Катлийн Удиуиз
След целувката (14)

14

Джеф лежеше буден и слушаше тихите тревожни стонове, които току се отронваха от устните на жена му. Макар че я притискаше в прегръдките си и се опитваше да я успокои, изглежда, не можеше да проникне през преградата, отвъд която бе преминало съзнанието й. Веднъж, сякаш обзета от страх, тя дори се опита да се оттласне от него и притисна ръце към гърдите му. После тихо изхлипа, и отново се отпусна. Макар че му позволи да я притегли в прегръдките си, само миг по-късно тялото й отново се стегна. Главата й се замята върху рамото му и когато Джеф се опита да я утеши, тя рязко проплака и се отдръпна от него, сякаш от самия дявол. Джеф веднага я пусна и се надигна на лакът, за да я огледа на светлината на изтляващия огън. Все още спеше, поне това беше очевидно, но когато отново започна да мълви нещо неразбираемо, той разбра, че я тормози същият кошмар, който я беше накарал да избяга в панически страх от конюшнята.

— Нел! О, не-е-е! Моля те, не и Джефри! О, нека не е той… Моля те… помогни ми… Толкова много кръв! Какво да правя?

Джеф почувства как го обзема страх. Изглежда, жена му наистина виждаше в него убиец и злодей. А той не можеше да се сети за нито един начин да я накара да изостави страховете си и да я убеди в невинността си. Докато не бъде открит истинският убиец, той бе напълно безпомощен.

Трябваше ли да я пусне да си върви? Джеф мислено простена. Колкото и да не му беше приятна тази възможност, може би това бе единственото, което можеше да стори за нея. Измъчвана от съмненията си, тя не би могла да се върне към безгрижното щастие в прегръдките му. Първо трябваше да победи демоните, които я тормозят, и да й докаже, че е невинен.

Някъде към малките часове на нощта трополенето на дъжда по покрива най-сетне спря и вятърът престана да шиба клоните на дърветата. Близо до хижата излая лисица. Раелин мигновено отвори очи, тихо проговори нещо неразбираемо, но явно все още беше в плен на ужасния кошмар. Джеф протегна ръка към нея и тя инстинктивно се сгуши в него, търсейки силата и закрилата на тялото му. Благодарен, че подсъзнателно тя все още му се доверява, той я притегли в прегръдките си. След това Раелин като че ли заспа по-спокойно, което му позволи и той да дремне за известно време. Докато не чу как конете цвилят.

Джеф веднага разтърси жена си и я събуди.

— Бързо, Раелин! Облечи се! Вън има някой!

Изтръгната от дълбок сън, Раелин припряно се измъкна от одеялото, а Джеф скочи към стола, където бе оставил дрехите й. Подхвърли й ги и бързо нахлузи панталоните си. Тъкмо протягаше ръка към пистолетите, когато някой отвори вратата с ритник и Раелин изплашено извика. Дъсчената врата отскочи от стената и Олни Хайд, накуцвайки, влезе в стаята, насочил зловещо голям пистолет към двамата. Лявата му ръка беше окачена в импровизирана превръзка през врата, а единият крачол на кожените му панталони висеше разпран отстрани.

— Остави пистолетите, дявол те взел, или ще пръсна мозъка на тая кучка! — излая негодникът, насочил дулото на пистолета си към Раелин. Самата тя стоеше като окаменяла върху постелята, притиснала одеялото под брадичката си. Едва бе успяла да смъкне ризата на мъжа си и да облече своята долна риза, когато вратата се бе отворила.

— Оставям ги — рече Джеф и много внимателно остави своите оръжия върху масата пред него. — А сега махни пистолета от жена ми.

— Не преди да оставиш и пушката си като истинско добро момче — нареди Олни, а гласът му издаваше, че изпитва болка. Изчака, докато Джеф изпълни и тази заръка, после посочи с брадичка към фенера, окачен на стената. — Сега слушай внимателно, че да не ми се налага да повтарям. Искам да запалиш лампата, да ви виждам хубаво и двамата. Като го сториш, се отдалечи от масата. И да знаеш, ако бях на твое място, щях много да внимавам какви ги върша, че да не си изпрося белята!

