Катрин Каултър
Измамата (32)

Тридесет и втора глава

Изражението на херцога стана абсолютно безизразно, а гласът — монотонен.

— И тогава Бъниън се закле пред баща ми, че грубиянът сам е паднал от моста. Закле се също и че аз съм стоял най-малко на три метра от него, така че не мога да бъда обвиняван за случилото се. На което баща ми отвърна: „Вече ми е известно, че синът ми е жив дявол, Вънрън. Затова няма нищо изненадващо във факта, че е и магьосник“.

Еванджелин се разсмя.

— А грубиянът знаеше ли да плува?

— Доколкото си спомням още на другия ден Теди Лоусън отново тормозеше децата.

— А какво е станало с него после?

— Последното, което чух, е, че е викарий някъде в Котсуолдс^[1]. Животът е интересно нещо, не мислиш ли?

Еванджелин сведе глава и се обгърна с тишина за да се защити. Кларъндън я изгледа изпитателно.

— Не ми отговори. Не си ли съгласна с мен, че животът е интересно нещо и понякога ти сервира изненади?

— Така е. — Не смееше да го погледне. — Понякога взема такива обрати, че направо ми се иска да умра. Не, не се изразих точно. Колко глупаво от моя страна да изрека подобна нелепост!

„Е, това поне е някакво начало“, помисли си херцогът. От завръщането им в Челси бяха изминали само два дни. Вече му бе известно, че тя е изстрадала много през краткия си живот — и непогрешимият й Андре, и баща й, и майка й бяха мъртъвци. Ала имаше и още нещо, което се чувстваше безсилен да разгадае. Защо бе пожелала да се върне в Челси толкова внезапно?

Подпря се на полицата на камината с чаша бренди в ръка, загледа я замислено и внезапно заяви:

— Може би би искала да дойдеш с мен в Саутхамптън. После бихме могли да отплаваме за остров Уайт. Ако ти хареса, можем да останем в къщата ми във Вентнор за няколко дни. Както вече ти казах, Едмънд много обича да ходи там. Ще бъде на седмото небе.

В гърдите й се надигнаха едновременно страх, паника и огромно съжаление. Според инструкциите, които й бяха предадени от Конан Деуит, на следващата вечер имаше среща край пещерата с човек на Ошар, за да й разясни какво трябва да прави.

— Не искам — И тъй като забеляза почудата му, обясни: — Просто съм отвратителен моряк. Страхувам се от лодки. Знам, че е глупаво, но — вдигна безпомощно ръце, — е факт.

Това наистина му се стори пълна безсмислица.

— Аха, значи си добър плувец, но се страхуваш от водата!

— Не от водата — само от лодките.

— Виж какво, Еванджелин, не е необходимо да лъжеш, за да останеш в Челси. Замъкът ли те привлича толкова? Надали. Доколкото си спомням, неотдавна изгаряше от нетърпение да се махнеш оттук. В това няма никаква логика, не мислиш ли? Вероятно просто не желаеш моята компания. Да не би да смяташ, че ще се опитам да те прелъстя? Избий си го от главата. Ако някога бъдем заедно, то ще се случи заради желанието и на двама ни. А що се отнася до Вентнор, убеден съм, че там ще ти хареса.

В главата й започна да пулсира болка.

— Не се притеснявам от прелъстяване. Всъщност не се притеснявам от нищо. Просто искам да остана в Челси. Тук ми харесва.

— Докога? Докато отново ме замолиш да те отведа в Лондон?

— Не мисля, че ще пожелая отново да съм в Лондон.

— И защо не, по дяволите?

Замълча. Само поклати глава, без да смее да го погледне. Херцогът напусна мястото си край камината, трясна чашата на близката масичка и се приближи. Сграбчи я, изправи я на крака и я разтърси.

— Какво става с теб? Вече от два дена сме у дома, а ти правиш всичко възможно да ме избягваш. Исках да пояздим, но ми излезе с номера, че те боли глава. Носиш се мрачно наоколо като сянка или по-скоро като престъпник, укриващ се от мировия съдия. Какво не е наред, по дяволите? — Крещеше с нарастващо безсилие.

— Всичко си е наред.

Пусна я и закрачи напред-назад.

