Джуд Деверо
Алисия (15)

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Алисия седеше в горещата вода, покрита до шията с ароматна сапунена пяна. В камината гореше буен огън и разпространяваше в стаята благодатна топлина и мирис на смола. Алисия се оглеждаше лениво. Спалнята беше прекрасна. Таванът и подът бяха облицовани с испански плочки. Стените бяха покрити с бяло боядисано дърво, а на местата, където гредите се събираха, растяха розови пъпки. Огромното легло беше покрито с розово кадифе. Креслата, пейките и шкафовете бяха с великолепна резба.

Алисия се усмихна и се отпусна назад. Беше й приятно, че е обградена от такъв лукс, макар че парите можеха да се дават и за много по-смислени неща. По пътя дотук двамата със Стивън бяха видели много бедни хора. Тя би дала всичките тези пари за клана си, но знаеше, че англичаните мислят другояче.

Тя затвори очи и отново се усмихна при мисълта за срещата с Джудит. Тя си представяше, че ще види мека, отстъпчива жена, но нищо в Джудит не беше меко и отстъпчиво. Очевидно всички слуга познаваха твърдата й ръка и с готовност изпълняваха нарежданията й.

Преди да усети какво става с нея, тя беше вече съблечена и лежеше в горещата вода. Когато дойде тук, нямаше представа, че се нуждае точно от една топла баня.

Вратата се отвори безшумно. Влезе Джудит.

— Сега си по-добре, нали? — попита е усмивка тя.

— Чувствам се прекрасно. Бях забравила какво е да те глезят.

Джудит изкриви лице и й подаде голямата, предварително затоплена хавлия.

— Боя се, че мъжете от семейство Аскот не умеят да глезят жените си. Гевин очаква от мен да споделям всичките му проблеми, без да протестирам и да се оплаквам.

Алисия се уви в топлата хавлия и погледна замислено съпругата на Гевин.

— А какво би направила, ако ти заповяда да си стоиш в къщи?

Джудит избухна в смях.

— Разбира се, че няма да го послушам. Гевин често не обръща внимание на нещата, които смята за второстепенни. Когато арендаторите му крадат жито от складовете, той смята това за дреболия.

Алисия седна пред огъня и въздъхна.

— Знаеш ли, много ми се иска да си бях донесла сметките. Боя се, че в книгите ми цари страшна бъркотия.

Джудит взе един гребен от слонова кост и започна да реши прясно измитата коса на Алисия.

— Ти имаш много други задължения и сигурно не ти остава време да броиш зърната жито в складовете. Кажи ми, как се чувстваш като господарка на клана? Приятно ли ти е, когато всички красиви млади мъже бързат да изпълнят желанията ти?

Алисия избухна в смях. Представите на Джудит бяха абсурдни. Тя наметна един от копринените й халати и се зае с косата си.

— Аз нося голяма отговорност — заговори сериозно тя. — А що се отнася до послушанието на мъжете… — Тя разтърси косата си и се засмя. — Шотландците имат друго отношение към жените.

— Английските мъже си въобразяват, че жените нямат разум! — проговори възмутено Джудит.

— Точно така. Но когато мъжът се убеди, че жена му е интелигентна, започва да предявява много високи изисквания.

— Не те разбирам.

— Моите мъже не се подчиняват сляпо на желанията ми. В Шотландия всички са убедени, че са равни помежду си. Стивън заповядва на рицарите си да оседлаят конете и да тръгнат на път и те изпълняват заповедта, без да попитат къде отиват.

— Започвам да разбирам — промърмори замислено Джудит. — Значи твоите хора искат първо да узнаят къде трябва да отидат и защо. Ако е така, то…

— Понякога, разбира се, ми създават ядове — призна с усмивка Алисия. — В моя замък има един мъж на име Там, който е доста по-възрастен от останалите. Той наблюдава всяка моя крачка и коментира всичките ми решения. На всичкото отгоре има една дузина синове, които ми възразяват на всяка крачка. Всъщност, аз вземам самостоятелни решения само по второстепенните въпроси. Във всички останали случаи важи общото решение на клана.

— Какво става, когато ти искаш едно, а мъжете настояват за друго? Как постъпваш тогава?

Алисия се усмихна съзаклятнически.

— Имам си методи, с които усмирявам и най-смелите мъже. Винаги успявам да ги надхитря, дори когато ме следят с орлови погледи.

