъсна зад себе си вратата, Брандън се облегна за миг на нея, погълнат от мисълта за изминалите няколко минути и онова, което щеше да последва. Чу я как строши пепелника. Е, хубаво, щом не иска да се разберат, ще я вземе насила!

Хвърли сакото на леглото, смъкна рязко жилетката. В края на краищата, ако не друго, поне беше стигнал до решителния миг. „Колко пъти можех да я обладая, защо не и тази вечер в градината. Но аз исках съгласието й, надявах се, че ще се вземем с любов. Очаквах цялата нежност, която мъж и жена могат да си дарят. А сега ще обладая още веднъж насила крехкото й тяло, защото не искам и не мога повече да се лишавам от нея.“

Застана гол пред огледалото. Наметна бързо пеньоара, за да не я отблъсне още повече.

„По дяволите! — каза си той — Достатъчно дълго се колебах.“ Отвори вратата и си даде вид на много овладян и твърдо решен човек. Пердетата на леглото бяха дръпнати наполовина, от Хедър нямаше и следа. „Божичко, бях толкова брутален! — помисли си той. — Тя е избягала, отишла си е.“

Прекоси с две широки крачки стаята и тогава забеляза някакво движение в леглото. Пусна облекчено пеньоара на пода.

Дъхът му секна, когато я видя и пулсът му се учести. Погледът му обгърна тялото й с дълбока, почти мъчителна нежност. Тя лежеше върху възглавниците, а косата падаше като буен поток върху раменете й. Като прозрачен син облак нощницата повече я разголваше, отколкото я прикриваше. Гърдите й дишаха равномерно, в очите й светеха мамещи пламъчета, когато тя протегна към него ръце. Той се наведе над леглото, уплашен, да не би да е само хубав сън. Тя прегърна шията му и го привлече към себе си. Кожата й, топла и копринена, се притисна към мускулестото му тяло. Той развърза панделките на нощницата и усети дъха й, когато тя му пошепна:

— Скъпи, трябваше ти толкова много време!

Брандън беше осъществил мечтите си. Той я притисна към себе си и думи на любов се изсипаха като буен поток от устата му.

— Хедър… о, Хедър! Толкова копнеех за този миг, толкова бях зажаднял за теб. Не бих могъл да чакам минута повече.

Устата му затърси нейната за изгаряща целувка. Хедър изстена тихо, когато усети пробуждането на тялото си и опитните му ръце и парещото му желание. Тя се остави на надигащите се вълни на чувствеността си, изпита невъзпряна, дива наслада. Усещаше коравата му мъжественост търсеща бурно, но внимателно пътя към нея и неволно протегна ръка, за да му покаже този път. Брандън проникна дълбоко в нея. Пронизаха я неизпитани дотогава усещания и в меката светлина видя лицето на мъжа си над себе си. Той сякаш искаше да се наслаждава вечно на този миг. А тя виждаше в него прекрасно, богоподобно същество. Тя притисна гръд към окосмените му гърди и привлече отново главата му за целувка, най-сетне целувка без задръжки. Тя вмъкна езика си в неговата уста, а устните му жадно го засмукаха. Брандън започна да се движи все по-бързо, все още сдържайки силата си, но скоро страстта го покори и двамата се усетиха понесени от безумния й вихър.

Пламъкът на свещта се олюляваше на лекия ветрец, който нахлуваше през отворения прозорец и издуваше пердетата. Светлината му хвърляше странни сенки върху тавана. Хедър лежеше със затворени очи в прегръдката на Брандън, щастлива усмивка блуждаеше на устните й, докато той повтаряше с нежно докосване на пръстите контурите на лицето й.

— Винаги съм бил уверен, че за истинско удоволствие от любовната игра е необходим опит, а сега разбирам, че и тук не съм бил прав. Никога не съм изпитвал по-голяма наслада отколкото днес и чрез теб, едно неопитно, чудесно създание.

— О, любими — усмихна се тя, — ако знаех онова, което сега вече зная, отдавна да съм си поискала правата. — И тя го прегърна нежно. — Жалко, че пропиляхме толкова време.

— Но ти ме мразеше, не си ли спомняш?

