Тереза Медейрос
Скандална нощ (11)

11

Скоро разбрах, че има много по-ужасни неща на този свят от воплите на Бялата дама…

25 май 1825 г.

 

Мила мис Търлигър,

Пиша ви, за да изразя своето най-искрено разкаяние за всички ядове и неудобства, които съм ви причинявала по време на общите ни години при мисис Литълтън. След обстоен и мъчителен размисъл разбрах, че не съм и на половина толкова умна, за каквато се мислех.

Например когато, за да се харесам на съученичките си, затворих едно пони в стаята ви, не помислих за щетите и за достойнството ви. (Трябва наистина да се благодарите, че тогава оставих в стаята ви пони. Уверявам ви, че една коза щеше да направи повече поразии, тъй като има по-голям апетит, особено за коприненото бельо и цветните панделки, които украсяват модните шапки).

Освен това трябва да ви уверя, че пръстите на ръкавицата, които заших, не причиняват толкова неприятности, колкото подгъвът на долното бельо, който е направен така, че когато седнеш, издава един грозен звук, за който в благовъзпитаното (и не дотам благовъзпитаното) общество не се говори.

Докато се старая да подражавам на вашето непоклатимо спокойствие, не мога да не се възхищавам на самообладанието ви. Когато усетя, че в гърлото ми се надига гневен крясък и че пръстите ми искат да се увият около врата на невръстната персона от женски род, мисля за вас, стискам зъби и се принуждавам да разтегля стиснатите си устни в снизходителна усмивка. Когато се уловя, че повече от необходимото изпробвам остротата на ножа от закуската върху палеца си, спомням си за вашето търпение и намирам сили да продължа, без да раздавам шамари.

Представям си колко сте горда с образеца на добродетел и зрялост, в който съм се превърнала.

Винаги ваша предана Карлота Оукли

P.S. Бихте ли ми препоръчали средство, с което да премахна петно от къпини?

30 май 1825 г.

 

Мила лельо Даяна!

Въпреки че ни дели разстояние, знам, че не си забравила за рождения ми ден през лятото. Оставам с надеждата, че може би ще ми подариш нова шапка и няколко чифта красиви кюлоти. (О, няма да е зле да има и кафяви боти).

Обичната ти племенница Лоти

P.S. Най-сърдечни поздрави на чичо Тейн и на близнаците, но моля те, не им казвай за кюлотите.

4 юни 1825 г.

 

Мили Джордж,

Представям си как си се смял, когато си научил, че малката ти сестра — не мога и да си помисля — е станала майка! Ти, който винаги си твърдял, че не харесвам никое дете освен самата себе си. (Въпреки, че и двамата знаем, че това не отговаря напълно на истината, защото винаги много съм обичала близнаците, както и сладката ми племенница Ели и племенника ми Никълъс. И ти винаги си твърдял, че обичам Ели, тъй като съм била същата на тази възраст. Но тя притежава и редица други черти, между които безспорно твърдата й вяра, ум и красота).

Сигурна съм, че ще бъдеш изненадан, когато разбереш, че съм зряла, въздържана и благопристойна, което се очаква от жена в моето положение. Старая се да давам пример на своята доведена дъщеря и да я ръководя с твърда, но любяща ръка.

Запази в сърцето си образа на безгрижното момиче, което някога наричаше сестра (а и други неща), защото радостите на майчинството ме направиха възрастна.

Поздрави от порасналата ти сестра Карлота

P.S. За кафявите паяци се лъжеш. Ухапването не е смъртоносно. Не и когато по погрешка са попаднали в обувката ти.

8 юни 1825 г.

 

Мила Лора, мили Стърлинг,

Извинете ме, че не отговорих веднага, но съм погълната изцяло от нежните грижи, с която ме засипват съпругът ми и доведената ми дъщеря. Те ми доставят такава радост, че мъчно мога да се откъсна от компанията им, за да свърша и най-простата задача.

Съзнавам, че хранехте резерви по отношение на този брак, но ви уверявам, че имам не само любящ съпруг, но и очарователна доведена дъщеря. Не се тревожете за мен.

Обещавам скоро да пиша повече. Доскоро, мислете за мен, обградената от щастие, което ми дарява изпълнената с радост връзка между мъж, жена и дете.

