Две малки негърчета си играеха в прахта пред голямата къща, когато каретата спря пред нея. Само като зърнаха Брандън, хлапетата хукнаха да бягат, оставяйки зад себе си пълна тишина. Най-сетне някъде отдалеч долетяха гласове. После откъм единия край на къщата се чу детски смях, друго дете се смееше приглушено някъде на терасата. Последва цял хор смехове и шушукания. Иззад къщата се чу момчешки глас:

— Мастър Брандън пристигна, мастър Брандън си дойде!

Последва възгласът на възрастна жена:

— Божке, момчето най-сетне се е прибрало!

Изтрополяха множество нозе. От всеки ъгъл, от всеки храст изскачаха деца. Каретата се озова плътно заобиколена от детската тълпа. Външната врата на къщата се отвори. На прага стоеше едра негърка. Тя си избърса ръцете в престилката и слезе тромаво по стъпалата. Надникна, присвила очи през прозорчето на каретата.

— Мили божке, господин Джеф, ама да не сте си направили труда да домъкнете от брега всичко изхвърлено от корабокрушенията? — разсмя се тя.

Брандън скочи от каретата и щастливо се засмя.

— Хети, добрата ми, стара Хети. И да знаеш, някой близък ден ще те сложа на място!

Старата жена се разсмя щастливо и отвори широко прегръдка. Брандън я притисна радостно към себе си, а когато най-сетне я пусна, тя шумно си пое въздух.

— Исусе! Исусе! Мастър Бран, силен сте както винаги. Някой ден ще ми строшите ребрата.

Тя надникна пак през прозорчето.

— Ами кой е с вас, господин Джеф? Кого се опитвате да скриете от старата Хети? Хайде, кажете й веднага да слезе, та по-хубавичко да я разгледам. Искам да разбера какво е открил пък сега мастър Брандън. Последният път беше булдогът Артоломей, дето се оказа женски. Тъй де, ама това тук изобщо не прилича на булдог. Не е и госпожица Луиза.

Докато тя още гадаеше, Джеф стана, скочи от колата и помогна на Хедър да слезе. Хети продължаваше да си бъбри.

— Хайде, побързайте, господин Джеф — подканяше го тя нетърпеливо, — нека застане там, та по-хубавичко да я разгледам. Махни се от пътя, момче, от край време си доста нескопосан за възрастта си.

Джеф отстъпи встрани, за да може старата негърка добре да разгледа Хедър. Хети спря внимателен поглед върху младото лице, после доволно се засмя.

— Божке, та тя е още дете! Къде открихте толкова сладко момиченце, мастър Бран?

След миг погледът й падна върху закръгленото тяло на Хедър и тя стана сериозна. Обърна се рязко към Брандън. Вече не го наричаше по име, а попита, вдигнала високо вежди:

— Господин Бърмингам, ще се ожените ли за малката госпожица? Тя има по-голяма нужда от вас, отколкото госпожица Луиза. Покойната ви майчица ще се обърне в гроба, ако някой стори зло на това детенце.

Брандън се ухили и погледна весело старата в очите.

— Помислих за това още в Лондон, Хети. А сега искам да ти представя съпругата си Хедър.

Доволна усмивка се появи на лицето на старата негърка. Очите й сияеха.

— Ох, божке, господин Бран! — възкликна тя щастливо, — най-сетне сте се отказал от ергенските магарии, най-сетне доведохте в Хартхевън нова госпожа Бърмингам. Значи скоро в къщата ще има деца, много, много деца! Ами то крайно време беше. Исусе, Исусе, накарахте ни дълго да чакаме и да се косим заради оназ, другата. Старото ми сърце вече едва издържаше. Почти се бях отказала от семейството ви.

Сияеща, сложила двете ръце на кръста, тя се обърна към Хедър.

— Госпожо Бърмингам — засмя се тя, — това име ви приляга. Не съм срещала жена, по-подходяща за семейство Бърмингам. Хубава сте като прасковка, детенце, приличате на цвете.

Тя хвана Хедър за ръката.

— Елате с мен! Тия мъже ви оставиха да стърчите тук в прахта, без да се съобразяват с положението ви. — Тя хвърли укоризнен поглед към Брандън. — Толкова ужасно и дълго пътуване през широкото море с малко корабче и само мъже наоколо ви — сигурно сте капнала от умора. Но сега вече нямате грижи, госпожо Хедър, сега старата Хети е при вас и ще ви пази. Хайде да идем да хвърлим пътните дрехи и да ви намерим нещо удобно и хубаво. От Чарлстън до тук пътят също не е бил кратък — нито за вас, нито за бебето. Трябва да си починете преди вечеря.

Малко безпомощна, но и щастлива, Хедър хвърли поглед през рамо към Брандън, докато Хети вече даваше нареждания на две млади момичета.

— Хайде, по-чевръсто и се погрижете скоро да има горе гореща вода за господарката. Тя иска да се изкъпе. И не се размотавайте, ясно?

Джеф се разсмя високо и се облегна на каретата. Брандън поклати глава и също се разсмя.

— Както виждам, старата Хети не се е променила, докато ме нямаше.

— Като пристигнат Джордж и Лък, кажете им веднага да качат багажа на господарката на първия етаж — добави бързо Хети, — то дъртите мулета сигурно ще има още дълго да се влачат.

Пътната врата се затвори зад тях. Хети и Хедър се озоваха в огромен, великолепен хол. Лъснатият до блясък паркет миришеше хубаво на восък. Никъде не се виждаше нито прашинка. Широка виеща се стълба водеше към първия етаж. Скъпи мебели придаваха на обширното помещение изискана елегантност и свидетелстваха за трайно благополучие. Преобладаваха жълто и синьо кадифе и златотъкан брокат. Стените, боядисани в бледожълто, създаваха подходящ фон.

Хедър се озърна с широко отворени очи, а Хети, забелязала възхищението й, я поведе из долната редица стаи, без да спира нито за миг да приказва. Тя посочи един портрет на камината в голямата гостна. Беше нарисуван мъж, който много приличаше на Брандън, но имаше тъмни очи и по-резки черти.

— Това е старият господар. Той и старата господарка построиха тази къща.

В гостната стените бяха тапицирани с коприна с цвета на охра, а пердетата бяха от кехлибарено кадифе, драпирани от двете страни на прозорците с широки копринени панделки. Огромна двукрила стъклена врата водеше към терасата. Меката мебел беше тапицирана със зелена коприна. Столчетата стил Луи XV-ти сякаш те канеха да седнеш. Подът беше застлан със скъп килим в бежово, кафяво и златно. Над великолепен скрин висеше скъпо венецианско огледало. Голям френски секретер стоеше до вратата към трапезарията. И тя беше мебелирана изключително елегантно. Централно място заемаше дългата маса. Над нея блестеше кристален полилей. Хедър гледаше безмълвна цялото това великолепие. С горда усмивка Хети я поведе обратно към салона, а оттам по стълбата нагоре.

— Откъде сте, госпожо Хедър? — попита тя, но изобщо не даде на новата си господарка възможност да й отговори. — Сигурно сте от Лондон. Господин Брандън там ли се запозна с вас? Поддържахме силен огън в неговата камина, за да е топла стаята му, като си дойде, вашата баня също ще е готова след малко. Още няколко минути само и всичко ще е наред, и ще ви е хубаво и удобно.

Негърката заведе Хедър в просторна спалня с огромно широко легло с балдахин в средата. На дървената горна табла беше скулптиран семейният герб, между колонките, подпиращи балдахина, беше опната мрежа против комари. Стаята беше топла и светла и Хедър веднага се почувствува тук спокойна и защитена. Сърцето й заби малко по-силно при мисълта, че сега ще споделя отново леглото на съпруга си, каза си още, че това е леглото, в което ще роди своето дете, тук ще зачене и други деца, ако й е съдено да има и други.

Ваната беше вече пълна и докато Хети й помагаше да се съблече, погледът на Хедър се спря на миниатюрата в златна рамка — портрет на жена — сложена върху тоалетката. Тя я взе в ръка и я заразглежда с любопитство. Очите бяха зелени като тези на Брандън, а усмивката със същия израз на ненакърнимо добро настроение като тази на Джеф. Светлокестенявата коса и тясното лице не напомняха на нито един от братята, но очите, о, тези очи!

— Това е госпожа Кетрин — просия Хети, — майка им. Беше едно сладко младо момиченце, също като вас, само че тя, божичко, тя как си държеше къщата в ръце! Двамата вагабонти, дето ги роди и милият им татко цял живот й вървяха по гайдата. Когато момчетата правеха някоя пакост, тя им говореше много-много тихичко, но те пак се свиваха после засрамени в някое кьоше. Тия мъже изпърво не се усещаха, че ги държи в ръце, също като домакинството си. Когато най-сетне го проумяха, бяха вече доволни, че е така. Тя беше нежна, мила и обичаше стария господар и двете си момчета над всичко на света. Пък старият господар — той беше такъв един… Твърдоглав, кавгаджия, готов сякаш да обяви война на всеки и на всички и, то се знае, непременно да победи. Господин Бран на него се е метнал. Пък е и горд, божичко, колко е горд! Толкова се страхувах, че госпожица Луиза ще го впримчи. Много лошо щеше да е. Нямаше да мине много време и той щеше да я убие.

Хедър погледна изненадано старата жена.

— Защо ми казваш това, Хети?

Негърката присви устни.

— Господарят все ме кори, че съм много бъбрива — отговори тя, вдигна очи към небето и побърза да отиде да донесе шампоана.

Хедър седеше, смаяна и замислена. Любопитството й беше събудено, но негърката явно не искаше, поне засега, да каже нещо повече.

Вик, заповед и гневно цвилене долетяха отвън и привлякоха вниманието на Хедър. Отиде до прозореца и видя Брандън на гърба на черен кон, който се вдигаше на задни крака, пръхтеше непокорно и очевидно не обичаше да го яхат. Джеф стоеше редом и наблюдаваше с любопитство двубоя между кон и конник. Хети се върна и също погледна навън. Конят се противеше отчаяно на юздите и шпорите. Изправяше се отново и отново на задни крака и вдигаше с копита облаци прах, но Брандън го притискаше с бедра и го шибаше с камшика, за да го подчини на волята си. Животното изглежда най-сетне се примири. Брандън го накара да обиколи няколко пъти поляната, преди да го спре, плувнало в пот и с треперещи хълбоци, пред голямата порта.

Хети поклати глава.

— Този проклет кон позволява само на господаря Брандън да го язди. Но колкото пъти се връща от пътешествие, трябва отново да му прекършва ината.

Когато Джеф отвори портата, за да пусне коня и конника да излязат, Хедър дръпна завесата, за да види по-добре отдалечаващия се Брандън. Сега мъжът и конят бяха точно под прозореца. Брандън вдигна глава и я видя как стои в прозрачната си нощница. Жребецът ровеше нетърпеливо с копита, но господарят му държеше юздите изкъсо и гледаше нагоре към Хедър. Погледите им потънаха за миг един в друг. Като видя, че Брандън сякаш няма намерение да минава през портата, Джеф се обърна и проследи погледа му. Хедър се дръпна засрамена и пусна пердето. Брандън насочи отново вниманието си към коня. Жребецът прелетя в луд галоп през ливадата, Брандън отпусна юздите — отдаде се изцяло на липсвалата му толкова дълго наслада от ездата.

— Хайде, детенце — подкани я Хети, — водата ще изстине, ако продължим да стоим така. Господарят знае как да язди Леополд, не бива да се притеснявате.

Хедър се потопи с въздишка на удоволствие в топлата вода, а Хети разпореждаше в това време на двамата слуги Джордж и Лък да качат по стълбата багажа й в съседната стая. После старата негърка се залови да вади дрехите от сандъците и да ги окачва в гардероба. Предвидливо избра една розова рокля и я приготви, за да може Хедър да я облече след банята.

