Александър Беляев
Хойти-Тойти (14)

ЧЕТИРИ ТРУПА И СЛОНОВА КОСТ

„Легнаха да спят рано. Тая нощ Мпепо не дежуреше и заспа като къпан. Дълбоко заспа и умореният Браун. Кокс беше на пост, а Бакала се въртеше под одеялото явно буден. На няколко пъти надигаше глава и поглеждаше въпросително Кокс, но тоя клатеше отрицателно глава: «Рано е».

Нащърбената луна надникна над гората и освети поляната с мътна светлина. Някъде в гората малко зверче, попаднало в зъбите на хищник, проплака като бебе. Браун не се събуди — значи спи дълбоко. Кокс кимна утвърдително с глава. И Бакала, който следеше всеки негов жест, стана веднага, като се пипна отзад — явно вадеше револвера от задния си джоб. Реших, че е време да се намеся. Погодих им номера, който индийските слонове обикновено използуват, за да уплашат врага: плътно притискат края на хобота си към земята и започват да тръбят. Получава се странен, заплашителен звук — нещо средно между трясък, хъркане и бълбукаме. Такъв звук може да събуди и мъртвец. А Браун не беше мъртъв.

— Кой дявол тук свири на тромбон? — рече той, като вдигна глава и опули сънените си очи. Бакала приклекна.

— Ти какво, хоро ли играеш? — попита го Браун.

— Аз… проклетият слон ме събуди! Марш оттук!

Но аз не се отдалечих и след известно време, когато Браун заспа отново, повторих моя фокус. Кокс вече се приближаваше до Браун с револвер в ръката, когато затръбих колкото имам сила. Браун подскочи, изтича при мене и болезнено ме цапна със саблен удар по края на хобота. Подвих бързо хобота си и се отдалечих.

— Ще те убия, проклето животно! — извика той. — Това не е слон, а дявол знае какво. Мпепо! Веднага да го натириш в блатото!… Ти защо си извадил тоя револвер? — изведнъж попита Браун, като огледа подозрително Кокс.

— Канех се да му гръмна веднъж-дваж, та да се пръждоса по-далече.

Браун пак се тръшна на земята и започна да задрямва. Аз се отдалечих на няколко крачки, без да изпускам лагера от очи.

— Проклет слон! — дочух съскането на Кокс, който ме заплашваше с юмрук.

— Надушил е някой звяр — обади се Мпепо. Юношата искаше да ме оправдае, без да подозира колко е близо до истината. Да, изревах, защото надуших зверове — безмилостни двуноги зверове.

Вече призори Кокс кимна на Бакала. Двамата изтичаха бързо — Кокс при спящия Браун, Бакала — при Мпепо, и стреляха едновременно. Мпепо извика жално и пронизващо — като зверчето, което изплака в началото на нощта, изправи се, потрепера, падна и бързо-бързо започна да рита с крака, а Браун не издаде нито звук. Всичко стана толкова бързо, че не успях да предупредя нещастниците…

Но Браун беше още жив. Изведнъж се изправи, облегна се на лакътя на дясната си ръка и стреля в Кокс, който се беше навел над него. Кокс падна като подкосен. Като се прикриваше зад трупа му, Браун откри стрелба по Бакала. Бакала се развика:

— А-а! Рижав лъжец! — Стреля веднъж и хукна да бяга. Но след няколко крачки Бакала изведнъж се завъртя на място, както се случва, когато човек бъде улучен от куршум в главата, и падна на земята. Браун въздъхна тежко и се отпусна назад. Над поляната се понесе остра миризма на кръв. Всичко замлъкна. Само Браун хъркаше. Приближих се до него и го погледнах в лицето. Очите му бяха вече мътни. Но той направи още едно конвулсивно движение и гръмна за последен път. Куршумът леко одраска кожата до коляното на предния ми десен крак.“