Катлийн Удиуиз
След целувката (10)

10

Слънцето тъкмо се беше подало над гористата линия на хоризонта, когато шериф Таунсенд пристигна. Високият, як мъж скочи от коня и с обичайната си напета походка прекоси алеята пред главния вход. Когато изкачи стъпалата към верандата, Джеф вече бе излязъл да го посрещне.

— Добре, че пристигна бързо, Райс.

Шерифът свали шапката си, докато влизаха в голямата приемна.

— Твоят човек каза, че тук имало убита жена. Какво се е случило, Джеф?

Джеф махна към кабинета си.

— Да поговорим вътре, ако нямаш нищо против.

Райс кимна и щом влязоха, се настани в любимото си кожено кресло. Миг по-късно влезе и Кингстън с кафе. Наля му от сребърната каничка, Райс взе чашката си и направи знак на иконома да остави всичкото кафе в стаята.

— Ако трябва да остана на краката си, Кингстън, то ще ми трябват по-големи количества от това лекарство. Някои хора не изпитват никакви угризения да държат човек буден до малките часове на нощта, а после да го събудят само час, след като се е прибрал у дома.

Когато икономът излезе, шерифът обърна на един дъх силното черно кафе. Джеф се приближи до бюрото и се облегна на него, като накара Райс да остави чашата и да го погледне. Джеф набързо обясни какво се е случило или поне тази част от случилото се, която му беше известна.

— Тъкмо заспивах, когато чух писък на жена. Беше около един сутринта. Стори ми се, че долетя откъм конюшнята, запалих един фенер и отидох да проверя какво става. Открих Нел в единия от боксовете заедно с бебето й. Момичето беше още живо, но не й оставаше много. Помоли ме да измъкна ножа от гърдите й. Сторих го, като се надявах, че мога да спра кръвта, но Нел вече гаснеше. Помоли ме да я прегърна, уж наистина изпитвам нещо към нея. Сторих го и тя издъхна в ръцете ми. — Той тръсна глава, за да пропъди смразяващия спомен. — Не мога да си представя кое е това чудовище, което би извършило подобно нещо. Момичето надали имаше и шестнадесет години.

— Нел каза ли ти нещо друго? Нещо за това, кой я е убил? — попита Райс Таунсенд.

— Не, просто бе загрижена за бебето. Помоли ме да намеря жена, която да се грижи за него.

— Значи е знаела, че умира?

— Сигурно. Беше загубила много кръв и едва се държеше в съзнание.

— И въпреки това не се е опитала да ти каже кой я е намушкал.

— Не. Просто ми се стори, че се радва, задето съм с нея. — Лицето на Джеф посърна от съжаление при спомена за опитите на момичето.

— Ти какво направи, когато видя, че е мъртва?

Джеф се поколеба. Не искаше да казва за подозренията на Раелин, но нямаше как да не отговори на този въпрос.

— Седнах за малко в единия ъгъл, в сянката. Гледах тялото на Нел и бях като зашеметен от тази жестокост. Малко по-късно дойде жена ми. И тя се беше събудила. Не знам от какво. Мисля, че е излязла, за да ме потърси. Естествено ужасно се разстрои, когато видя Нел.

— Сега къде е?

— Горе, спи. Или поне спеше преди малко. За момента, ако е възможно, не искам да я безпокоя повече. Достатъчно й е онова, което видя, Райс.

— Мога да поговоря с нея по-късно. — Шерифът се пресегна и си наля още една доза кафе. — Мислиш ли, че снощи Нел е дошла, за да види теб и гостите ти?

Джеф се загледа в кафето в собствената си чаша, обмисляйки какво да каже. Макар че това можеше да го постави в положението на заподозрян в убийството на момичето, той реши, че трябва да даде някои допълнителни обяснения.

— Нел дойде тук, в плантацията, около средата на юли, скоро след като двамата с Брандън те бяхме оставили да претърсиш склада на Густав за крадени стоки. Тук, на верандата, тя на всеослушание ме обвини, че аз съм бащата на още нероденото й бебе. Когато жена ми излезе, Нел имаше наглостта да предложи двамата с Раелин да анулираме брака си. В края на юли за кратко я срещнах в ателието на Фаръл, където тя бе започнала работа. После, преди около седмица, дойде отново тук, за да ми покаже, че бебето приличало на мен.