— Хъм, може би в началото — отвърна тя. — Но може и да не съм. Просто ме беше страх от теб.

Той се засмя и двамата се отърколиха прегърнати през леглото.

— И аз изпитвах страх. Боях се да не те загубя.

Тя се гушна в него и нацупи устнички.

— Ти беше недостъпен като сърдит мечок, Брандън Бърмингам, и ти чудесно го знаеш.

— Не ми беше никак по вкуса да ме принуждават да се женя — измърмори той. — А начинът, по който леля ти ме третираше като тъп селяк от колониите, също не допринасяше за оправяне на нещата. На всичкото отгоре трябваше да прекарам брачната си нощ под бдителния поглед на лорд Хемптън, а това ме настрои още повече срещу теб. А когато ми заяви, че ме мразиш, аз те превърнах на свой ред в обект на отмъщението си. Но повярвай, любима, с меча на отмъщението човек пронизва само собствената си плът. Колкото пъти те обиждах, пак аз изпитвах най-силно болката. Ще признаеш, че и ти не стоя мирна и често нанасяше силни удари.

— Какво толкова съм сторила? — погледна го тя невинно.

Той отпусна глава на възглавницата и затвори очи — не знаеше да се смее ли, да въздиша ли.

— Кажи ми по-добре какво не направи, по-лесно ще е. Ти игра ролята на жена така, сякаш тя е създадена само за теб. Непрекъснато ми демонстрираше гърдите си, та очите ми изскачаха от орбитите. Безброй пъти ми е идвало да те обладая със сила.

Тя допря буза в рамото му, пръстите й си играеха с космите по гърдите му.

— Знаеш ли, Брандън, понякога дори съжалявам леля Фани. Тя никога не е познала любовта.

— Излишно е да я съжаляваш, миличко. Предполагам, че си живее твърде добре с парите, които й дадох.

Хедър подскочи смаяна и го погледна право в лицето.

— Ти си дал на леля Фани пари?

— И то не малко — кимна той. — За разходите, които е направила за две години по тебе — така каза тя.

— Дал си й пари, значи! — възкликна тя ужасена. — О, Брандън, та тя вече беше прибрала достатъчно много пари, защото продаде всичко, което ми остана от татко. Освен това аз през цялото време й работех. Тя не е имала право да иска от тебе пари. Толкова ме е срам! Навярно си си помислил, че всички сме алчни за пари чудовища.

Той се засмя развеселен и я притегли към себе си.

— Дадох й ги и по друга причина, миличко. Не беше изключено тя да предяви върху теб някакви права, а тъй като съм достатъчно богат и можех да уредя с нея всичко с пари, съгласих се да й ги дам. Радвах се, че мога да извадя от играта тази отвратителна жена.

— О, Брандън — засмя се тя весело. — Ти си чудесно невъзможен!

— Сега и двамата сме недосегаеми за нея, нали така?

Смехът на Хедър секна, защото си спомни изведнъж за проснатото на пода безжизнено тяло на Уилям Кърт. Тя прегърна Брандън и се притисна към него.

— Вярвам, че сме се отървали от нея, Брандън. Толкова се надявам да е така.

Брандън отметна нежно кичур от челото й.

— Защо не ми довериш какво те плаши? Нали знаеш, че искам само да ти помогна.

Тя затвори очи при ужасната мисъл какво ще остане от любовта им, ако той разбере, че е убила човек. Насила се засмя.

— Не, нищо не ме плаши, мили, честна дума.

Когато отвори очи видя, че той се е навел над нея и се опитва да чете по лицето й. Той се наведе още повече, притисна я нежно във възглавниците.

— Аз те обичам, Хедър. Обичам те повече от живота си и любовта ми е силна. Довери ми се, мила.

Целуна я продължително и Хедър се стопи в прегръдката му. След доста време топлият й дъх стигна до ухото му.

— И аз те обичам, Брандън, мой чудесни любими!

