Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Изобретенията на професор Вагнер
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Хойти-Тойти, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2008)
Корекция
Mandor (2009)

Издание:

Александър Беляев. Избрани произведения. Том 1

Издателство „Отечество“, София, 1988

 

Съставител Елена Коларова

Рецензент Светлозар Игов

Редактор Елена Захариева

Художник Илия Гошев

Художествен редактор Васил Миовски

Технически редактор Иван Андреев

Коректор Невена Николова

 

Националност руска. Първо издание.

Дадена за набор м. март.

Подписана за печат м. юни 1988 г.

Излязла от печат м. юли 1988 г.

Формат 16/60/100. Печатни коли 23.

Издателски коли 25.55. Условно издателски коли 24,47.

Държавно издателство „Отечество“, София, пл. „Славейков“ 1

Държавна печатница „Димитър Найденов“ — гр. В. Търново

История

  1. — Добавяне

ТРУЪНТ ЛУДУВА

„Веднъж, когато Браун започна да оздравява, но още беше прекалено слаб, за да вземе участие в лова, Кокс и Бакала тръгнаха, настанени на моя гръб, да приберат на няколко десетки километра оттук бивните на убития вчера слон. И тъй като никой не ги чуваше, а аз бях само товарно животно, те си разговаряха откровено помежду си.

— На оная шоколадова маймуна — как там я казваха, — ще трябва според уговорката да отделим една пета от улова — рече Бакала.

— Ще си облажи душата — отвърна Кокс.

— А останалото ще трябва да разделим на три части — на тебе, на мене и на Браун. Ако смятаме, че килограм слонова кост ще ни даде от седемдесет и пет до сто марки…

— В никакъв случай няма да дадат толкова. Ти не разбираш нищо от тая работа. Има така наречената мека, или мъртва кост и твърда, или жива. Първата само се нарича мека, иначе е много плътна, бяла и нежна. От нея правят билярдни топки, клавиши, гребени. Такава кост се цени много. Но тукашните слонове я нямат. За мека кост трябва да се отиде в Източна Африка. Но там по-скоро твоите твърди кости ще ги направят на меки, отколкото да ти позволят да убиеш поне един слон. А костта на тукашните слонове е твърда, жива, прозрачна. От нея могат да се правят само някакви си дръжки за бастунчета и чадъри, и евтини гребенчета.

— И какво излиза? — попита мрачно Бакала. — Че работим на вятъра, така ли?

— Защо на вятъра? Все ще падне по нещичко. И ако ловуваме четирима, а разделим плячката само двама, никак даже няма да бъде лошо…

— Нека слоновете да ме сплескат като мекица, ако не си мислех за същото.

— Не трябва да се мисли, а да се действува. Ако не днес, утре Браун ще стане на крака и тогава не ще се справим с него. Як е като бик тоя рижав дявол. А Мпепо е ловък като маймуна. Трябва да ги убием едновременно. Най-добре нощес. И за по-сигурно да ги напием. Имаме още малко спирт. За тях ще стигне.

— Кога?

— Пристигнахме…

Един слон лежеше в огромна яма върху хълбока си. Нещастникът беше разпрал корема си на острия кол още преди три дни, но беше жив и досега. Бакала го застреля, слезе в ямата заедно с Кокс и започна да изсича бивните. Работиха почти цял ден. Слънцето вече отиваше на залез. Привързаха бивните с едно въже за гърба ми и потеглихме обратно.

Палатката вече се виждаше, когато Кокс се обади, сякаш да продължи прекъснатия разговор:

— Няма какво да отлагаме. Тази нощ.

Но ги чакаше разочарование. За свое учудване не завариха Браун в лагера. Мпепо обясни, че «бана» се е почувствувал толкова добре, че е тръгнал на лов, и може би няма да се върне до сутринта. Бакала тихо изруга. Убийството трябваше да се отложи.

Браун се върна едва призори, когато Кокс и Бакала спяха. Той отиде при Мпепо и го бутна по рамото. Туземецът, застанал на пост, весело се усмихна, като блесна със зъбите си. Браун му махна с ръка, поведе го към слона и му нареди да го възседне. Мпепо ми направи знак, аз коленичих, качиха се на гърба ми и ги понесох към окрайнината на гората.

— Искам да ги изненадам. Мислят ме за болен, а аз съм напълно здрав. Тая нощ успях да убия слон — голям слон с великолепни бивни. Ще ми помогнеш да ги изрежем. Ама че ще се смаят Бакала и Кокс!