Райс вдигна вежди, но Джеф махна с ръка при неизречения въпрос. Отдавна бе разбрал как умее приятелят му да подтиква хората към признания само с изражението на лицето си и с мълчание. Но Джеф не виждаше смисъл да крие за обвиненията на Нел. Ако Райс все още не бе чувал за това, то със сигурност скоро щеше да научи от прислугата или от работниците. Въпреки че много хора се подвеждаха от простоватия му говор, Джеф знаеше, че Райс никак не е глупав или лековерен.

— Ако момчето прилича на мен, Райс, то това е, защото баща му може да е приличал на мен. Но е абсолютно изключено аз да съм бащата на това дете. — Джеф въздъхна и реши да започне от самото начало на цялата история. — Преди повече от година наех Нел за известно време, за да избродира монограми по чаршафите на къщата. Чух, че била добра шивачка и й плащах добра надница. Една нощ, докато спях в стаята си, тя се промъкна в леглото ми и започна да ме гали. Когато се събудих и разбрах какво прави, веднага я изпъдих и й казах да си стяга багажа.

— Да разбирам ли, че между вас не се е случило нищо?

— Абсолютно нищо! Ако Нел е била девствена, когато се промъкна в леглото ми, то точно така и го е напуснала. Но след случилото се беше изключено да я оставя повече в къщата си. Определено не исках да ми се наложи да „постъпя, както трябва“ с нея, ако ме обвини в нещо. Веднага щом си опакова нещата, Тадеус я отведе в Чарлстън и й нае стая там. После явно не й е трябвало много време, за да си намери някой, който няма да я изрита от леглото си. Синът й се роди почти точно девет месеца, след като я изгоних.

— Мислиш ли, че умишлено се е опитала да забременее? За да набеди теб?

— Не знам какво е правила. Никога не съм се опитвал да разбера мотивите й. За мен тя беше просто едно дете. Повярвай, когато разбрах кой е в леглото ми, това ми подейства като скок в ледено езеро.

— Очевидно е вярвала, че е влюбена в теб.

— Сигурно. С времето щеше да порасне и да види колко е глупаво… ако й бяха дали време да живее.

— Двамата с жена ти по едно и също време ли се събудихте?

— Не, когато станах, тя спеше.

— Веднага ли те е последвала?

— За жалост, не. Дойде по-късно. Страхувам се, че онова, което видя, й направи доста погрешно впечатление.

— Тоест, помислила е, че ти си убил Нел?

— Точно така.

— Обясни ли й какво се е случило?

— Опитах се, но тя избяга и се заключи в друга стая.

— И все още е там и спи?

— Да.

— Ами прислугата? — попита Таунсенд. — Всички ли спяха?

— Всички, освен десетина души, които бях наел, за да следят пътищата на изток и да ни предупредят, ако Густав е решил да ни нападне. Но те бяха разположени прекалено далеч от конюшнята, за да видят или чуят нещо.

— Мислиш ли, че Густав има пръст в тая история?

— Определено мисля, че има нещо общо. Не знам дали е платил на някой от хората си да убие Нел, само за да падне вината върху мен. Нито пък вярвам, че би сторил подобно нещо самият той, особено сега, когато едната му ръка е извън строя. Плаща на какви ли не хора, за да му вършат мръсната работа. Но ми е трудно да си представя как би могъл дори някой от тях да убие едно момиче, само за да обвинят мен. И все пак всичко е възможно.

— Когато отвлякоха Раелин, Олни Хайд заплашвал ли е да я убие?

— Да.

— Май си спомням, че на Густав много му се искаше да задържи жена ти, а сега виждам, че убийството на Нел ви е скарало. Може би Густав е целял едно такова скарване да доведе до развод или дори да те обесят.

— Сигурен съм, че на Густав това много ще му се хареса. И без това ми има зъб заради простреляното рамо.

— Олни Хайд, изглежда, е дяволски хитро животно. Крие се като лисица. Знам, че все още се навърта наоколо, но вече толкова време все не успявам да го заловя.

