Джуд Деверо
Алисия (14)

ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Докато слизаше по стълбата, Алисия кипеше от гняв. Сър Хю я чакаше в голямата зала и на лицето му беше изписано такова изражение, сякаш възнамеряваше да я накаже за дългото й отсъствие. Англичани, каза си ожесточено тя. Много й се искаше да му каже, че е открила истината, но замълча. Стивън беше преживял тежки дни, преди да изяви готовност да свали английските дрехи и да се откаже от убеждението си, че английският начин на живот е най-добрият.

Тя щеше да изиграе своята игра и да засрами и двамата англичани. Дано и единият, и другият се убедят, че жената е самостоятелно същество и умее да мисли, каза си сърдито тя.

— Тревожех се за вас — проговори с усмивка сър Хю и й протегна ръка.

Алисия го изгледа невинно.

— Дано не ми се разсърдите, но ще ви призная, че се поогледах малко в къщата ви. Само ваша ли е?

Сър Хю улови ръката й и я стисна нежно. Когато отговори, гласът му преливаше от гордостта на собственика.

— Разбира се, че е само моя. Имам и седемстотин акра земя. Освен това разполагам с второ имение в южната част на страната.

Алисия въздъхна дълбоко.

— Стивън не е толкова богат, нали? — попита плахо тя.

Хю смръщи вежди.

— Не. Доколкото знам, има парче земя и някаква стара кула. Обаче вашите земи…

Алисия въздъхна отново.

— Прав сте, но те са в Шотландия.

— О, да, разбрах. Вашата страна е студена и мокра, нали? Нищо чудно, че предпочитате да живеете тук. Е, може би Стивън… — Той не довърши изречението си.

Алисия се усмихна на себе си. Стана точно както очакваше. Хю не се интересуваше от нея и нямаше намерение да погази честта на приятеля си. Той просто страдаше от скука и искаше да подразни малко Стивън. Споменаваше твърде често името му, за да има враждебни намерения. Стивън смяташе, че приятелят му се харесва на жените и съпругата му може да се поддаде на чара му и да изневери на брачната си клетва. Хю нямаше намерение да я отведе в леглото си, само я използваше като средство, за да ядоса Стивън. И двамата не се съобразяваха с мислите и чувствата й.

Тя щеше да обърка плановете им и да им даде да разберат! При тази мисъл на лицето й изгря усмивка. Как ли щеше да реагира сър Хю, ако му признаеше, че е недоволна от живота си със Стивън и би предпочела да заживее в Англия с хубавец като него?

Двамата излязоха навън и Алисия погледна към небето.

— Мисля, че слънцето всеки момент ще се покаже зад облаците. Искате ли да изнесем креслата, за да се наслаждаваме на топлите му лъчи?

Сър Хю се зарадва на предложението й и веднага заповяда на слугите си да преместят креслата. Ала когато Алисия се приведе към него и му показа дълбокото си деколте, смръщи изненадано чело. Без да губи време, тя премина към темата.

— Значи нямате съпруга, милорд? — Музикантите не преставаха да ги забавляват с весели мелодии.

— Не… още не. Нямам късмета на Стивън.

— Той… наистина ли ви е приятел? Тогава вероятно ще станете и мой приятел.

Хю я погледна дълбоко в очите и се уплаши, че ще се загуби в дълбините им. Стивън имаше дяволски късмет.

— Разбира се, вие също сте моя приятелка — отговори бащински той.

Алисия въздъхна и отвори примамливо пълните си устни.

— Веднага разбрах, че сте чувствителен и интелигентен мъж. Иска ми се и съпругът ми да беше такъв. — Тя се усмихна на смаяната му физиономия. — Нали знаете как беше сключен бракът ми. Нямах право на избор. Иначе бих избрала друг. Лорд Стивън…

Хю я погледна сковано.

— Чух, че Стивън е трябвало да се бие за вас. Той е най-добрият воин, когото познавам. Чух, че Чатауърт го нападнал в гръб…

— О, да, Стивън е прекрасен рицар, но… как да кажа… не е толкова добър в леглото.

Хю я погледна смаяно.

— Нима твърдите, че Стивън Аскот има недостатъци? Трябва да знаете, че сме приятели от детинство. А що се отнася до жените — в гласа му имаше истински гняв, — когато служихме заедно в равнината, той се влюби в една малка мръсница и ослепя от страст. Тя беше дъщеря на търговец и спеше с половината рота. Платих й доста солидна сума, за да легне с мен, и направих така, че той да ни завари заедно.

— Значи затова ви е сърдит? — промълви тихо Алисия, забравила кокетството си.