— Добре ли съм ви избрала роклята, госпожо Хедър? Толкова е хубава. Господарят Брандън ще я хареса. Той ли ви купи всички тези рокли?

Хедър остави с усмивка старата жена да решава. Вече знаеше, че като отвори веднъж уста, Хети не може да млъкне. Говореше, без да спира и за по-лесно сама си отговаряше на повечето от въпросите, които задаваше. Но добротата на старата жена беше наистина покоряваща.

Хети застана до ваната с огромна стоплена хавлия в ръка, готова да завие в нея младата си господарка.

— Хайде, вдигнете сега красивото си телце от ваната, а после хубавичко ще ви избършем, детенце — заповяда тя меко. — След това ще ви намажа с розово масло и ще имате време да си легнете за малко преди вечеря. Мастър Бран сигурно също ще иска да се изкъпе, като се прибере.

Малко по-късно Хети затвори вратата и остави една уморена, но щастлива Хедър, блажено отпусната в огромното легло, под мека пухена завивка. Когато се събуди, вече се беше здрачило и негърката, усетила по необясним начин, че Хедър не спи и се нуждае от помощта й, се появи, за да й бъде под ръка за вечерния тоалет…

— Каква чудесна коса имате, детенце — каза тя, докато четкаше с усмивка дългите копринени букли. — Не се чудя, че господарят се гордее с вас. — И вече повече от себе си, добави: — Дори госпожица Луиза не може да се сравнява с вас…

Миг по-късно Хедър чу стъпките на Брандън в хола. Хети побърза да довърши фризурата й.

— Олеле, божке, олеле, божке, мастър Брандън се е прибрал, а ние още не сме готови.

Вратата се отвори. Брандън влезе с преметната през рамото връхна дреха. Още беше зачервен и задъхан от ездата.

— Ох, божке, божке, само след минутка ще е готова — побърза да го увери Хети.

Той се засмя, погледът му се спря замислено на Хедър, седнала пред голямото огледало само по една риза.

— Няма нужда да се разкъсваш на парчета, Хети, вече си съвсем разстроена.

Брандън хвърли връхната дреха на един стол и почна да си разкопчава жилетката, докато негърката превърна майсторски косата на Хедър във висока, закрепена с панделка фризура. Погледът му беше топъл и възхитен, докато наблюдаваше как слугинята помага на Хедър да си облече роклята. Но когато негърката понечи да я закопчае на гърба, той побърза да я измести.

— Остави на мен, Хети, ти иди виж какво става с банята ми.

— Божке, божке, мастър Бран — ухили се тя и излезе безшумно от стаята.

Брандън се залови да закопчава роклята, бавно и с удоволствие, като внимаваше нещо да не сбърка. Хедър усещаше близостта му, мъжкия дъх на конска пот, кожа и тютюн. Когато ръцете му стигнаха до врата й, той сякаш се поколеба. После наведе глава, докато лицето му докосна леко нейната коса. Пое дълбоко нежния й аромат. Хедър стоеше с полуотворени очи, неподвижна, тя го чуваше, поемаше миризмите му, усещаше го и едва се решаваше да диша, за да не развали магията на този миг.

— Тъй, а сега внесете водата тук. Мастър Брандън вече чака банята си.

Хедър се обърна, за да погледне мъжа си в лицето, но той вече се беше отместил и си разкопчаваше ризата. Хети отвори вратата, за да внесат слугите големите кофи с гореща вода. Те напълниха ваната до край и припряната стара жена веднага ги изгони. Обърна се към Брандън и попита:

— Да имате още някакво желание, сър?

— Да — отговори той, вече започнал да събува панталона, което принуди Хети бързо да се оттегли.

Хедър подреди хавлията и дрехите му, докато го наблюдаваше скришом как се съблече гол. Възхищаваше се в себе си на мускулестото му тяло, тесните бедра и широките рамене. Изведнъж изпита нещо като собственическа гордост. Той й принадлежеше и никоя друга жена нямаше върху него права, даже Луиза.

Докато той влизаше във ваната, тя отиде до леглото, седна на ръба и сложи чорапи и обувки.

— Хети успя ли да ти покаже къщата? — попита Брандън и се загледа как тя издърпва елегантните жартиери към бедрата.

Тя поклати отрицателно глава.

— Не, само гостната и трапезарията, но съм ужасно любопитна да видя всичко. И на сън не съм си представяла къщата толкова голяма и прекрасна. Ти не си ми казвал, че ще е господарска къща — добави тя с радостен смях.

Брандън весело се засмя, когато тя стана и оправи полата на роклята си.

— Не си ме питала, сърчице мое.

Тя се засмя, потопи пътьом ръка във ваната и остави няколко капки да паднат върху гърдите на Брандън.

— Побързай — помоли го тя весело, — умирам от глад.

Докато той се обличаше, Хедър се разхождаше любопитно из стаята, погали с ръка леглото и възглавницата на едно кресло. Брандън я наблюдаваше.

— Това е било някога гостна, но след моето раждане майка ми е наредила да внесат тук леглото й. Не е искала баща ни да бъде смущаван, когато Джеф и аз сме лежали от разните детски болести. Така мама можеше да остава при нас всеки път, когато се разболявахме. Съседната стая е детската.

Той я следваше с поглед докато тя минаваше от мебел към мебел, за да свикне с обстановката. Беше целият устремен към нея, изпитваше непреодолимото желание да я прегърне, да я гали.

Сега вниманието й беше приковано към леглото. Разглеждаше тънкото ленено, украсено с дантели спално бельо. Той застана зад нея, готов да я привлече към себе си, но успя да се овладее.

Какво щеше да стане, ако тя отново го отблъсне, ако започне с всички сили да се съпротивлява? Ако ли се поддаде на желанието си и я обладае насила, нали можеше да стори зло и на нея и на детето.

Мислите му се объркваха. Близостта й го правеше неуверен. Разкошната й копринена коса, парфюмът й, бяха изкушения, на които не можеше да устои. Но беше твърдо решил никога вече да не я принуждава. Нямаше да използва сила, за да я покори. Тя трябваше да му се отдаде доброволно.

„Нека тя реши — помисли си той, — да остане в тази стая, или да дойде в моята, да предпочете самотното си легло, или друго, което ще дели доброволно с мен. Сама да избере.“

— Това легло — изкашля се той, — искам да кажа, тази стая е твоята, ако го пожелаеш, Хедър.

Направи пауза и затърси думи. Не можеше да продължи да прикрива колко е объркан.

Хедър усети как я полазват студени тръпки. Гърдите й се свиха от болка. „Господи! — помисли си тя. — Той стои толкова близо до мен и толкова ме ненавижда! Не би понесъл да споделям леглото му. Вече си е вкъщи и може да поднови връзката си с Луиза, а мен отблъсква, както се беше заканил. Бърза час по-скоро изобщо да забрави за съществуванието ми.“

Очите й плувнаха в сълзи, когато си спомни за надеждите си, измамните надежди за щастлив, нормален съвместен живот с него. Наведе се, отчаяна, и погали мекото ленено бельо на леглото.

— Красиво легло — каза тя, — пък и стаята е до детската. Струва ми се, че е най-подходящата за мен.

Брандън отпусна примирено рамене.

— Ще кажа на Хети да върне дрехите ти — въздъхна той, обърна се и излезе мълчаливо от стаята.

Той затвори вратата зад себе си и се облегна на нея откъм другата страна. Беше разочарован и ядосан на себе си. Защо трябваше да подхваща тази тема? Идеше му да се прати по дяволите.

„Господи, какъв глупак съм, какъв безнадежден идиот! Защо не си държах езика зад зъбите?“

Той слезе ядосан в трапезарията. Наля си мрачно от шишето на масата щедра порция бренди. Стоеше, втренчил поглед в чашата в ръката си. „За кой дявол ми трябваше да играя ролята на кавалер и да я оставям да избира?“ Изпи чашата на един дъх. „Е, хубаво, в такъв случай за глупак като мене — приятни студени зимни дни в самотното легло!“

Сложи шумно чашата на масата и излезе с широки крачки от стаята.

В хола видя Хети и каза сърдито:

— Госпожа Бърмингам реши да избере по-малката стая за своя спалня. Погрижи се, преди да се върна, дрехите й да бъдат преместени в другия гардероб.

Смаяна от новината и лошото му настроение, старата негърка го гледаше зяпнала. Измърмори покорен отговор, а той хукна по стълбата нагоре и изчезна. Тя поклати глава, знаеше колко е избухлив — качи се горе и отвори вратата на стаята, в която беше Хедър. Младата й господарка седеше на ръба на леглото и по бузите й се стичаха сълзи. Когато слугинята влезе, тя бързо се извърна и ги избърса.

— Изглеждате чудесно, детенце — каза нежно Хети и се престори, че не е забелязала нищо. — Мастър Джеф вече ви чака долу. Той рече, че ако брат му не внимава, щял да ви отмъкне изпод носа му.

Хедър се засмя смутено с разтреперани устни и погледна благодарно старата негърка.

Тъмните очи на Хети се опитаха да прочетат нещо по лицето на младата господарка. Продължи все така успокояващо:

— А сега си оправете хубавото личице и слезте да хапнете нещо. Иначе бебето, току-виж, примряло от глад.

Непрекъснатият мил брътвеж на негърката пооткъсна Хедър от мрачните й мисли.

Няколко минути по-късно тя влезе в салона. Джеф я посрещна с букет от комплименти. Хвърли колеблив поглед към Брандън, преди да хване ръката й, но брат му стоеше с гръб към тях, сякаш втренчен в празното пространство. Джеф се наведе над ръката на младата си снаха, сякаш беше принцеса, а Хедър му се усмихна благодарно, но и тя хвърли плах поглед към съпруга си. Беше решила да не показва мъката си. Не, нямаше да му достави удоволствието да разбере колко я е заболяло, задето я прогони от спалнята си.

— Ах, лейди Хедър, от твоята хубост душата ми разцъфва като полята и горите напролет — въздъхна с комична патетика Джеф — личеше, че докато е чакал младите да слязат, вече е обърнал някоя и друга чаша уиски. — Старите ми очи ти се възхищават като на най-прекрасен плод — продължи той със същия високопарен тон.

— О, сър! — подхвана тя със смях. — Това доказва само, че имаш добър апетит. Сигурно си разгневен, защото вечерята ще бъде сервирана със закъснение? Признай си, че възторгът ти е предизвикан от мисълта за яденето, а щедрите ти комплименти имат за цел да ме накарат да забравя колко съм грозна. — Тя подражаваше майсторски неговия тон. С удоволствие се включи в подхванатата от Джеф игра. А той й обърна театрално гръб, сякаш дълбоко обиден.

— О, скъпа снахо — думите ти ми прободоха сърцето. Когато те гледам, в клетата ми ергенска душа няма място за апетит, камо ли за ядене.

— О, благородни рицарю! — въздъхна тя, сякаш го съжаляваше от сърце. — Милите ти думи звучат като музика в ушите ми. — Тя протегна ръка и посочи Брандън. — Но там, зад теб е застанал мрачният дракон и се боя, че ей сега ще те погълне. О не, мили рицарю — вдигна тя ръце, сякаш за да го защити, — разбирам, че се налага да му бъдат принасяни жертви, иначе той ще изяде и двама ни.

Тя се засмя весело на шегата си.

Брандън се обърна, настроението му не се беше подобрило от това, че стана предмет на неуместните им шеги.

— Не ми стигат другите неприятности, ами бог ме е дарил и с брат идиот, готов да играе ролята на шут в някое провинциално театърче, при това с партньорка, чиято глупост съперничи само със способността й да ми се подиграва. Вижте какво, като си изиграете тъпите детинщини, ще съм ви премного благодарен, ако най-сетне можем да вечеряме. Гладът ми е по-силен от желанието да гледам аматьорското ви театро.

Джеф се изсмя и предложи на Хедър ръка.

— Струва ми се, че скъпият ми брат е ядосан, милейди, и най-добре ще е да се погрижим за доброто му настроение, не сте ли съгласна?

