Джоана Линдзи
Отдай ми любов (35)

Глава тридесет и пета

Името й беше Лида. Бяха я откраднали от нейното село преди пет години. Тя беше от славянско племе, макар и чернокоса. Славяните се занимаваха главно с отглеждане на коне, ала не умееха да воюват. Не можаха да окажат съпротива на нападателите, които отвлякоха много жени, сред които бе и тя. Откараха я на запад и я продадоха като робиня. От тогава беше сменила трима господари и когато последният от тях умря, тя отново се озова на пазара за роби на полуостров Ютланд.

През годините, прекарани в робство, беше разбрала, че може да въздейства на всеки господар и се бе научила как да се възползва от женската си сила. Това не беше никак трудно, тъй като не само беше красива с тъмните си бадемови очи и дълги черни къдрици, но от нея се излъчваше някаква непреодолима чувственост. Тя струеше от всяко нейно движение, от всеки неин поглед. Знаеше как да накара един мъж да загуби ума си по нея, а след това бе много лесно да го превърне в свой роб. Тази способност й бе станала като втора природа и вече не полагаше никакви усилия да очарова мъжете. Това просто бе неизбежно. Все още не бе срещнала мъж, който да не я пожелае.

Въпреки че съдбата й бе отредила да бъде робиня, Лида никога не бе изпитала тежкия труд на робството. Беше твърде умна и мързелива, за да се занимава с нещо друго, освен да бъде предпочитаната любовница на поредния господар.

Никой от предишните й господари не беше устоял на привлекателността й. Тя дори изместваше собствените им съпруги, които бяха безпомощни да й се противопоставят. Получаваше скъпи дрехи и накити, слугите се надпреварваха да й угаждат, дори ако пожелаеше, можеше да има роби на свое разположение. Не, робството не беше мъчение за нея, а лек и охолен живот. Единственото, което я измъчваше, бе необходимостта да се прости с целия лукс и да започва всичко отново, когато господарят й умре.

Веднъж вече бе преживяла този кошмар. Първият й господар бе починал и неговата съпруга си бе отмъстила за униженията, като бе заповядала да пребият Лида до смърт, преди да я закарат на пазара за роби. Лида се бе заклела това да не се повтаря и бе накарала новия си господар да пропъди жена си. Но скоро откри, че би било много по-забавно да се наслаждава на страданията на безпомощната съпруга, затова се бе погрижила предварително да си осигури закрила, когато за трети път смени господаря си.

Младата робиня не искаше да бъде свободна и никога не бе молила за това. Свободата не би й осигурила защита, а Лида обичаше да се грижат за нея и да задоволяват всичките й прищевки. Никога не бе пожелала да се омъжи. Съпругите имаха твърде много задължения, докато Лида имаше само едно. Те трябваше да раждат деца, което на нея въобще не й се нравеше. Много по-хубаво бе да се възползва от привилегиите на една съпруга, без да поема нейните отговорности. И Лида не се съмняваше, че и тук, в Уесекс, отново ще успее да се сдобие с привилегированото положение, към което вече беше привикнала.

Още щом видя другите две робини, които бяха продадени заедно с нея, Лида веднага разбра, че не могат да й бъдат съперници. Голда беше едра и здрава селянка, простодушна, но опитна в домакинството и с нищо не привличаше мъжките погледи. Кафявата й коса беше постоянно разрошена. Най-хубавото в нея бяха очите, златисти на цвят, но лицето й не беше красиво. Само усмивката й я правеше малко по-приветлива. Вече беше най-малко на тридесет и шест години, винаги бе работила най-тежката работа и никога не се бе опитвала да съблазнява мъжете.

Но Маги беше сладострастно червенокосо шотландско момиче, което обичаше мъжете и винаги бе готова да избухне в смях. Беше хубавичка и жизнерадостна девойка, но не можеше да затъмни знойния чар на Лида.

Лида вече бе започнала да съблазнява Ивар, когато разбра, че той не я бе купил за себе си. Тя остана разочарована, тъй като Ивар бе най-красивият мъж, когото се бе опитала да прелъсти. Но разочарованието й не трая дълго.

Едва не припадна от изненада, когато за пръв път видя новия си господар. Никога дори не бе виждала мъж, толкова красив като Селиг Хаардрад. Дори и в най-страстните си сънища не си бе представяла, че може да съществува мъж като този викинг. Но това, което я стъписа още повече, бе, че той едва я удостои с един бегъл поглед и се обърна към Голда, за да уточни задълженията й. Възложи на Голда да отговаря за цялата прислуга. Лида бе придумала Ивар да даде на нея тази длъжност и вече се чувстваше по-издигната от останалите, макар Ивар да я бе предупредил, че това е временно и последната дума ще има новият й господар. Вчера Селиг бе погледнал само веднъж трите си нови слугини и веднага бе избрал Голда да отговаря за тях.

Лида бе ядосана, но не обезкуражена. Откакто бе пристигнала, почти не бе подхванала нищо като оставяше всичката работа на останалите. Тя щеше да накара Селиг да й върне привилегированото положение, което той толкова прибързано й бе отнел, но дотогава трябваше да изпълнява заповедите на Голда.

Преди разпореждането на Селиг Голда беше послушна, но сега се опита да се държи властно. Ала все пак не бе злопаметна и не прехвърли цялата черна работа на Лида, а разпредели задълженията по равно между трите, което, разбира се, не беше приемливо за Лида, ненавиждаща какъвто и да било труд.

Но това беше само временно и всичко щеше да се оправи още щом започнеше да споделя леглото на господаря си. А опитът с мъжете й подсказваше, че това щеше да стане веднага щом Селиг се завърне в замъка си.

Всички бяха разбрали, че господарят и младата му съпруга ще пристигнат същия ден, така че скоро щяха да се осъществят всичките й желания. И първото нещо, което щеше да настоява, беше да се увеличи броя на слугите. Имаше прекалено много мъже, но само три жени или по-скоро две, тъй като тя нямаше намерение да остане проста слугиня.

Лида въобще не се безпокоеше от младата господарка, тъй като вече бе узнала, че Селиг я ненавижда и се е оженил за нея само поради настояването на краля на саксите. Но дори Селиг да бе влюбен в жена си, това също не би я смутило. Лида знаеше силата на своята привлекателност и бе убедена, че никой мъж не може да й устои.

Все пак бе опасно да си играе с мъж като Селиг Хаардрад — можеше да бъде запленена от необикновено красивия викинг. Досега никога не се беше влюбвала и винаги можеше да контролира чувствата си. Но заради такъв мъж си струваше да рискува.