 

 

Гласът на Хети откъм антрето изтръгна Брандън от дълбокия му сън. Скочи и се озърна смаян, когато разбра къде е. Внезапното му рязко движение събуди и Хедър. Тя се гушна в него и се усмихна със затворени очи. Измърмори сънено нещо, което той не разбра. Ръката й се плъзна по кожата му. В същия миг Хети нахлу в спалнята и Брандън дръпна бързо чаршафа, за да завие себе си и Хедър. Старата негърка застана сякаш вцепенена, когато видя двамата заедно в голямото легло, после на добродушното й лице цъфна широка усмивка и тя се залови да разтребва, сякаш нищо не е било. Тя дръпна пердетата, отвори широко прозорците и силна слънчева светлина изпълни стаята.

— Чудесен ден е днеска. Отдавна не съм виждала толкова много слънце наведнъж. От времето, когато майчицата ви още беше тук, в този дом, мастър Бран.

Хедър седна в леглото и прикри гърди с чаршафа. Брандън я погали по бедрото и не знаеше дали да се разгневи за ранното събуждане или не. Очите на Хедър сияеха от удоволствие, докато наблюдаваше как Хети снове из стаята, събира разхвърляните дрехи и ту вдига, ту намества по нещо.

— Сигурно ще искате веднага да закусите — избоботи Хети. — Мастър Джеф ще има да се чуди къде се губите толкова време тази заран. Хи-хи-хи.

Тя се кикотеше и не можеше да скрие радостта си. Отиде до гардероба, извади дрехи за Хедър и й ги приготви.

— Той скоро ще се качи. Отдавна закуси и казваше, че искал да говори с вас. — Широката усмивка отново цъфна на лицето й. — И мастър Бо скоро ще се обади. Днес се е успал като никога… Добре сте го възпитали, госпожо Хедър.

— Той има несъмнено по-добри маниери от други мои познати — ухапа я Брандън, но старата жена само гърлено се разсмя.

Тя се заклати към вратата, но преди да излезе хвърли радостен поглед към Брандън.

— Наистина чудесен ден е днеска!

Гласът на Джеф вече долетя от съседната стая.

— Къде е тоя лентяй! Изоставя гостите си, а после се изтяга до обед в леглото.

Главата му се подаде през вратата и Хедър се пъхна бързо до брадичката под завивката. Един миг царува мълчание, докато той най-сетне проумее какво е станало.

— Тъй като сте добре покрити, мога да вляза за миг.

Той застана в края на леглото и сега гледаше и двамата.

Погледна с разбиране брат си, после отиде до прозореца и заговори, загледан в градината.

— Наистина, чудесен ден е днес.

После се обърна и радостно се засмя. Брандън го изгледа враждебно.

— Отвратителен ден, в който спалнята на един мъж става достъпна за всички, сякаш мебелите са обявени за продан. Ще се наложи, изглежда, да поръчам ключалки за всички тези врати.

— Моля за извинение, господине — поклони се с иронична усмивка Джеф. — Не допусках, че си в толкова лошо настроение. Но трябва да ти напомня, мили братко, че имаме гости в къщата, а те са учудени, че домакините никакви не се виждат. Да им кажа ли, че си болен? — Брандън измърмори нещо неясно. — Окей, сърчице мое, ще им кажа, че си се успал, но веднага ще се появиш.

При тези думи той се засмя, а преди да стигне до вратата, добави:

— Да не забравя да поздравя Джордж. Той ще се зарадва да чуе, че в качеството си на сват е свършил не лоша работа.

Той смигна на Хедър и затвори вратата зад себе си.

Брандън измърмори нещо за невъзможността в тази къща нещо да остане в тайна, прехвърли дългите си крака през ръба на леглото и седна. Хедър го прегърна с радостен смях откъм гърба.

— Чудесен ден, нали, Брандън?

Той се засмя със затворени очи и потърка гръб о голите й гърди. После бързо стана, вдигна я от леглото и я плесна по дупето.

— Ако не побързаш да се погрижиш за нашия син, мадам, горкото дете ще има да чака закуската си.

Тя се вдигна на пръсти и го целуна.

— Не си отивай, толкова искам днес целия ден да бъдеш до мен.

Той я притисна силно към себе си, целуна я и каза:

— Трудно ще ти е да се отървеш днес от мен. Не бой се.