Сред кафеените храсти на брега на реката видях осветения от лъчите на изгряващото слънце огромен раздут труп на слон, легнал на хълбок.

Свършили с бивните, тръгнахме назад — към нашата гибел. Браун и Мпепо бяха обречени на по-скорошна смърт, а аз трябваше да споделя участта им малко по-късно. Впрочем винаги бих могъл да избягам от хората. Но не го правех, защото не ме заплашваше непосредствена опасност и исках, ако успея, да спася от смърт Браун и Мпепо. Най-много ми беше жал за Мпепо — тоя юноша с тяло на Аполон. Но как да ги предупредя? Уви, нямах възможността да им разкажа за надвисналата опасност… А какво ли ще стане, ако откажа да ги отнеса в лагера?

Изведнъж свих остро от пътя и се отправих натам, където течеше река Конго. Мислех си, че на реката те могат да срещнат хора, и Браун ще успее да се върне в културните страни. Но той не можа да си обясни упорството ми и започна много болезнено да ме мушка във врата с остра желязна пръчка. Острието пробиваше кожата ми. А моята кожа е много чувствителна и лесно гноясва. Помнех колко дълго не зарастваше раничката, причинена от куршума на англичанина, който стреля по мене от лодката. Слушах как Мпепо молеше Браун да не ме боде по шията, но Браун се вбеси от непослушанието ми и ме мушкаше все по-силно и по-дълбоко.

Мпепо се опитваше да ме придума с най-ласкавите слона на своя език. Не разбирах думите, но интонациите на гласа са еднакво понятни на всички хора и животни. Мпепо се наведе и ме целуна по шията. Горкият Мпепо! Само да знаеше за какво ме моли!…

— Ще го убия и точка! — каза Браун. — Щом не иска да ни носи, Труънт не ни трябва вече за нищо друго, освен да изрежем бивните му. Разхайтен слон! Истински скитник. Напуснал е едни стопани, сега иска да избяга и от нас. Но няма да успее. Ей сега ще забия един куршум между окото и ухото му.

Разтреперах се, като чух тия думи. Седнал на гърба ми, ловецът на слонове Браун сигурно ще улучи… Да загина ли сам, или да ги заведа на сигурна смърт? Чувах как Мпепо моли Браун да ме пощади. Но англичанинът беше непреклонен. Вече сваляше пушката от рамото си.

В последния момент неочаквано завих към лагера. Браун се разсмя.

— Този слон като че ли разбира човешката реч и знае какво исках да направя — рече той.

Изминах покорно няколко крачки, след което изведнъж сграбчих с хобота Браун, смъкнах го от гърба си, пуснах го на земята и бързо побягнах в гората заедно с Мпепо. Браун се развика, започна да ругае. Не се удари силно, но след болестта беше още слаб и не можа да се изправи веднага не крака. Използувах това и дотичах до гората. «Ако не мога да спася двамата — мислех си, — то поне да спася Мпепо.» Но и туземецът не искаше да напусне лагера. Ненапразно от няколко месеца ходеше на лов за слонове, рискуваше живота си. Вече трябваше да получи възнаграждението си. Трябваше да задържа Мпепо с хобот; не се досетих да го направя, като не допусках, че ще скочи от височината на гърба ми. Но ловкият като маймуна юноша направи друго: когато минавах край гората, се хвана за клоните на едно дърво и се покачи на него. Не можех да го стигна и стоях до дървото, докато не подуших миризмата на промъкващия се зад мене Браун. И тогава, без да го чакам да започне да стреля, побягнах в горския гъсталак.

Те си отидоха. Но не исках да изоставя тези хора на съдбата им. Изчаках малко и тръгнах. Минах по друг път и пристигнах в лагера преди тях. Кокс и Бакала много се учудиха, когато ме видяха без пътници, но с хубави бивни на гърба.

— Нима слоновете или дивите зверове са ни помогнали да се отървем от Браун и Мпепо? — рече Кокс, като развързваше връвта.

Но радостта им беше преждевременна. Не след дълго псуващият Браун и Мпепо се появиха. Щом ме зърна, Браун изригна нов поток от проклятия и ругатни. Разказа на другарите си какъв номер съм им скроил, като ги убеждаваше да ми теглят куршума. Но пресметливият Кокс беше против и отново изложи доводите си. Кокс и Бакала уверяваха, че се радват много на оздравяването и връщането на Браун, при това с чифт чудесни бивни.“