Джудит избухна в смях.

— Също като с нашия краварник! Не можех да позволя на Гевин да го построи според плановете си. Щеше да стане голям провал. Затова накарах мъжете да копаят цяла нощ, за да свършат преди завръщането му. Знаех, че е много пестелив, за да нареди да засипят основите. Освен това е твърде горд, за да признае, че съм била права, а той не.

Алисия приседна на пейката до снаха си.

— А аз се страхувах от срещата с теб! Стивън ми разказваше… ами, описваше те едва ли не като красива кукла с глава от слама.

— Стивън? — Джудит се засмя и улови ръката на Алисия. — Аз съм виновна, че закъсня за венчавката си. Ако знаеш как се развиках, когато разбрах, че дори не е изпратил вест, за да се извини за закъснението си! — Тя се поколеба, после решително продължи: — Чух, че това му е създало известни проблеми.

— Стивън Аскот създава проблемите си сам — отговори строго Алисия. — Има моменти, когато е най-проклетият, най-непоносимият, най-ужасният…

— …най-прекрасният мъж на света! — довърши през смях Джудит. — Не ми казваш нищо ново. Познавам добре и четиримата братя Аскот, нали съм омъжена за най-големия. Но никога не бих заменила Гевин за някого от онези парфюмирани, слабовати, наперени джентълмени, които ме ухажваха в кралския двор. Вероятно и ти изпитваш същото към Стивън.

Внезапно Раб скочи, залая радостно и се втурна към вратата. Стивън влезе с широка усмивка и зарови пръсти в гъстата му козина.

— Много сте радостни — отбеляза той и погледна подозрително двете жени.

— Радвахме се, че разполагаме поне с няколко минути спокойствие — отговори спокойно Алисия.

Стивън погледна с усмивка Джудит.

— Може би ще успееш да я направиш малко по-кротка и мила, докато сме тук. Знаеш ли, в залата има един човек, който ми проглуши ушите, че бил донесъл нови рокли.

— Тъкмо него чаках! — извика въодушевено Джудит и изскочи навън.

Стивън разгледа изпитателно жена си.

— Изглеждаш прекрасно. Като свежо пролетно утро.

Алисия се дръпна от протегнатите му ръце и застана пред камината.

— Още ли ми се сърдиш за случилото се в къщата на Хю?

— Да ти се сърдя? — попита хладно тя. — Не. Постъпих глупаво. Това е всичко.

— Глупаво? — Стивън изпита болка от студенината й.

Това беше много по-лошо, отколкото ако го беше нападнала с нож. Алисия се обърна и го погледна втренчено.

— Бях започнала да вярвам, че нещо ни свързва.

— Любов? — попита той и очите му заблестяха. — Няма нищо лошо, ако ми признаеш, че ме обичаш.

Алисия изкриви уста в горчива гримаса и блъсна ръката му.

— Любов! — проговори гневно тя. — Говоря ти за нещо много по-важно. Между мъжа и жената трябва да има доверие, лоялност, вяра в човека до теб.

Стивън я погледна намръщено.

— А аз си мислех, че жените искат мъжете им да ги обичат…

Алисия въздъхна разочаровано.

— Кога най-после ще проумееш, че аз не съм като другите жени? — попита с болка тя. — Аз съм Алисия Макарън. Няма друга като мен. Може би повечето жени смятат, че любовта е най-висшата цел в живота им, но аз не мисля така. Има достатъчно хора, които ме обичат. Всички мъже и жени в клана ме обичат, Там е готов да умре за мен. Имам много приятели. Обича ме дори Кирсти, която е от клана Макгрегър.

— А къде е моето място? — попита мрачно Стивън и отстъпи крачка назад.

— Сигурна съм, че ние с теб също се обичаме, макар и по друг начин. Направих всичко за теб, когато те улучи стрелата на Дейви, а ти също си доказвал нееднократно, че си загрижен за мен.

— Много съм ти благодарен за онази малка услуга — отговори сърдито той. — Аз пък си въобразявах, че ще се зарадваш, като ти кажа, че те обичам.

— Искам да ме уважаваш, да пазиш честта ми. Като господарка на клана Макарън аз живея в мъжки свят. Затова не искам съпруг, който се опасява, че ако постоянно не ме надзирава, мога да извърша нещо нечестно.

Лаят на Раб прекъсна разговора им. Вратата се отвори и Джудит надникна в стаята.