— Ако му бях казал истината, нямаше да ми повярва! Не беше способен да види по-далече от трапчинките й!

Алисия се облегна назад в креслото си. Трябваше да смели онова, което бе узнала от Хю. Значи Стивън я използваше като инструмент, за да отмъсти на приятеля си за злото, което уж му беше причинил. Хю му бе отнел жената, в която се беше влюбил! Остра болка прониза сърцето й. Стивън е обичал някаква уличница е трапчинки и е бил готов да се откаже от женитбата с нея!

— Не ви ли е добре, лейди Алисия?

Тя примигна и отговори тихо:

— Мисля, че в окото ми е влязла песъчинка.

— Чакайте, аз ще видя! — Той взе лицето й в големите си, силни ръце. Алисия го погледна невинно.

— Няма нищо — промърмори сър Хю, но не пусна лицето й. — Алисия, вие сте невероятно красива жена. Стивън е…

Тя се изтръгна от ръцете му.

— Не искам да чувам това име — отговори сърдито тя. — Днес съм свободна жена и ще се забавлявам. Кажете на музикантите да се отдръпнат, за да можем да потанцуваме.

Сър Хю хвърли нервен поглед към кулата и се остави да го издърпа на платформата. Алисия го завъртя в кръг и той едва не изгуби равновесие. Тази жена беше невероятно темпераментна. Разпуснатата й коса се вееше, гъвкавото й тяло тръпнеше в ръцете му, очите й блестяха. Изведнъж студеният зимен ден се превърна в пролет. Хю забрави, че ревнивият съпруг ги наблюдава от прозореца на затвора си.

— Спрете най-после, Алисия! — извика през смях той, забравил тържественото „милейди“. — Боя се, че ще падна в безсъзнание. Знаете ли какви бодежи имам!

Алисия избухна в смях.

— Вижда се, че от вас няма да стане истински шотландец. Трябва да правите повече физически упражнения.

Той хвана ръката й.

— Не съм се изтощавал така, откакто за последен път се упражнявах с братята Аскот.

— Разбирам ви — усмихна се тя и двамата седнаха на креслата. — Стивън се упражнява прилежно с моите хора.

— Той е добър мъж и опитен воин — отговори сър Хю и взе парче сирене от таблата, която му поднесе слугата.

— Може би — отговори Алисия и отпи голяма глътка от топлото вино, подправено с ароматни билки.

— Завиждам му.

— Наистина ли? — Тя го погледна изпитателно. — Може би ще успеете да го заместите… в някои отношения. — Сър Хю се наду като паун и тя сведе глава, за да не се изсмее в лицето му.

— Лейди Алисия, трябва да говоря сериозно с вас — изрече тържествено мъжът. — За Стивън.

— Какъв беше като дете? — попита меко тя.

Хю я погледна втренчено.

— Сериозен. Като Гевин. Всички братя Аскот са израснали в мъжки свят. Ако Стивън се държи като непохватно момче, причината е, че няма опит е жените.

— Значи е много различен от вас — поласка го умело тя.

Хю се усмихна самодоволно.

— Е, аз не съм съвсем неопитен и затова… затова и вие се чувствате привлечена от мене. Ала с годините ще свикнете със Стивън и ще се научите да го цените.

— Това ли търсите — жена, която да ви цени?

— О, аз наистина съм съвсем различен от Стивън — отговори засмяно той.

Алисия го погледна с добре изиграна плахост. В главата й назряваше смел план.

— Знаете ли, преди време гостувахме на едно селско семейство в Шотландия и жената ни приготви невероятно питие от лишеи. Когато влязохме в имението ви, забелязах, че същите лишеи растат близо до скалите край портата. Искате ли да се поразходим дотам и да съберем малко? Много бих искала да ви приготвя тази напитка.

В първия момент Хю я погледна слисано, после кимна колебливо. Обратът, който взе разговорът, му беше неприятен. Съпругата на Стивън беше готова за изневяра.

Докато вървяха към портата, той говореше само за Стивън, хвалеше честността и великодушието му, учудваше се на готовността му да облече шотландски дрехи. Скоро заваля и двамата се върнаха в къщата. Сър Хю се настани удобно в голямата зала. Един слуга донесе горещо вино и чаши, в които Алисия щеше да приготви питието. Докато стриваше лишеите и ги смесваше грижливо с виното, тя наблюдаваше крадешком домакина си, който беше изпъчил гърди и самодоволно потриваше ръце. Очевидно се гордееше с благородството си. Кой друг на негово място би се възпротивил срещу опитите за сближаване, предприети от такава красива жена?

— Заповядайте, милорд — проговори с мил гласец тя и му подаде чашата. Прие с усмивка уверенията му, че напитката е чудесна, и собственоръчно му наля още една чаша.

