Джуд Деверо
От любопитство (3)

ТРЕТА ГЛАВА

Карън се събуди и видя до себе си красив мъж с пухкава бяла хавлия около кръста си. Стоеше пред огледалото и се бръснеше. Преди да се разбуди напълно и да си спомни къде се намира, си представи как той се приближава към нея, целува я, захвърля хавлията и ляга до нея. Тя си спомни какво е усещането да си в обятията на мъж, да чувстваш тялото му, топлината на кожата му, да усещаш тежестта му върху себе си…

— Искаш ли да ми кажеш какво си мислиш? — попита той, без да се обръща. Наблюдаваше я в огледалото.

Обърна се, за да не види зачервеното й лице, стана от леглото, грабна халата си и застана пред гардероба.

— Какво ще правиш днес? — попита той, като излизаше от банята.

Карън отвори вратата на гардероба, за да се скрие от погледа му. Всеки ден ли тренираше? Нямаше друго обяснение, такова тяло не се поддържаше лесно. Този меден цвят на кожата дали беше естествен?

— Ще пазаруваш ли? — попита я той и застана зад нея. — Коледно пазаруване?

— Аз, а-а-а — промълви тя, загледана в дрехите си. — Да, коледно пазаруване. И сватбен подарък. — Пое си дълбоко въздух. Трябваше да се стегне! Обърна се и го погледна право в очите.

— Утре е Коледа, а аз ще прекарам празника с тези хора, така че не мога да се появя с празни ръце. Можеш ли да ми препоръчаш някой търговски център наблизо?

— „Тайсънс Корнър“ — отвърна бързо той. — Един от най-добрите в страната. Аз също трябва да купя подаръци, така че ще те придружа.

— Не! — изрече Карън, преди да се усети. — Имам предвид, че се концентрирам по-добре, когато съм сама. — Знаеше, че лъже. Още повече да купуваш коледни подаръци сам бе неприятна работа.

— Как ще ги запомниш всичките? Даже не знаеш колко деца са? Нали искаш да купиш нещо за децата?

— Напиши ми имената им и аз ще се оправя. — Не желаеше да прекара деня с този мъж — все по-трудно й беше да откъсва очи от великолепните му мускули и мъжествените му гърди.

— Нямам химикал — извини се той усмихнат. — Помня всичко.

— Можеш да ми продиктуваш всички данни, не се притеснявай. Освен това не ти ли се иска да поиграеш футбол с момчетата?

— Аз съм един дебел, стар и изгубил форма чиновник, ще ме съсипят.

Карън се засмя, тъй като той бе с най-впечатляващото тяло сред гостите.

Без да чака мнението й, той измъкна един халат от гардероба, облече го, а после я целуна по страната.

— Ще ми избереш ли дрехи? Трябва да се обадя на две-три места. Ще те взема след половин час.

Преди да успее да протестира, той излезе от стаята. Разбира се, помисли си тя, феминистките по целия свят щяха да изтръпнат при мисълта, че именно тя ще определи какво ще бъде облеклото на самоуверения, арогантен и капризен Мак Тагърт. Докато размишляваше над тази идея, вече бе измъкнала тъмни вълнени панталони, италианска риза и прекрасен английски пуловер. Постави ги върху леглото и се запъти към банята.

Час по-късно, след като закусиха бързо, двамата с Мак се запътиха към колата под наем. На моравата младоженецът и другите мъже играеха футбол. Стив извика силно на Мак да се присъедини към тях.

— Изнудва ме да пазарувам е нея — изкрещя му Мак.

— Ха-ха! — изсмя се Карън, преди още да се е качила в колата. — Като че ли ми е притрябвал мъж, за да мога да пазарувам! Какъв абсурд! Истината е, че го е страх да остане с вас, за да не му смачкате фасона.

Без да обръща внимание на смеха на мъжете, Мак извика:

— Какъв сватбен подарък искате да ви купим?

— От теб ли, Тагърт? — извика Стив. — Ламборджини. Ала от прекрасната ти годеница ще приема всяко нейно предложение.

— Ще го запомня — извика един от мъжете, после всичките започнаха да подсвиркват.

Карън се почувства поласкана и дари младите мъже на моравата с ослепителна усмивка, която стана още по-ослепителна, щом забеляза, че Мак е помръкнал.

— Каква очарователна компания — заключи тя и се качи в колата.