— Както ти казах още през юли, жена ми е говорила с него пред корабната ми компания. Точно тогава той й е казал, че Густав съжалява, че още съм жив. Казал й е също и че родителите му са дошли тук от Англия, когато бил още много малък. Хвалел се, че познавал блатата на пръсти и се криел там. Сигурно затова ти се струва, че е потънал вдън земя. — Джеф се опита да се усмихне, но не можа. Всяко споменаване на Раелин му напомняше за бягството й от конюшнята. — По това, което съм научил оттогава, съдя, че Олни познава тези места по-добре от всеки друг. Може би само Илайджа е способен да го открие. Вече го повиках и му казах да огледа около конюшнята.

Райс остави чашата и чинийката на масата и стана, като се подпря на страничните облегалки на креслото.

— Май е време и аз да ида там.

— Ще дойда с теб.

Щом приближиха обора, Илайджа дойде при тях.

— По-рано дъжд измил други следи, оставил земя мека и два различни чифта дошли по-късно — уведоми ги скаутът. — Едните обувки — хубави, по поръчка. Другите не толкова хубави. Двама мъже излизат от конюшнята и отиват в заграденото място, откъдето е взет конят. Може хубави обувки гонили другите.

— Хубави обувки определено не ми звучи като Олни Хайд — измърмори Райс, като хвърли един поглед към Джеф.

— Не, по-скоро като обувки, каквито бих носил аз — призна Джеф. — Но не съм влизал в заграждението за конете поне от няколко дена.

— Нека огледаме какво си открил, Илайджа — предложи шерифът. — После ми се ще да чуя как ти си представяш случилото се.

Следите изглеждаха точно както ги бе описал следотърсачът. Единият чифт следи не само че приличаха на тези, които оставяше Джеф, а и по размери напълно съвпадаха с тях. Другите следи, изглежда, бяха направени от човек с много по-широки ходила, а и подметките му са били поизносени по краищата.

Райс погледна Джеф.

— Огледа ли добре краката на Олни, когато нападнахме склада?

— Тогава най-малко ме интересуваха краката му — иронично подметна Джеф, после се обърна към Илайджа: — Какъв извод си правиш от тези следи?

— Хубави обувки вървят след износени, тук виждам как настъпват следите. После хубави обувки се връщат в конюшнята. Другите свършват тук, където конски копита потъват в кал, както когато кон носи ездач.

Шерифът погледна отвъд заграждението, където бяха застанали.

— Откри ли и други следи около къщата или по алеята?

— Много следи, и хора и коне, но как дошло момичето нищо. Гъста, къса трева около къщата скрива много добре следи. Илайджа не открил нищо.

— И така, кои следи мислиш, че са на убиеца? — попита Джеф, за да се върнат на старата тема.

Илайджа сви неопределено жилестите си рамене.

— Може би когато мъж убил Нел, откраднал кон да избяга. Някой видял го, преследвал го. Може вярно, може не. Може и обратно да е.

— Проследи отпечатъците от копитата на кобилата — нареди Джеф. — Виж къде водят. А аз ще покажа на шерифа бокса, където беше Нел.

Райс даде знак на скаута да тръгва и се обърна към Джеф.

— Дай да приключваме с тая гадна работа.

Джеф придружи Райс до конюшнята и остана на пътеката вън от бокса на Ариадна, докато приятелят му оглеждаше тялото и раната.

— Изглежда, момичето е било намушкано три пъти, и то в кратък период от време. Едната рана, изглежда, е спряла да кърви. Но поне една или и двете други са я убили. — Райс огледа мястото около Нел. — Не са я местили или докосвали, докато те е нямало, нали?

— Не, казах на Спарки да не я пипа. — Джеф махна към кървавия нож, паднал сред стърготините. — Ножът е ей там. Там го хвърлих, когато Раелин се изплаши.

Райс вдигна оръжието много внимателно. Петната по острието недвусмислено показваха за какво е бил използван.

— Не съм ли го виждал и преди?

— Нося го винаги когато ходя на лов — каза Джеф с премерен глас. — Вероятно си го виждал, докато сме ловували заедно. Когато съм у дома, обикновено го държа на бюрото си в спалнята, за да разрязвам страниците на новите книги. Преди да се появи Раелин, имах навик да чета вечер в леглото. А точно преди бала използвах ножа, за да разрежа един провиснал конец. Затова предполагам, че е бил взет по време на самия бал.

Райс изпробва ръба на острието.

— Остричък е, а?

— Както ти казах, нося го със себе си на лов. Нарочно го държа винаги наточен. Никога не знам кога ще ми хрумне да ида за дивеч. А и когато е остър, страниците на книгите не се разкъсват неправилно.