Хедър погледна през рамо към мъжа си, който ги наблюдаваше мрачно и вирна малкото си носле.

— О, разбира се, скъпи девере, разбира се, че трябва да му влезем в положението, та нали веселите дни на ергенския му живот вече няма да се върнат. Сега е приведен под тежестта на съпругата си, както съпругата му е приведена под тежестта на неговото дете. Такъв товар се оказва непосилен за мнозина мъже. Можем само да му съчувстваме.

Брандън я изгледа мрачно, но тя се обърна към Джеф и весело се засмя. Поклати кокетно глава и буклите й се разхвърчаха.

— Сега трябва да намерим жена и за теб, мили девере, за да останеш и ти в най-скоро време сериозен и навъсен, забравил за всякаква радост и смях. Няма ли да е справедливо?

Джеф отметна глава и гръмогласно се разсмя.

— Ако жената прилича на теб, мила снахо, няма да имам нищо против — ухили се той, — но ще трябва за съжаление да почакам, докато бъде изготвено твое точно копие.

Двамата още се смееха, когато Джеф заведе Хедър през стъклената врата в трапезарията. Масата беше тържествено сервирана. Мястото на Брандън беше в единия й край, това на Хедър — в другия, между тях стояха два кристални свещника, а Джеф трябваше да седне в средата. В най-добро настроение, малкият брат придружи Хедър до мястото й, после застана като вкаменен, мерейки със смръщено чело разстоянието между трите прибора.

— Мили Брандън, ти може и да предпочиташ възвишената самота, но аз съм човек социален по природа и мисълта да оставя клетата си снаха да вечеря сама там долу, ме измъчва.

Той взе чинията, приборите и чашата си и седна съвсем близо до Хедър на долния край на масата. Брандън го изгледа, объркан за миг, после въздъхна, взе и той приборите си и се присъедини към тях. Така вечерята мина много по-непринудено и оживеният разговор между брат му и жена му не можа да не пооправи най-сетне и неговото настроение.

Слугите раздигаха масата и наляха накрая по още една чаша мадейра. Хедър се отпусна на облегалката на стола и въздъхна доволна. Беше си хапнала с нескрито удоволствие и беше сега сита и уморена. Усещаше се капнала и изпита нужда да стане да се поразтъпче. Брандън побърза да дръпне стола й. Тримата минаха в гостната, където мъжете запалиха дълги пури. Но Хедър имаше нужда от чист въздух.

— Брандън — прошепна тя, — боя се, че понатежах от изобилната вечеря. Имаш ли нещо против да изляза за малко да поема въздух?

Брандън веднага се съгласи, погледна загрижено закръгленото й тяло, отиде до вратата и викна на едно слугинче да донесе шал на госпожа Бърмингам. После я наметна с шала и я придружи до вратата към терасата. Отвори я и понечи да придружи жена си в градината. Но тя опря леко ръка в гърдите му.

— Недей — каза тя тихо. — Зная, че трябва да обсъдите с Джеф куп неща. Аз няма да се бавя. Искам да направя само няколко крачки и да подишам дълбоко.

Той се поколеба за миг да я остави сама, но после кимна.

— Добре, но не се отдалечавай, моля те, много от къщата.

Тя му се усмихна и излезе през терасата. Той затвори вратата след нея. Беше приказна вечер, прохладна и свежа. На ясното, обсипано със звезди небе нямаше нито облаче. Цареше пълна тишина, само от близката гора долиташе от време на време закъснял сънен вик на птица. Прозорците на стаите на прислугата светеха. Хедър слезе по стълбите. Тръгна бавно между огромните дървета, чиито странно преплетени клони се издигаха срещу сребърния сърп на месеца. „Това — помисли си тя, — е първата ми нощ в чуждата страна. Въпреки това имам странното и приятно чувство, че съм едно цяло с този пейзаж. Толкова е просторно и красиво, че изпитвам неизказана радост. Тук бих могла да бъда щастлива.“

Въпреки шала, след известно време й стана хладно. Тя се върна и се изкачи по стълбите към входната врата, отвори я тихо и я затвори пак така тихо след себе си, защото не искаше да безпокои двамата мъже. Докато сваляше шала от раменете си, чу гласа на Джеф откъм гостната. Водеше разпален разговор с брат си.

— Защо трябваше, ако смея да запитам, да ходиш днес след обед отново при нея? По дяволите! Не я ли видя как се държа с Хедър? Не загуби минутка време да я осведомява за интимните ви отношения. Луда е от желание да си отмъсти.

— Разбери от дума и ти, мили братко — отвърна му спокойно Брандън. — Трябва да се съгласиш, че Луиза изживя ужасен шок. Тя очаква годеника си да се върне, за да се хвърли в прегръдките му, а вместо това я представят на съпругата му. Наистина не й беше лесно, пък и ние с тебе не бяхме особено галантни. Бихме могли да й поднесем някак по-внимателно новината за женитбата ми. Аз специално съвсем не се гордея с държането си, отнесох се зле с нея.

Хедър стоеше нерешително и не знаеше дали да не се върне в градината. Мисълта, че Брандън е бил сам при Луиза, накара сърцето й да се свие.

— По дяволите, Бран, да не си въобразяваш случайно, че докато те нямаше, тя е играла ролята на вярната очакваща годеница? Ами, как не! Успя да обиколи доста легла, живя си, сякаш наближава краят на света. Приятелите ти могат да го потвърдят.

Отговор не последва, но се чу подигравателният смях на Джеф.

— Я не ме гледай толкова мрачно, Бран, ти наистина ли си въобразяваше, че тя може да издържи толкова време без мъж? Вярно, за нея ти си най-добрият, ти си фаворитът, но когато жребецът не е в обора, кобилката пак не остава вързана. Освен това не мога да скрия и друго от теб, а именно, че ще ти се наложи да плащаш доста тлъсти суми. Докато те нямаше, тя спокойно трупаше дългове, сигурна, че е бъдещата госпожа Бърмингам. Пострадалите идваха със сметките при мен, за да потвърдя, че ще се ожениш за нея. Ще научиш, че е прахосала над петстотин фунта.

— Петстотин фунта? — възкликна Брандън. — И какво, по дяволите, е направила с тях?

— Ами накупи си бижута и рокли — засмя се весело Джеф, — всичко, което й доставяше удоволствие. Освен това поднови господарската къща в Оукли от мазето до тавана, та и петстотинте фунта едва са й стигнали. Бас държа, тя е най-скъпият сладкиш, от който си вкусвал през живота си. Пестеливостта никак не й е присъща. Да не беше така, тя спокойно можеше да си изживее живота с онова, което й остави нейният баща. Но тя му пропиля парите за време, по-кратко от необходимото да се одере заек, а плантацията й все повече запада.

Когато приключи обвинителната си реч, Джеф прекоси стаята, за да си напълни отново чашата и видя Хедър на вратата. Тя стоеше там с безизразно лице, сякаш вкаменена. Той я погледна и бузите й пламнаха, защото се чувстваше така, сякаш са я сварили да подслушва. Сви нервно рамене.

— Съжалявам… много — измърмори тя, — но навън стана хладно и аз… тъкмо исках да ида да си легна.

Сега и Брандън се приближи към вратата. Тя се изчерви още по-силно. Загърна се съвсем объркана по-плътно с шала, прекоси бързо хола и изтича нагоре по стълбата. Брандън направи крачка напред, но видя, че тя бяга съвсем разстроена от тях. Когато се върна при брат си, лицето му беше мрачно. Брандън пресуши чашата си, отиде до бара, напълни я отново и отново я изпи на един дъх. Джеф го наблюдаваше учуден. Брат му имаше навика да си пие бавно и с удоволствие питието, но сега беше явно излязъл от релси и се наливаше с бренди, сякаш беше билка срещу зли духове.

— Изглежда, има основание да се твърди, че семейният живот не ти понася, Брандън — изрече бавно Джеф. — Виждал съм те в по-добро настроение, когато си имал работа с някое леко момиче. За съжаление не мога да проумея какви са сега проблемите ти. Гледаш младата си жена като жребец, надушил пламенна кобилка. Изглеждаш като мъж, който се влюбва всеки изминат час все повече и повече в нея, но е достатъчно тя да заговори, за да влезеш в ролята на суровия съпруг. Човек остава с впечатлението, че се боиш да я докоснеш, но не изпускаш случай да я смъмриш. Освен това, какво, по дяволите, чувам за отделни спални? — Погледна Брандън и видя, че мускулът на бузата му трепери. — Онемя ли? — продължи Джеф. — Такова момиче е същинска радост за окото, да ме вземат мътните, ако не е приказно хубава жена. И толкова мила. И прелестна. Всичко, което един мъж може да си пожелае. И тя ти принадлежи. Но по някаква странна причина, която не мога да проумея, ти страниш от нея.

— Моля те, остави ме на мира, Джеф — каза кратко и натъртено Брандън, — това наистина не е твоя работа.

Джеф поклати угрижено глава — просто не можеше да повярва.

— Брандън, щастието е било особено благосклонно към теб, като ти е дало възможност да намериш тази жена. Тя заслужава да направиш всичко, за да я задържиш. Просто не проумявам как си могъл да попаднеш на толкова сладко същество. Съмнявам се, че се дължи на неоспоримия ти талант да си подбираш подходящи приятелки. Досега си проявявал подчертано предпочитание към леки момичета и също тъй леки дами. Сред тях нямаше създание, очарователно като Хедър. Но едно ще ти кажа, Бран: Ако успееш един прекрасен ден да я загубиш, загубата ти ще е положително много по-голяма, отколкото би могъл дори да предположиш сега.

Брандън се обърна рязко и каза ядосано:

— Джеф, ходиш ми по нервите! Умолявам те, дръж си устата. Границите на моето щастие са ми известни и не се нуждая от бащинските ти напътствия, за да го осъзная още по-добре.

Джеф сви рамене.

— Аз пък съм убеден, че ти е безкрайно необходим човек, който да ти подскаже какво да направиш, за да не погубиш щастието си.

Брандън вдигна нетърпеливо ръка.

— В края на краищата това е моят живот и него ще погубя, дори да си прав.

По-малкият брат си изпи уискито.

— Окей, оттеглям се, за да наблюдавам само отдалеч как си решаваш проблемите. А сега лека нощ, скъпи братко, желая ти приятни сънища в самотното легло.

Брандън го изгледа сърдито. Но Джеф вече се беше обърнал и излизаше.

Брандън остана сам с празната чаша в ръка. Дълго я гледа и вече усещаше самотата, която щеше да го притисне в стаята му. Изруга и запокити чашата в камината.

Беше прекрасно утро. Хети почука леко на вратата на господарката си и побутна едно младо момиче да влезе в стаята, представи го като племенницата си Мери. Девойчето трябваше да заеме почетното място на камериерка на Хедър. Старата негърка побърза да увери Хедър, че племенницата й е сръчна, пъргава и на нея може да се разчита.

— Научила съм я да върши добре всичко, госпожо Хедър — сияеше гордо старата, — от самото начало съм я подготвяла да бъде камериерка на бъдещата госпожа Бърмингам. Тя е много добра фризьорка, сръчна шивачка, чудесно бродира, с една дума — отбира от всичко.

Хедър се усмихна приветливо на младата негърка.

— Щом ти го казваш, Хети, вярвам, че е най-добрата. Много ти благодаря.

Старата жена просия.

— За мене беше удоволствие, госпожо Хедър. Освен това господин Бърмингам поръча да ви предам, че заминава за няколко дена за Чарлстън. Трябва да се погрижи за кораба.

Хедър наведе глава над чашата и си помисли за разговора, който бе чула, без да иска предишната вечер. Не се съмняваше, че Луиза е приела Брандън с отворени обятия. Сега старата любов щеше да си влезе в правата, а нея, законната съпруга, той беше готов да отблъсне. Не беше сметнал за необходимо дори да се сбогува с нея, преди да замине за Чарлстън.