Олни внимателно наблюдаваше противника си, докато той изпълни нарежданията му. После докуцука до грубо издяланата дървена маса, мушна двата пистолета в колана си, намести своя в сгъвката на ранената си ръка и бавно се отпусна до огнището, където вдигна пушката и я окачи на куките на каменния комин.

— Засега там ще й е добре, стига само с някоя глупост да не ме накарате да ви направя на решето.

Жълтите зъби на Олни проблеснаха в болезнена гримаса, когато той отново хвана пистолета си и го подпря на раненото си рамо. Вдигна замъглените си очи към Джеф и изсъска болезнено:

— Проклетата ти кобила ме остърга в едно дърво, докато търчеше из гората. Събори ме от гърба си, все едно съм ненужен багаж, и направо изпаднах в безсъзнание. Опърничаво животно! Като се свестих, вече беше духнала нанякъде. И по-добре за нея, щото бях готов да я накълцам на парчета. Разпори ми крака от ханша до коляното, а ей я и ръката ми, виси безполезна като на господин Фридрих. Само дето ти веднага ще ми я наместиш, господин Бърмингам!

— Аз? — изсмя се Джеф. — Но аз не мога да намествам измъкнати стави! Трябва да потърсиш доктор Кларънс, за да ти я намести както трябва.

— Не мога да го търся и да търпя повече. Ако не ми я наместиш веднага, кълна се, с един изстрел ще скалпирам жена ти.

Заплахата явно бе предостатъчна, за да убеди Джеф.

— Ще се постарая, Олни, но трябва да те предупредя, че нямам никакъв опит с такива работи.

— Тогава гледай да се постараеш повечко, щото животът на жена ти ще зависи от това. Разбра ли?

— Но нали ти казах…

— Виж какво, аз ти казах, господин Бърмингам! — изкрещя Олни. — Ако не я наместиш както трябва още от първия път, скоро ще погребваш жена си!

— Добре — тревожно се съгласи Джеф. — Просто ще трябва да я наместя много внимателно.

Олни си пое дълбоко дъх, сякаш облекчен, че е преодолял едно препятствие, но само след миг се сгърчи от болка при едно невнимателно движение от негова страна. С болезнена гримаса простена:

— Трябва ми нещо да удавя болката. Тук намира ли се друго, освен вода?

— Не съм проверявал.

— Ами провери тогава!

Викът на Олни стресна Раелин и тя погледна с нарастващо безпокойство към съпруга си, преди да каже:

— Ще видя какво мога да намеря, Олни, само трябва да ми позволиш първо да се облека.

Мъжът се изсмя през болката, но кимна в знак на съгласие и с насмешка се загледа как Раелин се гърчи, за да се облече, придърпала одеялото над главата си.

— Няма к’во да се криеш толкоз, госпожо. Бас ловя, че съм виждал повече голи женски от който и да е друг.

Раелин се опита да не обръща внимание на грубите му думи. Когато навлече роклята си, тя се измъкна изпод одеялото и внимателно стиснала разкопчания гръб на роклята си, се изправи.

— Мъжът ми ще трябва да ми помогне да я закопчея — рече тя. — Ще му позволиш ли?

— Май ще се наложи, като знам, че моята ръка за нищо не става — подигравателно подметна Олни и нагло я огледа. Но в очите му не личеше истинска заплаха. Болеше го прекалено много, за да си мисли за която и да е жена, още по-малко пък за някоя, която Фридрих си е харесал. Едно бе да си доставя човек удоволствие, но съвсем друго — да си търси белята.

Отвратена от грубия оглед, Раелин се опита да запази самообладание и да не показва чувствата си, когато се обърна с гръб към Джеф. Не посмя да проговори, докато пръстите му закопчаваха роклята й. Явно мъжът й не трепереше колкото нея, защото доста бързо се справи със задачата.

Най-сетне подобаващо облечена, Раелин тръгна да търси уиски или нещо достатъчно силно, което да облекчи болките на този грубиян. В неугледно шкафче в спалнята откри едно шише, от което побърза да налее в голяма пръстена халба. Олни моментално я изпи до дъно и я подаде за още. Когато обаче се приближи Джеф, негодникът размаха пистолета си към него.