— Мога ли да вляза? — попита меко тя.

— Ела тук, Раб — заповяда Алисия и обясни на снаха си: — Той няма да ти стори нищо, стига да не носиш оръжие.

— Ще го запомня — отговори засмяно Джудит и й показа роклята от тъмносиньо кадифе, цялата обшита със златни конци. — За теб е — обяви тържествено тя. — Искам да видя как ще ти стои.

— Но как успя да я приготвиш за толкова кратко време? — попита смаяно Алисия и поглади красивата материя.

Джудит се усмихна тайнствено.

— Тук живее един ужасен дребосък, който работи за Гевин. Постоянно е затворен в мазето, защото върши разни безсрамия. Дадох му кесия със сребро, казах му колко си висока и му заповядах да ушие рокля, достойна за лейди като теб.

— Прекрасна е — усмихна се с благодарност Алисия. — Толкова си мила с мен. Вече не се чувствам натрапник в къщата ти.

Джудит сложи ръка на рамото на Стивън.

— Изглеждаш изтощен, братко. Не ти ли е добре?

Стивън се опита да се усмихне и целуна разсеяно ръката й.

— Може би съм уморен от пътуването. — Той се обърна официално към Алисия: — Братята ми ще се радват да се запознаят с теб. — Ще се радвам, ако се отзовеш на молбата ми. — После се обърна и излезе от стаята.

 

 

Едва след няколко часа Алисия беше облечена и нагласена според представите на Джудит. Докато я оглеждаше критично, тя й обясняваше, че е научила няколко номера за разкрасяване в кралския двор, но нямала никакво намереше да отива повече там. Алисия отказа категорично да закрие косите си с боне и Джудит се съгласи с нея, възхитена от разкошните гарвановочерни къдрици, които се спускаха чак до кръста й. Накрая реши, че и тя ще се среши по същия начин. След това облече рокля от виолетов сатен, чиито ръкави и подгъв бяха обшити с тъмнокафяви кожички от норка. Стройната й талия беше стегната със златен колан, украсен с пурпурни аметисти.

Алисия приглади тежкото кадифе и се усмихна. Роклята стесняваше движенията й, но днес това не я притесняваше. Дълбокото правоъгълно деколте разкриваше голяма част от гърдите й. Набраните ръкави бяха разцепени и подплатени с тънка коприна, обшита със златни конци. Тя изпъна рамене и слезе на долния етаж, за да поздрави братята на мъжа си.

Четиримата мъже бяха застанали един до друг пред огромната каменна камина в зимната стая за гости. Алисия и Джудит престъпиха прага и спряха за миг, за да ги оценят в цялата им красота.

Стивън беше подрязал дългата си коса и вече не носеше шотландските дрехи. Алисия усети пронизваща болка. Планинецът беше изчезнал, за да отстъпи място на съвършения английски благородник. Днес мъжът й носеше жакет от тъмносиньо кадифе с яка от скъпи дантели. Мускулестите му крака бяха обути в тъмносин клин.

Гевин беше целият в сиво, жакетът му беше подплатен с катеричи кожи. Рейн носеше черно кадифе, яката му беше обшита със сребърни конци, събрани в сложна испанска шарка. Жакетът на Майлс грееше в смарагдово-зелено. Ръкавите му бяха подплатени със сребърно платно, маншетите украсени с перли.

Майлс забеляза жените пръв. Той остави сребърната си чаша на перваза и излезе напред. Застана пред Алисия и в очите му пламна огън. Отпусна се на едно коляно пред новата си снаха и сведе глава.

— Радвам се, че прие да дойдеш в дома ни — прошепна почтително той.

Алисия погледна объркано останалите трима братя. Джудит се усмихна, горда с красотата на снаха си.

— Ще ми позволиш ли да ти представя Майлс Аскот?

Алисия протегна ръка, Майлс я улови и я целуна с горещите си устни.

— Събра достатъчно точки още първия път, братле — отбеляза саркастично Стивън. Гевин избухна в смях и удари брат си по рамото с такава сила, че виното се разплиска.

— Добре, че се върна — проговори през смях той. — Само ти можеш да ми помагаш да държим в подчинение милото ни братче. — Той се обърна учтиво към Алисия: — Лейди Алисия, мога ли и аз да се представя официално? Аз съм Гевин Аскот.