Мак, който се бе извърнал, за да гледа през задното стъкло, докато маневрираше и се опитваше да избегне многобройните превозни средства на моравата, не й отговори.

Може би, защото приятелите му бяха флиртували с нея или защото това бе жегнало самолюбието му, когато пристигнаха в търговския център „Тайсънс Корнър“, Карън бе в страхотно настроение.

— Откъде започваме? — попита, щом влязоха в магазина. Вдигна глава към него, а той само сви рамене — знак, че тя решава.

— Време е да впрегнем слона — промърмори тя.

— Моля — рече той високомерно.

— Така казвах винаги, когато пазарувахме със съпруга ми. Той отказваше да взима участие в купуването на подаръците, затова само носеше всички торбички, които му подавах. И аз го наричах моя добър слон.

Като че ли Мак обмисляше думите й за известно време, след което тържествено вдигна дясната си ръка, стисна юмрука си и бицепсите му се очертаха под пуловера.

— Ще нося всичко, което успееш да натовариш върху мен.

Карън се засмя.

— Ще проверим тая работа. Между другото, като стана дума, че „ние“ ще пазаруваме, кой ще плаща за подаръците?

— Аз — въздъхна той, сякаш винаги бе плащал и най-малката й прищявка.

— Чудесно — рече тя и тръгна към „Нортстръмс“. — По мой вкус, с твои пари.

— Само ми дай един фъстък и ще съм доволен — рече той зад нея.

След три часа Карън бе на ръба на силите си, но ликуваше. Напълно бе забравила усещането да пазаруваш с мъж. Той никога няма да губи време, за да обмисля какво да предпочете. Или казва „това“, или „какво значение има“. А когато трябваше да даде мнението си за избор на подарък, едва ли бе в състояние да го направи, щом минаваше покрай музикалния магазин. Главата му бучеше. Карън два пъти го хвана да почива, седнал на пейките, заобиколен от покупките, докато тя пазаруваше сапуни, лосиони, кошнички с плодове и сирена. Едва успя да го изкара от магазина „Ранд Макноли“, откъдето купи страхотна компютърна игра — пъзел на Емпайър Стейт Билдинг. Посетиха и деветте магазина за играчки и пазаруваха от всичките, купиха толкова подаръци, че Карън се съмняваше, че ще има на кого да ги подаряват.

— Включен ли е обяд в пазаруването? — попита той, след като излязоха от последния магазин за играчки.

— Сигурен ли си, че си гладен? Мисля, че забравихме една количка в последния магазин. Искаш ли да се върнеш да я вземеш?

— Искам храна, жено! — изпъшка той и се насочи към кафе „Нортстръмс“, където си поръчаха обяда, взеха напитките си и намериха места, където Мак можеше да остави всичките покупки. Той така и не позволи на Карън да носи нищо.

— Ти си добро слонче — похвали го тя, когато седнаха. Усмивката й бе ослепителна.

След като се настаниха удобно, Мак я погледна.

— И така, завърши ли плана за универсалния магазин „Лоусънс“?

Карън бе в страхотно настроение, за да лъже:

— Няма нужда да ме покровителстваш. Също така не си задължен да слушаш глупавите ми идеи. Въпреки че днес се забавлявахме страхотно и двамата знаем, че щом се върнем в Денвър, ще се сложи край на всичко това. Ти си шефът, а аз съм само машинописка.

— Само машинописка, така ли? — попита той, вдигна вежда и извади от джоба на ризата си няколко сгънати факса.

— Ти, съпругът ти и Стенли Томпсън сте били шест години собственици на „Томпсънс Хардуер“. Като благодарение на теб и на съпруга ти магазинът е работил успешно. Стенли Томпсън е бил само бреме за вас. — Мак продължи, а Карън го гледаше изумена. — След като сте се оженили, Рей е работил на две места, докато ти си се занимавала с машинопис у дома. Двамата сте пестели всеки цент, за да изкупите половината от „Томпсънс Хардуер“ и сте изправили бизнеса на крака. Рей е разбирал от техника, ти — от всичко останало. Ти си рекламирала магазина така, че да привлечеш повече клиенти, и си боравила с парите, като си казвала на Рей с колко разполага и какво може да си позволи. Било е твоя идея да разширите магазина и да построите център с малка градина, като привлечете повече жени. Оказва се, че те ви носят повече печалба. След смъртта на Рей ти разбираш, че единственият начин, по който Томпсън е бил склонен да продава, е било при условието, че при смъртта на Рей той ще получи частта си обратно за петдесет хиляди.

