Тереза Медейрос
Скандална нощ (16)

16

Единствената ми надежда беше да победя с неговите оръжия в тази дяволска игра.

Сър Едуард Таунсенд вдигна високо Алегра и я целуна по бузите.

— Господи, момиченце. Толкова време мина, че не съм сигурен дали си спомняш все още за стария си чичо Нед. Гледай ти! — той я пусна на земята и я погали с любов по косата. — Когато те видях за последен път, току-що беше излязла от пелените, а сега пред мен стои една чудно красива млада дама! Ела да ми разкажеш колко предложения получи от обожателите си.

Когато Алегра наведе глава и почервеня, Лоти тайно погледна към Хейдън. Той наблюдаваше емоционалното посрещане с напълно безизразно лице.

Като подаде бастуна си на един лакей, Нед, най-елегантният мъж в света, подаде ръка на Алегра и на мис Търлигър. Когато триото бавно се приближи, Лоти се помъчи бързо да прибере с украсените с перли гребени непокорните си къдрици. Нищо не можеше да промени като цяло. За велосипедната езда беше облякла най-старата си рокля от избелял кафяв муселин, която повече подхождаше на слугиня, отколкото на една маркиза.

Хариет напразно се помъчи да се скрие зад Лоти.

— Мислиш ли, че родителите ми са я изпратили да ме прибере вкъщи? — попита тя.

— Коя, по дяволите, е тази жена? — запита Хейдън.

— Тя беше една от учителките ни при мисис Литълтън — прошепна Лоти. — Но в последните години работи като гувернантка в частни домове.

— О! — отговори сухо той — Ужасната мис Търлигър.

Лоти направи крачка напред, хвана облечената в черна ръкавица ръка на старата дама и се усмихна със стиснати зъби.

— Мис Търлигър, какво радостна изненада! Какво ви води в нашия затънтен край?

Жената изгледа Лоти през телените си очила, а Лоти установи, че по брадавицата й има повече косми, отколкото си спомняше.

— Не бъди нахална, госпожице. Всъщност ти ме доведе.

— Аз ли? — отговори Лоти със заглъхнал глас.

— Ти ли си я повикала? — повтори Хейдън и хвърли мрачен поглед към Лоти.

— Разбира се. Трябваше само да прочета писмото ти, за да ми стане ясно, че тук има дете, което отчаяно се нуждае от моето ръководство. — И мис Търлигър хвърли мълниеносен поглед към Алегра, от който не убягна нито разрешената от вятъра коса, нито падналото на раменете боне. — И смея да твърдя че, съм дошла навреме.

Алегра направи крачка назад и също като Хариет потърси защита зад гърба на Лоти.

Мис Търлигър издърпа Нед напред и запримигва с редките си мигли, което би се приело като кокетство при дама, сто години по-млада.

— Щях навярно още да отлагам, ако този очарователен млад господин не беше предложил най-любезно да ме придружи.

Хейдън погледна хладно Нед.

— Надявам се, че не жена ми те е повикала и теб.

Преди Лоти да успее да отговори, Нед се усмихна подигравателно:

— О, небеса, защо трябва да използвам някакъв предлог, за да посетя стар приятел.

— Не се нуждаеш от предлог — отговори Хейдън, — а от покана.

Нед въздъхна.

— Винаги си бил дребнав.

Лоти наблюдаваше учудено Нед и мис Търлигър.

— Колко чудно, че двамата се познавате.

— Вина има брат ви, милейди — отговори Нед и взе отново бастуна си от лакея. — По време на сватбената закуска се запознах с брат ви Джордж. Много скоро открихме, че имаме множество общи интереси.

Лоти можеше да се досети какви бяха тези интереси: коне, хазарт и хубави танцьорки от оперетата.

— Точно му гостувах в Девънбрук Хаус, когато дойде мис Търлигър с писмото. След като сподели съдържанието му със семейството ви, решиха да я изпратят тук, за да поеме задълженията ви и да ви освободи.

Мис Търлигър свали ръкавиците си с решителност, която накара Лоти да настръхне.

