Алън Кол, Крис Бънч
Стен (19)

Глава 19

Убиецът беше методичен.

Бележки наум: Стен; Торесен; срокът… срокът под въпрос; Торесен — още повече. Мотив: личен. Възможен… не, много вероятен риск за мен. Приемане на поръчката под въпрос, освен ако…

— Въпросът с плащането остава открит — заяви най-сетне професионалният убиец.

— Това вече го уредихме. Ще ви се плати добре.

— Винаги ми се плаща добре. Става въпрос за доставката… И за задната ми вратичка?

— Не ни вярвате?

— Не.

Баронът се отпусна в креслото си и затвори очи. Нямаше грижи. Просто се отпускаше и поемаше още малко ултравиолет.

— Изглежда, че на този етап вашият проблем не е задната врата… изходът… колкото вашето знание.

— Знание?

— Да. Ако предпочетете да не приемете поръчката ни… е, ще си създадете големи непроятности. Надявам се, че разбирате. Необходимо ли е да продължавам?

Убиецът небрежно се пресегна към бюрото и вдигна една от древните писалки.

— Ако изобщо погледнете към някоя от алармите — прошепна убиецът, — ще забия тази писалка в мозъка ви.

Баронът остана спокоен, после на лицето му се изписа усмивка.

— Вие знаете ли изход?

— Винаги — отвърна убиецът. — Значи, след като изпълня задачата, имам банка в…

Торесен махна отегчено с ръка.

— Уредено. Каквито и да са уговорките. Уредено.

— Парите не са достатъчно.

— Защо не?

— Първо. Трябва да проникна в Имперската гвардия. Това може да означава повече смърти освен вашата цел.

— Смятате да влезете в Гвардията?

— Вероятно. Открит е също така въпросът с човека, който е наел Стен, този оперативен сътрудник на Имперското разузнаване.

— Дребен агент.

— Сигурен ли сте?

Баронът се поколеба.

— Да.

— Въпреки това ми трябват повече пари.

— Това не е проблем.

— Срокът?

— Да. Трябва да стане незабавно.

Убиецът стана да си тръгне.

— В такъв случай не мога да го направя. Никой не би могъл. Ако въпреки това решите да опитате, мога да ви дам няколко имена, но никой от тези, които биха приели работата, няма да е достатъчно компетентен. Имайте го предвид.

Баронът го изгледа замислено.

— Колко време ви трябва?

— Колкото се наложи.

Торесен вече водеше убиеца. В това отношение беше добър. Така… да. Това беше единственият начин.

— Добре.

Убиецът се запъти към вратата.

— Един момент, моля — каза Торесен.

Убиецът спря.

— Онова нещо с писалката. Как точно щяхте да ме убиете?

Убиецът поклати глава.

— Не.

— Колекционирам бойни похвати… Готов съм да ви платя…

Убиецът назова цената и Торесен се съгласи. След няколко минути вече държеше лакътя си свит точно в подходящото положение.