— Хубав нож. Откъде го имаш?

— Баща ми ми го даде на дванадесетия ми рожден ден. Спомен ми е от онова време. Винаги ми е вършил добра работа, когато двамата с Брандън ходехме за риба или на лов. Често бивакувахме на открито и тъй като моят нож беше най-остър, винаги на мен се падаше да приготвям суровите пръчки за шишове, за да печем храната си над огъня.

Райс отново погледна към мъртвото момиче и тъжно поклати глава.

— Проклета история. — След дълго мълчание бавно въздъхна. — Понякога съм виждал Нел да ходи на църква в Чарлстън. Ако ми дадеш някоя каруца и накараш хората си да увият тялото й в одеяло, мога да я откарам в Чарлстън и да помоля пастора да й направи погребение. Сигурен съм, че така поне една беля ще ти се махне от главата.

И Джеф бавно издиша.

— Много ти благодаря, Райс. Наистина така поне малко ще ми олекне.

— Защо не идем в къщата и да огледаме спалнята ти, докато Тадеус и Спарки се погрижат за тялото?

Двамата тъкмо се изкачиха по стъпалата на верандата, когато Кора излезе от господарската спалня с чифт кални обувки в ръце.

— Ще кажа да ви изчистят тия обувки, господин Джефри. Само за минутка ще стане — рече тя и понечи да се отдалечи.

— Я чакай малко — спря я Джеф, като я хвана за рамото. — Къде ги намери?

— В банята, господин Джефри, зад вратата. Видях ги, докато чистех. Бая се учудих, щото знам как внимавате с дрехите си. Не щете ли да ги изчистя, господин Джефри?

Джеф тревожно погледна Райс.

— Не съм ги изкалял аз!

— Успокой се, приятел — потупа го по рамото шерифът. — Няма да те обвинят в убийство само заради чифт кални обувки. А сега ми кажи, твои ли са?

— Да, разбира се. Мои са, но не съм ги носил повече от седмица. А виж, калта е съвсем прясна.

— Значи, през тази седмица някой може да ги е взел от стаята ти, без да разбереш — замисли се на глас Райс. — А може да са ги взели и снощи заедно с ножа от бюрото ти. Вратите на спалнята ти през цялото време ли бяха отворени?

— Да. Винаги стоят отворени, стига само времето да позволява. Снощи бе доста приятно и ги оставих отворени.

Райс се обърна към икономката.

— Откри ли нещо необичайно, докато чистеше стаята на господин Джефри тази сутрин, Кора?

Негърката веднага закима.

— Ами да, сър, имаше нещо много странно. На пода до бюрото на господин Джефри намерих кутия за енфие. А доколкото знам, той не смърка такива работи.

Изпълнен от съмнения, Райс вдигна вежди и огледа малката кутийка, която Кора му подаде. Когато вдигна очи към другия мъж, в очите му искреше насмешка.

— Смъркаш ли си от време на време, приятел?

— Мили боже, как ли пък не! — отвърна Джеф и се изсмя.

— А жена ти?

Джеф отчаяно завъртя очи към тавана.

— Не, по дяволите! Или поне аз не знам такова нещо.

— И Олни Хайд не ми изглежда да е от хората, които смъркат енфие — отбеляза шерифът.

— Имаше и още нещо, дето ме зачуди малко — обади се икономката. — Нали знаете оная дървената кутия, дето я купихте на госпожа Раелин през юли?

— Ковчежето на баща й?

— Не беше никакъв ковчег, господин Джефри. Говоря за оная малката кутия, ей толкоз е голяма — тя показа с ръце големината на ковчежето. — Тая, дето стоеше на скрина на госпожа Раелин.

— Знам коя е, Кора — увери я Джеф и за първи път през този ден се усмихна, искрено развеселен. — Та какво за нея?

— Ами, сър, намерих я на бюрото ви и видях, че някой се е мъчил да откачи дъното с нож.

— Но тя беше отключена!

— Знам, господин Джефри, ама въпреки това издялали са дупки в дървото на дъното.

Джеф погледна към бюрото, но не видя кутийката там.

— Къде е сега ковчежето?

— Ако говорите за кутийката, занесох я долу, та Кингстън да види дали няма да може да позаглади дупките.

— Бих искал да я видя — рече шерифът. — Би ли ни я донесла, Кора?