Вечно любяща ви Лоти.

P.S. Бихте ли ми изпратили ново жълто чадърче за слънце. Изглежда съм седнала върху моето и съм изпочупила спиците.

10 юни 1825 г.

 

О, мила ми Хариет!

Извини ме за ужасния почерк, но съм се скрила в един шкаф с метли, за да не ме безпокоят, докато ти пиша. (Представи си елегантната си приятелка, седнала върху обърната кофа, а дръжката на парцала пробожда една част от тялото й, която по-добре да остане неназована). Навярно се питаш защо съм в шкафа с метлите? Бъди търпелива, моя най-добра приятелко, защото веднага ще ти бъде обяснено.

Бях потресена, когато Джордж ми писа, че си решила веднага след моето заминаване за Корнуол да се върнеш при семейството си. Стърлинг и Лора щяха да се радват да им погостуваш до края на сезона. Въображението ми рисуваше утешителна картина, как ти прехвърчаш от един следобеден чай на друг, как се разхождаш с файтон през Хайд парк, как флиртуваш и танцуваш през нощите на безкрайните балове, които и аз бих посетила, ако първият ми сезон не бе съсипан заради една целувка. (Обаче ще добавя, че това беше изключително прекрасна целувка).

Ако мислиш, че се крия в този шкаф, за да избягам от бруталния си съпруг, те уверявам, че маркизът е образец на грижа и сдържаност. Понякога ми се иска да бе изкрещял или изругал, само за да имам доказателство, че осъзнава моето присъствие. Въпреки че е изключително учтив джентълмен, има ужасния навик да гледа през мен.

Крия се от дъщеря му, десетгодишната ми доведена дъщеря, която заема всеки миг от съществуването ми. Знам, че не мога вечно да седя скрита, още повече че следобедните занимания, ако можем да ги определим като такива, започват след час. В повечето дни те преминават така: Аз стоя отпред и спрягам търпеливо френските глаголи, а малкото чудовище през това време се прозява, тропа с крак по пода или гледа през прозореца и измисля нови поразии. Вчера, когато се прибрах в стаята си, разбрах, че шишенцата ми с хубавото мастило са пълни с вакса за обувки. Първата ми мисъл беше да хвана малката вещица и да я перна по нахалната глава, но се отказах да й доставя това удоволствие.

Може би се питаш какво предприема маркизът по повод набезите на дъщеря си. Въпреки че съм уверена, че нашите малки сблъсъци са за него таен източник на веселие, когато му ги съобщавам, той повдига вежда или потрепва с устни, скрит зад вестника си. Изглежда напълно доволен, че се оправяме сами. Победителят печели всичко.

Единственото ми утешение е да седна вечер на бюрото и да продължа да пиша романа си (Нали ти споменах вече за него?). За щастие досега нощите са спокойни и никакъв призрак не се е появил отново. (Нали ти писах и за призрака, или не?)

Чакай! Чувам нещо. Някой слиза по стълбите. Гърбът ми се облива от студена пот, когато отварям леко вратата и внимателно разглеждам коридора. О, сладко облекчение. Не е сатаната в ролята на доведената ми дъщеря, а новата слугиня, избягала от гнева на Марта. Трябва да видя в лице бедното непохватно създание. Тя прекарва цялото си време като един късоглед рак, бягайки от една домашна катастрофа към друга. Знаеш къде се намира, когато чуеш шум от строшен порцелан и виковете на Марта.

Има още много за разказване, но сега нямам време. О, сладка мила Хариет, моя приятелко и доверенице, как ми се иска да бъдеш до мен!

Завинаги твоя Лоти

P.S. Ако още веднъж открия в обувката си бръмбар, страхувам се, че съпругът ми няма да е единственият в тази къща, обвинен в убийство.

 

 

Два дни след като Лоти изпрати писмото на Хариет, късно следобед между облаците се показаха слънчеви лъчи, нещо, което рядко се случваше тук. Тъй като мечтаеше за пролетта, Лоти реши, че е време да се откъсне за малко от Алегра и от дома. Точно минаваше край оборите, когато усети познато дращене по петите си. Обърна се с твърдото намерение да даде на малкото чудовище да се разбере.

Едно котенце вървеше след нея и плетеше крака. Лоти отстъпа и го загледа, като че ли беше бенгалски тигър.