— Освен храна и квартира искам да получа в края на другата седмица аванс от заплатата си. И не понасям никакви опити за сближаване от страна на работодателите. Аз съм достатъчно стара, за да бъда не задиряна от някой похотлив благородник. — Тя мушна заканително кокалестия си пръст под носа на Хейдън и космите върху брадавицата й настръхнаха заканително. — Млади господине, очаквам спалнята ми да бъде снабдена с резе и ви уверявам, че ще го използвам.

Като се стараеше с всички сили да не избухне, Хейдън направи елегантен поклон.

— Не се безпокойте за своята добродетел, мадам. Във ваше присъствие ще се старая да се държа като истински джентълмен.

Когато отново се изправи, погледна Лоти и това й напомни, че на нея никога не бе давал подобно обещание. И още, че ако по-рано не бе имал намерение да я убива, сега определено му се искаше.

Рицар, както винаги, Нед й се притече на помощ:

— Елате, милейди, и ми разкажете как се справяте с благословията на брака. — Хвана я за ръка и я поведе към къщата. — Съпругът ви обича да се показва като човекоядец пред тези, които очакват само това от него, но сигурно сама сте забелязала, че в стоманените му гърди бие едно меко сърце.

Лоти понечи да отговори, че не знае дали в гърдите на съпруга й изобщо бие сърце, но замълча, позволявайки на сър Нед да я обгърне с чара си.

Когато Хейдън се появи със закъснение на вечеря, Нед забавляваше дамите с истории от времето, прекарано в Итън. Хейдън се настани на един стол, но скочи веднага, когато се чу протестиращо мяукане.

— Досадно животно — измърмори той и свали едно черно коте на земята.

Тъй като това беше първата вечер на гувернантката в имението Оукуайлд, Лоти покани мис Търлигър на вечеря. Старата дама беше изморена от дългото пътуване и задряма на стола веднага след супата. Когато Хейдън отново седна, тя така хъркаше, че гласът й приличаше на предсмъртна агония.

— Разбирам я напълно — обясни Хейдън и си сипа порция пушена херинга. — Историите на Нед често имат такова влияние върху дамите.

Хейдън не пропусна да забележи, че Нед е седнал до Лоти. Съпругата му изглеждаше очарователна в копринената рокля с висока талия, а материята блестеше като розова вода в светлината на свещите. Беше вдигнала косата си на кок, който подчертаваше дългия й врат. Хейдън се улови, че копнее да докосне с устни това място и да почувства пулса, който биеше под горещата й кожа.

Когато Нед се намести така, че да вижда по-добре прекрасните й гърди, Хейдън затвори очи и започна демонстративно да си играе с ножа за масло.

Хариет седеше почервеняла срещу госта и го гледаше с големите си очи. Хейдън тайно се надяваше глупавата гъска да се влюби в него. Подлецът няма да е доволен, ако тя като послушно кученце го следва на всяка крачка. Алегра седеше до Хариет и също гледаше очаровано към Нед. Хейдън си намаза масло върху едно горещо хлебче и се опита да не си спомня за времето, когато дъщеря му гледаше Нед с подобен интерес.

— Кажи, Нед — попита между другото той, — кога тръгваш утре? Пътят е дълъг и навярно искаш да тръгнеш възможно най-рано. Да кажа ли на камериера ти да те събуди преди зазоряване?

— Хейдън — извика Лоти, очевидно възмутена от грубостта му. — Защо да чакаме до утре? Натикай в ръцете му палтото и бастуна и му покажи вратата.

Хейдън отвори широко очи, изпълнени с невинност.

— Да позвъня ли на Джил?

Нед се засмя.

— Излишно е да се карате с него, милейди. Отдавна съм свикнал да не обръщам внимание на грубостта му. А що се отнася до заминаването — трябва да съм в Лондон най-рано след една седмица. Мислех, че мога да ви погостувам няколко дни и да опозная очарователната ти жена. — След което взе ръката на Лоти и я вдигна до устните си. — Надявам се, с времето да ме възприемате като свой брат.

