Катрин Каултър
Измамата (30)

Тридесета глава

— За нещастие, всеки бал с маски отприщва определен вид поведение, което не винаги е благоразумно. Накратко, кара и мъжете, и жените да забравят доброто си възпитание и да се държат така, като че ли всеки момент ще настъпи свършекът на света. Поради тази причина ти не трябва да се отделяш от мен или от майка ми.

Каретата се люшкаше леко напред-назад по калдъръмените улици. Лунните лъчи нахлуваха през прозорчетата и осветяваха лицата на тримата пасажери.

Мариан Клотилд едва се сдържаше да не се разсмее на безпрецедентната проповед на сина си. Остана обаче загледана навън, очакваща отговора на Еванджелин.

— Ваше благородие! Подобна тирада от вашата уста! Направо не е за вярване! Аз не съм невинно момиче. Вярно е, че съм млада, но вече съм била омъжена. Знам какво да правя и какво да не правя. Зряла жена съм, вдовица на непорочния и непрежалим Андре. При това имам добро възпитание. Така че ме оставете на мира. Съветвам ви вие сам да си се възползвате от благопристойните си напътствия.

Мариан Клотилд се изкикоти. Слава богу, че нито един от двамата не го забеляза.

— Не моето поведение е предмет на настоящото обсъждан — У херцога явно се разгаряше гняв. — Ти никога не си идвала в Лондон. А той е моята джунгла, моята територия. Тук аз съм царят. Наясно съм с правилата. Познавам всички животни и инстинктите им. Ти нищо не разбираш. Затова ще действаш според моите наставления. Не желая никой от нашите приятели да остане с лошо впечатление от теб. Ще се държиш подобаващо, което означава, че няма да се отделяш нито за миг от мен. Искам да си винаги пред очите ми. Аз ще те защитавам и ще имам грижата да не извършиш някоя глупост. Ще предотвратя попадането ти в ситуация, която не разбираш. Да речем, някой напорист млад мъж, или по-възрастен, или изобщо мъж, на каквато и да било възраст, може и пиян, на който ще му се прииска да те опипва, а и нещо много повече.

— Бих зашлевила тези напористи мъже, ваше благородие. Дали това обаче няма да ви постави в неудобно положение? Вие самият били ли сте някога напорист млад мъж?

— Не. Аз съм роден с финес и елегантност. Никога не съм опипвал жена, която не е искала да я опипвам. — Изгледа я многозначително.

Еванджелин се изчерви и се отдръпна назад, оплетена в собствената си мрежа.

— Добре тогава — загледа се през прозорчето, — ще се държа като срамежлива и непорочна девица.

— Би могла да опиташ.

После му се стори, че чува някакъв шум откъм страната на майка си и запита:

— Добре ли си?

Мариан Клотилд се изкашля.

— Разбира се, скъпи. Радвам се, че най-сетне пристигаме. Мисля, че това беше едно от най-дългите пътувания през живота ми. В интерес на истината, Еванджелин, синът ми има опит. Сигурна съм, че целеше да ви помогне със съвета си, а не да ви дразни.

— Ако имате предвид, ваше благородие, че херцогът има опит с лондонските пороци, тогава ви разбирам много добре. О, боже, моля да ме извините! Не трябваше да казвам подобно нещо. Но той ме изкушава да го изхвърля през прозорчето.

— Няма да мога да мина — обади се херцогът. — Ти също, като се имат предвид твоите… Както и да е.

— Разбирам ви отлично. Баща му също събуждаше желанието ми да го запокитя нанякъде. Беше прекрасен мъж! — херцогинята притвори очи.

Останалата част от пътуването премина в мълчание. Само копитата на конете отекваха в нощта. Когато каретата най-после зави по дългата чакълена алея към къщата на Сандерсън, Мариан Клотилд ведро възкликна:

— Ето, че пристигнахме! Готови ли сте да се забавляваме? Нали ще се забавлявате, деца, и няма да спорите повече? Надявам се, че сте се освободили от взаимната си жлъч.