Тя въздъхна. Беше поне приятелски посрещната в тази къща и можеше да намери известна утеха в това, че ще живее сред доброжелателни хора, готови да й помогнат.

Докато закусваше, банята й беше вече готова. Стана и отиде в спалнята си, където беше сложена ваната. Мери я последва с гребен и четка и вдигна косата й на висок кок на тила, за да може тя да се потопи веднага във вдигащата пара вода. Докато Мери подреждаше дрехите на новата си господарка, Хети се върна да види дали племенницата й се справя добре. Тя кимна доволна, когато видя сресаната за къпането коса на Хедър.

— Добре си се справила, детенце — каза тя, но хвана все пак гребена и пооправи някоя и друга букла. — За госпожа Хедър — каза тя наставнически, — само „добре“ не е достатъчно добре — трябва да е просто безукорно.

Дневната програма почна с това, че Хети помоли господарката си да прегледа менюто. Хедър последва старата жена по стълбите надолу, а после до кухнята в съседната пристройка, за да се запознае с „леля Рут“, негърката готвачка.

Кухнята беше огромна и блестеше от чистота. В средата беше сложена голяма маса, печките бяха две. Четири млади негърки с бели шапчици и престилки чистеха зарзават, режеха месо и белеха картофи.

После Хети я заведе обратно в господарската къща и по пътя дотам я засипа с куп подробности и обяснения. Отново в къщата, старата жена я поведе през всички стаи. Прегледаха всяка мебел, за да се убедят, че е добре почистена и поддържана и Хети вдигаше на крак целия персонал, ако откриеше и най-малко недоглеждане. Хедър с мъка успяваше да я следва. Когато направиха малка почивка в гостната, Хедър се отпусна със смях в едно кресло.

— О, Хети, трябва да си почина. Струва ми се, че продължителното пътуване не е най-добрата подготовка за домакински задължения.

Хети направи знак на Мери, която ги следваше отблизо и момичето се върна след малко с голяма чаша изстуден плодов сок. Хедър я пое с благодарност и настоя двете жени също да пийнат от сока.

— И моля те, Хети, седни.

Хети измърмори благодарност и седна предпазливо на крайчеца на един стол. Хедър се отпусна на облегалката, затвори за миг очи и въздъхна.

— Хети, когато срещнах Брандън и на сън не съм мечтала, че ще живея с него в къща като тази. — Замислена, почти нежна усмивка се появи на младото лице. — Дори след като се оженихме, знаех само, че е капитан на кораб. Мислех, че ще прекарам остатъка от живота си във влажни пристанищни странноприемници. За нещо подобно на този замък не съм и помисляла.

— Е, да, такъв си е мастър Бран — засмя се Хети. — Хората, които най обича, тях най̀ му харесва да ги води за носа.

След като обядваха, обзета от любопитство, Хедър реши да обиколи още веднъж сама всички стаи. Под силното впечатление от красотата на балната зала, тя се върна най-напред там и се възхити на гладкия като стъкло, идеално лъснат дъбов паркет. Погали мекото моаре, с което бяха тапицирани стените, постоя под кристалните полилеи, загледана в святкащите с всички цветове на дъгата красиви висулки.

Детски глас откъм вътрешността на къщата я изтръгна внезапно от съзерцанието.

— Търговецът дойде, амбулантният търговец е тук и иска да говори с уважаемата госпожа.

Хедър се поколеба за миг дали изобщо да излезе, сигурно беше някой вехтошар, но когато Хети дойде и тя да й съобщи новината, последва я на верандата. Там стоеше възрастен мъж, който поздрави негърката като стар познат. Хети отвърна на поздрава му и го представи на господарката си.

— Госпожо Хедър, това е господин Бейтс, търговски пътник, който предлага от време на време стоката си и на нас. Господин Бейтс, виждате новата стопанка на Хартхевън, съпругата на мастър Бран.

Мъжът свали учтиво шапка и дълбоко се поклони.

— О, госпожо Бърмингам, това е голяма чест за мен. Вече чух, че е имало сватба в семейството.

Хедър му се усмихна мило.

— Ако позволите, госпожо Бърмингам, бих искал да ви покажа стоката си. Мога да ви предложа куп неща, необходими за всяко домакинство. Ще намерите, може би, нещо, отговарящо на вашия вкус.

Когато Хедър кимна в знак на съгласие, той изчезна, за да стовари от малката си кола сандъци и кутии, да ги домъкне и извади съдържанието им на пода.

— Най-напред бих искал да ви покажа неща за кухнята, госпожо. Нося и най-различни подправки. — Пъргавият стар човек хвалеше красноречиво качеството на своите тенджери и тигани, лъжици и бъркалки.

Хедър не се заинтересува кой знае колко от тези предмети на бита, но за сметка на това Хети ги разглеждаше най-критично. После мъжът извади ароматни ориенталски сапуни, от които Хети избра най-различни и попита господарката си, дали би желала да ги купи.

Хедър любезно отказа, защото не можеше да признае на слугинята, че не разполага с нито цент.

Сега търговецът се залови да разгръща големи топове плат. Хети си избра един на цветя за празнична рокля, а Хедър я гледаше развеселена. А когато търговецът разстла едно тъмнозелено тежко кадифе, бе събуден и нейният интерес. Представи си колко добре щеше да стои този цвят на Брандън. Загледа се мечтателно в плата. Изведнъж нещо й мина през ума. Тя помоли търговеца да почака малко и влезе бързо в къщата, качи се по стълбата в стаята си, затършува припряно из гардероба дано намери роклята, която реши да предложи за замяна. Най-сетне я намери и я издърпа. Държа я замислена известно време в ръка. Тази бежова рокля носеше през нощта, когато видя за пръв път съпруга си. С нея бяха свързани все лоши спомени и тя не съжаляваше, че ще я даде. Отхвърли неприятните спомени, преметна роклята през ръка и изскочи от стаята, изтича бързо по стълбите навън, на терасата.

— Склонен ли сте на една размяна, господин Бейтс? — попита тя търговеца.

Той кимна в знак на съгласие.

— Ако предметът си заслужава, разбира се.

Тя разгърна пред него роклята и човекът зяпна от учудване. Пролича му, че е очарован. Хедър посочи зеленото кадифе и го помоли и за подходящи коприна за хастар и конци. Когато той се качи в колата си да потърси едното и другото, Хети прошепна на ухото на господарката си:

— Моля ви, не си давайте хубавата рокля! Та мастър Бран винаги оставя в къщи пари за покупки. Мога да ви покажа къде са.

Хедър поклати глава.

— Много ти благодаря, Хети — каза тя мило, — но това трябва да е изненада за него и не бих искала да платя с негови пари.

Негърката се извърна, намръщена, явно ужасно недоволна от постъпката на Хедър, но не посмя да повтори възраженията си.

Междувременно нисичкият търговец се беше върнал с исканата стока.

— Зеленото кадифе е наистина великолепно, мадам — подчерта той. — Пазил го бях като зеницата на окото си. Както благоволихте да видите — най-високо качество.

Тя кимна и с удоволствие похвали на свой ред онова, което бе предложила в замяна.

— Роклята положително струва повече, господин Бейтс. — Тя посочи перлите по корсажа. Скъпата украса проблясваше следобедното слънце.

Почувствува се задължен да похвали още веднъж качеството на стоката си, но на Хедър тази игра вече й беше досадила и тя приключи делово и бързо замяната. Търговецът й подаде с дълбок поклон зеленото кадифе, взе в замяна роклята, която грижливо отдели и загърна. След което почтително се сбогува.

Хедър му кимна още веднъж, докато колата напускаше двора, а после отнесе щастлива придобитите съкровища в стаята си, а Хети поклати неодобрително глава и измърмори:

— Наистина не разбирам какво ви прихвана, госпожо Хедър, та му дадохте толкова хубава рокля. Мастър Брандън е много богат, той не е някой беден бял емигрант.

— Хети, не дай боже да изтървеш една дума, като се прибере! — закле я Хедър. — Искам да му направя коледен подарък, нека бъде изненада за него.

— Ами добре, госпожо — избоботи Хети, пристъпваща тежко след господарката си.

На другия ден към полунощ Брандън се върна от Чарлстън. С изключение на прислужника му Джоузеф и на Джордж, които го чакаха, всички останали спяха. Но внезапната суматоха из къщата събуди първо Джеф, а после и Хедър.

Тя стана, наметна пеньоара и пъхна крака в пантофките, после влезе в стаята на Брандън, където свари братята и двамата слуги. Когато Брандън стана да я посрещне, тя се усмихна и се облегна леко на рамото му. Той я целуна по челото.

— Не искахме да те будим, сърчице мое — измърмори той и я прегърна нежно.

— Хъм — каза тя сънено, — изобщо не знаех, че се прибираш днес, иначе щях да те дочакам. Продаде ли кораба?!

— След Коледа, мило. Дотогава „Бързоходен“ ще е лъснат от горе до долу, та купувачите да останат доволни. Ще го откарам в Ню Йорк и там ще го продам.

Хедър вдигна очи и го погледна, вече съвсем разсънена, с широко отворени очи.

— Заминаваш за Ню Йорк? — попита тя. — Дълго ли ще отсъстваш?

Той отметна с усмивка кичурите от лицето й.

— Не, няма да се бавя много, миличко, навярно месец, може и по-малко, а може и повече. Още не съм сигурен. А ти се върни сега най-добре в леглото. Утре трябва да станем рано, за да не закъснеем за църква.

Той я целуна още веднъж по челото и я проследи с поглед, докато тя излезе от стаята. Обърна се, леко смръщил вежди, отново към другите и установи, неприятно поразен, че Джордж и Джеф са го зяпнали. Слугата бързо наведе очи, но Джеф поклати бавно глава и изглеждаше ядосан. Брандън не им обърна внимание, наля си едно бренди и го изпи бавно и замислено.

Когато Хедър се събуди на другата заран, видя, че Мери вече пали огън в камината. Студеният декемврийски вятър свистеше в короните на дърветата и проникваше през всяка цепнатинка.

Хедър се облече много грижливо за църква. Избра рокля от сапфирено синя коприна. Беше онази, която Брандън й поръча, защото синьото на плата беше като цвета на очите й. Когато застана, вече готова, пред огледалото, малката слугиня зад гърба й затаи дъх.

— О, госпожо Бърмингам, не съм виждала по-красива жена от вас!

Хедър се усмихна на момичето. После се огледа критично в огледалото. Тази заран искаше да е особено хубава, защото щеше да се запознае с много от приятелите и познатите на Брандън. Заради него трябваше да се постарае да направи добро впечатление. Беше облякла над роклята подходящо по цвят също синьо палто. Към него носеше качулка и маншон от сребърна лисица.

Слезе бързо по стълбата, но още се колебаеше дали да не сложи все пак шапчица вместо качулката.

Мъжете вече я чакаха в хола. Когато тя престъпи прага и двамата сякаш онемяха. Гледаха я възхитени, пленени от крехката й хубост. А тя се усети изведнъж смутена под погледите им. Двамата братя едновременно го разбраха, едновременно станаха, за да отидат при нея. И се сблъскаха. Джеф сподави смеха си и отстъпи предимството на брат си.

— Подходящо ли съм облечена? — попита тя плахо Брандън, като се надяваше на одобрението му.

Той се усмихна и я погали нежно по рамото.

— Бъди напълно спокойна, скъпа, уверявам те, ти ще си най-хубавото създание, което старата ни църква ще приюти днес. — Той се наведе и й прошепна на ухото: — Ще накараш всички мъже да загубят спокойствие и всички жени да завиждат.

Тя радостно се усмихна. Всички страхове пред срещата с неговите приятели изведнъж се изпариха.