— Беше напълно справедливо, когато сключихме сделката — защити се Карън, тъй като Мак си мислеше, че договорът, който е подписал Рей, не е добър.

— Да, по време на покупката половината от магазина е струвала едва трийсет хиляди, но когато съпругът ти катастрофирал, вие сте развили бизнеса толкова добре, че тази половина е струвала цяло състояние, много повече от петдесет хилядарки.

— Можех да остана в бизнеса като пълноправен партньор — добави Карън мило.

— Ако споделяш леглото на Стенли Томпсън?

— Значи и ти си вреш носа в чуждите работи, така ли?

— Просто бях любопитен — намигна й той. Миг по-късно храната им бе сервирана. Когато сервитьорката си тръгна, Мак добави: — Иска ти се да ми кажеш за идеите си за магазина, нали?

— Всъщност не ми остана много време да мисля, имам само няколко идеи — обясняваше Карън, докато си играеше със сламката в чашата си.

Мак се изсмя и й подаде химикалка и салфетка.

— Ако имаше неограничени средства и притежаваше универсалния магазин „Лоусънс“, какво щеше да направиш?

Карън се поколеба, но не за дълго. Истината бе, че тя бе мислила за това.

— Ще направя детска площадка в центъра на магазина, така че майките да могат да наблюдават децата си през цялото време. Ако на майките им е необходимо повече време за пазаруване, ще закача специални етикети на малчуганите, нали се сещаш, като на дрехите в универсалните магазини. Така че, ако децата излязат извън детската площадка или пък някой ги отвлече, ще се включи алармата, ако напуснат магазина.

Мак не каза нищо, а въпросително вдигна вежди.

— Хората слагат тези етикети на дрехите, за да не ги крадат, а децата са къде-къде по-важни от някакви си ризи, нали? А как може жена да пробва дрехи, ако четиригодишен хлапак непрекъснато й крещи? — Хапна малко от ястието си и продължи: — Около площадката ще има различни отдели и щандове: дрехи за бременни, мебели, дрешки и принадлежности за новородените, книги за отглеждане и възпитаване на децата, въобще всичко, за което се сетиш. Също така продавачите ще са квалифицирани и изключително любезни. И дебели.

Мак снизходително се усмихна.

— Не, говоря сериозно. Зълва ми роди съвсем наскоро и непрекъснато се оплаква, че продавачките страдат от анорексия и я съжаляват, когато ги попита дали имат по-големи номера. Имам безплатни брошури от местни организации, на които жените могат да позвънят, ако се нуждаят от помощ или информация. Разбира се, в случай на злополуки в магазина ще се обадим на лекар. И…

Карън спря, защото забеляза изражението на лицето му. Той й се подиграваше.

— Значи не си имала време да помислиш, а?

Тя се усмихна:

— Е, добре де, само малко.

— Къде са финансовите ти съветници? Само не ми казвай, че не си изчислила колко ще ти струва отварянето на такъв магазин.

Карън преглътна няколко хапки и продължи:

— Направих няколко груби сметки.

— Когато се върнем в Денвър, ги искам върху бюрото си и ще… — Той замълча, тъй като младата жена извади дискета от чантата си. Мак я взе, погледна я и се намръщи. — Кога смяташе да ми покажеш това?

Карън знаеше какво има предвид. Той си мислеше, че това е причината, за да се съгласи на извънредна работа през уикенда. Карън бе една от стотиците, които искаха да се срещнат с него или да му изпратят своите планове за забогатяване. Тя грабна дискетата от ръцете му.

— Въобще не съм искала да ти го показвам. Милиони хора по света имат своите мечти и те никога не се осъществяват. Това са мечти.

Ядосана, грабна чантата и палтото си от стола.

— Извини ме, но мисля, че всичко това бе грешка. Смятам, че е по-добре да си вървя.

Мак я хвана за рамото и я накара да седне.

— Съжалявам. Извинявам се. Наистина, най-искрено се извинявам.

— Ще ме пуснеш ли?

— Не, няма, защото ще избягаш.

— Тогава ще викам.