— Аз не тая никаква жлъч. Или поне нямах такава, докато не се появи тя!

— О, скъпи. Какви светлини! Не е ли прекрасно, Еванджелин?

— Прекрасно е. Обичате ли да танцувате валс, ваше благородие?

— Да.

— Той е един от най-добрите танцьори в Лондон — намеси се Мариан Клотилд.

— Вие сте негова майка и ваше задължение е да го хвалите.

— Наистина ли така смятате, Еванджелин? Аз лично не съм толкова сигурна. Знам обаче, че ако бях по-млада, непременно щях да се влюбя в него като всички останали дами.

— Надявам се, че има достатъчно други трезви господа, които също умеят да танцуват валс…

До ушите им достигна музика. Кракът й сам започна да си тактува. Запита се дали и Джон Еджъртън ще присъства на бала. Знаеше, че се налага да го види, но не и тази вечер. Тази вечер възнамеряваше да се забавлява и поне за няколко часа да забрави каква е и какво е направила.

Горе, на масивното каменно стълбище, ги посрещна иконом, който изглеждаше зашеметяващо елегантен в костюма си от шестнадесети век — яркочервен кадифен жакет, колосана бяла плисирана яка и прилепнали по краката панталони до коляното.

— Добре дошли, ваши благородия!

Херцогът и майка му си сложиха маските. Еванджелин вече го беше направила. Сега подаде ръка на Кларъндън и му се усмихна лукаво. Икономът ги поведе. Наоколо беше пълно с веселящи се от сърце гости. Навсякъде се мотаеха лакеи в ливреи от епохата на кралица Елизабет, които биха изглеждали абсурдно, ако не беше цялата тази пъстра, възмутително натруфена тълпа.

Щом херцогът се обърна, за да поговори с един свой приятел, Мариан Клотилд се приведе към Еванджелин.

— Много ми се иска да се забавлявате. Синът ми се държи прекалено властно, което аз лично намирам за твърде очарователно. Това не е обичайното му поведение. Отпуснете душата си, Еванджелин, и се забавлявайте.

— Беше много мило от ваша страна да ме поканите, ваше благородие. Благодаря ви. Тук е невъзможно човек да не се забавлява. Питам се обаче как може да се танцува при такова стълпотворение!

— Ще имаш нужда от опитен партньор. — Херцогът отново пое ръката й. — Смея да твърдя, че аз ще се справя добре.

— Изчакай мъничко, скъпи — намеси се майка му. — Виж лейди Сандерсън като римска матрона. Костюмът й е много подходящ… Лусил, как си, скъпа? Такава очарователна вечер! И толкова много гости!

— Приятно е, нали? А коя е тази особа, поставила ръка върху ръката на нашия скъп херцог?

— Мадам дьо ла Валет, Лусил. Наша братовчедка.

— Братовчедка? Много ми се иска да ви видя лицето, скъпа. Надявам се, че сте достатъчно красива за нашия херцог. Той е толкова приятен човек, а в същото време много трудно харесва младите дами, които му биват представяни. Вие сте сравнително млада, нали? Той има много строги изисквания. Толкова е капризен! Как са Сабрина и Филип, ваше благородие? Продължавате ли да изпитвате същите нежни чувства към нея, след като тя се омъжи за един от най-старите ви приятели? Нали знаете, че е бременна?

Херцогът, който бе свикнал с безцеремонността на Лусил и с монолозите й, целящи едновременно да объркат, развеселят и възмутят, само се усмихна.

— Вече всичко е на мястото си. Мадам дьо ла Валет е много млада и напълно поносима. Така че не ми води бърборещи дебютантки, Лусил! А сега, ако ни извините, двамата с мадам ще потанцуваме валс. Мислиш ли, че си във форма, Еванджелин? — добави накрая тихо.

— Краката ми малко се подгъват, ваше благородие, но ще опитам. Боже мой, тази жена е направо удивителна!

— Да, при това знае какво цели.

— Братовчедите и братовчедките все нямат край. — Лейди Сандерсън продължаваше да дърдори на Мариан Клотилд. — Надявам се, че не е бедна като повечето от тях.