— Трябва да си поговорим сериозно — започна отново той, когато изпразни и втората чаша. — Не бива да напускате дома ми с убежденията, които имате сега.

— И какви са моите убеждения? — понита сладко тя.

— Стивън е мой приятел. Познаваме се още от деца. Надявам се, че ще останем приятели да края на живота си.

— Нима очаквате, че някой ден ще се скарате?

— Това зависи изцяло от вас. Никога, никога не бива да му признавате, че сте почувствали… привързаност към мен.

— Аз съм почувствала привързаност към вас? — попита невинно тя. После приседна в креслото насреща му. — Какво имате предвид?

— О, не се преструвайте, милейди! И двамата знаем какво се случи днес между нас. Жените разбират какво става в сърцата им и в тези на мъжете.

— Така ли? Важи ли то за всички жени? И какво друго знаят те?

— Не се правете на наивна! — ядоса се сър Хю. — Не съм толкова неопитен в тези неща като Стивън. Вие можете да го накарате да повярва, че никога не поглеждате други мъже. Аз няма да му отнема тази илюзия, защото е мой приятел. Но поне пред мен не е нужно да се правите на невинна.

В този момент го прониза остра болка в стомаха и той изкриви лице.

— Защо побледняхте изведнъж? Ще ви дам още малко от питието.

Хю изпи наведнъж третата чаша и въздъхна доволно. Подправеното вино беше невероятно вкусно. Болките в стомаха му отслабнаха, но само за малко. По челото му избиха капчици пот.

— Сигурно рибата, която ядохме, е била развалена — промърмори той. — Къде бях спрял?

— Казахте, че съм готова да напусна съпруга си. Заради вас.

— Не тълкувайте така думите ми. Казах само…

Алисия остави каната на масата и тропна с юмрук.

— Сега обаче аз ще ви кажа нещо! — заяви енергично тя и застана пред него с ръце, опрени на хълбоците. — Казахте, че сте приятел на Стивън, но му изиграхте един невероятно глупав номер. Затворихте го в онази кула и го накарахте да гледа как омайвате жена му!

— Аз ли омайвам жена му? Вие бяхте готова да влезете в леглото ми, драга, не аз!

— Така ли? Защо си въобразявате, че можете да четете мислите ми? Наистина ли сте толкова суетен да вярвате, че съм прекарала цели месеци в леглото на Стивън и не съм доволна от него?

— Но нали самата вие казахте…

— Вие бяхте достатъчно глупав да повярвате във всичко, което ласкаеше суетността ви. Осмелихте се да твърдите, че сте проявили благородство, като сте платили на една уличница да легне с вас. Въобразявате си, че сте направили услуга на приятеля си, но аз се питам дали истинската причина за тази постъпка не е била ревността ви. Защото всички мъже в лагера ви е трябвало да й плащат — освен моят Стивън!

— Вашият Стивън! — Хю се опита да се изправи, но болките в корема бяха станали непоносими. В погледа му се изписа ужас. — Вие сте ме отровили!

Алисия се усмихна доволно.

— Не съм ви отровила. Няколко дни ще бъдете на легло и това е всичко. Просто се погрижих никога да не забравите този ден!

— Защо го направихте? — прошепна с мъка той и се хвана за корема. — Какво съм ви сторил?

— Нищо — отговори сериозно тя, — абсолютно нищо. Използвахте ме като пионка в раздорите си със Стивън. Нито за миг не ви хрумна да ме попитате дали съм съгласна с тази глупава игра. Още снощи, докато Стивън свиреше на лютнята, разбрах по лицето ви колко сте суетен. Наистина ли вярвате, че нито една жена не може да ви устои?

— Вие сте подла змия! — изхърка възмутено сър Хю и отново се присви от болка.

— Така ли? Само защото не пожелах да се примиря с ролята на безпомощна фигура във вашата сложна мъжка игра? Припомнете си, сър Хю, че в шаха има само една женска фигура, и тя е най-силната и най-подвижната! — Тя се приведе и измъкна от джоба на жакета му ключа от килията на Стивън.

След малко Алисия се качи в старата кула и отвори вратата на мъжа си.

— Ето, освободих те — проговори спокойно тя. — Още не се е стъмнило. Можем да продължим пътя си. Брат ти сигурно ни чака.

Той я погледна мрачно.

— Идваш от стаята му, нали? Харесаха ли му гърдите ти? Насладихте ли се на плътските радости?

— Да те вземат дяволите, Стивън Аскот! — изсъска вбесено тя. — Омръзна ми да общувам с англичани, които не знаят как да се държат към жените. Отначало твоят така наречен приятел се отнесе с мен като с някаква мебел, а когато му се отплатих за подлостта, заяви, че съм змия!