— Чакай малко, нека първо спре да ме боли — рече той и изпи още една голяма глътка. — Нямам намерение да заквича от болка пред жена ти, както стори господин Фридрих. Щото може да й хрумне пак да коментира злорадо, както тогава, а туй може и да ме ядоса и да се окаже, че бързо-бързо си овдовял. А тогава може вече да не искаш да ми наместиш ръката.

Джеф доста се тревожеше дали въобще този подлец е способен да контролира чувствата си.

— Обещавам много да внимавам, Олни. Повярвай ми. Но в замяна искам ти да обещаеш, че няма да застреляш жена ми, ако нещо ми се ядосаш.

— Много джентълменско от твоя страна, господин Бърмингам, ама ще ти кажа едно нещо. Господин Фридрих си е харесал женичката ти толкоз много, че е готов да плати цяла торба пари на тоя, който му я доведе. Та макар този път да не мога да я отведа с мен, не се съмнявай, че съвсем скоро ще дойда за нея.

— Затова ли уби Нел? — предизвика го Джеф и чу как Раелин ахна изненадано. — Довел си я в плантацията ми, за да може, като я убиеш, да ме скараш с жена ми, нали? Само не разбирам защо си взел кобилата така припряно и дори не си си направил труда да я оседлаеш.

— Копеле мръсно! Само недей да обвиняваш мен за убийството на Нел! — диво изръмжа Олни. — Да, наистина доведох оная пикла при теб, за да ти създаде малко неприятности и да си получа хилядата долара, дето Густав ги обеща на Купър Фрай. Ама не знаех, че си бил способен да убиеш хлапачката. Тя ме остави да я чакам в конюшнята заедно с бебето й, докато отиде в спалнята ти да говори с теб. Да те предупреди, че ако не признаеш детето й за свое, ще покаже на всичките ти гости колко си приличате с онова копеленце. Ама вироглавата ти кобила едва не ме стъпка до смърт, когато се опитах да вляза в бокса й. Такива къчове започна да хвърля, че трябваше да се скрия в съседния бокс заедно с бебето на Нел. Когато твоите хора я изведоха от конюшнята, най-сетне работата се поуспокои и сметнах, че мога в безопасност да дочакам Нел. И точно тогава те видях как я довлече, запушил с една ръка устата й и извил ръката й зад гърба. Добре, че успях да се покатеря през преградата и да скоча в съседния бокс, щото ти я завлече точно там, дето бях оставил копеленцето й.

— Да, разбира се, и после си ме видял и как я убивам — подигравателно вметна Джеф.

— Естествено, че те видях — продължи Олни с презрително изсумтяване. — Надничах през една пролука, мислех, че ще изнасилиш оная кучка, ама точно тогава те видях как я намушка в стомаха. — Раелин изскимтя и притисна треперещата си ръка към устата си. Олни се обърна, за да я погледне, устните му се разтегнаха насмешливо и след това отново се обърна към Джеф. — Не помня какво сторих, сигурно съм ахнал или нещо такова, щото ти веднага изскочи от бокса и хукна след мен. Ей, братче, не съм виждал някой да бяга толкоз бързо! Дългите ти крака явно вършат работа. Ама и аз си плюх на петите не на шега, щото виждах, че и мене ще наръгаш също като горката Нел. Тъкмо тогава забелязах и кобилата ти зад оградата. Да я яхна ми се стори единственият шанс да отърва кожата. Едва успях да се покатеря на гърба й и ти вече ме беше докопал, опитваше се да ме събориш. Аз обаче здравата сритах кобилата, и тя направо излетя напред. Прескочи оградата, сякаш крила й бяха поникнали. Помислих си, ей богу, извадих късмет с това добиче. Както препускаше, надявах се да стигна в Чарлстън достатъчно бързо, че да кажа на господин Фридрих за убийството. Той щеше направо да подскочи от радост. Ама тъпата кобила ме хвърли от гърба си и ей ме на, докъде ме докара.

Джеф не можеше да повярва на ушите си.

— Стига, Олни! Планирал си всичко това, само и само да ме натопиш за това противно престъпление и да грабнеш наградата от Густав, но казвам ти, няма да стане! Пратих Илайджа да проследи убиеца и той е казал на Червения Пийт, че преследва именно теб.