Когато каретата спря пред църквата, енориашите, които си приказваха, събрани на групички, обърнаха глави, за да наблюдават пристигането на семейство Бърмингам. Пръв слезе Джеф, после Брандън, а когато помогна на младата си жена да слезе от каретата, любопитството на присъстващите достигна връхната си точка. Хедър се появи и през тълпата премина шепот. Няколко девойки, толкова невзрачни, че не бяха успели да минат през венчило, си позволиха язвителни забележки. Майките на старите моми изпухтяха пренебрежително, но мъжете стояха затаили дъх и гледаха възхитени. Жените събраха глави и зашушукаха. По лицата на мъжете разцъфтя одобрителна усмивка.

— Както гледам, нашата очарователна млада дама предизвика тук известно вълнение — ухили се Джеф.

Брандън се огледа и видя как някои хора извръщат смутено глави, за да не се издадат, че са се зазяпали в Хедър. Той се засмя подигравателно и я хвана под ръка. Докато минаваха покрай енориашите, той поздравяваше наляво и надясно.

В притвора на църквата стоеше дебела матрона. Тя се втрещи неприкрито с изпъкнали очи във влизащата двойка, а дъщеря й също побърза да я зяпне стиснала устни през рамото на майчицата си. Всъщност вниманието и на двете беше приковано към Хедър. Интересът, с който мереха от глава до пети младата жена, съвсем не беше благосклонен. Майката имаше широк ханш, грубо лице и рядка коса. Дъщерята беше по-висока и доста стройна, но кокалестото й лице и леко изпъкналите зъби съвсем не бяха привлекателни. Кожата й беше бледа и осеяна с лунички. Беше скрила рядката си коса под смешна, украсена с панделки шапчица. Зад кръглите очила с никелирана рамка воднистосините очи бяха неотклонно устремени към Хедър. Погледите и на двете жени бяха особено силно привлечени от закръгленото й тяло. В очите на дъщерята лесно можеше да се прочете горчива завист. Брандън свали шапка и поздрави най-напред възрастната, а после и младата.

— Госпожо Скот, госпожице Сибила, доста студеничко е днес, нали?

Майката се усмихна кисело, дъщерята се изчерви силно и изпелтечи някакъв отговор.

— Да, да, прав сте.

Брандън водеше сега Хедър по пътеката към семейната пейка в първата редица. Хората, които бяха вече седнали, проточиха вратове, гледаха и поздравяваха. Брандън и Хедър пуснаха Джеф да мине на мястото си и чак тогава седнаха. Двамата снажни, широкоплещести мъже сякаш обрамчваха крехката Хедър и докато Брандън й помагаше да си свали палтото, Джеф се наведе и й прошепна:

— Ти имаше току-що удоволствието да се запознаеш с водната ни биволица госпожа Скот и плахата й телица по име Сибила. Момичето е влюбено от години в мъжа ти, а майка й, в очакването на богат зет, полагаше неимоверни усилия, за да привлече към щерка си вниманието на Брандън. Беше ужасно обидена, че той просто не благоволяваше да спре поглед върху малката й любимка. Бас държа, че в момента двете ти пробиват дупка в гърба. И други, застанали малко по-надалеч стари моми, правят сега същото. Съветвам те да наточиш зъби и нокти за предстоящата си среща с тях. Тук са се събрали днес не едно и две млади същества, които не са имали никога щастие и успех при Брандън.

Хедър се засмя и погледна Брандън. Той наведе към нея глава, когато тя се опря леко на рамото му.

— Не си споменавал, че не една, а много жени са очаквали твоето завръщане — прошепна тя. — Джеф смята, че ще трябва да се браня от куп млади дами. И Сибила ли е момиче, което лесно изгубва самообладание? Изглежда ми доста силна. Няма да ми е никак приятно, ако ме нападне. Както и някое от другите девойчета тук.

Брандън изгледа строго брат си, но Джеф само се засмя и сви рамене.

— Уверявам те, мила — прошепна й в отговор ядосано Брандън, — че не съм лежал в леглото на нито една от тези дами. Не са ми по вкуса, а що се отнася до Сибила, едва ли трябва да я причисляваш към девойките, тя е поне с десет години по-голяма от теб.

Няколко реда зад тях Сибила и майка й наблюдаваха семейство Бърмингам и нямаха основание да се радват на онова, което виждаха: Младата жена се усмихна на съпруга си, после махна някаква прашинка от безукорното му палто и го погали интимно и нежно по ръката. Едва ли можеше да има съмнение — двамата са щастлива влюбена двойка.

След литургията семейство Бърмингам се запъти към изхода, за да поздрави свещеника. Брандън му представи младата си жена и пасторът изказа сърдечните си благопожелания за брака им. Когато слязоха по стъпалата на площада пред църквата, група млади хора задържаха Джеф. Малко по-късно двама мъже заприказваха Брандън, преди той да успее да се качи в каретата. След взаимното представяне, те го запридумваха да остане с тях.

— Ти толкова разбираш от коне, Брандън — каза усмихнато единият, — хайде, ела за малко да решиш един спор.

Мъжете го наобиколиха и го поведоха със себе си. Брандън извика, засмян, през рамо на жена си:

— Веднага се връщам, мила.

Когато свещеникът вече не можеше да ги види, двамата младежи спряха. Единият извади от джоба шишенце, отвори го и вдигна тост за Брандън. Хедър не можа да не се засмее, когато видя как приятелите на мъжа й го удрят с енергични жестове по раменете. Личеше, че не липсват и високи възгласи. Вече се съмняваше дали проблемът, който трябвало да реши, е чак толкова сериозен.

Постоя за миг в нерешителност, наблюдавайки как жените наоколо й се събират постепенно на по-малки и по-големи групи. Почувствува се доста самотна сред това мнозинство, в което нямаше нито едно познато лице. Вниманието й бе привлечено от много елегантно облечена възрастна дама, която си търсеше, изглежда, местенце на завет пред църквата. Тя носеше елегантен чадър, но сигурно го използваше само като бастун. Слуга в ливрея побърза да й донесе малко столче. Тя седна и се огледа наоколо си. Зърна Хедър и енергично й закима да дойде при нея. Когато Хедър изпълни желанието й, старата дама тропна изведнъж с чадъра по земята и извика:

— Застанете сега така, детенце, та да мога да ви разгледам.

Хедър се подчини, малко объркана и понесе търпеливо продължителния критичен оглед.

— Великолепно! Вие сте изключително красива млада дама. Просто да ви завиди човек — добави тя със смях. — Сигурна съм, че сте дали на женската половина от населението в този край богата храна за приказки през следващите няколко седмици. Ако още не знаете коя съм — казвам се Абигейл Кларк, а вие, миличка?

Слугата на старата дама донесе одеяло и го разпростря върху коленете й.

— Хедър — отвърна послушно младата. — Хедър Бърмингам, госпожо.

Старата дама изпухтя пренебрежително.

— Преди доста време позволих веднъж да се обърнат към мен с „госпожо“. Но откакто съпругът ми почина, предпочитам да ме наричат Абигейл. — И без да даде на Хедър възможност да й отговори, веднага продължи: — Значи вие сте младата госпожа Бърмингам. Радвам се, дете мое, от все сърце се радвам. Знаете, разбира се, че сте отнели надеждите на много млади дами от града и околностите. Брандън беше най-желаният ерген, когото съм познавала. Не му беше никак лесно. Толкова по-голяма е радостта ми, че е направил разумен избор. Известно време бях наистина твърде загрижена за него.

Междувременно доста голяма група дами се бе събрала край двете и слушаше с огромен интерес разговора им. Джеф си проправи път между тях, застана до Хедър, прегърна я покровителствено през раменете и се усмихна на Абигейл Кларк. Но старата дама продължи без прекъсване:

— Предполагам, че сега Джеф ще привлече вниманието на момите за женене и ще трябва да се брани от тях. — Тя се разсмя на предсказанието си, Джеф също.

— Ще трябва много да внимаваш, мила Хедър — наведе се той към снаха си. — Тази дама има остър език и темперамент на женски алигатор. Уверен съм, че й се е случвало да отхапе нечий крак.

— Слушай, вагабонтино, да беше малко по-малък, щях да те сложа на коляно и да те напердаша — заяви категорично госпожа Кларк.

Джеф се присъедини към всеобщия смях.

— О, Абигейл, скъпа, нямаш ли за мен поне една топла дума?

— Ти си ужасен ласкател! — прекъсна го с нетърпелив жест старата дама. — На теб не може да ти има вяра човек.

— Веднага си личи, Абигейл — ухили се Джеф, — че топлото зимно слънце още не е докарало любовта ти към мен до точката на кипенето.

— Ха! — възкликна старата дама. — Това очарователно младо същество до теб напълно те засенчва. Брат ти е направил чудесен избор. Освен това трябва да е бил много активен — погледна тя засмяно Хедър. — Кога очаквате детето на Брандън, скъпа?

Хедър усети как всички погледи се насочват към нея и отговори тихо:

— В края на месец март, госпожо Кларк.

— Охо! — възгласът беше на госпожа Скот, която се бе приближила незабелязано. — Значи не си е губил времето с нея. Доказателството е налице! — Беше по-скоро изсъскано, отколкото изречено. В гласа й звучеше нескрита злоба, когато се обърна към Хедър: — Вашият съпруг е известен с това, че удостоява с присъствието си леглата на млади дами, но вие едва ли сте на възраст да износите дете.

Госпожа Кларк заби гневно върха на чадъра си в земята.

— Внимавай какво приказваш, Миранда. Излишно е да ни заливаш с отрова, само защото не можа да го впримчиш за твоята Сибила.

— Ами да, беше само въпрос на време някой да му заложи капан и да го хване — отвърна й госпожа Скот и се озърна, очаквайки одобрение. — След безкрайните му любовни авантюри, същинско чудо е, че някоя още не го беше впримчила тъкмо по този начин.

Хедър усети как бузите й пламват, но Джеф се намеси без колебание в разговора.

— Всичко, което казахте, госпожо Скот, се отнася за времето, преди той да срещне Хедър.

Жената изгледа подозрително Хедър — явно още не искаше да се предаде.

— Ами кога се оженихте, мила моя? — попита тя кресливо.

Чадърът на госпожа Кларк отново влезе в действие.

— Това не е твоя работа, Миранда — прекъсна я тя рязко, — въпросът ти е просто неприличен.

Но госпожа Скот не обърна внимание на забележката на възрастната дама и продължи:

— Но как успяхте да го примамите в леглото си? Хайде разкажете ни де!

— Миранда! Да не си полудяла? — навика я Абигейл и стисна дръжката на чадъра, сякаш готова да премине към физическа атака. — Ти имаш ли изобщо ум в главата?

Брандън тъкмо се задаваше иззад ъгъла, достатъчно навреме, за да чуе последната реплика. Той се приближи с бързи крачки и застана до Хедър. Очите му святкаха от възмущение. Госпожа Скот побърза да се откаже от предизвикателното си държане и дори отстъпи предвидливо крачка назад.

— Добре знаете, че от някои млади дами съм предпочитал да бягам — подхвърли й рязко Брандън.

Госпожа Скот вирна глава и му обърна гръб. През групичката жени премина шепот. Брандън се усмихна благодарно на госпожа Кларк, хвана ръката на Хедър и я прегърна през рамо.

— Е, Абигейл, отново си, както винаги, в центъра на събитията.

Тя се засмя.

— Ти направо разбуни града, като се ожени за чужденка, Брандън, но що се отнася до мен, мога да твърдя, че си върнах доверието в теб и в здравия ти разум. Нали знаеш, че никога не съм одобрявала предишния ти избор. Но тази жена — и тя погледна Хедър със симпатия, ако не и с любов, — струва ми се, че майка ти би се гордяла с нея.

Той се засмя сърдечно и отвърна доволен:

— Благодаря ти, Абигейл. Вече ме хващаше страх, че можеш да почнеш да ревнуваш.

— Би ли седнал за малко до мен да си поприказваш с една стара жена? — попита тя. — Много бих искала да разбера как успя да спечелиш това очарователно същество?