 

 

Денят вече преваляше, когато и последните гости се наканиха да се качат в каретите си. Предложиха им преди тръгване лека закуска. Мъжете отпиваха за последен път от уискито на Джеф, жените по глътка студена вода или изстудено вино, за да издържат по-лесно дългия път.

Когато семейство Бърмингам остана най-сетне отново единствен стопанин на къщата, четиримата се събраха в гостната да прекарат една спокойна вечер. Хедър беше седнала на килима с Бо, който гребеше усилено с ръце и крака и оглеждаше с широко отворени очи околния свят. Джеф и Брандън спокойно разговаряха, наблюдаваха майката и детето и отпиваха от време на време от чашите си.

Тропот на копита и шумът на колела нарушиха изведнъж вечерната тишина. Беше ландото на Луиза, което спря рязко пред стълбището. Луиза скочи от него с бързина, която никак не подхождаше на празничния израз на лицето й. Тя изхвърча покрай Джоузеф по стълбата и нахлу без предупреждение в гостната. Преди да каже дума, грабна чашата от ръката на Брандън, пресуши я на един дъх и едва после сбърчи нос, разбрала, че е било уиски. Когато му върна чашата, той я сложи на масата, за да подчертае колко е недоволен от неприличното й нахлуване, но тя изобщо не го забеляза. Брандън хвърли многозначителен поглед към Джеф.

— Е, Брандън — подхвана тя с нескрито удоволствие. — Ти отново си център на приказките в Чарлстън.

Той вдигна въпросително вежди, а тя обясни, все още задъхана:

— Сибила е била намерена тази заран убита. — Тя погледна към Хедър. — А вчера са те видели с нея на Митинг стрийт. По-точно казано, ти си бил очевидно последният човек, с когото са я видели.

На Хедър й се стори, че ледена буца притиска сърцето й. Хвана ръката на Брандън, а той стисна успокоително пръстите й. Възцари се мъртва тишина. Забелязала как Хедър и Брандън си стиснаха ръце, Луиза ги изгледа пренебрежително.

— Намерили са я в гората извън града с пречупен врат. Изглеждала ужасно. Горкото момиче, никой не се е сетил снощи, че я няма, нали? Дрехите й били разкъсани и лекарят казал, че е била изнасилена.

Тя изгледа многозначително Хедър, после се усмихна на Брандън.

— Ти никога не би причинил нещо подобно на жена, скъпи, сигурна съм. Само че шерифът не е напълно убеден в това. Той всеки момент ще пристигне тук. Изглежда госпожа Скот знае кой може да е бил убиецът.

Джеф се разсмя сред всеобщото мълчание.

— Злият език на Миранда Скот винаги е бил по-бърз от мозъка й.

— Е, да, но има и други странни неща, които излизат сега на бял свят — засмя се злокобно Луиза, — предполагам, че шерифът ще те пита тъкмо за тях. Не се съмнявам, естествено — погледна тя към Хедър, — че Брандън може всичко да обясни. Само един въпрос — обърна се тя към Брандън, — къде изчезна снощи така ненадейно, скъпи?

Хедър се притича гневно на помощ на съпруга си.

— Той беше през цялата нощ с мен, Луиза, както и целия ден днес — мога да се закълна.

— Охо! — Луиза отвори широко очи и погледна към Хедър. — Изглежда в скоро време ще можете да демонстрирате като доказателство и второ копеленце, така ли? Да й направиш бебе е най-добрият начин да бъдеш сигурен в нея, нали, скъпи?

Хедър се сви от обидата, а Джеф и Брандън скочиха едновременно на крака. Брандън пристъпи към Луиза, сякаш готов да я удари. Но успя да се овладее.

— Трябва да слагаш юзда на гнева си, скъпи — разсмя се тя високо. — Какво би казал шерифът! Но аз и без туй трябва да си вървя — заяви тя и тръгна с развени поли към вратата. — Не вярвам на шерифа да му хареса, че съм те предупредила. Adieu, мили.

Миг по-късно чуха ландото да потегля. Тримата Бърмингам се спогледаха разтревожени.

