Лей Грийнууд
Роуз (11)

Глава единадесета

— Лъжеш — обвини я Гейб. — Не е възможно да казваш истината.

— Наречи я още веднъж лъжкиня и няма да…

Хен сръга с лакът Монти и той спря по средата на изречението.

— Баща ми и генерал Грант са били в един и същи клас в Уест Пойнт. По-късно се сражавали заедно в Мексиканската война — обясни Роуз, като не смееше да погледне момчетата. — Генерал Грант ми е кръстник.

— Ти си янки! — извика Джеф.

Омразата и яростта, с които толкова често се бе срещал, сега изкривиха чертите на лицето му.

— Родена съм точно тук, в Тексас — гордо започна да разказва Роуз. — Но това не е важно — добави тя, твърдо решена да не се отклонява от въпроса, докато не убеди Гейб и Кейто, че нападението срещу семейство Рандолф би означавало сериозна опасност за тях. — Искам имената ви и пълни сведения за документите ви — обърна се тя към Гейб. — Смятам да ги изпратя на генерал Грант заедно с уверението ви, че няма да предприемате никакви действия срещу това семейство, докато не пристигне помилването.

Те й подадоха документите, без да възразят.

— Препиши ги — каза Джордж на Джеф.

— И все пак мисля, че трябва да ги застреляме — повтори Монти.

— Те ще се върнат в Остин, за да кажат на аграрния отдел, че няма нужда от по-нататъшно разследване — рече Роуз. — Трябва само да докладват, че са получили погрешна информация. Освен това трябва да се погрижат верните цифри да бъдат вписани във всички документи. Пропуснах ли нещо?

— Мисля, че това е всичко — отговори Джордж, като не сваляше очи от Роуз.

— Да ти покажа ли писмото? — попита Роуз, извади плика от джоба си и го подаде на Гейб. — Не искам да се съмняваш в достоверността на казаното от мен.

Гейб хвърли поглед на първия ред, после на подписа и пребледня като платно.

— Торнтън твой баща ли е?

— Да — отговори Роуз.

— Мамка му! Грифин ще ни одере живи, ако разбере, че сме притеснили тази жена — изсъска Гейб на Кейто, който също хвърли един поглед на писмото и се съгласи с него.

— Върни ми писмото.

— Разбира се, мисис Роуз. Бъди сигурна, че ще поправим документите за данъка. Вероятно няма да е повече от тридесет долара за цялото място. Кой би повярвал, че някой притежава толкова много земя? Повечето хора пасат кравите си, без да плащат нищо.

— И не забравяйте, че смятам да напиша писмото още довечера.

— Няма да те безпокоим, госпожо. Никой не би искал да си има неприятности с генерал Грант или с генерал Шеридан. Всички знаят как се гневят понякога.

— А данъкът?

— Ще го платите, когато свърши годината.

— Службата му сигурно е хубава, за да я пази толкова — отбеляза Джордж, след като онези си тръгнаха.

— Хубава, да! Пълни си джоба с парите на хората — добави Соления.

— И все пак мисля, че трябваше да заровим онези двамата в най-близкия бряг на потока — рече Монти.

— Не беше необходимо. Роуз се справи отлично с тях — каза Джордж.

Всички погледи се отправиха към нея.

Защо имаше чувството, че ще потъне в земята от срам? Тя погледна Джордж в очите. По лицето му нямаше и следа от яростта и омразата на Джеф. Само стъписване и изненада. И въпроси.

— Писах му, след като ме нае на работа и пуснах писмото още същата вечер — обясни тя на Джордж, сигурна, че той иска да го знае. — И през ум не ми мина, че ще получа отговор. Той напусна Тексас след войната. Баща ми мислеше, че никога повече няма да получи вест от него, след като му върна пълномощното си. И сигурно нямаше да му се обади, ако не се наложи баща ми да му пише, за да му възстанови пълномощията.