Очите на Стивън потъмняха от ревност.

— Нали видях какво правехте в двора! Той се държеше така, сякаш ти е любовник от години!

— Така ли? Смяташ ли, че ще позволя на чужд мъж да ме опипва, ако нямам определени намерения?

— Намерения! Нали знам каква си в леглото. Сигурно си искала да откриеш дали има и други мъже, които могат да те накарат да запееш!

Алисия замахна и го зашлеви с все сила през лицето.

— Наистина ли вярваш, че съм прекарала следобеда в леглото му? — попита с искрящи от гняв очи тя.

Стивън потърка пламналата си буза.

— Не вярвам да си имала достатъчно време…

— Хю е твой приятел и ти знаеш, че е почтен мъж. Никога не би сторил нещо, което да опозори честта ти. Но аз съм жена, следователно нямам чувство за чест. Аз съм като семе, което лети според вятъра, така ли?

— Не извъртай думите ми!

— Не ги извъртам! Тази сутрин, когато Раб те намери, ти ме посрещна с твърдото убеждение, че Хю може да ме има, стига само да поиска. Трябваше само да ме попита или да ми каже няколко сладки думички. Ако ме познаваше поне малко, щеше да си седнеш спокойно в килията и да почакаш да те освободя. А после щяхме да се посмеем заедно на номера, който му изиграх.

— Какъв номер? — погледна я смаяно Стивън.

Алисия се ядоса още повече. Този човек изобщо не я слушаше! Защо ли само си хабеше думите да му обяснява? През месеците, които бяха прекарали заедно, тя беше опознала нрава му, беше се научила да разчита на него, да му вярва, да го обича. Дори си беше внушила, че и той я обича. А сега се оказваше, че той не е научил нищо за нея! Все още я смяташе за слабо, глупаво, несамостоятелно същество!

Тя го погледна втренчено и заговори равнодушно:

— Приготвих му горещо питие с билките, които ми показа Кирсти и които предизвикват силни стомашни спазми. Сега ще остане няколко дни на легло.

Стивън не можеше да повярва на ушите си. Толкова искаше да е казала истината! Имаше чувството, че е остарял с години, докато я гледаше как се смее с Хю и се навежда изкусително към него. Беше впил пръстите си в пречките на решетката, докато двамата танцуваха и глезените на жена му се подаваха изпод веещата се брокатена рокля. А сега беше дошла при него и му заявяваше, че е трябвало да изчака спокойно освобождаването си, след като го беше превърнала в разярен звяр? Ако можеше да скочи от прозореца, той щеше да се нахвърли върху танцуващата двойка и да разкъса на парчета неверния си приятел!

— Време е да тръгваме — проговори студено Алисия и му обърна гръб.

Стивън се опомни едва когато Раб се разлая, за да го подкани да се раздвижи. Той мина покрай Алисия и се втурна като обезумял към стаята на Хю.

Приятелят му лежеше на широкото си легло, вдигнал колене към гърдите си, заобиколен от слуги и войници.

— Махни се оттук — проговори с мъка той и изохка задавено, когато го връхлетя нова вълна на болката. — Не искам да виждам нито теб, нито кучката, за която си се оженил. И не смей да се явяваш повече в къщата ми!

Стивън се дръпна от леглото. Стана му жал за Хю и в същото време на лицето му изгря усмивка. Алисия беше казала истината!

— Излез оттук, казах! — заповяда Хю. После се улови за корема и се отпусна на възглавницата, стенейки от болка.

— Милият ми приятел допусна да бъде надхитрен от жена — говореше си през смях Стивън, докато излизаше от стаята. Слезе бързо в голямата зала и видя, че Алисия го чака, облечена в бяла блуза и карирана пола. Понечи да я прегърне, но тя се отдръпна и го погледна студено.

— Алисия… — започна смутено той.

— Ако си готов, мисля, че е време да тръгваме. О, забравих, че ти си господарят, прощавай. Ако заповядаш, ще останем още един ден.

Стивън погледна дълбоко в сините очи и видя само студенина.

— Не, нямам намерение да оставам тук — отговори след малко той, обърна й гръб и се запъти към изхода. Алисия вирна брадичка и го последва към обора.

Двамата продължиха пътя си, без да разговарят. Щом падна нощта, не спряха да поспят, а препуснаха бързо в мрака. Не размениха нито дума, макар че всеки премисляше случилото се през последните дни. Стивън не можеше да се отърве от спомена за мига, когато Хю беше взел лицето на Алисия между двете си ръце. Знаеше, че тя е отмъстила на приятеля му, но му се искаше отмъщението й да е било по-жестоко. Трябваше направо да го наръга с ножа си!