— Никой не е луд да допусне, че ти си имал нещо със Сибила, Бран — възкликна яростно Джеф и удари шумно с чаша по масата. Заразхожда се припряно из гостната. — Това глупаво момиче! Всички похотливи франтове от Чарлстън и околността влизаха и излизаха от спалнята й, когато си пожелаят. Може да е всеки от тях. На какво основание ще идват тъкмо при теб? Та ти едва я поглеждаше. Пък и дори да го беше сторил поне веднъж, по-скоро тя щеше да те изнасили, отколкото ти нея.

Хедър погледна тревожно мъжа си.

— Разбирам, че госпожа Скот е изгубила ума и дума — каза най-сетне спокойно Брандън. — Задължение на господин Таунсенд е да тръгне по всяка възможна следа, за да разкрие престъплението. Аз помогнах вчера на Сибила да занесе покупките си до каретата и сигурно много хора са ни видели. Но това едва ли ми слага печата на убиец. Таунсенд не е толкова прост.

Хедър се канеше да излезе със сина си от стаята. Брандън я погледна право в очите и дори тя да бе имала и най-малкото съмнение, погледът му, изпълнен с толкова любов и нежност, я увери, че мъжът й е неспособен на такава ужасна постъпка. Те размениха продължителна целувка.

— Връщам се веднага — каза тя задъхана, когато устните им се разделиха.

Докато слизаше по стълбата, след като бе нахранила Бо и го бе сложила да спи, Хедър чу непознат мъжки глас. Гневният отговор на мъжа й я накара да спре.

— По дяволите, Таунсенд, що за идиотски въпрос! Не, никога не съм спал с нея. Намирах я непривлекателна, дори отблъскваща, щеше да ми е физически невъзможно да легна с нея.

— Госпожа Скот представя нещата другояче, Бран. Тя твърди, че от години сте имал тайна връзка със Сибила и че сте я ревнували, защото след женитбата ви Сибила почнала да се среща с други мъже. Изнасилил сте я в пристъп на ярост и сте и я убил.

— Нескопосани лъжи — отвърна ядосано Брандън. — Миранда сигурно си въобразява, че може да получи възнаграждение за голямата си уста. Да, тя от години се опитва да ми натрапи дъщеря си, но се заклевам в гроба на майка си, Таунсенд, че никога не съм докосвал момичето с пръст.

— Разправят, че вчера тук е имало бал — продължи шерифът, — приказва се също, че настроението ви не било много добро.

— Залагам си главата, че тези сведения са от нашата жертвоготовна Луиза — измърмори язвително Джеф.

— Мога да ви уверя, Таунсенд, че проблемите ми снощи нямаха нищо общо със Сибила. Изобщо не бих се сетил, че е изчезнала, ако Луиза не ни разказа преди малко всичко.

— Каква беше причината за яда ви?

Джеф се засмя.

— Ами опитваше се да отпъди всички присъстващи мъже от съпругата си.

— Значи наистина имате припадъци на ревност? — попита шерифът.

— Когато става дума за съпругата ми — да — призна Брандън.

— Защо само по отношение на нея? Защо не и по отношение на Сибила, ако това ви е присъщо по начало?

Този път се разсмя Брандън.

— Таунсенд, вие още не сте виждали жена ми, иначе нямаше да ми задавате такъв въпрос. Редом с госпожа Бърмингам Сибила беше просто едно нищо.

Таунсенд се изкашля и продължи след известно колебание.

— Между вашите приятели се разпространява слухът, че не спите със съпругата си, Бран. Това вярно ли е?

На Хедър й кипна кръвта. Тя изтича по стълбата и влезе бързо в гостната при тримата мъже. Непознатият я изгледа изненадано, изчерви се и наведе очи. Таунсенд беше висок колкото Брандън, но много по-едър. Затова беше някак странно, че мъничка жена като Хедър може да смути такъв колос. Тя се приближи към мъжа си, прегърна го и каза сдържано:

— Слуховете не отговарят на истината, господине. Вярно е, че по време на моята бременност и малко след раждането на детето спяхме отделно, но аз не виждам нищо странно в това, една жена да има толкова внимателен съпруг. Той се боеше да не навреди на мене или на детето по време на сън. И вие ли сте толкова внимателен към съпругата си, господине? — попита тя вдигнала въпросително вежди.