— Не, няма да го направиш. Ти позволи на Стенли Томпсън да те ограби и не си споменала, за да не правиш сцени пред семейството му. Карън, определено не си от жените, които крещят.

Тя погледна едрата му мургава ръка, която държеше китката й. Беше прав. Тя не беше такава, не беше борец. Може би винаги се е нуждаела от някого като Рей, който да я подкрепя и да я уверява, че е способна да върши всичко, за да повярва тя в себе си.

Мак раздвижи ръката й и сключи пръстите си с нейните, така че Карън нямаше никакви шансове да избяга.

— Виж, Карън, знам какво мислиш за мен, но грешиш. Споделяла ли си идеите си за магазина с някого?

— Не — отговори тихо тя.

— Ти си мислела за тази възможност още преди Рей да почине. Сподели ли с него?

— Не. — Двамата с Рей имаха достатъчно работа покрай магазина за техника. Карън не възнамеряваше да го занимава с идеите си, с желанието си за нещо различно.

— Тогава съм поласкан, че ми имаш доверие — каза Мак, а когато тя го погледна подозрително, той отвърна: — Наистина е така. — Замълча и погледна към сключените им ръце. — Всички тези предбрачни договори бяха само за да проверя дали те ще подпишат.

Карън го изгледа недоверчиво.

— Честно. Ако някоя от тези жени бе подписала, щях да ги скъсам на минутата. Ала всичко, което чух, бе „Татко няма да ми позволи“ или „Адвокатът ми ме съветва да не подписвам“. Единственото, което исках, е да се уверя, че жената иска мен, а не семейното състояние.

— Доста гаден трик, не мислиш ли?

— Не и по-гаден от този да се оженя и след четири години да се разведа. А ако имаме деца?

Карън неволно погали ръката му.

— А какво стана с Илейн?

— Илейн беше различна — отвърна той и отдръпна ръката си от нейната.

Карън тъкмо отвори уста, за да зададе още въпроси, когато Мак я попита:

— Готова ли си? — Но по тона, с който го изрече, й се стори по-скоро заповед, а не въпрос.

След няколко минути те продължиха да пазаруват. Мак вървеше пред нея, натоварен с торбите. Карън го следваше умислена — изведнъж дъхът й секна от най-прекрасния магазин за бебешки дрешки, който някога бе виждала.

— Искаш ли да влезем — попита нежно той зад нея.

— Не, разбира се, че не — остро изрече младата жена и се обърна.

Ала Мак й препречи пътя.

— Наистина, не искам… — започна тя, ала вече бе в магазина. Не си позволяваше да влиза в детските магазини много често, тъй като едва ли щеше да има деца.

Затова сега тръгна към красивите дрешки, поставени по рафтовете.

Мак, който се бе освободил от товара си с помощта на любезната продавачка, се приближи към Карън.

— Не тези. Първородните наследници на Тагърт винаги са момчета.

— Всяко правило си има изключение — отвърна тя, като взе бяла памучна рокля с избродирани бледорозови и сини цветя на ръкавите.

— Виж, това е къде-къде по-добре — рече той и й подаде ризка на сини и червени ивици. — Футболен екип.

— Няма да позволя на сина ми да играе футбол — възрази тя, остави роклята и се загледа в бели костюмчета, които като че ли бяха шити за малки принцове. — Освен това футболът е опасен.

— Той е и мой син, така че…

Изведнъж до съзнанието на Карън достигна фактът, че те говореха за бебето, което щяха да имат, но то нямаше да е тяхно. Не и в истинския смисъл. Щеше да бъде… За да спре опасните мисли, бързо излезе от магазина. Стоеше пред витрината на „Брентанос“, когато Мак я откри.

— Имаш ли нещо против, ако седнем за малко? — попита той. Карън само сведе глава. Още изпитваше срам от това, което се случи в бебешкия магазин, не бе способна да говори.

Тя седна, а Мак започна да трупа покупките около нея, после отиде да купи сладолед и за известно време седяха мълчаливо.

— Защо със съпруга ти не сте имали деца? — внимателно попита той.

— Мислехме си, че разполагаме с цялото време на света, затова го отложихме — отговори тя.

След миг Мак попита:

— Много ли го обичаше?

— Да, много.

— Тогава е бил щастлив човек. — Той взе ръката й. — Завиждам му.

