Роберт ван Хюлик
Поети и убийци (5)

ГЛАВА III
Търговец на чай се прави на детектив; една нощна шапка привлича вниманието на двама магистрати

Жилището на търговеца на чай бе разположено в толкова тясна уличка, че носилката едва се провря. Високите тухлени зидове от двете страни, стрехите от стари, гледжосани в зелено керемиди говореха, че това е жилищен квартал на заможни хора. Носачите спряха пред черна лакирана порта, богато украсена с ковано желязо. Началникът на стражата, който очакваше отпред магистратите, вдигна камшика си и разпръсна тълпата любопитни зяпачи. Двете крила се разтвориха широко, върхът на носилката почти докосна почернелите греди от покрива на къщичката на пазача.

Съдията Ди слезе от носилката веднага след магистрата Луо и набързо огледа добре поддържания преден двор. Високите тисови дървета хвърляха благодатна сянка, гранитни стъпала отвеждаха до просторна зала с лакирани в червено колони. Слаб мъж в дълга маслиненозелена роба и с квадратна черна шапка от плисиран памучен плат се завтече забързан по стълбите към посетителите. Луо пристъпи към него и започна малко сковано:

— Вие сте търговецът Мън, предполагам? Прекрасно! За мен е удоволствие да се запозная със собственика на един от най-прочутите магазини за чай в града. Какъв ужас, убийство и кражба във вашия почтен и изискан дом! И то в навечерието на Есенния празник!

Господин Мън се поклони дълбоко на госта и се впусна в безкрайни извинения за това, че е създал неприятности на служителите на закона, но дребничкият магистрат побърза да го прекъсне:

— Наше задължение е да служим на гражданите, господин Мън. По всяко време, непрекъснато! Между другото този господин е мой приятел и колега, който случайно беше с мен, когато ми съобщиха за убийството — и Луо кривна хъшлашки официалната си шапка. — Добре, водете ни на местопрестъплението. В задния двор е, нали, ако не ме лъже паметта?

— Точно така, ваше превъзходителство. Мога ли да си позволя първо да ви предложа нещо разхладително? Тъкмо ще мога по-подробно да разкажа на техни превъзходителства за начина, по който…

— Не, не, не се притеснявайте, драги! Моля ви, водете ни в задния двор.

Търговецът очевидно се позасегна, но се поклони примирено и поведе групата по покрит проход покрай главната зала към една градина в задната част на дома. По цялото му протежение бяха наредени саксии с цветя. Две прислужнички побързаха да изчезнат, когато зърнаха господаря си да се появява иззад ъгъла, придружен от двама висши сановници. Началникът на стражата вървеше отзад и на всяка крачка белезниците, овесени на колана му, подрънкваха зловещо. Господин Мън посочи една продълговата постройка:

— Там живее семейството ми, ваше превъзходителство. Заповядайте по тази алея вляво.

Когато се упътиха по тясната павирана алея край редицата прозорци с решетки и лакирани в червено рамки, съдията Ди зърна в една от стаите бледото лице на младо и доста хубаво, както му се стори, момиче. Стигнаха до голяма овощна градина с най-различни плодни дръвчета.

— Покойната ми майка много обичаше да се занимава с цветя и овошки — обясни търговецът на чай. — Лично наблюдаваше работата на градинарите. Но след нейната кончина миналата година все не ми остава време да…

— Да, да — кимна магистратът, като повдигна полите на робата си, за да не се закачи по трънливите храсти. — Тези круши изглеждат много добри!

— Специален сорт са, ваше превъзходителство, големи и много сочни. Ето дворът, където живееше господин Сун, се намира точно отзад, вижда се покривът. Сега негово превъзходителство разбира, надявам се, защо не съм чул нито викове, нито някакъв шум в полунощ. Ние…

Луо замръзна на място:

— В полунощ! И защо едва днес на обед ми бе доложено за убийството?