— О, не! Последното, от което се нуждая, са нови котки в живота ми. Най-добре се върни, откъдето си дошло — тя размаха ръце, за да го прогони.

Без да се впечатлява от отказа й, котенцето ускори крачка и с всички сили се мъчеше да върви до крака й. Въздишайки, Лоти вдигна животното на ръце. С прегракналото си скимтене и мека жълта козина то повече приличаше на пиле, отколкото на коте.

Едно слабо момче с черен перчем забързано излезе от обора. Когато я видя с котенцето в ръка, то спря и свали вехтата си шапка.

— Извинете за неудобството, милейди. Майка му изчезна и го изостави с трите му братчета. Не знам какво да ги правя.

Лоти с мъка потисна един стон.

— Още три ли има, Джем?

— Страхувам се, че да, милейди — поклати съчувствено глава момчето, — при това бедните мъничета току-що са отбити.

За да подчертаят думите му, трите останали котенца, различни по цвят и форма, излязоха от обора. Когато жълтото се помъчи да се покатери на рамото й, Лоти въздъхна примирена със съдбата.

— Дай ми една кошница.

За да пренесе незабелязано котенцата до стаята си, Лоти реши де се прехвърли през един френски прозорец откъм морето. Известно време се бори с тежките кадифени завеси. След като се освободи от тях, установи, че се намира срещу огромно махагоново писалище, върху което бяха натрупани подвързани с кожа счетоводни книги.

Зад бюрото по някаква случайност седеше съпругът й. Той я наблюдаваше с интерес, като че ли беше екзотичен червей, току-що издълбал пътя си през дървото. Тя прегърна кошницата и се благодареше на съдбата, че бе поискала да я завият с кърпа.

— О, здрасти — извика тя, като се надяваше да заглуши мяукането на котетата. — Прекрасен ден, нали? Бях на разходка и… — Тя отчаяно се мъчеше да си спомни името на някой плод или зеленчук, който расте в тази бедна местност — … събрах орехи. Да, събрах орехи.

Приятелски усмихнат, Хейдън посегна към украсения с пискюл звънец зад стола.

— Ще повикам Марта да ги занесе на готвачката.

Лоти не можа да скрие уплахата си.

— О, не! Моля ви се, недейте. Ще ги ям пресни от черупката.

— Както желаете — измърмори Хейдън и отново се зае със сметките.

Тя тръгна към вратата.

— Карлота?

— Да?

Без да я поглежда, той каза:

— Те определено са гладни. Идете най-добре в кухнята и донесете сметана и херинги.

Лоти замря. Алегра имаше право. Мъжът беше непоносим. Тя изгледа кърпата, която леко се движеше над кошницата. Какво й бяха казали Даяна и Лора в нощта преди сватбата? Че този, който обича, обикновено изразява внимание чрез малки подаръци, за да разположи партньора си.

— Трябва да се засрамите, милорд — извика тя и се обърна към Хейдън.

Най-малкото този път имаше благоприличието да вдигне поглед от работата си.

— О, така ли?

— Да, защото ми развалихте изненадата. — Тя пристъпи към писалището, изключително доволна от себе си, че бе успяла да събуди някаква реакция у него. — Надявах се да завържа хубава панделка на подаръка, преди да ти го връча.

Тя остави кошницата на бюрото и махна кърпата. Котенцата изскочиха във всички посоки и се затъркаляха с несигурни крачки по плота. Ако това беше кошница с отровни змии, Хейдън навярно нямаше да изглежда така потресен. Едно шарено котенце започна да се катери по перото му, черното напираше към мастилницата. Той спаси в последния момент мастилото, а котето падна в кошчето за хартия и силно замяука.

— Вижте — посочи Лоти към жълтото. То бе скочило в скута на Хейдън и блажено смучеше копчето на сакото му, а мъркането му беше по-силно от мяукането на другото. — Малкото глупаче мисли, че това е майка му.

С гримаса Хейдън отдели котето от копчето и го постави на дланта си.

— Но аз не съм! — Мрачният му поглед премина от котето към Лоти. — Ценя високо щедростта ви, милейди, но какво да правя с тези… тези същества?

Лоти се запъти към вратата и се чувстваше, като че ли е опразнила току-що една паница със сметана.