— Знам — раздразнено изръмжа Олни. — Илайджа ме следеше по петите до снощи. Вече бях съвсем изнемощял, а все не можех да се откача от тая лепка. Писна ми да ме гони, затова го причаках в храсталака и ако не се лъжа, го прострелях в крака, та най-сетне се отървах от него.

— Изглежда, много лесно се отърваваш от всеки, който ти пречи — язвително отбеляза Джеф. — Повярвай ми, това, че си ранил Илайджа, ще е поредното престъпление, за което ще ти потърсят отговорност. Веднъж само да те хване шериф Таунсенд и…

— Ако въобще някога ме хване, ще му разкажа една доста интересна историйка как ти видя сметката на Нел — изсъска Олни. — Нямаше как да не те познае човек. Беше се издокарал за бала си като надут пуяк, целият в черно. Знам колко си падате вие, градските контета, по черното, но през онази нощ само ти носеше черен костюм. Видях те, като надникнах през прозореца ти, скоро след като двамата с Нел стигнахме в плантацията.

— Чакай малко — прекъсна го Джеф, доста объркан. — Нещо не разбирам. Когато си ме видял в конюшнята, съм бил облечен в черно?

— Аха.

— А когато излязох и открих Нел в бокса на Ариадна, беше около един през нощта. Тогава бях с бяла риза и кафяви панталони.

— Не, когато я намушка, беше около единайсет и половина.

Джеф се намръщи.

— Невъзможно! С толкова много рани Нел не би могла да преживее повече от няколко минути, камо ли час и половина.

— Какви ги дрънкаш? Видях те как я наръга само веднъж!

— А тя беше намушкана три пъти.

— Отде да те знам к’во си вършил после? Сигурно по-късно си се върнал и си я довършил. Знам само туй, дето го видях с очите си към единайсет и половина.

— И тогава ясно си видял лицето ми? — При увереното кимване на Олни Джеф го изгледа недоверчиво, присвил очи. — Кажи ми, имаше ли запалени фенери в конюшнята? Обикновено там е тъмно. А когато аз отидох там, със сигурност не светеше фенер. Взех този от верандата, когато чух Нел да пищи.

— Не беше трудно да те позная. Не ми трябваше кой знае колко светлина.

Джеф повдигна вежда, явно изпълнен от съмнения.

— Значи е било тъмно и не си могъл да видиш лицето ми в мрака. Така че ми кажи, как позна, че съм аз?

— Ти си достатъчно висок. Никой няма да те сбърка с друг.

— Помниш шериф Таунсенд, нали? И Фаръл Ивс? Ами брат ми? Виждал ли си ги?

— Знаеш, че съм ги виждал, беше в оная нощ, когато всички вие нападнахте склада на господин Фридрих. Тогава ви видях всички, до един. Само че този път не беше някой от тях. Тоя, дето го видях да влачи Нел, беше висок и по-строен. А повечето ти приятели тежат поне един път и половина повече от теб. Пък и убиецът имаше черна коса. Съвсем ясно я видях на светлината на луната.

— И си сигурен, че не е била кафява или кестенява или нещо подобно, което през нощта ще изглежда черно?

— Мога да се закълна, че беше черна, точно както твоята изглежда сега.

— Точно по времето, когато твърдиш, че се е случило всичко това, аз танцувах с жена си, Олни. Имам и свидетели, които да го докажат.

Раелин прехапа устни. Не искаше да поправя мъжа си пред този разбойник. Но много добре помнеше, че точно около единадесет часа Джеф бе отишъл до тоалетната. Ясно си спомняше как именно тогава бе погледнала часовника, чудейки се дали ще има време да изтича до спалнята, преди той да се върне. Ако Фаръл не я бе поканил на танц, може би щеше да отиде. И може би щеше да открие Джеф заедно с Нел в тяхната спалня!

Джеф се приближи много внимателно към по-младия мъж.

— Време е да се заемем с рамото ти, Олни. Уискито трябва вече да е подействало. — Олни кимна и Джеф внимателно изпъна ръката му към себе си, докато дланта му опря в рамото му. Лицето на Олни пребледня от болката при това движение, но той стискаше зъби и не отронваше нито звук. Дотук добре, помисли си Джеф и мислено въздъхна. После започна бавно да върти в кръг ръката му. Дори и това едва забележимо движение накара Олни да потръпне от болка, но той нито за миг не изпусна пистолета и го държеше насочен право към гърдите на Джеф.