Алисия дръпна ръката си, но не можа да откъсне поглед от омагьосващите очи на Майлс. Този млад мъж беше не само невероятно красив, в него имаше нещо, което приковаваше вниманието. Тя подаде ръка на Гевин, после се обърна към третия брат:

— А вие вероятно сте Рейн. Чувала съм много неща за вас.

— И все добри, нали? — засмя се Рейн и показа трапчинките си. После се сведе в дълбок поклон над ръката й.

— Разбира се — отговори с усмивка Алисия. — Един от хората ми прилича много на вас. Силен и здрав като стогодишен дъб. Казва се Там и обучаваше Стивън в шотландското бойно изкуство. Седмици наред слушах вашето име, когато съпругът ми искаше да се измъкне от изтощителните упражнения с Там.

Рейн избухна в смях.

— Значи моето име е сторило чудото! Защото тази сутрин го подложих на кратко изпитание и той излезе победител. — Той хвърли бърз поглед към брат си и продължи дяволито: — Освен това ми отправи предизвикателство и скоро ще се състои истински двубой.

Алисия измери с почтителен поглед могъщите му рамена и якия гръден кош.

— Аз мисля, че първата победа е достатъчна…

Рейн я прегърна и залепи звучна целувка на бузата й.

— Жена ти е невероятна, Стивън! Не се отказвай от нея! — извика весело той.

— Никога — отговори сериозно Стивън и улови ръката й. — Вечерята е сервирана. Да сядаме — предложи той и потърси погледа й.

Алисия се усмихна сладко, сякаш никога не се бяха карали.

— Да, разбира се — отговори с измамно покорство тя.

Когато влязоха в трапезарията, Алисия усети кратко замайване. Светът се завъртя пред очите й. Тя беше израсла с омраза към англичаните и клана Макгрегър и сега животът й се преобръщаше с главата надолу. Само преди месец беше станала кръстница на едно бебе от рода Макгрегър, а сега се улови, че това сърдечно, добро и сплотено английско семейство е на път да си извоюва трайно място в сърцето й. Макгрегърови бяха изтребвали съплеменниците й столетия наред, а англичаните бяха убили баща й. Как можеше да обича хора, които беше длъжна да мрази?

— Лейди Алисия? — попита загрижено Гевин. — Да не би виното ни да е твърде силно за вас?

— О, не — отговори с усмивка тя. — Всичко е прекрасно. Боя се, че точно там е проблемът ми.

Той я погледна втренчено.

— Искам да знаете, че ние сме и ваше семейство. Ако някога имате нужда от помощ, няма да закъснеем да се появим.

— Много ви благодаря — отговори сериозно тя. Знаеше, че Гевин е искрен.

След вечерята Джудит изведе Алисия в двора, за да й покаже замъка. Разграничението беше строго: в едната част живееха слугите, а вътрешната, защитена с високи стени, беше предназначена за членовете на семейството. Алисия слушаше внимателно обясненията на снаха си и непрекъснато задаваше въпроси. Организацията и управлението на този огромен имот живо я интересуваха. В близост до външните стени имаше достатъчно ниви и обитателите на замъка можеха да издържат на всяка обсада. Разбира се, всички арендатори бяха задължени да доставят част от реколтата си в замъка.

Стивън намери двете жени в ковачницата.

— Двамата с Гевин възнамеряваме да се върнем в Ларенстън, за да вземем тялото на Крис.

— Вероятно Там вече го е погребал — възрази Алисия.

Стивън кимна.

— Права си, но мисля, че дължим тази последна почит на семейството му. Те дори не знаят, че е мъртъв. Искам да облекча поне малко болката им, като им дам възможност да го погребат на своя земя.

Алисия кимна замислено:

— Крис не обичаше Шотландия — рече тихо тя.

Стивън помилва бузата й.

— Разделяме се за първи път след сватбата ни.

— Колко време ще отсъстваш?

Той улови брадичката й.

— Най-малко три дълги, предълги дни. Доколкото познавам Гевин, той няма да слезе от седлото. — Усмивката му беше нежна. — Във всеки случай няма да спираме по десет пъти всеки ден, както правехме ние с теб по пътя насам.

Алисия го прегърна и се притисна до гърдите му.

— Нали няма да ме забравиш? — прошепна страстно тя и впи устни в неговите.

— Нима бих могъл да забравя бурята, която вселяваш в сърцето ми? — попита задъхано той, когато успя да се освободи.