— Нека оставим за друг път — отвърна той учтиво, — но пътят до дома е дълъг и като имам предвид състоянието на Хедър, бих предпочел веднага да тръгнем.

Тя кимна с разбиране и погледна към госпожа Скот.

— Добре те разбирам, Брандън, днешният ден беше сковаващо студен.

— Хартхевън отдавна не е имал удоволствието да те посрещне като свой гост, Абигейл — намеси се Джеф.

— Само това липсваше! — чу се доволен старчески смях. — Можех ли да рискувам добрата си репутация с посещение във вашето ергенско гнездо? Но след като в къщата вече има жена, която да ви дърпа юздите, мога и да помисля дали да не ви посетя…

Джеф се наведе да й целуне ръка.

— Ела ни скоро на гости, мила. Всичко е съвсем различно, откакто Брандън доведе съпругата си. Дори Хети се е променила.

Семейство Бърмингам се сбогува с Абигейл и Брандън преведе Хедър през тълпата, следван от Джеф. Когато минаваха покрай госпожа Скот, тя вирна надменно нос.

— При толкова много и толкова хубави момичета в града ни, трябваше да бие път до Англия и да си доведе британка — каза тя високо, та всички да я чуят.

Джеф се ухили и докосна периферията на шапката си.

— Е да, но пък най-хубавата британка, която съм виждал — каза той.

Малко преди да стигнат до каретата, Хедър забеляза, че Сибила Скот вече е седнала в своята. Изглеждаше толкова нещастна, толкова изоставена и отчаяна, че на Хедър й дожаля за нея и дори за майка й, която гледаше подире им, лишена завинаги от най-хубавите и най-съкровените си надежди. Тя най-много заслужаваше съчувствие, защото беше загубила самообладание в присъствието на толкова хора, а с това и уважението на мнозина.

Докато двете Скот, майка и дъщеря, продължаваха да ги гледат, Брандън помогна галантно на Хедър да се качи в каретата. Тя се отпусна върху възглавниците и метна върху коленете си одеяло, а после ги вдигна високо, подканяйки Брандън да го подпъхне отдолу. Той я погледна изпитателно в лицето, предполагайки, че всички тези приказки са могли да я наранят, но тя изглеждаше напълно спокойна. Усмихна му се и се притисна към него. Той погледна замислено малката й ръка в ръкавица, легнала доверчиво върху неговата, а после надникна през прозореца. Студен северен вятър огъваше върхарите на пиниите. Когато потеглиха по главната улица, студът взе да прониква през всяка пролука и цепнатинка на каретата. Хедър се гушеше в одеялото и в Брандън, но на седналия срещу тях Джеф му беше много по-студено. Тя се засмя весело, като го видя да си постила одеяло на студената седалка и да увива колената си във второ, а краката в трето, та дано поне малко се постопли. Седеше с нещастен вид в ъгъла, вдигнал високо яката на палтото. Най-сетне тя се притисна още по-силно към Брандън, за да направи място и за Джеф.

— Както се казва, където двама, там и трима, Джеф — засмя се тя. — Имаш ли нещо против да седнеш до мен и да се стоплиш в тълпата?

Той се озова без колебание на поканата и струпа одеялата върху коленете и на тримата. Хедър се притисна към рамото на Брандън, а Джеф й се усмихна благодарно.

— Засрами се, мадам! — закачи я той — Или мислиш, че не разбирам? Хич не те беше грижа за мен, ами търсеше начин да се стоплиш по-хубавичко и от другата страна…

Слугите бяха получили подаръците си още преди Бъдни вечер, благодарни за щедростта на господарите. Сега празнуваха Христовия празник по свой начин, бяха се отпуснали, хапваха и пийваха, предоволни и щастливи.

Хедър бе решила да даде на Брандън подаръка си на Коледа сутринта, за да са насаме. Беше се събудила рано и дебнеше да чуе шум откъм стаята му.

Най-сетне го чу как се протяга, после плискането на вода в легена, хлопване на вратичка на гардероб. Стана, взе красиво опакования подарък и отвори тихо вратата между двете стаи. Той беше с гръб и не я чу как пристъпва на пръсти. Стоеше по панталон и чорапи, отчаяно си търсеше риза и нямаше за нищо друго очи и уши. Тя сложи подаръка на леглото, промъкна се до креслото край камината и седна, подвила крака под себе си. Брандън намери най-сетне риза. Докато я обличаше, забеляза отворената врата. Озърна се из стаята. Откри жена си свита върху креслото, тя го гледаше със светнали очи.

— Добро утро, Брандън — каза тя. — Честита Коледа.

— Добро утро, сладка моя, и аз ти желая весела Коледа.

— Донесла съм ти нещо — каза тя тайнствено и посочи към леглото, — няма ли да го отвориш?

Той взе любопитно пакетчето и почна да го развързва. После вдигна смаян кадифената жилетка високо във въздуха. Най-силно впечатление му направи семейният герб, който Хедър беше извезала със златни конци върху левия джоб.

— Харесва ли ти, Брандън? — попита тя, затаила дъх. — Моля те, облечи я да видя как ти стои.

Той сложи жилетката. Ставаше му като по мярка. Той погали мекото, лъскаво кадифе.

— Ушила си нещо наистина много елегантно, Хедър, не съм и подозирал, че си толкова талантлива.

Хедър се засмя щастливо, скочи от креслото и закръжи край него, възхитена от жилетката и мъжа, който я носеше.

— Наистина ти стои като излята — установи тя с гордост. — Изглеждаш чудесно в нея.

Той отиде до моряшкия си сандък и извади от него малка продълговата кутийка, която сложи в ръката й.

— Боя се, че малкото ми подаръче ще бъде засенчено от сиянието на твоето личице и едва ли ще има предвидения ефект.

Гледаше я през рамо как отваря кутийката. Останала без дъх, Хедър не можеше да повярва на очите си: върху мекото кадифе лежеше приказно красива брошка. Едри смарагди, обградени от по-малки диаманти, блестяха на светлината на сутрешните лъчи. Тя вдигна бавно очи, сякаш все още не можеше да повярва.

— Това е за мен? — попита тя.

Той тихо се засмя, извади брошката и захвърли кутийката върху леглото.

— Та за кого, мадам, бих избрал такъв подарък, ако не за теб? Тя е твоя.

Той закопча брошката за пурпурночервеното кадифе на гърдите й. Пръстите му трепереха от докосването на нежната й кожа и му отне доста време, докато най-сетне я закопча.

— Ще можеш ли? — попита тя, наблюдавайки тесните му тъмни ръце. Изразът на очите й се беше променил. Докосването на неговите ръце беше запалило в тях мека, топла светлина. Странен трепет бе овладял тялото й.

— Да — отговори той, намери най-сетне малкото ушенце и прокара в него иглата.

Тя се облегна на него, за да му попречи да се отдалечи и загали брошката с връхчетата на пръстите.

— Благодаря ти, Брандън — прошепна тя.

В този миг някой почука на вратата и Брандън гневно се обърна. Хети влезе с претрупана табла. Хедър седна на масата, а Брандън веднага закачи старата негърка.

— Къде е чадърът, който ти подарих, Хети? Мислех, че ще минеш тази заран с него през цялата къща, та всеки да го види. Госпожа Кларк сигурно ще ти завиди, нейният чадър не е толкова хубав.

— Исусе, Исусе, мастър Бран — изпъчи се старата жена, — хем сигурно ще ми завиди. Толкова хубав чадър тя никога не е имала. Ама и вие сте облякъл приказна жилетка! — Тя хвърли крадешком поглед към Хедър и вдигна очи към небето.

— Благодаря за комплимента, Хети — отвърна той със смях, — жена ми ми я уши.

Старата негърка му сервира закуската с присвити устни и се запъти към вратата, но преди да излезе, хвърли още един поглед върху жилетката.

— Исусе, Исусе, наистина чудесна жилетка. — Тя направи обмислена пауза, после каза бързо: — И все пак, жалко, че уважаемата госпожа трябваше да даде за плата и хастара една от най-хубавите си рокли.

Брандън остави вилицата и понечи нещо да попита. Но Хети вече се беше обърнала и беше напуснала стаята с доволна усмивка на широкото лице.

Сега Брандън се обърна към жена си. Хедър гледаше през прозореца, сякаш на двора имаше нещо безкрайно интересно.

— Ти си дала рокля срещу плата? Какво означава това? — попита той натъртено.

Тя се обърна с невинен израз в сините очи и сви рамене.

— Нямах пари, а толкова исках да те изненадам с подарък. Дадох една стара рокля.

Той я погледна смаян.

— Но ти нямаше стари рокли.

Тя се усмихна весело и възрази:

— Не е вярно, имах една.

Той се замисли за миг, но не можа да си спомни. Като се изключи булчинската рокля, беше дошла при него гола-голеничка.

— За коя рокля реши, че е „стара“, мила моя?

Тя избягна погледа му, облегна се и погали корема си.

— Тази, с която те срещнах. Не си ли спомняш?

— О! — каза той успокоен, взе вилицата и почна да се храни. Но след миг отново остави вилицата. Когато заговори пак, в гласа му звучеше недоволство.

— Бих предпочел да не го беше направила, Хедър. Неприятно ми е да си представя как жена ми уговаря с някакъв амбулантен търговец размени пред пътната врата.

Взе още няколко залъка, а после продължи:

— В писалището ми винаги има пари. После ще ти покажа къде. Оставил съм ги, за да имаш на разположение, когато ти потрябват.

Тя пиеше притеснено чая си.

— Ако те разбирам добре, трябвало е да похарча за коледния ти подарък твои, а не мои пари?

Този път вилицата издрънча силно върху чинията и той я погледна сърдито.

— Забравяш, че си дала вещ, която също е моя, мадам — каза той сърдито. — Преди да се оженим ти беше извадила пари от чекмеджето ми и беше оставила роклята срещу тях. За мен тя беше трофей от спечелена битка, спомен за очарователното младо същество, което бях срещнал. Затова го запазих.

Хедър беше безкрайно огорчена. Тя го гледаше безпомощно и от очите й капеха сълзи.

— Извинявай, Брандън — прошепна тя, — и през ум не ми мина, че можеш толкова да държиш на роклята. — Тя беше сложила притеснено ръка върху брошката.

Това напомни на Брандън, че е Коледа. Поразмина му се и беше вече готов да съжали, че й е развалил радостта от подаръка. Побърза да заглади неприятния разговор. Той коленичи до стола й.

— Сладка моя — прошепна тихо и хвана нежно ръката й, — жилетката е прекрасна и съм горд, че ти си ми я ушила. С удоволствие ще я нося. Но чуй ме, аз не съм стиснат съпруг и не искам жена ми да предлага на амбулантни търговци дрехите си срещу стоката им, сякаш е някоя селянка. Имам достатъчно пари и те са и твои пари. Хайде, ела. — Той стана, дръпна я да се изправи и я привлече към себе си. — Искам да отпразнуваме весело Коледа. Хайде, избърши си сълзите. Никак не отиват на хубавичкото ти личице.

Денят беше дъждовен, къщата тиха. Бяха останали съвсем малко слуги. Джеф беше заминал за Чарлстън да обиколи приятели и да занесе подаръци. Щеше да се прибере чак вечерта за празничната вечеря. Брандън запали огън в камината и седна на пода до креслото на Хедър. Беше изпружил крака, облегнат на коленете й и й четеше Шекспировия „Сън в лятна нощ“.

Тя слушаше внимателно и шиеше ризка за бебето. От време на време се смееше възхитена, защото той сполучливо имитираше на различни гласове действащите лица. До тях стоеше свещник с ароматни восъчни свещи. Над камината висеше клонче имел. Спокойствие и уют царяха в стаята и Хедър се наслаждаваше на възможността да е насаме със съпруга си. Малко по-късно той извади дъска за шах и започна да я учи да играе. Но многото фигури с различно значение я объркваха и тя се смееше на грешките, които непрекъснато правеше. Дойде вечерта. Хедър се извини — трябваше да се качи горе да се приготви за празничната вечеря.

