Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Изобретенията на професор Вагнер
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Хойти-Тойти, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2008)
Корекция
Mandor (2009)

Издание:

Александър Беляев. Избрани произведения. Том 1

Издателство „Отечество“, София, 1988

 

Съставител Елена Коларова

Рецензент Светлозар Игов

Редактор Елена Захариева

Художник Илия Гошев

Художествен редактор Васил Миовски

Технически редактор Иван Андреев

Коректор Невена Николова

 

Националност руска. Първо издание.

Дадена за набор м. март.

Подписана за печат м. юни 1988 г.

Излязла от печат м. юли 1988 г.

Формат 16/60/100. Печатни коли 23.

Издателски коли 25.55. Условно издателски коли 24,47.

Държавно издателство „Отечество“, София, пл. „Славейков“ 1

Държавна печатница „Димитър Найденов“ — гр. В. Търново

История

  1. — Добавяне

ВОЙНАТА Е ОБЯВЕНА

Всички опити за морално въздействие върху слона останаха напразни и Щром беше принуден да се съгласи с вземането на решителни мерки. В лесничейството беше изпратен отряд пожарникари с пръскачки. Ръководени от полицията, пожарникарите се приближиха на десет метра от слона, строиха се в полукръг и насочиха към огромното животно силни струи вода. Но слонът се зарадва на душа. Обръщаше се ту от едната, ту от другата си страна и пръхтеше шумно. Тогава десетина пожарникарски тръби съединиха струите си и насочиха тоя мощен поток към главата на слона, право в очите му. Това не му се понрави. Той изрева и толкова решително тръгна към пожарникарите, че атакуващите трепнаха, хвърлиха маркучите и се разбягаха. За един миг маркучите бяха изпокъсани, а машините — съборени.

От този момент сметките, които трябваше да плаща Щром, започнаха бързо да растат. Слонът се ядоса. Между него и хората беше обявена война й той правеше всичко възможно да им покаже, че тази война ще им струва скъпо. Бутна в езерото няколко пожарникарски автомобила, направи на трески къщурката на горския пазач, улови един полицай и го запокити на върха на едно дърво. И ако по-рано внимаваше да не прави бели, сега беше необуздан във вредителствата си. Но и в разрушителната си дейност проявяваше същия необикновен ум, затова можеше да причини много по-големи пакости от някой обикновен, макар и побеснял слон.

Щом получи съобщение за събитията във фриденсдорфското лесничейство, шефът на полицията заповяда: да се мобилизират големи полицейски отряди, да се въоръжат с пушки, след което да обкръжат лесничейството и да убият слона. Щром беше отчаян — друг такъв слон няма да се намери. Дълбоко в душата си директорът вече се беше примирил, че ще му се наложи да плати за лудориите на слона: Хойти-Тойти ще върне всичко с лихвите, само и само да се вразуми. Щром молеше шефа на полицията да отложи изпълнението на заповедта — все още се надяваше да се справи някак с опърничавия слон.

— Мога да ви дам десет часа — отвърна шефът на полицията. — След час цялото лесничейство ще бъде обкръжено. Ако се наложи, в помощ на полицията ще извикам и войска.

Щром свика извънредно съвещание, в което участвуваха едва ли не всички артисти и служещи в цирка, присъствуваше и директорът на зоологическата градина с помощниците си. Пет часа след съвещанието лесничейството беше покрито със замаскирани ями и капани. Всеки обикновен слон би се хванал в хитро поставените примки. Но Хойти си беше Хойти. Заобикаляше заградените места, късаше маскировката на ямите, не настъпваше дъските, свързани с окачено на въже тежко гюлле. Ако падне върху главата на слона такова гюлле, би могло да го зашемети и събори.

Срокът изтичаше, подсилените отряди все повече стягаха пръстена на блокадата. Полицаите с пушките се приближаваха към езерото, край което се намираше слонът. Между стволовете на дърветата вече се виждаше грамадното туловище на Хойти. Той поемаше вода с хобот, вирваше го и изригваше цял фонтан, който се разпадаше във въздуха и се сипеше като дъжд върху широкия му гръб…

— Готови! — изкомандува тихо офицерът. Сетне извика: — Огън!

Гръмна залп. Горският гъсталак отвърна с многократно ехо. Слонът наведе глава встрани и, облян в кръв, се втурна право към хората. Полицаите стреляха, а той, без да обръща внимание на куршумите, продължаваше да препуска. Полицаите бяха добри стрелци, но не познаваха анатомията на слона и куршумите им не засягаха жизненоважните му центрове — мозъка и сърцето. От болка и страх слонът изрева диво и опъна напред хобот, сетне бързо го прибра — хоботът е много важен орган, без него животното ще загине; затова слоновете го използуват като отбранително или нападателно оръжие само в краен случай. Хойти наведе глава и огромните му бивни, дълги по два и половина метра и тежки по петдесет килограма всеки, се насочиха като страшни тарани към враговете. Гледката беше ужасна. Но дисциплината все още задържаше хората — продължаваха да стоят на местата си и да стрелят непрекъснато.

Слонът разкъса веригата, измъкна се от блокадата и се скри.

Подире му беше организирана потеря, но съвсем не беше лесно да го уловят или дори настигнат. Полицейските отряди бяха принудени да се придвижват по пътищата, а слонът вървеше направо, вече без да подбира пътища — през градини, бостани, поля, гори.