— Тя вече си има брат — отсече Хейдън. — А също и съпруг. — След това стана и хвърли салфетката на масата. — Ако дамите ни извинят, гостът и аз ще се оттеглим в библиотеката за по една цигара и чаша порто.

— Но сме още на само второто ястие — опита се да противоречи Лоти.

Нед прие поканата на Хейдън, стана, сгъна салфетката и я постави на мястото й.

— Не се безпокойте, дами. Ще се върнем навреме за десерта. Хейдън може да потвърди, че никога не отказвам сладкиши.

Той намигна на Хариет й тя се изкикоти зад салфетката си. След безупречен поклон Нед последва Хейдън в библиотеката.

Хейдън излезе навън и тръгна с решителни крачки по пътеката на сини и червени шарки в коридора. Не проговори, докато не седнаха в библиотеката с чаша портвайн в едната и с цигара в другата ръка.

— Играеш опасна игра, приятелю — започна Хейдън заплашително и се облегна на камината.

— Нищо подобно — отговори Нед, отпусна се на едно кожено кресло и вдигна крака върху отоманката. — Както виждам, ти си този, който живее в опасност, след като пренебрегва такава жена.

— Кое ти дава основание да смяташ, че пренебрегвам Лоти? — осведоми се Хейдън навъсено.

Нед дръпна от цигарата си:

— Доста интересното разположение на спалните ви.

Хейдън присви очи.

— Само от няколко часа си тук. Коя прислужница успя да прелъстиш, за да получиш тази интересна информация?

Нед го изгледа укорително.

— Подценяваш моя чар. Една приятелска усмивка и едно намигване са достатъчни да накараш някоя малка червенокоска да те посвети в тайните на дома. Изглежда съпружеските отношения между теб и твоята маркиза — или по-точно липсата на такива — са станали неизчерпаем източник на клюки в слугинските помещения.

Хейдън хвърли цигарата си в студената камина.

— Ти по-добре от всеки друг знаеш, че това не е бракът, който всеки от нас искаше. При такива обстоятелства не е необичайно да спим в отделни спални.

— Също така не е необичайно, когато един от съпрузите си намери любовник или любовница. — Хейдън погледна невярващо към Нед, но той изглеждаше зает с портвайна. — Чакай, да не би да искаш да ме излъжеш, че не си мислил по въпроса? Тя е очарователна млада жена. Ако не я желаеш, мога да ти обещая, че веднага ще се намери друг мъж, който да я пожелае. — Нед отпи глътка портвайн. — Изглежда много по-разумна от Жюстин. Не се бой от скандал. Сигурен съм, че ще бъде напълно дискретна с избора на любовник.

Хейдън остави чашата си върху перваза на камината, пристъпи към Нед, хвана го за безупречно завързания шал, вдигна го високо и го притисна към един от рафтовете. Цигарата на Нед падна на земята, но тъй като беше джентълмен, той не разля и капка портвайн. Като балансираше с чашата, Нед изгледа презрително Хейдън.

— Какво смяташ да правиш? Да ме извикаш на дуел? Какъв ще бъде този път дуелът — с шпаги на двора или с пистолети на зазоряване? Намери ли си вече секунданти? Ако желаеш, мога да проверя пистолетите и да ти ги подам, за да ме застреляш.

Очите на Хейдън станаха кървавочервени от гняв, но успя да се сдържи, когато видя, че в погледа на Нед няма нито страх, нито триумф.

Бавно го пусна и се помъчи да успокои дишането си. Взе чашата от камината, вдигна подигравателен тост, като се мъчеше да прикрие треперещите си ръце.

— Благодаря, приятелю. Искаш отново да се правя на глупак заради жена.

— Искам да те подтикна, да се влюбиш в жена си.

— В случай че си забравил, последния път, когато обичах жена си, умряха двама души.

Гласът на Нед прозвуча необичайно страстно:

— Но не е ли това най-хубавото на любовта? Тя трябва да е била много ценна за тебе, за да убиеш някого или сам да умреш заради нея.