Тя си пое дълбоко въздух и се освободи от част от напрежението. Сега вече знаеха. Да правят каквото намерят за добре.

— Излъгах го, че ще пиша второ писмо. Нямаше да получа отговор.

— А помилването? — попита Джордж.

— Знаех за строгата клетва. Предположих, че един ден ще ви потрябва помилване. Не виждах нищо лошо в това да го поискам.

— Но защо си е направил труда за двама бивши войници от Конфедералната армия?

Нямаше причина да не му каже истината. Сега беше моментът.

— Писах му, че ще се омъжа за теб. Да не мислиш, че щеше да го изпрати иначе?

Роуз едва не се задави, докато изговаряше тези думи. Сега вече ще побеснее. Достатъчно беше, че привлече вниманието на Грант към тях, а на всичко отгоре и с лъжа!

— Ей на това му викам оправна жена! — възкликна Соления.

Роуз разбра, че се опитва да й помогне, да разсее напрежението, но не се получи. Джеф никога нямаше да й прости. За близнаците не знаеше, но само Джордж имаше значение за нея. Очакваше, че ще се наложи да ги напусне, но щеше да бъде съкрушена, ако си тръгнеше, скарана с него.

Джордж още изглеждаше някак замаян, но се съвзе. Буцата в стомаха й омекна малко, когато видя, че искрица топлина проблесна в очите му.

— Никога няма да можем да ти се отблагодарим за всичко, което направи — рече той монотонно с механична усмивка. — Вечно ще ти бъдем признателни.

Сякаш изнася реч — помисли си Роуз. Може да се възползва от случая, за да си намери извинение да се отърве от нея. Може би нямаше да стане веднага. Ще им даде време да поразмислят. Трябваше да подготви за консервиране глигана и да вечерят. Мъжете Рандолф не вършеха нищо на празен стомах.

— Няма да имам време да приготвя вечерята, ако не се заемете веднага с този глиган — рече Роуз, — но ще ви претопля малко задушено, за да не прегладнеете. Ще бъде готово, когато се измиете.

Тя влезе в къщата.

— Знаеше ли, че баща й е бил офицер янки? — попита Джеф, като едва изчака Роуз да отиде в кухнята, за да разпита брат си.

— Да — отговори Джордж, но мислите му бяха по-скоро заети с нея, отколкото с отговора.

— И въпреки това я нае?

— Да.

Той почувства, че Роуз е заплашена и усети, че го обзема спокойствие, докато се подготвяше да я защити.

— Тогава ти ще ни отървеш от нея, и то веднага — побесня Джеф.

— Трябва да поговорим за това — рече Хен.

— Няма какво да говорим — сряза го Джеф.

— Мисля, че има — добави Монти.

— Да почакаме да се нахраним — предложи Джордж. — Ще разсъждаваме по-добре на пълен стомах.

— Как можеш да ядеш храна, сготвена от една янки?

— Джеф, ти изгуби ръката си, а не ума си. Ако мислиш, че ще те отрови, не яж. Но не виждам какво може да ти попречи да се храниш, ако баща й е бил приятел на Грант.

— Ще чакам отвън.

— Ако някой друг мисли като Джеф, да каже.

— Не ме интересува дали е янки. Роуз е добра — заяви Зак. — Нали няма да я изгониш?

— Изглежда трябва да обсъдим това.

— Ти си виновен за всичко — обърна се Зак към Джеф. — Мразя те.

Той заблъска брат си с юмручета, а когато в гърлото му се надигнаха ридания, изтича вътре.

— Не ме интересува какво ще правите с нея — заяви Тайлър, преди да последва братчето си.

— Защо я нае на работа? — попита Хен. — Знаеш какво изпитва Джеф.

— Тя беше единствената подходяща кандидатка.

— Но…

— Освен това мислех, че няма да разберете за баща й.

— Но…

— Няма значение. Родена е в Тексас. Южнячка е повече от нас!

— Не е необходимо да ми крещиш — рече Хен. — Аз не искам да я изхвърля.