— Не й обръщай внимание — прошепна херцогът. — В противен случай ще ме накараш да те помисля за глупачка. Пурпурночервеното ти стои много добре. Порочно е точно колкото искаше. Много ми се ще да те видя в римската тога на лейди Сандерсън. Сигурен съм, че ще пада разкошно върху гърдите ти. Ще танцуваш ли валс с мен, Еванджелин?

Мариан Клотилд не откъсваше очи от сина си и братовчедка му.

— Танцуват добре заедно. Всъщност са великолепна двойка.

— Тя е много висока.

— Херцогът също е много висок. И ненавижда да му се схваща вратът. Лусил, смяташ ли, че можеш да ми изнамериш подходящ партньор?

Херцогът притисна здраво Еванджелин и я поведе умело през гъстата тълпа по дансинга.

— Ако трябва да бъда честна — отбеляза задъхано тя, замаяна от поне десетината завъртания до момента, — вие наистина танцувате добре.

— Танцуването, както и изисканите маниери, са нещо, с което съм закърмен.

— Очевидно не ми позволявате да го забравя.

Усмихна й се и забеляза, че очите й блестят под маската. Зърна по-свободно място и я завъртя широко. Еванджелин се засмя и едва не започна да си тананика от удоволствие.

После понамалиха темпото.

— Съществува ли нещо, което не можете да правите добре?

— Комплимент ли надушвам? Разбира се, че не.

— Простете. Всъщност исках да ви направя комплимент. Да си го взема ли обратно?

Кларъндън отпусна за миг брадичка върху косата й. Тя дискретно ухаеше на рози.

— Има безброй много неща, които бих желал да върша по-добре.

— Например?

— Когато ме вбесиш, бих искал да съм в състояние да се гневя по-дълго. Ала истината е, че щом се приближиш до мен, аз те сграбчвам и забравям, че преди малко съм искал да те удуша. Идва ми да ти смъкна дрехите, да те поваля под себе си и да те целувам, докато се задъхаш, а после…

— Прекалено детайлизираш.

— Вероятно си права. Откакто започнах да изброявам детайлите, ти ми стъпи върху краката поне три пъти. А понякога ми се иска просто да си лежа до теб и да те съзерцавам — без дори да те целувам или докосвам. Просто да те гледам. И това би ми доставило неизмеримо удоволствие. Всъщност танцуваш отлично. Е, все още не си в моята категория, но с малко практика ще започнеш да ми партнираш великолепно.

Последните му думи само прелетяха покрай ушите й. Защото в съзнанието й се оформяше кристално ясно една картина: тя лежи напълно гола, а той е върху нея и ту се взира в очите й, ту я обсипва с целувки. Преглътна и се усмихна.

— Знаете ли, ваше благородие, след като вие ми се нагледате, аз също бих искала да ви съзерцавам дълго, дълго чак докато остарея.

Дъхът му секна. Втренчи се в нея — в жената, която го бе втвърдила до такава степен, че имаше чувството, че всеки момент ще излее семето си. Оркестърът изсвири финалния акорд. Но те не напуснаха дансинга. Едва си поемаха дъх, вторачени един в друг. Изведнъж до съзнанието на херцога достигна нечий смях. Боже господи, напълно се беше забравил! Еванджелин също дишаше тежко. Това го възбуди до такава степен, че отново му се стори, че ще се изпразни. Не можеше нито да помръдне, нито да каже нещо.

— Ето я и лейди Джейн Белърман — обади се Еванджелин, — идва право срещу нас. Знаех си, че е твърде хубаво, за да продължи дълго. Дори си е свалила маската.

Херцогът измери с очи младата дама, която се носеше с ужасяваща устременост.

— Овчарски костюм. Слава богу, че не носи и гега. Вероятно би те цапардосала с нея.

— Мисля, че изглежда прекрасно — отбеляза Еванджелин и й се прииска въпросната дама да се продъни в ада. — Предполагам, че ще танцувате с нея?

— Ще й оскубеш ли косата, ако го направя?