Когато слезе пак, носеше тъмнозелена кадифена рокля, на която брошката се открояваше чудесно. Гърдите й, едва прикрити от дълбокото деколте, бяха изкусително примамливи за мъжки очи.

Брандън й целуна ръка и я обгърна с възхитен поглед.

— Брошката не е и наполовина толкова красива, колкото жената, която я носи — прошепна той.

После й наля чаша мадейра.

Вятърът свистеше край къщата и отнасяше дъжда към прозорците. Но вътре пламтеше силен огън и хората бяха весели. Хедър си помисли, щастлива, колко чудесен беше изминалият ден — щеше да го скъта като скъпоценност в паметта си. Като я видя така замечтана, Брандън се приближи към нея и погледна през рамото й в тъмнината зад прозореца.

— Обичам дъждовното време — каза тя тихо, — особено когато навън бушува буря, а вътре е толкова уютно. Баща ми често ме извеждаше в такова време. Навярно затова толкова обичам бурята. Никога не съм се плашила от дъжд и вятър.

— Сигурно много си обичала баща си.

Тя кимна.

— Да, така е. Беше добър баща, но всеки път, когато излизаше, ме обземаше ужасен страх. Не съм много смела — усмихна се тя. — Татко често ми го повтаряше. Бях боязливо дете.

Той хвана нежно ръката й.

— Малките момиченца не трябва да са храбри, сладка моя. Те трябва да бъдат прегръщани, галени и защищавани, за да не ги е страх.

Тя го погледна, учудена от такъв отговор. После се изчерви и сведе очи.

— Отново ти досаждам с разкази за моя живот. Извини ме, моля те.

— Никога не съм казвал, че това ми досажда, скъпа — прошепна той. После я привлече към малкото канапе.

Тъкмо седнаха, когато на терасата се чуха стъпки и Джеф нахлу като ураган. Вятърът, който го последва през отворената врата вдигна в камината танцуващи искри. Джеф беше мокър до кости. Той избърса капките от лицето си.

— Боже милостиви, какъв ден! — възкликна той. След което побърза да си налее щедра порция уиски. Вече поуспокоен и постоплен, той извади от джоба на дрехата си продълговата кутия и я подаде на Хедър. — За малката британка. Донесох ти подарък, въпреки че в ден като днешния ползата от него може да бъде поставена под въпрос.

— О, Джеф, не трябваше! — каза тя смутена, но доволна. — Засрамваш ме, защото аз нямам нищо за тебе.

— Радвай се на подаръка, Хедър, пък аз ще си взема моя някой ден.

Тя любопитно отвори кутията и извади чудесно ветрило, изкусно изработено от слонова кост и испанска дантела. Разтвори и го размаха с грациозно движение на ръката.

— О, Джеф! — възкликна тя. — Наистина умееш да отгатваш женски желания.

— Надявам се, Хедър — засмя се той. — Но се боя, че сравнено с подаръка на брат ми, скромното ми малко ветрилце навярно изглежда смешно.

— Не е ли чудесна? — попита тя тихо и щастливо, и вдигна леко брошката, за да я покаже. Усмихна се благодарно на съпруга си, като я гледаше с нежност.

Джеф размени с брат си многозначителен поглед.

— Брат ми прави винаги добър избор, вече имах възможност да се убедя.

Хети почука, за да каже, че масата е сложена. Хедър стана от канапенцето и си оправи роклята. Дълбокото деколте откриваше разкошните й закръглени рамене и розовите й гърди. Лекотата, с която се движеше въпреки бременността, не можеше да не очарова всеки мъж. Джеф беше най-доброто доказателство за това. Той стоеше, безмълвен от възхищение. Брандън, комуто това не избегна, хвана почти бащински брат си за брадичката.

— Ела на себе си, Джефри! Тя е вече омъжена! Но не се отчайвай, може и ти да си намериш един ден не по-малко очарователно момиче.

Той се обърна и отведе Хедър до мястото й край голямата маса. По-малкият брат ги последва и като сви рамене, каза почти с тон на извинение:

— Е, да, Луиза никога не е изглеждала така!

Брандън го изгледа намръщено. Хедър поглеждаше смутено ту единия, ту другия и се опитваше да отгатне какво се е случило между двамата братя, но по-нататъшни коментари не последваха. Седнаха и първото ястие на празничната вечеря бе поднесено. Беше шедьовър на кулинарното изкуство, доказателство за изключителния талант на „леля Рут“. Но успоредно с гастрономическите наслади разговорът на двамата братя се насочи отново към делови въпроси.

Брандън разряза печената гъска и сложи голямо парче в чинията на жена си.

— Можа ли да разбереш нещо повече за дъскорезницата и за Бартлет? — попита той по-малкия си брат.

— Не, нищо — отвърна Джеф, — във всеки случай нищо определено. — Разбрах, че е работил предимно с негри, с роби, които превивали гръб от сутрин до вечер, а също, че е продавал стоката си много скъпо. Но сега били вече на загуба.

— Бихме могли много бързо да оправим нещата — каза сякаш на себе си Брандън. После погледна брат си. — Ако махнем робите и наемем добре платени работници, положително ще успеем. Търсенето на дървен материал за корабостроителниците в Делауер е огромно. Пък ако строителството в Чарлстън продължи да се разраства със същото темпо като през последните няколко години и тук ще се отвори добър пазар. Можем още веднъж да обмислим всичко и да решим кое как да подхванем. Няколко седмици ще отсъствам, за да откарам „Бързоходен“ в Ню Йорк и да го продам. Добре би било да вземем още преди това решение за дъскорезницата и щом се прибера, веднага да почнем да действаме.

— А какво реши за Луиза? — попита Джеф, без да вдига очи от чинията си. — Срещнах я днес в града. Направо ме притисна на един ъгъл и ме попита дали си успял да прегледаш сметките за дълговете й и какво си казал. Отговорих й, че представа нямам.

До този момент Хедър следеше разговора им с половин ухо, но щом се спомена името на Луиза, любопитството й се събуди. Брандън го забеляза и отвърна бавно:

— Тя идва преди няколко дена и при мен на „Бързоходен“, за да поговорим за финансовото й положение. Предложих й да уредя всичките й дългове и да й дам допълнително доста голяма сума срещу земята. Но тя прояви, както винаги, самонадеяност и инат, при това в твърде непристойна форма. Ще платя малките дългове, които е направила в очакване на сватбата ни. Но няма да уредя по-значителните, преди тя да се съгласи да ми продаде земята. Много й се ще хем да изплатя всичките й борчове, хем да си остави земята като постоянна примамка за мен. Само че аз нямам никакво желание това да продължава. Ще й го заявя още веднъж съвсем категорично и ще се свържа с търговците, които са й отпускали кредити, само защото са предполагали, че един ден ще се оженим. Ще сложа ред в тия неща още преди да потегля за Ню Йорк. Тъй че ще имам много работа, още повече, че проектът за дъскорезницата ми се струва много привлекателен. Исках да те попитам — готов ли си да вложиш и ти немного голяма сума, ако сделката се окаже печеливша?

— Мисля, че е излишно да питаш — ухили се Джеф.

Разговорът се насочи към делови подробности и когато вечерята свърши, Джеф побърза да скочи да помогне на Хедър да стане от стола си, преди Брандън да е успял да го стори. Без да обръща внимание на смръщените вежди на брат си, той придружи снаха си до гостната. Спря точно под полилея, погледна нагоре и измърмори достатъчно високо:

— Горкото малко същество! Виси там и, както виждам, никой не се е сетил за него.

Тя проследи погледа му и видя, че на полилея виси клон имел, вързано с червена панделка. Джеф се изкашля и каза усмихнат:

— А сега, мадам, ще ви помоля за подаръка, за който споменахте преди малко.

Без да обръща внимание на смущението й, той я прегърна, наведе се над нея и я целуна продължително и по начин, който далеч не беше братски. Хедър остана сякаш вкаменена в бурната му прегръдка и беше явно уплашена. Гневът, предизвикан от наглата атака на брат му беше изписан повече от ясно върху лицето на Брандън. Джеф прекъсна най-сетне дългата целувка, взря се в потъмнялото лице на брат си и се усмихна широко и доволно.

— Я ела на себе си, Брандън. В края на краищата подчиних се само на един стар обичай.

— Това ме кара сериозно да се замисля дали да оставя Хедър с тебе, докато ме няма — отвърна доста рязко Брандън.

— Я ми кажи, Брандън — разсмя се иронично Джеф. — Кое е това огромно, отровно зелено чудовище, дето се е покатерило на рамото ти? Доколкото си спомням, не много отдавна ти заяви великодушно, че си имунизиран срещу демона на ревността…

Седмиците прелетяха като един ден и вече наближи времето Брандън да отплува за Ню Йорк. Беше все много зает, защото трябваше да се погрижи за кораба, за дълговете на Луиза и за дъскорезницата, която братята твърдо решиха да купят. Рядко се задържаше в къщи. На няколко пъти остана да преспи на „Бързоходен“ и се прибираше на всеки три-четири дена. В къщи седеше най-често в кабинета си, потънал в книжа, касови книги и сметки. Само неделни дни бяха заедно с Хедър. Когато се появяваха в църква, всички поздравяваха младата жена с уважение и много доброжелателно.

Този ден Брандън изведе малко след закуска Леополд от конюшнята, за да поязди до насита, преди да потегли отново през морето. В късния следобед конят се върна и предизвика паника, защото беше без ездача. На Хедър вече й се струваше, че ще полудее от страх, когато един от слугите посочи към ливадата. Тя видя Брандън — слава богу, беше жив и здрав, вървеше, макар и бавно и с усилие към къщата. Когато приближи, видяха, че е целият в прах, а потта се стича на ручейчета по ядосаното му лице. Накуцваше и настроението му никак не се подобри, когато разбра, че го очаква цяла тълпа. Леополд изгледа накриво господаря си, но беше явно много доволен, сякаш триумфираше, че най-сетне е успял да надхитри своя повелител и господар. Брандън изруга с вдигнат камшик и се отпусна изтощен на една пейка.

— Дъртата кранта комай ви видя сметката, а мастър Бран? — ухили се доволна Хети.

Той пак изруга грубо и захвърли ръкавиците си по старата жена, но тя се наведе и побърза весело, но с подобаваща скорост да премине в отстъпление.

Джеф се смееше гръмогласно.

— Едно е сигурно — извика той подигравателно, — по този начин ще си протриеш гърба на жилетката преди дъното на панталона.

Джордж извърна зачервеното си лице, изкашля се и положи всички усилия, за да придаде отново равнодушен израз на лицето си.

Само Хедър продължаваше да е сериозно обезпокоена.

— За бога, какво ти е, Брандън, та ти куцаш!

— Това проклето добиче използва моментното ми невнимание и препусна под един нисък клон — отговори той сърдито. — А куцам, защото съм си протрил крака. Тези ботуши не са правени за продължителна езда.

С тези думи показа на присъстващите прашния си гръб и тръгна с припряна стъпка към къщата. Когато се отдалечи, жребецът разтърси грива и високо изцвили. Брандън се обърна и му се закани с юмрук.

— Ти май ще ме накараш да те убия, проклето добиче!

С тези думи изчезна в къщата.

Джордж потисна усмивка и каза:

— Най-добре ще е май да ида да му приготвя банята. Изглежда ми на човек, който има нужда да се изкъпе.

Вечеряха мълчаливо. Брандън отвръщаше немногословно и не поощряваше продължаване на разговора. Беше повече от ясно, че от нараненото самочувствие на ездач го боли повече, отколкото от натъртванията и мазолите.

И на другия ден все още беше в лошо настроение. Когато Хедър почука на вратата на кабинета му, направи го доста притеснено.

— Влез! — извика той ядосано, седнал до затрупаното с книжа писалище.

