Дейвид Морел
Знакът на пламъка (2)

Защитниците на вярата

Франция

Религиозните изстъпления в Испания не бяха изключение. От началото на Средните векове една ерес, родена от религията на Близкия Изток, събра толкова много последователи, че се превърна в сериозна заплаха за Църквата. Според тази ерес, известна под името албигойство, доброто и злото са равнопоставени сили и не един Господ, а двама управляват вселената, и Сатаната е равнопоставен и също толкова гениален колкото Бог, с когото е в непрекъсната борба. Тялото — плътта — е вместилище на Сатаната. Умът — душата — е път към спасението.

Мисълта за двата Бога ужаси Църквата. Как може Христос, физическото въплъщение на Благословения Бог-Отец, да е зло. Недопустимо беше да се смята дело на дявола това, че Той, който беше Бог, облечен в плът, се пожертва да бъде разпнат, за да спаси своите заблудени чада.

Последва безмилостен кръстоносен поход срещу албигойците. Десетки хиляди бяха избити. Но ереста устоя. Още много хиляди измряха, докато накрая, през 1244 г., планинската крепост Монсегюр в Пиренеите на югозападна Франция, последна опора на албигойството, беше обсадена, щурмувана и опожарена.

Но според слухове ереста, въпреки жестокостта на кръстоносния поход, не беше изкоренена и малка група еретици с помощта на въжета се беше спуснала от планината през нощта преди разгрома, отнасяйки със себе си тайнствено съкровище, и това ядро еретици се беше съхранило дълбоко стаено при немислими условия, разсеяно в много места, които избиват от време на време като гнойни огнища.