— Ама разбира се, господин Райс. Ей сегичка идвам.

Райс се обърна към Джеф.

— Казваш, тази кутия била на бащата на Раелин?

— Да, открихме я в един магазин близо до пристанището. Купър Фрай явно я е продал, скоро след като корабът им е пристигнал.

— Купър Фрай е вуйчо й, така ли?

— Раелин не иска да приеме това, но тоя човек твърди, че бил изгубен в морето още като малък и се върнал в Англия няколко месеца преди бащата на Раелин да почине. Оттам Раелин, майка й и Купър Фрай се качили на кораб и доплавали тук, в Каролина.

Кора скоро се върна с ковчежето и го подаде на шерифа. Точно както беше казала, дървото на дъното от вътрешната страна беше доста издълбано.

Райс огледа кутията от всички страни, после я разклати до ухото си.

— Не разбирам защо им е трябвало да дълбаят дъното. Не изглежда да има скрито отделение. А ако има, то по звука съдя, че е празно.

Джеф набързо огледа кутията и стигна до същия извод.

— Наистина сега вече ми се ще да поговоря с Раелин, Джефри — рече приятелят му. — Може би тя ще знае защо му е трябвало на някой да бърника по тая кутия.

 

 

Раелин пусна пердето на прозореца и се отдръпна назад. Бе чула пристигането на шерифа и бе видяла как заедно с мъжа й отидоха до конюшнята. Когато се върнаха, се надяваше, че Райс ще си замине. Отчаяно се нуждаеше от повече време, за да възвърне самообладанието си, преди да се наложи да се изправи пред Джеф и да говорят за случилото се през нощта. Но явно нямаше да има повече отсрочки. В този миг Кора почука на вратата.

— Госпожо Раелин, господин Джефри каза, че шерифът искал да говори с вас. Искат да слезете в кабинета.

— Прати ми Тизи да ми помогне да се облека — нареди Раелин през вратата. — Още съм по нощница.

— Да, мадам, и ще кажа на шерифа да почака малко.

Половин час по-късно Раелин поспря до стълбището и се заслуша в мъжките гласове, които долитаха от стаята. Чувстваше, че ще й е изключително трудно да застане пред Джеф. Все още го виждаше как стои над тялото на Нел с окървавения нож в ръка.

Когато влезе в стаята, Джеф веднага стана от мястото си и й предложи стол. Райс също се изправи от ръба на бюрото, където се беше облягал досега. Очите му я проследиха, докато сядаше вдървено в предложения й стол.

— Госпожо Бърмингам — официално се обърна той към нея, — наистина оценявам отзивчивостта ви да слезете тук. Съвсем ясно съзнавам колко тежко е било това изпитание за вас.

— Благодаря за загрижеността, шериф Таунсенд — тихо каза тя със същата официална сдържаност. Избягваше да поглежда към Джеф, и това още повече задълбочи пропастта между тях. Притиснала ръце в скута си, Раелин се опитваше да скрие треперенето им. Вдигна очи към шерифа и го подкани: — Нека започваме.

— Да, мадам, разбира се. — Райс се покашля и стрелна с поглед приятеля си. — От Джеф разбрах, че сте дошла в конюшнята известно време, след като той е открил тялото на Нел. Бихте ли ми разказали как отидохте там и какво видяхте?

— Събудих се, когато усетих, че Джеф вече не е в стаята. Забелязах светлина откъм конюшнята и помислих, че може да има проблеми с някой от конете и че мъжът ми е отишъл да види какво става. Когато влязох в конюшнята, чух бебешки плач. Изтичах до бокса, където гореше фенерът, и видях Нел. — Раелин вкопчи ръцете си една в друга и стисна очи в отчаян опит да пропъди оживялата пред очите й грозна картина. Когато продължи, гласът й едва се чуваше, но поне вече не плачеше: — Навсякъде имаше кръв.

— Джеф каза, че Нел го е помолила да извади ножа — внимателно й довери Райс.

Знаеше, че Раелин и Джеф са се оженили малко след като са се срещнали за първи път и не са имали кой знае колко време да се опознаят. Ако можеше някак да помогне на Раелин да се довери на Джеф, бе почти сигурен, че в крайна сметка тя няма да съжалява за това. Самият той познаваше Джеф от момче и просто не можеше да допусне, че Джеф е извършил подобно низко деяние. Щом този човек бе способен да се сприятелява дори и с котки, то нямаше съмнение, че е много мил и търпелив. Но пък, като се вземе предвид собственото му отвращение от котките, Райс се чудеше дали не греши, като прави подобни обобщения.