— О, Стивън…

Мъжът сложи пръст на устните й.

— Когато се върна, ще си поговорим за всичко, което те мъчи. Готова ли си?

Алисия се усмихна щастливо.

— Готова съм, разбира се.

 

 

През нощта Алисия усети, че Стивън й липсва болезнено. Широкото легло в прекрасната спалня беше студено и непоносимо празни.

Горкият Стивън, каза си с болка тя, той дори не можа да се наспи, както трябва. После се прокле, че не бе настояла да го придружи.

Колкото повече размишляваше, толкова по-неспокойна ставаше. Накрая отметна завивката и се втурна към раклата в ъгъла. Извади шотландските си дрехи и само след минута вече закрепваше наметалото на рамото си. Искаше да се поразходи малко в студения двор, за да се умори и да заспи.

Щом излезе навън, до слуха й достигна тропот на копита.

— Стивън! — извика уплашено тя и се втурна към портата. Знаеше, че само членовете на семейството имат право да влизат нощем.

— Вие ли сте, лейди Мери? — попита изненадан мъжки глас. — Радвам се да ви видя отново. Добре ли пътувахте?

— Разбира се, Джеймс — отговори меко жената.

— Да повикам ли лейди Джудит?

— Не, не искам да смущавам съня й. Тя се нуждае от почивка много повече от мен. Ще се оправя и сама.

Алисия остана скрита в сянката на стената и проследи как един от слугите помогна на младата монахиня да слезе. Спомни си думите на Стивън, който беше сравнил сестра си с мадона, и се усмихна. Мъжът й беше казал истината.

— Очаквахме ви много по-рано — продължи Джеймс. — Надявам се, че не ви се е случило нещо неприятно по пътя.

— Едно от децата беше болно. Останах, за да се погрижа за него.

— Имате добро сърце, лейди Мери. Защо ви е да се грижите за просячетата? Някои имат бащи убийци. А и майки! Разбира се, ако се вярва на слуховете.

Мери понечи да му каже нещо, но шумът зад гърба й я стресна. Тя се обърна бързо и се усмихна на Алисия.

— Веднага усетих, че ме наблюдават. Вие сигурно сте съпругата на Стивън.

Дворът на замъка беше тъмен. Само вътрешният двор беше осветен от луната и от един фенер. Мери беше дребна, лицето й представляваше съвършен овал. Алисия веднага почувства доверие към това лице.

— Как разбрахте коя съм? — попита с усмивка тя. — Досега не успях да заблудя нито един Аскот.

— Чувала съм, че шотландците живеят близо до природата. Който се излага без топли дрехи на такъв леден вятър, сигурно е здрав и кален.

Алисия се засмя весело.

— Елате в гостната. Само след минути ще ви запаля буен огън.

— Звучи много привлекателно — усмихна се Мери и скри ръце под простото вълнено наметало.

Мери последва снаха си в голямото, облицовано с дъб помещение, настани се в едно кресло и зачака спокойно Алисия да запали огън в голямата камина. През цялото време се усмихваше. Тази млада дама беше лейди, а не се срамуваше да върши работата на слугите. Нищо, че разполагаше с големи имоти в родината си.

Когато съчките пламнаха, Алисия се обърна с усмивка към зълва си:

— Сигурно сте уморена. Може би трябваше да запаля огън във вашата стая?

Мери придърпа стола си към камината и протегна ръце към огъня.

— Твърде съм уморена, за да мога да заспя. Ще поседя още малко тук, за да се стопля.

Алисия разбърка дървата с дългата маша и погледна замислено крехката фигура насреща си. Мери наистина приличаше на мадона. Овалното лице беше украсено с високо, ясно чело и меки, изразителни кафяви очи. Устата беше малка и нежна, с трапчинки от двете страни. Трапчинките на Рейн, каза си засмяно Алисия.

— Много се радвам, че съм си отново в къщи — въздъхна Мери и вдигна глава към Алисия. — Защо сте още будна? — попита обезпокоено тя. — Да не би Стивън…

Алисия избухна в смях и поклати глава. Настани се в стола до Мери и лицето й изведнъж помрачня.

— Стивън не е тук. Двамата с Гевин тръгнаха за Шотландия, за да вземат тялото на един приятел.

— Кристофър Одли — промълви скръбно Мери и се облегна назад.

— Знаете ли за случилото се? — попита глухо Алисия.

