Алън Кол, Крис Бънч
Стен (29)

Глава 29

Махони стоеше мирно пред Императора.

— АМ2 — прошепна Императорът. — Да. Да, напълно логично. Той вече може би е в състояние…

Вдигна глава към Махони, озадачен за миг, и добави:

— Свободно, полковник.

Махони зае стойка „свободно“.

— Ти ми съобщи фактите — каза Императорът. — Торесен, изглежда, е на ръба да създаде по изкуствен път Антиматерия Две. Това е проект „Браво“. Чудесно. Сега, какви са усещанията ти? Предположенията? Дори чиста интуиция.

— Империята съществува благодарение на Антиматерия Две — каза Махони. — Вие контролирате източника. Никой освен вас не знае къде е този източник. Следователно…

— Аз съм Императорът — каза Императорът. — АМ2 ме прави такъв. И тъй като съм с ума си, и тъй като съм… винаги, осигурявам абсолютна стабилност на галактиката.

— А Торесен смята, че може да ви измести — каза Махони.

Императорът поклати глава.

— Не. Подценяваш Торесен. Баронът е коварен човек. Ако успее да произведе АМ2 — което, между другото, никой не знае как да направи, дори и аз — това все пак ще е по-скъпо от онова, което мога да осигуря аз.

— Тогава каква е играта? — попита Махони.

— Вероятно изнудване — каза Императорът. — За него би било много по-евтино и по-изгодно да заплашва. Ако всеки знае как да произвежда АМ2, тогава от мен няма нужда. Разбира се, той не е достатъчно умен, за да разбере, че разпространението на това знание би означавало Империята да рухне. Което никой, дори самият Торесен, не желае. Но междувременно трябва да се подготвим Торесен изведнъж да поиска много висока цена за нещо.

— Което би било?

— Това няма значение — каза Императорът. — Така. Използвай екип на „Богомолка“. Първо, предизвикай бунт. Второ — да се залови Торесен… жив, нали разбираш?

— Слушам, сър.

— След това, щом Вулкан въстане, аз официално ще бъда принуден да изпратя Имперската гвардия да възстанови реда. Естествено, ще бъде избран някой друг да оглави Компанията на мястото на Торесен.

Императорът взе някакво питие, отпи, намръщи се на вкуса му и го остави на масата. Отново погледна Махони и повдигна едната си вежда.

Махони отсечено отдаде чест, обърна се кръгом, отиде със строева стъпка до вратата и излезе. Императорът огледа замислено питието си. Да, той се беше погрижил за всичко. Сега беше ред на Махони.