Роберт ван Хюлик
Поети и убийци (14)

ГЛАВА XII
Един магистрат загазва сериозно; тъмни стъпала осветляват положението

Съдията Ди взе един стол и седна срещу колегата си.

— Наистина, по-лошо едва ли може да бъде — спокойно каза той. — Дума да няма, никак не е приятно в собствения ти дом да стане убийство, но понякога и това се случва. А по повод мотивите за това жестоко злодеяние може би ще ви бъде интересно да научите какво ми каза в града един флейтист, с когото разговарях за партитурите на Сун. Според него Малък Феникс много изкусно водела за носа клиентите си. Блудница, която подмамва мъжете и в последния миг ги отритва, може да си създаде опасни врагове. Нищо чудно някой от тях да се е присъединил към множеството доставчици и да е влязъл по онези тъмни стъпала, които ми се мярнаха срещу вратата.

Луо като че ли изобщо не слушаше своя колега. При последните думи на съдията все пак вдигна глава и каза уморено:

— Вратата, от която започват тези стъпала, не е била отключвана, откак се настаних тук. Съпругите ми може и да не са от най-кротките, но, слава на небесата, не съм опрял до Стълбището на съпругата!

— Стълбището на съпругата ли? За какво става дума?

— О, моля да ме извините, забравих, че не четете съвременна поезия! Всъщност печално известният Девети принц, обитавал тази резиденция преди двайсет години, е бил не само изменник, но и мъж, напълно подчинен на волята на жена си. Дори се говори, че тъкмо натякванията и скандалите на жена му го подтикнали да се разбунтува. Изразът е „зад паното“ — така ръководела всичко. Наредила да пристроят тази стая зад банкетната зала, както и стълбите към коридора, който води до женската част на дома. И тогава в дъното залата е била преградена с голямо пано, както и сега. Принцът седял на трона си по време на аудиенция, а съпругата му се притаявала в стаичката, точно зад паното, за да слуша. Когато почуквала един път, принцът отговарял: „Не!“, почуквала ли два пъти: „Да!“ Това се разказва като анекдот и днес в литературата „стълбището на съпругата“ означава подчинен съпруг.

Съдията Ди вдигна рамене.

— Щом убиецът не е могъл да стигне до тези стъпала, как е могъл…

Луо въздъхна дълбоко и тъжно поклати глава.

— Нима сте сляп, Ди? Кой друг може да е освен тази ужасна поетеса! Та това е очевидно!

— Не може да бъде, Луо! — извика съдията и се изправи в креслото. — Нима искате да кажете, че Юлан е влязла в стаята тъкмо когато танцьорката… О, пресвети небеса! — промълви той. — Могла е да го направи, разбира се… Но защо, о, небеса?

— Нали прочетохте краткото й жизнеописание, което написах? Там, струва ми се, доста ясно се казва всичко. Тя вече не понася мъже. Влюбила се е в Малък Феникс. Малко се зачудих, когато настоя лично да я представи в кабинета ми. То не беше „скъпа моя“, като дойдоха, не беше „мило дете“ и какво ли още не! Тази вечер се появи рано-рано, за да помага на танцьорката да се приготви. Големи приготовления, няма що! Стоя при нея повече от половин час. Опитвала се е да я прелъсти, какво друго! Танцьорката сигурно е заплашила, че ще се оплаче, и през цялата първа половина на вечерята тази проклета поетеса е умувала как да й запуши устата.

— И само заради едно оплакване? — зачуди се съдията Ди. — Не, на Юлан окото няма да й мигне от толкова. В миналото е имала… — съдията внезапно се плесна по челото. — О, Луо, моля за извинение! Съвсем съм оглупял тази вечер! Всемогъщи небеса, разбира се, че една официална жалба би качила Юлан на дръвника! Тя ще допълни показанията на приятеля на убитата прислужничка и везните биха натежали в неин ущърб.