— Да, Стивън ми писа, че е загинал.

— А писа ли ви, че аз съм виновна за смъртта му? — попита с пресекващ глас Алисия.

— Не! Не бива дори да мислите, че имате някаква вина. Стивън обясни, че само дързостта и проклетата английска гордост на Крис са виновни за смъртта му. Писа ми още, че англичаните, които се осмелят да проникнат в шотландските планини, извършват самоубийство.

— Англичаните избиха много мои сънародници — проговори с омраза Алисия и изведнъж се сепна. — Прощавайте! Забравих…

— Че и ние сме англичани? Това е комплимент, сигурна съм. — Мери разглеждаше новата си снаха и се усмихваше на себе си. — Стивън ми писа колко сте красива. Не е преувеличил ни най-малко, даже напротив.

Алисия направи гримаса.

— Той отдава голямо значение на външния вид.

Мери избухна в смях.

— Джудит ми каза същото преди време. Моите братя вярваха, че всички жени са като мен — без темперамент и страст.

Алисия я погледна несигурно.

— Мисля, че вие също би трябвало…

Мери помилва бузата й.

— Вероятно искате да кажете, че е невъзможно жена, която има толкова буйни и страстни братя, да не прилича поне малко на тях? — Тя не изчака отговора на Алисия и продължи: — Не, боя се, че съм склонна към бягство от живота. Жени като Джудит и вас — ако съм разбрала правилно писмата на Стивън — се държат с две ръце за живота, докато аз…

Алисия не знаеше какво да отговори. Двете разговаряха, сякаш се познаваха не от няколко минути, а от години. Тишината в къщата и сиянието на огъня, което проникваше и в най-тъмните ъгли на стая та, създаваха уютна атмосфера и разговорът вървеше от само себе си.

— Кажете ми, чувствате ли се самотна? — попита съчувствено Мари. — Липсва ли ви Шотландия? Имате ли семейство, приятели?

Алисия сведе глава. Мина доста време, преди да отговори.

— Да, приятелите ми липсват много. — Тя си припомни Там, Дъглас и всички останали. — Много искам да се върна по-скоро при тях.

— А сега и Стивън трябваше да замине. Искате ли утре да излезем на езда? Ще ми разкажете за родината си.

Алисия се усмихна и се отпусна назад. С удоволствие щеше да прекара деня с Мери. Тя излъчваше спокойствие, мекота — нещо, което в момента й беше много необходимо.

 

 

Алисия прекара следващите два дни в компанията на Мери. Тази мила жена вдъхваше любов от пръв поглед. Докато Джудит седеше над сметките и управляваше с желязна ръка огромния имот, Мери и Алисия се грижеха за простия народ. Алисия не се интересуваше от стълбиците с цифри, но имаше съвсем точна представа за състоянието и добивите от имота си, която беше придобила главно от разговорите си с хората. Двете с Мери обикаляха околните ферми и разговаряха С всеки срещнат. В началото крепостните бяха плахи и сдържани, но бързо се отпуснаха. Откритостта на Алисия спечели симпатиите им. Тя беше свикнала да се отнася с подчинените си като с равни и Мери наблюдаваше с усмивка как в разговорите с Алисия мъжете и жените придобиваха увереност в себе си и гордо изпъваха рамене. Алисия изпращаше болните в леглото и успя да издейства допълнителни порции за децата на най-бедните семейства. Джудит изпълни молбата й, без да се мръщи.

Разбира се, тя не можеше да бъде само великодушна и щедра с крепостните. Откри хора, които крадяха от господарите си, и се погрижи да бъдат наказани. Някои тихи, работливи и лоялни семейства бяха издигнати на отговорни постове след застъпничеството й. Джудит и Алисия разговаряха дълго. Джудит слушаше внимателно и дори си записваше някои от предложенията на етърва си. Тя разбра веднага, че шотландката е умна и опитна, и се вслуша в съветите й.

Алисия също научи много нови неща, особено за организацията и повишаването на добивите. Беше решена да приложи наученото в Ларенстън. Разгледа подробно скиците и плановете на Джудит за нови сгради и градини. Джудит обеща през пролетта да й изпрати цяла кола със семена и млади растения.

Най-добрите постижения на Джудит бяха в животновъдството. Там тя беше сторила истински чудеса. Алисия беше възхитена от волята й да кръстосва непрестанно овцете и говедата с други породи, за да дават повече месо, мляко и вълна.