— Сега леко ще ти дръпна ръката — предупреди го Джеф. — Да се надяваме, че ставата ще влезе в ямката си.

— Ами ако не влезе? — попита пресипнало Олни, а очите му се бяха насълзили от болка.

— Ще я въртим, докато влезе.

Раелин пристъпи напред и попи потта, оросила челото на ранения младеж. Предложи му още една глътка от силната напитка, но той поклати глава.

— Да свършваме по-бързо — подкани той Джеф.

Стиснал здраво рамото и китката му, Джеф бавно и равномерно издърпа ръката му. Олни простена и стиснал зъби, тихо изруга, но в следващия миг почувства как ставата се намести и болката почти веднага намаля.

— Май се получи — обади се Джеф, самият той почувствал голямо облекчение.

Олни дишаше задъхано, сякаш току-що бе спечелил тежко състезание.

— Да, вече не боли толкова.

— Въпреки това е добре да превържа ръката ти към гърдите, докато ставата се излекува — посъветва го Джеф.

— Хубаво. Не искам да ми се налага отново да изтърпя цялото мъчение — Олни погледна Раелин, която още стоеше наблизо. — Искам нещо за ядене. Не съм хапвал, откак яхнах оная проклета кобила.

— Има малко еленово месо и палачинки от снощи — отвърна Раелин.

— Давай, всичко става!

— Как ще ядеш и едновременно ще държиш пистолета насочен към мъжа ми? — осмели се да попита Раелин.

— Смятам да го пратя да седне като добро момче в другия ъгъл, докато спокойно си напълня тумбалака. Имаш ли други идиотски въпроси, маце? — презрително попита той, а на лицето му играеше самодоволна усмивка. После ненадейно изрева: Веднага ми донеси да ям!

Ядосана, че й крещи, Раелин нацупено мина покрай него и започна да трупа троснато палачинки и еленово месо в една чиния. Изкушаваше се да посипе отгоре и цяла купчина сол или лютив пипер, напук на този грубиян, но не смееше, да не би да го предизвика и той да започне да стреля с трите пистолета.

Когато Джеф превърза ръката на Олни и я закрепи неподвижно пред гърдите му, трябваше да иде в далечния ъгъл и там да чака, докато Олни се навечеря. Последният, колкото и да бе гладен, не изпускаше нито за миг Джеф от мушката си. А Джеф не се и съмняваше, че ако стори нещо необмислено, Олни не би се поколебал да използва оръжията си. В случай че бъде убит или ранен, Раелин щеше да остане съвсем сама на милостта на този човек.

Със звучно оригване Олни стана, потупа пълния си корем и изпитателно погледна Джеф.

— Така, а сега ще взема оня твоя жребец, затуй иди и ми го оседлай. И внимавай в картинката — през цялото време ще държа на мушка жена ти. Разбра ли?

Джеф отвърна с кратко кимване.

— Напълно.

— Тогава се залавяй за работа, момче. Нямам намерение цяла сутрин да се мотая с вас. — Олни се изкикоти на наглата си шегичка и грубо смуши Раелин с пистолета. — Внимавай да не хукнеш към мъжа си, маце. Хич не ми се ще да ти пръсна мозъка. Само помни, че ще съм точно зад гърба ти. Схващаш ли?

— Да — отвърна Раелин сърдито.

Той развеселено се разсмя.

— Пак се държиш вироглаво, както и в склада на господин Фридрих, ама мен тая работа хич не ме трогва, момиченце. За разлика от германеца, мен не ме блазни мисълта да си поиграя с теб. Харесвам по-закръглените женски.

— Естествено — надменно отбеляза Раелин.

Негодникът присви очи.

— Какво искаш да кажеш?

— Че вкусът ти е като на шопар.

Джеф махна с ръка, за да даде знак на жена си да мълчи, но Олни вече беше се вбесил. С ужасен рев той вдигна ръката си, за да я удари с дръжката на пистолета. Джеф се хвърли напред, за да предотврати удара, но Олни бързо се извърна към него и заплашително прицели пистолета си.