— Не знам. Навярно трябва да позвъните на Марта.

— Не ме изкушавайте! — изръмжа той и тръсна крак, като се опитваше да се отърве от черното котенце, което най-накрая беше успяло да се измъкне само от кошчето за хартия и в момента се опитваше да се покатери по велурените му бричове.

— Дори и на сън не би ми хрумнало — извика Лоти и му подари една пленителна усмивка, излизайки от стаята.

Лоти все още се усмихваше, докато слизаше в кухнята през преддверието. Мислеше, че трябва да вземе паничка със сметана и малко херинга, като не можеше да каже на кого повече съчувства — на котетата или на Хейдън. Навярно трябваше да опита и други съвети на леля си и сестра си. Ако не се получи нищо, то поне съпругът й щеше да й обърне внимание.

Докато вървеше по коридора, водещ към кухнята, срещна Меги. Плитките й с цвят на мед стърчаха под бонето. Вместо да спре и да направи реверанс както обикновено, младата слугиня мина бързо покрай Лоти, мърморейки извинение, извърнала почервенялото си лице. Лоти я изгледа, учудено поклати глава и продължи към кухнята.

Още преди до стигне до стълбата, до ушите й достигна шум и весел смях. Тя се скри зад медните тенджери, които висяха от варосания таван, и видя група слуги, които гледаха нещо, събрани около старата дъбова маса. Нямаше ги нито Марта, нито мисис Кавендиш, нито Джил.

— Прочети го още веднъж, готвачке — предложи една от миячките като надничаше зад гърба на лакея.

— Сама си го прочети — отговори злобно готвачката и се наведе така, че носът й почти докосна масата, — не съм свършила.

— Тя не може да чете — обясни лакеят. — Майка й никога не я е научила.

Слугинята го хвана здраво за ливреята.

— Но ме е научила на други неща, нали, Мак?

След като не можа да издържи на смеховете, готвачката вдигна високо едно евтино вестниче.

— Вземете този. Има даже и снимка.

— О! — с вдъхновени възгласи те грабнаха вестника от ръцете й и той се скъса. Лоти се примъкна по-близо, тъй като и тя беше любопитна. Протегна глава, но успя да види само една груба карикатура на мъж и жена.

— Чуйте само — каза една слугиня, която очевидно можеше да чете. Беше вдигнала високо скъсания вестник и очите и развълнувано блестяха. — Преди да го омъжи за себе си, според слуховете тя е имала връзки и с други мъже, даже една кратка афера с краля. — Повечето от слугите бяха потресени. — Предишните й любовници разправят, че похотта й може да бъде надмината само от амбициите й.

Лоти направи погнусена гримаса. По-рано би изгълтала такъв род сензационни съобщения с по-голям интерес, отколкото този на слугите, сега обаче съчувстваше на оклеветената жертва. Никоя жена, дори и най-лошата, не заслужаваше така безсрамно да опетняват името й.

Готвачката продължи да чете.

— Наистина вихрено сватосване. Както паякът плете мрежата си, тя улови най-апетитната и най-тлъста муха.

— Чуйте и това. — Още един памфлет беше изваден от купа. — След нощ на позор изобретателната пасторска дъщеря откри в сладострастния благородник отговор на молитвите си.

— На картината не изглежда, сякаш се моли.

И лакеят вдигна високо вестника, за да могат всички да го видят. Там беше нарисувана жена с огромни очи, с прекомерно буйни къдри и огромен бюст, коленичила пред лукаво усмихнат джентълмен. Лакеят беше прав. Тя определено не се молеше.

Лоти притисна ръка към устата си, тъй като изведнъж усети, че й прилошава. Прибързаната й женитба беше успокоила известните вестниците, но не и тези вулгарни жълти парцали. Това тук беше точно онова, от което искаше да я предпази Стърлинг. Той бе готов да убие или сам да бъде убит, за да замлъкнат завинаги тези отвратителни гаври.

— Не е чудно защо господарят не бърза да я отведе в леглото си — забеляза един от градинарите. — Навярно се страхува да не се зарази от френската болест.

— Или чака да се увери, че тя не носи дете от някой друг.