— Едва тогава открихме тялото, ваше превъзходителство. Господин Сун винаги закусваше само с няколко маслени курабии, които си купуваше от продавачката на ъгъла, а чая си приготвяше сам. Но на обед и вечер моите прислужнички му носеха храната. Когато по пладне Сун не отворил на момичето с таблата, тя дойде при мен. Аз почуках няколко пъти и го повиках. Отвътре нищо не се чуваше и аз се притесних да не би да е станало някакво нещастие. Наредих на домоуправителя си да изкърти вратата и…

— Ясно. Добре, да продължим.

Един страж стоеше пред вратата на ниска тухлена постройка в дъното на овощната градина. Той внимателно отвори, тъй като дървеното крило беше разцепено и едва се крепеше в рамката. Влязоха в малка библиотека и търговецът на чай възмутено се провикна:

— Погледнете, ваше превъзходителство, погледнете само как е вилнял убиецът! Като си помисля, че това беше любимата стая на майка ми! Идваше тук почти всеки следобед да се любува на дърветата и цветята. Беше толкова тихо и спокойно! Сядаше там на бюрото и се отдаваше на четене и писане. А днес…

Той хвърли обезсърчен поглед към бюрото от червено дърво до прозореца. Чекмеджетата бяха извадени, съдържанието им — разхвърляно по пода. Листа, визитни картички, прибори за писане, всичко беше разбъркано. До отрупаното с възглавнички кресло лежеше кутия от червена кожа с изтръгнат капак. Кутията беше празна.

— Виждам, че госпожа майка ви е обичала поезията — с интерес отбеляза магистратът Луо.

Погледът му обхождаше книгите с изписани на специални червени етикети заглавия, накамарени по етажерките на страничната стена. Между страниците им стърчаха листчета за отбелязване. Луо протегна ръка, но се отказа и попита делово:

— Стаята е зад тази завеса в дъното, нали?

Мън кимна и Луо рязко дръпна завесата. Откри се помещение, малко по-обширно от библиотеката. Пред стената в дъното се виждаше обикновена кушетка, до нея — малка масичка откъм главата, а на масичката — напълно изгоряла свещ. Завивките не бяха разваляни. От един пирон на стената висеше бамбукова флейта. Срещу кревата имаше абаносова тоалетка, цялата в дърворезба. Сандъкът за дрехи от червена свинска кожа беше изтеглен изпод леглото и зееше отворен с безразборно нахвърляни в него мъжки дрехи. На стената в дъното се открояваше малка, но яка врата с внушително резе. Набит мъж в синя роба бе коленичил до трупа на младеж, проснат на пода. Съдията Ди погледна през рамото на Луо и видя, че кандидатът е слабоват, с правилни черти, къса брадичка и тънки мустаци. Кокът му се беше развил и косите бяха полепнали по пода сред локва кръв. Окървавената му нощна шапка се търкаляше до него. Беше по спално облекло, на краката му имаше плъстени пантофи със засъхнала кал по подметките. Зад дясното му ухо зееше страховита рана.

Регистраторът на смъртните случаи побърза да се надигне и се поклони на магистрата.

— Артерията от дясната страна на врата е разкъсана със силен удар, ваше превъзходителство. Вероятно е бил нанесен с голям нож или сатър. Смъртта е настъпила около полунощ, както личи от състоянието на тялото. То лежеше точно тук, с лице към земята. Обърнах го, за да видя дали няма и други следи от насилие, но не открих.

Магистратът Луо промърмори нещо неразбрано и се обърна към търговеца на чай, който бе останал на прага. Сучейки върха на мустаците си, той замислено изучаваше Мън. Според съдията Ди търговецът имаше доста изискан вид: издължено слабо лице, увиснали мустаци и тънка брадичка.

— Господин Мън, вие също говорехте за полунощ. Защо полунощ?