— Точно така! Онзи случай, заради който й се наложило да напусне Съчуан, е потулен. Замесената девойка е дъщеря на префект и на историята е сложен кръст. Но само си представете една професионална танцьорка, която лично разказва пред съда с всичките му непристойни подробности за посегателство, извършено непосредствено до залата, където се подготвя официален банкет! Поетесата е била притисната до стената. Но не повече от мен в момента — добави той и прокара пухкавата си длан по запотеното лице. — Като магистрат на този окръг аз съм в пълното си право да задържа в моя дом обвиняем, минаващ през моята територия. Но, естествено, трябваше да гарантирам пред военната охрана. Има го черно на бяло, подписано от мен и подпечатано с личния ми печат, че поемам отговорност за затворничката, докато се намира под моя покрив. И, не щеш ли, тази жена извършва ново убийство от същото естество, като онова, за което е обвинена. Страхотна наглост! Явно се надява, че аз ще я защитавам, поддържайки версията за тайнствения непознат, проникнал отвън. За да спася и нейната кожа, и моята. Обаче тая няма да я бъде! — магистратът въздъхна и продължи мрачно: — Какъв лош късмет, Ди! Веднага след като съставя доклада си за тази позорна история, Столичният съд ще ме смъкне от длъжност с обвинение в неизпълнение на служебните задължения и престъпно нехайство. Ако имам късмет, ще ме осъдят на принудителен труд някъде по границата. А като си помисля, че поканих тази жена, за да спечеля благоразположението на столичните големци с приятелски жест към една прочута поетеса, изпаднала в беда!

Луо извади от ръкава си голяма кърпа и избърса влажното си лице. Съдията Ди се отпусна в креслото, въсейки рунтави вежди. Приятелят му наистина бе изпаднал в голямо затруднение. Академикът можеше да направи нещо за него и да изиска делото в столицата да се гледа при закрити врати. Евентуална шумотевица би навредила и на самия академик. От друга страна… не, не биваше да избързва!

— Какво каза поетесата? — делово попита той.

— Тя ли? Твърди, че след като влязла в стаята и видяла танцьорката заляна в кръв, изтичала към нея и я прехванала през раменете, за да я повдигне и да разбере какво й е. Разбрала, че е заклана, и дотичала при нас за помощ. Сега лежи в стаята на първата ми съпруга, която я утешава със студени кърпи и всичко, каквото трябва.

— Не спомена ли нещо за вероятен извършител?

— О, да! Повтори ми с известни нюанси онова, което флейтистът ви е разказал. Според Юлан Малък Феникс била непорочна и затова мъжете, които са лоши, много лоши, я мразели. Подметна, че сигурно някой отблъснат ухажор е влязъл и я е убил, подсказвайки ми как да се измъкна! Оставих я, въздържайки се от коментар, като само я помолих засега да поддържа версията за нещастен случай.

— А какво написа регистраторът на смъртните случаи в доклада си?

— Само това, което вече знаем или можем да отгатнем. Потвърждава, че е била убита малко преди да я открием — десет, най-много петнайсет минути, и че е била девствена, което ни най-малко не ме учудва. Това мършаво лице, тия плоски гърди! Последни са я видели жива двете млади танцьорки. Те й донесли чай и курабии, когато дошли да си вземат нещата и да се приберат в „Сапфиреният будоар“. В този миг момата била свежа като праскова.

— Прислугата какво казва? А музикантите?

— Вие пак с този хипотетичен непознат! Не става! Всичките ги разпитахме с моя съветник. Музикантите гледали фойерверките от стаята си и никой от тях не е излизал. И през цялото време навред е било пълно с прислужници: на главното стълбище, по цялата тераса. Нямало е никакъв начин вашият прословут непознат да се качи на етажа, без да го забележат. Натиснах ги до един да признаят дали някой от тях не е познавал танцьорката отпреди: няма такъв. И не забравяйте, че е била девствена! Освен това ножицата е типично женско оръжие. Прекрасен случай, нали? Нищо неясно! От просто по-просто! — заключи той и удари с юмрук по масата. — Пресвети небеса, какъв процес ще стане! Национално събитие! И вашият слуга, от лошата страна на залата, за съжаление! Унизителен завършек на една обещаваща кариера.

Съдията Ди мълчеше и замислено поглаждаше бакенбардите си. Най-сетне поклати скептично глава:

— Има и друга вероятност, Луо, но се опасявам, че и тя не е особено приятна за вас!

— Не може да се каже, че много ме окуражавате, старши братко. Говорете все пак, човек в положение като моето се лови и за сламка!

Съдията Ди облегна лакти на масата.

— Има още трима заподозрени, Луо. Вашите почитаеми гости.

Дребничкият магистрат скочи от креслото си.

— Май сте пили повечко гази вечер, Ди!