— В действителност това е смътната представа на мъж, който преживява вечната любов за една седмица в леглото на някоя балерина. Ако Филип беше тук, не съм сигурен дали щеше да сподели мнението ти. — Хейдън се загледа в рубиненочервения портвайн. — Това ли е целта на посещението ти? Да ме накажеш за смъртта му?

— Дойдох, защото мислех, че е крайно време да престанеш да се самонаказваш. Филип заслужаваше да умре — обясни мрачно Нед, — особено след онова, което направи с Жюстин. Ако не беше го застрелял, щеше да го стори друг измамен съпруг.

Хейдън вдигна глава.

— А какво мислиш за Жюстин? И тя ли заслужаваше да умре?

Нед наведе рамене и го погледна загрижено със сивите си очи.

— Честно да ти кажа, не знам, стари приятелю — отговори тихо той. — Ти си единственият, който може да съди.

Хейдън протегна ръка и оправи шала на Нед.

— Мисля, че няколко дами в столовата ни чакат за десерта. Нали ще поднесеш на жена ми моите извинения? — Той приглади грижливо още веднъж шала, обърна се и излезе.

— Ако продължаваш да отричаш чувствата си — извика след него Нед, — страхувам се, че единственото, което ще ти остане, ще бъде съжалението.

 

 

Алегра изненада всички, показвайки симпатия към мис Търлигър. Тъй като и двете имаха навика да казват всичко, което им минаваше през главата, винаги разполагаха с тема за разговор. И тъй като енергичната стара учителка пое сутрешните занимания, Лоти изведнъж остана без работа.

Една сутрин, докато търсеше книгата, която беше оставила някъде предишната вечер, тя срещна в музикалния салон сър Нед, застанал с ръце в джобовете пред портрета на Жюстин. Тя въздъхна.

— И сте били целия път от Лондон, за да се поклоните пред този олтар?

Той поклати глава.

— Съвсем определено — не. Единствената жертва, която би се харесала на жена като Жюстин, е да изтръгне сърцето на един мъж още докато бие в гърдите му.

Лоти го изгледа, учудена от силата на презрението му.

— Защо толкова директно? Не бяхте ли и вие някога неин обожател?

— Да, бях. — Той отново погледна портрета и разкаяна усмивка плъзна по тънките му устни. — С цялата страст и романтична жар на влюбено момче. На всеки бал се опитвах да запълня тефтерчето й за танци или с пот на челото да съчинявам оди за блестящите й коси и за сочните й устни.

— Навярно ви е разбила сърцето, когато е решила да се омъжи за Хейдън.

Нед сви рамене.

— Когато ми отказа, както се и очакваше, мислех, че е подло и нечестно, но ако искате да знаете истината, някъде дълбоко в себе си изпитах безгранично облекчение.

Лоти сбърчи чело, учудена от твърдението му.

— Мислех, че сте я обичали. Как така лесно я прежалихте?

— Не съм сигурен. Навярно още тогава съм усещал, че нещо не е наред. Освен това аз не съм като Хейдън — отговори прямо той. — Никога нямаше да съм достатъчно силен да понеса капризите и претенциите й.

Лоти понижи глас:

— И приятелят на Хейдън, Филип, ли беше толкова влюбен и толкова облекчен след това?

Една дълбока бръчка проряза челото на Нед.

— Филип никога не е бил приятел на Хейдън. Казвах му, но той не ми повярва. Със своя слънчев характер искаше да мисли, че всички са добри.

Лоти потисна усмивката си, развеселена, че някой определя мъжа й като слънчев характер.

— На мен определено ми се е паднало да видя само най-лошото от характера му. В нощта, когато се запознахме, мислеше, че съм шпионка на някой от скандалните вестници.

Нед отхвърли това тълкуване.

— Ако наистина ви е смятал за шпионка, щеше да ви изхвърли през прозореца.

— Щом Хейдън е смятал Филип за свой приятел, защо той го е излъгал?

— Филип беше вторият син на един виконт, който почти бе пропилял богатството си, а Хейдън бе любимият и разглезен син на маркиз и наследник на голямо богатство. Филип мечтаеше за всичко, което притежаваше Хейдън, особено за Жюстин. Той никога не прости на Хейдън, че спечели сърцето и ръката й.