Всички започнаха отново да се смеят, а кудкудякането на миячката се извиси в режещ слуха кикот. Но когато се обърна, червените й бузи побеляха като тебешир. Отначало Лоти помисли, че тя е предизвикала тази реакция, но погледът на жената бе насочен към нещо друго, което се намираше над рамото на Лоти. Слугите се сбутаха един друг, докато всички млъкнаха.

— Някой ще си направи ли труда да ми обясни какво означава това? — Думите на Хейдън отекнаха като изстрели във внезапната тишина.

Лоти трябва да бе залитнала, защото съпругът й я прегърна и я задържа. Въпреки че първото й желание беше да се облегне на него и да почувства топлината и силата му, тя си наложи да стои изправена. С него бяха дошли Марта, която гледаше мрачно, и пребледнялата мисис Кавендиш.

Вестниците и памфлетите бяха възможно най-бързо скрити под масата.

— Направихме си една малка шега, милорд — обясни готвачката полугласно. — Нищо лошо не сме си помислили.

Когато лакеят се опита да скрие зад гърба си вестника, Хейдън посегна.

— Не! — извика Лоти, отне смачкания вестник от слугата, и го направи на топка, за да не го види Хейдън.

Меко, но решително Хейдън я хвана за ръката и изтръгна вестника от безчувствените й пръсти. Когато той го изглади и видя написаното, Лоти понечи да стисне очи, но гордостта й я застави да не отклони от него погледа си.

Докато Хейдън разглеждаше вулгарната рисунка, червенина заля бавно врата й. Той я погледна и смачка вестника. Въпреки подчертано грубия му жест, гласът му беше нежен:

— Съжалявам. Надявах се да ти спестя това.

Когато се обърна към слугите, по лицето му нямаше и следа от нежност.

— Кой донесе този боклук в дома ми?

Никой не смееше да си поеме дъх.

Маркизът се запъти към готвачката и протегна ръка. След миг колебание тя извади скритите под масата жълти вестници и му ги подаде. Без да ги поглежда, той ги хвърли в огъня. Останалите слуги побързаха също да се доближат до огъня и започнаха да хвърлят в пламъците вестници, памфлети и клюкарски издания, докато в стаята не замириса на изгоряло печатарско мастило.

Когато се обърна към мисис Кавендиш, в погледа на Хейдън нямаше съчувствие:

— Смятам ви лично отговорна за действията на персонала. Бихте ли могла да назовете виновника, който е внесъл този… този боклук в дома ми?

Икономката отстъпи крачка назад.

— Но, милорд, не подозирах нищо за това, докато Меги не дойде да ме уведоми, както и вас самия. Как мога да знам кой е виновен?

Марта гледаше наведените глави на слугите и присви очи.

— Оставете на мен — обяви тя и изчезна към стаите на прислугата.

В напрегнатата тишина един от лакеите поклати замислено глава и посочи с пръст към камината.

— Всички знаем, че половината от този боклук е измислица. Не искаме да сме несправедливи спрямо нея.

Хейдън пристъпи напред и за момент Лоти помисли, че мъжът й ще удари човека.

— „Нея“? Навярно става дума за съпругата ми? — Лоти се разтрепери от искрите в очите му. — Вашата господарка? Маркизата? — С леден поглед Хейдън огледа останалите слуги. — Дамата, която има властта, да уволни цялата тази шайка без препоръки и заплата?

Всички изглеждаха толкова нещастни, че на Лоти веднага й се прииска да ги увери, че няма намерение да стори това. Но в този момент Марта се върна в кухнята, като влачеше една хълцаща слугиня. Бонето й се бе смъкнало и закриваше лицето й. Виждаха се само треперещи устни и почервенелият нос.

— Намерих виновницата — обяви триумфално Марта. Трябваше само да я ощипя малко по-силно, за да си признае, че е домъкнала в куфара си всички тези парцали. Е, неблагодарно същество, имаш ли да кажеш нещо на господарката си, преди да те изгоним? — Марта бутна слугинята към Лоти и махна бонето от лицето й.

Момичето гледаше през сълзи Лоти, гладката кестенява коса се беше слепнала около главата й, а кръглото й лице беше станало на петна от плач.

Лоти замръзна с отворена уста.

— Хариет?

— Лоти!

С един ужасяваш стон Хариет се хвърли в прегръдките й и почти я събори.