— Не-е-е! — изпищя Раелин, сграбчвайки лакътя на Олни. — Не го убивай! Моля те! Обещавам, ще съм добра!

Олни дръпна ръката си, за да се освободи от нея, после подозрително огледа Джеф. Намусеното му изражение караше Раелин да трепери от страх, защото, тя не се и съмняваше, този негодник бе напълно способен да застреля съпруга й като едното нищо. За миг Олни срещна умолителния й поглед и отстъпи. Свали пистолета от противника си и рече:

— Добре, маце, тоя път спаси кожата на мъжа си, но кълна се, само още един път да си ми изсъскала, и ще ти се наложи да копаеш гроба му. Разбрано?

Раелин закима.

Олни се изхили подигравателно на Джеф.

— Тая те харесва доста повече от господин Фридрих, ясно е като бял ден. Но пък трябва да призная, че господин Фридрих не е сред най-големите красавци. — Олни махна с пистолета. Хайде, размърдай се и излез навън като добро момче, пък може и да ви оставя живи и двамата.

Джеф взе фенера и поведе малката процесия навън, към навеса, където бе завързал конете. Без нито за миг да забравя, че Олни държи пистолета си насочен към Раелин, той съвсем послушно оседла Маджестик. Дори помогна на по-младия мъж да се качи на седлото и застана до жена си, докато гледаха как негодникът се отдалечава. Изпълнен с облекчение, Джеф дори обгърна с ръка раменете на Раелин, но тя тутакси се отдръпна от него и изтича обратно в хижата. Загледан след нея, Джеф повдигна вежди и измърмори на Ариадна:

— Не знам коя от вас двете е по-непредсказуема. Колкото и да си вироглава, все пак смятам, че дамата държи първенството. Да видим дали няма да ме опровергаеш, когато се наложи да носиш и двама ни, и то без седло, по целия път до дома.

Когато Джеф най-сетне пристъпи през прага, видя, че жена му вече е заела отбранителни позиции. Стоеше в далечния ъгъл на стаята, от другата страна на масата, и го наблюдаваше внимателно. Нямаше нужда да я пита какво я тревожи.

— Е? — Намираха се точно там, откъдето бяха започнали, преди да се настанят заедно в постелята. — Значи наистина повярва на Олни, че аз съм убил Нел?

— Все още имам въпроси, които чакат отговор — без заобикалки рече тя.

— Като например?

— Като например къде отиде, след като се измъкна около единадесет и нещо в нощта на бала. Каза, че отиваш до тоалетната. Само там ли ходи? Ако е така, то, изглежда, ти е отнело доста дълго време.

Джеф бавно и звучно издиша. Бе забравил точно тази случка, но явно жена му я помнеше добре.

— Съжалявам. Бях забравил за това.

— Забравил си умишлено? — предизвика го тя. — Ако нямаш нищо общо с убийството на Нел, то тогава какво те забави толкова?

— Това, мадам, че след като се изпиках, спрях да поговоря с някои от приятелите ми, които си чакаха реда. Това обяснение кара ли те да вярваш повече в честността ми? — той изсумтя презрително, после язвително попита: — И сега какво, ще идеш да разпитваш приятелите ми дали наистина са ме видели да се облекчавам, че да отпаднат обвиненията ти?

— Не ставай вулгарен! — тросна му се тя.

— Мадам, не можеш да си представиш колко вулгарен ми идва да стана точно в този момент. Нима нито за миг не ти е минавало през ума, че Олни може да лъже, за да спаси собствената си кожа, или пък да се стреми да ни скара, за да може да прибере наградата на Густав? Толкова малко ли ме уважаваш, че си готова да повярваш по-скоро на един негодник, отколкото на мен?

— Всичко, което знам, е, че те видях да стоиш над Нел с…

Джеф вдигна ръка, за да я прекъсне.

— Спести ми поредното си повторение, скъпа моя. — Тонът му беше крайно язвителен. — Знам много добре какво видя. И аз бях там, нали помниш? Но само защото чух писъка на Нел. Съгласна ли си да сравниш разказа на Олни с действителните факти? Нел бе намушкана три пъти, а той каза, че е видял да я намушкват само веднъж.