Таунсенд измърмори смутено нещо, а после изплю камъчето:

— Аз не съм женен, госпожо.

Джеф се изкашля развеселен, но Хедър нямаше намерение да спира.

— О! — възкликна тя. — Боя се, че при това положение едва ли разбирате много от жени с малки деца. Но да се върнем на въпроса дали спим заедно — продължи тя със святкащи от гняв очи. — Да, господине, правим го. Аз съм жена със самочувствие и просто не мога да си представя съпругът ми да е пожелал друга, още по-малко да я е убил заради това.

Джеф се засмя и потупа Таунсенд по рамото.

— Внимавай, старче, нашата лейди е с ирландски темперамент и не се свени да си показва ноктите.

Шерифът се озърташе безпомощно и въртеше нервно шапката си.

— Окей! Виждам, че не сте преувеличили, Брандън, но нали разбирате, в такива случаи е важна всяка подробност.

Той изпелтечи още едно извинение и напусна къщата.

Побърза да пришпори коня и изчезна, сякаш преследван от дяволи, а тримата Бърмингам се спогледаха с облекчение.

— Не бях виждал Таунсенд толкова смутен — изсмя се високо Джеф. — Убеден съм, че вече те смята невинен като новородено бебе, Бран.

— Дължа го на самочувствието на жена си — усмихна се вече развеселен Брандън.

Малко по-късно Брандън заключи след себе си вратата на спалнята и се приближи към Хедър, която седеше пред тоалетката. Тя му се усмихна в огледалото и потърка буза в ръката му, докато той я галеше по шията и по раменете.

— О, Брандън, толкова те обичам. Ще умра, ако някога ми се наситиш.

Той коленичи, обгърна я с ръце и почна да целува примамливо закръглените й гърди.

— Никога не съм вършил нещо наполовина и любовта ми към теб не прави изключение. Когато казвам за някого, че е мой приятел, то значи, че може напълно да разчита на мен. Когато ти казвам, че те обичам, това значи, че ти принадлежа телом и духом.

— Ти сигурно разбираш, че ме е страх от Луиза, навярно съм се бояла и от Сибила. Клетото момиче беше лудо по теб, умираше от щастие само като те зърнеше. Аз не съм толкова всеотдайна, аз трябва да те имам и да не те деля с никого.

— Нима мислиш, че аз съм по-различен? Бог ми е свидетел, способен съм да убия всеки мъж, който се опита да те отнеме. Никоя жена не може да ме примами и да ме откъсне от теб. Сибила беше глупаво, объркано момиченце, което не знаеше какво иска.

— Имаш ли представа кой може да е убиецът?

Той въздъхна и почна да се съблича.

— Не зная, миличко. Тя имаше много ухажори, между тях женени мъже.

— Женени! — възкликна изумена Хедър. Тя стана и си свали роклята. — Но, Брандън, майка й положително е…

— Тази слабоумна коза! Понеже Сибила не можа да впримчи някой богаташ, беше й вече все едно какви ги върши нейната дъщеря. Сам Бартлет беше един от обожателите на Сибила.

— Сам Бартлет! — учуди се Хедър. — И шерифът Таунсенд идва тука да те разпитва, а онзи нехранимайко още е на свобода? — Хедър толкова добре помнеше собствения си опит с Бартлет.

Брандън се засмя и се приближи към нея.

— Спокойно, мила. Той може да е гаден дърт петел, но това още не значи, че е убиец.

— Всеки мъж, който насилва робините си…

— Шшът — каза Брандън и целуна раменете й. — Да не говорим за него. Има много по-интересни теми, например колко си хубава без дрехи.

Той я вдигна на ръце и я занесе до леглото.

— За в бъдеще ще трябва да свикнеш по-бързо да се събличаш — каза той, протегна ръка и разкъса с едно движение лекия плат на комбинезона й.

Докато устните му търсеха нейните, тя промърмори:

— О, Брандън, ти си толкова силен, приказно силен!