Алън Кол, Крис Бънч
Стен (13)

Глава 13

Махони се преметна през транспортния жлеб, през бариерата и над входа на машинното депо. Завъртя се във въздуха, стъпи на крака и затича.

Профуча покрай монтажната линия, избегна транспортера и се изтъркули върху лентата за отпадъци. Тя го измъкна извън депото и го повлече на около метър и половина над друг транспортен жлеб, насочен на юг. Махони се плъзна към ръба й, хвана се за него и увисна на ръце.

Пусна се и кацна върху пътническия елеватор. Пое си дълбоко дъх няколко пъти и изтупа работния си комбинезон. Помисли си, че да реже „опашките“ става все по-трудно и по-трудно. Явно Торесен и неговият отдел по сигурността бяха твърде заинтересувани от действията на тилов сержант Ян Махони, Имперска гвардия, подсекция контрол на качеството на полевия армейски порцион.

Засега преследвачите му не бяха нищо повече от параноичните разузнавателни агенти на Вулкан, действащи напълно рутинно, като на всеки друг свят. Поне така се надяваше. Но ако сега го спипаха, в най-добрия случай щяха просто да го гръмнат. До момента Махони беше успял да се снабди с карта на мигри, да я фалшифицира в достатъчна степен приемливо, да измуфти няколко мигрантски костюма и да потегли на юг.

Намираше се на мили разстояние под Окото. Далеч извън ограничените зони за лица, които не са наемници на Компанията.

Тук долу, ако го разкриеше Сигурността или някой социопатрул, Компанията най-вероятно щеше да намери за по-просто да го рециклират в най-близкия хранителен завод, вместо да минават през сложните процедури на депортирането.

Махони беше излязъл сам на терена съвсем съзнателно. Намеренията му да вербува хора от местния персонал се бяха оказали повече от неуспешни. Натъпкан в секцията за чужденци на Окото, той имаше достъп или до явни провокатори, или до мигрита, които бяха толкова изплашени, че просто не си струваше да се занимава с тях. Във всеки случай да се заеме с оперативна дейност на терена в известен смисъл изглеждаше по-малко рисковано, отколкото да приключи мисията си и да се върне прибързано на Първичния свят.

Императорът, както сам усещаше, нямаше ни най-малко да се впечатли от досегашните му резултати:

1. Торесен, от една страна, наистина беше затънал до темето на бръснатата си глава в конспирация и не допускаше никой, включително и собственият му директорски борд, да се меси в операциите му. Голяма работа. Това Императорът го знаеше вече от година, при това без да напуска Първичния свят.

2. Торесен усърдно разработваше пропагандна кампания в сиви и черни краски, насочена срещу Империята и ориентирана особено към мигритата. Но тъй като използваше посредничеството на Съветниците, между него самия и кампанията имаше толкова много брънки, че си оставаше недосегаем. Махони беше успял само да установи, че такава операция е налице, без да може да уточни нито спецификата, нито интензивността й.

Махони изсумтя наум. Ако някой редник-тиловак от Секция „Богомолка“ се върнеше от терена с подобни сведения, нямаше да зачетат труда му и за пет пари.

3. Някои системи за сигурност от други светове бяха настръхнали и се ширеха слухове, че Компанията отделя значителни средства и производствени ресурси за военни цели. До този момент — недоказуемо. А дори и Махони да успееше да докаже, че тези обвинения са верни, Компанията винаги можеше най-невинно да заяви, че подготвя експанзия в Първопроходния сектор.

— Бъзе и коприва, това съм събрал — промърмори си Махони. И замръзна.

Далеч пред него, в дъното на жлеба на пътническата лента, се виждаше ясно кордон от социопатрули, проверяващи картите на преминаващите с преносим компютър. Фалшификатът на Махони не беше чак толкова добър. Той бързо скочи от лентата и се озова на по-долната, която я пресичаше. Тя изскърца и бавно го понесе във вътрешността на просторен купол. Отсрещният й край също се оказа блокиран от пост, проверяващ личните карти.

Махони се метна като зайче към страничния коридор. Основно правило. Вървиш бавно. Дишаш спокойно. Лицето разцъфнало от щастие. Малко изгърбен. Току-що се връщаш от смяна и се прибираш в квартирата си. Заизкачва се по един по-тесен коридор, след което сви по трети. Свърна още в началото му и направи гигантска крачка на следващата пресечка.

