Метаданни
Данни
- Серия
- Стен (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Sten, 1982 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Валерий Русинов, 2002 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 36 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Mandor (2009)
Издание:
ИК „Бард“, 2002
ISBN 954-585-305-0
Поредица: „Избрана световна фантастика“ №90
Редактор: Иван Тотоманов
Художествено оформление на корица: Петър Христов, „Megachrom“
История
- — Добавяне
Глава 24
Според Махони, Императорът се бе побъркал съвсем. Шеташе около огромен бълбукащ казан, наполовина пълен с някаква зловеща на вид смес, и си говореше сам.
— Малко от това. Малко от онова. Малко чесънче, малко масчица. А сега — пащърнак. Само една щипка. Може би — още една. Не. Я да сложа аз повечко. Такаа. — Императорът най-сетне забеляза Махони и се усмихна. — Идваш тъкмо навреме — каза той. — Подай ми ей оная кутия.
Махони му подаде грижливо гравираната дървена кутия. Императорът я отвори и изсипа шепа дълги червеникави неща. На Махони му заприличаха на изсушени екскременти на извънземни.
— Виж ги само — похвали се той на Махони. — Десет години мъка в биолабораториите, за да се получат.
— Какво са те?
— Чушки, тъпако! Чушки. Люти!
— О, страхотно. Страхотно!
— Не знаеш ли какво означава това?
Махони трябваше да признае, че не знае.
— Чили, човече. Чили. Нямаш ли чушки, нямаш чили.
— И това е много важно, така ли?
Императорът не каза нищо. Само пусна чушките в казана, натисна няколко бутона върху готварската си конзола, разбърка, след което гребна огромна лъжица от кашата и я поднесе на Махони. Загледа го напрегнато, докато Махони опитваше. Не беше ло… и после лицето му пламна, ушите му се изпотиха и той се закашля, за да си поеме дъх. Императорът го потупа по гърба с широка усмивка, след което му подаде чаша бира. Махони я изгълта. И изхриптя.
— Май съм го улучил — каза Императорът.
— Искаш да кажеш, че си го направил нарочно?
— Разбира се. От това нещо би трябвало да ти щръкнат космите на задника. Иначе няма да е чили. — Императорът наля две бири, подкани Махони да се присъедини към него и се разположи върху огромния, отрупан с възглавници диван. — Окей. За този месец си заслужи чека. Сега какво ще ми кажеш за следващия?
— Имаш предвид Торесен?
— Да. Имам предвид Торесен.
— Нула, нула, нула.
— Може би трябва да ускорим нещата.
— Щях да го препоръчам в доклада си. Но е опасно. Можем да издъним цялата работа.
— Как така?
— Заради Лестър. Той казва, че проект „Браво“ доста се е придвижил. И е успял да се добере до него. Лошото е, че ако го спипат, ще останем без човек отвътре.
Императорът се замисли за момент. После въздъхна.
— Кажи му да продължава. — Пресуши чашата си и си наля пак. — А какво става с другото нещо?
— Контрабандата на оръжие? Все още не мога да го докажа.
— Но е факт? Факт е, нали?
— Да — отвърна Махони. — Знаем със сигурност, че четири планети — уж все наши конфедерати — превозват оръжия до Вулкан.
— Пак Торесен. По дяволите! Хайде да спрем да си играем игрички с този човек. Прати Гвардията. Премажи го.
— Тази идея не е от най-умните. Искам да кажа…
— Знам. Знам. Слаб дипломатически ход. Но какво да кажем за моите „приятелчета“ на онези, другите четири планети? Не виждам причина да не мога да ги премахна.
— Направено е.
Императорът се ухили. Най-после малко действие.
— Секция „Богомолка“?
— Изпратих четири екипа — отвърна Махони. — Гарантирам, че оръжията ще спрат.
— И без дипломатически усложнения?
— Нито шепот.
На Императора това му хареса още повече. Стана от дивана си и се приближи до бълбукащия казан. Подуши го. Хубаво. Започна да пълни две дълбоки чинии.
— Нали ще останеш да вечеряш с мен, Махони?
Махони бързо скочи от дивана и се запъти към вратата.
— Благодаря, шефе. Всяка друга вечер, но не и тази. Имам…
— Люто гадже?
— Да — отвърна Махони. — Каквото и да означава това. Но не толкова люто, колкото това в казана.
И духна. Императорът се върна при чилито си. И се зачуди кои членове на Императорския двор заслужаваха да споделят компанията му тази вечер.