— Отново прословутата самонадеяност! Виждам, че вече има опашка от дами за вас. Да, от изражението на лейди Джейн веднага ми става ясно, че много й се иска да ме метне през терасата.

— Много вероятно, но аз ще те защитя — можеш да ми вярваш. И къде е тази опашка от дами? Моля те, не ме удряй. Не и посред балната зала, където стотици очи следят всяко наше движение. Добре, ще изпълня дълга си към лейди Джейн. А ти не танцувай с никого повече от веднъж.

— Защо? Тъкмо се канех да танцувам с вас още един път.

— И да дадем повод за излишни клюки?!

— Искате да кажете, че повече няма да танцувате с мен!

— Това вече е нещо съвсем различно. Ти си моя братовчедка и мой дълг е да се грижа за теб. А ето че лейди Джейн, тази девствена овчарка, всеки миг ще ни помете.

— Не знаех, че всички овчарки са девственици.

— Само най-ценните. А сега трябва да се разделим, Еванджелин. Не се отдалечавай много от мен. Да смея ли да се надявам, че този път като никога имам последната дума?

— Тъй като вие сте мой работодател — каза го с най-сладкия си глас, — и тъй като ми плащате така щедро за услугите, не бих рискувала да изгубя възнаграждението си.

Кларъндън потри брадичка с дългите си пръсти, които копнееха да погалят всяко сантиметърче от тялото й.

— Вероятно ще се наложи да поправя грешките на баща ти. Той никога не те е пердашил. Може би в най-скоро време ще те преметна на коляното си и мекото ти сладко бяло задниче ще загори под ръката ми. А сега отивам при лейди Джейн.

С тези думи се отдалечи, без изобщо да погледне назад!

Оркестърът засвири нов валс и Еванджелин тутакси бе повлечена по дансинга от един рицар на крал Артур, най-малко с десет сантиметра по-нисък от нея. Забеляза, че херцогинята пък танцува с някакъв застаряващ гръцки философ — Лорд Харви, както я уведоми рицарят между две изхълцвания, за които не спря да й се извинява. Херцогът танцуваше с лейди Джейн и се смееше.

Следващият партньор на Еванджелин беше един пуритан, още обаче не достигнал съвсем до отрицанието на плътското. Затова й се налагаше от време на време да го сритва. Четвъртият беше рицар в пълно бойно снаряжение, който се чувстваше твърде неудобно в тежката броня, но пък беше доста забавен.

Между танците едва смогваше да си поеме дъх. Понякога долавяше и одобрителната усмивка на херцогинята. Колкото до херцога, той повече не се приближи към нея. Танцуваше всеки танц с различна дама.

Нали й бе говорил за дълг? Тогава защо не идваше? Праволинейният добродетелен дръвник беше прекалено ангажиран с английски овчарки, вятърничави нимфи, дори с някаква богиня с широки позлатени панделки на гърдите.

Когато един френски кавалер^[1] от миналия век й каза, че наближава полунощ, Еванджелин искрено се изненада. А когато поиска да смъкне маската й, тя побърза да заяви:

— Виждам, че херцогинята ме вика. Довиждане, сър.

Промъкна се през френския прозорец, който водеше на терасата. Вечерта беше студена. Ярката луна посребряваше красивите градини. Приближи се до железния парапет.

— Здравейте, мадам дьо ла Валет! Не мога да повярвам, че най-после сте се освободили от обожателите и сте съвсем сама тук.

Еванджелин се извъртя рязко при тези иначе меко изречени думи. Пред нея стоеше висок елегантен мъж със сиво домино. В гласа му имаше нещо познато, но не можеше да се сети откъде.

— Вие знаете името ми?

Не изглеждаше пиян. Вероятно просто е искал да подиша чист въздух.

— Полунощ е. — Непознатият вдигна обвитата си в ръкавица ръка и дръпна панделките на маската си.

Еванджелин се втренчи в него — в очите му, в бенката на бузата. Пред нея стоеше не някой друг, а Конан Деуит мъжът, когото беше срещнала в старата норманска църква в Читърли.