Джордж разбра, че е повишил тон, но това бе станало неусетно. Само като си помислеше колко е несправедливо всичко това, кръвта му се разгорещяваше.

— Вече я осъдихте. Баща й се сражавал в Съюзническата армия, значи тя е янки. Ами другите разделени семейства? И тях ли ще осъдите?

— Защо се гневиш толкова? — попита Монти. — Сигурен ли си, че не изпитваш нещо към нея?

— Монти, имам да ти казвам много неща, но понякога ти си безчувствен като онзи глиган. Тя разбра кои са тези мъже, веднага щом пристигнаха. Знаеше също, че мразите янките, защото й го казах. И все пак предпочете да използва връзките си с Грант, за да защити нашето семейство, макар да знаеше, че можем да я принудим да се върне в Остин. Смятам, че това е проява на смелост от нейна страна, постъпка на човек с характер и дълбоки убеждения. Възхищавам се от тези качества и фактът, че е янки, не променя мнението ми. Можеш да стоиш отвън, ако искаш, но аз мисля, че дължиш на Роуз благодарност и уважение заради онова, което направи за нас. Ако не можеш да й ги засвидетелстваш, стой навън.

Джордж се обърна и закрачи към кухнята, без да дочака решението на братята си.

— Хвана ни натясно — отбеляза Монти.

— Да — съгласи се Хен.

— Може да отстъпите пред Джордж, ако искате, но аз няма да го направя — рече Джеф.

— Не съм и очаквал — каза Монти с обичайната си враждебност към брат си. — Толкова си упорит, че не можеш да проумееш кое е най-доброто за теб, дори и когато не си толкова сляп, за да го видиш. Идваш ли, Солени?

— След минутка. Така се омаях от красноречието на братята Рандолф, че забравих да се измия.

Монти се изсмя от сърце.

— Сигурно имаш предвид Джордж. Хен никога не говори достатъчно, за да разбереш дали е красноречив, или не, а Джеф ще ти каже, че аз не говоря по-добре от един невеж мръсен селянин.

— Не е необходимо да стоиш навън, за да ми правиш компания — рече Джеф на Соления, след като Хен и Монти тръгнаха към къщата.

— Няма да стоя. Само искам да се уверя, че ще влезеш да вечеряш.

— Няма да вляза, докато тя е тук.

— Както искаш. Само знай, че сега не заставаш срещу Роуз, а срещу братята си.

— Не е така. Срещу онази проклета янки съм.

— Братята ти разбират чувствата ти и ги уважават. Всички се съгласиха да обсъдят въпроса довечера. Но вече ти казаха, че не им е приятно да се държиш с Роуз по този начин. Всички бяха единодушни. Ако останеш навън, това ще бъде шамар не само за Роуз, а и за тях.

— Няма да вляза.

— Ако не зачетеш мнението им по този въпрос, как ще очакваш да те слушат за други неща? Не може винаги да става така, както ти искаш.

— Ти какво мислиш за Роуз? — попита Джеф.

— Моето мнение е без значение.

— Искам да го чуя.

— Добре тогава, мисля, че тя е прекрасна жена. Ако знаех, че ще приеме, бих й предложил брак начаса.

— Но баща й се е сражавал в Съюзническата армия! — възрази Джеф, неспособен да повярва, че никой не е съгласен с него.

— Нямаше да ми пука, дори и самият Грант да й беше баща. Тя е адски готина жена и Тексас трябва да се гордее с нея.

— Говориш като Джордж.

— Брат ти е умен мъж. А сега решавай. Ако почакаш още малко, по-късно няма да има значение какво си решил.

 

 

Джордж се изненада от себе си. Тресеше се от гняв. Знаеше, че възхищението му от Роуз нараства с всеки изминал ден, но нямаше представа, че чувствата му към нея са достигнали такива измерения. Онова, което изпитваше към нея, бе преминало границата на обикновеното одобрение.

Харесваше я много.