Спря се. Изчака. Ослуша се.

Разбира се. Стъпки зад него.

Бяха го вкарали в капана. Но на Махони не му оставаше много избор. Закрачи колкото можеше по-бавно, оставяйки се на копоите да го натикат все по-дълбоко сред изоставените секции на Вулкан.

Първият направи груба грешка, опитвайки се да го нападне в гръб иззад ъгъла на един сляп коридор. Махони се измъкна от хватката му и лакътят му се стовари в глътката на главореза. Изби пушката за борба с безредици от ръцете на втория грубиян, хвана я с една ръка, докато още летеше във въздуха, и задържа кордата на енергийния пакет. Социопатрулът се завъртя на място. Махони стовари кокалчетата на юмрука си в основата на черепа му.

Двама. Обърна се и разбра, че са били само блокиращият елемент. Иззад ъгъла се появиха още трима. Единият беше вдигнал оръжието си. Прицели се.

Шокова палка, привързана към еластична пръчка, изхвърча от вентилационната тръба на тавана и се заби в окото на стрелеца. Той изкрещя и рухна.

Махони затича напред, знаейки, че не е достатъчно близо до другите, когато някакъв младеж скочи от тръбата и дясната му ръка мълниеносно се стрелна назад и напред.

Махони примигна, когато пред очите му главата на втория от тримата отскочи от тялото и от обезглавената шия бликна фонтан кръв. Младежът се присви в движение, като продължаваше да се върти, и ножът в ръката му описа пълен кръг, политайки от пода.

Махони дори забеляза, че свободната ръка на младежа е стиснала върха на китката на другата в защита. Виж ти. Знае как да…

И третият изхриптя, когато ножът се заби дълбоко в гърдите му. Сгъна се на две и се срина. Младежът измъкна ножа си и го отри в униформата на трупа. Млад. Добър. Смелчага.

Махони остана неподвижен на мястото си, оставяйки младия да се приближи до него. Друг младеж — не, момиче — се изсипа от вентилационната тръба. И си прибра копието.

На около деветнадесет години, нисичка. На тегло, да речем — около шейсет кила. Втора отметка: деветнадесетгодишна ходи с четиридесетгодишен. Приличаше на всеки друг млад мърльо от някой мръсен свят. Само дето не раболепничеше. Махони прецени, че мъжът не е пълзял много в живота си. Отреп. Махони почти се усмихна.

Стен изгледа Махони, после двата трупа зад гърба му. Не беше никак лошо за един старец. Изглеждаше някъде към четиридесетте, и едър. Стен не можеше да определи точно мястото му, въпреки комбинезона на мигри. Не беше никак изненадващо, след като Стен познаваше само три класи и се беше сблъсквал само с две от тях лице в лице.

— Скоро ще се появят още от тях, приятелю — каза Махони. — Затова да си спестим представянето.

— Няма за какво да бързаме. Ние поне. Не бях виждал петима души след един човек. Какво си направил?

— Малко е сложно…

— Стен. Виж.

Стен не отмести погледа си от Махони. Бет се изправи от трите трупа и подаде на Стен три карти.

— Тия не са патрули. Имат карти на екзеци!

— Тайните служби на Торесен — каза Махони. — Сигурно са ме проследили от Окото.

— Ти да не си… да не си външен!

— Да.

Стен взе решение.

— Събличай се.

Махони настръхна, но веднага се овладя и се изруга наум. Хлапето имаше право. Свали ципа на комбинезона си, след което измъкна ботушите от краката си. Надигна единия за опит и го удари в стената. Подметката му се разкъса и на пода се разсипаха парчета от миниатюрен предавател.

Стен кимна.

— Ето как са те проследили. Можеш да си облечеш костюма.

Сви ръце и подкани Бет към отвора на тръбата. Тя се вмъкна, подаде му ръка и той я последва.

Обърна се в тръбата и Махони скочи, хвана се за ръба и се надигна. Озовахме при тях.

— Малко е тесничко за човек на моята възраст.

— Не е от възрастта — отвърна Стен.

— Дай да не спорим кой е по-стар и коремът му тежи повече.

— Последвай ни — отвърна Стен кратко. — Без повече приказки.

Махони отново примигна, когато ножът на Стен изчезна… като че ли в ръката му. После затича след Бет и Стен по извиващата се тръба.