— Хейдън ми каза, че той и Жюстин са се скарали много лошо в Лондон, малко преди… преди Филип да… Знаете ли защо?

Нед въздъхна.

— Жюстин отчаяно искаше още едно дете, един наследник, но при раждането на Алегра тя толкова страдаше, че Хейдън се страхуваше да не би трудностите около раждането да разрушат и малкото, което е останало от разума й.

— Но как е успял да го предотврати…? Как те…?

Лоти замлъкна, като се колебаеше да не проличи нейното незнание.

— Съвсем просто е, милейди — отговори нежно Нед. — След раждането на Алегра той не се върна повече в леглото на жена си.

Лоти продължи да го гледа безмълвно, учудена от откритието. Тя вярваше, че няма какво до предложи на мъжа си в сравнение със страстта, която е изпитал с Жюстин. А той е избягвал съпружеското легло в продължение на повече от шест години.

Нед продължи:

— Освен нормалните пристъпи на ярост Жюстин беше и ужасно ревнива. Беше обсебена от идеята, че Хейдън задоволява страстта си с други жени.

— А той правеше ли го? — смело попита Лоти, като се надяваше, че Нед няма да забележи колко й струва този въпрос.

Той поклати с глава.

— Всички други мъже, включително и моя милост, щяха да си намерят любовница, за да задоволят плътските си страсти. Но не и Хейдън. Той не би й причинил това.

Лоти се вгледа в ироничните виолетови очи на Нед.

— Защото я е обичал.

Преди да отговори, Нед като че ли обмисли внимателно думите си.

— На млади години Хейдън беше принуден да изпълнява ролята на болногледач. Често имах чувството, че любовта му към Жюстин прилича повече на родителска любов към дете, отколкото на любов на мъж към жена. Дълбоко в сърцето си той знаеше, че не са подходящи един за друг. — Обърнал гръб на портрета, Нед я изгледа изпитателно. — Винаги съм имал чувството, че се нуждае от жена, която няма да му отстъпва както в спалнята, така й извън нея.

След това той се извини с учтив поклон и остави Лоти да размишлява върху думите му, насаме с Жюстин.

 

 

На следващия ден Хейдън преглеждаше счетоводните книги на имението, когато изведнъж плахо почукване по вратата отекна в кабинета му. Преди да стане от стола, се принуди първо да отстрани едно коте от скута си, а другото от крака си. На половината път до вратата се спъна в третото котенце. С престорено снизходителна въздишка го отмести встрани.

Отвори вратата, но там нямаше никой. Подаде глава навън, но коридорът бе празен. Погледна надолу и откри сгънато парче хартия. Някой беше я оставил до вратата. Той отвори писмото и разбра, че става дума за покана, а по решителния почерк заключи, че е написана от жена му.

Тя бе решила в чест на госта да устроят музикална вечер. Лейди Оукли с мис Хариет Дъмуинкъл щяха да изпълнят в дует „Серенада“ от Шуберт, мис Агата Търлигър щеше да изсвири на арфа „Целунах любимия си в зеления коридор“. Хейдън се усмихна като си представи сцената. А кулминацията на вечерта без съмнение щеше да бъде изпълнението на лейди Алегра Сент Клер на Бетоновата соната „Бурята“.

Хейдън бавно пусна поканата. „Бурята“ беше едно от любимите произведения на Жюстин. Той бе прекарал много уютни вечери в музикалния салон пред весело горящата камина и с Алегра в скута, заслушан в майсторското изпълнение на Жюстин. Когато престана да спи с нея и огънят застрашаваше да я разяде отвътре, тя започваше да свири сонатата отново и отново, докато тоновете не прозвучаваха толкова диво и в такъв дисонанс, че Хейдън понякога се страхуваше, че ще загуби разсъдъка си.

При мисълта отново да седи там и да слуша сонатата, изпълнена този път от малките пръсти на Алегра, по челото му изби студена пот.

Ще издържа, уверяваше се сам той и мачкаше разсеяно поканата в ръце. Щеше да го направи заради дъщеря си.