Дори нещо повече. Ако не беше така, как би обяснил реакцията си към нападките на Джеф?

Проявила бе голяма смелост, като беше поискала от Грант да помилва двама офицери от Конфедералната армия. Като си помислеше за мъчителните за нея часове, преди да разбере за решението им — дългите часове, докато консервира глигана и гордо вдигнатата й глава по време на вечерята — отново се ядосваше.

Тя не заслужаваше такова отношение. След всичко, което направи, тя заслужаваше тяхната благодарност, безрезервното им одобрение и искрено признание.

Влезе в спалнята. Зак и Тайлър бяха там.

— Нали няма да изгониш Роуз? — попита Зак. Беше се преоблякъл, но явно чакаше Джордж.

— Ще обсъдим този въпрос.

— Тайлър настоява тя да си върви.

— Никога не съм я искал тук — рече Тайлър, но след като погледна Джордж, реши да излезе, без да казва нищо повече.

— Аз пък я искам! — извика Зак след него. — Харесвам я много повече от теб. Нали и ти я харесваш? — обърна се той към Джордж.

— Да, харесвам я.

— Не позволявай на Джеф да я изгони.

— Ще гласуваме. Ти също. А сега изчезвай. Знаеш, че Роуз разчита на теб да налееш млякото.

— Тя предпочита ти да го правиш.

— Ами, аз закъснях. Ще трябва да разчита на теб.

Зак едва не се сблъска с Хен.

— По-бавно, циклон такъв.

Но момчето продължи да тича.

— Трябва да помагам на Роуз — викна той през рамо.

— Какво му става? Не съм го виждал толкова запален да работи през живота си.

— Страхува се, че можем да отпратим Роуз.

— Не знаех, че толкова я харесва.

— Все забравяме, че той е още малко момче. Макар много да му харесва да се прави на голям, той има нужда от вниманието и нежността, с които го обгражда Роуз.

— Не съм се замислял за това.

— Нито пък аз, срамувам се да го кажа.

— Защо пък ще се срамуваш? Той все се пъчи, за да ни покаже колко е голям.

— Което прави отношението на Роуз още по-важно.

Вратата се отвори.

— Знам, че Джеф въобще не прилича на баща ми, но всеки изминал ден става все повече като него! — избухна Монти.

— Не е лесно да се живее с него — съгласи се Джордж, — но не забравяйте, че на нас ни провървя повече, отколкото на него.

— Той непрекъснато ни го напомня — измърмори Монти.

— Побързайте — подкани ги Джордж. — Следващите няколко часа няма да са приятни за Роуз. Няма да й е лесно, ако още през първия час се пита дали ще седнем на масата.

— Аз ще съм там — каза Монти. — За мен храната е над всичко. Както и за Джеф.

* * *

Роуз се зарадва, че Зак дойде при нея в кухнята. Така щеше да се откъсне от мислите си.

— Джордж каза, че ще закъснее и аз трябва да налея млякото.

— Ще се бавят ли много?

— Не. Ще бъдат тук всеки момент. Джордж тъкмо се ядосваше на Джеф.

Тя никога не бе допускала, че сърцето й ще трепне така от тази новина. Съзнаваше, че съдбата й зависи не само от мнението на Джордж, но и че то е единственото, което съвпада с нейното.

— Ще имаме съвещание и аз ще гласувам — съобщи Зак.

— Не бива да й казваш — рече Тайлър, който вече беше седнал на масата.

— Така и предполагах — каза Роуз на двамата.

— Виждаш ли, тя вече знае, така че мога да говоря спокойно.

— Джордж сигурно предпочита да не ми казвате — рече Роуз.

— Аз ще гласувам да останеш — гордо заяви Зак. — Не ме интересува какво говори Джеф.

— Долен издайник! — извика Тайлър и се хвърли към Зак.

Момченцето се скри при Роуз.

— Само почакай, като те пипна.