Що се отнася до Алисия, тя почти беше забравила Хю. Важното за нея беше, че Стивън й нямаше доверие, че се бе усъмнил в лоялността й.

На разсъмване двамата видяха стените на Аскот Касъл. Алисия не беше очаквала толкова огромна, заплашителна крепост, а по-скоро господарска къща като тази на Хю Ласко. Тя хвърли поглед отстрана към Стивън и забеляза как лицето му просветля. Сигурно и тя беше изглеждала така при завръщането си в Ларенстън.

— Ще минем през портичката край реката — рече той и пришпори коня си.

Предната страна на високите стени се охраняваше от две високи кули. Помежду им беше главната порта. Алисия последва Стивън към по-ниските стени, които се събираха в непокрит тунел. Тунелът водеше към по-малка порта в задния край на замъка.

Когато се озоваха в тесния проход между ниските стени, Стивън дръпна рязко юздите на коня си. В същия миг във въздуха изсвистя стрела и се заби в земята пред копитата на жребеца.

— Кой идва? — попита строг глас от стената.

— Стивън Аскот!

Алисия се усмихна. Гласът на Стивън звучеше като на шотландските планинци.

— Вие не сте лорд Стивън. Познавам го добре. Върнете се назад! През тази порта минават само членовете на семейство Аскот и приятелите им. Ще почакате един час пред главната порта и ще помолите стражата да ви пусне.

— Ей, ти си Матю Грийн, нали? — провикна се весело Стивън. — Наистина ли си забравил как изглежда господарят ти?

Мъжът се облегна на парапета и се вгледа напрегнато в мрака.

— Господи! — извика смаяно той. — Наистина е лорд Стивън! Отворете веднага портата! — заповяда с ликуващ глас той. — Лорд Стивън е жив! Добре дошли у дома, милорд!

Стивън му махна с ръка и подкара коня си към портата. Мъжете, които пазеха стените, се развикаха въодушевено. Портичката се отвори и двамата влязоха в малкия вътрешен двор, заграден от всички страни със стена. От всички страни се разнасяха поздрави за добре дошли.

— Много се радвам да ви видя жив и здрав, милорд! — извика един възрастен мъж и улови юздите на жребеца. — Ако мъжете не бяха ми казали, че сте вие, нямаше да ви позная.

— Много се радвам, че съм си отново в къщи, Джеймс. Тук ли са братята ми?

— Лорд Гевин се върна само преди час.

— Къде е бил?

— О, милорд, братята ви тръгнаха да ви търсят! Чухме, че онази езичница, за която се оженихте, наредила да ви убият.

— Дръж си езика, Джеймс. — Стивън отстъпи крачка назад и улови ръката на Алисия. — Това е съпругата ми. Представям ти лейди Алисия Макарън.

— О, простете, милейди! — изохка старецът. — А аз помислих, че сте… искам да кажа, лорд Стивън често водеше тук…

— Вече каза достатъчно. Да вървим, Алисия!

Той не й даде възможност да се подготви за появата пред семейството. Повлече я след себе си, сякаш беше слугиня! Тя знаеше, че англичаните отдават голямо значение на външния вид, особено на облеклото. Много й се искаше да беше облякла някоя от роклите, които носеше в дома на сър Томас Крайтън. А сега нямаше какво да противопостави на подигравателните погледи на англичаните, освен гордо вдигнатата си глава и упоритата брадичка. Е, дано поне Джудит да я посрещне сърдечно. Според думите на Стивън снаха му беше най-добрата и мила жена на света.

— Изглеждаш, като че ли ще те хвърлят за храна на зверовете — проговори студено Стивън. — Давам ти думата си, че Гевин бие жените твърде рядко, а Джудит…

Алисия вдигна ръка.

— Пощади ме с премъдростите си! Вече съм чувала достатъчно за Джудит. — Тя изпъна гръб и продължи: — По-скоро шотландците ще се откажат от плейда си, отколкото една Макарън да се уплаши от някакви си англичани!

Стивън се усмихна доволно и й отвори вратата към една стая, осветена от първите лъчи на слънцето. Алисия успя да хвърли само един поглед към великолепната облицовка на стените, преди двамата, застанали в средата на стаята, да привлекат вниманието й.

— Дяволите да те вземат, Джудит! — изкрещя сърдито един едър, представителен мъж с тъмна коса, сиви очи и изпъкнали слепоочия. Той изглеждаше зашеметяващо красив, макар че лицето му пламтеше от гняв. — Дадох точни указания как да преустроите краварника. Оставих ти дори скиците. Като че ли си нямам достатъчно грижи със Стивън и жена му! Не знаеш ли, че са изчезнали и никой няма представа къде се намират. Връщам се в къщи и се оказва, че краварникът няма нищо общо с плановете ми.