За миг Карън погледна в очите му и за пръв път откакто Рей почина, тя видя друг мъж. Не че поставяше Рей на пиедестал и сравняваше останалите мъже с него, не. Карън видя Мак Тагърт, единствен и неповторим. Помисли си, че би могла отново да обича, и в този миг ледът, който бе сковал сърцето й, се разтопи.

— Карън, аз… — започна Мак и се приближи към нея, като че ли възнамеряваше да я целуне точно в средата на търговския център.

— О, Боже! — възкликна тя. — Виж колко е часът! Имам час при фризьора за сватбата довечера, едва ли ще успея да стигна навреме. Тук в търговския център, но на друг етаж, така че по-добре да тичам.

— Кога си уреди час? — попита той изумен. Приличаше на ревнив съпруг, от когото не бе поискала разрешение.

— Някъде между магазините за детски играчки. — Тя се изправи. — Трябва да вървя. Ще се срещнем тук след два часа — извика и изчезна зад ъгъла.

Истината бе, че трябваше да е при фризьора след половин час, ала тя искаше да купи коледен подарък за Мак. И естествено, трябваше да избяга от него за малко. Не бе възможно да се влюби в мъж като Мак Тагърт. „Вие сте от различни класи, Карън“ — опомни се тя. Мъж като него имаше нужда от жена, чийто баща например е посланик в някоя величествена и екзотична държава, жена, която да може да различи видовете хайвери, марката шампанско, която да може… да може…

„Идиотка!“ — изруга се наум тя. Всъщност се оказваше, че прилича на всички лекомислени жени от компанията, които си въобразяваха, че са влюбени до уши в него. Или по-зле. Въобразяваше си, че той е влюбен в нея.

След два часа, когато се срещнаха, тя бе успяла да възвърне самообладанието и здравия си разум. Видя го да седи на пейката. Изглеждаше доволен.

— Какво си правил? — попита тя подозрително.

— Просто дадох подаръците да се опаковат, сложиха им поздравителни картички и сега всичко е натоварено в колата.

— Впечатлена съм — възкликна Карън изумена.

— Престани да ми се присмиваш, а да тръгваме — рече той и я хвана за ръка. — Това лак ли е на косата ти? Или са ти сложили перука?

— Да, лак е и мисля, че изглежда възхитително.

— М-м-м — бе единственият коментар.

В къщата цареше хаос. Всички тичаха и се препъваха, за да се приготвят за церемонията. Като че ли всеки бе изгубил безценните си дрехи и бе изпаднал в истерия. Когато Мак затвори вратата на „тяхната“ спалня, като че бяха попаднали в рая на спокойствието, а когато Карън излезе от банята, цялото легло бе отрупано с кутии и торби, пълни с дрехи.

— Всичко това пристигна, докато ти беше в банята — каза той и преди да му отговори, Мак влезе под душа.

В една от кутиите имаше бяло копринено бельо: дантелен сутиен, бикини и бели чорапи с дантела. Не знаеше, че заедно с роклята се купуваше и бельото.

— Нали не си имала време да видиш всичко — каза Мак, когато се появи в стаята.

— Но…

— Обличай се!

Като взе бельото, после и роклята, която бе ушита от стотина метра шифон, тя погледна към тясната баня, след това отново към обемната премяна.

— Няма да те нападна, ако те видя по бельо — но само ако и ти обещаеш същото — заяви Мак.

Карън искаше да протестира, но после дяволито се усмихна.

— Добре, печелиш — отвърна, взе бельото и се запъти към банята. След няколко минути се появи гримирана, само по бельо — също така бе убедена, че изглежда фантастично. Не можеше да се похвали с едър бюст, но пък не бяха малко хората, които й казваха, че има крака на топмодел.

— Знаеш ли къде… — попита Мак и се обърна към нея, а Карън почувства огромно удовлетворение, когато забеляза как Мак пребледня. Бе вперил поглед в нея, а дъхът му секна.

— Какво дали знам къде е? — попита невинно тя.

Ала Мак не промълви и дума. Стоеше, гледаше я и се бореше с ръкавелите.

— Искаш ли да ти помогна? — попита Карън и тръгна към него, докато той я изпиваше с поглед. Сложи ръкавелите му по възможно най-съблазнителния начин и попита: — Нещо друго, с което да съм от полза?

Когато Мак остана безмълвен, тя се обърна и се отдалечи от него, като знаеше, че отзад изглежда също толкова добре, колкото и отпред. „Добре, че са измислили фитнеса“ — помисли си тя.