— Сядайте и двамата! — заповяда Роуз. — Ако ще се биете, излезте навън.

— Трябва да налея млякото — каза Зак, като се усмихна с чувство на превъзходство над Тайлър.

— Побързай, защото чувам, че братята ти идват.

Джордж, Хен и Монти влязоха вкупом.

— Соления се мие — съобщи Монти. — Не знам какво прави Джеф, но нямам намерение да го чакам.

— След няколко минути ще съм готова — рече Роуз. — Може би дотогава ще дойдат.

В кухнята беше абсолютно тихо. На Роуз й се струваше, че всеки път, когато си поеме въздух, шевовете на роклята й пукат. Опита се да се успокои, но не успя. Само един поглед й бе достатъчен, за да разбере колко е разстроен Джордж. Хен рядко говореше, но тя не можеше да си припомни нито една вечер, когато Монти да е мълчал. И Тайлър не говореше много, но Роуз усещаше, че Зак гори от нетърпение да каже нещо.

Но и той мълчеше.

Зак използваше Джордж като барометър за държанието си и точно сега прогнозата беше за буреносно време. Зак благоразумно реши да обърне платна според посоката на вятъра.

Роуз знаеше, че този ден някога ще настъпи, но не очакваше, че ще е толкова бързо. Тук беше едва от месец, твърде недостатъчно, за да я опознаят. Все едно, че гадаеха съдбата на непознат човек.

Притесняваше се за Джордж. Знаеше колко е важно за него да укрепи семейството. Отсъствието на Джеф от вечерята щеше да се окаже трудно за преодоляване препятствие. От времето, прекарано със семейство Робинсън, знаеше, че щом семейството е единно, щом чувстват, че действат в името на семейния интерес, те могат да преодолеят всяко неразбирателство.

Само че Роуз не беше сигурна дали обичта, която изпитваха момчетата един към друг, ще се окаже достатъчно силна, за да ги обедини при едно дори малко изпитание. Всъщност понякога се питаше дали изобщо братята Рандолф са способни да обичат. Те дори не разбираха какво е семейна лоялност.

Вратата се отвори и в кухнята влезе Соления. Тя въздъхна с облекчение, когато видя Джеф зад него.

 

 

Беше почти полунощ, когато Роуз стана от масата.

— Ще се чувствате по-удобно, ако проведете съвещанието си тук. Нощта е приятна. Ще постоя на двора. Може да има звезди на небето.

До единадесет часа още не бяха свършили с приготовлението на глигана, а тя трябваше да разтреби кухнята, след като вземеха решение. Въпреки всичко беше приятно да си мисли за шунката и наденичките в килера. Наистина им трябваше помещение за опушване на месо. Не мислеше, че свинското може да се консервира най-добре само със сол. Ще поговори за това с Джордж утре.

Ако останеше.

— Ще ти правя компания, госпожо, ако нямаш нищо против — предложи Соления, като стана заедно с нея. — Познавам малко съзвездията.

Ревност жегна Джордж. Никога не бе седял на лунна светлина с Роуз, нито й бе говорил за звездите. И ден не минаваше, без да открие нещо ново, което искаше да сподели с нея. Може и да не му се удадеше повече възможност. Но насочи отново мислите си към предстоящия неприятен разговор.

— Всеки от нас ще има възможност да сподели какво мисли — започна той. — И кажете всичко сега. Независимо от решението, което ще вземем, не искам да говорим отново по същия въпрос. Никой няма да прекъсва другия или да задава въпроси, докато не е свършил. Ясно ли е?

— Съгласен съм — рече Монти.

Джеф кимна.

— Аз искам да съм пръв — обади се Зак, като подскачаше на мястото си от вълнение.

— Ти си още много малък — възрази Джеф.

— Присъствието на Роуз го засяга толкова, колкото и останалите — заяви Джордж. — Той ще каже, каквото има да казва, и ще гласува.

Момчето се изправи и огледа кухнята като човек, който се подготвя за съдбоносно изявление.