Раелин сви рамене.

— Може би просто не е видял достатъчно добре през пролуката на бокса, за да реши колко пъти е била пронизана.

— Ах, но мадам, ако е така, то как, по дяволите, може Олни да е толкова сигурен, че ме е познал? Сам той каза, че в конюшнята е било тъмно. Била ли си някога в обор, където не е запалена никаква светлина?

Раелин нямаше нужда да рови дълго из паметта си.

— Не.

— Е, тогава може би ще е добре някой път да идеш и да видиш какво е около единайсет през нощта, когато няма светлина. Дори и да има ярка луна, можеш да различиш само неясни очертания и с огромни усилия да познаеш кой цвят е по-светъл и кой — по-тъмен. Но доколкото си спомням, през онази нощ имаше облаци, така че е малко вероятно Олни да е разполагал дори със светлината на луната.

— Олни каза, че те е видял около единайсет — заяви тя, като се мъчеше да преглътне напиращите сълзи. — А точно тогава ти излезе от къщата!

— Нел не може да е била намушкана толкова рано — отсече Джеф. — Ако е била, то кървенето е щяло да я убие до половин час или още по-скоро. Чух я да пищи към един сутринта и точно тогава излязох, за да открия, че тя умира в бокса на Ариадна. Когато отидох при нея, беше на косъм от смъртта. Помоли ме да изтегля ножа от гърдите й и да я прегърна, все едно изпитвам някакви топли чувства към нея. Сторих го, мадам, и затова кръвта й напои ризата ми. И точно затова бях обвинен, че съм убиец, и то точно от човека, който най-много трябва да ми вярва.

— Ние почти не се познаваме — упорито заяви Раелин, докато кършеше ръце.

Джеф се изсмя.

— Може би е така в твоите очи, но не и в моите. От мига, в който се венчахме, те възприемах като моята друга половина, моята съпруга, моята най-близка душа, кръв от кръвта ми, сърце от сърцето ми, но очевидно ти не изпитваш същото към мен. Дори и в сънищата си ме виждаш като подъл престъпник. Затова смятам, че ще е най-добре наистина да идеш в Чарлстън.

Раелин рязко вдигна глава и се втренчи в него изумена.

— Значи смяташ да се разделим?

— Само времето ще покаже какво ще стане, мадам, но раздялата определено е наложителна. Дори и само ако означава, че ти ще живееш в Чарлстън, а аз — в Оукли. За теб ще е по-добре първо да те заведа у дома за ден-два, докато се посъвземеш и отпочинеш. През това време ще уредя заминаването ти за града. Сигурен съм, че ако си умела моделиерка, Фаръл Ивс ще се радва да работиш при него в магазина му. Освен това ти предлагам да наемеш стая в къщата на Елизабет, или ако предпочиташ, в къщата на госпожа Брустър. И за двете жени допълнителният доход ще е добре дошъл. Естествено аз ще плащам квартирата ти, докато се почувстваш в състояние напълно да се отделиш от мен. Трябва да ти кажа още отсега, че много държа да бъда баща на нашето дете. Но ако решиш, че не желаеш това, ще се откажа от бащинските си права над него, без да ти причинявам излишни неприятности. Няма да тормозя с присъствието си теб или нашето дете.

— Значи… ще ме пуснеш… да замина? Просто така? — Раелин се мъчеше да преглътне буцата, заседнала в гърлото й. Извърна лице и примигна, за да надмогне внезапно появилите се сълзи в очите й. След малко успя да възвърне поне част от самообладанието си. Може би наистина беше по-добре да се отдели от него. Изглежда, нещастието ги преследваше навсякъде, когато бяха заедно.

Джеф замислено въздъхна.

— Не мога да понеса в собствената ми къща да се гледа на мен като на убиец, и то от тази, която трябва най-много да ми вярва. Бъди спокойна, няма да те отпратя, без да се погрижа за удобството ти. Може да вземеш със себе си Тизи, за да се грижи за нуждите ти и, разбира се, можеш да задържиш всичко, което съм ти давал, след като се оженихме. Щом уредя квартирата ти и поговоря с Фаръл да те наеме, Тадеус ще те откара. От там нататък повече няма да те обременявам с присъствието си.