— Май е така, иначе по-рано щях да се сетя за тази възможност. Представете си ни всичките на терасата, докато гледахме фойерверките, Луо. Спомняте ли си как бяхме наредени до парапета? Поетесата стоеше от лявата ми страна, вие до нея. Малко по-нататък бяха съветникът и домоуправителят ви. Независимо от бляскавото зрелище аз от време на време се оглеждах наоколо и съм сигурен, че никой от тези хора не се е отделял от парапета. Но не бих могъл да кажа същото за Цао, за Чан и за гробаря, които стояха зад нас. Мярна ми се само академикът в началото и после в края, когато заедно с Чан и гробаря се присъедини към нас. Вие самият видяхте ли ги, докато траеха фойерверките, Луо?

Магистратът, който нервно крачеше от единия до другия край на стаята, рязко спря.

— Когато започнаха фойерверките, дворцовият поет беше близо до мен. Предложих да му отстъпя мястото си, но той отвърна, че виждал и през рамото ми. Зърнах също и брат Лу, недалеч от Чан. По някое време понечих да се извиня на гробаря за липсата на будистки мотиви в символичните фигури, но не успях да го видя, защото в залата беше тъмно, а очите ми бяха заслепени от отблясъците на фойерверките.

— От това се и опасявах! Преди малко ми казахте, че няма поет, който да не знае историята за Стълбището на съпругата, за стаята зад паното и за скритата врата. Това означава, че всеки един от тримата гости спокойно е могъл да убие танцьорката в стаята й. Вече бяхте обявили, че тя ще изпълни номера си веднага след фойерверките. Значи са имали достатъчно време да съставят прост и действен план. След като слугите загасят светлините и очите на всички са приковани в градината, той се мушва зад паното в стаята на танцьорката. Както й говори нещо мило, грабва ножицата и я убива. После спокойно се връща на терасата по същия път. Три минути са му били напълно достатъчни, за да го направи.

— А ако вратата е била заключена?

— Можел е спокойно да почука, без да се чуе навън, защото фойерверките бяха много шумни. Дори и да е заварил някоя прислужничка в стаята на Малък Феникс, винаги е можел да каже, че отвън му е скучно и идва да си побъбри с момичето, отлагайки плана си за по-подходящ момент. Налице са били идеални условия за убийство, Луо!

— Май е така, като си помисли човек — съгласи се Луо, подръпвайки късите си мустаци. — Но, Ди, не е ли нелепо да си представи човек, че някой от тези бележити мъже би…

— Вие добре ли ги познавате, Луо?

— Ами… знаете как е с известните личности, Ди. Виждал съм се с всеки от тях по два-три пъти, но никога насаме. Говорили сме за литература, за изкуство и тъй нататък. Всъщност за тях самите почти нищо не знам. Но все пак по-добре се огледайте другаде, старши братко! Кариерата им ги е превърнала в обществени фигури и ако в живота им имаше нещо тъмно, щеше да се знае. Естествено, това не се отнася до гробаря, който никога с нищо не се е съобразявал! Той невинаги е бил толкова откъснат от земните дела. В началото е оглавявал доста обширна религиозна общност в района на езерата, където смъквал по две кожи от селяните. Е, покаял се впоследствие, но… — Луо леко се усмихна. — Откровено казано, Ди, още не мога да преглътна тази хипотеза.

— Прекрасно ви разбирам, Луо. Доста притеснително е да се приеме, че някой от тези бележити люде може да е убиец. Що се отнася до гробаря, той направи за вас една великолепна калиграфия. Закачена е на паното. Но да забравим засега таланта на тези мъже и да погледнем на тримата като на обикновени заподозрени в дело по убийство. Знаем, че всеки от тях е имал възможност да го извърши. Веднага след това идва проблемът с мотивите. Първото, което трябва да направим, е да проучим живота на танцьорката в „Сапфиреният будоар“. Както изглежда, и тримата са били в Цинхуа от един-два дни и спокойно са могли да се запознаят с Малък Феникс, преди тя да им бъде представена днес следобед. Между другото тя как се запозна с тях?