— Ненавиждам игричките, Еванджелин. Ако присъствието ми толкова те отвращава, можеш просто да ми го кажеш. Няма да ти заповядам да напуснеш Челси. Няма да те изритам на улицата. Ако не ме искаш, само ми кажи! Уверявам те, че никога през живота си не съм насилвал жена да прави нещо, което не желае. Боже мой, та всеки път, когато те докосна, ти полудяваш по мен! Всъщност и двамата полудяваме един за друг. Затова би ли ми казала какво точно става?

В следващия миг отново бе до нея. Обгърна я нежно и я притисна в обятията си. Усещаше аромата й, чувстваше силните удари на сърцето й.

— О, Еванджелин!

Погледна го в очите и там прочете всичко онова, което той чувстваше към нея — в тези тъмни, тъмни очи, най-красивите, които бе виждала през живота си. О, не! Боже, не! Усети, че я наблюдава с твърде странно изражение.

— Еванджелин?

Мразеше нежността в гласа му, мразеше онова, което се криеше зад нея, защото тя не го заслужаваше. В нея нямаше нищо добро, достойно и честно.

— Ще ми окажеш ли честта да станеш моя съпруга?

Загуби ума и дума. Не беше в състояние да помръдне.

Той иска да се ожени за нея? Което означава, че я обича… Истински! И не желае само тялото й! Не! Прокара език по долната си устна. Усети, че Кларъндън се стяга.

— Не! — Прошепна го с толкова нещастие и отчаяние в душата си, че се запита как ще продължи да живее отсега нататък. — Не мога. Вие самият не го мислите. Не е възможно да го мислите. Всичко се дължи на това, че прекарвате прекалено много време в моята компания. И харесвате гърдите ми. Нищо повече. Нали?

Повдигна нежно брадичката й.

— Боготворя гърдите ти. Божествени са! Освен това съвсем случайно обожавам и компанията ти. Не желая да прекарвам времето си с никоя друга жена. Не желая да правя любов с никоя друга жена. Искам да се омъжиш за мен. Ще ти бъда верен. И ако не си ме чула първия път, ще го повторя — благоговея пред гърдите ти.

Еванджелин се отдръпна. Кларъндън я пусна. Сега беше неин ред да закрачи напред-назад. Искаше й се да избяга, ала не можеше. Той щеше да я хване. И без това вече знаеше, че нещо не е наред. Налагаше й се да го убеди, че е толкова недостойна, че не си струва да я желае.

— Вие ми се подигравате. Забавлявате се за моя сметка. Не е много възпитано от ваша страна.

— Вероятно наистина малко поизсилих нещата. А уж винаги съм се считал за експерт по жените. Но не бих ти причинил болка, за да се забавлявам, Еванджелин. Бракът е сериозна работа. Не бих си правил шега с начина, по който искам да прекарам остатъка от живота си.

Заля я неконтролируем прилив на безумна радост, но почти едновременно с това видя мъртвия Едмънд. Видя и баща си — белите му ръце, скръстени на гърдите, очите му, затворени и покрити с две медни монети, както бяха покрити и очите на майка й след смъртта. Не можеше да понесе подобна вина. Просто не можеше. От гърдите й се изтръгна безмълвен писък. Сълзи опариха очите й — сълзи на ярост от абсолютната й безпомощност.

Нямаше никакъв избор. Насили се да му обърне гръб и да заговори с далечен глас:

— Благодаря ви, ваше благородие, но отговорът ми на това щедро предложение е „не“. Не желая да се омъжвам повторно. Не желая всеки ден от живота си да изпълнявам прищевките на някой мъж. Наистина много съжалявам, ако съм ви обезпокоила, но…

— Никога досега не бях чувал подобно нещо — засмя се той, — но предполагам, че това е доста популярен начин сред младите дами за учтив отказ на предложение за брак. За първи път ли ти се налага да го използуваш?

— Трябва да се ожените за англичанка, ваше благородие, а не за някаква си неизвестна полуфранцузойка без никаква зестра, която при това вече е била омъжена.

Отново се засмя.

— А, не, Еванджелин. Не искам англичанка. Искам една дама, която е полуфранцузойка, която е трън в очите ми, която е по-упорита и от муле и която обича сина ми не по-малко, отколкото той обича нея. Ах, да, да не забравяме и езика й, който ме налага като камшик, когато не ме целува. Не може да не ти е известно, че последното нещо, което ме интересува, е зестрата ти. А що се отнася до факта, че вече си била омъжена, това изобщо няма значение. Откъде изобщо ти хрумнаха подобни мисли? Повярвай ми — нямам нужда от някоя млада глупачка. Колкото до мъжките прищевки, отсега ти заявявам, че ако някога се превърна в деспот, ти ще имаш пълното право да ме цапнеш с нещо по главата. Какво ще кажеш — не е ли честно?

