Метаданни
Данни
- Серия
- Монтгомъри/Тагърт (21)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Just Curious, 1995 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Ивелина Тодорова, 2002 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 122 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
ИК „Плеяда“, София, 2002
История
- — Добавяне
ЕПИЛОГ
— Карън! — извика някаква жена зад гърба й, а Карън се обърна толкова бързо, че изтърва пликовете, които държеше. Тя беше в търговския център, наоколо имаше толкова хора, затова й отне повече време, за да разпознае Рита — жената, която бе срещнала през забележителния уикенд, който прекара с Мак.
И двете се изненадаха, когато Карън се разплака.
Рита нежно прегърна младата жена, която можеше да й бъде дъщеря. Заведе я до красива пейка, която беше построена до красив фонтан. Рита й подаде носна кърпичка и изчака, докато Карън се поуспокои.
— Много съжалявам. Не знам какво ми става напоследък. Не спирам да плача. Много се радвам да те видя. Как са всички? Стив?
— Добре — отвърна Рита засмяна. — Всички са добре. И така, кога ще се роди бебето?
Карън се опита да сдържи напиращите сълзи:
— Толкова ли си личи?
— Само ако си майка. А сега ми кажи какво те измъчва, Може би се е случило нещо между теб и Мак? Нали щяхте да се жените?
Карън издуха носа си.
— Да, ще се оженим след два месеца. Сватбата ще е скромна. Ти си от поканените. — Карън впери поглед в измачканата кърпа. — Не че нещо е станало. Всичко е наред. Както винаги. Само…
— Хайде, кажи ми.
— Не съм сигурна дали Мак иска да се ожени за мен — избухна тя. — Аз му погодих номер. Аз… аз го съблазних. Толкова много исках да имам бебе, а той… — Тя не продължи, тъй като Рита се заливаше от смях.
— Извини ме — обиди се Карън и понечи да стане. — Не възнамерявах да те развеселявам с проблемите си.
Рита я сграбчи за ръката и я дръпна обратно на пейката.
— Извинявай, не исках да се смея; само че никога през живота си не бях виждала мъж да преследва толкова упорито една жена. Какво е направил, за да си мислиш, че ти го принуждаваш да се ожени за теб?
— Не знаеш как стоят нещата. Ако знаеше истината, какво точно стана между нас, може би щеше да знаеш, че по-скоро това е делово предложение, а не женитба. Беше моя идея и…
— Карън, прости ми, но ти не знаеш как стоят нещата. Знаеше ли, че на сватбата трябваше да има само шест шаферки? Мак се обади на Стив. Твърдеше, че е срещнал любовта на живота си и че се нуждае от идеално извинение, за да прекара уикенда с тази жена. Седмата шаферка беше негова идея. Плати тройно, за да ти ушият рокля по мярка.
Карън остана поразена от чутото.
— Любовта на живота си ли? Той твърдеше, че искал да намери жена, на която да стане роклята.
— Стив и Кетрин имат толкова много приятели, че едва ли са се нуждаели чак толкова от приятелката на Мак. Знаеш, че преди не можеше да се говори за сериозна приятелка, тъй като сменяше годениците си като носни кърпички.
Карън поклати глава.
— Аз не разбирам нищо. Не мисля, че ме е виждал преди коледното тържество. Как така е измислил такава история? Защо го е направил? Не разбирам.
Рита се усмихна.
— Семейство Тагърт си имат една приказка: „Ожени се тази, която раздели близнаците.“
Карън все още не проумяваше.
— В кабинета на Мак има снимка на мъж с въдица в ръка, нали?
Карън се опита да си спомни вечерта, когато беше влязла в кабинета на Мак. Тогава разглеждаше някаква снимка, а после я изпусна, защото се стресна от гласа на Мак.
— Да. Спомням си снимката. Това е някой от братята му, нали? Мисля, че и тогава казах, че не съм виждала този мъж.
Рита й се усмихна топло.
— Това е снимката на близнака на Мак, мъжът, който изцяло прилича на Мак.
— Въобще не си приличат. Мак е много по-привлекателен от онзи мъж. Той… — не довърши Карън, защото Рита отново се заливаше от смях. — Значи е измислил цялата история около сватбата? — попита тихо Карън.
— Точно така. Мак предложи да поеме разходите за цялата сватба, ако Стив се съгласи да те включи в церемонията. Също така му даде да ползва яхтата си за шест месеца, при условие че ви сложи в една спалня. Обиците, които Мак ти подари, са семейно наследство, ценни бижута, които се подаряват само на съпругите им. Не на приятелките, а на съпругите. Аз лично два пъти бях свидетелка, когато през уикенда той се обади на семейството си и им говори за теб. Разказваше им колко си интелигентна и красива и че той прави всичко възможно, за да те накара да се влюбиш в него.
Рита я стисна за ръката.
— Сигурно си забелязала, че когато бе около теб, Мак бе много мълчалив. Всички ние се заливахме от смях, като го гледахме как се страхува да не каже нещо нередно и затова много-много не си отваряше устата. Мак казал на Стив, че ще се преструва, че не те забелязва, защото някакъв мъж в компанията му споделил, че бягаш от всеки мъж, който прояви интерес към теб.
— Той е казал на снаха си за магазина за бебета, който исках да отворя — спомни си Карън.
— Скъпа, когато не беше с теб, говореше за теб.
— Но аз си мислех, че той ми предложи брак, защото… — Тя погледна Рита в очите. — Ами аз го помолих за услуга.
— Никога през живота си не бях чувала за мъж, който така да хлътне и да полудее от любов от първата среща. Той ми разказа, че ти си вдигнала някаква снимка, той погледнал в очите ти и веднага се влюбил в теб.
— Но защо не ми е казал? — попита Карън.
— Искаш да кажеш, че Мак не ти е признал, че те обича? — попита ужасена по-възрастната жена.
— Не, казвал ми го е, и то много пъти, но аз… — Изведнъж Карън осъзна защо. Тя щеше да му заяви, че не му вярва и че не вярва, че мъж като Макалистър Тагърт може да…
— Трябва да вървя — изведнъж каза. — Трябва да… О, Рита, благодаря ти — рече, а Рита се изправи и я прегърна развълнувана. — Не знаеш колко много ми помогна. Ти ме направи най-щастливата жена на света. Трябва да отида и да кажа на Мак, че… че…
Рита се засмя.
— Върви! Какво още чакаш? Върви!
Карън вече си беше отишла.