— Едно нещо ми направи впечатление, ваше превъзходителство — спокойно отговори търговецът на чай. — Господин Сун е по нощно облекло, а леглото не е пипано. Той винаги си лягаше късно, лампата му светеше до полунощ. Затова си и помислих, че убиецът е изненадал Сун в момента, когато се е готвел да си ляга.

Луо поклати глава.

— А как е влязъл убиецът, господин Мън?

Търговецът на чай въздъхна и като поклати глава, отвърна без колебание:

— Останах с впечатление, ваше превъзходителство, че господин Сун беше малко разсеян. Прислужничките споделили със съпругата ми, че като му носели храната, често го заварвали унесен пред масата, като дори не отвръщал на поздрава им. Снощи е забравил да пусне резето на онази врата до леглото, както и да залости градинската портичка. Моля негово превъзходителство да ме последва.

Стражът, който бе седнал на една разнебитена пейка в градината, моментално скочи и застана мирно. Съдията Ди установи, че Луо действа бързо и вече е поставил пазачи на всички възможни изходи от мястото на престъплението. Това беше необходима, но често пренебрегвана от недобросъвестните магистрати мярка. Той набързо огледа тясната пристройка, която служеше за кухня и тоалетна стая, преди да настигне Луо и Мън при малката портичка в стената, опасваща градината. Началникът на стражата ги придружи до алеята, която следваше отвън оградата по цялата й дължина и извеждаше при главния вход отпред. Търговецът на чай посочи купищата боклуци, задръстили тясната задна уличка, и каза:

— Нощем разни пройдохи и скитници се навъртат тук, за да ровят из тая смет, ваше превъзходителство. Колко пъти му казвах на господин Сун да внимава и да залоства градинската портичка. Вероятно снощи е излязъл да се поразходи и на връщане е забравил предупрежденията ми. Не беше заключил и задната врата на стаята си, защото, когато открих трупа му, тя зееше открехната. А градинската портичка беше затворена, но не и залостена. Ще ви покажа как точно я намерих.

Господин Мън поведе посетителите си обратно в градината. До малката портичка на стената беше опряна тежка греда.

— Не е трудно да си представим какво е станало, ваше превъзходителство — продължи господин Мън. — Някакъв негодник е забелязал, че портичката на градината не е залостена. Вмъкнал се е вътре, а после и в къщата, решавайки, че обитателят й спи. И е налетял на Сун, който се е готвел да си ляга. Разбойникът е видял, че човекът е сам, и го е убил на място, без да се колебае. После е претърсил цялата стая и библиотеката, намерил е кутията, взел е парите и си е заминал по същия начин, както е влязъл.

Магистратът Луо поклати бавно глава.

— Господин Сун държеше ли много пари в себе си?

— Не съм в състояние да отговоря на този въпрос, ваше превъзходителство. Предплати ми за един месец, но сигурно е задържал някакви пари за обратния път до столицата. Нищо чудно и да е имал някоя интересна вещ в сандъка за дрехи.

— Бързо ще пипнем негодника, ваше превъзходителство — обади се началникът на стражата. — Направят ли някакъв удар, тези престъпници веднага започват да харчат наляво и надясно. Да наредя ли на моите хора да се ослушат по сергиите и питиепродавниците, ваше превъзходителство?

— Незабавно. Да разпитат дискретно, разбира се, и по заложните къщи. Сложете тялото във временен ковчег и го отнесете в моргата. Трябва да предупредим близките му — и магистратът Луо се обърна към търговеца на чай: — Сун имаше ли някакви приятели или близки в града?

— Изглежда, нямаше, ваше превъзходителство. Никой не е питал за него и доколкото си спомням, никого не е приемал. Господин Сун беше много сериозен и начетен младеж, но и много самотен. Още в началото му казах, че винаги е добре дошъл на чаша чай или за кратка приказка след вечеря, но през тези две седмици нито веднъж не се отзова на поканата ми. Това малко ме озадачи, ваше превъзходителство, защото иначе беше много възпитан и изискан. А според добрия тон…

— Благодаря ви, господин Мън, ще наредя на съветника си да пише до министерството на образованието в столицата, за да ги помоли да уведомят семейството на Сун. Да се върнем в библиотеката.