— Би ли имал минутка време за мене, Брандън? — попита тя плахо. Никога досега не му беше пречила да работи.

Той кимна.

— Да, ако няма да е много задълго.

Тя седна в едно кресло до бюрото. Той чакаше с нарастващо нетърпение да чуе какво й е на сърцето, но тя продължаваше да приглажда нервно роклята си.

— Искаш да обсъдиш нещо с мен, така ли? — попита я той най-сетне.

— Да… тоест не. Исках само да те попитам колко време имаш намерение да отсъстваш? Ще се върнеш ли преди бебето да се е родило?

Той намръщи чело.

— Да, разбира се. Не смятам да отсъствам повече от месец — отвърна той малко ядосан от незначителния въпрос, който не даваше според него основание да бъде обезпокояван. И се залови отново за работата си.

— Брандън — продължи тя тихо, — мисля, че бих могла, докато те няма, да направя някои промени в детската стая…

— Но да, естествено — отвърна той кратко, — кажи на Етан да намери работници и изобщо всичко, което ти е нужно.

Убеден, че вече всичко е уговорено, той понечи да се залови отново за книжата си.

— Бих искала… бих желала да променя някои неща и в гостната, ако нямаш нищо против.

Той я погледна.

— Скъпа жено, ако ти доставя удоволствие, можеш, докато ме няма, да обърнеш цялата къща наопаки — заяви той саркастично.

Хедър сведе очи към скръстените си ръце. Брандън я изгледа навъсено и подхвана решително работата си. В кабинета цареше мъртва тишина, но Хедър явно не се канеше да излезе. След малко Брандън отново вдигна очи. Пъхна гъшето перо в мастилницата и се облегна в креслото.

— Още нещо ли има? — попита той не особено любезно.

Ясни сини очи се срещнаха с гневни зелени. Хедър вирна леко брадичка и заприказва от притеснение толкова бързо, че беше трудно човек да я разбере.

— Да, ще ми позволиш ли, докато оправят гостната, ще може ли да използвам твоята стая като спалня? Нали няма да си тук.

Той плесна с длан по бюрото, стана и се заразхожда гневно из стаята. Струваше му се направо смешно собствената му съпруга да го моли за разрешение да използва стая, предназначена всъщност и за двамата.

— По дяволите! Бива ли да ми ходиш по нервите като ме питаш за неща, които се разбират от само себе си. Можеш да използваш всичко в тази къща, когато съм тук, а също и когато отсъствам. Много те моля, започни най-сетне да бъдеш господарка на този дом. Макар да не желаеш да споделяш леглото ми, с удоволствие ти давам възможност да споделяш с мен всичко останало. Тъй че не ме питай повече. А сега съм зает, както виждаш. Имам нужда от спокойствие и затова те моля да си вървиш.

Почти изкрещя последното изречение. Избухването му я накара да пребледнее. Тя стана и почти изтича от кабинета, но спря на прага, защото видя, че Джеф и Джордж тъкмо бяха влезли през входната врата, а на всичкото отгоре и Хети беше застанала като вцепенена долу на стълбата. Широко отворените очи на тримата потвърдиха предположението й: бяха чули и разбрали всяка дума от разговора. Тя се разплака и изтича хълцайки по стълбата към стаята си.

Хвърли се на леглото, продължи да плаче и й се струваше, че никога няма да спре.

Брандън излезе от кабинета. Най-голямото му желание беше да я последва и да я помоли да му прости избухването. Вместо това срещна ядосания си брат, а на всичкото отгоре и неодобрителните погледи на останалите. Хети се обърна към Джеф и избоботи:

— Някои мъже наистина нямат капчица разум — след което се обърна и излезе.

Джордж пристъпи за пръв път към капитана си без дължимото уважение, но с неприкрит гняв. Той отвори уста, затърси думи, но после нахлупи шапка и побърза да изчезне.

Джеф погледна брат си право в лицето.

— Има обстоятелства, мили братко — каза той на все по-силно изчервяващия се Брандън, — при които позориш нашите родители. Ако си решил на всяка цена да се правиш на луд, защо трябва други да страдат от това?

И той обърна гръб и остави Брандън сам на прага.

По-големият брат гледаше смутено подире му. Проумя с болезнена яснота колко отвратителни и съдбоносни могат да са последиците от необуздания му гняв. Достатъчно лошо беше, че двамата му верни слуги — негови истински приятели — се обърнаха срещу него. Страдаше, защото се разкайваше дълбоко, че е причинил мъка на Хедър — в притихналата къща хълцането й ясно долиташе от горния етаж. Но най-лошото беше, че родният му брат се присъедини към всеобщото порицание и го осъди толкова строго.

Брандън се върна в кабинета си и седна дълбоко замислен до бюрото. Тишината в къщата сякаш лягаше като тежко бреме върху плещите му. Чувствуваше се като прокуден в собствения си дом. Не знаеше как да преодолее изолацията, за която сам си беше виновен.

По време на вечерята цареше потискаща тишина. Столът на Хедър остана празен. Хети сервира на двамата мъже и сякаш намираше удоволствие в това, да слага блюдата така, че Брандън да трябва с мъка да се пресяга към тях. Джеф привърши вечерята си, без да пророни нито дума, после пусна приборите си така рязко, че те издрънчаха в чинията, запокити салфетката и стана от масата, без да удостои брат си с поглед. Когато беше вече в антрето, Хети се приближи към него и каза достатъчно високо, та да я чуе Брандън:

— Мастър Джеф, госпожа Хедър седи горе до прозореца и не иска да хапне. Кажете ми, какво да правя? И тя, и бебето имат нужда от храна.

Джеф отговори меко:

— Аз не бих се безпокоил чак толкова, Хети. Струва ми се, че най-доброто е да я оставим сега за малко сама. Тя ще се оправи, пък и той утре заминава.

Хети поклати глава, измърмори нещо неразбираемо и излезе.

Прекалено възбуден, за да легне да спи, Джеф излезе от къщата, взря се в тъмното, все още поразен от това, колко невъздържан може да е брат му и какъв е глупак. Дочу откъм конюшнята пръхтенето и тъпкането на Леополд. Джеф прекоси двора, влезе в обора и погали неспокойното животно. Приглушен глас отвлече вниманието му от коня. Видя лъч светлина, който падаше върху пътеката между боксовете — вратата към помещението, в което спеше Джордж беше открехната. Учуден и любопитен да разбере с кого ли си приказва старият човек по това никое време, той отиде до врата и надникна през пролуката. Джордж седеше облечен на леглото с кръстосани крака. Държеше между коленете си полупразна бутилка, а една задрямала котка в края на леглото трябва да беше слушателката на пиянския му монолог.

— О, Веби, толкова съм виновен, задето му я доведох. Виждаш ли как се държи с нея сега и то когато носи детето му. Но можех ли да зная — сви той рамене, — че тя е едно клето, уплашено момиченце, Веби? Повечето момичета, които се разхождат нощем сами из улиците на Лондон, са курви. Пък на капитана тъкмо такова нещо му трябваше за първата нощ в пристанището. Имаше нужда от жена в леглото. Но защо, боже милостиви, трябваше да налетим тъкмо на нея! Горкото дете, то беше изгубило семейството си и не знаеше накъде. А той сигурно ужасно зле се е отнесъл с нея онази нощ. Пък тя беше още девствена. Ей това е най-лошото, Веби, това малко, невинно момиченце трябваше да преживее такъв кошмар. Та това е ужасен срам, Веби, ужасен срам!

Той вдигна шишето и отпи дълга глътка. После избърса устата си с ръкава и се засмя.

— Ама лорд Хемптън яко притисна нашия капитан. Накара го да се ожени за малката госпожа, понеже се беше разбрало, че е бременна. Представяш ли си какъв яд го друсаше нашия капитан! Не са много тия дето могат него да принудят да направи нещо против волята си.

Старият слуга изведнъж млъкна, главата му се свлече на възглавницата, очите му се впериха с пиянски поглед в бутилката.

— Е, да — измърмори той след малко, — обаче капитанът сигурно се беше влюбил в нея, понеже обърна като луд Лондон с главата надолу, когато тя избяга. Не го бях виждал по-гневен, отколкото в деня, когато разбра, че му се е изплъзнала. Трябваше всички до един да обикаляме да я търсим. Сигурно и до днес това щяхме да правим, ако старият господин не му я беше върнал, за да се ожени за нея.

Той седна отново и отпи още една голяма глътка.

— Но аз, аз пръв му я домъкнах, Веби, да, аз! Проклет да съм, аз му я натиках в ръцете. А колко много трябваше да изтърпи от него клетото същество и продължава да търпи… — Езикът му почна да се заплита, главата му се отпусна тежко върху гърдите. Беше заспал тежък сън. Пиянското му хъркане кънтеше силно в нощта.

Джеф се върна дълбоко замислен в конюшнята.

— Аха, значи така я е намерил — измърмори той. Въпреки всичко трябваше да се засмее. — Горкият Бран, ама че дяволска история! Но какво говоря — клетото малко момиченце! — така би трябвало да кажа.

Почна тихичко да си свирка и излезе от конюшнята. Чувството му за хумор беше взело връх. Върна се в къщата. Вратата на кабинета беше затворена и когато мина край нея, отдаде подигравателно чест.

На другата заран Джеф слезе в най-добро настроение по стълбата и влезе в трапезарията. Но и на закуска мястото на Хедър остана празно. Джеф нямаше намерение да щади брат си. Изчака само Бран да си напълни добре устата и веднага подхвана:

— Нали знаеш, Брандън, че на една жена й трябват към двеста и седемдесет дена, за да износи детето си. Любопитно ще е да видим колко ще му са необходими на това тук, да се появи на бял свят. Особено интересно ще е да се позамисли човек как са протекли нещата, ако си се оженил за Хедър на кораба, тоест докато сте били по море. И тъй като капитан на кораба си бил ти, трябва да е имало известни трудности да венчаеш сам себе си, цъцъцъ… — Джеф отново се залови за изобилната закуска, сякаш продължавайки да разсъждава върху обстоятелствата на Брандъновата сватба.

Брандън го изгледа изпитателно, но премълча. Джеф привърши закуската си, избърса уста със салфетката. После се отпусна на облегалката на стола и измърмори тихо, сякаш на себе си:

— Ще трябва най-сетне да попроуча този въпрос.

И преди брат му да каже дума, той стана и го остави да седи смаян и ядосан.

Багажът беше натоварен на каретата. Обут с високи ботуши, Джордж седна до кочияша Джеймс и присви болезнено подпухналите си очи срещу ослепителното слънце. Двамата братя стояха до колата, когато Хедър се появи на терасата.

— Надявам се, че ще пътуваш добре, Брандън — каза тя меко. — Моля те, постарай се да се прибереш колкото може по-скоро.

Той изкачи стъпалата до терасата. Беше навъсен. Спря и я погледна изпитателно. После се обърна със сподавена ругатня и скочи в каретата. Джеф погледна подир колата, която се отдалечаваше по алеята. После отиде при Хедър.

— Имай малко търпение, момиче — измърмори той, — не е чак толкова глупав, колкото изглежда понякога.

Тя му се усмихна плахо, благодарна за разбирането.

През следващите дни тя нямаше много време за размисли. Беше подхванала куп неща. Детската и съседната малка стая трябваше да бъдат преобразени, стените претапицирани. Тя избра платове за нови тапети и пердета в подходящи цветове. Когато си даваше малко почивка, обикновено шиеше, за да попълни необходимото за бебето. Само нощем, легнала в кревата на Брандън, галеше с нервни пръсти дърворезбата по таблата над главата си и си даваше сметка колко празен е Хартхевън без него и колко самотна се чувствува.

Към следващата част или към съдържанието

Катлийн Удиуиз Пламъкът и цветето (7)

Метаданни

Данни

Пламъкът и цветето

Информация

История

Сваляне / Връзки

Глава седма

Катлийн Удиуиз
Пламъкът и цветето (7)