 

 

Това си повтаряше Хейдън, когато вечерта стоеше пред огледалото в своята спалня. Навярно нямаше толкова да се старае, дори ако беше поканен в Уиндзор на вечеря с краля. Яката и ръкавите на ризата му бяха прясно колосани, а шалът — безукорно завързан като на Нед. Непокорната му коса бе грижливо пригладена. Сигурно заради това мъжът, който го гледаше от огледалото, му се струваше непознат и чужд. Извади джобния си часовник. Навярно всички вече са се събрали в музикалния салон и чакат само него. И никой няма да се учуди, особено Лоти, ако изпрати Джил да съобщи, че се извинява, но няма да може да присъства.

Ако продължаваш да отричаш чувствата си, единственото което ще ти остане, ще бъде съжалението.

В съзнанието му прозвучаха предупредителните думи на Нед и Хейдън за последен път приглади сакото и обърна решително гръб на мъжа в огледалото.

В музикалния салон облечената в розова рокля Алегра се разхождаше неспокойно напред-назад. Приличаше на уплашена пеперуда. С помощта на Лоти непокорната й коса бе подредена на блестящи масури, които падаха по раменете. Въпреки че двете кукли бяха заели почетните места до рояла, тя повече приличаше на млада дама, отколкото на малко момиче.

Като оправяше горещи молитви да не направи някоя ужасна грешка, Лоти всеки три секунди поглеждаше към вратата. Всеки миг очакваше Джил да влезе и да съобщи, че господарят много съжалява, но има неотложна работа, която изисква личното му присъствие.

Седнала на дивана до сър Нед, Хариет отпи глътка пунш.

— Надявам се че няма много да се разочаровате от моето нескопосано пеене, сър.

— Не се тревожете, мис Дъмуинкъл — отговори Нед и намигна на Лоти. — Не може да се очаква от една дама да притежава едновременно и ангелско лице, и ангелски глас.

Хариет наведе смутено глава над чашата и се изкиска възхитено.

— Остава само четвърт час до времето, когато трябва да съм в леглото — обяви мис Търлигър. — Никога нямаше да се съглася да удостоя това събиране с таланта си, ако знаех, че представлението ще се проточи до ранните часове на утрото.

Лоти погледна малкия си часовник. Беше седем и половина.

— Повече няма да чакаме — каза Алегра, седна на пианото и започна да изучава върховете на ръкавиците си от ярешка кожа. — Той няма да дойде.

— Не бих бил толкова сигурен.

Всички погледи се насочиха към вратите. Хейдън стоеше на прага. Краткият поклон подчерта небрежната елегантност на неговата поява. Когато погледът му срещна Лотиния, уморените му очи за момент я оставиха без дъх. Никога не беше изглеждал толкова добре с решително вдигната глава и с непокорната къдрица, която падаше на челото му. Въпреки че Алегра не удостои дори с жест идването на баща си, лицето й почервеня от радост.

Хейдън избра стол до Лоти и тя вдъхна неговия свеж мъжки аромат. Не можа да се сдържи да не прошепне:

— Изглеждаш като че ли си принуден да присъстваш на публична екзекуция.

— Точно това правя — прошепна в отговор той и учтива усмивка вкамени лицето му. — На моята собствена.

И тъй като всички гости бяха налице, Лоти и Хариет се приближиха до пулта с нотите, за да открият вечерта с дует. Докато гласът на Лоти звучеше ясен като камбанка, на Хариет по би й отивало да участва в песен, която вместо с „Послушай как пее славеят“, започва с „Послушай как кряка жабата“.

Без съмнение от страх да не ги извикат на бис Нед скочи след като прозвуча последният тон и изръкопляска: „Браво!“.

Лоти леко се поклони и заведе сияещата Хариет до дивана.

Следващият номер в програмата бе солото на мис Търлигър, но на никой не му даде сърце да я събуди. След ободрителното кимване на Лоти Алегра се надигна бавно и седна пред рояла.