— Аз мисля, че тя трябва да остане, защото я харесвам — заяви Зак и седна.

— Пилешки мозък — рече Тайлър. — Само това ли имаш да кажеш?

— Да изясним нещо — намеси се отново Джордж, като изгледа толкова сурово Тайлър, че той млъкна. — Никой няма да прави обидни забележки относно мнението на другите. Независимо какво мислите за разсъжденията им, мнението си е тяхно и те имат право да го изразят като всички останали.

— Но… — възрази Тайлър.

— Ако не се придържате към това правило, губите правото си да говорите. Съгласни ли сте?

Всички, с изключение на Тайлър и Джеф, кимнаха.

— Кой е следващият?

— Аз — обяви Тайлър и стана. Изглеждаше още по-висок — толкова беше слаб. — Първо, не искам никакви жени тук. Аз мога да върша домакинската работа.

Джордж гледаше намръщено Монти, за да предотврати избухването му.

— Категорично отказвам някаква си жена янки да ми готви. Освен това не обичам да ми заповядват. Откакто е дошла, непрекъснато ни нарежда какво да правим, а това не е правилно.

Тайлър млъкна.

— Мразиш ли я? — попита Джордж.

— Не е важно дали я мрази, или обича — възрази Джеф.

— Това може да повлияе върху моя начин на гласуване — каза Джордж.

— Не я мразя — призна без желание Тайлър. — Напоследък не се държи толкова лошо.

— Въпросът не е в това — намеси се Джеф.

— Свърши ли, Тайлър? — попита Джордж.

— Ами, да.

— Добре, Джеф, говори.

Думите се заизнизваха от устата му още преди да стане на крака.

— Въпросът не е дали я харесваме, или дали ни командва. Става дума за принципи. За онова, което ни причиниха янките по време на войната. За онова, което продължават да правят с нас чрез Реконструкцията^[1]. Не мога да погледна тази жена, нито да си помисля за баща й, без да си представя хилядите смели момчета от Конфедералната армия, лежащи върху изровената земя с разкъсани от оръдейните изстрели тела, пролели кръвта си в калта на многобройните бойни полета. Как може да мислите за тази жена в кухнята и да не се сещате за семействата, чиито съпрузи и синове никога няма да се завърнат у дома? А за Мадисън? Дали ще се върне тук?

— Роуз не е виновна за Мадисън — възрази Джордж.

— Тогава какво ще кажеш за баща ни? Знаем, че янките са го убили. Разкъсали са го на парчета.

Джеф спря да говори и погледна братята си, но те мълчаха.

— Не разбирам как е възможно да си помислите дори за миг да задържите тази жена тук. Не мога да повярвам, че именно ти, Джордж, искаш това.

Джордж съзнаваше, че възражението на Джеф няма нищо общо с Роуз и баща й. Беше война и тя бе причинила страданията на Джеф и на другите като него. Никога нямаше да приеме Роуз, докато не се примиреше със загубата си.

Но той се питаше дали това някога ще стане.

— Имаш ли да казваш още нещо? — рече Джордж.

— Да. Не виждам как ще остана в тази къща, ако Роуз не се махне.

Джеф седна.

— Мисля, че ще е по-добре, ако се въздържаме от заплахи — каза Джордж. — Не е честно спрямо другите. Освен това кой знае дали някой няма да промени решението си. Ако отправяте предизвикателства по този начин, после ще бъде по-трудно да се отметнете.

— Аз няма да променя решението си.

— Кой иска да говори сега? — обърна се Джордж към близнаците.

— Ами, аз — рече Монти, но не стана. — Изобщо не бях доволен, когато Роуз дойде тук. Ако си спомняте, казах, че трябва да се отървем от нея. Казах го високо.

— Ти винаги говориш високо — намеси се Зак.