— О! Когато се качвах, за да покажа на Чан и Цао банкетната зала, Юлан и танцьорката вече се връщаха оттам и аз им представих момичето… По-късно зърнах от терасата, че Малък Феникс и брат Лу се засякоха пред олтара на лисицата. Той е настанен в малката стая точно зад олтара…

— Ясно. И така, след като се върнете от „Сапфиреният будоар“, ще трябва да открием в архива досиетата, които е изучавал Сун, тъй като…

— Велики небеса, убийството на кандидата Сун! Две убийства за изясняване! Почакайте, какво ми каза моят домоуправител за хазаина на Сун?… А, да, след разпита из квартала се оказало, че търговецът се ползва с добро име. Нищо съмнително около него, нямало помен от скандал или нещо друго. Според Мен той държеше да изложи пред нас теорията си за скитника само за да покаже колко е съобразителен. Нали знаете, хората много обичат да си играят на следователи!

— Добре, значи можем да отхвърлим Мън. Бях склонен да мисля, че Сун е имал връзка с дъщеря му. Тя е хубавка, а според прислужничката от стаята й се чували романсите, които Сун свирел вечер на своята флейта. Ако Мън е подразбрал нещо… Но сега знаем, че Сун е бил влюбен в Шафран и че сребърните накити са били предназначени за нея. А и кандидатът е говорил на Шафран за Мън, но не е споменал, че го подозира в убийството на баща си. Така че търговецът на чай остава извън подозрение. Да се върнем на Малък Феникс — добави той, поглаждайки дългата си черна брада. — Намерението ни беше да разберем от нея как е изглеждал бащата на Шафран. Може би трябва да разпитате в „Сапфиреният будоар“ дали танцьорката не е споменавала, че пазителката на светилището на Черната лисица е незаконно дете и че баща й е още в Цинхуа. Хайде да си съставим програма за утрешния ден, Луо. Първо, вие ще отидете в „Сапфиреният будоар“. Второ, ще потърсим в архивите делото отпреди осемнайсет години, от което се е интересувал убитият Сун. Трето…

— В „Сапфиреният будоар“ ще трябва да отидете вие наместо мен, Ди! Обещах на съпругите и на децата си утре сутрин да покажа на гостите олтара на луната, който са построили в четвъртия двор. Ако възрастната ми майка е добре, също ще се присъедини към нас.

— Добре. Ще отида в „Сапфиреният будоар“ веднага след закуска. Моля да ми изпратите по прислугата препоръчително писмо до съдържателката на заведението. После ще се присъединя към вас, докато разглеждате олтара на луната. При първа възможност двамата ще отидем в съдилището да потърсим из архивите. Що се отнася до третата задача, с нея ще се заема също аз. Трябва да се отиде до светилището на Черната лисица, за да бъде убедена Шафран да напусне това място. Предполагам, че можете да я настаните в някое кътче? — колегата му кимна и съдията продължи: — Ще бъде трудно да я откъснем от лисиците й и от нейния зловещ възлюбен, но се надявам да я склоня. Като стана дума за Шафран, искам да ви обърна внимание, че брат Лу обикновено отсяда в един храм на края на града. Той си има някаква мъглява теория, според която известни хора били в особени отношения с лисиците. Ух, жалко, че не попитах Шафран дали баща й е слаб или дебел!

— Глупости, Ди! — нетърпеливо го прекъсна Луо. — Нали Шафран ви е казала, че според танцьорката той бил красив?

Съдията кимна одобрително. Независимо от разсеяния си вид колегата му всъщност беше много внимателен слушател.

— Точно така, Луо. Но може би Малък Феникс е казала това само за да зарадва нещастното дете. Ще отида в храма веднага след като се наобядвам, за да мога следобед да свърша тази трудна задача. Освен ако префектът не ме повика, разбира се.

— О, небеса, само това не! — възкликна Луо. — Не можете да си представите колко съм ви признателен, Ди! Вие ми дадохте искрица надежда!

— За съжаление твърде мижава. Всъщност за колко часа сте насрочили угощението при Смарагдовата скала? Тя е извън града, нали?

— Да. Това е най-живописната местност в околността, старши братко. Намира се върху билото на близката планина, на около половин час път с носилка от Западната врата. Както знаете, в чест на Есенния празник човек трябва да се изкачи на някое високо място. Там има много красив павилион до вековна борова гора. Не може да не ви хареса. Прислугата ще отиде преди нас, за да приготви каквото трябва, а ние ще тръгнем към шест часа вечерта, за да стигнем точно преди залеза. Минава полунощ, Ди, и съм капнал. Сега най-добре е да си лягаме. Само ще отскоча до залата, за да видя надписа, който е направил брат Лу.

— Калиграфията е великолепна! — каза съдията и също стана. — Но от съдържанието може да се извади заключение, че смъртта на танцьорката му е била известна.