Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Изобретенията на професор Вагнер
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Хойти-Тойти, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2008)
Корекция
Mandor (2009)

Издание:

Александър Беляев. Избрани произведения. Том 1

Издателство „Отечество“, София, 1988

 

Съставител Елена Коларова

Рецензент Светлозар Игов

Редактор Елена Захариева

Художник Илия Гошев

Художествен редактор Васил Миовски

Технически редактор Иван Андреев

Коректор Невена Николова

 

Националност руска. Първо издание.

Дадена за набор м. март.

Подписана за печат м. юни 1988 г.

Излязла от печат м. юли 1988 г.

Формат 16/60/100. Печатни коли 23.

Издателски коли 25.55. Условно издателски коли 24,47.

Държавно издателство „Отечество“, София, пл. „Славейков“ 1

Държавна печатница „Димитър Найденов“ — гр. В. Търново

История

  1. — Добавяне

„РИНГ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ЧОВЕК…“

„27 март. Струва ми се, че съм попаднал в кабинета на Фауст. Лабораторията на професор Вагнер е невероятна. Какво ли няма тук! Физика, химия, биология, електроника, микробиология, анатомия, физиология… Като че ли няма област на знанието, от която да не се интересува Вагнер, или Ваг, както моли той да го наричам. Микроскопи, електроскопи, електроскопи… всевъзможни «скопи», които позволяват да се види недостъпното за едно невъоръжено око. Сетне започват подобни «въоръжения» за ухото: ушни «микроскопи», с чиято помощ Вагнер чува хиляди нови звуци — «и шепота на морските гадини, и дрямката на старата лоза». Стъкло, мед, алуминий, каучук, фаянс, ебонит, платина, злато, стомана — в най-различни форми и съчетания. Реторти, колби, стъклени серпантини, епруветки, лампи, бобини, спирали, шнурове, електрически ключове, прекъсвачи, бутони… Всичко това не отразява ли сложността на мозъка на самия Вагнер? А съседната стая е истински паноптикум: там Вагнер размножава тъкани от човешко тяло, подхранва жив пръст, отрязан от човек, заешко ухо, кучешко сърце, овнешка глава и… човешки мозък. Жив, мислещ мозък! На мене ми е възложено да се грижа за него. Професорът разговаря с него, като натиска с пръст по повърхността му. А мозъкът се подхранва със специален физиологичен разтвор, за чието качество съм длъжен да следя. От известно време Вагнер промени състава на разтвора, започна да «храни усилено мозъка» и — невероятно! — мозъкът започна много бързо да расте. Не бих казал, че този мозък, голям колкото едра диня, е красиво зрелище.

29 март. Ваг усилено се съвещава за нещо с мозъка.

30 март. Тая вечер Ваг ми каза:

— Това е мозъкът на младия германски учен Ринг. Човекът загина в Абисиния, но мозъкът му, както виждате, продължава да живее и мисли. Напоследък обаче изпадна в меланхолия. Окото, което му приспособих, не го задоволява. Иска не само да гледа, но и да чува, не само да лежи неподвижно, но и да се движи. За съжаление изказа желанието си малко късно. Да го беше казал по-рано, току-виж бях успял да го удовлетворя. Бих потърсил подходящ по размери труп в моргата, за да присадя мозъка на Ринг в главата му. Ако такъв човек е умрял от мозъчна болест, при присаждането на новия, здрав мозък, бих успял да съживя мъртвеца. И мозъкът на Ринг би получил ново тяло и пълноценен живот. Но работата е там, че правих опит за разрастване на тъканите и сега, както виждате, мозъкът на Ринг се увеличи толкова, че не ще влезе в нито един човешки череп. Ринг не може да бъде човек.

— Какво искате да кажете с това? Че Ринг може да стане нещо друго освен човек ли?

— Именно. Може да стане например слон. Вярно, мозъкът му още не е стигнал до големината на слонския мозък, но и това е въпрос на време. Трябва само да се погрижим мозъка на Ринг да получи желаната форма. Скоро ще ми изпратят слонски череп; ще сложа мозъка в него и ще продължа да подхранвам тъканите му, докато те запълнят цялата мозъчна кухина.

— Да не би да искате да направите от Ринг слон?

— А защо не? Вече говорих с Ринг. Желанието му да вижда, чува, да се движи и да диша е толкова голямо, че той би се съгласил да се превърне дори в свиня или куче. А слонът е благородно животно, силно и дълговечно. И той, тоест мозъкът на Ринг, може да преживее още сто-двеста години. Нима това е лоша перспектива? Ринг даде вече съгласието си…“

 

Денисов прекъсна четенето на дневника и попита Вагнер:

— Кажете, нима слонът, на който пътуваме…

— Да, да, има човешки мозък — отвърна Вагнер, без да прекъсва писането. — Четете по-нататък и не ми пречете.

Денисов млъкна, но не продължи веднага да чете. Мисълта, че слонът, върху който седят, има човешки мозък, му се струваше чудовищна. Той гледаше животното с чувство на мъчително любопитство и почти суеверен ужас.

 

„31 март. Днес пристигна слонският череп. Професорът го разряза надлъжно през челото.

— Това е — каза той, — за да поместим мозъка и за да можем по-удобно да го извадим, когато ще трябва да го преместим от тоя череп в друг.

Огледах вътрешността на черепа и бях учуден от сравнително малкото пространство, отделено за мозъка. Отвън слонът изглежда много «по-умен».

— От всички сухоземни животни — продължаваше Вагнер — слонът има най-развити челни дялове. Виждате ли? Цялата горна част на черепа се състои от въздушни камери, които неспециалистът обикновено смята за вместилище на мозъка. А сравнително неголемият мозък е скрит ей тук, надълбоко; това е примерно в областта на ухото. Затова изстрелите, насочени в предната част на главата, обикновено не стигат до целта — куршумите пробиват няколко костени прегради, но не засягат мозъка.

С Ваг пробихме няколко отвора в черепа, за да прекараме през тях тръбичките, които ще снабдяват мозъка с хранителен разтвор, сетне внимателно сложихме мозъка на Ринг в една от половините на черепа. Мозъкът все още беше по-малък от предназначеното му вместилище.

— Нищо, по пътя ще го изпълни — рече Вагнер и намести втората половина от черепа.

Да си призная, не ми се вярва опитът на Ваг да успее, макар и да знам за многото му необикновени изобретения. Но тук работата е извънредно сложна. Трябва да се преодолеят огромни препятствия. Преди всичко трябва да се мери жив слон. Да го изпишем от Африка или Индия би било прекалено скъпо. При това по една или друга причина той може да излезе неподходящ. Затова Ваг реши да вземе със себе си мозъка на Ринг в Африка, в Конго, където е бил вече, там да улови слон и да направи операцията по присаждането на мозъка. Да направи присаждане! Лесно е да се каже! Това не е като да преместиш ръкавицата си от единия джоб в другия. Трябва да се намерят и съединят всички нервни окончания, всички вени и артерии. Въпреки сходството между анатомията на човека и животното, все пак разликите са огромни. Как ли ще успее Ваг да спои ведно тези две системи? При това цялата сложна операция трябва да бъде направена на жив слон…“