В мига, в който малките й ръце докоснаха клавишите, като с магическа пръчка ръцете й престанаха да треперят и тя забрави присъстващите.

Когато първите тонове се изтръгнаха от инструмента, Лоти тайно погледна Хейдън. Сигурно си въобразяваше, но очите му бяха пълни с болка и пот покриваше челото му. Тя нарочно бе подредила столовете с гръб към портрета на Жюстин, но навярно той чувстваше погледа й зад гърба си.

Алегра тъкмо беше достигнала драматичната кулминация на сонатата, когато Хейдън скочи. Пръстите й замръзнаха и незавършеният акорд увисна в тишината.

— Съжалявам — обясни той с глух глас — ужасно съжалявам, но не мога, просто не мога.

Погледна умолително Лоти, обърна се и напусна стаята.

 

 

Лоти седеше пред бюрото си в спалнята с ръка върху хартията, но не можеше да напише нищо. Започналата в черно и бяло история беше сива. Героите в романа й не изглеждаха по-добре от разкривените карикатури в скандално издание. Всеки път, когато се опитваше да си представи злодея, пред нея изникваше последният поглед на Хейдън, който той й отправи, преди да напусне салона.

Тя се опитваше да пише, след като заведе потресената Алегра в леглото. Въпреки че всички молеха момичето да продължи след излизането на Хейдън, дори и чарът на Нед не успя да я накара да изсвири и една нота. Тя настояваше да си тръгне, а лицето й беше бледо и нещастно. Лоти би предпочела да заплаче или да се развика, дори да изпадне в истерия. Стоицизмът на детето й напомни за Хейдън.

Когато забеляза, че цялата страница е опръскана с мастило, Лоти отвори капака на бюрото си, извади нов лист и отново потопи перодръжката в мастилницата. Беше писала няколко минути, когато първите призрачни тонове от пианото достигнаха до ушите й. Ръката й трепна и мастилницата се разля. Черната течност заля листа и написаното върху него. Заслушана в разтапящата сърцето красота на тази божествена музика, Лоти затвори очи и прошепна:

— О, Алегра!

 

 

Хейдън стоеше на края на скалата и гледаше вълните, които диво се пенеха в подножието. Вятърът яростно го блъскаше опасно близо към пропастта. Над него облаците флиртуваха с луната, лекомислени и капризни, като покойната Жюстин. Зад него се издигаше домът — тъмен и тих. Обитателите му отдавна бяха в леглата си и вече сънуваха.

Хейдън знаеше, че е безсмислено да си ляга тази нощ. Всеки път, щом затвореше очи, щеше да вижда отчаяния израз по лицата на жена си и дъщеря си. Все още стоеше на скалата, когато вятърът довя тихи звуци от пиано. Беше същата соната, която Алегра изпълни тази вечер, същата, която Жюстин свиреше отново и отново, докато пръстите й не изтръгнеха от клавишите трескава страст. Когато Хейдън бавно се обърна и погледна към тъмните прозорци на къщата, музиката зазвуча със силата и яростта на разразилата се буря.

 

 

Лоти тръгна по тъмния коридор към музикалния салон, а звуците на сонатата я заливаха като вълна. По-рано тези тонове щяха да я изплашат, щяха да й се сторят необикновени, но тя знаеше, че ще намери там едно упорито и наранено дете. Вратата беше гостоприемно отворена, от нощта, когато Лоти разбра, че Алегра се преоблича като призрак. Вдъхна тежкия аромат на жасмин. Алегра беше използвала пак парфюма на майка си.

С въздишка Лоти прекрачи прага.

— Имаш всичкото право на света да се сърдиш на баща си, Алегра, но това не означава…

Столчето пред пианото беше празно. Лоти спря поглед към клавишите. Те се издигаха и сваляха, докато не престанаха и музиката спря.

Лоти отвори уста, но от гърлото й не излезе звук. Протегна треперещата си ръка да докосне клавишите.

— Ако това е представата ви за шега, милейди, ще ви кажа, че никак не е весела.

Лоти вдигна рязко глава и откри Хейдън на няколко крачки от себе си, скрил лице в сянката.