Луо предложи на Ди креслото зад бюрото, а той се настани на един висок, инкрустиран със слонова кост стол до библиотеката и запрелиства някакви книги.

— Виж ти! — удиви се той. — Вашата майка е била жена с вкус, господин Мън! Както виждам, четяла е произведения на не особено известни поети. Поне според официалните канони… — и като хвърли бърз поглед към съдията, добави усмихнат: — Моят приятел Ди, който е с малко по-традиционни разбирания, вероятно няма да сподели мнението ми. Но лично аз намирам тези поети, малки, както ги наричат, за далеч по-оригинални от включените в официалния императорски каталог — Луо остави книгата, взе друга, прелисти я и без да вдига поглед от страниците, попита: — Господин Сун не е имал нито приятели, нито роднини в града. Откъде тогава е научил, че вие давате жилище под наем, господин Мън?

— Случи се така, ваше превъзходителство, че в деня, когато господин Сун се представи преди две седмици при вашия съветник господин Као, за да се регистрира, и аз бях там. Господин Као, който знаеше за намерението ми да дам под наем тази част от дома след смъртта на майка ми, бе любезен да ме представи на господин Сун. Така че аз го доведох тук и му показах жилището. Той беше изключително доволен и каза, че именно такова място е търсил. Добави, че ако проучванията в архивите го задържат за по-дълго в града, ще бъде много доволен да остане още малко, стига да е възможно. И аз бях много доволен, защото не е лесно…

Търговецът на чай млъкна, тъй като беше очевидно, че Луо не го слуша. Магистратът четеше с голям интерес нещо на едно листче, пъхнато в книгата, която държеше. Дребничкият Луо вдигна очи.

— Коментарите на майка ви са доста проницателни, господин Мън. Освен това е имала забележителен почерк!

— Упражняваше калиграфията си всяка сутрин, ваше превъзходителство, и продължи дори когато зрението й съвсем отслабна. Баща ми също беше навлязъл твърде надълбоко в поетичното изкуство и двамата често обсъждаха…

— Превъзходно! — възкликна Луо. — Можете да се гордеете, че притежавате такова прекрасно литературно наследство, господин Мън. Предполагам, че вие също продължавате благородната традиция?

Търговецът се усмихна притеснено:

— За съжаление небесата са се оказали щедри само към едно поколение, ваше превъзходителство. Нямам никакви литературни дарби, за сметка на това, изглежда, синът и дъщеря ми…

— Прекрасно! И така, господин Мън, няма да ви задържаме повече. Вие вероятно нямате търпение да се завърнете към задълженията си. Магазинът ви се намира на ъгъла на главната и Храмовата улица, нали така? Имате ли още от онзи, горчивия южен чай? Великолепно! Ще наредя на домоуправителя ми да мине и да направи поръчка. Няма по-добър чай за след обилен обяд. Ще направя всичко възможно, за да хванем колкото се може по-бързо престъпника, извършил това ужасно убийство. Ще ви държа в течение. Довиждане, господин Мън.

Търговецът на чай се поклони дълбоко пред двамата магистрати, след което бе изведен навън от началника на стражата. Щом останаха сами, Луо внимателно подреди взетите книги върху етажерката и сплете пръсти на корема си.

— Велики небеса! — възкликна той, въртейки очи. — Какъв лош късмет, скъпи мой старши братко! На главата ми се стоварва оплетен случай с предумишлено убийство точно когато трябва да забавлявам именити гости. И то какви! Доколкото разбирам, ще трябват доста време и усилия: убийството е дяволски умно замислено. Вероятно сте съгласен с мен Ди, че нощната шапка е единствената сериозна грешка, която убиецът е допуснал?