— Мъжът ви го е сторил с надеждата да помогне на Нел, но тогава вече не й е оставало да живее много. Можете ли да потвърдите това?

Раелин преглътна и се опита да потисне треперенето си.

— Доколкото знам, Нел беше вече мъртва, когато пристигнах. — Рискува да погледне към Джеф, който седеше на един стол близо до нея. Изглеждаше странно спокоен и внимателно заслушан в отговорите й. Макар да й беше трудно, тя продължи: — Съпругът ми беше коленичил в сенките, не го видях веднага. Когато се изправи и пристъпи към Нел, отначало го помислих за някой друг. Когато видях ножа в ръцете му, сигурно съм се паникьосала. Втурнах се обратно в къщата. И оттогава не съм излизала от стаята си.

Райс се пресегна и взе обкованото с месинг ковчеже от бюрото на Джеф, после го подпря на бедрата си. Когато се увери, че Раелин го гледа внимателно, отвори капака и й показа издълбаната вътрешна част.

— Кора каза, че това вероятно е било сторено по време на бала. До този момент знаехте ли за тези вдлъбнатини?

Раелин беше направо слисана. Прерови паметта си, но се оказа, че въобще не е обръщала внимание на ковчежето, откак Джеф го бе отнесъл в тяхната стая. Но пък двамата бяха толкова заети един с друг, че не би забелязала каквото и да е друго.

— Въобще не знаех за това. Защо са го направили?

— Точно това се надявахме, че можете да ни обясните — отвърна Райс, и отново сложи ковчежето зад гърба си. Бръкна в джоба на жакета си и извади кутийката за енфие, после я остави на масата до стола й. — А виждали ли сте някога това?

— Доколкото знам, не.

— Кора го е открила на пода до бюрото в спалнята, която споделяте със съпруга ви. Освен това някой беше оставил ковчежето върху бюрото, където, доколкото разбирам от Джеф, той държал и ножа си. Така, знаем, че именно този нож е убил Нел. Джеф потвърди, че е извадил точно него от гърдите й, докато се опитвал да спре кръвта. Тъй като е бил взет от бюрото, предполагам и че именно с него са направени и вдлъбнатините по вътрешността на кутията.

Раелин усети, че е зяпнала от изумление и побърза да затвори устата си. Втренчи се в шерифа и се опита да обмисли логиката на чутото.

— Искате да кажете, че някой е влязъл в спалнята ни, надупчил е дъното на кутията на баща ми, вероятно с ножа на Джеф, а през това време може да е изтървал кутийката за енфие, после е взел ножа и е убил Нел. Но това звучи абсолютно безсмислено!

— Точно това все си мисля и аз, откак започнах да разследвам тази загадка. Просто нещата не се връзват — съгласи се Райс. — Защо ще му трябва на някой да се промъква в стаята ви, да дялка дъното на кутията и после да отиде и със същия нож да убие едно момиче? — Замислено сви устни и се загледа в тавана, сякаш го виждаше за първи път. — Освен, разбира се, ако Нел е дошла откъм верандата и е влязла в стаята на съпруга ви с надеждата да открие там именно него. А вместо Джеф е видяла непознат мъж, който бърникал нещо по ковчежето на баща ви. Ако е било така, то мъжът може да я е убил, за да й затвори устата. Само че, ако не разберем защо му трябва на някого да рови в едно празно ковчеже, нямаме никакъв ключ за разгадаване на случилото се. Разбира се, възможно е и убийството да е просто една извратена проява на някой, който е искал да провери колко остър е ножът, първо, върху дървото, а после и върху нещо по-меко?

Джеф забеляза как Раелин потръпна от отвращение, затова веднага се изправи и прекъсна приятеля си:

— Стига, Райс, необходимо ли е да говориш така?

Райс му даде знак да мълчи и като се наведе напред, се взря в очите на Раелин.

— Кажете ми какво знаете за ковчежето.