Джудит стоеше пред него и го гледаше спокойно. Разкошната й светлокестенява коса беше скрита само отчасти от френското боне. Очите й блестяха като злато.

— Скиците ти се оказаха абсолютно непригодни. Защо някой ден не се опиташ да произведеш сирене или масло? Или поне да издоиш една крава?

Мъжът й я надвишаваше с цяла глава, но това изобщо не й правеше впечатление.

— Какво общо имат плановете ми с това, че никога не съм доил крава? Отговори ми, за Бога! — Гевин беше толкова гневен, че острите ръбове на скулите му заплашваха да разкъсат кожата. — Важното е, че не си спазила нарежданията ми. Как ще се появя сега пред краварите?

Джудит присви очи.

— Те ще ти бъдат благодарни, че не им се налага да работят в заешките клетки, които беше начертал.

— Това вече е прекалено, Джудит! — изрева обидено Гевин. — Ако знаех, че ще има някаква полза, щях да ти насиня задника от бой заради това безсрамие!

— Забележително е, че се гневиш само когато съм права.

— Дръж, Гевин! — извика Стивън, който следеше с блеснали очи сцената, откачи една брадва от стената и я метна към брат си.

Гевин, опитен воин и постоянно нащрек, позна вика и се обърна светкавично. Протегна ръка и улови брадвата, хвърлена му от Стивън. Погледна смаяно брат си, облечен в странни одежди, после отмести очи към брадвата в ръката си.

— Давам ти я, за да се отбраняваш срещу Джудит! — обясни през смях Стивън.

Преди Гевин да е успял да реагира, Джудит прекоси с два скока стаята и се хвърли на шията на девера си.

— Къде беше толкова време? Търсим те навсякъде. Толкова се тревожехме за теб!

Стивън целуна косата й.

— Добре ли си вече? Премина ли треската ти?

— Нима не виждаш, че е оздравяла? — намеси се сърдито Гевин. — Щом започна да се бърка в управлението на имотите…

— На твоите имоти, нали? Ти още ли не си научил урока си?

— Я да млъкнете и двамата! — заповяда Джудит и се откъсна от ръцете на Стивън.

Гевин се хвърли към брат си и го притисна към мощните си гърди.

— Къде беше, за Бога? Чухме, че са те убили, а после, че това не им е било достатъчно, затова са те пребили до смърт. Ако знаеш какво беше тук… — Той не можа да продължи. Гласът му пресекваше от вълнение.

— Не съм мъртъв, както виждаш — засмя се Стивън и отстъпи крачка назад.

— Мога да кажа, че изглеждаш много по-добре, отколкото преди — намеси се отново Джудит и огледа изпитателно мускулестите, загорели от планинското слънце крака на девера си.

Гевин я изгледа мрачно и сложи ръка на рамото й с жест на собственик.

— Престани да флиртуваш с брат ми. Много добре знаеш, че аз никога няма да облека такова нещо!

Джудит се засмя весело и се сгуши в прегръдката му. Алисия стоеше в сянката на високия стол и се чувстваше чужденка в задушевната семейна атмосфера. Ето каква беше меката и мила Джудит! Беше много по-дребна от нея, изглеждаше крехка и чуплива, но в същото време си личеше, че е издялана от най-твърд диамант. И се държеше самоуверено и дори нахално с мъжа си, който стърчеше над нея с цяла глава. Това не беше жена, която прекарва дните си в шиене и плетене.

Джудит беше първата, която откри самотната зрителка зад облегалката на стола. Първата й мисъл беше, че Стивън е осъществил заплахата си: затворил е жена си в някоя кула и си е довел красива селянка, която го е направила щастлив. Ала докато оглеждаше Алисия тя разбра, че е сгрешила. Нямаше жена от народа, която да се държи с такова вродено благородство. Тази жена се гордееше не само с красивата си външност, в нея имаше изтънченост и твърд характер, които определяха поведението й. Това беше жена, която съзнаваше колко струва и се държеше в съответствие със стойността си.

Джудит се откъсна от мъжа си и направи крачка към Алисия.

— Вие сте лейди Алисия, нали? — попита спокойно тя и й протегна ръка.

Погледите им се срещнаха и между сините и златните очи прескочи искра. Двете се разбраха от пръв поглед. Бяха равноправни.

— Как се сети, че е тя? — попита с усмивка Стивън. — Джеймс си помисли, че съм довел… е, във всеки случай не жена си.