 

 

През първата нощ в Аскот Касъл Алисия почти не можа да спи. Хиляди цифри, таблици и чертежи плуваха пред очите й. Стотици лица и имена я гонеха в сънищата й.

Сутринта стана рано и отиде в обора, преди повечето от обитателите на замъка да са се събудили. Беше облякла шотландската си носия, защото знаеше, че народът реагира въодушевено на простите й дрехи. Хареса си една червенокафява кобилка и намери леко седло, което й подхождаше.

— Позволете да ви помогна, милейди — проговори дълбок мъжки глас зад гърба й.

Алисия се обърна и се озова лице в лице с нисък, набит, доста приятен на вид мъж, един от охраната на Майлс. Вчера беше придружил нея и Мери, докато обикаляха селата.

— Много ви благодаря, Ричард.

Очите на мъжа засияха с топъл блясък.

— Нямах представа, че сте запомнили името ми. Това е голяма чест за мен.

— Ах, глупости! — засмя се Алисия. — В Шотландия наричам по име всички мъже и жени от клана си, а те ми казват Алисия.

Мъжът се наведе да затегне стремето.

— Говорих с някои от хората на лорд Стивън, които са били с него в Шотландия. Казаха ми, че често излизате на езда нощем, сама или само с двама-трима мъже.

— Точно така — отговори с усмивка Алисия. — Аз съм господарката на клана Макарън и съм длъжна да водя хората си.

Мъжът се усмихна бавно и някак предизвикателно.

— Ще позволите ли да ви кажа, че завиждам на вашите планинци? В Англия почти не се срещат жени-водачки, камо ли толкова красиви.

Алисия се намръщи и посегна към юздите на кобилката.

— Много ви благодаря — отговори сковано тя и изведе коня си от обора.

Ричард остана загледан подире й, докато тя се скри от погледа му, после се обърна към внезапно появилия се в обора Джордж.

— Онова, което стана тук, не те засяга, момко — проговори студено той и се опита да мине покрай него.

Джордж го стисна за рамото.

— Видях те да говориш с нея и искам да знам какво й каза.

— И защо? — попита иронично Ричард. — Защото я искаш само за себе си, нали? Нали чух какво разказвахте за нея — и ти, и другите мъже от свитата на Стивън!

— Той е лорд Стивън, ако нямаш нищо против!

— Я, какъв лицемер си бил! Наричаш я Алисия и говориш с нея, сякаш ти е сестра. Когато обаче я заговори друг, веднага посягаш към меча си. Чуй какво ще ти кажа. Отнасям се с нея така, както заслужава. Никоя лейди не би разговаряла с васалите и крепостните, ако не искаше да опита онова, което е между краката им.

Джордж замахна и юмрукът му улучи Ричард право в устата. Ала Ричард се опомни бързо, скочи и се нахвърли върху другия мъж. Удари го със сключени ръце и Джордж падна по лице в сламата.

— Какво става тук? — попита остро Алисия, която беше чула шума.

Джордж седна на пода и потърка тила си. Ричард изтри кръвта от носа си с опакото на ръката.

— Попитах нещо — рече спокойно Алисия и погледна изпитателно двамата мъже. — Не искам да узная причината за спора ви, защото вероятно е лична. Искам само да знам кой нападна пръв.

— Аз, милейди — отговори Джордж и се надигна с мъка.

— Ти ли, Джордж? — попита изумено Алисия. — Не разбирам. — Такъв спокоен, уравновесен мъж като Джордж сигурно е имал много сериозни основания, за да се нахвърли като побеснял върху Ричард. Тя не харесваше Ричард. Усещаше, че не може да разчита на него. Беше забелязала похотливите погледи, с които вчера преследваше красивите млади дъщери на крепостните. Не биваше да оставя Ричард сам с Джордж, защото боят можеше да продължи, и в същото време не можеше да вземе Джордж със себе си, защото именно той беше нападнал пръв. Най-добре да се задоволи с компанията на Ричард и да предпази васала на Стивън от още удари.

— Елате е мен, Ричард — нареди спокойно тя. — Искам да придружите лейди Мери и мен в обиколката ни. — Тя хвърли съчувствен поглед към Джордж и излезе от обора.

— Не ти ли казах, че дамичката си пада по мен! — изсмя се тържествуващо Ричард и избяга навън, преди Джордж да се е нахвърлил отново върху него.