— Не искам — беше единственото, което успя да каже. Нищо друго не й идваше наум. — Моля ви, нека не говорим повече по този въпрос.

— Това е най-необичайното преживяване в живота ми. Пред мен стои жена, за която искам да се оженя. Знам, че и тя ме иска. Виждам, че не съм й безразличен — защото не съм сляп. Освен това е и много привързана към сина ми. Явно съществува някакъв проблем, който няма нищо общо с нас двамата. Ако се осмелиш да го споделиш с мен, ще направя всичко възможно да го разреша. — Тъмните му очи внезапно се разшириха. — О, не! Съпругът ти, божественият Андре! Да не би да е все още жив?

Еванджелин отривисто поклати глава, макар че си даде сметка, че той току-що й бе предоставил идеалното извинение. Отвори уста, за да каже нещо, но Кларъндън вдигна ръка и я спря.

— Не го прави! Дори не се и опитвай! Защо не искаш да се омъжиш за мен, Еванджелин?

— Не мога да отрека, че ви желая. Но не ви обичам. Не искам да се омъжвам за вас. Не ви искам за съпруг. И изобщо не мога да разбера защо човек като вас, който ми е казвал, че не вярва в любовта, ще иска да се обвързва с една-единствена жена? Защо?

— Задай ми този въпрос след три-четири десетилетия и тогава вероятно бихме могли да обсъдим необикновената ми слабост към теб.

Потъваше, а той й предлагаше ръка за спасение, която тя не можеше да приеме. Един ден щеше да открие коя е. И да я възненавиди. Да я прокълне.

— Разбрали сте погрешно чувствата ми. Аз не ви обичам.

Не й повярва. Наистина не беше сляп. Вече бе зървал милиони изражения на лицето й. И бе усетил в тях безкрайна раздираща болка, която изобщо не разбираше. Искаше му се да я разтърси и да й се разкрещи, но нещо го възпря. Гласът му прозвуча необичайно ласкаво:

— Тогава би ли ми изяснила какви точно са чувствата ти към мен?

Вдигна очи. Знаеше, че се налага да му причини болка, а с това и на себе си. Спомни си обидите на лейди Джейн Белърман — бяха действително твърде детински, но нямаше друг избор, освен да се опита да ги използва. Още отсега се мразеше, но успя да превърне гласа си в ледено острие:

— Не е необходимо да ми предлагате брак, ваше благородие. Питате ме какви са чувствата ми към вас. Намирам ви за изключително привлекателен мъж, както вероятно повечето жени. Единственото, което бих желала, е да отида с вас в леглото, а не пред олтара. — Насили се да свие безразлично рамене. — Лейди Джейн преди време отбеляза, че англичаните не се женят за дами, които вече са познали друг мъж. Няма нищо лошо в това да си признаете, ваше благородие, че искате тялото ми. Повярвайте ми, за мен е чест, че настоявате за брак само за да ме вкарате в леглото си. Но вече можете да забравите за предложението си. Аз и без него ще дойда.

Много странно. Познаваше я от по-малко от два месеца, но беше сигурен, че лъже. И в интерес на истината — не чак толкова добре. За да спечели време, се задоволи само с думите:

— Не те разбирам, Еванджелин.

Сви рамене по начин, който очевидно претендираше да бъде галски, но изпълнението й не бе особено сполучливо.

— Ако бях истинска англичанка, при това девствена, безспорно бих погледнала на подобно предложение по съвсем различен начин. Ала аз вече съм била омъжена. Не желая да сключвам повторно брак. Вероятно сте прав, когато казвате, че Андре е бил абсолютен дървеняк в леглото. Сигурна съм, че вие не сте. Убедена съм, че дори сте неподражаем.

Какво да й каже? Какво да направи? Дали да не я удостои с един презрителен поглед?

— Така… — Тъмните му очи я погледнаха развеселено. — Поне най-сетне си призна, че скъпият непрежалим Андре не е бил чак толкова великолепен екземпляр. — Направи пауза и снижи глас: — Гаврил ли се е с теб? Това копеле да не би да те е било?