— Джеймс е глупак — отговори кратко Джудит. Тя отстъпи крачка назад, за да разгледа по-добре дрехата на Алисия, която беше много по-висока от нея. — Тази пола ви дава много свобода, нали? И не натоварва тялото като моята рокля…

Алисия се усмихна сърдечно.

— Полата ми е невероятно лека и удобна, затова пък вашата рокля е много по-красива.

— Ела да си побъбрим в покоите ми — предложи с усмивка Джудит.

Двамата мъже зяпнаха смаяно. Жените им ги изоставиха, без дори да им кажат довиждане.

— Никога не съм виждал Джудит толкова открита и сърдечна с абсолютно непознат човек — промълви изумено Гевин. — Как разбра, че това е жена ти? Ако се съди по стила на облеклото й, аз бих дал право на Джеймс.

— Ами Алисия? — подкрепи го Стивън. — Тя мрази английската мода. Не можеш да си представиш колко проповеди трябваше да изслушам и колко укори, че английските одежди стягат жената като в ризница.

Гевин се усмихна одобрително.

— Черна коса и сини очи! Наистина ли видях това съчетание или само съм го сънувал? Нали ми каза, че жена ти е дебела и грозна? Струва ми се невероятно да е господарка на могъщ клан…

Стивън се изсмя гърлено.

— Нека първо да седнем. Няма ли да ми предложиш нещо за хапване? — Той му намигна и попита дяволито: — Или слугите се подчиняват само на заповедите на Джудит?

— Ако не бях толкова щастлив, че те виждам жив и здрав, щях да ти се отплатя жестоко за тази обидна забележка — отговори Гевин и повика един слуга, за да даде нареждания да потърсят Майлс и Рейн и да донесат ядене.

— Добре ли е вече Джудит? — попита Стивън и се настани удобно край наредената маса. — В писмото ти се казваше, че се е възстановила напълно от преждевременното раждане, но…

Гевин обели едно твърдо сварено яйце.

— Нали ни видя преди малко? Трябва да вода битки за господството в собствения си дом.

— И това ти доставя удоволствие — отбеляза Стивън и погледна сериозно брат си.

Гевин се ухили доволно.

— Няма съмнение, че Джудит внася разнообразие в семейния ни живот. Всеки път, когато се срещна с послушните, розовобузи и белокожи дамички, станали съпруги на съседите ни, изпращам благодарствена молитва към Бога, че ми даде Джудит. Мисля, че ако не се карахме всяка седмица, както тази сутрин, щях да полудея. Но стига толкова! Нека поговорим за теб. Каква е твоята Алисия? Винаги ли е мила и сладка като преди малко?

Стивън не знаеше да плаче ли или да се смее.

— Мека и сладка? Алисия няма представа за съществуването на такива качества. Тя остана настрана само защото размисляше дали да извади ножа си или да насъска срещу нас адското си куче.

— Защо й е да ни напада?

— Тя е шотландка, Гевин! Шотландците мразят англичаните, защото нашите опожаряват нивите и изнасилват жените им. Защото англичаните са проклет, непоносим, подъл народ. Защото си въобразяват, че са много по-добри от откритите, честни, великодушни шотландци. Защото…

— Спри за малко! — прекъсна го изненадано Гевин. — Ти също си англичанин.

Стивън посвети отново вниманието си на закуската, за да се овладее.

— Боя се, че съм забравил това, макар и временно.

Гевин се облегна назад в стола си и изгледа изпитателно брат си.

— Ако се съди по дължината на косата ти, сигурно си го забравил още преди месеци.

— На твое място бих критикувал, след като се убедя лично в предимствата на шотландската носия — изфуча Стивън.

Гевин сложи ръка на рамото му.

— Какво става с теб? Защо си толкова ядосан?

Стивън скочи от мястото си и отиде до камината.

— Понякога и аз самият не знам кой съм. Когато пристигнах в Шотландия, знаех, че съм от семейство Аскот. Имах високо мнение за мисията си. Бях длъжен да покажа на варварите нашия цивилизован начин на живот. — Той зарови пръсти в косата си и въздъхна. — Те са всичко друго, но не и варвари, Гевин! Знаеш ли колко много неща можем да научим от тях! Та ние изобщо нямаме представа какво означава например лоялност. Кланът, чиято господарка е Алисия, би умрял за нея, както и тя за него. Знаеш ли, аз видях със собствените си очи как тя рискува живота си, за да спаси един от мъжете. А жените седят заедно с тях в съвета и вземат решения. И оценките им са дяволски мъдри, братко!

— Също като решенията на Джудит — отговори спокойно Гевин.