— Само че промених мнението си. Като оставим настрана, че Роуз е хубава като картина и е една от най-добрите готвачки на света, тя е много свястна жена. Оценявам високо онова, което направи за нас днес следобед. Щях да застрелям проклетите мошеници и тук щеше да довтаса цяла армия. Тя разбра, че искат да ни измамят и знаеше какво да каже, за да ги спре. Единственото, което не мога да забравя, е, че е янки. Знам, че не е участвала във войната, но баща й е участвал. Аз не сънувам кошмари за убити войници като Джеф, но мисля за бандитите и конекрадците, на които позволиха да дойдат тук, само за да ни направят толкова бедни, че да не сме в състояние да оказваме съпротива. Не искам да се караме заради нея. Най-после започнахме да се чувстваме като семейство. Ще съжалявам, ако това не продължи.

Малко смутен от изблика си на чувства, Монти седна.

Джордж не знаеше дали да вярва на ушите си. Мислеше, че след Тайлър, Монти държи най-малко на семейството.

Всички обърнаха очи към Хен.

Той седеше на мястото си.

— И аз не я харесвах в началото. Кипнах, когато обърна масата първата вечер. Винаги съм мислил, че една жена трябва да се държи като майка ни, а Роуз съвсем не отговаряше на тази ми представа. После си спомних, как един ден влязох в стаята на майка ни. Тя плачеше за нещо, което татко бе направил.

— Тя все плачеше — намеси се Монти, ядосан, че си спомня за обидите, които стягаха гърлото му.

— Тя казваше на огледалото си: „Само да можех да му се противопоставя“. Мама никога не възразяваше на татко. Но ако можеше, обзалагам се, че щеше да се държи също като Роуз.

— Ние не… — поде Джеф.

— Не съм свършил — продължи Хен и студенината в очите му накара Джеф да млъкне.

— Аз също мразя янките. Ако не беше майка ни, щях да се сражавам срещу тях заедно с вас. Но не мисля, че детето е отговорно за прегрешенията на родителите си. Мислех, че баща ни е най-подлият, най-долният, най-проклетият кучи син, който някога се е раждал на тази земя. Според собствените си виждания, бащата на Роуз е бил почтен човек. Но ние не можем да кажем същото за нашия старец. Не понасям мисълта, че е служил в Съюзническата армия. Съгласен съм с Монти, много е хубаво, че отново сме единно семейство. Питам се само дали това щеше да стане, ако не беше Роуз. Не бяхме много единни, преди тя да дойде тук.

Прилив на обич към мъжеството и твърдостта на брат му стопли сърцето на Джордж. Знаеше, че Хен обожава майка им. Да сравни Роуз с нея, беше най-големият комплимент, който можеше да направи на една жена.

Всички се обърнаха към Джордж.

— Аз отговорих на този въпрос, когато взех Роуз на работа — започна Джордж. — Тя ми разказа за баща си и аз знаех какви ще бъдат чувствата ви. Но я наех, защото мислех, че тя е най-подходящата за работата.

— Всеки може да готви и да чисти — възрази Джеф.

— Избрах я и поради други две причини. Според мен тя беше единствената от четирите жени, която нямаше да скъса крехките връзки, свързващи нашето семейство.

— Там ти е била грешката — отбеляза Джеф.

— Не. И онова, което Хен и Монти току-що изложиха, го доказва. Освен това — Джордж продължи, без да обръща внимание на намесата на Джеф, — избрах я, защото, според мен, тя е честна и смела. Но сега ние не разговаряме за Роуз, а за баща й. А той не ме интересува. Не съм наел него на работа.

— Баща й не те интересува? — повтори ужасен Джеф. — Не те ли интересуват всички онези честни и смели южняци, които е избил?

— Аз пък избих много честни и смели янки, Джеф. Ти също, но войната свърши. Ако имахме сестра и ако тя бе останала сама в Пенсилвания или Ню Хампшър, дали нямаше да гладува, или да оцелее с цената на почтеността си?

— Не е същото.

— Мисля, че е.

— Стига толкова — намеси се Монти. — Да гласуваме.