— Разбира се, че не. Просто предпочитам живота си на вдовица. Приятно ми е да правя онова, което аз си поискам. — „Това май не бе съвсем убедително.“ — Вярно е, че нямам много пари, но ми доставя огромно удоволствие да бъда с Едмънд и да живея в Челси. — Боже мой, в момента копаеше под себе си дупка, която не след дълго щеше да я провали вдън земя!

— Значи онова, което искаш — констатира бавно той, — е да стана твой любовник, а не твой съпруг?

— Обожавам да ви целувам.

— Приятно ми е да го чуя.

Приближи се бавно към нея. Очите му не се откъсваха от лицето й. Тя не се отдръпна. Ставаше все по-интересно. Обгърна раменете й и внимателно я придърпа към себе си. Еванджелин се опита да се освободи, но той я притисна здраво. Гърдите й докоснаха неговите. Усети, че се втвърдява като камък. Стори му се, че се слива с нея. Заляха го вълни на страст, нежност и неотложност. Винаги ли щеше да има този ефект върху него? Вероятно. Усмихна й се и повдигна брадичката й.

— Ти си моя! — Сведе бавно глава и продължително я целуна. — Моя! Сега и завинаги! Единствено моя!

— Не! — Ала знаеше, че го желае толкова силно, че ще се разпадне, ако не го целуне веднага, в този миг.

— Напротив! Никакви игрички повече, Еванджелин.

— Моля ви!

Целуна я пак. И още веднъж. Не я насили да си отвори устата. Тя сама го направи. И то с жар. Ръцете му се плъзнаха към косата й, свалиха фуркетите и я освободиха, а после потънаха в нея. Оттам запълзяха бавно по гърба, надолу, надолу, обгърнаха задните й части и ги стиснаха. После се озоваха отново в косата й. Пръстите му навиваха кичурите, докато устните му не спираха да я целуват.

— Спомняш ли си, когато ти казах, че косата ти е разкошна? — Гласът му леко трепереше.

Отговорът й бе като въздишка.

Ръцете му отново се озоваха върху задните й части, повдигнаха я и я притиснаха силно. Повече от всичко на света му се искаше да я види гола, долепена до тялото му точно по този начин.

Усещаше устните му по слепоочията си, по клепачите, по шията. После се отдръпна, без да сваля ръце от бедрата й, и я погледна.

— Какво чувстваш, Еванджелин?

Въпросът изобщо не й се стори странен, тъй като нямаше никакъв опит с мъжете. Отвори очи и дълго не намери сили да отговори.

— Бих дала живота си за теб.

Херцогът се втренчи невярващо в нея. Заля го толкова мощен прилив на страст, че едва се сдържа да не я повали веднага на килима. Но се овладя.

— Явно няма да спреш да ме изненадваш. Би ли ми казала как една жена, която си търси единствено любовник, би могла да изпитва толкова силна загриженост за добруването му?

Дъхът й секна. Тялото й се скова.

— Обичам те, Еванджелин! Любовта ми към теб е нещо много повече от животинска страст. Мисля, че ще те обичам до сетния си дъх. Баща ми е открил своята половинка в лицето на майка ми. Аз открих моята в теб. Хайде, толкова ли ти е трудно да изречеш думите, които мислиш?

Зарови лице в рамото му.

Отново я обсипа с целувки. После обгърна с ръце гърдите й. Тя трепереше. Задиша тежко. Изви гръб в дъга и се притисна към дланите му. — Желаеш ли ме, Еванджелин?

— Да, да!

Зарови пръсти в косата му и придърпа главата му надолу, за да го целуне. Той се засмя.

— Виждам, че ме желаеш. Сега ще дойдеш ли с мен? Ще се любиш ли с мен?

Знаеше, че трябва да спре. Веднага. Но не можеше да понесе мисълта, че скоро ще трябва да го напусне, че вероятно след броени дни ще й се наложи да се измъкне тайно от замъка някоя нощ, за да не се върне никога повече. Щеше да умре, без да е познала страстта му, без да е разбрала какво изобщо значи страст. Трябваше да му покаже, че го обича! Да му се отдаде само през тази единствена нощ! Утре вечер щеше да уведоми човека на Ошар, че от нея вече няма никаква полза и щеше да си тръгне. Вероятно ще замине за Лондон. И никога повече няма да види херцога. Затова поне тялото си можеше да сподели с него. За да има в спомените си поне тази единствена нощ.

— Да, искам да се любя с теб!