Нямаше повече време да мисли, тъй като в този момент Мак я хвана за рамото, притегли я в обятията си и я целуна. Почти бе забравила колко сладка може да бъде една целувка.

Той я целуна продължително и всеотдайно, а едрите му ръце галеха тялото й и го притегляха към неговото.

Някой потропа на вратата и ги извика:

— Готови ли сте за църквата?

Карън не бе сигурна какво се бе случило. Тя се отдръпна от прегръдката му, при това с най-голямо неудоволствие. Сърцето й биеше неудържимо.

— Трябва да се обличаме — успя да промълви, докато Мак не сваляше поглед от нея. С треперещи ръце Карън вдигна роклята и се опита да я облече така, че да не развали прическата си. Не се изненада, когато Мак й помогна да се облече и после дръпна ципа й отзад. Стори й се напълно естествено да му помогне със смокинга. Малко преди да тръгнат, той й каза:

— Едва не забравих да дам подаръка за шаферката. — Извади от джоба си огърлица от два реда перли и обици — издължени перлени капки.

— Прекрасни са — каза Карън. — Перлите изглеждат като истински.

— Нали? — рече той, закопча огърлицата и й сложи обиците.

— Отиват ли ми? — попита Карън развълнувана.

— Ще засенчиш булката.

Може и да беше клише, но начинът, по който й направи комплимента, я накара да се чувства най-желаната жена.

 

 

Сватбата бе прекрасна. Въпреки безпорядъка при приготовленията церемонията мина като по вода, залата кънтеше от смехове и шампанското не спираше да се лее. Мак изчезна с група мъже, които не бе виждал от години, и за кратко Карън остана сама на масата.

— Можеш ли да танцуваш?

Карън вдигна очи и срещна тези на Мак.

— Няма ли го това в доклада за мен? Или шпионите ти забравят такива маловажни дреболии като танците?

Като се смееше, той я дръпна от стола и я поведе към дансинга. Двамата танцуваха превъзходно.

Стив се появи отнякъде с прекрасната си булка Кетрин и заяви на Мак, че иска да си запази следващия танц.

Мак се усмихна:

— Нали знаеш, че омръзвам бързо на жените.

Стив се засмя и се отдалечи, а Карън се ядоса:

— Защо не им кажеш истината? Всички обвиняват теб за разделите.

Той я притегли по-силно в обятията си.

— Внимавай, госпожице Лорънс, струва ми се, че започваш да ме харесваш.

— Ха! Единственото, което искам от теб, е…

— Дете — каза мило той. — Искате дете от мен.

— Само защото си…

— Какво? Интелигентен? Истински принц?

— Ти си като принца в приказките, в мига, в който те целуне жена, се превръщаш в жабок.

— Е, при мен не стана с първата целувка. Искаш ли да пробваме отново?

За миг той я гледаше така, че тя си помисли, че ще я целуне отново. Ала той не го направи, а Карън бе сигурна, че разочарованието е изписано на лицето й.

Часове по-късно Карън се озова сама в спалнята е Мак. Тя излезе от банята, облечена в нощницата си за девственици, той стоеше до прозореца е гръб към нея и се взираше навън.

— Банята е твоя — каза тя.

— Излизам — отговори й студено.

За неин ужас Карън попита:

— Защо? — После сложи ръка на устните си. Това, което той правеше, не й влизаше в работата. Овладя се и се усмихна. — Разбира се — рече и се прозя. — Ще се видим утре сутринта.

Мак я стисна за раменете:

— Карън, не е това, за което си мислиш.

— Нямам право да си мисля каквото и да е. Свободен си да правиш, каквото пожелаеш.

Той я притегли към себе си.

— Ако остана и минута повече в тази стая, ще те любя, знам, че ще го направя. Няма да мога да се сдържа. — Без да й даде възможност за отговор, я остави сама в стаята.

— Правилно — рече Карън на затворената врата. — Следващата седмица ще се върнем към задълженията си и малкият флирт с машинописката ще бъде забравен. По-добре да не рискуваме.

Тя си легна и погледна с огромно разочарование възглавницата, която делеше двете половини на леглото.

След няколко часа Карън спеше толкова сладко, че не чу, когато той се върна, пъхна се в леглото, нежно я целуна по челото и се опита да заспи.