— Не знам защо някой е искал да повреди кутията на баща ми — прошепна напрегнато и едва чуто Раелин, но после се зае подробно и внимателно да обяснява как баща й е дал ковчежето, пълно със златни монети на майка й, как е издъхнал в затвора, преди да бъде обвинен официално в държавна измяна, как тя и майка й решили да отплават за Каролина, след като Купър Фрай се появил, и как той продал ковчежето на търговец на вносни стоки.

— Казахте, че баща ви е наредил на майка ви да пази кутията, докато му потрябва съдържанието й. За парите ли е говорел или за нещо друго?

— Доколкото знам, вътре никога не е имало нищо друго, освен парите.

— Няма ли тайно отделение?

Раелин изненадано се облегна назад.

— Може и да е имало, но никога не са ми казвали за това. А ми се струва, че и майка ми не е знаела. Баща ми не е споменавал подобно нещо, когато й каза да пази ковчежето. Мислехме, че говори за златото и че то ще му потрябва по-късно, когато се стигне до съдебен процес.

— Смятате ли, че е искал вие двете с майка ви да използвате златото за нуждите си и да му занесете кутията, когато дойде подходящият момент?

Раелин бе направо слисана от това предположение, но бе готова да приеме, че може и да има нещо вярно. Все пак защо му трябваше на някой тук, в Каролина, да се интересува какво е имало в кутията?

— А ако няма тайно отделение — предположи Райс, — тогава защо някой е дълбал по дъното на една празна кутия?

— Не знам! Не знам! Просто не мога да повярвам, че някой в тази страна може да се интересува от тайно отделение в кутията на баща ми! — Раелин притисна треперещата си ръка към челото си, опитвайки се да възвърне самообладанието си.

Малко оставаше да избухне в сълзи. Знаеше, че Райс Таунсенд е близък приятел на мъжа й и че ще направи всичко по силите си, за да отклони подозренията от Джеф. Може би точно затова задълбаваше в темата за кутията. Колкото до ножа, предположението, че някой може да го е взел, й се виждаше вероятно, но бе възможно именно Джеф да е престъпникът, ако е бил ядосан от настояванията на Нел да признае детето й за негово.

Раелин внезапно почувства, че й прималява и стисна очи.

— Трябва да се върна в стаята си — прошепна тя. — Зле ми е.

— Тормозих ви достатъчно дълго — съчувствено призна Райс и се изправи. — Сега трябва да вървя, но ако си спомните нещо съществено по този въпрос, госпожо Бърмингам, моля ви да ме уведомите, колкото може по-скоро.

Раелин кимна безчувствено и остана седнала, докато двамата мъже излязоха от стаята. Едва тогава събра сили да се изправи и да иде до вратата. В коридора коленете едва не й изневериха и трябваше да се подпре на стената, за да не падне. Зад гърба й входната врата беше отворена. До слуха й долетя дълбокият глас на шерифа.

— Благодаря ти, че ми услужи с каруцата, Джеф. Ако пуснеш с мен и някой, който да я докара обратно, ще ти я върна веднага, а не чак след няколко дни.

— Мини през конюшнята и вземи някой от конярите. Така ще си спестиш едно разкарване.

— При толкова много гости снощи, надали ще мога да разпитам всичките дали са чули и видели нещо, преди да си тръгнат. Обзалагам се, че в Чарлстън доста ще се говори за случилото се. Тъй като Нел е убита на твоя земя, хората със сигурност ще се зачудят каква връзка имаш ти с убийството. Най-добре дръж жена си тук, далеч от града, за да не чува слуховете. Знаеш колко безмилостни са понякога злите езици. Най-вероятно ще помислят, че не съм те арестувал, само защото си ми приятел.

— Благодаря ти, че дойде, Райс — измърмори Джеф. — Благодарен съм ти за всичко, което стори.

— Че за какво са приятелите?

За какво са приятелите! Раелин простена наум и едва не рухна до стената. Нима той бе готов заради приятелството им да остави един убиец ненаказан?

Разтреперана, прекоси коридора, изкачи стъпалата и потърси самотата на старата й спалня. Щом влезе, веднага заключи вратата и седна на ръба на леглото. Загледана безчувствено в стената, тя се замисли върху забележката на шерифа. Райс смяташе, че Джеф е невинен за убийството на Нел, но не бе видял същото, което бе видяла тя — Джеф, надвесен над мъртвото тяло на момичето, целият в кръв! Кръв по ножа, по пръстите му! В съзнанието й!