— Точно така! — съгласи се с усмивка Стивън. — Само че тя трябва да се бори с теб, за да осъществи решенията си.

— Разбира се — отговори ядосано Гевин, — жените трябва…

Смехът на Стивън го накара да замълчи.

— Знаеш ли, през последните месеци престанах да мисля какво трябва да правят жените и какво не.

— Разкажи ми повече за Шотландия — помоли го Гевин, за да промени темата.

Стивън седна отново на масата за закуска. Гласът му прозвуча замечтано.

— Планините са много красиви.

— Чувал съм, че непрекъснато вали.

Стивън махна нетърпеливо с ръка.

— Шотландците не се тревожат от дъжда.

Гевин наблюдаваше замислено брат си. В думите на Стивън имаше много повече, отколкото казваха.

— Кристофър Одли ме посети преди няколко месеца. Успя ли да те намери преди сватбата ти?

Стивън бутна чинията си.

— Крис загина в Шотландия.

— Какво?

Стивън го погледна намръщено. Как да обясни на брат си, че Крис загина в битка, която според рицарските понятия беше нечестна?

— Откраднаха ни говедата. Няколко от мъжете на Алисия загинаха, докато се опитваха да предпазят Крис.

— Да предпазят Крис? Той е отличен боец! Бронята му…

— Проклятие! — изпухтя сърдито Стивън. — Именно бронята го уби! Той беше практически неподвижен. Както каза Дъглас, приятелят ми беше пленник на железния си ковчег.

— Не те разбирам. Защо?

Вратата се отвори с трясък и в стаята се втурнаха Рейн и Майлс. При влизането на Рейн стъклата задрънчаха застрашително. Той сграбчи брат си, вдигна го във въздуха и едва не го задуши в мечешката си прегръдка.

— Стивън! А ние чухме, че си мъртъв!

— Ако не го пуснеш веднага, може и да умре — отбеляза сухо Майлс.

Стивън се ухили широко и приложи една от научените от Там хватки. Ухили се още повече, като забеляза, че Рейн се поддаде. Натискът му се усили, но Стивън също го стисна по-силно и Рейн загуби.

Стивън засия от удоволствие. В Англия нямаше нито един мъж, способен да надвие тази торба мускули. Браво на Там! Рейн отстъпи крачка назад и погледна с гордост брат си.

— По всичко личи, че Шотландия ти се е отразила добре.

— А може би ти си занемарил упражненията — подразни го самодоволно Стивън.

Рейн избухна в смях.

— Искаш ли да се увериш, че не съм забравил да се бия?

— Спрете! — намеси се решително Майлс. — Първо искам да кажа на брат си добре дошъл, а после можете да правите, каквото си искате.

— Ти си пораснал, Майлс — засмя се Стивън. — И си напълнял.

— Жените са виновни — намеси се с презрителна усмивка Гевин. — Две от момичетата в кухнята се състезават коя да го нахрани по-добре.

— Разбирам — усмихна се Стивън. — А наградата е нашето мило бебе!

Майлс не обърна внимание на закачките им. Беше свикнал с тях и дори не се усмихна. Той беше сериозен млад мъж и чувствата се отразяваха само в проникновените му сиви очи. Огледа стаята и се обърна въпросително към Стивън:

— Джеймс каза, че си довел жена си.

— Бъди спокоен, братко, сега Майлс ще се заеме с нея — засмя се Гевин. — Така поне ще мога да имам Джудит само за себе си. Иначе всеки път, когато я потърся, тя е заета с някого от безценните ми братя.

— Гевин се отнася с Джудит като с крепостните си — изръмжа Рейн и това не беше само шега.

Стивън се усмихна. Радваше се, че си е отново в къщи. Гевин и Рейн се караха, както обикновено, и непрекъснато задяваха Майлс. През изминалите месеци братята му почти не се бяха променили. Рейн изглеждаше още по-силен и здрав, ако това изобщо беше възможно, и открито показваше страстта си към земните наслади. Майлс продължаваше да стои настрана, част от общността и все пак разделен от нея. А Гевин беше спойката на семейството. Той беше солидният тип, който обичаше земята си. Където беше Гевин, там беше домът на семейство Аскот.

— Не съм съвсем сигурен, че искам да ви представя Алисия — проговори мрачно той.

— Плаха ли е? — попита загрижено Рейн. — Надявам се, че не ти се е наложило да я довлечеш тук за косата. Защо не видяхме нито една кола на двора? Къде са хората ти?

Стивън пое дълбоко въздух и избухна в луд смях. Никога нямаше да му повярват, ако им разкажеше истината.

— Не, не бих нарекъл Алисия плаха — отговори той и едва не се задави от смях.